Има една стара приказка, че колкото по-западно отиваш, толкова по-хубаво става... Е, вярна е.
И Словения, и Хърватска са държави, в които личи разликата между балканщината на Балканите и европейщината на Европа. Идете и се убедете.

Ако си говорим за MTB, в Словения има пет официални байк-парка, ендуро-трасета и прекрасен набор планини, които напълно задоволяват нуждите на местните карачи. Ако пък им стегне чепика, винаги могат да мигрират я в Алпите, я където си решат.

Част от едно пътуване до Доломити, на връщане успяхме да провлачим крак и в столицата Любляна, но по пътя си набелязахме достатъчно обекти за каране, така че скоро се надявам отново да има няколкодневно включване.
 






KRAJNSKA GORA BIKE-PARK (2017)
Страхотно място, с кадърно и мераклийската направени трасета, но с ужасно бавен лифт - точно като на 7-те Рилски! Има линии и условия за всякакви нива карачи, а имената на различните участъци (DH veterans, Luftwaffe, Extreme Daddy, Evil Eye) разсмиват още докато се лензите нагоре със седалката.
 
Градчето също е оживено и радва, а спането можете да го организирате в къмпинг Natura, разположен на няма и километър от лифта.
 






KRVAVEC BIKE-PARK (2017) 
Втори по ред в словенската част на трипа бе Кървавец. Интернет дава богата дажба медийна информация, а за нас остана The Изненадата - трасето ROCK'N'FLOW! Името му дава много точна и директна представа що за чудо е - яко камъняк (всЕкви размери и форми), съчетан с много flow (с рошави виражи), на фона на доста стеснена пътека, караща те да се чудиш къде точно ще се изтърсиш в дерето... Това е черното трасе, което най-много дърви спускачите и за което ще ви трябват много физически и байк-умения, за да оцелеете до долу, защото е цели 6 км!
Червеното трасе е с кръшното име Muci (Коте) и буквално ни легна на сърцето. Също толкова дълго и с много камъни и flow, но много по-пивко и някакси увличащо до самия край. Дължината и елементите му отново изискват сили и умения.
Помислено е и за обичащите XC, дори и за желаещите да въртят нагоре, като всичко това се случва в планина, която всеки би искал да има в задния си двор.
С други думи, още едно място, в което ще се влюбите. Любовта ви ще струва около 25 евра, а има и тричасов вариант, в който ви одрусват 21.

Срещу входа на лифта има голяяям паркинг, на който можете да палаткувате без грижи.
 

 





ЛЮБЛЯНА (2016)
Град, в който бързо можеш да се влюбиш - компактен, логичен, подреден, слушаш славянска реч. И скъп...
Но тук сме не да пазаруваме, а да караме.
Градът е разхвърлян между няколко хълма, които предлагат богат набор от пътеки. Макар и къси (500-1000м), ако ги навържете в маршрут, може да се получи доволно добро натоварване и в двете посоки. Спусканията са стръмни, технични, а и местните карачи са запознати с уреди като лопата и мотика...
Нямахме време да обиколим всичко, но тук има поне ден каране, съчетано с биропиене и гледкоразглеждане. На картата съм посочил най-важните точки, от които започват интересните неща.

Ниво - това, което карахме беше за поне средно напреднали. Има и много лесни неща, но интересните искат умения.









MARIBOR POHORIE BIKE-PARK (2017) 
Пишете байк-парк МАРИБОР в Гугъл и потоци клипове и снимки ви засипват със съдържание.
Стара слава, защото от официалните трасета работи единствено Flow, при това лошо (или никак) поддържано. Добрата вест в това представяне е, че неофициалните пътеки и трасета са поне десет и можете да им се израдватe "на цЕлата газ", ако проявите малко изобретателност и предварително се запознаете с пунктирите по картата. Мястото е разкошно и няма да ви липсва подлифтовата официална част. А ако много държите да покарате по World cup trail, долната му част е в добро състояние и се кара на макс.
Мда, в сравнение с БГ цената е х2 (24 EUR), но това са фактите.
На картата ще видите само едно от възможните неофициални спускания, при това далеч не най-доброто! Показано е и мястото на един страхотен къмпинг, а ако искате да се изкефите на всички възможни нанадоления, вземете си карта за лифта и след като ви писнат официалностите, почнете да отмятате пунктирите...
 

Отделете няколко часа и за града - на един курбел място от парка и е разкошен!
 







NANOS (2017) 
Това плато (и съседното му Търновец) ще ви стане любимо по няколко причини - достъпно с МПС за врътки, няколко разкошни пътеки и панорама в стил Милеви скали (примерно). На картата съм дал някои подробности кое къде е, но ви съветвам да си отделите поне два дена за каране в района! Карст, криви пътеки, горски улеи, серпентини, а за десерт и ендуро-трасе, направено с много любов ;-)
Има и няколко пътеки, с които биха се справили само най-опитните, т.е. блясъкът в очите е гарантиран за всички!
Ако единият от дните посветите на Нанос, вторият задълже се насочва към платото Търновец (чети надолу) - близнакът, който по нищо не му отстъпва. 

                








TOLMIN (2018)
Това каране ми хрумна още 2017-та, но нямаше как да огреем навсякъде... Ето защо, в края на юни 2018-та полазихме с едноседмична MTB - командировка тъдява и честно казано, мястото е размазващо!
Уж планината същата (Триглав), обаче липсата на байк-парк и излишъка от натурални и къртещи с техничност и едновременно flow пътеки, правят мястото особено вълшебно. Градчето и прилежащите села са като извадени от вълшебна приказка, хората усмихнати, инфраструктурата депресиращо добра... абе, няма едно нещо, за което да се хванеш и по балкански да споменеш "Мамата"!

Ще опиша дните хронилогично, пък вие, в случай че карате наоколо, ще си изберете подходящото за вас.



ДЕН 1 - Volce.
Това беше "половинката". Просто идвахме откъм Загреб и бяхме на терен чак към 14.30 часа.
Обаче!
Обаче, само месец преди това, отбор ENDURO ANIMALS вече беше успешно електрифициран и с колегата Пираткова смело управлявахме два броя Specialized Levo! С помощта на тез диви свине, времето отдавна бе придобило други измерения и най-вече продължителност... иначе казано, маршрутът, който ще ви препоръчам по-долу, бе метнат изключително бързо и чевръсто. Т.е. няколкото часа, които имахме до залеза, не ни попречиха да се вместим в предварителния план.

Селцето VOLCE е един от примерите за "Село на мечтите" в района! Няма да се унасям във възторжени комплименти - елате и се уверете сами!
Фокусирам се върху маршрута - около 900 м. изкачване по асфалтов път, който ще ви изведе до началната точка - наблюдателен пунк с пейка, разкриващ южните триглавски прелести. Оттук стартирате с първата част на спускането - стар римски път (т.е. доста друслив), подлагащ на тест пломбите в устата и ефективността на окачването! Въпреки друскането, ако го карате на скорост, е доста забавен.
Километър и малко по-надолу пресичате асфалта и продължавате с втория етап - бягащи камъни, техника, няколко криви серпентини и фъшкии... класика! В един момент ще трябва да преминете през странен кравешки "портал", но няма да ви развалям изненадата ;-)
За да метнете и третата част, ще трябва да извъртите още 100 метра надморска височина по същия хАсфалт и да се метнете вдясно - бърза и технична пътека, завършваща със занемарен каменист черен път. Rolling Stones - буквално! Тест за умението да балансираш на скорост и бягащи във всички посоки всевъзможнооформени камъни.

Ниво - не е подходящо за хора с начални умения!

          
 



ДЕН 2 - алпийско подсичане до изворите на река Толмишка
Първоначалният замисъл бе доста по-епичен, но след като се свързах с една словенска MTB-легенда (т. нар. Schpytzyo) разбрах, че т'ва дето съм го замислил, трудно ще стане... Триглав е национален парк и карането над една определена височина е дооооста забранено! Можете да минете метър, ако заобикаляте хижите и местата, където могат да ви срещнат рейнджъри, но е тъпичко да се излагаме така.
Затова решихме да попроменим първоначалния план и вместо да се катерим по билото и да спускаме през Крънското езеро, та оттам през едни убийствено (буквално) тегави серпентини, да опростим маршрута и да не дърпаме Дявола за опашката.
На трака ясно се вижда какви сме ги правили. Обръщам внимание върху невероятно красивото ждрело на Толмишката река, разкошните гледки към билото иии, разбира се, Гвоздеят на програмата - придвижването с РПС (ръчно превозно средство)! 
Цялото каране след изкачването е в стил "Разнообразен" - има изразени спускания с много технични секции, тесни преминавания, обратни виражи, серпентини, даже няколко скокчета и част от трасе, направени от местните! Тъй като ние бяхме с e-bikes, всичко мина гладко и бързо, но иначе би бил доста натоварващ.
След като преминете реката с РПС, ви чака дълго спускане по черен път, като в последната му част свивате вляво и си подарявате половин километър финяшка финална пътека.
Макар и не типичното "На цЕлата газ, копеуе", маршрутът е изключително красив и дава почти цялото инфо за алпийската част на Толмин!
За десерт си подарете час, в който ще изкачите до местната крепост, построена на секси хълм до самия град. Стръмно, технично, красиво! Малко е забранено за колоездачи, затова не го правете weekend-a!

Ниво - само за напреднали!

              
 




ДЕН 3 - XC и гледкоразглеждане над Толмин
Признавам - този ден изтеглихме късата клечка. Не че за каквото и да е от ландшафта над града може да се каже, че е "къса клечка", но нали уж го представяме от MTB-гледна точка...
Причината за този чернопътест ден бе в картите - тук ситен пунктир не значи тясна пътека! Обикновено е черен път, на който кроскънтристите може и да се изкефят, но зажаднялата за кривотии, трудни преминавания и изтънчени серпентини душа страда!
Както и да е, спасиха ни e-bike.хти машините, които караме, защото електрифициран качваш 1000 м. н. в. за около час, т.е. не ти дреме за катеренето. Обиколихме един от красивите масиви над града, оплакнахме очите в билните зъбери и полетяхме с 300 обратно към Толмин. Ако все пак искате типичната планинска кривотия, трябва да се качите на  Мързел връх (поне така си го преведохме), и оттам обратно по пътеката - от най-приятните старопланински видове е! Да, имаше един участък (посочен на картата), където за около километър намерихме точно търсената пътека с всичките ѝ кривотии, но за кратко.

Ниво - за кроскънтристи със здрави крака и спирачки.
 
           

 


ДЕН 4 - Кобарид, столица на MTB! 
Този ден определено ни върна в играта, защото "открихме", че ендуро-веселбата е всъщност в Кобарид!
Магазин, сервиз, заведения... отвсякъде преминават напети карачи с весели джърсита и наточени байкове. Няколко шатъла ви качват на няколкото интересни места наоколо, при това субсидирани от Общината, т.е. туристи и байкъри плащат символичното едно евро за курс!
Няма как да опиша всички варианти за каране тук, затова споделям какво направихме ние:
качване с МПС до Planina Kuhinja и оттам с извъртане до Planina Zaslap.  Оттам започва single trail до паметника на италианските жертви в 1-та световна война.  Следва шеметно спускане до Kosec, а след като се придвижите по асфалт до Magozd, финално прелитане до реката и Кобарид. Трак (1).
За десерт опознахме съседния на къщата ни в село Ciginj хълм, където също има поне 2-3 къси, но много съдържателни спускания! Трак (2).

Ниво - за напреднали.

(1) (2)          





ДЕН 5 - Кобилина глава и всичките ѝ кривотии! 
Това бе ден на техничните пътеки. Ровейки в района източно от Толмин (около връх Кобилина глава), попаднах на много варианти за спускане към селцата отдолу. Избрах най-дългото и го метнахме, но докато спускахме надолу, огледах и останалите варианти - налични са, караеми са и са много технични!
Самият връх е доста стръмен и качването дотам е просто опция, ако искате пълния кеф от маршрута - добавя още километър и малко към и без това достатъчно дългата кривотия.
Пригответе си завещанието преди да спускате този трак - има много места, където ако карате, спокойно можете да се пребиете, летейки десетки метри в пропастта... да, спънато е, заради сигурността, но пък си има и многото силни моменти, особено серпентините!
Ако обичате пътеки с flow и фокус върху скоростта и пинизите, това НЕ Е вашето място!

Ниво - само за напреднали!

             





ДЕН 6 - епично 13 км спускане от връх Matajur 
Ден шести, ден последен - обаче какъв!
Спускането от връх Matajur е черешката на тортата в района - 13 км чистокръвно ендуро! Започвате от Словения, борите се с кари, наклон, шеметен flow... продължавате в Италия, където в гората ви очакват всички възможни елементи на едно планинско спускане - корени, пак кари, тесни пътеки, обратен наклон, дропове... абе, лудница!
От българските карания мога да го сравня с пътеката от връх Конгур, та чак до Петрич.
След като слезете до китния Сан Пиетро ал нещо си (виж трака), ЗАДЪЛЖИТЕЛНО сядате в желатерията малко след центъра и опитвате сладоледа - божествен е!
Схемата е да си оставите МПС-то в селцето Ливек (в началото му има прекрасен дърт парк + пъмп трак), или на паркинга няколко километра по-нагоре, да се качите до върха (ако искате пълния кеф от маршрута + уникално 360 view) и да се метнете по пътеката!

Ниво - само за напреднали! 

            

 




TRNOVSKI GOZD (2017)
Платото Търновец е на 15-тина км западно от Нанос и е също толкова дашно на сосни пътеки! Черен път ви качва буквално до хижата, от която имате няколко опции за размазване. Ако хванете тази с табелка "забранено за байкъри", трябва да сте мнооо напреднали - чакат ви меко казано предизвикателни камънаци и стръмнини.
Ако следвате трака, ще попаднете на разкошотия, която няма как да забравите. Просто карайте mtb-пунктирите на картата (визия Sigma Cycle) и няма да сгрешите.