50
Както изкоментира един от македонците състоянието на двете ни държави ("Абе, все сме цигани"...), същото определение може да се даде и за северните ни съседи...
Разбира се, че има огромни изключения и свестни хора, търсещи западните ценности. Просто "електрификацията и съветската власт" са разказали играта и на господа мамалигарите, що се отнася до култура, обноски и усет за красиво.
От друга страна обаче, правилото, че колкото по на запад се намира една държава, толкова по ѝ личи, важи с пълна сила. В добрия смисъл на думата.
Пишейки в главата Румъния, планината ще е само една - Карпати.
Седем държави, 1500 км дължина - те това е планинска верига!
А ние имаме само 4-5 дена за каране...
Очевидно е, че ще се концентрираме върху съвсем малка част от Карпатите - тази, която е най-близка и възможно най-атрактивна при тези условия, а именно румънската и в частност планината Бочеджи.
В Румъния съм бил като дете и впечатленията ми не са никак розови... но тогава и Чаушеско беше още жив, за СОЦ-а да не говорим. За разлика от нас (уж по-умните), румънците не пропиляха напразно четвъртвековния си преход и към днешна дата страната им е по-развита, хората живеят по-добре, а споменът за Коминтерна е далеч в историята.
За да ни е сигуро преминаването, заложихме на Дунав мост 1, който за мен беше разочарование. Очаквах старо СОЦ, но все пак функционално съоръжение. Вместо това намерихме теснотия и ужасен асфалт в румънската част, плюс еднопосочно движение поради проточилите се с години ремонти.
Не бързайте да си правите изводи за тази страна преди да стигнете до Букурещ. Не знам каква е причината, но никак не държат на най-южните си територии. Мизерия, циганийка и типична балканиада. По-европеидната част на страната започва на 100-тина километра северно от границата ни...
Но, тук сме за да караме, та рЕзко сменям темата.
След кратко ровене из Нет-а стана ясно, че повечето МТБ-турове в тази част на Карпатите се въртят над градовете Cheia, Azuga, Sinaia, и внушителният масив на планината Bucegi (курорт, парк), чието плато е нещо като нашите Рилски езера в отпускарски период, т.е. гъмжи от народ. Има си причина да е така - освен обема, красотата и достъпния терен, тази планина е обвита в мистерии и небивалици за древни цивилизации, страшни тайни и извънземни технологии... Та, който се интересува, може да се зарови примерно тук и да отнесе няколко часа.
Важно е да припомним, че Карпатите са планински комплекс, в който има доста диви животни! На няколко места ще видите предупреждения за срещи с Баби меци, които надали ще оставят позитивни спомени у вас... Има ги (меците) и дори слизат до дворовете на хората, когато са гладни или просто се чудят какво да правят. Така че спрей, газови пищови или просто торба с ла*на - вие си знаете.
Поради изключително богатия на всякакъв вид пътеки район, ще трябва да решите какво ще карате за няколкото си дни престой - само по платото, за да поемете максимална доза Bucegi, или да мръднете на две-три места, за да усетите поне малко от румънските Карпати.
Ние заложихме на нещо по средата.
По средата се оказа, че е заложила и синопричната прогноза. От една страна дъждец, мъглец и влага, от друга - заявки за подобряване. В този лабиринт от настроения, трябваше да минаваме между капките, за да може ем да караме, ем да опишем максимално количество пътеки за колекцията. За пет дни не можете да видите и четвърт от опциите за каране, защото планината е достатъчно голяма. Отделно, в сметките влязоха и едни пътеки над Брашов, където се оказа, че има курорт, лифт и разбира се - много следи за обхождане. Ако на някой му предстои да ходи натам, може да разгледа и каченото в bikemap.net.
Разбира се, че има огромни изключения и свестни хора, търсещи западните ценности. Просто "електрификацията и съветската власт" са разказали играта и на господа мамалигарите, що се отнася до култура, обноски и усет за красиво.
От друга страна обаче, правилото, че колкото по на запад се намира една държава, толкова по ѝ личи, важи с пълна сила. В добрия смисъл на думата.
Пишейки в главата Румъния, планината ще е само една - Карпати.
Седем държави, 1500 км дължина - те това е планинска верига!
А ние имаме само 4-5 дена за каране...
Очевидно е, че ще се концентрираме върху съвсем малка част от Карпатите - тази, която е най-близка и възможно най-атрактивна при тези условия, а именно румънската и в частност планината Бочеджи.
В Румъния съм бил като дете и впечатленията ми не са никак розови... но тогава и Чаушеско беше още жив, за СОЦ-а да не говорим. За разлика от нас (уж по-умните), румънците не пропиляха напразно четвъртвековния си преход и към днешна дата страната им е по-развита, хората живеят по-добре, а споменът за Коминтерна е далеч в историята.
За да ни е сигуро преминаването, заложихме на Дунав мост 1, който за мен беше разочарование. Очаквах старо СОЦ, но все пак функционално съоръжение. Вместо това намерихме теснотия и ужасен асфалт в румънската част, плюс еднопосочно движение поради проточилите се с години ремонти.
Не бързайте да си правите изводи за тази страна преди да стигнете до Букурещ. Не знам каква е причината, но никак не държат на най-южните си територии. Мизерия, циганийка и типична балканиада. По-европеидната част на страната започва на 100-тина километра северно от границата ни...
Но, тук сме за да караме, та рЕзко сменям темата.
След кратко ровене из Нет-а стана ясно, че повечето МТБ-турове в тази част на Карпатите се въртят над градовете Cheia, Azuga, Sinaia, и внушителният масив на планината Bucegi (курорт, парк), чието плато е нещо като нашите Рилски езера в отпускарски период, т.е. гъмжи от народ. Има си причина да е така - освен обема, красотата и достъпния терен, тази планина е обвита в мистерии и небивалици за древни цивилизации, страшни тайни и извънземни технологии... Та, който се интересува, може да се зарови примерно тук и да отнесе няколко часа.
Важно е да припомним, че Карпатите са планински комплекс, в който има доста диви животни! На няколко места ще видите предупреждения за срещи с Баби меци, които надали ще оставят позитивни спомени у вас... Има ги (меците) и дори слизат до дворовете на хората, когато са гладни или просто се чудят какво да правят. Така че спрей, газови пищови или просто торба с ла*на - вие си знаете.
Поради изключително богатия на всякакъв вид пътеки район, ще трябва да решите какво ще карате за няколкото си дни престой - само по платото, за да поемете максимална доза Bucegi, или да мръднете на две-три места, за да усетите поне малко от румънските Карпати.
Ние заложихме на нещо по средата.
По средата се оказа, че е заложила и синопричната прогноза. От една страна дъждец, мъглец и влага, от друга - заявки за подобряване. В този лабиринт от настроения, трябваше да минаваме между капките, за да може ем да караме, ем да опишем максимално количество пътеки за колекцията. За пет дни не можете да видите и четвърт от опциите за каране, защото планината е достатъчно голяма. Отделно, в сметките влязоха и едни пътеки над Брашов, където се оказа, че има курорт, лифт и разбира се - много следи за обхождане. Ако на някой му предстои да ходи натам, може да разгледа и каченото в bikemap.net.
БРАН (2015)
Азбучно първи се нарежда Бран.
Google ще ви изсипе стотици страници с информация за това място, като разбира се - черешката е Замъка на Дракула. Няма как. Не сте длъжни да влизате, защото така ще изгубите ценно време за каране, но поне разгледайте отвън, както и да се потопите за няколко минути в циганийката на площада. Иначе като разположение градчето много прилича Априлци - разпиляни махали в ниското, съчетани с дълги захождания към няколкото склона на планината. С тази разлика, че къщите са по-издържани, а улиците в по-добро състояние. Имат и ски-зона, след която започва Национален парк. Именно тук е това, което търсим - пътеките, спускащи се от билото на планината, в частност от връх Омул.
Преди да тръгнем ни предупредиха, че от тази страна на Бочеджи трудно ще вървим, та какво остава за каране... и донякъде бяха прави. Първоначалните ни планове бяха за три дена + три трака от тази страна на Бочеджи, но поради мъглата и влагата, разместихме програмата. Оказа се, че по който и от пунктирите (пътеки) на OCM-картата да поемете, наклонът рано или късно взима превес и през ситото ще минат само най-големите МТБ-мазохисти.
Разбира се, това не пречи да опитате! От север ние опитахме докъм 1400 метра преди да се откажем. Което не значи, че няма да го направим и за останалите следи в тази част на картата - въпрос на време.
Истинска компенсация за положените усилия се оказа западното спускане от планината - с начало и край в Simon, напълно възможен и носещ мнооого радост!
Връткате с песен на уста от замъка на Драко в посока юг - към Simon. Докато плавно набирате височина по асфалта, зяпате къщетата от двете ви страни и се сещате отново за Априлци. След това навлизате в гората и по широк черен път продължавате с катеренето. В един момент напускате седлото и юнашки избутвате до мястото на трака, където ще трябва да се вземе важно решение - дали да се продължи по следата и през скалите да се качите на билото, или да надделее здравият разум и по следата за спускане да избутате до заслона. В случай, че натежи второто (препоръчвам), ако сте добре с времето и силите, спокойно ще може да се качите накъдето сте тръгнали.
Спускането е ясно - вече сте го видели на качване - стръмно, технично, каменисто, но и много красиво! Раздайте се по тоз камънак, защото това са 100% Карпати! Оставете си и малко сили за финалната част, защото след като пресечете пътеката от качването и продължите по последните седем километра от маршрута, ще разберете, че имате нужда от тях. Скоростно фърчене с 300 (ако забравим за 2-3 мнооого леки извъртания) чак до Simon! Нещо като DH-трасе, но без скоковете. Много силно!
Ниво - нагоре все някак ще се справите, особено ако под скалния венец не поемете вляво (по трака), а вдясно - по пътеката за спускане. Проблемът за по-неопитните ще дойде надолу. Но дори и да се наложи да бутате двупосочно, пейзажите ще компенсират усилието.
(1) (2) 
Google ще ви изсипе стотици страници с информация за това място, като разбира се - черешката е Замъка на Дракула. Няма как. Не сте длъжни да влизате, защото така ще изгубите ценно време за каране, но поне разгледайте отвън, както и да се потопите за няколко минути в циганийката на площада. Иначе като разположение градчето много прилича Априлци - разпиляни махали в ниското, съчетани с дълги захождания към няколкото склона на планината. С тази разлика, че къщите са по-издържани, а улиците в по-добро състояние. Имат и ски-зона, след която започва Национален парк. Именно тук е това, което търсим - пътеките, спускащи се от билото на планината, в частност от връх Омул.
Преди да тръгнем ни предупредиха, че от тази страна на Бочеджи трудно ще вървим, та какво остава за каране... и донякъде бяха прави. Първоначалните ни планове бяха за три дена + три трака от тази страна на Бочеджи, но поради мъглата и влагата, разместихме програмата. Оказа се, че по който и от пунктирите (пътеки) на OCM-картата да поемете, наклонът рано или късно взима превес и през ситото ще минат само най-големите МТБ-мазохисти.
Разбира се, това не пречи да опитате! От север ние опитахме докъм 1400 метра преди да се откажем. Което не значи, че няма да го направим и за останалите следи в тази част на картата - въпрос на време.
Истинска компенсация за положените усилия се оказа западното спускане от планината - с начало и край в Simon, напълно възможен и носещ мнооого радост!
Връткате с песен на уста от замъка на Драко в посока юг - към Simon. Докато плавно набирате височина по асфалта, зяпате къщетата от двете ви страни и се сещате отново за Априлци. След това навлизате в гората и по широк черен път продължавате с катеренето. В един момент напускате седлото и юнашки избутвате до мястото на трака, където ще трябва да се вземе важно решение - дали да се продължи по следата и през скалите да се качите на билото, или да надделее здравият разум и по следата за спускане да избутате до заслона. В случай, че натежи второто (препоръчвам), ако сте добре с времето и силите, спокойно ще може да се качите накъдето сте тръгнали.
Спускането е ясно - вече сте го видели на качване - стръмно, технично, каменисто, но и много красиво! Раздайте се по тоз камънак, защото това са 100% Карпати! Оставете си и малко сили за финалната част, защото след като пресечете пътеката от качването и продължите по последните седем километра от маршрута, ще разберете, че имате нужда от тях. Скоростно фърчене с 300 (ако забравим за 2-3 мнооого леки извъртания) чак до Simon! Нещо като DH-трасе, но без скоковете. Много силно!
Ниво - нагоре все някак ще се справите, особено ако под скалния венец не поемете вляво (по трака), а вдясно - по пътеката за спускане. Проблемът за по-неопитните ще дойде надолу. Но дори и да се наложи да бутате двупосочно, пейзажите ще компенсират усилието.
(1) (2) БРАШОВ (2015)
Брашов е втори в подредбата и има сериозна причина да влезе в "топ-класацията". Южно от града има прилично високи (1800 м.) масиви, които освен че са снабдени с лифт, предлагат и страхотни пътеки! Освен това е удобен и логистично, в случай че сте отседнали в района на Бран или Синая. Отделно, градът е страхотен, особено старата му част - забравяте, че сте на Балканите и се пренасяте в сърцето на ренесансова Европа.
Всъщност, оказа се, че това е и центъра на байкарията в района, защото е областен град и именно тук са магазините и карачите. Колегите си джиткат с "шатълите" по околните планини и поддържат завидно количество пътеки. Логично е, че нямаше как да обходим всичко, но пък спуснахме градския фаворит - нещо като Дъ Бест от трасетата на порядъчен байк-парк. Има и няколко леки извъртания - абе, перфектното ендуро-трасе!
Повечето хубави неща започват от т. нар. Poiana Brashov, което всъщност е зимният им курорт. Между другото, много по-уреден от нашите! Оттам до върха се качихме с кабинков лифт, за да може бързо да покрием максимален обем от терените, но може и да се извърти (избута) до "езерото", откъдето започва реално пътеката.
На трака съм дал варианта с финал източно от центъра, но за да не газите по туристите, препоръчвам в края част да хванете ляво - има точка на картата. Отделно, от тази следа могат да се направят още няколко разклонения (с пунктири на OCM), които също палят блясъка в очите. Обобщено, ако разполагате с малко време, а искате да видите много от румънските трасета, мястото е Брашов!
В случай, че сте се качили до Poiana Brashov с МПС-то си, след това от града дотам с такси е около 15-20 лева, т.е. съвсем прилично, особено ако сте няколко човека. Кабинката до върха е около 12 лева за човек + байк.
UPDATE 2020
Всъщност, оказа се, че това е и центъра на байкарията в района, защото е областен град и именно тук са магазините и карачите. Колегите си джиткат с "шатълите" по околните планини и поддържат завидно количество пътеки. Логично е, че нямаше как да обходим всичко, но пък спуснахме градския фаворит - нещо като Дъ Бест от трасетата на порядъчен байк-парк. Има и няколко леки извъртания - абе, перфектното ендуро-трасе!
Повечето хубави неща започват от т. нар. Poiana Brashov, което всъщност е зимният им курорт. Между другото, много по-уреден от нашите! Оттам до върха се качихме с кабинков лифт, за да може бързо да покрием максимален обем от терените, но може и да се извърти (избута) до "езерото", откъдето започва реално пътеката.
На трака съм дал варианта с финал източно от центъра, но за да не газите по туристите, препоръчвам в края част да хванете ляво - има точка на картата. Отделно, от тази следа могат да се направят още няколко разклонения (с пунктири на OCM), които също палят блясъка в очите. Обобщено, ако разполагате с малко време, а искате да видите много от румънските трасета, мястото е Брашов!
В случай, че сте се качили до Poiana Brashov с МПС-то си, след това от града дотам с такси е около 15-20 лева, т.е. съвсем прилично, особено ако сте няколко човека. Кабинката до върха е около 12 лева за човек + байк.
UPDATE 2020
Пет години по-късно, отново сме в Брашов. Не, че преди не беше, но тук вече всичкото баир е станало MTB, а феновете са се намножили още повече! Куцо и сакато кара, био, еМТБ... всичко. Малките хвърчат като изтребители, а големите гледат тежко, тежко. :-)
Старият град е все така красив и европейски, а от новите квартали лъха на цветни и санирани панелки. Има автобус с вело-ремарке до Пояна-та, в момента се строи DH-трасе под лифта, което ще работи още тази година... абе, еваларка на румънците!
Задължително си отделете време и за Азура, където също има няколко отлични пътеки!
Не качвам нови тракове, защото подробна карта на почти 100% от наличното за каране, можете да намерите в trailforks.com
Старият град е все така красив и европейски, а от новите квартали лъха на цветни и санирани панелки. Има автобус с вело-ремарке до Пояна-та, в момента се строи DH-трасе под лифта, което ще работи още тази година... абе, еваларка на румънците!
Задължително си отделете време и за Азура, където също има няколко отлични пътеки!
Не качвам нови тракове, защото подробна карта на почти 100% от наличното за каране, можете да намерите в trailforks.com
СИНАЯ - БОЧЕДЖИ (2015)
Връщаме се в Синая и започвам с пътеките, които си струва да опитате.
Първо няколко думи за градчето: нещо средно между Боровец, Велинград и Пампорово, но в пъти по-подредено, модерно и функционално, с архитектура, събрала най-доброто от европейския ренесанс, но с румънски прочит. Разположено между две планини, снабдено с бърз път, ЖП и всек'ви туристически глезотии, прекрасен замък и история... честно, чудя им се на румънците защо се мъчат с нашите туристически "услуги". Сигурно им е скучно. На същите цени.
Препоръчвам ви хостел Alexandra (има го на картата), който макар и на пътя (шумничко), предлага прекрасни условия за няколкодневната ви почивка тук - прилични стаи, кухня, интернет, двор и паркинг. За 20-тина лева на човек.
Останалото за Синая ще си намерите в Нет-а, а ето ги и следите, които успяхме да проверим.
СИНАЯ ИЗТОК
За загрявка можете да започнете с две по-XC ориентирани пътеки, които ще ви снабдят и с гледки, към Бочеджи. Започват от натовареното шосе на прохода и ще ви изведат чак до билото, където със сигурност няма да скучаете. Не успяхме да ги проверим в цялост, но това което видяхме, говори за наличието и достъпността им. Спусканията са в едни вълшебни букови гори и на места не са никак XC.
(1) (2)
Няколко лифта (за мързеливите), десетки пътеки по целия склон на планината, продължаващ далеч на север. Отделно, по платото и около връх Ому още поне дузина опции. Рог на изобилието, особено ако обичате стръмно, криво и технично.
Няма как да минете без да посетите "Сфинкса" и "Бабите", но не гледайте с досада на тези накацани от туристи забележителности, защото спускането оттам в посока долината с езерото (югозапад), или към DH-трасето и Синая (югоизток), е доста бързо и палаво. Ние се качихме откъм Синая, като МПС-то остава на паркинга на Кота 1400. С кабинката се качвате до Кота 2000 (около 10 лв + байковете) и оттам за час сте при "Бабите". Ако сте тръгнали рано и имате достатъчно сили, можете да продължите чак до местния първенец Ому (2505 м).
За да не стане прекалено наситено с траци, ще дам връзка само към един, на който има достатъчно информация. Всички пунктири на картата на OCM са пътеки, отделно има и много неотбелязани. Имайте предвид, че повечето пътеки от север и изток са доста отвесни и тръдни, та ако се пробвате с байк, съвета ми е да ги подхванете отдолу. Така ще можете най-добре да прецените дали са по джоба ви и ако не, да се върнете обратно.
Иначе качването до билото става от няколко места, като най-популярно и достъпно е по асфалта през града до т. нар. Кота 1000, Кота 1400 и Кота 2000.
Можете да го направите и от съседния град Busteni (с кабинка), или пък по шосе да се качите чак до "Сфинкс"-а, но с цената на доста километри от юг.
От Кота 1400 започват най-популярните трасета (част от бъдещия байк-парк) - Happy bear trail (зелен и червен) Old school trail (син)... Първите са ендуро и DH, а последното е за по-лежерно спускане. Важното е, че са поддържани и много посещавани. Свършват на кабинковата лифт-станция, където има и опция да си измиете велосипеда. Почти като на байк-парк. Един фен от Букурещ ни обясни, че тепърва ще го развиват и изграждат още благини по трасетата.
Първо няколко думи за градчето: нещо средно между Боровец, Велинград и Пампорово, но в пъти по-подредено, модерно и функционално, с архитектура, събрала най-доброто от европейския ренесанс, но с румънски прочит. Разположено между две планини, снабдено с бърз път, ЖП и всек'ви туристически глезотии, прекрасен замък и история... честно, чудя им се на румънците защо се мъчат с нашите туристически "услуги". Сигурно им е скучно. На същите цени.
Препоръчвам ви хостел Alexandra (има го на картата), който макар и на пътя (шумничко), предлага прекрасни условия за няколкодневната ви почивка тук - прилични стаи, кухня, интернет, двор и паркинг. За 20-тина лева на човек.
Останалото за Синая ще си намерите в Нет-а, а ето ги и следите, които успяхме да проверим.
СИНАЯ ИЗТОК
За загрявка можете да започнете с две по-XC ориентирани пътеки, които ще ви снабдят и с гледки, към Бочеджи. Започват от натовареното шосе на прохода и ще ви изведат чак до билото, където със сигурност няма да скучаете. Не успяхме да ги проверим в цялост, но това което видяхме, говори за наличието и достъпността им. Спусканията са в едни вълшебни букови гори и на места не са никак XC.
(1) (2) СИНАЯ ЗАПАД
Тук е истината!Няколко лифта (за мързеливите), десетки пътеки по целия склон на планината, продължаващ далеч на север. Отделно, по платото и около връх Ому още поне дузина опции. Рог на изобилието, особено ако обичате стръмно, криво и технично.
Няма как да минете без да посетите "Сфинкса" и "Бабите", но не гледайте с досада на тези накацани от туристи забележителности, защото спускането оттам в посока долината с езерото (югозапад), или към DH-трасето и Синая (югоизток), е доста бързо и палаво. Ние се качихме откъм Синая, като МПС-то остава на паркинга на Кота 1400. С кабинката се качвате до Кота 2000 (около 10 лв + байковете) и оттам за час сте при "Бабите". Ако сте тръгнали рано и имате достатъчно сили, можете да продължите чак до местния първенец Ому (2505 м).
За да не стане прекалено наситено с траци, ще дам връзка само към един, на който има достатъчно информация. Всички пунктири на картата на OCM са пътеки, отделно има и много неотбелязани. Имайте предвид, че повечето пътеки от север и изток са доста отвесни и тръдни, та ако се пробвате с байк, съвета ми е да ги подхванете отдолу. Така ще можете най-добре да прецените дали са по джоба ви и ако не, да се върнете обратно.
Иначе качването до билото става от няколко места, като най-популярно и достъпно е по асфалта през града до т. нар. Кота 1000, Кота 1400 и Кота 2000.
Можете да го направите и от съседния град Busteni (с кабинка), или пък по шосе да се качите чак до "Сфинкс"-а, но с цената на доста километри от юг.
От Кота 1400 започват най-популярните трасета (част от бъдещия байк-парк) - Happy bear trail (зелен и червен) Old school trail (син)... Първите са ендуро и DH, а последното е за по-лежерно спускане. Важното е, че са поддържани и много посещавани. Свършват на кабинковата лифт-станция, където има и опция да си измиете велосипеда. Почти като на байк-парк. Един фен от Букурещ ни обясни, че тепърва ще го развиват и изграждат още благини по трасетата.