MACEDONIA

Забавно е в Македония!
Не гръцката, наш'та си... ;-)
Още от границата получавате sms, в който буквално пише "Добре дошли в Македония, люлката на цивилизацията"! Година по-късно (2016) явно им е станало неудобно и текстът е коригиран...
Александър Македонски е навсякъде, под формата на магистрала, летище, улици, паметници, мърчандайз и история. Няма лошо, важното е, че македонците имат блясък в очите. И въпреки всичките шеги и иронии към западните ни съседи, това посещение ме кара да мисля, че както и да я пишат историята историците, хората са тези, които пишат истинската, днешната. А тях не ги интересуват нацио-напъните на шепа измекяри от двете страни на границата! Интересува ги да са здрави, да имат работа, спокойствие и в центъра на въртележката да стои не една куха идея, а личността на гражданина - с всичките си права и задължения.
Да, малко в повече ще ви дойде да "разберете", че половината ни национални герои са всъщност македонци, че докато си говорехме с един албански пастир (на български), той приятно се изненада, че много "добре се разбираме на македонски"... че това, че онова.
Но кой е виновен за това, че от огромната за времето си българска многонационална държава са останали едва 110 994 кв. км (актуалната територия на България) - македонците ли?
Виновни сме си изцяло и единствено ние, българите. Имаш крава - пиеш мляко. Не си пазиш кравата - пиеш гола вОда... Това е положението.
Шапка им свалям, че макар и жертва на пропаганда, хората си живеят живота, обичат си държавата и ценят свободата. А когато един ден границите изчезнат и думата "националист" стане обидна, всичко ще си дойде по местата. Ще има едене и пиене за всеки, който работи, спазва законите и не пречи на останалите. Друго никой не го интересува - така е устроен света.

Нас пък ни интересува да караме планинските си велосипеди и докато можем, да видим и споделим повече и повече хубави места за МТБ. А тук, повярвайте ми - има мнооого!
Страната е обрасла с планини (80%), коя от коя по-хубава. Може да не са по 3000 метра, но са изключително дашни за хобито ни. Пътеките също са колко щете, а хората и животните се грижат достатъчно за проходимостта им. Надявам се да има още много възможности да идваме, защото наистина си струва - македонците са усмихнати, храната е вкусна и евтина, природата е красива и достъпна.
Какво повече?


ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
- купете си денари още от БГ
- преди да влезете в Македония, направете списък (на английски) на велосипедите и собствениците им, и вземете поне един печат от нашата митница. Македонците най-вероятно няма да ви дадат, но и това е успех, тъй като при прибирането си в БГ ще имате документ, че не сте ги крали...
 - ако имате валиден червен паспорт, вземете и него, освен личната си карта. Не се знае къде и как може да ви потрябва 
 - ако сте повече от 24 часа на територията на страната, регистрирайте се в най-близкото полицейско управление. Това може да го свърши и хазяйнът ви, но е важно, за да нямате ядове на излизане
 - за автомобилите трябва зелена карта
 - магистралата по долината на Вардар е платена, но таксите не са високи (около 2-3 лева на пункт)
 - пътищата им не са цвете, но се ядват
 - палаткуването на територията на парк Пелистер е забранено, за паленето на огън да не говорим. Глобите са солени и не ви препоръчвам да се пробвате. Цените на повечето услуги са доста ниски (вкл. нощувките), та не си струва да рискувате
 - препоръчвам ви настаняване в село Дихово, вила Илинден (собственикът е Боби, голям агент). Спането в доста прилични условия е около 26 лева/човек. Разполагате и с паркинк, кухня, двор, WI-FI и т.н., но най-важното е, че получавате разкошни условия за почивка
 - за следите във високата планина не ви съветвам да въртите от Дихово (където е вилата) до началото на трака, защото силите за тези стръмни 10 км ще ви трябват по-късно при спускането. Такситата са евтини и в края на деня срещу 12 лева ще ви качат до паркинга на хотел Molika, за да си прибетере МПС.








БАБА ПЛАНИНА (2015)
Поводите за това пътуване са няколко:
1. Да проучим планината Баба, разположена западно от град Битоля, където се намира връх Пелистер (2601 м). Красива е, висока е, има си няколко езерца, най-известните от които са Мало и Големо. Официалните пътеки на картата са три, но на място видяхме, че по съседните ребра има още поне четири, т.е. май пак ще се идва насам.
2. Масивът между Преспанското и Охридското езеро (планината-парк Галичица), където има много и все хубави пътечки.
3. Контакт с местните клубове и групи ендуро-карачи, с цел съвместно праховдигане по баирите и бъдещи нови набези по Балканите.
4. Евентуално граничната зона с Гърция, което е задача с няколко неизвестни...

От следите по-долу ще видите какво сме спускали, а аз ще започна с описанията в хронологичен ред.


ПЕЛИСТЕР - СПУСКАНЕ КЪМ ЕЗЕРАТА И НИЖЕПОЛЕ
Мятате се рано-рано по колите и газ до хотел Molika. Паркингът е безплатен, а черният път нагоре доста бърз, та поне 1/3 от разстоянието до билото се качва неусетно. В началото има доста вода, но само в началото - т.е. запасете се! Намажете се и с нещо от типа на Аутан, защото има едни конски мухи, дето не прощават...
След средата на качването наклонът се заостря, камъните стават нагли и въртенето се затруднява - нещо като към Черни връх. Затова пък е красиво, а и върхът започва да се подава срамежливо над дърветата. За около три часа (умерено темпо) ще сте на разклона, на около 300 метра под Пелистер и ще трябва да си зададете екзистенциален въпрос - "да се кача, или да не се кача"... Ако ви мързи, или сте вече изморени, няма нужда да си го причинявате. Все пак, там сте заради спускането, а то е в другата посока. Не забравяйте да разгледате и окопите от Първата световна война, където са лежали пра-дядовците ви, за да защитават идеали, продадени по-късно от шепа престъпници.
Задължителното качване е в случай, че искате да пуснете една от двете пътеки, пълзящи догоре. Тъй като не ги направихме на 100% (не остана време), няма да ви нахъсвам без да е предварително проверено, но мисля, че няма да има проблем да се спуснат от опитни карачи. Rocky trail със сигурност ще има места за пренасяне, но не е като да не сме го правили...

Да се върнем на спускането към езерата. То е на две части - първа (къса) и втора (дълга).
Първата започва доста остро, с набор технични серпентини и рошава пътека след тях. Извежда ви до Малото езеро, откъдето след кратко избутване и още по-кратко извъртане, се озовавате пред хижата на Големото езеро. Задължително пийте от чая, бирата, бобът и наденицита на хижаря Пепо, а ако имате късмет, може и да ви разкажат няколко вица за Тодор Живков и Цола Драгойчева. При още по-голям късмет ще видите колекцията боеприпаси и всек'ви артефакти от Първата световна, ревностно събирани от местен фен.

После почва лудницата!
Пътеката е издържана в най-добрите традиции на издържаните пътеки с традиции от районите на Рила, Пирин и Стара планина. Не ѝ липсва нищо, освен доброто ви настроение и умения да я карате. Притежава достатъчно дължина и гъстота на елементите, за да ви накара да пръхтите доволни, щом веднъж стигнете до Нижеполе. Оставил съм няколко опции за заигравки вляво от селцето, но ще бъдете толкова задоволени (и изморени) от спускането, че предполагам няма да се възползвате. В края на трака, по скоростен и стар ситен паваж ще порипате директно до вратата на вила Илинден.

Ниво - за издръжливи и опитни байкъри. В противен случай ще се измъчите.

                    









КАЧВАНЕ ДО ХИЖА НЕОЛИКА И СПУСКАНЕ ПО ЕДНА ОТ ПЪТЕКИТЕ

Тук действието се развиваше на втория ден от пребиваването ни в Македония, което съвпадна с празника Илинден (2.08). От местния клуб "Ай да возиме" се включиха в програмата и споделиха няколко много приятни пътеки. Ще обобщя информацията с фаза първа - качването до хижа Неолика, и фаза втора - изборът на спускане след това.

До хижата можете да се качите бързо и лесно, след като се метнете по черния път към село Брусник, а оттам отново по черен път полазите по източните склонове на планината. На няколко места се появяват началото или продълженията на поне три много силни пътеки, обект на нездравия ни интерес на следващия ден (има ги на следата). Малко преди хижата има разкошна късна череша, която ще ви подкоси краката... ;-)
На Неолика предлагат вкусни манджи и студена бира, та няма да останете необслужени, след което отново ще стигнете до труден избор в стил "А сега накъде". Имате общо пет опции за надолу, както и две за нагоре, в случай че ви се катери до върха над хижата. Каквото и да хванете, все ще ви хареса, а следата по-долу показва избора на домакините. Бърза и серпентинеста пътека в зашумената гора, завършваща с  песъчлив прахолях над обходния път на водопровода. Следва преместване няколко ребра на север, за да приключите с триста в един "барутник" над Битоля, а в последствие и в самия град. Бирата в края на трака е разкошна, както и цялото заведение - вкусно, достъпно, с Еди Ведър и Би Би Кинг за разкош.

Ниво - качването е много приятно и бързо, т.е. подходящо и за начинаещи. Спусканията по няколкото пътеки изискват поне средни умения.

                    







КАЧВАНЕ ДО ВРЪХ НЕОЛИКА И СПУСКАНЕ ДО "ОКОЛОВРЪСТНОТО" НА ВОДОПРОВОДА
Логично, връх Неолика е разположен над хижа Неолика. За да го качите, имате четири опции:

1. Извъртане на цялото било (с начало пътя за Пелистер), което е и най-дългото като време и километри, след което започва епично спускане по скалистия южен рид на планината, за да стигнете до източната му точка - връх Неолика.
2. Качване до хижата по следата от горния абзац и избутване по пътеката, започваща точно над масите.
3. Качване до хижата по следата от горния абзац и избутване по пътеката.
4. Полазване по северния склон под върха, с начало ски-пистата и влека над Нижеполе.

Тъй като последният вариант е може би най-идиотски, познайте дали не го избрахме...
Кретенията идва от факта, че байковете се износват от края на серпентините за пистата, подсичайки една каменна река и стръмните северни склонове на върха. Малко досадни папрати с човешки ръст, малко повече наклон, уникално вкусни малини и сте на върха. Струва си усилието. На нас ни отне два часа, но това е с мотането и яденето на малини. Иначе може и за час и половина.
От връх Неолика започва една тънка и избуяла, но 100% караема пътечка, която преди да излезе на следата към хижата става все по-палава и бърза, а накрая дори неприлично хубава! Преди да пресечете въпросната следа (опътечен черен път) към хижа Неолика, ще трябва отново по хамлетовски да изберете коя от всичките опции ви се кара. На трака съм ги посочил, като според мен си струва да ги опитате на куп. След като излезете на пътя с водопровода, или се връщате към Дихово, или продължавате по някоя от многото опции надолу - към Битоля или селцата над града. С такси си прибирате МПС-тата от началото на ски-пистата и се отдавате на неприлично биропиене в сенките...

Ниво - качването е подходящо САМО за хора, които не се притесняват от носене и катерене по стръмен склон. За да не се измъчите, спускането изисква поне средни умения.

                    








КАЧВАНЕ ДО КОПАНКИ И СПУСКАНЕ ПО DH-трасето (старото) ДО ХОТЕЛ МОЛИКА
Кратък, но много съдържателен кръгов маршрут, започващ от Инфо-центъра на парка и движещ се по черния път към връх Пелистер. Можете да го използвате за запълване на 2-3 часа от времето си, ако сте приключили по-рано с основната програма. Качването ще ви спечели с широката и мека пътека в иглолистна гора, подлагаща на изпитание уменията по технично катерене. Страхотен полигон!
Веднъж излезли на пистата с неработещия лифт (и изгоряла хижа), започва спускането по пътеката до хотел Молика. Преди години тук е имало и DH-състезание, та местните спускачи са изградили кратко, но много приятно трасе. В момента е доста залиняло, но все още вдига адреналина на който трябва... Много добра пътека, за нещастие доста кратка (1,5 км).
Само километър след началото на това качване, следва още една отбивка от черния път към Пелистер. Това, което видяхме от нея е много, ама много обнадеждаващо, та и тя със сигурност ще донесе много добри усещания на ползвателите си. Просто трябва да я избутате докъдето ви хареса, или пък да я спуснете от върха.

Ниво - лесно и бързо въртене по черен път, а в последствие по разкошна и технична пътека в иглолистна гора.  Спускането може да стане по туристическата пътека или по DH-трасето. И в двата случая ще ви трябват поне средни умения.








ГАЛИЧИЦА ПЛАНИНА (ОХРИДСКО И ПРЕСПАНСКО ЕЗЕРА) (2015)
Планината Галичица е разположена в посока север-юг (35 км) и разделя езерата Преспанско и Охридско. Снабдена е с цели два национални парка - парк Галичица и парк Преспа. Последният е на гръцка територия, а южната част на планината е в Албания, така за нас остава северната. Повече не ни и трябва, защото имаме един ден за каране над Охрид - време абсолютно недостатъчно да се види старата част на града и да се съчетае с МТБ. Денивелацията между езерото (700 м. н. в.) и най-апетитните части на билото (1500 м.н.в.) е достатъчна, за да получите пълно удовлетворение от дузините възможни спускания в посока Охридското езеро. Ако добавим и тези към Преспанското, нещата стават наистина сериозни. Повече от ясно е, че отново ще се идва - този път конкретно за района.
 
В рамките на този единствен ден, успяхме да качим до ниво, от което могат да се хванат няколко пътеки. Карахме само т. нар. "пътека на Леко", но ще дам следите и на другите две, с уговорката, че не са проверени лично.




ОХРИД (ГАЛИЧИЦА ПЛАНИНА) - ВЕЛЕСТОВО - ПЪТЕКАТА НА ЛЕКО
След като разцъкате из стария град и Самуиловата крепост, можете и да покарате...
Става въпрос за бързо качване с малко избутване по една карстова пътека, осеяна с дребен камъняк, с няколко интересни и технични участъка. Не успяхме да я хванем от билото, където сигурно е най-интересна, защото започна да вали, а карст + дъжд е комбинация, която носи много щастие в очите на ортопедите. Въпреки това смятам, че е напълно достъпна и караема - имаше и вело-маркировка.

Можете да се качите от началото на парка в Охрид, към село Велестово. Преди селото (вляво) започва дълъг черен път, който ще ви изведе под билото, пресичайки се с пътеката на две места. След последното, ще трябва да избутате до началото на спускането. Можете да спуснете и по избутаното, и от южната страна - все е стръмно и криво. За тази последна част, повече инфо ще снесем при следващото ни ходене.

Ниво - лесно качване, финално бутоносене, екшън начало, ХС-финишинг.

              

ГОРИЦА - КОНСКО - ОХРИД
Не остана време за това каране, а носи всички белези за голяма веселба! Можете да го започнете и от Горица, и от Долно Конско - важното е да стигнете до началото на спускането.  Пътищата в района са добри, защото има много вили и хотелчета. Има и добитък, който поддържа пътеките чисти.
Ще допълня информацията при първа възможност.



КОНСКО - ЕЛШАНИ
Това беше първоначалният план за кратко каране край Охрид. Оказа се обаче, че цялата планина е прорязана от десетки пътеки, които само затвърдиха тезата за повторване, а защо не и потретване на идването ни. Въпрос на време.




 



СКОПИЕ - ВОДНО ендуро (2016)
По-добре късно, отколкото много по-късно!
Това е положението със столицата Скопие, която е само на 2 часа път от София и разполага с няколко прекрасни за хобито ни планини. Фокусът в случая е Водно, която не бива да бъде подценявана, въпреки скромните си 1000 и малко метра н.в., тъй като това е македонската Витоша. В полите ѝ са местните Бояна и Драгалевци, а лифтът (кабинков) е нов, луксозен и има интелигентно закачване за велосипеди. Иии... хванете се здраво - качването е 1.50 лв, а месечната карта 30 лв - няма такива цени!

Но пък има нахъсани мОмци, които карат (тук му викат "возят", а велосипедите са "точаци") всички МТБ-стилове и са доста добри. И как няма да са добри, след като от двете страни на Водно има повече от 15 пътеки! Поддържани, бързи, технични... а тази под лифта е и с няколко скока, виражи, т.е. гласят я за DH. Да, къси са (като в байк-парк), но наличието на бърз и евтин лифт компенсира отвсякъде! На картата ще видите посочени началните точки на пътеките, тъй като останалото е ясно. Тракът е за спускането към Матка.

Най-дългото каране е по билото на Водно, в посока каньона Матка. То е и най-красиво, защото спускането към реката си струва гледките и фотките. Отделно, няколкото опции през скалите са доста технични и дори най-взискателните ще бъдат нахилени.

Ниво - от черни пътища, през скоростно ендуро, та до технични каменисти и криви пътеки. Има всичко за всеки!