50
Трудно се започва описание на маршрути в тази страна.
Когато за едно нещо е писано, четено, зяпано, обхождано... няма как да си оригинален. Затова няма и да се опитвам да съм, а просто ще разкажа впечатленията си от едноседмичната ни МТБ-ваканция в края на месец септември, 2015-та.
Последно бях в Италия преди доста години, когато по границите все още беше пълен цирк с визи и паспорти, пътуваше се кошмарно през диви балкански държави, а минавайки през Сърбия, на човек му се искаше да има малък ядрен заряд в чантата... Тогава не се занимавах с туризъм и планинско колоездене, а фокусът ми беше културно-историческо наследство, та логично, спомените са от северната част на страната. Там е ясно - повече население, потребление, забавления и от всичко по много... Там са големите градове, голямата история, а байк-парковете с лопата да ги ринеш!
Плановете ни бяха да караме в Сицилия и по-конкретно на Етна, но лошата прогноза ни изпрати на ширините на Бриндизи, където ни стовари ферито от Игуменица, Гърция. Това беше причината да се фокусираме върху областите Apulia, Basilicata, Calabria, Campania и в крайна сметка да сме благодарни, че нещата се развиха по този начин.
С всичко това искам да кажа, че описаните по-долу маршрути са една много малка част от възможностите за планинско колоездене и туризъм в Италия, но все пак са нещо, от което може да се започне. От логистична гледна точка, километрите пътуване на територията на Италия не са много и с едно-две премествания (ако сте на хотел) или с ежедневни миграции (ако сте на палатка), ще можете да видите и опитате максимален брой пътеки.
Отделно от чисто техническото описание на маршрутите, тук можете да прочетете и нещо като пътепис, в който се набляга повечко на повествованието. Там също има полезна информация, в случай, че отношенията ви с тази своенравна държава са никакви и тепърва предстои да се опознавате.
Какво научих за Италия (за районите Apulia, Basilicata, Calabria, Campania):
- уникална природа
- фантастични пътища
- ужасно невъзпитани шофьори
- шумни и емоционални италианци
- прекрасни пътеки (с евро-пари)
- никакъв туризъм (не срещнахме нито един турист)
- никакво планинско колоездене (не видяхме нито един байкър)
- масово шосейкаджийство
- в хотелите са гостоприемни и отзивчиви
- страшно вкусна храна
Какво ще научите вие, зависи изцяло от вас ;-)
UPDATE 2016
Годината, в която истински се влюбихме в тази страна и алпийската ѝ част - Dolomiti. Подробностите са по-долу в текста.
Когато за едно нещо е писано, четено, зяпано, обхождано... няма как да си оригинален. Затова няма и да се опитвам да съм, а просто ще разкажа впечатленията си от едноседмичната ни МТБ-ваканция в края на месец септември, 2015-та.
Последно бях в Италия преди доста години, когато по границите все още беше пълен цирк с визи и паспорти, пътуваше се кошмарно през диви балкански държави, а минавайки през Сърбия, на човек му се искаше да има малък ядрен заряд в чантата... Тогава не се занимавах с туризъм и планинско колоездене, а фокусът ми беше културно-историческо наследство, та логично, спомените са от северната част на страната. Там е ясно - повече население, потребление, забавления и от всичко по много... Там са големите градове, голямата история, а байк-парковете с лопата да ги ринеш!
Плановете ни бяха да караме в Сицилия и по-конкретно на Етна, но лошата прогноза ни изпрати на ширините на Бриндизи, където ни стовари ферито от Игуменица, Гърция. Това беше причината да се фокусираме върху областите Apulia, Basilicata, Calabria, Campania и в крайна сметка да сме благодарни, че нещата се развиха по този начин.
С всичко това искам да кажа, че описаните по-долу маршрути са една много малка част от възможностите за планинско колоездене и туризъм в Италия, но все пак са нещо, от което може да се започне. От логистична гледна точка, километрите пътуване на територията на Италия не са много и с едно-две премествания (ако сте на хотел) или с ежедневни миграции (ако сте на палатка), ще можете да видите и опитате максимален брой пътеки.
Отделно от чисто техническото описание на маршрутите, тук можете да прочетете и нещо като пътепис, в който се набляга повечко на повествованието. Там също има полезна информация, в случай, че отношенията ви с тази своенравна държава са никакви и тепърва предстои да се опознавате.
Какво научих за Италия (за районите Apulia, Basilicata, Calabria, Campania):
- уникална природа
- фантастични пътища
- ужасно невъзпитани шофьори
- шумни и емоционални италианци
- прекрасни пътеки (с евро-пари)
- никакъв туризъм (не срещнахме нито един турист)
- никакво планинско колоездене (не видяхме нито един байкър)
- масово шосейкаджийство
- в хотелите са гостоприемни и отзивчиви
- страшно вкусна храна
Какво ще научите вие, зависи изцяло от вас ;-)
UPDATE 2016
Годината, в която истински се влюбихме в тази страна и алпийската ѝ част - Dolomiti. Подробностите са по-долу в текста.
UPDATE 2017
Ъпдейтите продължават!
Няма как да е иначе - тук е рай за МТБиста. Само да сме здрави, ще захождаме всяка година! Тази свалихме скалповете на Bolzano, Lavarone и Paganella.
Ъпдейтите продължават!
Няма как да е иначе - тук е рай за МТБиста. Само да сме здрави, ще захождаме всяка година! Тази свалихме скалповете на Bolzano, Lavarone и Paganella.
ACQUAFREDDA (2015)
Най-голямото италианско езеро предлага буквално всякакви форми на почивка и спорт, но ние сме тук заради МТБ-разновидностите им. А те са от всички страни, в стотици като количество, поддържани, маркирани, разнообразни. Пълно е с усмихнати байкъри, сновящи с био или е-байкс във всички посоки, набелязали си поредното бижу за каране.
Важно е да се отбележи, че тук НЯМА лифтове, т.е. байк-паркът е био. Ако искате да спуснете по някоя от стотиците пътеки и отсечки, ще трябва или да се качите на самоход, или да ползвате шатъл, или просто да избутате нагоре по следата. Тази особеност има своя голям плюс - липсват назобаните спускачи, каращи "на смрЪт", което пък спасява природата от прекомерна ерозия. Отделно, навсякъде цари една такава спокойна и несъстезателна атмосфера, която просто липсва на "модерните" места.
Няма как да опиша всичко, което става за каране и си струва, но ще споделя изпробваното:
RIVA DEL GARDA - LIMONE
Това е "панорамната обиколка". Кавичките са, защото не обикаляте езерото, а района между двете градчета. Тук е може би най-концентрирано с благини за хобито ни - пътеки, прокопан в скалите вело-път и най-новата атракция - окачената на стоманени пръти в скалите вело-алея, започваща от Лимоне (засега 2км) и имаща амбициозната идея да бъде с дължина 140 км около цялото езеро!
Същинското спускане започва много силно и не спира да е такова, докато не премине в досаден калдъръм, който продължава до самото Лимоне. Губят се едни няколкостотин метра денивелация и това е доста дразнещо, но пък градчето в края ще ви накара бързо да преглътнете този факт - Лимоне е обявен за най-красивото населено място около езерото!
Връщането към Рива дел Гарда става по новото трасе, споменато по-горе + комбинация от асфалт и няколко тунела.
THE HAMMER TRAIL
Част от еднодневния кръгов маршрут около Monte Coccovello, както се вижда и от снимката, това място е вълшебно!
За да се доберете до пътеката, която ни събра погледите, можете или да се спуснете от върха в посока градчето Acquafredda (логистично по-неудобно), или след като привършите карането около Коколино-то (така шеговито го прекръстихме), да се натоварите отново по МПС-тата и по един живописен крайбрежен и изсечен в скалите път, да се стопирате в Студената вода (превод на името Acquafredda). Оттам избутвате по пътеката докъдето ви стигнат силите и след това е ясно... На две места ще трябва да си отворите по една символична порта, защото в Италия пастирите явно имат навика да заграждат официалните пътеки, за да не си губят добитъка.
Много магия има и при спускането, и при обикалянето на това населено място. Съчетанието на красива и висока планина с живописен залив, огряни от следобедното слънце, ще накара и най-коравосърдечните да въздъхнат замечтано. Гарантирам!
Какво представлява спускането, ще оставя да се осведомите от снимките и видеото.
Ниво - нагоре се бута по пътеката и не е особено трудно, но надолу ще ви трябва поне средно ниво. В последната част имате две опции, като и за двете няма да съжалявате!
За да се доберете до пътеката, която ни събра погледите, можете или да се спуснете от върха в посока градчето Acquafredda (логистично по-неудобно), или след като привършите карането около Коколино-то (така шеговито го прекръстихме), да се натоварите отново по МПС-тата и по един живописен крайбрежен и изсечен в скалите път, да се стопирате в Студената вода (превод на името Acquafredda). Оттам избутвате по пътеката докъдето ви стигнат силите и след това е ясно... На две места ще трябва да си отворите по една символична порта, защото в Италия пастирите явно имат навика да заграждат официалните пътеки, за да не си губят добитъка.
Много магия има и при спускането, и при обикалянето на това населено място. Съчетанието на красива и висока планина с живописен залив, огряни от следобедното слънце, ще накара и най-коравосърдечните да въздъхнат замечтано. Гарантирам!
Какво представлява спускането, ще оставя да се осведомите от снимките и видеото.
Ниво - нагоре се бута по пътеката и не е особено трудно, но надолу ще ви трябва поне средно ниво. В последната част имате две опции, като и за двете няма да съжалявате!
ARIOSO (2015)
Това каране бе предвидено за последния ден от престоя ни в Италия и трябваше да отнеме няколко часа, преди да поемем към Бриндизи и ферибота. За тази цел го бях избрал да е по-лесно, с по-малко денивелация и като цяло - XC.
Ако сте любители на трудни и технични пътеки, отсега ви казвам, че няма да ви допадне. Ако пък просто обичате да сте по места, където вятърът да вее косите, докато въртите педалите, ще станете фенове.
Да, има и няколко по-криви участъка по търкалящите се камъни, но който не може да ги кара, бързо ще ги преноси.
Пътеката е доста къдрава, в стил "родопско равно" и ще допадне повече на обичащите да въртят... абе, кроскънтри.
Ниво - качването става по кротък асфалт, т.е. бързо. Спускането не е съвсем за начинаещи, но няма нужда и да сте във върхова форма...
Ако сте любители на трудни и технични пътеки, отсега ви казвам, че няма да ви допадне. Ако пък просто обичате да сте по места, където вятърът да вее косите, докато въртите педалите, ще станете фенове.
Да, има и няколко по-криви участъка по търкалящите се камъни, но който не може да ги кара, бързо ще ги преноси.
Пътеката е доста къдрава, в стил "родопско равно" и ще допадне повече на обичащите да въртят... абе, кроскънтри.
Ниво - качването става по кротък асфалт, т.е. бързо. Спускането не е съвсем за начинаещи, но няма нужда и да сте във върхова форма...
BOLZANO (2017)
Градчето - цвете!
Алпите околовръст - вълшебство!
Опциите за каране - колко щеш... после що хората се влюбвали в Италия? Ми, то и най-големия пън да си, пак ще напъпиш в такива условия.
Хващате лифта от (почти) центъра и разпитвате за пътеките за спускане. Има и няколко трасета - рагледайте коя да е карта (използвам gpsies.com) и ще видите десетките пътеки, вкл. mtb-следите. Обзалагам се, че няма да останете разочаровани!
В този ден заложихме на по-спокойно каране (след Paganella бяхме все пак) и предпочетохме да направим една панорамна обиколка. Не сгрешихме, защото изплакнахме очите за поне сезон напред, а и попаднахме на една от местните забележителности - земните пирамиди. Досущ като нашите над село Стоб, но някакси декорите са по-мащабни...
Алпите околовръст - вълшебство!
Опциите за каране - колко щеш... после що хората се влюбвали в Италия? Ми, то и най-големия пън да си, пак ще напъпиш в такива условия.
Хващате лифта от (почти) центъра и разпитвате за пътеките за спускане. Има и няколко трасета - рагледайте коя да е карта (използвам gpsies.com) и ще видите десетките пътеки, вкл. mtb-следите. Обзалагам се, че няма да останете разочаровани!
В този ден заложихме на по-спокойно каране (след Paganella бяхме все пак) и предпочетохме да направим една панорамна обиколка. Не сгрешихме, защото изплакнахме очите за поне сезон напред, а и попаднахме на една от местните забележителности - земните пирамиди. Досущ като нашите над село Стоб, но някакси декорите са по-мащабни...
BULGHERIA (2015)
Не знам дали е просто съвпадение на имената, но планината Bulgheria трайно се нареди в списъка на любимите. Този малък отрязък от западната италианска суша представлява умалено копие на родното БГ - красива и горда планинска гръд, дълбоки джендеми, морски бряг, реки и тучни полета. Ако можеше и хората да са същите...
Ай ся сериозно!
Сериозно ви казвам - уникално местенце. Знам, че думата "уникално" в частта за Италия започна да се среща много често, но това е положението. Маршрутът започва от селцето Poderia, просто защото това е най-удобното качване до билото. По чакълест път, през шарената сянка на гората, сте горе за макс два часа - зависи колко пот сте решили да отделите. Съветвам ви да пестите потоотделянето, защото от южната страна на планината гората рязко изчезва, сянката също и оставате сами срещу слънцето, а това не е никак равностойно...
Стигайки до билото, ще трябва да направите избор, защото имате цели четири опции. Аз ще заостря вниманието ви само върху три от тях, но ако сте в района за повече от ден, задължително направете всичките - струва си!
КРЪГОВ МАРШРУТ - ЗАПАД
Това беше първоначалния план за каране тук. Видях на OCM-картата, че има няколко пунктира (пътеки) и ми допадна как западната небрежно подсича Tozzo del Finocchio, заобикаля планината и през красиви пропасти и няколко моста се връща обратно на север. Интуицията не само се оказа вярна, но и много правилна! След първоначалното спускане следва един доста техничен участък на борба с карите, но макар и бодлива, пътеката се кара. Така неусетно стигате до малка постройка с голям подземен резервоар за вода, зад чиято стена дузина крави се крият от слънцето. А слънцето не прощава! А сте дръзнали да отидете през лятото, а сте се изпекли.
Следва тегава част от около 500-600 метра, в която почти няма да карате, защото карите стават прекалено нахални, но малко преди да започне да ви писва, започва най-хубавата част. Много технична пътека, скрита във високата трева, с много серпентини и тегави участъци - радост за окото на можещите да ги прегазят. После е ред на гледките - от западната част на трака ви дебне величественото ждрело на реката Mingardo, а на северозапад са дяволското гърло, старото селище и няколкото моста на различна възраст, вкл. най-модерните съоръжения на магистралата - мащаб от класа!
Извън тези инженерни залитания, няколко думи за пътеката до края - белисима! Комбинация от стъпала, серпентини, сипеи, бързи горски участъци, улеи... има от всичко по много.
Must ride!
КРЪГОВ МАРШРУТ - ИЗТОК
Тази опция дойде като бонус, след като видяхме за какво чуде иде реч, карайки по горния маршрут. Логично е планината Bulgheria да си има и връх със същото име, а още по-логично е от този връх да спуска пътека чак до населеното място в ниското. Градчето се казва San Giovanni a piro, пътека има и е разкошна!
За да карате по този трак, имате две опции - или да се качите от север (виж горе) и по билото на изток да стигнете върха, или с МПС-то си да се извозите до San Giovanni и оттам да избутате догоре. Ние заложихме на втория сценарий и не избутахме чак догоре, защото не остана време, но това, което видяхме и опитахме няма как да забравим!
На пътеки като тази спокойно могат да се снимат филми за орки, елфи и всек'ви извънземни гадове, вкл. байкъри. Дузини серпентини, стъпала, падове и десетки линии в скалите могат да ви побъркат от кеф, особено ако можете и да ги карате.
Лудница!
СПУСКАНЕ СЕВЕР
Северните спускания от билото са поне две и ги има на картата, т.е. няма нужда от трак, или да ги търсите по форумите. Едната пътека я разгледахме и мисля, че беше в доста прилично състояние, другата е по-източно и за нея не остана време. Не вярвам да е проблемна. Очаквайте да са къси, стръмни и технични.
Ай ся сериозно!
Сериозно ви казвам - уникално местенце. Знам, че думата "уникално" в частта за Италия започна да се среща много често, но това е положението. Маршрутът започва от селцето Poderia, просто защото това е най-удобното качване до билото. По чакълест път, през шарената сянка на гората, сте горе за макс два часа - зависи колко пот сте решили да отделите. Съветвам ви да пестите потоотделянето, защото от южната страна на планината гората рязко изчезва, сянката също и оставате сами срещу слънцето, а това не е никак равностойно...
Стигайки до билото, ще трябва да направите избор, защото имате цели четири опции. Аз ще заостря вниманието ви само върху три от тях, но ако сте в района за повече от ден, задължително направете всичките - струва си!
КРЪГОВ МАРШРУТ - ЗАПАД
Това беше първоначалния план за каране тук. Видях на OCM-картата, че има няколко пунктира (пътеки) и ми допадна как западната небрежно подсича Tozzo del Finocchio, заобикаля планината и през красиви пропасти и няколко моста се връща обратно на север. Интуицията не само се оказа вярна, но и много правилна! След първоначалното спускане следва един доста техничен участък на борба с карите, но макар и бодлива, пътеката се кара. Така неусетно стигате до малка постройка с голям подземен резервоар за вода, зад чиято стена дузина крави се крият от слънцето. А слънцето не прощава! А сте дръзнали да отидете през лятото, а сте се изпекли.
Следва тегава част от около 500-600 метра, в която почти няма да карате, защото карите стават прекалено нахални, но малко преди да започне да ви писва, започва най-хубавата част. Много технична пътека, скрита във високата трева, с много серпентини и тегави участъци - радост за окото на можещите да ги прегазят. После е ред на гледките - от западната част на трака ви дебне величественото ждрело на реката Mingardo, а на северозапад са дяволското гърло, старото селище и няколкото моста на различна възраст, вкл. най-модерните съоръжения на магистралата - мащаб от класа!
Извън тези инженерни залитания, няколко думи за пътеката до края - белисима! Комбинация от стъпала, серпентини, сипеи, бързи горски участъци, улеи... има от всичко по много.
Must ride!
КРЪГОВ МАРШРУТ - ИЗТОК
Тази опция дойде като бонус, след като видяхме за какво чуде иде реч, карайки по горния маршрут. Логично е планината Bulgheria да си има и връх със същото име, а още по-логично е от този връх да спуска пътека чак до населеното място в ниското. Градчето се казва San Giovanni a piro, пътека има и е разкошна!
За да карате по този трак, имате две опции - или да се качите от север (виж горе) и по билото на изток да стигнете върха, или с МПС-то си да се извозите до San Giovanni и оттам да избутате догоре. Ние заложихме на втория сценарий и не избутахме чак догоре, защото не остана време, но това, което видяхме и опитахме няма как да забравим!
На пътеки като тази спокойно могат да се снимат филми за орки, елфи и всек'ви извънземни гадове, вкл. байкъри. Дузини серпентини, стъпала, падове и десетки линии в скалите могат да ви побъркат от кеф, особено ако можете и да ги карате.
Лудница!
СПУСКАНЕ СЕВЕР
Северните спускания от билото са поне две и ги има на картата, т.е. няма нужда от трак, или да ги търсите по форумите. Едната пътека я разгледахме и мисля, че беше в доста прилично състояние, другата е по-източно и за нея не остана време. Не вярвам да е проблемна. Очаквайте да са къси, стръмни и технични.
Ниво - качването е лесно, защото черният път стига чак до билото, а наклонът не е никак сериозен. Проблем за по-неподготвените ще е спускането, т.е. за да карате надолу, ще ви трябват поне средни умения. Има и участъци само за отличници, но това не бива да ви разколебава - маршрутът е невероятен!
CERVATI (2015)
Ниво - стандартно качване. Фокусът е върху спускането - само за хора с поне средни умения!
CIVITA (2015)
(1) (2) (1) (2)
DOLOMITI (2016)
ДЕН ПЪРВИ - SELLA RONDA
С това каране стартирахме. Нещо като Обиколката на Витоша, само дето няма нищо общо!
Ставате рано и след 8.30 сте на лифта над Corvara. Оттам се мятате на съседния лифт и започва първото спускане... няма да преразказвам всичко, имате трака. Пътеките са разкошни, ще срещнете много байкъри по пътя - все пак, това е най-популярното и дълго каране в района. Ще минете през няколко градчета, ще пиете бири, ще почивате и зяпате красотите наоколо. Макар и да го няма в официалния трак, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО направете спускането по пътеката с мармотите (дал съм я в следата)! Качването става с бърз лифт, а докато си мятате крАците, под вас позират за снимка сладки дебели мушмороци.
Финалното спускане е към Colfosco и карането ви ще свърши точно пред входа на къмпинга. Гарантирам, че този ден няма да го забравите.
Ако нямате излишни 130 евра за лифт-карта (петдневна), можете и да повъртите (доста), но само ако едни 4000 метра денивелация дневно не са ви проблем... ;-)
На следата от Sella Ronda можете да намерите доста повече инфо - сложих всички полезни точки, които ще ви потрябват и за следващите дни. След като се ориентирате кое къде е, лесно ще можете да правите и вариации по многото пътеки в района.
ДЕН ВТОРИ - CANAZEI
Тук логистиката изисква отново ранно ставане и изпреварване на трафика (шосейки, кемпери и всек'ви МПС-та) по серпентинестите алпийски пътища. Идеята е да паркирате пред единия от лифтовете на Canazei и да се размажете от каране. Голям и безплатен паркинг има пред този, който на трака Sella Ronda е с №5.
Част от местните трасета скоро са влизали в ендуро-състезание и това не е никак случайно. Фаворит ни стана първата, с която започнахме спускането. Започва след като излезете от лифта, вдясно, след заведението. Разнообразна, технична, уникално добра. На картата е отбелязана с MTB2. След това се качвате още два пъти, за да направите и останалите МTB1 и MTB3, които също започват около горната станция на лифта.
Вторият лифт, който ще ползвате в този ден, има обедна почивка. Инвестирайте това време за хапка и пийка, и се пригответе за следобедна доза адреналин. Говорим за две пътеки, които са участвали в някакво състезание, както и за третата, разположена малко по-встрани. Криви, трудни и за десерт - North shore. Ако ви останат време и сили, повторете финално първата за деня - няма да съжалявате.
Ползвайте картата с трака от Sella Ronda.
ДЕН ТРЕТИ - KRONPLATZ
Това беше повратната точка в разбиранията ми за добре направено DH-трасе!
Не бях виждал толкова изпипани виражи и цялостно изпълнено съоръжение за спускане досега. Липсата на големи скокове никак не ни притесни, защото по тази следа просто се лети! Има няколко по-малки скокчета, за разкош, но не това е фокусът по това изключително дълго трасе. Ако можете да карате бързо и правилно във високи виражи, няма да искате да си тръгнете оттук...
Реално, от горната станция на лифта започват три трасета (използвайте картата на Sella Ronda), като с №1 е бижуто с виражите, с №2 е ново и не особено интересно, а №3 е нещо като първото, но по-кратко. Разбира се, вие ще ги пробвате и трите, но основно фокусът ви ще бъде върху №1!
ДЕН ЧЕТВЪРТИ - пътеките над CORVARA, LA VILLA, BADIA
Този ден беше отреден за няколко задължителни пътеки над селцата около лагера ни в Colfosco. Тъй като на всеки склон има по 3-4 интересни следи, решихме да ги обиколим, като фиксираме най-добрите. Следата (2) има точки с обяснения, а ето и хронологията:
- с лифта над Corvara се качвате и правите две от пътеките. Най-трудната е невъзможна на много места
- придвижвате се до La Villa и с лифта се качвате до началото на бърза пътека с много виражи
- третият лифт е в Badia и е двоен. Извежда ви под едни прелести и малък манастир, а оттам тръгват три пътеки. Много силни.
- четвърти и последен за деня е лифт отново в La Villa, но на отсрещния склон. Щом излезете от станцията, хващате първата пътека веднага вляво. При второто си качване ще карате пътека, която ще ви влюби в себе си. Започва с надпис Geo-cashing.
Отделно, поляната пред станцията на лифта е превърната в страхотно спортно-увеселително съоръжение, където има дори и модулен pump-track!
(1)(2)
Страхотна пътека - не много дълга, но достатъчно трудна и вълнуваща. Започва от връх Cervati и се ползва основно от пилигримите, тръгнали на религиозните си поклонения. Нашето не беше много религиозно, а и пилигрими не ставаме, но това не ни попречи да оценим благините, наредени по трасето под формата на щедри панорами, серпентини, камъни всек'ви размери, наклон, скорост и все в този ред. Снимките ще са по-изразителни от думите, затова млъквам.
Отново имате опциите да въртите повечко, ако искате кръгов маршрут, или да побутате по пътеката, ако не ви се занимава. Ако изберете второто имайте предвид, че половината от приложения трак е черен път.
Отново имате опциите да въртите повечко, ако искате кръгов маршрут, или да побутате по пътеката, ако не ви се занимава. Ако изберете второто имайте предвид, че половината от приложения трак е черен път.
Ниво - стандартно качване. Фокусът е върху спускането - само за хора с поне средни умения!
CIVITA (2015)
С тези два маршрута започнахме каранията си в Италия. Намират се най-близко до Бриндизи и съответно са ви по път за западната част на Ботуша. Чивита е типично италианско градче с изключително стръмни и тесни улици, където ако не сте с малък 4х4 автомобил (примерно Фиат Панда), ще берете сериозни ядове... Местната забележителност са Ponto del diavolo (дяволският мост), площадката за наблюдение на популацията лешояди и разбира се - паркът Полино. Последният бе и причината да сме тук, защото докато чертаехме маршрутите, забелязах няколко интересни пътеки.
За наш късмет се оказа, че пътеките са не само интересни, а просто прекрасни - и за туризъм, и за МТБ! Изрядна маркировка, липса на препятствия, абе отиваш и караш. Във високите части идва и моментът на истината - има участъци, където ще могат да карат само най-опитните, но в по-ниското летите с 300 и питате за още.
Нощуването също бе една интересна страница от престоя ни там, защото бе осъществено в местния заслон, който бе сполетян от драматична среща с вандали. Резултатът - луксозната двуетажна къща бе изпотрошена отвътре, но пък достатъчно здрава като конструкция, за да ни приюти. Поговорихме с призраците и едно гладно куче и някакси ни се размина...
MONTE MANFRIANA
Това е по-късият, но в никакъв случай не и по-лесен маршрут (трак 1). Беше предвиден за половин ден, но нещо се замотахме и така и не стигнахме до върха. Важно е да знаете, че горе става много технично и опасно - тесни пътеки с отвес от едната страна, т.е. евентуална грешка би била фатална.
Истинското каране започва малко под върха, след като се полашкате нагоре-надолу по билото и карите. Започва с мощно навлизане в гората и до самия край не ви оставя да си поемете дъх. Най-силна е финалната част - серпентини, скорост и серия падове.
MONTE POLINO
По-дълъг (трак 2), с повече километри и метри денивелация, тегаво алпийско било, но и с опция за съкращаване, в случай, че времето, мързела или нещо друго ви притиснат.
Докато катерите, ще минете през местното "казино", където ловците си устройват пиршествата. Дотам е и черния път. След това започва бутането, а ако искате да стигнете до върха и носенето. Нашият сценарий включваше само първата врътка на маршрута, която ви извежда на уникално красива подбилна поляна, където стотици глави добитък се грижат за коректната подстрижка на ландшафта. След като им се нагледате, поахкате в посока Monte Polino и избутате последното хълмче, започва вашата част - спускането!
Просто прочетете още веднъж горното описание... още по-хубаво е!
Ниво - качването и на двата върха не е толкова лесно, защото се събират доста денивелация и носене. Въпреки удобните черни пътища, в последните етапи се носи и е доста стръмно.
Ако не сте с минимум средно ниво на умения, въобще нямате работа по билото с велосипед, пък било то и планински! Много технични участъци и много опции да се пребиете.
За наш късмет се оказа, че пътеките са не само интересни, а просто прекрасни - и за туризъм, и за МТБ! Изрядна маркировка, липса на препятствия, абе отиваш и караш. Във високите части идва и моментът на истината - има участъци, където ще могат да карат само най-опитните, но в по-ниското летите с 300 и питате за още.
Нощуването също бе една интересна страница от престоя ни там, защото бе осъществено в местния заслон, който бе сполетян от драматична среща с вандали. Резултатът - луксозната двуетажна къща бе изпотрошена отвътре, но пък достатъчно здрава като конструкция, за да ни приюти. Поговорихме с призраците и едно гладно куче и някакси ни се размина...
MONTE MANFRIANA
Това е по-късият, но в никакъв случай не и по-лесен маршрут (трак 1). Беше предвиден за половин ден, но нещо се замотахме и така и не стигнахме до върха. Важно е да знаете, че горе става много технично и опасно - тесни пътеки с отвес от едната страна, т.е. евентуална грешка би била фатална.
Истинското каране започва малко под върха, след като се полашкате нагоре-надолу по билото и карите. Започва с мощно навлизане в гората и до самия край не ви оставя да си поемете дъх. Най-силна е финалната част - серпентини, скорост и серия падове.
MONTE POLINO
По-дълъг (трак 2), с повече километри и метри денивелация, тегаво алпийско било, но и с опция за съкращаване, в случай, че времето, мързела или нещо друго ви притиснат.
Докато катерите, ще минете през местното "казино", където ловците си устройват пиршествата. Дотам е и черния път. След това започва бутането, а ако искате да стигнете до върха и носенето. Нашият сценарий включваше само първата врътка на маршрута, която ви извежда на уникално красива подбилна поляна, където стотици глави добитък се грижат за коректната подстрижка на ландшафта. След като им се нагледате, поахкате в посока Monte Polino и избутате последното хълмче, започва вашата част - спускането!
Просто прочетете още веднъж горното описание... още по-хубаво е!
Ниво - качването и на двата върха не е толкова лесно, защото се събират доста денивелация и носене. Въпреки удобните черни пътища, в последните етапи се носи и е доста стръмно.
Ако не сте с минимум средно ниво на умения, въобще нямате работа по билото с велосипед, пък било то и планински! Много технични участъци и много опции да се пребиете.
(1) (2) (1) (2) DOLOMITI (2016)
През 2015-та, когато "сефтосахме" Италия с планински велосипеди, явно си бяхме избрали доста провинциална част от Ботуша. Пътеките в темата са разкошни и това ясно се вижда от снимките и видеото, но тъй като за целия си престой не видяхме НИТО ЕДИН турист, решихме че италианците са абсолютни мързели.
Сега годината е 2016-та, а мястото доста по-фашОн - югоизточните Алпи, по-известни като Доломити. Ситуацията с туристите е коренно различна - тук буквално гъмжи от всЕк'ви пешаци, шосейки, ендуристи и каквито още форми на летен туризъм се сетите! Ако летните тълпи ви дразнят, трябва да дойдете тук есента. Ако пък не обръщате внимание на хилядите врещящи и шумящи форми на Homo Sapiens и сте тук само и единствено за да карате, месецът е август.
Какво представляват Доломитите?
Нещо като алпийски и зелен вариант на Големия каньон - огромен, красив, със стърчащи "игли" и "напръстници" от всички страни, и хоризонт, който от отвсякъде е изпълнен с нови и нови ридове и върхове! Уникална гледка, която съм се опитал да препредам в снимките. А МТБ-гледната точка е, че тук има буквално стотици (а може би и хиляди) разкошни пътеки, които не можете да обиколите с години... Поддържани, достъпни и обслужени. И много лифтове...
Лифтове ли казах?
Тук е мястото да споделя, че ВСЕКИ, който е решил да строи лифт, трябва да отиде в Алпите, за да види как се прави!
Десетки са и са навсякъде, но по никакъв начин не дразнят окото, не развалят пейзажа и са показнО за това, как може да се намери баланс между urban&nature.
Селца, градчета, курорти, къмпинги, семейни хотелчета, места за кемпери... всички възможни инфраструктурни форми, стимулиращи туризма, спорта и свободното движение на хора, добитък и планински колоездачи ;-)
Спирам със суперлативите и започвам с конкретиката.
ТРАНСПОРТ
Предприехме пътуването в края на август - това е най-сухият месец тук. От логистична гледна точка обаче, това е месецът, в който турските гастарбайтери се връщат в Европа. В превод на български, този факт означава, че по оста София - Белград - Загреб - Любляна - Гориция (границата с Италия) се движат десетки хиляди турски кервани от автомобили! Това е напаст, особено ако трябва да чакаш по границите... а трябва.
Ето един трик как да си спестите часове в чакане. Тръгвате петък-вечер и след като жертвате час-два на БГ/Сръбската граница, около 2.00-3.00 би трябвало да сте на сръбско-хърватската. Тук е най-голямата тапа! В никакъв случай НЕ минавайте през официалния пункт Bajakovo, а 20-тина км преди това хванете отбивката за Sid и влезте в Хърватска през малкия граничен пункт след това. Ще си спестите около 7 часа чакане!
ПЪТНИ ТАКСИ
В Сърбия след Ниш започва магистрала, в началото на която теглите билетче от автомат. Малко преди Белград ще платите (може и с карта) еквивалента на около 20 лева, а след това отново повтаряте упражнението до границата с Хърватска.
В Хърватска се плаща по същия начин, с разликата, че е малко по-скъпо. В Словения ще трябва да си купите винетка (може и малко след границата, за да не чакате на огромната опашка веднага след влизането в страната) - 15 евро за период от седмица. В Италия пътищата са безплатни, но за някои от големите магистрали дължите такса. От вас зависи.
НОЩУВКИ
Понеже не сте машини, дремвате няколко часа в колата, мятате ендуро-пътеката над Загреб, раглеждате центъра и правите нощувка (по избор в града, или отново в МПС-то). След това прекосявате Словения + Италия и вечерта сте в къмпинга Colfosco. Тук направихме шест нощувки, които с таксите и паркинга излизат по около 220 лева на човек. Бързам да уточня, че понятието за къмпингуване по тези места няма нищо общо с БГ-стандартите. Разгледайте сайта и ще разберете за какво говоря...
На връщане към БГ може да отделите време за каране в Словения - имат няколко байк-парка, стотици пътеки и много красива столица + пищни градски тракове (по няколкото хълма над Любляна).
ИЗБОР НА МАРШРУТИ
Този път имахме водачи - тройката Оги/Ники/Мария вече бяха натрупали опит от 2015-та и не се наложи да "откриваме" топлата вода. За петте дена престой успяхме да направим най-доброто за района и по най-добрия начин да разпределим времето между разкошотиите, опънали се под формата на десетки километри първокласни пътеки. Мислени и поддържани от каращи за каращи! В текста по-долу ще опитам да ви ориентирам кое-как-защо, в случай, че ви се отвори път натам.
ФИНАНСИ
Лифт карта за пет дена (всички лифтове) - 130 евро.
Нощувка в къмпинг - средно 20-25 евро на човек (вкл. автомобил). Тук е мястото да кажа, че къмпингите в Доломитите са като 3-4 звезден хотел - условията за миене, къпане, пране, хранене и т.н. са балсам за туриста.
Сега годината е 2016-та, а мястото доста по-фашОн - югоизточните Алпи, по-известни като Доломити. Ситуацията с туристите е коренно различна - тук буквално гъмжи от всЕк'ви пешаци, шосейки, ендуристи и каквито още форми на летен туризъм се сетите! Ако летните тълпи ви дразнят, трябва да дойдете тук есента. Ако пък не обръщате внимание на хилядите врещящи и шумящи форми на Homo Sapiens и сте тук само и единствено за да карате, месецът е август.
Какво представляват Доломитите?
Нещо като алпийски и зелен вариант на Големия каньон - огромен, красив, със стърчащи "игли" и "напръстници" от всички страни, и хоризонт, който от отвсякъде е изпълнен с нови и нови ридове и върхове! Уникална гледка, която съм се опитал да препредам в снимките. А МТБ-гледната точка е, че тук има буквално стотици (а може би и хиляди) разкошни пътеки, които не можете да обиколите с години... Поддържани, достъпни и обслужени. И много лифтове...
Лифтове ли казах?
Тук е мястото да споделя, че ВСЕКИ, който е решил да строи лифт, трябва да отиде в Алпите, за да види как се прави!
Десетки са и са навсякъде, но по никакъв начин не дразнят окото, не развалят пейзажа и са показнО за това, как може да се намери баланс между urban&nature.
Селца, градчета, курорти, къмпинги, семейни хотелчета, места за кемпери... всички възможни инфраструктурни форми, стимулиращи туризма, спорта и свободното движение на хора, добитък и планински колоездачи ;-)
Спирам със суперлативите и започвам с конкретиката.
ТРАНСПОРТ
Предприехме пътуването в края на август - това е най-сухият месец тук. От логистична гледна точка обаче, това е месецът, в който турските гастарбайтери се връщат в Европа. В превод на български, този факт означава, че по оста София - Белград - Загреб - Любляна - Гориция (границата с Италия) се движат десетки хиляди турски кервани от автомобили! Това е напаст, особено ако трябва да чакаш по границите... а трябва.
Ето един трик как да си спестите часове в чакане. Тръгвате петък-вечер и след като жертвате час-два на БГ/Сръбската граница, около 2.00-3.00 би трябвало да сте на сръбско-хърватската. Тук е най-голямата тапа! В никакъв случай НЕ минавайте през официалния пункт Bajakovo, а 20-тина км преди това хванете отбивката за Sid и влезте в Хърватска през малкия граничен пункт след това. Ще си спестите около 7 часа чакане!
ПЪТНИ ТАКСИ
В Сърбия след Ниш започва магистрала, в началото на която теглите билетче от автомат. Малко преди Белград ще платите (може и с карта) еквивалента на около 20 лева, а след това отново повтаряте упражнението до границата с Хърватска.
В Хърватска се плаща по същия начин, с разликата, че е малко по-скъпо. В Словения ще трябва да си купите винетка (може и малко след границата, за да не чакате на огромната опашка веднага след влизането в страната) - 15 евро за период от седмица. В Италия пътищата са безплатни, но за някои от големите магистрали дължите такса. От вас зависи.
НОЩУВКИ
Понеже не сте машини, дремвате няколко часа в колата, мятате ендуро-пътеката над Загреб, раглеждате центъра и правите нощувка (по избор в града, или отново в МПС-то). След това прекосявате Словения + Италия и вечерта сте в къмпинга Colfosco. Тук направихме шест нощувки, които с таксите и паркинга излизат по около 220 лева на човек. Бързам да уточня, че понятието за къмпингуване по тези места няма нищо общо с БГ-стандартите. Разгледайте сайта и ще разберете за какво говоря...
На връщане към БГ може да отделите време за каране в Словения - имат няколко байк-парка, стотици пътеки и много красива столица + пищни градски тракове (по няколкото хълма над Любляна).
ИЗБОР НА МАРШРУТИ
Този път имахме водачи - тройката Оги/Ники/Мария вече бяха натрупали опит от 2015-та и не се наложи да "откриваме" топлата вода. За петте дена престой успяхме да направим най-доброто за района и по най-добрия начин да разпределим времето между разкошотиите, опънали се под формата на десетки километри първокласни пътеки. Мислени и поддържани от каращи за каращи! В текста по-долу ще опитам да ви ориентирам кое-как-защо, в случай, че ви се отвори път натам.
ФИНАНСИ
Лифт карта за пет дена (всички лифтове) - 130 евро.
Нощувка в къмпинг - средно 20-25 евро на човек (вкл. автомобил). Тук е мястото да кажа, че къмпингите в Доломитите са като 3-4 звезден хотел - условията за миене, къпане, пране, хранене и т.н. са балсам за туриста.
Храна - зависи какво си носите и колко хапвате, но е скъпа.
Транспорт - около 1500км от БГ (еднопосочно), в зависимост от маршрута. За девет дена (общо с пътуването) изхарчихме по около 1000лв/човек.
Използвайте пътьом да покарате в Сърбия, Хърватска и Словения!
Alta Badia е курорт в северна Италия, разположен в долина в подножието на масива Sella. Първокласен, гъзарлив и скъп, с БГ-стандартите тук няма да се чувствате като гражданин на света, но пък ще можете да покарате както никога досега! Стотици километри пътеки, повече от 50 модерни лифта, инфраструктура и мисъл за детайлите - всичко е направено, за да ви е гот! Задължително се снабдете с карта на региона (безплатна, налична на повечето лифт-станции), купете си универсалната карта за всички лифтове (някои не са разрешени за байк) и се мятайте по трасето!
Транспорт - около 1500км от БГ (еднопосочно), в зависимост от маршрута. За девет дена (общо с пътуването) изхарчихме по около 1000лв/човек.
Използвайте пътьом да покарате в Сърбия, Хърватска и Словения!
Alta Badia е курорт в северна Италия, разположен в долина в подножието на масива Sella. Първокласен, гъзарлив и скъп, с БГ-стандартите тук няма да се чувствате като гражданин на света, но пък ще можете да покарате както никога досега! Стотици километри пътеки, повече от 50 модерни лифта, инфраструктура и мисъл за детайлите - всичко е направено, за да ви е гот! Задължително се снабдете с карта на региона (безплатна, налична на повечето лифт-станции), купете си универсалната карта за всички лифтове (някои не са разрешени за байк) и се мятайте по трасето!
ДЕН ПЪРВИ - SELLA RONDA
С това каране стартирахме. Нещо като Обиколката на Витоша, само дето няма нищо общо!
Ставате рано и след 8.30 сте на лифта над Corvara. Оттам се мятате на съседния лифт и започва първото спускане... няма да преразказвам всичко, имате трака. Пътеките са разкошни, ще срещнете много байкъри по пътя - все пак, това е най-популярното и дълго каране в района. Ще минете през няколко градчета, ще пиете бири, ще почивате и зяпате красотите наоколо. Макар и да го няма в официалния трак, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО направете спускането по пътеката с мармотите (дал съм я в следата)! Качването става с бърз лифт, а докато си мятате крАците, под вас позират за снимка сладки дебели мушмороци.
Финалното спускане е към Colfosco и карането ви ще свърши точно пред входа на къмпинга. Гарантирам, че този ден няма да го забравите.
Ако нямате излишни 130 евра за лифт-карта (петдневна), можете и да повъртите (доста), но само ако едни 4000 метра денивелация дневно не са ви проблем... ;-)
На следата от Sella Ronda можете да намерите доста повече инфо - сложих всички полезни точки, които ще ви потрябват и за следващите дни. След като се ориентирате кое къде е, лесно ще можете да правите и вариации по многото пътеки в района.
ДЕН ВТОРИ - CANAZEI
Тук логистиката изисква отново ранно ставане и изпреварване на трафика (шосейки, кемпери и всек'ви МПС-та) по серпентинестите алпийски пътища. Идеята е да паркирате пред единия от лифтовете на Canazei и да се размажете от каране. Голям и безплатен паркинг има пред този, който на трака Sella Ronda е с №5.
Част от местните трасета скоро са влизали в ендуро-състезание и това не е никак случайно. Фаворит ни стана първата, с която започнахме спускането. Започва след като излезете от лифта, вдясно, след заведението. Разнообразна, технична, уникално добра. На картата е отбелязана с MTB2. След това се качвате още два пъти, за да направите и останалите МTB1 и MTB3, които също започват около горната станция на лифта.
Вторият лифт, който ще ползвате в този ден, има обедна почивка. Инвестирайте това време за хапка и пийка, и се пригответе за следобедна доза адреналин. Говорим за две пътеки, които са участвали в някакво състезание, както и за третата, разположена малко по-встрани. Криви, трудни и за десерт - North shore. Ако ви останат време и сили, повторете финално първата за деня - няма да съжалявате.
Ползвайте картата с трака от Sella Ronda.
ДЕН ТРЕТИ - KRONPLATZ
Това беше повратната точка в разбиранията ми за добре направено DH-трасе!
Не бях виждал толкова изпипани виражи и цялостно изпълнено съоръжение за спускане досега. Липсата на големи скокове никак не ни притесни, защото по тази следа просто се лети! Има няколко по-малки скокчета, за разкош, но не това е фокусът по това изключително дълго трасе. Ако можете да карате бързо и правилно във високи виражи, няма да искате да си тръгнете оттук...
Реално, от горната станция на лифта започват три трасета (използвайте картата на Sella Ronda), като с №1 е бижуто с виражите, с №2 е ново и не особено интересно, а №3 е нещо като първото, но по-кратко. Разбира се, вие ще ги пробвате и трите, но основно фокусът ви ще бъде върху №1!
ДЕН ЧЕТВЪРТИ - пътеките над CORVARA, LA VILLA, BADIA
Този ден беше отреден за няколко задължителни пътеки над селцата около лагера ни в Colfosco. Тъй като на всеки склон има по 3-4 интересни следи, решихме да ги обиколим, като фиксираме най-добрите. Следата (2) има точки с обяснения, а ето и хронологията:
- с лифта над Corvara се качвате и правите две от пътеките. Най-трудната е невъзможна на много места
- придвижвате се до La Villa и с лифта се качвате до началото на бърза пътека с много виражи
- третият лифт е в Badia и е двоен. Извежда ви под едни прелести и малък манастир, а оттам тръгват три пътеки. Много силни.
- четвърти и последен за деня е лифт отново в La Villa, но на отсрещния склон. Щом излезете от станцията, хващате първата пътека веднага вляво. При второто си качване ще карате пътека, която ще ви влюби в себе си. Започва с надпис Geo-cashing.
Отделно, поляната пред станцията на лифта е превърната в страхотно спортно-увеселително съоръжение, където има дори и модулен pump-track!
ДЕН ПЕТИ - copy/paste от най-доброто
Ниво - има за всеки по нещо. Описаните тук пътеки са за поне средно напреднали, а някои само за опитни карачи. Като цяло, макар и разнородна, групата ни се справи с всичкото спускане и дори питаше за още.
Снимах видео, но изцяло репортажно, без кой знае какви заигравки. Тук е толкова красиво, а пътеките така добри, че за да му е кеф на човек от подобно мууви, трябва да е направено и заснето както си трябва. В Мрежата изобилства от видеа за всичко, описано по-горе, вкл. и от официалните състезания.
Виж, снимките станаха добри.
Снимах видео, но изцяло репортажно, без кой знае какви заигравки. Тук е толкова красиво, а пътеките така добри, че за да му е кеф на човек от подобно мууви, трябва да е направено и заснето както си трябва. В Мрежата изобилства от видеа за всичко, описано по-горе, вкл. и от официалните състезания.
Виж, снимките станаха добри.
(1)(2) GARDA LAKE (2019)
Ако си мислите, че сте се нагледали на красоти, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да си сверите часовника с езерото Гарда и района около него! Бил съм на много спиращи дъха места, но тук наистина се замисляш дали пък така не изглежда Раят?Най-голямото италианско езеро предлага буквално всякакви форми на почивка и спорт, но ние сме тук заради МТБ-разновидностите им. А те са от всички страни, в стотици като количество, поддържани, маркирани, разнообразни. Пълно е с усмихнати байкъри, сновящи с био или е-байкс във всички посоки, набелязали си поредното бижу за каране.
Важно е да се отбележи, че тук НЯМА лифтове, т.е. байк-паркът е био. Ако искате да спуснете по някоя от стотиците пътеки и отсечки, ще трябва или да се качите на самоход, или да ползвате шатъл, или просто да избутате нагоре по следата. Тази особеност има своя голям плюс - липсват назобаните спускачи, каращи "на смрЪт", което пък спасява природата от прекомерна ерозия. Отделно, навсякъде цари една такава спокойна и несъстезателна атмосфера, която просто липсва на "модерните" места.
Няма как да опиша всичко, което става за каране и си струва, но ще споделя изпробваното:
RIVA DEL GARDA - LIMONE
Това е "панорамната обиколка". Кавичките са, защото не обикаляте езерото, а района между двете градчета. Тук е може би най-концентрирано с благини за хобито ни - пътеки, прокопан в скалите вело-път и най-новата атракция - окачената на стоманени пръти в скалите вело-алея, започваща от Лимоне (засега 2км) и имаща амбициозната идея да бъде с дължина 140 км около цялото езеро!
Същинското спускане започва много силно и не спира да е такова, докато не премине в досаден калдъръм, който продължава до самото Лимоне. Губят се едни няколкостотин метра денивелация и това е доста дразнещо, но пък градчето в края ще ви накара бързо да преглътнете този факт - Лимоне е обявен за най-красивото населено място около езерото!
Връщането към Рива дел Гарда става по новото трасе, споменато по-горе + комбинация от асфалт и няколко тунела.
THE HAMMER TRAIL
След като изкачите по стръмния асфалт (част от шосейно състезание) до разклона за Santa Barbara, хващате лявото и пътят ви води до едно малко хотелче, чиято кухня ще ви размаже! Едва се отлепихме от масите, за да се метнем по каменистото трасе The Hammer. 60% камъни, 20% корени, 20% flow - това е кратката статистика на "чука". Няколко технични участъка, много адреналин и блясък в очите - просто следвайте трака.
NARANCH TRAIL
Започва с много арт-мотиви от двете страни на изкачването към старта - явно някой е вложил много любов, когато са го правили. Има си и местна "алея на славата" + кутии за впечатления и препоръки.
Началото е силно и до самия край споменатото горе съотношение 60+20+20 неотлъчно ви следва по петите!
Докато слезете буквално до брега на езерото, буквално ще виете от щастие - толкова адреналин има в това спускане.
Започва с много арт-мотиви от двете страни на изкачването към старта - явно някой е вложил много любов, когато са го правили. Има си и местна "алея на славата" + кутии за впечатления и препоръки.
Началото е силно и до самия край споменатото горе съотношение 60+20+20 неотлъчно ви следва по петите!
Докато слезете буквално до брега на езерото, буквално ще виете от щастие - толкова адреналин има в това спускане.
GELBISON (2015)
В нашия случай, приказката бе с неочакван, леееко бодлив край, защото очевидно след няколко дена на много силни пътеки (маркировка, караемост и т.н.) бяхме станали претенциозни...
Ако ви се върти, на картата можете да видите чернопътестите опции да си направите кръгов маршрут. На нас не ни се въртеше, а и държахме да се поопознаем с пътеката, затова избрахме класическото избутване. Началото (на бутането) или края на спускането е типично ХС - живописен черен път, с накацали от всички страни ядливи кестени. Карате, побутване, похапвате нападалите по земята ядки (може и сурови) - идилия. Така няколко километра, докато черното свърши и започне пътеката. По пътя дотам има леки разминавки спрямо пунктира на картата, но не е нищо сериозно, т.е. няма да се загубите.
В началото на пътеката срещнахме първият за престоя ни "турист"! Кавичките са, защото чичето беше тръгнало за върха, но с идеята да събере кестени... Куца им туризма, поне в тези райони.
До върха ХС-то преминава в ендуро, но нищо сериозно, ако не броим скритите между папратите гадни трънки... Не проверихме цялото трасе, защото вече ни течаха лигите да довършим източното спускане по Bulgheria.
Ниво - достъпно и за начинаещи качване, средни умения при спускане.
LAVARONE BIKE-PARK (2017)
Един от италианските байк-паркове, които посетихме тази година като част от голямотобайкпаркуване ;-)
Ще го запомня с това, че е с най-късите трасета, които съм виждал на парк, но пък изключително интелигентно направени и достъпни за хора с всякакви умения. Има няколко варианта за спускане, всичките интересни и ... къси.
Минус е неадекватното закачане на велосипедите за седалките на лифта, но да се надяваме, че аз нещо не съм разбрал...
Лавароне е едно от многото красиви места в Италия, където можете да забравите за битовизмите и ако имате достатъчно време и пари, да се размажете.
Спането ни беше в къмпинга до езерото, но ако съвсем сте я закъсали, има и опции за диво къмпингуване (под прикритието на нощта).
Ще го запомня с това, че е с най-късите трасета, които съм виждал на парк, но пък изключително интелигентно направени и достъпни за хора с всякакви умения. Има няколко варианта за спускане, всичките интересни и ... къси.
Минус е неадекватното закачане на велосипедите за седалките на лифта, но да се надяваме, че аз нещо не съм разбрал...
Лавароне е едно от многото красиви места в Италия, където можете да забравите за битовизмите и ако имате достатъчно време и пари, да се размажете.
Спането ни беше в къмпинга до езерото, но ако съвсем сте я закъсали, има и опции за диво къмпингуване (под прикритието на нощта).
NEVEGAL (2019)
Погледнете снимката над името. Колкото и да е малка, тя показва нещо огромно - южния вход на най-красивата част на Алпите - района на Доломитите. Правена е от южното било над град Белуно и селцето Невегал. Дори само за тази гледка си струва да дойдете дотук!
Оказа се, че освен известната DH-гума на Kenda (модел Nevegal), тук има развита инфраструктура за ски и МТБ-туризъм, няколко лифта, трасета и т.н., но миналата година буря е свалила голяма част от дърветата на земята и почти всички трасета и пътеки в момента са БАСТА... към следите прилагам единствената караема (и доста добра), както и едно спускане с 300 по ски-пътя (за любителите на високи скорости), като се надявам с времето местните да разчистят и останалите.
Като казах "местни", няма как да забравя за разговора с един от продавачите в байк-магазин в Белуно. На въпроса ми защо не са разчистили трасетата от нападалите дървета, той ми отговори, че не харесват туристите, като прекрасно разбира Параграф 22, в който се вкарва с това твърдение...
Оказа се, че освен известната DH-гума на Kenda (модел Nevegal), тук има развита инфраструктура за ски и МТБ-туризъм, няколко лифта, трасета и т.н., но миналата година буря е свалила голяма част от дърветата на земята и почти всички трасета и пътеки в момента са БАСТА... към следите прилагам единствената караема (и доста добра), както и едно спускане с 300 по ски-пътя (за любителите на високи скорости), като се надявам с времето местните да разчистят и останалите.
Като казах "местни", няма как да забравя за разговора с един от продавачите в байк-магазин в Белуно. На въпроса ми защо не са разчистили трасетата от нападалите дървета, той ми отговори, че не харесват туристите, като прекрасно разбира Параграф 22, в който се вкарва с това твърдение...
PAGANELLA BIKE-PARK (2017)
Ако думите Италия, езеро, планина и ендуро в едно изречение карат кожата ви да настръхне, значи това място е точно за вас!
Дори и без парк, тук всеки любител на планинското колоездене би се почувствал като в рая. Огромно, красиво, чисто, достатъчно високо и обградено отвсякъде с вълшебните Доломити - обречени сте да се влюбите!
Дори и без парк, тук всеки любител на планинското колоездене би се почувствал като в рая. Огромно, красиво, чисто, достатъчно високо и обградено отвсякъде с вълшебните Доломити - обречени сте да се влюбите!
Е, любовта си има и цена - 10 евра за паркинг и почти 40 за лифт, но пък денят ще е запълнен на 100%.
Поиграйте си да разгледате пътеките (на картата, която ще получите навсякъде в курорта) и да сглобите маршрути и извън трасетата на байк-парка. Отделно, в сайта има много добро представяне на възможностите за различните стилови предпочитания. Само така ще усетите еднуро-вълшебствата, които ви е скрила планината. Табелки има навсякъде, не е като у нас...
Поиграйте си да разгледате пътеките (на картата, която ще получите навсякъде в курорта) и да сглобите маршрути и извън трасетата на байк-парка. Отделно, в сайта има много добро представяне на възможностите за различните стилови предпочитания. Само така ще усетите еднуро-вълшебствата, които ви е скрила планината. Табелки има навсякъде, не е като у нас...
SAPRI, MONTE COCCOVELLO (2015)
Един от най-силните маршрути от италианското ни пътуване!
Едно, че планината е неприлично красива и панорамите към Sapri, залива и морето ви оставят без дъх, второ, че притежава изключително добро спускане!
Качването става по много стръмен асфалтов път, който ще ви изведе до обект с много антени (най-вероятно военен) и прекрасна гледка, разбира се. Вие нямате работа чак там, а няколкостотин метра по-надолу, където вляво се откланя пътеката към връх Coccovello.
За около час и нещо сте горе, като по пътя на много места ще ви е яд, че бутате, а не спускате, но спокойно - след това ще бъдете щедро дарени за търпението!
Върхът е обграден от скали и кари с най-различни и причудливи форми, а нещото, което не бива да забравяте е, че през цялото време е редно да следвате червената маркировка. По билото ви предстои поредното "родопско равно", но не е нищо сериозно и след има-няма 10-15 минути ще сте в позиция, готови за спускане.
Спускането е дълго и упорито, стриктно следващо червения цвят на марките си. На билото трака ви бяга малко вдясно, но не му обръщайте внимание, просто следвайте червеното. В последната четвърт на спускането, пътеката върви успоредно, от лявата страна на пътя, т.е. гледайте да не се подведете - не е свършила! Има я, хваща се лесно през дърветата и продължава да е така разкошна! Едва в последните 1-2 км червената маркировка излиза на черен път, който също няма да ви е никак скучен. Ако сте карали над село Горна Брезница, ще се почувствате като у дома си.
Ниво - качването има своите тежки моменти, но не е прекалено изцеждащо. Виж, в обратна посока ще трябва да сте напреднали, за да карате всичкото карст и технични моменти, но дори и да не ви се получи, разходката си струва.
Едно, че планината е неприлично красива и панорамите към Sapri, залива и морето ви оставят без дъх, второ, че притежава изключително добро спускане!
Качването става по много стръмен асфалтов път, който ще ви изведе до обект с много антени (най-вероятно военен) и прекрасна гледка, разбира се. Вие нямате работа чак там, а няколкостотин метра по-надолу, където вляво се откланя пътеката към връх Coccovello.
За около час и нещо сте горе, като по пътя на много места ще ви е яд, че бутате, а не спускате, но спокойно - след това ще бъдете щедро дарени за търпението!
Върхът е обграден от скали и кари с най-различни и причудливи форми, а нещото, което не бива да забравяте е, че през цялото време е редно да следвате червената маркировка. По билото ви предстои поредното "родопско равно", но не е нищо сериозно и след има-няма 10-15 минути ще сте в позиция, готови за спускане.
Спускането е дълго и упорито, стриктно следващо червения цвят на марките си. На билото трака ви бяга малко вдясно, но не му обръщайте внимание, просто следвайте червеното. В последната четвърт на спускането, пътеката върви успоредно, от лявата страна на пътя, т.е. гледайте да не се подведете - не е свършила! Има я, хваща се лесно през дърветата и продължава да е така разкошна! Едва в последните 1-2 км червената маркировка излиза на черен път, който също няма да ви е никак скучен. Ако сте карали над село Горна Брезница, ще се почувствате като у дома си.
Ниво - качването има своите тежки моменти, но не е прекалено изцеждащо. Виж, в обратна посока ще трябва да сте напреднали, за да карате всичкото карст и технични моменти, но дори и да не ви се получи, разходката си струва.
TRIESTE (2019)
Изградени от същия корав карст, с който се запознахме над Риека, хълмовете над Триест предлагат немалко МТБ-деликатеси, които биха се харесали на любителите на технични и каменисти трасета.
Следата започва от селцето-джудже St. Lorenzo и трябва да внимавате да не я объркате с многото подобни пътечки в началото. Стръмно, технично, на моменти и скоростно - много приятни вибрации остави това спускане към града. Преди да влезете в Триест, се минава през едни градини, където има разкошни смокини...
Задължително разгледайте центъра с Канале гранде и площада, както и плажната зона + парка към Мирамаре!
Следата започва от селцето-джудже St. Lorenzo и трябва да внимавате да не я объркате с многото подобни пътечки в началото. Стръмно, технично, на моменти и скоростно - много приятни вибрации остави това спускане към града. Преди да влезете в Триест, се минава през едни градини, където има разкошни смокини...
Задължително разгледайте центъра с Канале гранде и площада, както и плажната зона + парка към Мирамаре!
VENICE (2019)
Много е просто правилото:
- нов град, ДА-байк
- стар град, НЕ-байк
Много е просто правилото:
- нов град, ДА-байк
- стар град, НЕ-байк
Извъностровната част на Венеция е като всеки красив и уреден италиански град - велоалеи, инфраструктура, паркове и каквото там се сетите, което да улеснява придвижването с велосипед.
Предполага се обаче, че сте тук, не само за да обикаляте велоалеите, а и да посетите историческата, островна част. Тя отдавна не е остров, тъй като е свързана със сушата с дълъг и снабден с велоалея мост. В края, при влизането в историческата част, дори можете да повъртите по прототипа на конструкцията над езерото Гарда - окачен на стоманени греди широк и удобен велопът, въвеждащ ви в туристическата част на Венеция, т.е. в лудницата!
Предполага се обаче, че сте тук, не само за да обикаляте велоалеите, а и да посетите историческата, островна част. Тя отдавна не е остров, тъй като е свързана със сушата с дълъг и снабден с велоалея мост. В края, при влизането в историческата част, дори можете да повъртите по прототипа на конструкцията над езерото Гарда - окачен на стоманени греди широк и удобен велопът, въвеждащ ви в туристическата част на Венеция, т.е. в лудницата!
Да, тук е истинска лудница... и повярвайте, последното нещо от което тази лудница има нужда, е вашият велосипед! Проучете предварително къде можете да го оставите под ключ и на съхранение, защото ако решите да се мотате по тесните улички и мостове с него, рискувате да отнесете солена глоба + да ви подвикват разни неща + да не можете да се разминавате с хилядите туристи + да се чувствате като идиот + ... абе, забравете.
Може би крехко изключение правят случаите, когато вали като из ведро и по улиците гъстите тълпи са просто плътни, или пък ако е обявена чума и турист-ордите са временно озаптени.
Може би крехко изключение правят случаите, когато вали като из ведро и по улиците гъстите тълпи са просто плътни, или пък ако е обявена чума и турист-ордите са временно озаптени.
FEET-AND-BOATS-ONLY-LAW, т'ва е положението.
VERONA (2019)
Няма как да не ви стане любим!
И не заради художествените измислици на Шекспир (да, Ромео и Жулиета са измислени лица, както и балкончетата им), а поради тоновете история и пипната архитектура. Дори тълпите туристи не могат да развалят усещането за равновесие, спокойствие и една вселенска подреденост, докато се разхождате по улиците на стара Верона. Наистина уникално място!
За наша приятна изненада се оказа, че северно над града има едни хълмове, където ще намерите една по Шекспировски драматична пътека. Може би е правена още от двата древни рода, за да си мерят търкалата по нанадолнището...
И не заради художествените измислици на Шекспир (да, Ромео и Жулиета са измислени лица, както и балкончетата им), а поради тоновете история и пипната архитектура. Дори тълпите туристи не могат да развалят усещането за равновесие, спокойствие и една вселенска подреденост, докато се разхождате по улиците на стара Верона. Наистина уникално място!
За наша приятна изненада се оказа, че северно над града има едни хълмове, където ще намерите една по Шекспировски драматична пътека. Може би е правена още от двата древни рода, за да си мерят търкалата по нанадолнището...