AUSTRIA
 

Когато в 83858 квадратни километра площ 2/3 са Алпи, не е никак трудно да кажеш, че това е Рай за планинския колоездач!
Накъдето и да погледнеш, отвсякъде надничат дву и трихилядници, които освен че респектират с обем и красота, просто те карат да грабнеш картата и да почнеш да чертаеш маршрут след маршрут след маршрут...

За щастие, австрийците са практични хора и са си пострили десетки (ако не и стотици) лифтове, които бързо ви качват почти където си поискате. Освен това, не знам как, но тези лифтове никак, ама никак не са в конфликт с ландшафта наоколо и повечето от тях дори не се забелязват. Тук обаче влизам в една друга тема, която е тъжна и жалка, когато е с БГ адресат...

Та, да си говорим за планинско колоездене.
Ами, тук е Раят за хобито ни!
Или поне един от многото...
Стотици/хиляди пътеки, маркирани, поддържани, картографирани и означени - кое става за каране, кое е само за туристи. Почти всеки по-голям град си има и лифт, който ви отнася където трябва, за да спуснете каквото трябва. Ако пък няма, има удобна инфраструктура, за да се качите на самоход или с МПС.

За байк-парковете... много са!
Един от друг по-убави, със специфични особености, за някои от които ще стане въпрос по-долу в описанията. Разбира се, не успяхме да обходим всички, защото нямахме необходимото време (и пари), но няма и смисъл - за седмица поехме такава доза спускания по трасета, че скоро не искам и да чуя за байк-парк...

Надявам се (само да е здраве) следващите години да имаме нови и нови поводи да караме пътеките в този МТБ-рай, както и да ги споделя тук.
Струва си!






 
HINTERGLEMM BIKE-PARK (2017)
От австрийските байк-паркове, този сякаш най ми легна на сърцето. Дали заради четирите лифта, даващи достъп до осем трасета (хубавите са реално четири), дали заради възможността с лифт-картата да карате и на Leogang, или пък просто X-line ни отнесе с дължината и елементите си... Не знам. Но няма и значение - просто отидете и се размажете от каране, защото определено на това място има всички условия да го направите!






INNSBRUCK (2017)
На това място също сме длъжници. Преминавайки през града на път към Leogang, имАхме време само да видим колко много губим от това, че не сме го планирали за поне ден каране. Обкръжен от планини и трасета + лифт, тук можете да си изкарате предоволно цяла седмица! Има толкова много маршрути и must visit места... само пари в картата иии - айде!
Пари в картата имаше, но с времето бяхме кът и затова остана в графата "NEXT". Надявам се скоро да има ъпдейт, включително и с авторска снимка.


 

LEOGANG BIKE-PARK (2017)
Снимката не е случайна!
Правена е на метри от трасето за спускане и шеговито я нарекох "маршали изнасят спускач"...
Много мъка има по тези склонове на планината, доста народ изнесоха за двата дена, в които кръжахме там. Явно "безсмъртните" не са съвсем безсмъртни.
Легендарното трасе стана още по-легендарно след кръга от световните серии по спускане и логично, тук сега е много култово да караш "на цЕлата газ, копеуе"!
Зоната около лифта е доста голяма, тълпи от фенове се трупат я на входа, я за билети, я по байк-магазините... Цари една такава различна, празнична суматоха, която дори скепсис като мен усети. Наистина - има всичко и за всеки. От няколкото трасета, през страхотния pump-track, та дори до душовете - всичко е направено да ти е удобно и да си изхарчиш парите с кеф.
И въпреки това, офертата е от другата страна на планината - Hinterglemm. Лифт-картата ви за Leogang важи и за четирите лифта на съседния курорт, т.е. планирайте деня си така (ако ще карате един ден, разбира се), че до обяд да лифтите примерно Leogang, а следобяд (до 16.30) Hinterglemm. В представянето му ще разберете защо.
 





OBERTAUEM BIKE-PARK (2017)
Байк-парк не е най-точното име за това място, тъй като тук "байковете" са нещо странно между велосипед и тротинетка (липсват педалите). Но тъй като има лифт, с който се качвате, наемайки тези байконетки, нека бъдем по-снизходителни...
Иначе трасетата са си факт, пътеките също, т.е. ако имате собствен байк, за вас това е парк. От това, което успяхме да мернем, официалните спускания не са нещо кой знае какво, но интересната част идва от останалите пътеки, пръснати навсякъде из планината. Има и много езера, местни забележителности и т.н., но като се замисля, май из цяла Австрия е така, т.е. няма празно!
Умишлено взех снимката от сайта на курорта, за да се види странното возило за надолу. Пробвахме ги, но не бих спускал с такова нещо.





SEEBODEN (2017)
Още един крайезерен град, в който спокойно може да останете до края на дните си - плаж, водни спортове и МТБ, окомплектовани в краен продукт-мечта!
Пътеките са от източната страна на езерото, а ако разширите периметъра на апетита си, буквално навсякъде около вас. Тук бурки нямаше, само усмихнати хора и повечето с велосипеди. Цели семейства.
Неслучайно липсват карти и снимки в тези представяния. Няма смисъл да чертая очевидни неща, които са на един клик в Мрежата. Функционалностите на gpsies.com са достатъчно добри, за да може всеки средноинтелигентен байкър да се ориентира лесно и бързо да "нарисува" маршрут за каране. Дори само обиколката около езерото е интересно 25 км. приключение, ако хванете ниските пътеки от запад и високите на изток...






TIROL BIKE-PARK (2017)
Тъй като идвахме от Италия, това беше първият австрийски байк-парк, с който се срещнахме. Малък, спретнат, образцов - като всичко в тази страна.
Две реални трасета, но направени с много мисъл, позволяващи на всеки да успее да кара според уменията си. Хората са разбрали простата истина, че парковете се правят за хора и колкото по-достъпни са, толкова повече ще са хората... Освен това, целта не е да изтрепем каращите с мъжкарски изхвърляния, а да направим разнообразни елементи, на които всеки да намери как да се забавлява и учи.
Е, тук са успели.

До станцията на лифта има голяяям паркинг, на който в тъмните часове може дискретно да опънете и палатка. За хигиената се грижи изискана тоалетна с топла вода, а заведението срещу входа ще ви снабди със скара и бира на корем!





WAGRAIN BIKE-PARK (2017)
На това място сме длъжници.
Точно направихме бивака (на паркинга срещу лифта), отворихме бирите и започнахме да слушаме от каралите го през деня Ники и Мери колко си струва билетите, и заваля... иначе казано, поради острото наводняване на терена в следващия ден, Инфото ще е от third party.

Модерен лифт, баня, готин pump-track до паркинга - за загрявка. Градчето малко и подредено - муци! Повечето къщи са с имена на композитори. Т'ва от мен.
Няколко много добри спускания (в горната част) и Flying Mozart в долната. User friendly изработка на трасетата - кеф ти да се учиш, кеф ти да летиш... Т'ва от Ники и Мери.
Иначе казано - струва си!






ZELL AM SEE (2017)
Тук се озовахме след три поредни дни на Tirol, Hinterglemm и Leogang, т.е. размазани от каране! Бяхме решили този ден кротко да търкаляме търкалата около вълшебното езеро и да релаксираме на брега, в компанията на автрийска бира и пици...
И почти успяхме, с тази особеност, че голямата изненада бяха стотиците араби, плъзнали из целия град и околностите му! Облечени в черно, вървящи на катуни от по няколко жени и деца + мъж, тези странни особи никак, ама никак не се вписваха в средата на красив крайезерен европейски град с разкошна природа. Услужлива руса (че каква да е) девойка ни обясни, че това било нормално в тази част на годината - идвали, отсядали в гъзарските хотели, качвали ги до ледниците да се снимат и газ, кой откъдето дошъл... шантава работа.
За МТБ ли?
Има.
Има, защото от източната (всъщност, от всички страни) на езерото има планина, а в планината е ясно какво има... виждат се на картата, има ги и в местните брошурки. Няма да останете капо, ако сте решили да карате тук, но като начало препоръчвам една обиколка на езерната зона - разбира се, че има велоалея!