Поради изключително голямата заетост на населението и огромната му ангажираност с неинтелектуални дела (т.е. рядко се чете повече от абзац), бързам да уточня на кой (евентуално) може да допадне този текст, и за кой няма смисъл.

В случай, че сте извънземни, безсмъртни, безкрайно известни нацепени батки и каки, силно устремени да сте номер едно и карате САМО влЕво "на цЕлата газ" и разбира се, всичко се върти около вас, тогава горещо ви препоръчвам да си намерите нЕк'во друго занимание. И без това няма да го изчетете докрай, а и да стане чудо и ме опровергаете, няма да разберете написаното. Не защото сте тъпи, сакън! Просто текстЪТ най-вероятно не струва.

Другата категория, която бих посъветвал да не си губи времето с глупости, са хората - институции. Те знаят и могат всичко, имат мнение за всичко и естествено, са над всичко. Просто все още не са институционализирани.

Остана ли някой?
Е, все двама-трима ще се намерят.



 
Легендарният маршрут по ръба на Балкана!
Магия за всеки приключенец!
(Не)сбъдната мечта на планинари, туристи и дори обикновени простосмъртни.

Пиша и трите реда БЕЗ КАПКА ИРОНИЯ!
С цялото уважение към природата ни, хората, които все още милеят за нея и хилядите мечтатели, които поне веднъж в живота си са искали да вдишат онази свобода, която ти дава шанса да си някъде по билото на Стара планина, облещен към десетките върхове, бидейки част от това съвършенство.

В началото са били местните.
Последвали са ги приключенците.
Продължили са туристи или просто гражданите на Света.
Кой целия, кой само най-красивите участъци, но всички са търсили едно - единение, съзерцание, смирение. Да, имало го е и предизвикателството, каляване на воля и дух, тест докъде може да се стигне, но ВИНАГИ в комплект с първите три. Поне така се надявам да е било. Някакси най-чисто е.
Като казах предизвикателство, човешко е да стартират и надпреварите. Групово, самостоятелно, пешеходно, бягайки... в последствие с планински велосипед, че даже и Супер маратон с дузина участници имаше. Учеха се в движение, трОшиха емоции и нерви, но бяха нахилени и истински.

Тук ще отворя една ГОЛЯЯЯМА скоба, защото който разбере този абзац, ще разбере целия текст.
Когато си първи в нещо, около делото ти има особено обаяние. Говорим за позитивни неща, разбира се.
Първи сред състезаващите се пешеходци беше Любо Палакарчев (5д. 14ч.). След това се появи Райко Стефанов и го направи първи с велосипед (свали на 5д. 12ч.). После имаше и първи MTB-маратон с доста участници, първата жена...
Около всичко това наистина имаше магия!
Беше забавно, интересно, интригата пешеходец или колоездач на подобен терен има предимство, вечните тези за волята, издръжливостта и силата на духа и т.н., и т.н.
Разбира се, тези събития разбуниха кошера и в годините след това се появиха още и още желаещи да докажат на себе си (и за пред другите), че и те са дали нещо... Няма лошо, дали са. И в бъдеще време ще дават - докато има хора и Стара планина. Повече от логично е.

"Що ринеш тогава?", ще попитате.
"Щот взе да става чалга!", ще отговоря.

Жокер за неразбралите дотук:
 - КЕ за джипове
 - КЕ за ендуро-мотори
 - може би да очакваме ДРОН-ЕМИНЕ, сКОН-ЕМИНЕ, сБАЛОН-ЕМИНЕ, сЦУКТРОМБОН-ЕМИНЕ...
 - по-бърз, най-бърз, още по-най-бърз
 - скоро ще се включи и прецедентът Радев, за да удари в земята пишкомерите, и с реактивен изтребител да изтреби всички рекорди, взимайки маршрута за 15 минути, примерно.

Усещате ли абсурдността на оксиморона КОМ-ЕМИНЕ в състезателен формат?
Нима всички забравиха, че този маршрут е част от Стара планина, чийто Централен Балкан може да съперничи на всеки разкошен планински хребет по света?!? Че докато хвърчиш с 200, плюеш бял и *ереш черен дроб, изпи*авайки и двата си бъбрека, вторачен в хронометъра и пътеката, за да не се пребиеш, не виждаш НИЩО от природата наоколо! Не усещаш НИЩО от духа на Балкана, НЕ чуваш нито един щурец, НЕ помирисваш и една билка!

Не е ли жалко?
Тъжно?
Безсмислено...

Не съм оптимист по темата за човешката глупост.
Направо съм песимист, говорейки за възпитание, морал, смиреност и добродетели.
Това са фактите, ще си сърбаме попарите, поне докато ни има.
Вярвам, че тук-там ще останат едни малки затворени общества, в които Искрата ще продължи да свети, но ще са затворени. Иначе няма да оцелеят.

За останалите - Господ да ни е на помощ.


2017.