50
През последните 5-6 години съм обладан от Духа на планинското колоездене. Това е една особена форма на туризъм, в която ем мааш гащи по баирите в търсене на единение с Мада Нейчъ, ем мъкнеш и около 15 кг допълнителен багаж, под формата на планински велосипед. Всичко това е далеч от логиката на средностатистическия гражданин, затова и няма да се опитвам да обяснявам излишно. В сайта си има секция за тази работа. Пиша този текст с цел лично задоволяване, браншово уведомяване и обществено недоумяване.
Нищо в името на тази история не е случайно!
Цяла година се гласихме да караме по действащ вулкан, изнамерихме траци, рисувахме с мераци, направихме и италианска връзка с местни клубове, а накрая Началството реши да изсипе преспи сняг на върха (Етна) и литри валежи в околностите (резервация в селцето Milo)... И не само там, ами по цялата географска ширина на предварителния маршрут.
Ето защо историята е "еТна".
За да стигнете с МПС до Италия, а и до Сицилия, и не желаете да се убиете от пътуване през Сърбия, Хърватска, Словения и т.н., най-логично е да прекосите западна Гърция, след което с ферибот от Игуменица щастливо да акостирате в Бриндизи. После е ясно.
Ето защо историята е гръцко-италианска. Във финалния вариант името "гръцко" отпадна, но да се знае.
С.К.А. е името на приятелския клуб (група) за планинско колоездене, обединяващ дузини единомислещи, та понеже първоначалните еТнически планове включваха няколко МТБ-колеги, това е причина в историята да присъства и тази абревиатура.
А ето и историята, в целия си блясък!
Нищо в името на тази история не е случайно!
Цяла година се гласихме да караме по действащ вулкан, изнамерихме траци, рисувахме с мераци, направихме и италианска връзка с местни клубове, а накрая Началството реши да изсипе преспи сняг на върха (Етна) и литри валежи в околностите (резервация в селцето Milo)... И не само там, ами по цялата географска ширина на предварителния маршрут.
Ето защо историята е "еТна".
За да стигнете с МПС до Италия, а и до Сицилия, и не желаете да се убиете от пътуване през Сърбия, Хърватска, Словения и т.н., най-логично е да прекосите западна Гърция, след което с ферибот от Игуменица щастливо да акостирате в Бриндизи. После е ясно.
Ето защо историята е гръцко-италианска. Във финалния вариант името "гръцко" отпадна, но да се знае.
С.К.А. е името на приятелския клуб (група) за планинско колоездене, обединяващ дузини единомислещи, та понеже първоначалните еТнически планове включваха няколко МТБ-колеги, това е причина в историята да присъства и тази абревиатура.
А ето и историята, в целия си блясък!
Предполагам знаете, че Сицилия е остров. Доста южен при това. Тази му особеност го прави и доста горещ през лятото, когато повечето хора консумират отпуските си. Запомнете този основен температурен недостатък, тъй като това е и най-важното предимство на дестинацията - ТАМ СЕ ХОДИ ПРОЛЕТ ИЛИ ЕСЕН, защото:
- избягвате високите температури
- не се нервите сред тълпите туристи
- не висите по границите
- не се провирате, оцелявайки в автомобилния поток
Има още много НЕ-та, но и тези са достатъчно.
Пролетта реализирахме други красиви планове, та Люлката на мафията остана за есента. И не само остана, а и дойде на дневен ред. Седмица преди да отпрашим на запад се разбра, че от всички предварително заявили се, единствена остана госпожица Бандитка Пираткова. Бях готов да тръгна и сам, но компанията на Пираткова е винаги желана и добре дошла, когато става въпрос за точна логистика, усмихнато пътуване и качествено каране. Преброихме си еврата, резервирахме фери-билетите, намерихме перфектното място за нощуване и... прогнозите за времето увиснаха като на гербаджийски шеф рейтинга.
Верни на принципа "от всеки дефект - ефект", се взехме в ръце и буквално за ден преначертахме всичко по програмата. Оказа се, че около свода на стъпалото (на италианския ботуш), т.е. в областите Apulia, Basilicata, Calabria и Campania изобилства от планини, паркове и най-важното - прекрасни пътеки, рай за всеки любител на планинското колоездене. Освен това, прогнозата за тези части на страната беше неприлично добра, та само тежко заболяване или безпаметно влюбване можеха да ни накарат да се откажем. Влюбени нямаше, болни също и ето ни - заредени с каквото трябва, устремени накъдето трябва!
- избягвате високите температури
- не се нервите сред тълпите туристи
- не висите по границите
- не се провирате, оцелявайки в автомобилния поток
Има още много НЕ-та, но и тези са достатъчно.
Пролетта реализирахме други красиви планове, та Люлката на мафията остана за есента. И не само остана, а и дойде на дневен ред. Седмица преди да отпрашим на запад се разбра, че от всички предварително заявили се, единствена остана госпожица Бандитка Пираткова. Бях готов да тръгна и сам, но компанията на Пираткова е винаги желана и добре дошла, когато става въпрос за точна логистика, усмихнато пътуване и качествено каране. Преброихме си еврата, резервирахме фери-билетите, намерихме перфектното място за нощуване и... прогнозите за времето увиснаха като на гербаджийски шеф рейтинга.
Верни на принципа "от всеки дефект - ефект", се взехме в ръце и буквално за ден преначертахме всичко по програмата. Оказа се, че около свода на стъпалото (на италианския ботуш), т.е. в областите Apulia, Basilicata, Calabria и Campania изобилства от планини, паркове и най-важното - прекрасни пътеки, рай за всеки любител на планинското колоездене. Освен това, прогнозата за тези части на страната беше неприлично добра, та само тежко заболяване или безпаметно влюбване можеха да ни накарат да се откажем. Влюбени нямаше, болни също и ето ни - заредени с каквото трябва, устремени накъдето трябва!
ДЕН ПЪРВИ
Трансфер до Игуменица и нощно фери до Бриндизи.
Тази събота буквално ни вървеше по вода! Порой в Петрич, подгизнало КПП, дъждоносна Гърция и валежи до самата Игуменица... Кратка пауза освети душите ни край село Мецово, та успяхме да видим какво ще караме на връщане - пътеката от трасето на един маратон, за която се носеха легенди. Помечтахме, поснимахме и обратно в дъжда.
Чудото стана, след като акостирахме на брега на Йонийско море. Игуменица е красиво градче в стил умален Солун, в което можете да срещнете учудващо голям брой млади и красиви гъркини! Знам, че това са две думи, трудно срещащи се в едно изречение, но е факт - тълпи момичета с клинчета дефилираха по "крайбрежната", тествайки обема на бельото ми и нервите на Пираткова...
Но, спри сърце - тук сме за да караме!
И покарахме!
Е, не бяха нек'ви безумни пътеки в стил "копеуе, размазАхме се", но съчетахме спрелия дъжд с няколкото XC-маршрута около града и се получи чудна следобедна разходка с неочакван край. Краят се материализира с изоставена кула в покрайнините на Игуменица, както и с един хълм над града, от който се разкрива гледката на деня - залез над остров Корфу (на снимката)!
Десертът сервирахме на една неразумна двойка, дръзнала да се бракосъчетае в черква, намираща се в близост до паркинг на брега на морето. Този безценен за тях момент им струваше незабравимата гледка на къпещи се байкъри, суетящи се по без бельо около МПС със софийска регистрация...
Изводи към 26.09. 2015.
- човек дори добре да го навали дъжда, дочаква слънцето и получава няколко разкошни сухи часа подарък
- колкото и да е симпатичен град Игуменица, постоянният тътен на корабните двигатели може да опъне трайно нервите ви
- пътуването с ферибот е не само дълго и скъпо, но и задължително неудобно, в случай, че не сте се изръсили допълнително 200 лева за кабина. Защо ли? Защото спите на пода (т.е. носете си поне шалте), заобиколени от рояци цигани (да, вече са навсякъде), говорещи на най-различни цигански езици. Не, че нещо против циганите... просто вече са навсякъде.
За да се дистанцираме от странно ухаещата компания, успяхме предвидливо да се набутаме в детския кът и може да се каже, че имахме отделна стая.
Та, дами и господа, ако пътувате към Италия с ферибот и ви се се досвидят около 200 лева за каюта, носете си къмпингарски минимум и голяма доза търпение към "малцинствата".
ДЕН ВТОРИ
Трансфер до Civita и първи контакти с италианските планини.
Преди да се трансферираме в Чивита, се наложи да се запознаем с Бриндизи. Пристанищен град, нещо като шоурум за панелки - всек'ви видове и модели, една от друга по-гиздави. Тъй като ферито закъсня с два часа, точно с толкова закъсняваше и програмата ни, та не остана много време за мотане, но панелената шарения трайно се загнезди в главата ми при споменаване името на този град.
Магистралата на юг беше малко разочарование, защото навсякъде имаше ограничение на скоростта 90 км/ч (т.е. не беше магистрала), а и на асфалта явно не му беше рязал лентата Началник като ББ. Освен с камери, полицията мери скоростта със странни радари, по-скоро приличащи на древен транзистор на статив, а шофьорите си дават знак, като вадят ръка навън и мигат като с мигач... Интересни неща научава човек покрай планинското колоездене. А, научихме и че за да не се удрят високите МПС-та в пътните знаци, на много места те са с крив пилон.
Хай сега и за Чивита.
Не знам какво значи на италиански, но със сигурност в това име има нещо много стръмно... Не бях виждал толкова стръмни улици! Двигателят ръмжи на първа, мирише на феродо, а ти имаш чувството, че всеки момент ще се обърнеш по гръб. Не се обърнахме, но не бих влязъл втори път там доброволно с автомобил.
Иначе градчето е вълшебно!
Стари средиземноморски къщи, тесни улички, извънземни скали и разбира се - Ponte di diavolo, местната забележителност. Разгледайте в интернет, ако се интересувате, защото трудно се описва с думи. Факт е, че такива места се помнят завинаги.
И все пак, тук сме за да караме МТБ, а условия за подобни занимания бол! Бях набелязал два маршрута над града и нямах търпение да ги проверим. Двамата с Пираткова бяхме доста недоспали, часът вече отиваше към 14.00, но от сън спомен няма. Метнахме се на бициклетите и поехме по маршрута Monte Manfriana.
Ще спестя по-специализираната част за каращи и ще споделя само емоционалната - въпреки хладното време и гъстата облачност, поради ама много техничната на места пътека, получихме дозата! В количества такива, че мястото за спане не успя да засенчи ефекта на ендорфините и даже се превърна в атракция.
В Италия заслоните явно са нещо доста луксозно, защото въпросното "заведение" над Чивита е било наистина голяма работа - четири спални, санитарни възли, компютри, принтери, камина, кухня и все екстри, за които у нас само можем да мечтаем. Обаче-то в случая беше, че въпросният заслон към септември 2015-та беше в плачевно състояние. Ако беше в БГ щеше да е обран от хлебарките... тук беше само разбит. Явно вандали са влезли, напили са се порядъно и са изпочупили всичко. Буквално. Няма нищо откраднато, но няма и нищо здраво. Тоалетните са натурално ароматизирани, помещенията също.
Въпреки уникалното състояние на тази туристическа обител, не се поколебахме да положим тленните си останки в палатката, а палатката в дневната на къщЕто и да си наваксаме със съня. След спането на пода в детския кът на фери-то предната вечер и след следобедното бъхтане по трака, имахме остра нужда от презареждане.
Залостихме пробитата врата с една печка, устроихме си полева баня в дневната и зачакахме да се появят духовете на закланите и изконсумирани тук туристи...
ДЕН ТРЕТИ
Голямото качване до Monte Polino.
A hard night's morning... така биха се изказали колегите от Бийтълс за вечерта в рефюджито. Призрачни звуци, мърморене на вятъра и за капак едно куче, което по някое време реши да ближе консервите на Дими. "Кой спал, спал" би казал Народа и би бил прав. Чакаше ни доста дълъг маршрут, а след това и трансфер до хотела в Sapri.
До "монтето" не можахме да се качим, защото горе стана доста студено и мрачно, а и прехода до западния край на Ботуша чукаше на вратата. Това може да звучи като оправдание защо не проверихме целия трак, но мога да ви успокоя, че пътеките и маркировката в Италия са перфектни, та остава само да ги следвате. Ние последвахме маршрута само в едната врътка на "осмицата", но дори и така твърдя, че пътеката е чук! Комбинацията от наклон, камъни и мокри корени, а в края и на доста скорост, задоволява сетивата и ви слага от онези усмивки, които не изчезват лесно.
В края на деня, преди трансфера до Sapri, се разписахме и на Ponto del diavolo, местната забележителност, спомената по-горе. С две думи, представлява много дълбоко ждрело на река, разположено сред живописен нацепен скален релеф, с цвят на портокал. Разбира се, говорим за мост, разположен между Civita и съседното село, който през годините е свързвал местните Монтеки и Капулети. Днес е просто туристическа атракция.
Не пропуснахме и друга забележителност - колониите от лешояди, накацали по скалите над града. В този ред на мисли, в Италия има много грабливи прици, реещи се буквално навсякъде, откъдето минахме. Да му мислят гризачите...
За щастие, пътищата са безумно добри и удобни за всякакви МПС-та. Макар и по тъмно, се трансферирахме успешно до Sapri и паркирайки пред хотела, се натъкнахме на най-приятната изненада за деня - бяхме платили за нещо много по-добро, отколкото очаквахме! Elios residence hotel - сами в триетажната къща, в луксозен апартамент и както каза любезният Джан-Франко, "чувствайте се като крал и кралица"!
Е, почувствахме се.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Monte Coccovello и вълшебният Acquafreddа.
Градчето Sapri е разположено в приказен залив и се явява най-голямото в района. Чисто, спокойно, освободено от лятната суетня на туристите. На Elios Residence hotel попаднахме с помоща на Booking.com и както казах по-горе, оказа се много добър избор, особено в отношение цена/качество. Горещо препоръчвам!
Причината да изберем "лагеруване" в Sapri, бе сравнително централното му място по отношение на петте ни маршрута в тази част на Италия, както и готиния залив с комбинацията море-планина. Добрите пътища позвилиха бързи трансфери до всичкото маршрут, което бяхме набелязали за каране, а многото почти допиращи се селца образуват нещо като мегаселис, наситен с магазини и цивилизация.
Календарът си вървеше, нашата италианска афера също, а от всичко карано досега, този ден баше най-вълшебен! Както споменах в началото, специализираната байк-информация ще остане за маршрутите, но дори да не сте се качвали на велосипед, ако тръгнете пеша по тази пътека, сигурно ще поискате. Билото предлага дашни панорами към всички страни, морето в ниското ви изкушава да се гмурнете още на момента, а крави и всек'ъв добитък лежерно подрънква със звънци и хлопки, и ви потапя в рустикална Италия.
За да е лиготията пълна, десертът за този ден беше посещението на градчето Acquafredda! Достъпно е с МПС по приказен крайбрежен път, като тук-там откъм морето умни инженери са предвидили разширения за поемане на големи дози красота! Ще ви омекнат коленете и изтекат лигите от следобедната гледка на залязващото слънце...
Дехидратирани от лигоизтичане и с подкосени крака от целодневно въртене, се прибрахме в хотела по тъмно, доволно потривайки ръце от видяното и ококорени към целта за следващия ден - Bulgheria!
ДЕН ПЕТИ
Celle di Bulgheria и защо планината е толкова хубава?
За мен това беше "сицилианският ден"!
Не съм бил в Сицилия, но от филмите, които съм гледал, все едно карахме там. Камънак, едно такова бяло-жълто, слънцето пече по карстовите скали и марани по всевъзможните им форми. Долу, в ниското - морето, старите пастирски къщи и отнякъде иде звън на пасящо стадо... идилия!
Дали е заради името на района и планината (Bulgheria), или заради името на района и планината, но този маршрут е силно, ама много силно препоръчителен!
За целта, първо се озовавате в Poderia. Красиво и чисто селце, от онези, в които на човек му се иска да остарее... Ако имате проходим автомобил, можете да издрапате (или да ви издрапат) чак до билото, откъдето започва голямото чудене - на изток, или на запад?!?
За разлика от класическото Изток/Запад, тук и двате карти са печеливши! Ако хванете запад, правите голяяяма и уникално красива обиколка на планината с всичките красоти и пейзажи накуп. То не бяха технични пътеки, идилични махали, сгънати стволове на маслинови дървета-магьосници, дълбоки речни клисури, сложни мостови конструкции, руини от стари градове и крепости...
Ако тръгнете на изток, долазвате до връх Bulgheria и отново сте на всичко коз... пейзажи, атмосфера като от Хобит и Властелина на пръстените, скали, пещери... - няма губещ ход!
Много радост ни донесе тази планина, та затова с такъв патос тракам по клавишите.
ДЕН ШЕСТИ
Притча за кестените.
Кестеновите гори винаги са ми давали едно такова вълшебно усещане! Дали заради спокойствието, което излъчват тези дървета, или просто така съм ги нарочил, но опитът ми покрай ядливите кестени на Беласица, Огражден и Малешевски планини, както и гръцката Пангео, се потвърди и тук - има ли кестени, има и приказка.
В нашия случай, приказката бе облагородена и с леееко бодлив край, защото в един момент се натресохме на едни папрати, в които коварно дебнеха бодливите филизи на местните шипки... но тези подробности са за графата с маршрутите. Важното е, че пътеката беше на мястото си, караема и подходяща за всеки.
Може би тук е момента да уточня за по-незапознатите с хобито ни, че 50% от целта на едно каране (особено когато сме извън БГ), е да проверим дали нароченият маршрут съществува. Има голяма тръпка в подобна дейност, защото приличаме на деца, пръснати из гората в търсене на вълшебство... Е, понякога намираме Дедовия, но няма пълно щастие.
Тъй като по пътека срещнахме едно местно чиче с торбичка насъбрани кестени, а това беше ПЪРВИЯТ и ЕДИНСТВЕН за целия ни престой "турист", май е редно да отворя и една скоба за туризма в района.
Липсва!
Имат уникални места, перфектни пътеки (чудя се кой ли ги поддържа), но за една седмица не срещнахме НИТО ЕДИН турист! Един чичка с боядисана коса не се брои, защото както казах, той беше излязъл да събира кестени.
След няколко разговора със собственика на хотела, в който бяхме отседнали, както и с една БГ-дама, щастливо омъжена в Сапри, вече съм убеден, че италианците не обичат да катерят баирите. И изобщо, районът в радиус 50-100 км около Сапри (нагъчкан от планини и паркове) явно е доста скромен откъм масов туризъм. Не че се оплаквам, защото това пък допринесе никой да не ни закача за нищо, но все пак е странно...
Връщам се при кестените.
В резюме, останалата част от пътеката към върха беше леко обрасла. Оставаха ни още около 600 метра денивелация, както и спомена за предния ден, когато времето не стигна, за да проверим една чудесия под връх Bulgharia. Колкото повече ставаха трънките, толкова повече се сещахме за въпросната чудесия и така някак естествено в един момент се оказахме с протекция и фЪркащи надолу с триста...
Кратък трансфер и ето ни в San Giovani del piro!
Точно под отвесите на връх Bulgharia.
За тази пътека мога само да кажа, че ако беше често ползвана и камънака по нея малко по-подреден, може успешно да кандидатства за Best rock trail ever - наклон, отвеси, серпентини, улеи, изрязани в скалите чудесии... само топки да имаш и да можеш да ги караш. Топки се намериха, но на Слънцето явно вече му се спеше, та не долазихме до върха. За сметка на това, изконсумирахме с невиждан апетит и на едри залъци каменното блюдо!
ДЕН СЕДМИ
Разказ с неочакван край.
Това каране започна малко притеснено. Верно, градчето Sanza е приказно кацнало на един хълм и шарените му къщи палаво руменеят към отсрещните скали, а Пътят на пилигримите е част от спускането ни, но... нещо много чернопътесто започна качването. Бях го чертал по пътеката, защото варианта с въртене през съседния рид идваше доста дълъг, т.е. логично е да очаквах пътека.
След няколко километра чакълестият път премина в черен, но това все още не беше пътека. Леката изнервеност от този факт се компенсираше от невероятната миризма на билки и кислород. Не знам как мирише кислорода, но със сигурност е много близко до това. Трябва да попитам Google...
Точно когато сянката на съмнението за хепи енд започна да се прокрадва в потните ни мозъци и констатацията, че днес е било крайно време да гризнем дръвце изплува на хоризонта (някакси не е естествено ВСЕКИ ден да попадаме на жестоки следи), пътят през гората изведнъж се сви до камениста и доста технична пътека! Не само това, ами и перспективата в следващите видими 100-200 метра беше още по-обещаваща. Обещавките продължиха чак до билото, а оттам нататък беше ясно - бързо издрапахме под Monte Cervati, за да спуснем нещо наистина добро - местната забележителност, по-известна като "Път на пилигримите".
"Де тоз късмет", дрънчеше в главата ми при всеки по-крив участък и всеки дроп по трасето. Мога да сравня спускането с бърз сексуален акт (с непозната) в тоалетната на Макдоналдс - толкова вълнувашо беше!
На връщане към Sapri, с Пираткова само се подхилквахме, защото очевидно и двамата сме били в Макдоналдс, просто в различни тоалетни...
ДЕН ОСМИ
Време за дръвце.
Не, не ни стреляха мафиози, не ни гони мечка, не ядохме бой...
Минахме през страхотни места, качихме се в местната "забележителност" - легендарната средиземноморска триколка, позната ни още от филмите с Луи дьо Финес, правихме кретении. "Дръвце"-то идва от факта, че този ден нямаше страхотна пътека. През изминалите осем чудни дни с чудни карания очевидно се бяхме разглезили. Не, че нещо маршрута - типично XC, даже с хард моменти тук-там, но все пак... липсваше онова задъхано УАУ!
За капак, вечерта на ферибота ни наобиколиха поне две дузини БГ-хлебарки и се нагледахме и наслушахме на неща, от които не само ме е срам, че съм българин, а въобще човек... в такива моменти смъртната ми присъда към Хитлер все повече клони към "доживотен, без право на помилване".
Компенсацията ни бе един невероятен залез над Бриндизи и хубавата прогноза за следващия ден, когато трябваше да дадем реванш на гръцкото Мецово.
Трансфер до Игуменица и нощно фери до Бриндизи.
Тази събота буквално ни вървеше по вода! Порой в Петрич, подгизнало КПП, дъждоносна Гърция и валежи до самата Игуменица... Кратка пауза освети душите ни край село Мецово, та успяхме да видим какво ще караме на връщане - пътеката от трасето на един маратон, за която се носеха легенди. Помечтахме, поснимахме и обратно в дъжда.
Чудото стана, след като акостирахме на брега на Йонийско море. Игуменица е красиво градче в стил умален Солун, в което можете да срещнете учудващо голям брой млади и красиви гъркини! Знам, че това са две думи, трудно срещащи се в едно изречение, но е факт - тълпи момичета с клинчета дефилираха по "крайбрежната", тествайки обема на бельото ми и нервите на Пираткова...
Но, спри сърце - тук сме за да караме!
И покарахме!
Е, не бяха нек'ви безумни пътеки в стил "копеуе, размазАхме се", но съчетахме спрелия дъжд с няколкото XC-маршрута около града и се получи чудна следобедна разходка с неочакван край. Краят се материализира с изоставена кула в покрайнините на Игуменица, както и с един хълм над града, от който се разкрива гледката на деня - залез над остров Корфу (на снимката)!
Десертът сервирахме на една неразумна двойка, дръзнала да се бракосъчетае в черква, намираща се в близост до паркинг на брега на морето. Този безценен за тях момент им струваше незабравимата гледка на къпещи се байкъри, суетящи се по без бельо около МПС със софийска регистрация...
Изводи към 26.09. 2015.
- човек дори добре да го навали дъжда, дочаква слънцето и получава няколко разкошни сухи часа подарък
- колкото и да е симпатичен град Игуменица, постоянният тътен на корабните двигатели може да опъне трайно нервите ви
- пътуването с ферибот е не само дълго и скъпо, но и задължително неудобно, в случай, че не сте се изръсили допълнително 200 лева за кабина. Защо ли? Защото спите на пода (т.е. носете си поне шалте), заобиколени от рояци цигани (да, вече са навсякъде), говорещи на най-различни цигански езици. Не, че нещо против циганите... просто вече са навсякъде.
За да се дистанцираме от странно ухаещата компания, успяхме предвидливо да се набутаме в детския кът и може да се каже, че имахме отделна стая.
Та, дами и господа, ако пътувате към Италия с ферибот и ви се се досвидят около 200 лева за каюта, носете си къмпингарски минимум и голяма доза търпение към "малцинствата".
ДЕН ВТОРИ
Трансфер до Civita и първи контакти с италианските планини.
Преди да се трансферираме в Чивита, се наложи да се запознаем с Бриндизи. Пристанищен град, нещо като шоурум за панелки - всек'ви видове и модели, една от друга по-гиздави. Тъй като ферито закъсня с два часа, точно с толкова закъсняваше и програмата ни, та не остана много време за мотане, но панелената шарения трайно се загнезди в главата ми при споменаване името на този град.
Магистралата на юг беше малко разочарование, защото навсякъде имаше ограничение на скоростта 90 км/ч (т.е. не беше магистрала), а и на асфалта явно не му беше рязал лентата Началник като ББ. Освен с камери, полицията мери скоростта със странни радари, по-скоро приличащи на древен транзистор на статив, а шофьорите си дават знак, като вадят ръка навън и мигат като с мигач... Интересни неща научава човек покрай планинското колоездене. А, научихме и че за да не се удрят високите МПС-та в пътните знаци, на много места те са с крив пилон.
Хай сега и за Чивита.
Не знам какво значи на италиански, но със сигурност в това име има нещо много стръмно... Не бях виждал толкова стръмни улици! Двигателят ръмжи на първа, мирише на феродо, а ти имаш чувството, че всеки момент ще се обърнеш по гръб. Не се обърнахме, но не бих влязъл втори път там доброволно с автомобил.
Иначе градчето е вълшебно!
Стари средиземноморски къщи, тесни улички, извънземни скали и разбира се - Ponte di diavolo, местната забележителност. Разгледайте в интернет, ако се интересувате, защото трудно се описва с думи. Факт е, че такива места се помнят завинаги.
И все пак, тук сме за да караме МТБ, а условия за подобни занимания бол! Бях набелязал два маршрута над града и нямах търпение да ги проверим. Двамата с Пираткова бяхме доста недоспали, часът вече отиваше към 14.00, но от сън спомен няма. Метнахме се на бициклетите и поехме по маршрута Monte Manfriana.
Ще спестя по-специализираната част за каращи и ще споделя само емоционалната - въпреки хладното време и гъстата облачност, поради ама много техничната на места пътека, получихме дозата! В количества такива, че мястото за спане не успя да засенчи ефекта на ендорфините и даже се превърна в атракция.
В Италия заслоните явно са нещо доста луксозно, защото въпросното "заведение" над Чивита е било наистина голяма работа - четири спални, санитарни възли, компютри, принтери, камина, кухня и все екстри, за които у нас само можем да мечтаем. Обаче-то в случая беше, че въпросният заслон към септември 2015-та беше в плачевно състояние. Ако беше в БГ щеше да е обран от хлебарките... тук беше само разбит. Явно вандали са влезли, напили са се порядъно и са изпочупили всичко. Буквално. Няма нищо откраднато, но няма и нищо здраво. Тоалетните са натурално ароматизирани, помещенията също.
Въпреки уникалното състояние на тази туристическа обител, не се поколебахме да положим тленните си останки в палатката, а палатката в дневната на къщЕто и да си наваксаме със съня. След спането на пода в детския кът на фери-то предната вечер и след следобедното бъхтане по трака, имахме остра нужда от презареждане.
Залостихме пробитата врата с една печка, устроихме си полева баня в дневната и зачакахме да се появят духовете на закланите и изконсумирани тук туристи...
ДЕН ТРЕТИ
Голямото качване до Monte Polino.
A hard night's morning... така биха се изказали колегите от Бийтълс за вечерта в рефюджито. Призрачни звуци, мърморене на вятъра и за капак едно куче, което по някое време реши да ближе консервите на Дими. "Кой спал, спал" би казал Народа и би бил прав. Чакаше ни доста дълъг маршрут, а след това и трансфер до хотела в Sapri.
До "монтето" не можахме да се качим, защото горе стана доста студено и мрачно, а и прехода до западния край на Ботуша чукаше на вратата. Това може да звучи като оправдание защо не проверихме целия трак, но мога да ви успокоя, че пътеките и маркировката в Италия са перфектни, та остава само да ги следвате. Ние последвахме маршрута само в едната врътка на "осмицата", но дори и така твърдя, че пътеката е чук! Комбинацията от наклон, камъни и мокри корени, а в края и на доста скорост, задоволява сетивата и ви слага от онези усмивки, които не изчезват лесно.
В края на деня, преди трансфера до Sapri, се разписахме и на Ponto del diavolo, местната забележителност, спомената по-горе. С две думи, представлява много дълбоко ждрело на река, разположено сред живописен нацепен скален релеф, с цвят на портокал. Разбира се, говорим за мост, разположен между Civita и съседното село, който през годините е свързвал местните Монтеки и Капулети. Днес е просто туристическа атракция.
Не пропуснахме и друга забележителност - колониите от лешояди, накацали по скалите над града. В този ред на мисли, в Италия има много грабливи прици, реещи се буквално навсякъде, откъдето минахме. Да му мислят гризачите...
За щастие, пътищата са безумно добри и удобни за всякакви МПС-та. Макар и по тъмно, се трансферирахме успешно до Sapri и паркирайки пред хотела, се натъкнахме на най-приятната изненада за деня - бяхме платили за нещо много по-добро, отколкото очаквахме! Elios residence hotel - сами в триетажната къща, в луксозен апартамент и както каза любезният Джан-Франко, "чувствайте се като крал и кралица"!
Е, почувствахме се.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Monte Coccovello и вълшебният Acquafreddа.
Градчето Sapri е разположено в приказен залив и се явява най-голямото в района. Чисто, спокойно, освободено от лятната суетня на туристите. На Elios Residence hotel попаднахме с помоща на Booking.com и както казах по-горе, оказа се много добър избор, особено в отношение цена/качество. Горещо препоръчвам!
Причината да изберем "лагеруване" в Sapri, бе сравнително централното му място по отношение на петте ни маршрута в тази част на Италия, както и готиния залив с комбинацията море-планина. Добрите пътища позвилиха бързи трансфери до всичкото маршрут, което бяхме набелязали за каране, а многото почти допиращи се селца образуват нещо като мегаселис, наситен с магазини и цивилизация.
Календарът си вървеше, нашата италианска афера също, а от всичко карано досега, този ден баше най-вълшебен! Както споменах в началото, специализираната байк-информация ще остане за маршрутите, но дори да не сте се качвали на велосипед, ако тръгнете пеша по тази пътека, сигурно ще поискате. Билото предлага дашни панорами към всички страни, морето в ниското ви изкушава да се гмурнете още на момента, а крави и всек'ъв добитък лежерно подрънква със звънци и хлопки, и ви потапя в рустикална Италия.
За да е лиготията пълна, десертът за този ден беше посещението на градчето Acquafredda! Достъпно е с МПС по приказен крайбрежен път, като тук-там откъм морето умни инженери са предвидили разширения за поемане на големи дози красота! Ще ви омекнат коленете и изтекат лигите от следобедната гледка на залязващото слънце...
Дехидратирани от лигоизтичане и с подкосени крака от целодневно въртене, се прибрахме в хотела по тъмно, доволно потривайки ръце от видяното и ококорени към целта за следващия ден - Bulgheria!
ДЕН ПЕТИ
Celle di Bulgheria и защо планината е толкова хубава?
За мен това беше "сицилианският ден"!
Не съм бил в Сицилия, но от филмите, които съм гледал, все едно карахме там. Камънак, едно такова бяло-жълто, слънцето пече по карстовите скали и марани по всевъзможните им форми. Долу, в ниското - морето, старите пастирски къщи и отнякъде иде звън на пасящо стадо... идилия!
Дали е заради името на района и планината (Bulgheria), или заради името на района и планината, но този маршрут е силно, ама много силно препоръчителен!
За целта, първо се озовавате в Poderia. Красиво и чисто селце, от онези, в които на човек му се иска да остарее... Ако имате проходим автомобил, можете да издрапате (или да ви издрапат) чак до билото, откъдето започва голямото чудене - на изток, или на запад?!?
За разлика от класическото Изток/Запад, тук и двате карти са печеливши! Ако хванете запад, правите голяяяма и уникално красива обиколка на планината с всичките красоти и пейзажи накуп. То не бяха технични пътеки, идилични махали, сгънати стволове на маслинови дървета-магьосници, дълбоки речни клисури, сложни мостови конструкции, руини от стари градове и крепости...
Ако тръгнете на изток, долазвате до връх Bulgheria и отново сте на всичко коз... пейзажи, атмосфера като от Хобит и Властелина на пръстените, скали, пещери... - няма губещ ход!
Много радост ни донесе тази планина, та затова с такъв патос тракам по клавишите.
ДЕН ШЕСТИ
Притча за кестените.
Кестеновите гори винаги са ми давали едно такова вълшебно усещане! Дали заради спокойствието, което излъчват тези дървета, или просто така съм ги нарочил, но опитът ми покрай ядливите кестени на Беласица, Огражден и Малешевски планини, както и гръцката Пангео, се потвърди и тук - има ли кестени, има и приказка.
В нашия случай, приказката бе облагородена и с леееко бодлив край, защото в един момент се натресохме на едни папрати, в които коварно дебнеха бодливите филизи на местните шипки... но тези подробности са за графата с маршрутите. Важното е, че пътеката беше на мястото си, караема и подходяща за всеки.
Може би тук е момента да уточня за по-незапознатите с хобито ни, че 50% от целта на едно каране (особено когато сме извън БГ), е да проверим дали нароченият маршрут съществува. Има голяма тръпка в подобна дейност, защото приличаме на деца, пръснати из гората в търсене на вълшебство... Е, понякога намираме Дедовия, но няма пълно щастие.
Тъй като по пътека срещнахме едно местно чиче с торбичка насъбрани кестени, а това беше ПЪРВИЯТ и ЕДИНСТВЕН за целия ни престой "турист", май е редно да отворя и една скоба за туризма в района.
Липсва!
Имат уникални места, перфектни пътеки (чудя се кой ли ги поддържа), но за една седмица не срещнахме НИТО ЕДИН турист! Един чичка с боядисана коса не се брои, защото както казах, той беше излязъл да събира кестени.
След няколко разговора със собственика на хотела, в който бяхме отседнали, както и с една БГ-дама, щастливо омъжена в Сапри, вече съм убеден, че италианците не обичат да катерят баирите. И изобщо, районът в радиус 50-100 км около Сапри (нагъчкан от планини и паркове) явно е доста скромен откъм масов туризъм. Не че се оплаквам, защото това пък допринесе никой да не ни закача за нищо, но все пак е странно...
Връщам се при кестените.
В резюме, останалата част от пътеката към върха беше леко обрасла. Оставаха ни още около 600 метра денивелация, както и спомена за предния ден, когато времето не стигна, за да проверим една чудесия под връх Bulgharia. Колкото повече ставаха трънките, толкова повече се сещахме за въпросната чудесия и така някак естествено в един момент се оказахме с протекция и фЪркащи надолу с триста...
Кратък трансфер и ето ни в San Giovani del piro!
Точно под отвесите на връх Bulgharia.
За тази пътека мога само да кажа, че ако беше често ползвана и камънака по нея малко по-подреден, може успешно да кандидатства за Best rock trail ever - наклон, отвеси, серпентини, улеи, изрязани в скалите чудесии... само топки да имаш и да можеш да ги караш. Топки се намериха, но на Слънцето явно вече му се спеше, та не долазихме до върха. За сметка на това, изконсумирахме с невиждан апетит и на едри залъци каменното блюдо!
ДЕН СЕДМИ
Разказ с неочакван край.
Това каране започна малко притеснено. Верно, градчето Sanza е приказно кацнало на един хълм и шарените му къщи палаво руменеят към отсрещните скали, а Пътят на пилигримите е част от спускането ни, но... нещо много чернопътесто започна качването. Бях го чертал по пътеката, защото варианта с въртене през съседния рид идваше доста дълъг, т.е. логично е да очаквах пътека.
След няколко километра чакълестият път премина в черен, но това все още не беше пътека. Леката изнервеност от този факт се компенсираше от невероятната миризма на билки и кислород. Не знам как мирише кислорода, но със сигурност е много близко до това. Трябва да попитам Google...
Точно когато сянката на съмнението за хепи енд започна да се прокрадва в потните ни мозъци и констатацията, че днес е било крайно време да гризнем дръвце изплува на хоризонта (някакси не е естествено ВСЕКИ ден да попадаме на жестоки следи), пътят през гората изведнъж се сви до камениста и доста технична пътека! Не само това, ами и перспективата в следващите видими 100-200 метра беше още по-обещаваща. Обещавките продължиха чак до билото, а оттам нататък беше ясно - бързо издрапахме под Monte Cervati, за да спуснем нещо наистина добро - местната забележителност, по-известна като "Път на пилигримите".
"Де тоз късмет", дрънчеше в главата ми при всеки по-крив участък и всеки дроп по трасето. Мога да сравня спускането с бърз сексуален акт (с непозната) в тоалетната на Макдоналдс - толкова вълнувашо беше!
На връщане към Sapri, с Пираткова само се подхилквахме, защото очевидно и двамата сме били в Макдоналдс, просто в различни тоалетни...
ДЕН ОСМИ
Време за дръвце.
Не, не ни стреляха мафиози, не ни гони мечка, не ядохме бой...
Минахме през страхотни места, качихме се в местната "забележителност" - легендарната средиземноморска триколка, позната ни още от филмите с Луи дьо Финес, правихме кретении. "Дръвце"-то идва от факта, че този ден нямаше страхотна пътека. През изминалите осем чудни дни с чудни карания очевидно се бяхме разглезили. Не, че нещо маршрута - типично XC, даже с хард моменти тук-там, но все пак... липсваше онова задъхано УАУ!
За капак, вечерта на ферибота ни наобиколиха поне две дузини БГ-хлебарки и се нагледахме и наслушахме на неща, от които не само ме е срам, че съм българин, а въобще човек... в такива моменти смъртната ми присъда към Хитлер все повече клони към "доживотен, без право на помилване".
Компенсацията ни бе един невероятен залез над Бриндизи и хубавата прогноза за следващия ден, когато трябваше да дадем реванш на гръцкото Мецово.
ДЕН ДЕВЕТИ
Мецово.
"Всичко е добре, когато свършва добре".
Факт.
Това деветдневно МТБ-ясване не просто свърши добре, а направо страхотно! Главен виновник е преселническото селце Мецово, кацнало точно над един от мостовете на магистралата. За Мецово има много информация, но за маратона, провеждащ се в района не бяхме чували. Попаднахме на следата случайно. Трасето е направено с много мерак и внимание към детайла, от което на нас ни се разгони фамилията, защото бе много късно да разберем, че качванията са много по-технични от спусканията...
Заложихме само на тази част от следата, която бе най-близо до селото. Все пак, нямахме много време, защото предстоеше и прибиране към БГ, което правеше още 500-600 км път. Маршрутът е доста разнообразен и богат на какво ли не, като първата част на спускането (от върха над ски-пистата) започва доста брутално - падане встрани не би ви дало втори шанс. Следва бързо спускане към седловината, подсичане в стил "родопско равно" до началото на второто изкачване и т.н. и т.н. - има си секция маршрути за тази работа.
Тук мога да споделя за мотиката, която настъпахме при второто качване - към финалното спускане. Все бях носил по какви ли не терени, но при такива катерачески условия ми беше за първи път. Излишно е да се хабят сили и време, но нямаше как да знаем, че организаторите са искали максимално да затруднят участниците в нанагорните им дирения... Погледнеш ли към небето, виждаш почти отвесни скали. Номера е да тръгнеш, за да установиш, че някакси, противно на законите на физиката, краката ти се движат и метрите височина се трупат... Пираткова по едно време я бях отписал, но тя пък излезе корава и оцеля чак до върха.
За сметка на това спускането е чук!
Не много дълга, но изключително богата на техника и скорост пътека, която компенсира "Мамата" при изкачването. А, повярвайте - много "Мамата" отнесе!
Следват ръкостискания, възклицания, товарене на байковете и отпрашване към БГ.
Мецово.
"Всичко е добре, когато свършва добре".
Факт.
Това деветдневно МТБ-ясване не просто свърши добре, а направо страхотно! Главен виновник е преселническото селце Мецово, кацнало точно над един от мостовете на магистралата. За Мецово има много информация, но за маратона, провеждащ се в района не бяхме чували. Попаднахме на следата случайно. Трасето е направено с много мерак и внимание към детайла, от което на нас ни се разгони фамилията, защото бе много късно да разберем, че качванията са много по-технични от спусканията...
Заложихме само на тази част от следата, която бе най-близо до селото. Все пак, нямахме много време, защото предстоеше и прибиране към БГ, което правеше още 500-600 км път. Маршрутът е доста разнообразен и богат на какво ли не, като първата част на спускането (от върха над ски-пистата) започва доста брутално - падане встрани не би ви дало втори шанс. Следва бързо спускане към седловината, подсичане в стил "родопско равно" до началото на второто изкачване и т.н. и т.н. - има си секция маршрути за тази работа.
Тук мога да споделя за мотиката, която настъпахме при второто качване - към финалното спускане. Все бях носил по какви ли не терени, но при такива катерачески условия ми беше за първи път. Излишно е да се хабят сили и време, но нямаше как да знаем, че организаторите са искали максимално да затруднят участниците в нанагорните им дирения... Погледнеш ли към небето, виждаш почти отвесни скали. Номера е да тръгнеш, за да установиш, че някакси, противно на законите на физиката, краката ти се движат и метрите височина се трупат... Пираткова по едно време я бях отписал, но тя пък излезе корава и оцеля чак до върха.
За сметка на това спускането е чук!
Не много дълга, но изключително богата на техника и скорост пътека, която компенсира "Мамата" при изкачването. А, повярвайте - много "Мамата" отнесе!
Следват ръкостискания, възклицания, товарене на байковете и отпрашване към БГ.
Тук "пътеписът" ми свършва, а по традиция, в края човек трябва да каже нещо умно, та да затвори достолепно представлението. Аз толкова не особено умни неща казах, че в момента не се сещам за нищо друго, освен ЗДРАВЕ!
Да, желая го на себе си, близките си и всички вас, за да може за малкото време, което имаме на тази грешна земя, да наситим неприлично много сетивата си с подобни моменти!
И да не забравяме - не за сметка на другите.
Да, желая го на себе си, близките си и всички вас, за да може за малкото време, което имаме на тази грешна земя, да наситим неприлично много сетивата си с подобни моменти!
И да не забравяме - не за сметка на другите.
P.S.
Тук можете да прочетете и споделеното от г-ца Пираткова, чийто творчески плам също се разгоря, и освети повествованието с още една гледна точка.
10.2015