50

Служебен ангажимент в Будапеща "отключи" и извади на повърхността някои мои съждения, умишлено натиквани по-надолу в пълната ми с бръмбари глава. Разхождам се по улиците, наблюдавам хората, те ме наблюдават - ами, различно е. Доста.
Уж един и същ сме го яли (съветският), уж уравниловката и принизяването бяха общ принцип, но при тях се е получило доста по-различно.
Това е третото ми идване в Унгария.
Първият ми път беше преди повече от 20 години, когато соцът все още нагло надничаше от панелните комплекси и димящите трабанти. Дори и тогава обаче, техният соц беше по-хубав, по-естетски някак. В магазините им имаше стоки, невиждани у нас, хората по улиците не се различаваха от хората в коя да е европейска столица, паметниците на културата не бяха по-малко красиви и внушителни от тези във Виена, Берлин или Париж.
Вторият ми път беше малко преди 2000-та година, когато в ролята на напет студент кръстосвах улиците на този наистина респектиращ с красотата и уредеността си град. Соцът се беше изпарил, а новата надежда в очите и лицата на хората личеше отдалеч. За стандарта на живот да не говорим.
В средата на 2011-та, Унгария (по-малка по площ от България, но с повече население) и в частност Будапеща, отново приятно ме изненада. С всичко.
Не че съм очаквал нещо различно, но въпреки проблемите на местната икономика и плаващото положение на националната валута, тук животът е доста по-добър и стандартът доста по-висок.
Логично напира въпросът - защо ли е така?
Без да изпадам в тежки исторически, социални и икономически съждения, простичко ще споделя моята теза. А тя е - по-близо са до Цивилизацията. И винаги са били. "Братската" съветска прегръдка не е успяла да заличи европейското в тези хора и в начина им на живот.
А какво се случи у нас - за няма и 50 години "народна" власт, "другарите" унищожиха това, което османлиите за 500 години не успяха - душата, живецът на един народ. За "културата" на пролетариата да не говорим...
Жалките останки от Искрата, които малцинството оцелели се опитват да съберат и днес, умишлено се тъпчат и унищожават. Защото не им е изгодно, нямат интерес. Много по-лесно се управляват няколко милиона зомбирани от чалга и поръчкова телевизия крепостни "граждани".
Поемам си дъх и спирам.
Ще го задържа до кацането в София, че тук само бягството в Балкана ме спасява.