50
Логично е гръцките маршрути да са по-малко от българските, но се надявам с времето разликата да намалява. В студените и криви за каране у нас месеци, южната ни гостоприемница буквално си крещи "Илатиии, илатии!"...
И ние отиваме.
Планините им са топли, каменисти и пълни с уникално добри условия за каране! Картите са също достатъчно качествени, за да не успеете да се загубите лесно, а и да си направите свестни планове за нови завоевения.
Неведнъж съм се шегувал, че като (ако) одъртея до пенсия, ще прекарвам поне 4-5 месеца от годината в Гръчко... Познайте кои!
AGRIANI - 2016
С този маршрут тръгнахме уж на XC, а то взе, че излезе някаква форма на речен FR...
Хълмовете над село Agriani мааазно се издигат към близкия връх и отдалеч в никакъв случай не предразполагат към по-тежко аграрене. С приближаването обаче се оказа, че разнообразнооформениятиковарен камъняк е посипан буквално навсякъде. Т.е. първоначално замислено като компромисно бягство от дъжда в БГ, това каране се превърна в интересно спускане по кари, технично избягване на човки и накрая, най-интересното - гонене по пресъхналото коритце на една от речките в района.
Подобно речно "плаване" е много шантава работа. В нашия случай единствената забележка беше липсата на достатъчно наклон, но всичко друго бе налице - достатъчно дълго (5 км), едър пясък за дрифтене, каменни прагове за дропване, завои за виражене... голяма веселба падна!
Хълмовете над село Agriani мааазно се издигат към близкия връх и отдалеч в никакъв случай не предразполагат към по-тежко аграрене. С приближаването обаче се оказа, че разнообразнооформениятиковарен камъняк е посипан буквално навсякъде. Т.е. първоначално замислено като компромисно бягство от дъжда в БГ, това каране се превърна в интересно спускане по кари, технично избягване на човки и накрая, най-интересното - гонене по пресъхналото коритце на една от речките в района.
Подобно речно "плаване" е много шантава работа. В нашия случай единствената забележка беше липсата на достатъчно наклон, но всичко друго бе налице - достатъчно дълго (5 км), едър пясък за дрифтене, каменни прагове за дропване, завои за виражене... голяма веселба падна!
Ниво - качването в по-голямата си част е по черен път, т.е. приемливо. Ако искате да качите до върха, има бутане. Надолу се изискват поне средни умения, както и да нямате алергии към гръцки камъняк...
ATHENS - 2017
Въпреки 800-те км от София, Атина си струва да бъде отметната от MTB-списъка за каране. Самата гръцка столица представлява огромна площ, натъпкана с 5 милиона жители, които няма да ви впечатлян с нищо особено, освен дежурните Партенон и няколкото открити и закрити музея. Останалото е градска гмеж и мръсотия, каквито по принцип не се харесват от нашево брата каращите...
Е, правят разкошни гируси, но не затова сме там.
Там сме, за да ни е топло през зимата, както и да проверим какво има по северните склонове над града.
Проверихме!
Има много работи, някои естествени (разкошна ендуро пътека, №3 на картата), други правени от местните членове на клуб HillRaisers (№1 и №2 на картата). Имате материал за поне два дена плътно каране. Имате и удобен път, който ви качва на прилична височина, от която да започвате нанадоленето. И двете трасета, които проверихме, позволяват скоростно каране + много елементи (дропоскоци), навсякъде с chiken-lines. Започват отвисоко, но зимата може да се наложи да карате само долните им части, където няма да има сняг. С №3 съм означил пешеходна пътека, която местните ползват за ендуро-трасе. Истинска благина се оказа тази следа, защото е много разнообразна като елементи, има скорост, има техника, има и нагоре... има и 20-тина метра бутане през негостоприемните гръцки кари. Хората с технични умения истински ще я оценят!
Ниво - трасетата са караеми за всички нива, но все пак прохождащи в хобито ни ще се измъчат.
DELFI (2018)
Едно от многото вълшебни места в Гърция, където съчетанието между МТБ и туризъм е дар от Небесата! Дали ще гледате към маслиновата долина на юг, към красивото градче Delfi, или ще поемете по каменната пътека към планината (Парнас), все ще ви е хубаво. В случай, че хванете пътеката (виж трака), ще стигнете до красива горска част, откъдето започва спускането. Скорост, корени, камъни, подскоци - красота!
След това е частта с дрънкането, после серпентини, после пак скорости т.н. и т.н.... абе, пълен кеф!
След това е частта с дрънкането, после серпентини, после пак скорости т.н. и т.н.... абе, пълен кеф!
Ниво - няма невъзможни неща, но като цяло ще е тегавко за неопитни.
DIRFI MOUNTAIN, DH TRAIL - 2018
Най-големият гръцки остров (Eubea) е щедър на планини, като Dirfi е особено щедра и на пътеки за МТБ. По една от тях местните са направили трасе за DH, което обаче явно е пълнило сърДцата само в началото... в момента е доста занемарено и поразрушено, т.е. Природата си го взима обратно. Хубавото от цялата тази рал'та е, че е прекрасна ендуро-възможност за феновете на този стил. Отделно, логистично сте улеснени от асфалт, качващ ви до премката под върха.
За самия връх не мога да дам информация дали е караем, че имаше сняг, но скоро ще разберем.
Изключително красиво място е целият остров - отделете си време да го разгледате.
За самия връх не мога да дам информация дали е караем, че имаше сняг, но скоро ще разберем.
Изключително красиво място е целият остров - отделете си време да го разгледате.
Ниво - тегавко ще е за неопитни!
ELEFTHEROCHORI (2016)
Краят на 2016-та е и по традиция сме отново в Гръчко. Алокирани на топло край Солун, нямаме търпение да проверим северозападните от града масиви, както и дали МТБ-интуицията за дашни пътеки не ни е подвело...
Споделените тук две следи обходихме частично и пешеходно, но от това, което видяхме, изводите са повече от ясни - тук ще се кара!
Достатъчно дълги, с достатъчно денивелация, достатъчно опции за качване - изберете си сами. Траците са само от спусканията, като с оглед проучването, ние се качихме по тях. Хубавото е, че може да се заложи и на качване по черни пътища - просто си ги нарисувайте по избор.
Няколкото снимки със сигурност ще бъдат допълнени напролет, когато задължително ще полазим с бициклетите, а от тези се вижда, че пътеките са добре познати и на ендуристите с мотори - някога е имало скокчета и падове, които в момента линеят и се рушат от времето.
To be continued...
Ниво - поне средно напредналите са с предимство. Ако сте в добра форма, двете пътеки могат да се направят в един ден.
Споделените тук две следи обходихме частично и пешеходно, но от това, което видяхме, изводите са повече от ясни - тук ще се кара!
Достатъчно дълги, с достатъчно денивелация, достатъчно опции за качване - изберете си сами. Траците са само от спусканията, като с оглед проучването, ние се качихме по тях. Хубавото е, че може да се заложи и на качване по черни пътища - просто си ги нарисувайте по избор.
Няколкото снимки със сигурност ще бъдат допълнени напролет, когато задължително ще полазим с бициклетите, а от тези се вижда, че пътеките са добре познати и на ендуристите с мотори - някога е имало скокчета и падове, които в момента линеят и се рушат от времето.
To be continued...
Ниво - поне средно напредналите са с предимство. Ако сте в добра форма, двете пътеки могат да се направят в един ден.
(1) (2) 
GRANITIS - SIVRI (ЩУДЕР) - 2015
Малко несериозно се отнесохме към този маршрут, защото го бяхме оставили за следобеда на един от мартенските ни дни в Гърция. Преценката се оказа доста незаслужена, защото пътеката до връх Сиври е разкошна! През цялото време ми напомняше на спускането от Малък Царев връх (Славянка, с по-малко серпентини) и макар, че не остана време да се качим до върха, гледайки снимките в този сайт, продължавам да го мисля.
Ние се качихме с бутане по пътеката, но гледайки картата, мисля че има опция и по черния път след Санаториума (изоставен). Най-силната част е всъщност последната (ако спускате от върха) и предлага изключително високо ниво на МТБ-кеф! Бърза и технична, с много елементи - няма как да не ви хареса.
Видеото e микс от четирите дена каране, но при по-внимателно гледане ще намерите кое къде се намира...
Ниво - бързото и правилно спускане изискват поне средни умения.
AHLAT CHAL - XANTHI
Това е най-дългото и най-трудно каране от посочените. Пълният му вариант е да се качите до върха и оттам по безкрайна каменна пътека да се подрусате, но и поупражните и най-кривите си желания... В средата следва леко въртене, за което препоръчвам черния път, защото пътеката отляво е предимно бутане.
Истинското оргазмо започва в последната трета на този маршрут:
препускане по едни големи каменни плочи + поне дузина технични серпентини + палава горска част = много блясък в очите!
Ако нямате логистика за дългия вариант и искате сигурна доза кеф, може просто да избутате по пътеката от края докъдето прецените, че ви устройва. Няма да съжалявате!
Следата е под номер (3), снимките са (2), а видеото общо.
Манджи в Ксанти има в изобилие, заведения също. Гладни и жадни няма да останете, а на много места ще ви разберат и на български.
Ние се качихме с бутане по пътеката, но гледайки картата, мисля че има опция и по черния път след Санаториума (изоставен). Най-силната част е всъщност последната (ако спускате от върха) и предлага изключително високо ниво на МТБ-кеф! Бърза и технична, с много елементи - няма как да не ви хареса.
Видеото e микс от четирите дена каране, но при по-внимателно гледане ще намерите кое къде се намира...
Ниво - бързото и правилно спускане изискват поне средни умения.
IGOUMENITSA - 2015
Причината да се озовете в Игуменица най-често е пътуване с ферибот, т.е. там сте за малко и на път за друго място. Така бяхме и ние, но понеже разполагахме с няколко часа, решихме да разучим местните МТБ-условия.
Не очаквайте чудеса, защото мястото не е особено високо, но за сметка на това е богато на история и много камънак. Над града има 2-3 черни пътя за целувки и любов, а източно е разположено калето, до което също води черен път. Не ни остана време да проверим, но на север има няколко дашни масива, за които местен фен разказа, че имало какво да се види и спусне. Някой ден...
За сметка на това, можете да се отдадете на мощен гледкинг, защото залива и обграждащите го планини оформят естествена изложбена зала за пейзажи и панорами. Най-внушителен е залезът, когато слънцето започне да гасне в ридовете на остров Корфу.
Приказка!
Ниво - леко и приятно каране в стил XC, достъпно и за начинаещи. Спусканията са по черни пътища, така че криви и технични места не очаквайте.
Не очаквайте чудеса, защото мястото не е особено високо, но за сметка на това е богато на история и много камънак. Над града има 2-3 черни пътя за целувки и любов, а източно е разположено калето, до което също води черен път. Не ни остана време да проверим, но на север има няколко дашни масива, за които местен фен разказа, че имало какво да се види и спусне. Някой ден...
За сметка на това, можете да се отдадете на мощен гледкинг, защото залива и обграждащите го планини оформят естествена изложбена зала за пейзажи и панорами. Най-внушителен е залезът, когато слънцето започне да гасне в ридовете на остров Корфу.
Приказка!
Ниво - леко и приятно каране в стил XC, достъпно и за начинаещи. Спусканията са по черни пътища, така че криви и технични места не очаквайте.
KAVALA (2016)
Няма как да подминем Кавала, когато говорим за каране в северна Гърция. Макар, че не е снабден с висока планина, а само с хълмове, този пристанищен град определено има с какво да ви очарова. Докато въртях 3D-то на Google Earth в търсене на пътеки, не очаквах да намеря кой знае какво, но на място се оказа, че над града са се гушнали две разкошни пътечки, виещи се между вълшебни иглолистни дървета и пълнещи сетивата!
От трака ще видите, че по-дългата е съставена от три части. Първата ще ви научи на технично катерене и умение за баланс по крив терен. Втората ще ви покаже колко не умеете да карате между гъсто разположени дървета, а третата е най-сладка... Там отвсякъде смърди на скоростно и същевременно технично спускане, което макар и кратко, ще ви дари с особено силен блясък в очите...;-)
От трака ще видите, че по-дългата е съставена от три части. Първата ще ви научи на технично катерене и умение за баланс по крив терен. Втората ще ви покаже колко не умеете да карате между гъсто разположени дървета, а третата е най-сладка... Там отвсякъде смърди на скоростно и същевременно технично спускане, което макар и кратко, ще ви дари с особено силен блясък в очите...;-)
Ниво - качването е по черни пътища и е по възможностите на всеки. Спускането (за да е кеф) е за хора с поне средни умения.
КСАНТИ (ЦАРЕВО) - 2016
Нямаше как да се размине и на Ксанти - беше просто въпрос на време!
Ендуро състезание, южните склонове на Руен планина, много пръснати махали, обилно животновъдство, десетки пътеки... Все фактори, които вървят ръка за ръка с много и все богати условия за туризъм и каране на планински велосипед.
Ако преди век политиците ни са били малко по-далновидни, народът по-обединен, а международното положение по-благосклонно, описаните маршрути от цяла днешна северна Гърция (вкл. о. Тасос), всъщност щяха да са в графата България. За Ксанти щяхме да си говорим като за град Царево и все още масово разбиращите (и не зле говорещи) българи в района нямаше да се пишат гърци. Но, да оставим историята и да потърсим нещо, което ни обединява - планинското колоездене.
Както споменах по-горе, градът е заобиколен от три места с красивата Руен планина и този факт го снабдява с десетки пътеки, по които можете да се гоните с вятъра и приятелите си. Ние имахме време само за три от тях, но и това е нещо. Отделно, мога плахо да кажа, че това май са и най-дългите и добри образци в района. Надявам се, че с времето обема на текста в това описание ще става все по-голям.
PORTA - KIMMERIA
С това започнахме, тъй като хотелът ни беше буквално в подножието на скамъняците - милиони, със сек'ви размери и форми, обрулени от времето и ерозията, подредени от хората в чудна пътека! Явно, преди да направят разнебитения път до няколкото накацали над Кимерия турски махали (една от които е Порта), пътеката-главен герой е била местната "магистрала".
Качването започва с асфалт, преминава в черен път и се катери с километри покрай оставените на доизживяване порутени къщури, населени с етнически турци, говорещи български ;-) С повече внимание, можете да се качите и с лек автомобил. Ако имате достатъчно време, от село Порта до съседния връх (и най-висока точка на трака) продължава пътека, която не успяхме да проверим, но всички индикации са ЗА наличието и проходимостта ѝ. Така и спускането ви ще стане наистина епично - повече от 10 км!
Пътеката от Порта до Кимерия може да се раздели на две части - крива и много крива. Поради факта, че се ползва все по-рядко и няма кой да я подрежда и поддържа, първата половина изисква доста техника и умения за каране по криви терени. Втората половина е по-облагородена, но отново изисква много добри умения, за да я карате цялата, т.е. любителите на flow-а да се насочат към трасето на Ксанти-ендуро ;-)
Тракът е (1), снимките са в (1), а видеото е общо за трите пътеки.
XANTHI ENDURO TRAILS
Това е най-честото нещо, с което каращите свързват града и околностите му. Кръг от Enduromediterraneo, трасетата по хълма над града са наистина много силни! Кратки, но много силни. Има и бързи скоростни участъци, и кривотии, и технични места... абе, както си трябва. Тракът е с номер (2), като не гарантирам, че няма още кратки, но съдържателни пътечки. Снимките (2) са микс, а видеото събирателно от трите дена.
Ендуро състезание, южните склонове на Руен планина, много пръснати махали, обилно животновъдство, десетки пътеки... Все фактори, които вървят ръка за ръка с много и все богати условия за туризъм и каране на планински велосипед.
Ако преди век политиците ни са били малко по-далновидни, народът по-обединен, а международното положение по-благосклонно, описаните маршрути от цяла днешна северна Гърция (вкл. о. Тасос), всъщност щяха да са в графата България. За Ксанти щяхме да си говорим като за град Царево и все още масово разбиращите (и не зле говорещи) българи в района нямаше да се пишат гърци. Но, да оставим историята и да потърсим нещо, което ни обединява - планинското колоездене.
Както споменах по-горе, градът е заобиколен от три места с красивата Руен планина и този факт го снабдява с десетки пътеки, по които можете да се гоните с вятъра и приятелите си. Ние имахме време само за три от тях, но и това е нещо. Отделно, мога плахо да кажа, че това май са и най-дългите и добри образци в района. Надявам се, че с времето обема на текста в това описание ще става все по-голям.
PORTA - KIMMERIA
С това започнахме, тъй като хотелът ни беше буквално в подножието на скамъняците - милиони, със сек'ви размери и форми, обрулени от времето и ерозията, подредени от хората в чудна пътека! Явно, преди да направят разнебитения път до няколкото накацали над Кимерия турски махали (една от които е Порта), пътеката-главен герой е била местната "магистрала".
Качването започва с асфалт, преминава в черен път и се катери с километри покрай оставените на доизживяване порутени къщури, населени с етнически турци, говорещи български ;-) С повече внимание, можете да се качите и с лек автомобил. Ако имате достатъчно време, от село Порта до съседния връх (и най-висока точка на трака) продължава пътека, която не успяхме да проверим, но всички индикации са ЗА наличието и проходимостта ѝ. Така и спускането ви ще стане наистина епично - повече от 10 км!
Пътеката от Порта до Кимерия може да се раздели на две части - крива и много крива. Поради факта, че се ползва все по-рядко и няма кой да я подрежда и поддържа, първата половина изисква доста техника и умения за каране по криви терени. Втората половина е по-облагородена, но отново изисква много добри умения, за да я карате цялата, т.е. любителите на flow-а да се насочат към трасето на Ксанти-ендуро ;-)
Тракът е (1), снимките са в (1), а видеото е общо за трите пътеки.
XANTHI ENDURO TRAILS
Това е най-честото нещо, с което каращите свързват града и околностите му. Кръг от Enduromediterraneo, трасетата по хълма над града са наистина много силни! Кратки, но много силни. Има и бързи скоростни участъци, и кривотии, и технични места... абе, както си трябва. Тракът е с номер (2), като не гарантирам, че няма още кратки, но съдържателни пътечки. Снимките (2) са микс, а видеото събирателно от трите дена.
AHLAT CHAL - XANTHI
Това е най-дългото и най-трудно каране от посочените. Пълният му вариант е да се качите до върха и оттам по безкрайна каменна пътека да се подрусате, но и поупражните и най-кривите си желания... В средата следва леко въртене, за което препоръчвам черния път, защото пътеката отляво е предимно бутане.
Истинското оргазмо започва в последната трета на този маршрут:
препускане по едни големи каменни плочи + поне дузина технични серпентини + палава горска част = много блясък в очите!
Ако нямате логистика за дългия вариант и искате сигурна доза кеф, може просто да избутате по пътеката от края докъдето прецените, че ви устройва. Няма да съжалявате!
Следата е под номер (3), снимките са (2), а видеото общо.
Манджи в Ксанти има в изобилие, заведения също. Гладни и жадни няма да останете, а на много места ще ви разберат и на български.
Ниво - само за хора с много опит! Ако искате да карате де...
Пътеките са криви, технични и многото камъняк допълнително ви бърка в здравето. Прави скоростни участъци има само по някои от късите пътечки от ендуро-трасето.
Пътеките са криви, технични и многото камъняк допълнително ви бърка в здравето. Прави скоростни участъци има само по някои от късите пътечки от ендуро-трасето.
LARISA/TURNAVOS DH (2018)
За да сме коректни с имената уточнявам, че трасето за спускане е над градчето Tyrnavos, но тъй като най-вероятно са го правили момчетата от Лариса, това е причината да ги комбинирам.
Трудно и каменисто, осеяно с остри и ръбати скальоци, нахвърляни навсякъде по протежението на изкопаната в скалистия хълм пътека. Отделно, няколкото по-големи скока са с "гроб" в средата, т.е. ако нямаш достатъчно скорост и топки да ги метнеш, със сигурност отиваш в местната ортопедия...
Трудно и каменисто, осеяно с остри и ръбати скальоци, нахвърляни навсякъде по протежението на изкопаната в скалистия хълм пътека. Отделно, няколкото по-големи скока са с "гроб" в средата, т.е. ако нямаш достатъчно скорост и топки да ги метнеш, със сигурност отиваш в местната ортопедия...
Забавно е, бързо е, който кара този стил, ще се изкефи!
Ако пък сте любители на ендурото, от няколкото хълма над старта започват няколко дълги и интересни пътеки с разкошна панорама към Лариса.
Ако пък сте любители на ендурото, от няколкото хълма над старта започват няколко дълги и интересни пътеки с разкошна панорама към Лариса.
Ниво - трасето е типичен DH, опасно на места, с широки "гробове" в доста от по-големите скокове, т.е. САМО за напреднали!
UPDATE 2019
UPDATE 2019
Тъй като с Пираткова все още не сме на самоубийствена вълна, решихме да добавим към двата километра на трасето още два. Така се получават едни прилични четири каменно-друсливо-разбиващи километра спускане. Началото е от отбранителната кула, част от старо военно съоръжение, останало от някоя от световните войни.
На картата съм сложил точка на началото.
LYDIA (2016)
Името е на селце, разположено на 15-тина км северно от Кавала. Попаднахме там, докато си търсехме къща за няколкодневното ни есенно каране в Гръчко. Очаквах, че ще сме единствените туристи в района, но явно бях неподготвен... селото е култово, както и цялата област! Гусин апостол Павел, вероятно докато е топлил кокаляци в минералните извори, е покръстил първата християнска рабиня в Европа! След това е последвала масовата християнизация, а днес "стотици японски и корейски християни идват тук всяка година, за да се кръщават". Навсякъде можете да видите и руините, останали от древния римски град Филипи - амфитеатър, крепостни стени, кули и прочее камъняк.
Иначе казано, озовахме се на доста култово място.
Решихме да съчетаем полезното с приятното и врътнахме едно кратко следобедно кръгче около хълма над Лидия. В програмата влизат:
- изкачване до каменната кариера
- носене по камъните до кулите на върха
- позиране на разкошната залезна светлина
- спускане по технична пътека към музейната зона
- нахлуване през отворената ограда и байкване сред руините
- обяснения пред смаяната служителка откъде сте се спуснали и т.н.
Както виждате, все интересни неща!
Иначе казано, озовахме се на доста култово място.
Решихме да съчетаем полезното с приятното и врътнахме едно кратко следобедно кръгче около хълма над Лидия. В програмата влизат:
- изкачване до каменната кариера
- носене по камъните до кулите на върха
- позиране на разкошната залезна светлина
- спускане по технична пътека към музейната зона
- нахлуване през отворената ограда и байкване сред руините
- обяснения пред смаяната служителка откъде сте се спуснали и т.н.
Както виждате, все интересни неща!
Ниво - изискват се средни умения, за да спуснете надолу. Иначе качването е класика.
METHANA - 2019
Полуостров Methana е втори (хронологично) след Monemvasia, в който се влюбвате от пръв поглед. Тук
любовта обаче е по-различна. Не е към автентичните къщури, тесни улички или цялостния екстериор, а
към вулканичния бекграунд, носещ със себе си допълнителните бонуси - кратер, уникални скали и
засъхнала лава, термални извори и облокаменни пътечки за МТБ. Ето ги подробностите:
- вулканичната сценография се дължи на действалия за последно тук вулкан (200 г. BC), чийто отпечатъци и страховит комин (кратер) ще намерите в комплекса Kameni Chora;
- засъхналата лава е функция на горното и е заляла целия североизточен склон на полуострова;
- термалните извори са десетки, като най-много са в началото на градчето Methana. Има цял комплекс с басейн, както и заливче в морето срещу него. Водата не е от най-горещите (20-30 градуса), т.е. подходяща е за топлите месеци;
- МТБ пътечките са няколко, като най-дългата и наистина добра за каране, ще намерите на картата.
Комбинацията от десетки криви серпентини, редуващи се с кратки прави и постоянно внимание за rolling stones, прави спускането наистина запомнящо се! Сложил съм марки кои от останалите пътеки са САМО за пешеходци, като останаха и няколко непроверени.
любовта обаче е по-различна. Не е към автентичните къщури, тесни улички или цялостния екстериор, а
към вулканичния бекграунд, носещ със себе си допълнителните бонуси - кратер, уникални скали и
засъхнала лава, термални извори и облокаменни пътечки за МТБ. Ето ги подробностите:
- вулканичната сценография се дължи на действалия за последно тук вулкан (200 г. BC), чийто отпечатъци и страховит комин (кратер) ще намерите в комплекса Kameni Chora;
- засъхналата лава е функция на горното и е заляла целия североизточен склон на полуострова;
- термалните извори са десетки, като най-много са в началото на градчето Methana. Има цял комплекс с басейн, както и заливче в морето срещу него. Водата не е от най-горещите (20-30 градуса), т.е. подходяща е за топлите месеци;
- МТБ пътечките са няколко, като най-дългата и наистина добра за каране, ще намерите на картата.
Комбинацията от десетки криви серпентини, редуващи се с кратки прави и постоянно внимание за rolling stones, прави спускането наистина запомнящо се! Сложил съм марки кои от останалите пътеки са САМО за пешеходци, като останаха и няколко непроверени.
Ниво - ако само ще се разхождате по многото черни пътища с велосипеда си, зяпайки красивото крайбрежие, става за всички нива. Ако ще спускате обаче по пътеката от картата, или ще експериментирате по кратките ѝ, но съдържателни метански посестрими, трябва да сте минимум напреднали!
METSOVO - 2015
Това е едно от местата, които не се забравят. И заради името, и заради невероятните пейзажи, но най-вече заради изключително трудното носене преди последното спускане.
Тъй като карахме по трасето на маратона, а маратонците обичат да им е тежко нагоре, изнесохме на гърбовете си (буквално) почти отвесното катерене по скалите... Както и да е - оцеляхме, а финалното спускане е вълшебно - скоростен летеж през букова гора, естествени падове, а за десерт, каменна пътека с много естествени елементи за уражняване на какво ли не...
Та, ако искате да си спестите много пот и "мамата", просто избутайте по пътеката за спускане и си направете кефа.
Селото е известно с много неща, освен природните дадености, ръсени тук с щедра ръка. Поровете из Нет-а и ако имате време, пообиколете каквото успеете. Струва си!
Ниво - спусканията са само за напреднали, като на места има особено опасни участъци. Ако направите целия трак, при последното качване ще имате сериозно изпитание!
Тъй като карахме по трасето на маратона, а маратонците обичат да им е тежко нагоре, изнесохме на гърбовете си (буквално) почти отвесното катерене по скалите... Както и да е - оцеляхме, а финалното спускане е вълшебно - скоростен летеж през букова гора, естествени падове, а за десерт, каменна пътека с много естествени елементи за уражняване на какво ли не...
Та, ако искате да си спестите много пот и "мамата", просто избутайте по пътеката за спускане и си направете кефа.
Селото е известно с много неща, освен природните дадености, ръсени тук с щедра ръка. Поровете из Нет-а и ако имате време, пообиколете каквото успеете. Струва си!
Ниво - спусканията са само за напреднали, като на места има особено опасни участъци. Ако направите целия трак, при последното качване ще имате сериозно изпитание!
MONEMVASIA - 2019
Ако се озовете в този район на Пелопонес и сте с велосипед, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО отделете поне ден, за да разгледате крепостта, тесните улички, но и вълшебните пътечки!
Монемвасия е гръцкият Несебър. Не бих искал да ги сравнявам, защото нито има смисъл, нито пък е тема на това описание. Просто идете там и се размажете от гледки, спокойствие, магия и аромати!
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не карайте в историческата част на (екс)острова - тясно е, има много хора (елате извън сезон), т.е. с право ще отнесете заслужен хейт.
В началото (500 м. преди портите) вляво ще видите виеща се нагоре пътечка - хванете я и тя ще ви изведе в средата, между стария и новия град. Оттам с тикане можете да излезете на платото и да разгледате всичко отвисоко, както и да си направите снимки като за корица... :)
Ако искате да карате истинско МТБ, The Пътеката е в скалите западно от градчето. Хваща се или с бутане по следата, или с обходно кратно въртене откъм Agios Nikolaos (виж картата). По пътя ще попаднете на интересни махали със затихващи функции, както и ще преядете с вкусните (ако са узрели) плодчета на Arbutus unedo (ягодовото дърво) - навсякъде по пътя са!
Тази пътека не е за всеки - остри кари, наклон, няколко пренасяния... но, който може да кара спокойно над Враца (примерно), би я обикнал!
Ниво - само за напреднали!
Монемвасия е гръцкият Несебър. Не бих искал да ги сравнявам, защото нито има смисъл, нито пък е тема на това описание. Просто идете там и се размажете от гледки, спокойствие, магия и аромати!
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не карайте в историческата част на (екс)острова - тясно е, има много хора (елате извън сезон), т.е. с право ще отнесете заслужен хейт.
В началото (500 м. преди портите) вляво ще видите виеща се нагоре пътечка - хванете я и тя ще ви изведе в средата, между стария и новия град. Оттам с тикане можете да излезете на платото и да разгледате всичко отвисоко, както и да си направите снимки като за корица... :)
Ако искате да карате истинско МТБ, The Пътеката е в скалите западно от градчето. Хваща се или с бутане по следата, или с обходно кратно въртене откъм Agios Nikolaos (виж картата). По пътя ще попаднете на интересни махали със затихващи функции, както и ще преядете с вкусните (ако са узрели) плодчета на Arbutus unedo (ягодовото дърво) - навсякъде по пътя са!
Тази пътека не е за всеки - остри кари, наклон, няколко пренасяния... но, който може да кара спокойно над Враца (примерно), би я обикнал!
Ниво - само за напреднали!
НИКСИАНИ - ПАНГЕО (КУШНИЦА) - 2015
Планината Пангео влезе в полезрението ни в края на 2014-та, а месец март 2015-та бе осъществен и първия контакт. Над 1700 метра имаше сняг, което правеше билните изпълнения силно безсмислени. Затова пък имахме достатъчно време да проверим официалните три следи, които ни показваха картите. На публикувания трак са означени с номера 1-2-3, като отсега ви казвам, че най-качествен се оказа Трак 3.
Трак 1 стартира (катерехме ги) от края на града и по бърз черен път ви отвежда до началото на пътеката - 100м. подскачане по камъни, за да разберете, че малко по-нагоре свлачище е отнесло това, по което би трябвало да минете. Изтиква се по един пясъчник и продължавате в неизвестното към билото. Ние оставихме това занимание за лятото...
Трак 2 по карта би трябвало да започва също в края на града, но на практика можете да го хванете и малко по-отвисоко (марка на следата). Продължението му също биде оставено за лятото, за да се отправим към началото на Трак 3, който бе и голямата награда за деня - разкошен!
Богата и трудна пътека, снабдена с всякакви препятствия, чиста и караема на 100%! Най-интересната част е в една кестенова гора, където песъчливите улеи ще ви разтопят...
Проследихме я докъм 900м, защото напреднахме с времето, но със сигурност лятото отново ще бъде навестена, за да довършим започнатото.
Трак 1 стартира (катерехме ги) от края на града и по бърз черен път ви отвежда до началото на пътеката - 100м. подскачане по камъни, за да разберете, че малко по-нагоре свлачище е отнесло това, по което би трябвало да минете. Изтиква се по един пясъчник и продължавате в неизвестното към билото. Ние оставихме това занимание за лятото...
Трак 2 по карта би трябвало да започва също в края на града, но на практика можете да го хванете и малко по-отвисоко (марка на следата). Продължението му също биде оставено за лятото, за да се отправим към началото на Трак 3, който бе и голямата награда за деня - разкошен!
Богата и трудна пътека, снабдена с всякакви препятствия, чиста и караема на 100%! Най-интересната част е в една кестенова гора, където песъчливите улеи ще ви разтопят...
Проследихме я докъм 900м, защото напреднахме с времето, но със сигурност лятото отново ще бъде навестена, за да довършим започнатото.
Видеото е микс от четирите дена каране, но при по-внимателно гледане ще намерите кое къде се намира...
Ниво - тъй като най-добър се оказа Трак 3, фокусът ще е върху него - бърза, технична и снабдена с всякакви елементи пътека! Много напомня на нещо средно между Ташмандра и Конгур, т.е за напреднали.
OLYMP 1 - 2013
Това пътуване беше свързано с новогодишните празници, т.е. става въпрос за края на месец декември. Логиката бе топло и гарантирано приветливо време, на фона на евентуална зима по български.
Ще представя петте трака хронологично, защото така най-лесно ще хванете логиката на маршрутите по-долу. Разбира се, вие можете да си наредите каранията изцяло по ваш вкус и цвят ;-)
Оказа се, че ранното тръгване на 28.12 не е било никак излишно, защото по обяд вече се настанявахме в едно изключително кокетно апартаментче в Литохоро - градът, който е най-удобната изходна точка, ако искате да се катерите по планината Олимп. Остава приятната изненада от чистотата и подредеността на това място, както и от стръмните улици, красивите къщи и приветливите хора.
ДЕН 1
Имахме поне 5 светли часа и след дежурните натъкмявания, поехме нагоре. Трак (1) беше предвиден за кратък и лесен като достъп вариант, който да покрие оставащата светла част от деня. Kaчването е бързо, защото става по асфалт. За наша радост, спускането се оказа прелестна бруталия - от тези, които се карат на 99% и те изстискват, все едно си спускал часове...
Наклон, три вида терен, серпентини, пропаст вдясно - все неща, които няма как да не погъделичкат рецептора за добро каране. През цялото време се блещите срещу неприлично красивите гледки, като в далечината синее Егейско море, срещу вас е градът, а отдясно се падат пропастта, реката и пътечката, която спуска от билото на планината. Попаднах на следи от DH трасе и на трака с точка отбелязах къде се отклонява от официалната пътека.
Имайте предвид, че почти всеки от пунктирите в OSM-картата на района е подобна благина и ще ви трябват минимум 5-6 дена, за да ги опитате в цялост.
ДЕН 2
По план 29.12 беше The Day!
В смисъл, че предстоеше много въртене, голяма денивелация и трудно спускане. Решихме да се качим докъдето го позволява времето и рехаво нападалият сняг. Е, снегът над 2000 м. беше дразнещо мокър и разумът надделя, което означаваше план "Б" - изрязване на 1/2 от маршрута и спускане към призрачната долина, за да направим финалната част от олимпийското суркало.
Все съм карал трудни пътеки и всякакви кретении, но такава не бях!
А и не познавам някой, който би могъл да я кара цялата. А познавам доста хора...
Ако кажем, че това е много хард ендуро спускане, ще трябва да добавим още превъзходни степени на използваните прилагателни!
Най-близкото сравнение, което мога да дам с нашите трасета, е спускането от хижа Васил Левски към Карлово. Който го е карал, знае за какъв уй иде реч. Е, това е в пъти по-трудно, като на места (немалко) има и много невъзможни участъци. Съветвам всеки, който е решил да кара по този трак, ако не е с минимум средни умения, въобще да не си взима велосипед. За пешеходци е 100% разкош!
Екшънът започва от един сериозно пострадал стар манастир, кръстен на хер Дионисий. Мощно начало ви извежда на мост, а оттам попадате на т. нар. Holy Cave, където има и Чърч с Холи Спринг... :-)
Важното е, че всичко е холи!
Извън шегата, хард участъците са навсякъде и въобще не си мислете, че само ще спускате! Има толкова нагоре-надоле в тази пътека, че ако не сте в блестящо здраве и форма, ще проклинате деня, в който сте решили да карате колело точно тук.
Не мога да не спомена и серпентините.
Такова разнообразие от форми, наклони и степени на трудност не съм виждал никъде другаде. Снимките и видеото ще илюстрират само малка част от истинската им същност. Карането в 50% от въпросните "благини" е свързано и с реална опасност за живота, защото евентуална грешка бързо и сигурно ви запраща в 100-тина метровата пропаст. Без помилване!
И за да ви е допълнително гадно, в по-голямата си част стъпалата по пътеката са от трупи, стабилизирани с железни клинове, които нежно стърчат на три места над дървото. А си минал през тях, а си отпрал гумата, т.е. трябва да ги отбягвате.
Не мислете, че искам да ви откажа - пътеката е прелестна! Има такива красоти по цялото ѝ протежение, че ще се чудите къде по-напред да гледате. Ждрелото на реката е уникално и с риск да бъда обвинен в гърчеене, не се сещам за подобен речен мащаб и наситеност на ландшафта по нашите планини. Просто не подценявайте природата и не надценявайте себе си.
ДЕН 3
Ден 3-ти бе предвиден за възстановяване и леко разпуС.К.А.що каране след треснята от Ден 2. За тази цел бях нацелил едни романтични траци, инспирирани от ландшафта и разположението на звездите :-) Иначе казано, обследване на ребрата, спускащи се към Литохоро.
Да, ама... може ли без ама?!?
Явно не може. :-)
За сметка на небрежния опит за олимпийско храсталясване, мога смело да твърдя, че и двете пътеки бяха като по учебник! Коригирах трака, за да няма последователи, и така всичко си идва на мястото. Освен това попаднахме на местното DH-трасе, което е доста прилично. Тъй като сме си едни XC-та, не посмяхме да минем през всичките подскоци, но трасенцето наистина кърти. Започва от началото на червената пътека (отбелязана е на трака) и в един момент продължава по своя си път, за да приключи на един паркинг.
Епилог за деня:
- много силно спускане по първоначалния план
- олимпийско храсталясване по "обреченото" ребро (между другото, има няколко овчи пътеки, но времето понапредна за експерименти)
- поредно добро спускане по бонус-пътеката в края
- DH-трасе, дошло като черешката в тортата за деня
ДЕН 4
Много дискутабилен.
От една страна, New Year's Eve!
От друга, пореден ден за поредната олимпийска тресня.
Дали пък истината не беше по средата?
Започна с мъгла и облаци, завърши с облаци. Това не попречи да се потвърди правилото, че всяка една пътека от картата (червените пунктири) е като за последно. Без да преувеличавам!
Логистиката до началото на спусканията можете да си направите както ви е по вкуса (с тикане, въртене, извозване или пощенски гълъб), но знайте, че каквото и да си изберете, все ще е хубаво. Черните пътища на гърците (в кафяво) са в прекрасно състояние и ако ги използвате, могат да ви отведат почти навсякъде. Просто трябва да не ви мързи да въртите.
Тракът по-долу визира избутване до стартовата позиция (отнема около 3 часа, зависи колко се помайвате по пътя), а после е OMG! По принцип съм фен на дисциплината ОПЗО (опознай пътеката, за да я обикнеш)... Основните плюсове са, че освен възможността да се поснима (при спускането някакси не се получава), може да се поразгледа, поизчисти от нахални камъни и пооблагороди от МТБ гледна точка. :-)
Задължително съчетайте финалната част с DH-трасето от ДЕН 3, като въпрос на избор е дали ще продължите по червената маркировка, или ще сурнете цялото спускане даунхилерската...
ДЕН 5
Ден последен.
Предстояха ни едни 20 км, за които научих от Ванката, за които пък той научил от едни гърци. Разбира се, малко модифицирах трака, за да стане по-съвместим с времето, с което разполагахме.
А времето не беше на наша страна - мъгла и слаб дъжд. Това каране е малко по-различно от дотук описаните. Причината е в спускането - става във вековна кестенова гора (от ядливите), прорязана от множество черни пътчета, пътечки и просеки. Тракът върви по маркирана пътека, която се използва и от офроудърите, т.е. повече клони към черен път. Спускането е много скоростно, с десетки опции за упражняване на завиване с полягане... :-)
Финалната част е след параклисчето над Пантелеймон, откъдето крива и технична пътечка ви извежда в селото. Много красиво място с невероятна гледка към стария град, крепостта и морето. Достоен завършек за тази петдневна "олимпиада".
Ще представя петте трака хронологично, защото така най-лесно ще хванете логиката на маршрутите по-долу. Разбира се, вие можете да си наредите каранията изцяло по ваш вкус и цвят ;-)
Оказа се, че ранното тръгване на 28.12 не е било никак излишно, защото по обяд вече се настанявахме в едно изключително кокетно апартаментче в Литохоро - градът, който е най-удобната изходна точка, ако искате да се катерите по планината Олимп. Остава приятната изненада от чистотата и подредеността на това място, както и от стръмните улици, красивите къщи и приветливите хора.
ДЕН 1
Имахме поне 5 светли часа и след дежурните натъкмявания, поехме нагоре. Трак (1) беше предвиден за кратък и лесен като достъп вариант, който да покрие оставащата светла част от деня. Kaчването е бързо, защото става по асфалт. За наша радост, спускането се оказа прелестна бруталия - от тези, които се карат на 99% и те изстискват, все едно си спускал часове...
Наклон, три вида терен, серпентини, пропаст вдясно - все неща, които няма как да не погъделичкат рецептора за добро каране. През цялото време се блещите срещу неприлично красивите гледки, като в далечината синее Егейско море, срещу вас е градът, а отдясно се падат пропастта, реката и пътечката, която спуска от билото на планината. Попаднах на следи от DH трасе и на трака с точка отбелязах къде се отклонява от официалната пътека.
Имайте предвид, че почти всеки от пунктирите в OSM-картата на района е подобна благина и ще ви трябват минимум 5-6 дена, за да ги опитате в цялост.
ДЕН 2
По план 29.12 беше The Day!
В смисъл, че предстоеше много въртене, голяма денивелация и трудно спускане. Решихме да се качим докъдето го позволява времето и рехаво нападалият сняг. Е, снегът над 2000 м. беше дразнещо мокър и разумът надделя, което означаваше план "Б" - изрязване на 1/2 от маршрута и спускане към призрачната долина, за да направим финалната част от олимпийското суркало.
Все съм карал трудни пътеки и всякакви кретении, но такава не бях!
А и не познавам някой, който би могъл да я кара цялата. А познавам доста хора...
Ако кажем, че това е много хард ендуро спускане, ще трябва да добавим още превъзходни степени на използваните прилагателни!
Най-близкото сравнение, което мога да дам с нашите трасета, е спускането от хижа Васил Левски към Карлово. Който го е карал, знае за какъв уй иде реч. Е, това е в пъти по-трудно, като на места (немалко) има и много невъзможни участъци. Съветвам всеки, който е решил да кара по този трак, ако не е с минимум средни умения, въобще да не си взима велосипед. За пешеходци е 100% разкош!
Екшънът започва от един сериозно пострадал стар манастир, кръстен на хер Дионисий. Мощно начало ви извежда на мост, а оттам попадате на т. нар. Holy Cave, където има и Чърч с Холи Спринг... :-)
Важното е, че всичко е холи!
Извън шегата, хард участъците са навсякъде и въобще не си мислете, че само ще спускате! Има толкова нагоре-надоле в тази пътека, че ако не сте в блестящо здраве и форма, ще проклинате деня, в който сте решили да карате колело точно тук.
Не мога да не спомена и серпентините.
Такова разнообразие от форми, наклони и степени на трудност не съм виждал никъде другаде. Снимките и видеото ще илюстрират само малка част от истинската им същност. Карането в 50% от въпросните "благини" е свързано и с реална опасност за живота, защото евентуална грешка бързо и сигурно ви запраща в 100-тина метровата пропаст. Без помилване!
И за да ви е допълнително гадно, в по-голямата си част стъпалата по пътеката са от трупи, стабилизирани с железни клинове, които нежно стърчат на три места над дървото. А си минал през тях, а си отпрал гумата, т.е. трябва да ги отбягвате.
Не мислете, че искам да ви откажа - пътеката е прелестна! Има такива красоти по цялото ѝ протежение, че ще се чудите къде по-напред да гледате. Ждрелото на реката е уникално и с риск да бъда обвинен в гърчеене, не се сещам за подобен речен мащаб и наситеност на ландшафта по нашите планини. Просто не подценявайте природата и не надценявайте себе си.
ДЕН 3
Ден 3-ти бе предвиден за възстановяване и леко разпуС.К.А.що каране след треснята от Ден 2. За тази цел бях нацелил едни романтични траци, инспирирани от ландшафта и разположението на звездите :-) Иначе казано, обследване на ребрата, спускащи се към Литохоро.
Да, ама... може ли без ама?!?
Явно не може. :-)
За сметка на небрежния опит за олимпийско храсталясване, мога смело да твърдя, че и двете пътеки бяха като по учебник! Коригирах трака, за да няма последователи, и така всичко си идва на мястото. Освен това попаднахме на местното DH-трасе, което е доста прилично. Тъй като сме си едни XC-та, не посмяхме да минем през всичките подскоци, но трасенцето наистина кърти. Започва от началото на червената пътека (отбелязана е на трака) и в един момент продължава по своя си път, за да приключи на един паркинг.
Епилог за деня:
- много силно спускане по първоначалния план
- олимпийско храсталясване по "обреченото" ребро (между другото, има няколко овчи пътеки, но времето понапредна за експерименти)
- поредно добро спускане по бонус-пътеката в края
- DH-трасе, дошло като черешката в тортата за деня
ДЕН 4
Много дискутабилен.
От една страна, New Year's Eve!
От друга, пореден ден за поредната олимпийска тресня.
Дали пък истината не беше по средата?
Започна с мъгла и облаци, завърши с облаци. Това не попречи да се потвърди правилото, че всяка една пътека от картата (червените пунктири) е като за последно. Без да преувеличавам!
Логистиката до началото на спусканията можете да си направите както ви е по вкуса (с тикане, въртене, извозване или пощенски гълъб), но знайте, че каквото и да си изберете, все ще е хубаво. Черните пътища на гърците (в кафяво) са в прекрасно състояние и ако ги използвате, могат да ви отведат почти навсякъде. Просто трябва да не ви мързи да въртите.
Тракът по-долу визира избутване до стартовата позиция (отнема около 3 часа, зависи колко се помайвате по пътя), а после е OMG! По принцип съм фен на дисциплината ОПЗО (опознай пътеката, за да я обикнеш)... Основните плюсове са, че освен възможността да се поснима (при спускането някакси не се получава), може да се поразгледа, поизчисти от нахални камъни и пооблагороди от МТБ гледна точка. :-)
Задължително съчетайте финалната част с DH-трасето от ДЕН 3, като въпрос на избор е дали ще продължите по червената маркировка, или ще сурнете цялото спускане даунхилерската...
ДЕН 5
Ден последен.
Предстояха ни едни 20 км, за които научих от Ванката, за които пък той научил от едни гърци. Разбира се, малко модифицирах трака, за да стане по-съвместим с времето, с което разполагахме.
А времето не беше на наша страна - мъгла и слаб дъжд. Това каране е малко по-различно от дотук описаните. Причината е в спускането - става във вековна кестенова гора (от ядливите), прорязана от множество черни пътчета, пътечки и просеки. Тракът върви по маркирана пътека, която се използва и от офроудърите, т.е. повече клони към черен път. Спускането е много скоростно, с десетки опции за упражняване на завиване с полягане... :-)
Финалната част е след параклисчето над Пантелеймон, откъдето крива и технична пътечка ви извежда в селото. Много красиво място с невероятна гледка към стария град, крепостта и морето. Достоен завършек за тази петдневна "олимпиада".
Оказа се, че по пътя може да се наблюдава феноменът Gravity Hill. Звучи и изглежда абсурдно, но е факт! За съжаление разбрахме за това чак ден по-късно и затова няма как да демонстрирам заснето явлението. Тук можете да видите за какво става въпрос.
Ниво - вече споменах, че траците и от петте дена са за минимум средно напреднали! Който и да хванете, чакат ви технични пътеки, всякакви елементи, гарантирано удоволствие и адреналин. Опция за по-неопитните са черните пътища и ниските кози пътечета над населените места. Разбира се, няма срамно да се бута и надолу - поне ще си поснимате на воля... :-)
П.П.
Логично е в края на декември да е немислимо нормалното качване до билото на Олимп. Въпреки това, успяхме да разучим най-важните и значими пътеки над Литохоро, двете DH-трасета, както и разкошното кестеново спускане над стария Пантелеймон. Останаха още много пътеки и със сигурност тук отново ще се идва!
За да е пълна картинката, добавям линк към едно есенно каране на господа "изтрещелите" (отразено в www.mtb-bg.com), които се качиха до хижата и направиха класическото спускане както си му е реда. Така ще можете да видите и билните прелести.
Отделно, гръцка група спускачи качи приятно видео в интернет, което е също доста информативно.
Ниво - вече споменах, че траците и от петте дена са за минимум средно напреднали! Който и да хванете, чакат ви технични пътеки, всякакви елементи, гарантирано удоволствие и адреналин. Опция за по-неопитните са черните пътища и ниските кози пътечета над населените места. Разбира се, няма срамно да се бута и надолу - поне ще си поснимате на воля... :-)
П.П.
Логично е в края на декември да е немислимо нормалното качване до билото на Олимп. Въпреки това, успяхме да разучим най-важните и значими пътеки над Литохоро, двете DH-трасета, както и разкошното кестеново спускане над стария Пантелеймон. Останаха още много пътеки и със сигурност тук отново ще се идва!
За да е пълна картинката, добавям линк към едно есенно каране на господа "изтрещелите" (отразено в www.mtb-bg.com), които се качиха до хижата и направиха класическото спускане както си му е реда. Така ще можете да видите и билните прелести.
Отделно, гръцка група спускачи качи приятно видео в интернет, което е също доста информативно.
UPDATE 2014
Както си обещахме, отново сме тук. Месецът пак е декември и този път сме повече хора - феновете се намножават! И има защо...
Освен, че направихме някои от най-добрите пътеки, открихме че има още мнооого за ровене. Както споменах по-горе, всеки пунктир от картата е разкошна опция за спускане! Единственият минус е, че за да се качите до високото, трябва да си избутате бутането.
Повярвайте - струва си всеки метър!
(1) (2) (3) (4) (5) (1) (2) (3) (4) (5) OLYMP 2 (северно ХС над Катерини) - 2016
За разлика от баш-Олимпът, северните му по-ниски части не са така груби и агресивни спрямо маунтийн-байкърите. Верни на принципа "Провери и сподели", с г-ца Пираткова сме в района за трета поредна година и ровичкаме по трите официални пътеки, които намерихме на картата. Ето какво изкопахме.
AGIOS DIMITRIOS
Гората на игликите! Това е ХС-то в района. Мноо въртене (ако искате да стигнете до върха) по кръшни черни пътища и спускане по стръмна, но весела и караема пътека.
Ако сте карали над Варвара късна есен или ранна пролет - същото е! Хвърчите надолу, листата хвърчат над главите ви... чудно. Само дето не стигна времето да проверим и билото, защото останаха съмнения за изместване на основната пътека встрани и дори за залязващи нейни функции...
За техничарите, в края на пътеката (буквално над селото), има едно 100-тина метрово стълбище с няколко серпентини, които ви дават прекрасна възможност да се пречукате в близост до населено място... т.е. да заложите на сигурно.
Ако сте карали над Варвара късна есен или ранна пролет - същото е! Хвърчите надолу, листата хвърчат над главите ви... чудно. Само дето не стигна времето да проверим и билото, защото останаха съмнения за изместване на основната пътека встрани и дори за залязващи нейни функции...
За техничарите, в края на пътеката (буквално над селото), има едно 100-тина метрово стълбище с няколко серпентини, които ви дават прекрасна възможност да се пречукате в близост до населено място... т.е. да заложите на сигурно.
Азбучно е преди Ritini, но това бе маршрута за последният, трети ден. Вече се бяхме примирили, че в тази част на Олимп ще жулим тридневно крос-кънтри и когато визията на пътеката го потвърди, дори не се изненадахме или пък разочаровахме. Даже с особена наслада попихме няколкото по-технични участъка - бонус са, все пак!
Който обича да върти, може да го направи и по асфалта до ски-центъра, и по черните пътища на картата. Поради удобната логистика, качването става бързо, а поради скоростното трасе, слизането също.
Който обича да върти, може да го направи и по асфалта до ски-центъра, и по черните пътища на картата. Поради удобната логистика, качването става бързо, а поради скоростното трасе, слизането също.
RITINI
Хронологично, това го карахме на втория ден от поредния олимпийски престой. Явно, този път ни беше писано да си отнесем дозата ХС за поне година напред... Обаче пък селото е разположено в една такава вълшебна долина, дето всеки момент очаквате да излезе някой трол, или поне стадо сатири! Представете си релефа на топка за голф, разтопена върху мелнишко-роженските пясъчници, а по ръба криволичи асфалтов път, чийто наклон държи постоянно ръката ви на лоста за скоростите...
Отново много въртене по бърз горски път, който носи и на МПС (в случай, че ви примързи и има кой да кара). За няколко часа сте пред неработеща тлъста хижа, а за още един - на върха.
Пригответе се за неприлично красиви панорами към морето и северен Олимп - сред снимките ще намерите няколко образци.
Пътеката някога може и да е била пътека, но сега е нещо средно между черен път и дърварска просека. Има своя чар, разбира се, даже има и опити за по-тегави участъци (на снимката), но си е чисто скоростно ХС. В средата ще трябва да тествате мое ли да спускате по много, ама много стръмно, при положение, че под гумите ви има само шума и търкалящ се камънак...
Отново много въртене по бърз горски път, който носи и на МПС (в случай, че ви примързи и има кой да кара). За няколко часа сте пред неработеща тлъста хижа, а за още един - на върха.
Пригответе се за неприлично красиви панорами към морето и северен Олимп - сред снимките ще намерите няколко образци.
Пътеката някога може и да е била пътека, но сега е нещо средно между черен път и дърварска просека. Има своя чар, разбира се, даже има и опити за по-тегави участъци (на снимката), но си е чисто скоростно ХС. В средата ще трябва да тествате мое ли да спускате по много, ама много стръмно, при положение, че под гумите ви има само шума и търкалящ се камънак...
Ниво - когато насреща си имате стръмна и висока планина, няма как да очаквате трасета за начинаещи. От друга страна, ако се кара по-бавно и внимателно, една на пръв поглед тегава пътека може да се окаже подходящ полигон за трупане на умения. Ако сте агресивен карач, търсещ адреналин и предизвикателства, ориентирайте се към ОЛИМП 1.
Иначе казано, има за всеки.
Иначе казано, има за всеки.
(1) (2) (3) 
OSSA - MOUNTAIN&PEAK WEST (2015)
Ако сте любители на масивно каменно присъствие, слушате Rolling Stones и харесвате израза Let's Rock (буквално), това е вашето място!
Тук всичко е от камък - едър, дребен, търкалящ се под гумите, или стоящ целомъдрено и стабилно по завоите... Просто трябва да ви допада да карате по друслив терен, технични провирания и много, ама страшно много серпентини...
Планината се казва Ossa, върхът се казва Ossa, има и село със същото име. И характерът ѝ е такъв - а сте се разсеяли, а сте се пребили. Малка, спретната, с две основни пътеки и китно селце (Spilia) в полите. До върха отива бърз асфалт, а след това черен път. Ако не ви се върти, могат да ви извозят.
Ако пък сте фенове на бутоносенето, денивелацията от почти 1200 метра ще ви се отрази доста ободряващо...
И двете пътеки са много технични, каменнонаситени и носещи много радост! На следата по-долу съм ги събрал в един трак, защото идеята бе да качим по югозападната, а да спуснем по западната. Тъй като качването се оказа не само стръмно, но и много апетитно, променихме плановете и сурнахме обратно към селото. Същата бе и съдбата на втората пътека, с многото серпентини.
Лудницата и на двете места е пълна, така че си отделете поне по 3-4 часа на следа, за да можете да поемете максималната доза кеф.
Тук всичко е от камък - едър, дребен, търкалящ се под гумите, или стоящ целомъдрено и стабилно по завоите... Просто трябва да ви допада да карате по друслив терен, технични провирания и много, ама страшно много серпентини...
Планината се казва Ossa, върхът се казва Ossa, има и село със същото име. И характерът ѝ е такъв - а сте се разсеяли, а сте се пребили. Малка, спретната, с две основни пътеки и китно селце (Spilia) в полите. До върха отива бърз асфалт, а след това черен път. Ако не ви се върти, могат да ви извозят.
Ако пък сте фенове на бутоносенето, денивелацията от почти 1200 метра ще ви се отрази доста ободряващо...
И двете пътеки са много технични, каменнонаситени и носещи много радост! На следата по-долу съм ги събрал в един трак, защото идеята бе да качим по югозападната, а да спуснем по западната. Тъй като качването се оказа не само стръмно, но и много апетитно, променихме плановете и сурнахме обратно към селото. Същата бе и съдбата на втората пътека, с многото серпентини.
Лудницата и на двете места е пълна, така че си отделете поне по 3-4 часа на следа, за да можете да поемете максималната доза кеф.
Ниво - само за напреднали!
OSSA - MOUNTAIN&PEAK EAST (2016)
Западната Ossa го отнесе по Коледа, а от източната страна на картата имаше още три пътеки, които чакаха "откривателите" си...
Е, дочакаха ги.
Месецът е април, годината 2016-та, а ученическата ваканция тече с пълна сила. Удобен момент човек да щипне няколко дена отпуска и да избяга на топло в Гръчко. С Пираткова сме букнали една китно къще на брега на Егейско море и притеснено се оглеждаме за гейове...
Преди да е настанала лятната суматоха, тук е рай!
Райски са и поне две от трите пътеки по източните OSSA-вски бедра!
Качванията са бързи и ако сте от въртящите, истински ще им се зарадвате - по 20-30 километра, над 1200-1300 метра денивелация, рай за кроскънтриста.
Спусканията обаче изискват сваляне на седалката, защото и двете пътеки, които предлагам в "картотеката", са доста технични и игриви. Втората е била дори DH-трасе (Amanita DH) преди няколко години, като по нея има изградени доста скоци, роудгепове, дропове и т.н. спускачески инструментариум, но по незнайни за мен причини в момента всичко е изоставено и се руши от времето.
Иначе казано, до луксозната двуетажна постройка, наречена Заслон (заключен), от изток можете да се качите по някой от многото черни пътища, като в края ще връткате по нов асфалт, необезпокоявани от нито едно МПС. Смисъл да правите това обаче, има САМО ако смятате да карате Трак (1). Ако целта ви е Трак (2), нямате работа на такава височина - другите две пътеки са бутане и носене за поне час. Затова просто си карайте по следата.
Е, дочакаха ги.
Месецът е април, годината 2016-та, а ученическата ваканция тече с пълна сила. Удобен момент човек да щипне няколко дена отпуска и да избяга на топло в Гръчко. С Пираткова сме букнали една китно къще на брега на Егейско море и притеснено се оглеждаме за гейове...
Преди да е настанала лятната суматоха, тук е рай!
Райски са и поне две от трите пътеки по източните OSSA-вски бедра!
Качванията са бързи и ако сте от въртящите, истински ще им се зарадвате - по 20-30 километра, над 1200-1300 метра денивелация, рай за кроскънтриста.
Спусканията обаче изискват сваляне на седалката, защото и двете пътеки, които предлагам в "картотеката", са доста технични и игриви. Втората е била дори DH-трасе (Amanita DH) преди няколко години, като по нея има изградени доста скоци, роудгепове, дропове и т.н. спускачески инструментариум, но по незнайни за мен причини в момента всичко е изоставено и се руши от времето.
Иначе казано, до луксозната двуетажна постройка, наречена Заслон (заключен), от изток можете да се качите по някой от многото черни пътища, като в края ще връткате по нов асфалт, необезпокоявани от нито едно МПС. Смисъл да правите това обаче, има САМО ако смятате да карате Трак (1). Ако целта ви е Трак (2), нямате работа на такава височина - другите две пътеки са бутане и носене за поне час. Затова просто си карайте по следата.
Ниво - поне средно, за да няма драми.
(1) (2) (1) (2)
PALEA KAVALA (2016)
Ако по някаква причина сте северно от Кавала, с планински велосипед и имате време за каране, този маршрут ще задоволи за няколко часа нуждите ви...
Качването е от село Palea Kavala по асфалтов път до селцето Korifes. Оттам избутвате по стръмното до местното връхче и спускането започва. Първите 100-200 метра са free-ride, завършващ с вълнуващ сипей, та ако сте по-неопитни или просто ви мързи, можете да заобиколите по черния път.
Следват няколко километра крос-кънтри с висока скорост, докато не стигнете до разклонението за пътека-shortcut. Следва финалното спускане край реката, където има много заигравки и въпреки, че природата се опитва да си вземе своето, все още има пътека и е доста технична и палава. Така чак до черквата в центъра.
Ниво - първата част е чисто XC, по възможностите дори и на начинаещи. Със започването на пътеките, нещата придобиват по-друг характер, но като цяло - нищо невъзможно.
Освен дежурните кафе и ресторант в Palea Kavala, по околните хълмове (вкл. и по трака ви) има много кестенови дървета, чийто ядлив кестен върви отлично с червено вино и други работи...
Качването е от село Palea Kavala по асфалтов път до селцето Korifes. Оттам избутвате по стръмното до местното връхче и спускането започва. Първите 100-200 метра са free-ride, завършващ с вълнуващ сипей, та ако сте по-неопитни или просто ви мързи, можете да заобиколите по черния път.
Следват няколко километра крос-кънтри с висока скорост, докато не стигнете до разклонението за пътека-shortcut. Следва финалното спускане край реката, където има много заигравки и въпреки, че природата се опитва да си вземе своето, все още има пътека и е доста технична и палава. Така чак до черквата в центъра.
Ниво - първата част е чисто XC, по възможностите дори и на начинаещи. Със започването на пътеките, нещата придобиват по-друг характер, но като цяло - нищо невъзможно.
Освен дежурните кафе и ресторант в Palea Kavala, по околните хълмове (вкл. и по трака ви) има много кестенови дървета, чийто ядлив кестен върви отлично с червено вино и други работи...
ПАНГЕО (КУШНИЦА) - 2015
Годината е отново 2015-та и месец след мартенските ни пангейско-никитсиански набези сме отново в Гръчко. Имаме основателна причина да сме тук, защото южните кушнишки (това е старото българско име на планината) склонове са много отзивчиви откъм пешеходен и МТБ-туризъм.
Най-подходящ сезон за каране тук е пролет или есен, защото след май температурите стават отвратителни! Нощувките може да са под открито небе, или срещу 30-40 лева/човек, в многото селца с къщи за гости и малки хотелчета.
Ще ви представя три (засега) опции за изключително добро каране в района, като се надявам с времето да има още.
PODOCHORI
От запад на изток, първи в номенклатурата застава спускането към село Podochori. Първоначалната идея бе да направим епично 16 километрово суркане от върха на планината, но наличната на картите пътека е възможна в целостта си САМО за пешеходен туризъм. Поради неподходящия във високите части терен и многото накъсвания, МТБ-вариантите в района се свиват до:
- бързо и много живописногледчесто качване по черния път от съседното село Kokkinochori
- още по-бързо и технично спускане по източното ребро към Podochori.
Следвайте само трака, защото опитите ни за импровизации (с цел удължаване на пътеката и избягване от черния път в края) завършиха с порция храсталясване...
Всъщност, чернопътестият завършек не е никак лоша оферта, тъй като ерозията е оформила десетки елементи за упражняване на уменията ви и в съчетание с високата скорост, кефът от това спускане е гарантиран!
MESOROPI
Вълшебно място!
Възрожденски (и не съвсем) къщи, накацали по склоновете на планината, гостоприемни и усмихнати хора по тесните улички и прелестна еко-пътека, отвеждаща ви до изворите на местната забележителност - реката и прилежащото ѝ поречие.
Първоначално мислихме да използваме наличната пешеходна пътека, която се спуска от панорамния билен път. Оказа се, че е доста неподходяща за планинско колоездене и затова най-сигурният начин да се доберете до началото на спускането си остава избутване по еко-пътеката.
Гарантирам ви, че няма да съжалявате, защото така ще можете да се нагледате, наснимате и наахкате на поне дузината водопади, да си набележите линиите за спускане и да се подготвите психически за стълбите...
Да, стълбите!
Стотици каменни и дървени стъпала, гънещи се в десетки серпентини (включително и доста трудни) - истински дар за техничните карачи. Ако сте с по-начални умения, също има какво да се кара, но тази пътека изисква минимум средно ниво.
Имахме "късмета" точно преди спускането да завали, та към кривотиите добавихме и мокър хлъзгав камък с дървени мостчета - рай за всяка травматология...
AVLI
Това определено беше черешката на тортата!
Една от най-добрите пътеки, които някога съм карал... а съм карал доста. Поради редовното провеждане на едноименен маратон, всичко е добре маркирано и почистено - все едно сте на байк-парк.
Най-удачно откъм логистика е да се качите с МПС-та по асфалтовия път над Panagia - към ски-центъра и да оставите долу един автомобил. Така ще можете да сте свежи за спускането, а повярвайте - сили ще ви трябват!
След отбивката от асфалта и срутения заслон, бърза горска пътека ви засмуква, а аз през цялото време имах усещането, че съм по моторджийското спускане под хижа Свищиплаз... Скорост, серпентини, улеи - лудница!
След това се преселвате над Карлово и все едно пускате каменотрошачката от хижа Равнец.
Следващият епизод е отново над Карлово, но този път под хижа Хубавец... има и много елементи на беласишкия Конгур.
И в този ред на мисли, представете си южна Кушница като сегмент от Централен Балкан, даже има подобно задбалканско поле - все едно сте в БГ.
Само дето не сте...
PARANESTI/VFT (VIRGIN FOREST TRAIL) - 2015
Почивните дни около първи май се оказаха пореден повод за гръцки МТБ-инспекции. Този път на фокус бяха южните Родопи и по-специално районът над селцето Paranesti. Оказа се, че тук се провежда един от сериозните им маратони, т.е. миришеше на десетки километри разкошотии...
Миризмата беше правилната, а това посещение отприщи допълнителна лакомия за още и още!
Причината е ясна - поне дузина официални (и не толкова) пътеки, които могат да ви накарат да се влюбите в това място. След като се запознах с трасето на VFT (Virgin Forest Trail), задачата ми беше просто да "нарежа" трака на по-малки кръгови маршрути и да пресея пътеките. На първо четене, това доведе до четири проекта, а на второ - до още три. Засега ще споделя само проверените, вкл. и тези, които не бих препоръчал за каране - най-малкото, за да знаете къде да не ходите...
VOUNOPLAGIA - SILLI
С това започнахме.
Ако имате възможност за логистика с МПС-та, асфалтът до селцето Сили ще ви отведе точно пред черквата. За да ви е пълен кефът, избутвате още 500-600 метра по трака и след като се облещите срещу неприлично красивата гледка, започва нещо, което гарантирам, че няма да забравите!
Спускането е част от VFT, т.е. е перфектно маркирано и подредено. Комбинацията от скали, камъни, технични участъци (прагове и серпентини) и много скорост, нарежда този маршрут сред любимите ми. Макар и не особено дълга, тази пътека така изпълва, че след това с часове съзнанието ви ще се връща отново и отново по завоите... Гарантирам!
На трака съм посочил само спускането. В случай, че искате концентрат с най-доброто, не е задължително да се качвате до началната точка. Ако пък имате повечко време, гората е ракошна, а пътеката комбинира нагоре-надолуто сред билки и ароматни треволяци.
Ниво - минимум средно, ако искате да карате навсякъде!
Най-подходящ сезон за каране тук е пролет или есен, защото след май температурите стават отвратителни! Нощувките може да са под открито небе, или срещу 30-40 лева/човек, в многото селца с къщи за гости и малки хотелчета.
Ще ви представя три (засега) опции за изключително добро каране в района, като се надявам с времето да има още.
PODOCHORI
От запад на изток, първи в номенклатурата застава спускането към село Podochori. Първоначалната идея бе да направим епично 16 километрово суркане от върха на планината, но наличната на картите пътека е възможна в целостта си САМО за пешеходен туризъм. Поради неподходящия във високите части терен и многото накъсвания, МТБ-вариантите в района се свиват до:
- бързо и много живописногледчесто качване по черния път от съседното село Kokkinochori
- още по-бързо и технично спускане по източното ребро към Podochori.
Следвайте само трака, защото опитите ни за импровизации (с цел удължаване на пътеката и избягване от черния път в края) завършиха с порция храсталясване...
Всъщност, чернопътестият завършек не е никак лоша оферта, тъй като ерозията е оформила десетки елементи за упражняване на уменията ви и в съчетание с високата скорост, кефът от това спускане е гарантиран!
MESOROPI
Вълшебно място!
Възрожденски (и не съвсем) къщи, накацали по склоновете на планината, гостоприемни и усмихнати хора по тесните улички и прелестна еко-пътека, отвеждаща ви до изворите на местната забележителност - реката и прилежащото ѝ поречие.
Първоначално мислихме да използваме наличната пешеходна пътека, която се спуска от панорамния билен път. Оказа се, че е доста неподходяща за планинско колоездене и затова най-сигурният начин да се доберете до началото на спускането си остава избутване по еко-пътеката.
Гарантирам ви, че няма да съжалявате, защото така ще можете да се нагледате, наснимате и наахкате на поне дузината водопади, да си набележите линиите за спускане и да се подготвите психически за стълбите...
Да, стълбите!
Стотици каменни и дървени стъпала, гънещи се в десетки серпентини (включително и доста трудни) - истински дар за техничните карачи. Ако сте с по-начални умения, също има какво да се кара, но тази пътека изисква минимум средно ниво.
Имахме "късмета" точно преди спускането да завали, та към кривотиите добавихме и мокър хлъзгав камък с дървени мостчета - рай за всяка травматология...
AVLI
Това определено беше черешката на тортата!
Една от най-добрите пътеки, които някога съм карал... а съм карал доста. Поради редовното провеждане на едноименен маратон, всичко е добре маркирано и почистено - все едно сте на байк-парк.
Най-удачно откъм логистика е да се качите с МПС-та по асфалтовия път над Panagia - към ски-центъра и да оставите долу един автомобил. Така ще можете да сте свежи за спускането, а повярвайте - сили ще ви трябват!
След отбивката от асфалта и срутения заслон, бърза горска пътека ви засмуква, а аз през цялото време имах усещането, че съм по моторджийското спускане под хижа Свищиплаз... Скорост, серпентини, улеи - лудница!
След това се преселвате над Карлово и все едно пускате каменотрошачката от хижа Равнец.
Следващият епизод е отново над Карлово, но този път под хижа Хубавец... има и много елементи на беласишкия Конгур.
И в този ред на мисли, представете си южна Кушница като сегмент от Централен Балкан, даже има подобно задбалканско поле - все едно сте в БГ.
Само дето не сте...
PARANESTI/VFT (VIRGIN FOREST TRAIL) - 2015
Почивните дни около първи май се оказаха пореден повод за гръцки МТБ-инспекции. Този път на фокус бяха южните Родопи и по-специално районът над селцето Paranesti. Оказа се, че тук се провежда един от сериозните им маратони, т.е. миришеше на десетки километри разкошотии...
Миризмата беше правилната, а това посещение отприщи допълнителна лакомия за още и още!
Причината е ясна - поне дузина официални (и не толкова) пътеки, които могат да ви накарат да се влюбите в това място. След като се запознах с трасето на VFT (Virgin Forest Trail), задачата ми беше просто да "нарежа" трака на по-малки кръгови маршрути и да пресея пътеките. На първо четене, това доведе до четири проекта, а на второ - до още три. Засега ще споделя само проверените, вкл. и тези, които не бих препоръчал за каране - най-малкото, за да знаете къде да не ходите...
VOUNOPLAGIA - SILLI
С това започнахме.
Ако имате възможност за логистика с МПС-та, асфалтът до селцето Сили ще ви отведе точно пред черквата. За да ви е пълен кефът, избутвате още 500-600 метра по трака и след като се облещите срещу неприлично красивата гледка, започва нещо, което гарантирам, че няма да забравите!
Спускането е част от VFT, т.е. е перфектно маркирано и подредено. Комбинацията от скали, камъни, технични участъци (прагове и серпентини) и много скорост, нарежда този маршрут сред любимите ми. Макар и не особено дълга, тази пътека така изпълва, че след това с часове съзнанието ви ще се връща отново и отново по завоите... Гарантирам!
На трака съм посочил само спускането. В случай, че искате концентрат с най-доброто, не е задължително да се качвате до началната точка. Ако пък имате повечко време, гората е ракошна, а пътеката комбинира нагоре-надолуто сред билки и ароматни треволяци.
Ниво - минимум средно, ако искате да карате навсякъде!
ГОЛЯМОТО НАЧУКВАНЕ (ГН)
Може би най-доброто име за този маршрут... ;-)
В първоначалните планове беше поставен като фаворит - близо 20км спускане, лесна логистика с МПС-тата, гарантиран кеф!
Да, ама не... или поне не и след такава зима, или преди маратона!
По-високите части на Родопите са пострадали не само в България. Тежкият обилен сняг, който се сипа няколко пъти тази зима, е разказал играта на всичко, което преди това е било проходимо. Ако махнем отнесеният на две места подсичащ път, след кратко наситено спускане, започва ГН - нападали дървета, борба с клони, дънери и разтекли се сипеи... веселба. Организаторите на маратона ще имат с какво да си поиграят, за да вкарат трасето в приличен вид.
Поне в този участък нямате работа с велосипед.
Разбира се, имаше Happy end, защото след като пресякохме реката по един древен мост, започна истинското каране - ендуро с елементи на оглеждане, цъкане, снимане и финално летене по един пълен с изненади черен път...
ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Кръстих маршрута така, поради залязващия му характер... Преди години е бил част от маратона, но откакто са го изоставили, гората малко по малко си прибира вересиите...
Иначе представлява богата на серпентини и технични участъци редена пътека, която древните със сигурност активно са ползвали, защото на много места личат положените труд и мисъл в направата ѝ. Не мога да кажа, че не ми хареса, но няколкото спънки и избутвания я правят леееко дискутабилна... ;-)
Завършва с красив мост над Места, който ви извежда на шосето и оттам обратно към бивака. На картата съм посочил подходящото за палаткуване място, а поречието и коритото са сами по себе си толкова красиви, че само там можете да се отнесете поне ден.
Завършва с красив мост над Места, който ви извежда на шосето и оттам обратно към бивака. На картата съм посочил подходящото за палаткуване място, а поречието и коритото са сами по себе си толкова красиви, че само там можете да се отнесете поне ден.
Видеото е събирателно от трите пътеки на VFT дотук, а снимките са под описанието на Silli.
ЯЗОВИРЪТ - КРЪГОВ
Посочената тук следа е едно от нещата, които останаха непроучени. На картата ясно се вижда наличието на пътека, а и факта, че е официална част от маратона, наклоняват везните към "По-скоро ДА"...
За разлика от ГН, посочено по-горе, тук надморската височина е по-умерена и вероятността за нападали дървета намалява. Освен това ГОРЕЩО (буквално и преносно) препоръчвам, ако ще я правите, да е СЛЕД маратона. Минусите са високите температури, но пък поне ще е почистено...
За разлика от ГН, посочено по-горе, тук надморската височина е по-умерена и вероятността за нападали дървета намалява. Освен това ГОРЕЩО (буквално и преносно) препоръчвам, ако ще я правите, да е СЛЕД маратона. Минусите са високите температури, но пък поне ще е почистено...
PATRA - 2017
Третият по големина град в Гърция е разположен на много стратегическо от MTB-гледна точка място. Полуостров (вече остров) Пелопонес е натоварен с толкова много история, че от Google едва насмогват със сървърите... От друга страна, комбинацията от море, планина и инфраструктура са изцяло в полза на града.
И въпреки това, гърците не използват почти нищо от тези благини!
Изоставени пътеки, обрасли следи от някаква дейност с давност поне 5-6 години... Явно навремето е имало някой ентусиаст, който е карал и качил следите в TrailForks, а после е пораснал (или одъртял) и дотам.
Умишлено не добавям GPS-тракове към това "представяне", за да не объркам някой. Да, с Дими се позабавлявахме по оцелелите участъци на двете ex-трасета, но не бих препоръчал да биете път дотам, за да установите горенаписаното.
Иначе мостът е разкошен ;-)
И въпреки това, гърците не използват почти нищо от тези благини!
Изоставени пътеки, обрасли следи от някаква дейност с давност поне 5-6 години... Явно навремето е имало някой ентусиаст, който е карал и качил следите в TrailForks, а после е пораснал (или одъртял) и дотам.
Умишлено не добавям GPS-тракове към това "представяне", за да не объркам някой. Да, с Дими се позабавлявахме по оцелелите участъци на двете ex-трасета, но не бих препоръчал да биете път дотам, за да установите горенаписаното.
Иначе мостът е разкошен ;-)
PELION/VOLOS - 2015
Представете си Варна, залива и малкият 300 метров баир над града. Сега сложете още около 1200 метра височина, повечко стил и вкус в градоустройството, и един прекрасен Пагасейски залив. Ето това е град Волос, а планината над него се нарича Пелион. По бреговете на залива можете да откриете десетки малки плажчета, които бързо ще ви станат любими, а многото кокетни къщи, накацали буквално навсякъде, предлагат подслон срещу съвсем прилични цени.
Тук сме през декември, температурите кръжат около 15 градуса и ние сме постигнали МТБ-нирваната, защото няма по-добро съчетание от море + планина! А Пелион е планина, която ще ви предложи перфектните условия за каране - много пътеки, всек'ви баири и страхотно ендуро-трасе. То (трасето) беше черешката в тортата ни, въпреки че дойдохме подготвени с 4-5 трака и много идеи за добро изкарване. В приложените по-долу следи, снимки и видео ще можете да видите, че не говоря без основание.
Тук сме през декември, температурите кръжат около 15 градуса и ние сме постигнали МТБ-нирваната, защото няма по-добро съчетание от море + планина! А Пелион е планина, която ще ви предложи перфектните условия за каране - много пътеки, всек'ви баири и страхотно ендуро-трасе. То (трасето) беше черешката в тортата ни, въпреки че дойдохме подготвени с 4-5 трака и много идеи за добро изкарване. В приложените по-долу следи, снимки и видео ще можете да видите, че не говоря без основание.
Трак (1)
Това е Трасето!
Ендуро-състезанието, което привлича феновете на този стил в колоезденето, има невероятно трасе. Опитахме го, изкефихме му се и както виждате - пиша от позицията на фен ;-)
Ендуро-състезанието, което привлича феновете на този стил в колоезденето, има невероятно трасе. Опитахме го, изкефихме му се и както виждате - пиша от позицията на фен ;-)
Трак (2)
Започва от вилните зони над град Волос и след няколкото кратки изкачвания стартира веселбата! Моторджийска пътека, която явно е спонсорирана от клана на стоматолозите в града, защото след като от средната част започне "калдъръма", пломбите в устата ви са сериозно застрашени... голЕмо друсане! Чак до селцето Portalia!
Трак (3) (4) (5)
Не мога да ги опиша в 1л. ед. ч., защото не остана време да ги подкараме, но ако съдим по видяното в района, там са и би трябвало да са чук! Надявам се при следващото си идване тук да имаме тази възможност и да споделя.
UPDATE 2019
Оказа се, че буквално над града има цели две (1 & 2) криви и типично по гръцки каменно-редено-бодливи пътеки, които могат да ви запълнят цял ден! В зависимост от сезона (т.е. жега или сняг), можете да ги хванете от различна височина - удобни черни пътища ви дават тази опция.
UPDATE 2019
Оказа се, че буквално над града има цели две (1 & 2) криви и типично по гръцки каменно-редено-бодливи пътеки, които могат да ви запълнят цял ден! В зависимост от сезона (т.е. жега или сняг), можете да ги хванете от различна височина - удобни черни пътища ви дават тази опция.
Ниво - ако карате в градския парк и по крайбрежната алея, може да сте и начинаещ. Но ако ще катерите по баирите над града, трябва да умеете и да спускате. Пътеките са технични, с много камъни и изненади...
SERRES - 2016
На 50-тина км от границата, надарен с разкошна природа, песъчлива почва и много пътеки, районът на Серес ще ви разглоби от каране! Планината източно от града прилича много на южните пирински прелести, а мотористите са "шлифовали" буквално всяко ребро от пясъчните хълмове. Крайния резултат са десетки пътеки, които могат да ви напълнят душата.
Попаднахме тук, благодарение на гнусната зима, полазила БГ - оказа се единственото място със слънце и без сняг, с подходяща почва и на прилично разстояние от София. Намерихме всичко, което търсехме - и слънцето, и песъчливият терен, незадържащ вода и кал, и няколкото пътеки, за които се бяхме информирали от сайта на местните карачи (здрасти, Ванка).
Няма смисъл да описвам детайлно траците (1), (2) и (3) по-долу, защото пътеките си приличат - моторджийски разработки, но без досадния улей и разорания терен. В комплект с роженско-мелнишкия вид на пясъчниците и красивата иглолистна гора, гарантирано ще се изкефите. Уточнявам, че на (3) направихме само първата половина (до селото), защото попаднахме на моторджийските спускания, но на съседния рид пътеката се виждаше добре през цялото време, т.е. има я.
Избрахме си да оставим МПС-тата в центъра на Elaionas, защото оттам започват повечето хубави неща в района, а и в случай, че ни примързи, таксито е 10 евро...
Снимките от това каране са (1).
Седмица по-късно отново сме над Серес, този път с храсталясническа цел + сигурно каране във втората част. Публикувам и трака (4), който е САМО за напреднали бутоносачи. Идеята бе да проверим дали има спускане от връх Mavromata (1963 м), на планината Змийница (Bozdakash) западно към Серес. Горе е яко камънак и ще е голяма забава, но ние имахме време да стигнем само до края на бодливия зелен пояс на храстите. Проблемът е, че надолуто е доста спънато от провирания през бодливците и оцеляване по острите камъни. На няколко места се избутва, защото камъните са прекалено рошави.
По-нататък също има 2-3 по-тегави места, но пък пътеката към манастира е толкова блага, че изкупва "вината". Отделно, градината с маслините и кипарисите наоколо веднага си спечели името "Гетсиманска"...
След краткото изкачване, финалът на маршрута е запълнен с вече споменатия по-горе трак (2).
Попаднахме тук, благодарение на гнусната зима, полазила БГ - оказа се единственото място със слънце и без сняг, с подходяща почва и на прилично разстояние от София. Намерихме всичко, което търсехме - и слънцето, и песъчливият терен, незадържащ вода и кал, и няколкото пътеки, за които се бяхме информирали от сайта на местните карачи (здрасти, Ванка).
Няма смисъл да описвам детайлно траците (1), (2) и (3) по-долу, защото пътеките си приличат - моторджийски разработки, но без досадния улей и разорания терен. В комплект с роженско-мелнишкия вид на пясъчниците и красивата иглолистна гора, гарантирано ще се изкефите. Уточнявам, че на (3) направихме само първата половина (до селото), защото попаднахме на моторджийските спускания, но на съседния рид пътеката се виждаше добре през цялото време, т.е. има я.
Избрахме си да оставим МПС-тата в центъра на Elaionas, защото оттам започват повечето хубави неща в района, а и в случай, че ни примързи, таксито е 10 евро...
Снимките от това каране са (1).
Седмица по-късно отново сме над Серес, този път с храсталясническа цел + сигурно каране във втората част. Публикувам и трака (4), който е САМО за напреднали бутоносачи. Идеята бе да проверим дали има спускане от връх Mavromata (1963 м), на планината Змийница (Bozdakash) западно към Серес. Горе е яко камънак и ще е голяма забава, но ние имахме време да стигнем само до края на бодливия зелен пояс на храстите. Проблемът е, че надолуто е доста спънато от провирания през бодливците и оцеляване по острите камъни. На няколко места се избутва, защото камъните са прекалено рошави.
По-нататък също има 2-3 по-тегави места, но пък пътеката към манастира е толкова блага, че изкупва "вината". Отделно, градината с маслините и кипарисите наоколо веднага си спечели името "Гетсиманска"...
След краткото изкачване, финалът на маршрута е запълнен с вече споменатия по-горе трак (2).
Снимките са в (2), а таксито до Chionochori е 15 евро.
На картата съм посочил мястото за хранене - приятен ресторант, в който готвят страхотно и на добри цени. Попаднахме на купон по повод Антоновден и сред гостите излезе един "чичо", който на чист български ни обясни всичко за живота, вселената и останалото ;-)
На картата съм посочил мястото за хранене - приятен ресторант, в който готвят страхотно и на добри цени. Попаднахме на купон по повод Антоновден и сред гостите излезе един "чичо", който на чист български ни обясни всичко за живота, вселената и останалото ;-)
Ниво - в зависимост от това какъв маршрут сте си избрали, тук могат да карат от начинаещи (по черните пътища) до експерти (по ерозиралите скали и моторджийските пътеки).
СЛАВЯНКА ОТ ЮГ - 2015
Когато за първи път се качих на Гоцев връх, доста се чудех какво ли има от южната му страна и дали пътека слиза в ниското. Оказа се, че не само слиза, ами е и много добра. Разбира се, не я проследихме цялата (отдолу-нагоре), защото март месец там все още има сняг, но наличието ѝ на поне няколко км от началото със сигурност го доказва.
Никога не съм предполагал, че първият километър от качването нагоре ще бъде все едно съм в Средна гора! Ландшафтът е 100% средногорски - обли и дашни на възможности за каране пясъчници и меки скали, обричащи добър фотограф с опитен карач на дни фотосесии...
Нагоре пътеката се вие между няколко дерета, като на 1-2 места се опитва да ви откаже, но има как да заобиколите храсталяка. Веднъж качили се на реброто към билото, няма кой да ви спре чак до върха!
Никога не съм предполагал, че първият километър от качването нагоре ще бъде все едно съм в Средна гора! Ландшафтът е 100% средногорски - обли и дашни на възможности за каране пясъчници и меки скали, обричащи добър фотограф с опитен карач на дни фотосесии...
Нагоре пътеката се вие между няколко дерета, като на 1-2 места се опитва да ви откаже, но има как да заобиколите храсталяка. Веднъж качили се на реброто към билото, няма кой да ви спре чак до върха!
Видеото и снимките са микс от четирите дена каране, но при по-внимателно гледане ще намерите кое къде се намира... ;-)
Ниво - поне средно ниво, за да не мъчите себе си и околните. В района срещнахме стадо диви прасета с поне дузина малки, та много внимавайте!
Ниво - поне средно ниво, за да не мъчите себе си и околните. В района срещнахме стадо диви прасета с поне дузина малки, та много внимавайте!
СОЛУН - 2016
Дойде ред и на Солун.
С тези хълмове наоколо и милионно население, беше изключено да няма дузини пътеки и трасенца, построени и поддържани от местните! Проучването им ще е предмет на няколко карания, а благоприятните температури през зимата допълнително стимулират любопитсвото ни. На час от Петрич и Сандански, на час и половина от Благоев... няма как да не е МТБ-дестинация, когато в Софето е около нулата, а там пече и си по къс ръкав.
Трак 1 е продукт на диренето на едно 13-километрово спускане източно от града. Селцето се казва Hortiatis, а над него е разположен хълм с десетки антени. Ако махнем антените, по склоновете на този хълм има и десетки пътеки, по които туристи, маратонци, мотористи и байкъри сноват активно. Макар и къса, пътеката от следата е толкова добра, че спокойно мога да я обявя като BEST OF. Освен чистото ендуро, има и DH-участък, и криви и технични места, които да ви опънат нервите.
За съжаление, първоначалните 13 км се редуцираха до 5, поради неподдържаната долна част, която вече става само за пешеходен туризъм, но и така няма да ви е скучно! Отделно, източно и южно от пътеката има общо още седем къси пътечки със същите благи особености...
Трак 2 е официалното DH-трасе на Солун, където се провежда и ежегодното състезание. Разположенo над Oreokastro, типично спускаческо, това място може да ви уплътни и цял ден, ако сте решили да упражнявате и задобрявате. Иначе е дълго едва километър и половина, започва с каменно-чакълест участък и няколко скокчета, за да влезе в разкошна борова гора и още няколко скока, 1-2 от които само за експерти.
На следата съм отбелязал и къде се отклонява къс ендуро-участък, който също има 1-2 интересни елемента.
За снимки и видео не остана време, но Никос и Гьоргос са заснели повече от достатъчно. Под номер 2.
Ето и една взаимствана от mtb-bg.com връзка, даваща повече инфо и за другите пътеки над селото.
Трак 3 е един тлъст хълм източно над града, за който подочухме големи неща. Оказа се местният парк - нещо като ниска и умалена Витоша, с много и най-различни пътеки и черни пътища, активно малтретирани - от разхождащи кучетата си граждани, през маратонци, колоездачи, та до мотористи.
Точно се чудехме откъде да го подхванем, когато Съдбата ни поднесе двама местни агента с твърдаци... и като се почна, над 4 км! Много по-палава от трасето над Ореокастро, особено щом има кой да те води и не мислиш за посоката. Горещо препоръчвам, а следата и видеото са с номер (3).
С тези хълмове наоколо и милионно население, беше изключено да няма дузини пътеки и трасенца, построени и поддържани от местните! Проучването им ще е предмет на няколко карания, а благоприятните температури през зимата допълнително стимулират любопитсвото ни. На час от Петрич и Сандански, на час и половина от Благоев... няма как да не е МТБ-дестинация, когато в Софето е около нулата, а там пече и си по къс ръкав.
Трак 1 е продукт на диренето на едно 13-километрово спускане източно от града. Селцето се казва Hortiatis, а над него е разположен хълм с десетки антени. Ако махнем антените, по склоновете на този хълм има и десетки пътеки, по които туристи, маратонци, мотористи и байкъри сноват активно. Макар и къса, пътеката от следата е толкова добра, че спокойно мога да я обявя като BEST OF. Освен чистото ендуро, има и DH-участък, и криви и технични места, които да ви опънат нервите.
За съжаление, първоначалните 13 км се редуцираха до 5, поради неподдържаната долна част, която вече става само за пешеходен туризъм, но и така няма да ви е скучно! Отделно, източно и южно от пътеката има общо още седем къси пътечки със същите благи особености...
Трак 2 е официалното DH-трасе на Солун, където се провежда и ежегодното състезание. Разположенo над Oreokastro, типично спускаческо, това място може да ви уплътни и цял ден, ако сте решили да упражнявате и задобрявате. Иначе е дълго едва километър и половина, започва с каменно-чакълест участък и няколко скокчета, за да влезе в разкошна борова гора и още няколко скока, 1-2 от които само за експерти.
На следата съм отбелязал и къде се отклонява къс ендуро-участък, който също има 1-2 интересни елемента.
За снимки и видео не остана време, но Никос и Гьоргос са заснели повече от достатъчно. Под номер 2.
Ето и една взаимствана от mtb-bg.com връзка, даваща повече инфо и за другите пътеки над селото.
Трак 3 е един тлъст хълм източно над града, за който подочухме големи неща. Оказа се местният парк - нещо като ниска и умалена Витоша, с много и най-различни пътеки и черни пътища, активно малтретирани - от разхождащи кучетата си граждани, през маратонци, колоездачи, та до мотористи.
Точно се чудехме откъде да го подхванем, когато Съдбата ни поднесе двама местни агента с твърдаци... и като се почна, над 4 км! Много по-палава от трасето над Ореокастро, особено щом има кой да те води и не мислиш за посоката. Горещо препоръчвам, а следата и видеото са с номер (3).
Ниво - има за всички, но повечето от споменатите места са за напреднали.
SCHISTOLITHOS - 2016
Този маршрут е още една опция да разцъкате в северно Гръчко, да разгледате забележителностите на Сидерокастро (Валовища, Демир Хисар), да си потопите телесата в СПА-комплекс и ако ви остане време за МТБ, да направите три къси, но съдържателни пътеки по един южен склон. Кръстих го с името на най-близкото населено място, но реално в селцето нямате работа.
Действието се развива по южния склон на Ченгел планина (Рупелска, Сенгелска) и най-високият ѝ връх - Чал. Бях си набелязал няколко видими на сателитните карти ивици, които се надявах да се материализират в пътеки.
На трака ще намерите три точки, от които започват къси, но палави спускания, извеждащи ви до черен път в основата. Идеята е с въртене да се качите три пъти, за да сурнете по трите пътеки. Има и подсичаща пътека, която върви почти хоризонтално по склона и свързва гореспоменатите. Съдейки по пръснатите гилзи, май се използва основно от ловджии.
Районът има специфичен чар и ако се съчетаят изброените в началото забележителности и качване до ветрогенераторите, можете успешно да уплътните цял един ден.
Едене, пиене и тез три неща можете да намерите в изобилие в Сидерокастро.
Действието се развива по южния склон на Ченгел планина (Рупелска, Сенгелска) и най-високият ѝ връх - Чал. Бях си набелязал няколко видими на сателитните карти ивици, които се надявах да се материализират в пътеки.
На трака ще намерите три точки, от които започват къси, но палави спускания, извеждащи ви до черен път в основата. Идеята е с въртене да се качите три пъти, за да сурнете по трите пътеки. Има и подсичаща пътека, която върви почти хоризонтално по склона и свързва гореспоменатите. Съдейки по пръснатите гилзи, май се използва основно от ловджии.
Районът има специфичен чар и ако се съчетаят изброените в началото забележителности и качване до ветрогенераторите, можете успешно да уплътните цял един ден.
Едене, пиене и тез три неща можете да намерите в изобилие в Сидерокастро.
Ниво - до трите точки се стига с въртене по широк чакълест път. Оттам надолу става технично и се изискват поне средни умения, за да нямате близки срещи с твърда повърхност...
STENU NESTOS - 2015
Зад това име се крие една от най-живописните еко-пътеки, започваща от българските Родопи и стигаща чак до устието на река Места. Няма да изземвам функциите на туристическите сайтове и ще се фокусирам върху МТБ гледната точка - изключително задължително място! ;-)
Красиво, различно, леснодостъпно и епично - от борбата с редените каменни пътчета, до опасното балансиране в тесните части на изкопаната в скалите пътека. А след като започнете да се движите успоредно на реката, под вас се вие и ЖП-линията, като току изпуфти по някоя мотриса, за да стовари ято мързеливи туристи, които пък да ви се насладят на уменията...
Ниво - поне средно, а по скалите над Места има участъци само за напреднали. Иначе може и с избутване.
Красиво, различно, леснодостъпно и епично - от борбата с редените каменни пътчета, до опасното балансиране в тесните части на изкопаната в скалите пътека. А след като започнете да се движите успоредно на реката, под вас се вие и ЖП-линията, като току изпуфти по някоя мотриса, за да стовари ято мързеливи туристи, които пък да ви се насладят на уменията...
Ниво - поне средно, а по скалите над Места има участъци само за напреднали. Иначе може и с избутване.
THERMOPYLAE - 2018
Да, това е легендарното място, от легендарната битка, с оказалата се легендарна пътека! Коварството на Ксеркс и саможертвата на Леонид са останали далеч в историята, но разкошотията, която спуснахме, е реална и представлява истинско предизвикателство за всеки фен на МТБ-хобито ни. С 1000-дата си метра н.в. и над 8 км дължина, съчетани с кривотия, камъняк, улеи и прочее атрибути на типична планинска пътека, няма как да не ви легне на сърцето!
През цялото време има надеждна маркировка, т.е. трудно ще се изгубите. Тук явно се провежда и състезание за пешеходци, т.е. мястото е поддържано.
За да не берете грижи, се качете от изток, през Anavra.
В долната част, към края, минавате покрай един частен имот и внимавайте да не се натресете в двора на чичето - няма да ви се израдва ;-)
За десерт, можете да се насладите на някой от стотиците минерални извори в района, като най-добрите са отбелязани и на картата.
Ниво - напреднали.
През цялото време има надеждна маркировка, т.е. трудно ще се изгубите. Тук явно се провежда и състезание за пешеходци, т.е. мястото е поддържано.
За да не берете грижи, се качете от изток, през Anavra.
В долната част, към края, минавате покрай един частен имот и внимавайте да не се натресете в двора на чичето - няма да ви се израдва ;-)
За десерт, можете да се насладите на някой от стотиците минерални извори в района, като най-добрите са отбелязани и на картата.
Ниво - напреднали.
THERMOPYLAE, RAILWAY TRAIL - 2018
Не съвсем Термопили, но как иначе да го кръстиш, като е на един уй място оттам, уникално красиво е и върви ръка за ръка с топене на телеса в стотици (буквално) минерални басейни... но, за това в маршрута Термопили.
Пътеката е останала от изграждането на ЖП-линията и е "подарък" от строителите към туристите - няколко пешеходни километра, показващи ви красотите на едно дълбоко ждрело, както и даващи ви десетки опции да сложите край на тоз скучен живот, мятайки се отвисоко... ;-)
Извън шегата, има места, където карането на велосипед не е най-добрата идея, но пък е толкова живописно, че ще е срамота, ако пропуснете изживяването! Няколкото снимки по-долу дават представа за какво иде реч.
Ниво - само за напреднали! Иначе пеш.
Пътеката е останала от изграждането на ЖП-линията и е "подарък" от строителите към туристите - няколко пешеходни километра, показващи ви красотите на едно дълбоко ждрело, както и даващи ви десетки опции да сложите край на тоз скучен живот, мятайки се отвисоко... ;-)
Извън шегата, има места, където карането на велосипед не е най-добрата идея, но пък е толкова живописно, че ще е срамота, ако пропуснете изживяването! Няколкото снимки по-долу дават представа за какво иде реч.
Ниво - само за напреднали! Иначе пеш.
THASSOS - 2012
Всеки
знае, че о. Тасос е в Гърция и че всяка пролет (около 1.май) там се
провежда традиционното МТБ рали. Тази година (2012) организаторите
"ъпгрейднаха" формата и с ендуро състезание, което надхвърляше 120 км, и
честно казано, за мен не представлява интерес. Не, защото съм хейтър, а
защото си е едно безсмислено търкаляне по черни пътища, от което ID-то
под пъпа ви няма да стане по-голямо...:---)
Долният трак показва класическия маршрут на състезанието, който организаторите упорито не искат да разнообразят, въпреки многото други интересни възможности на острова.
Разбира се, това не означава, че вие сте длъжни да си бъркате в носа и да не експериментирате! Задължителни са водопадите и гьола, мраморните кариери, плажовете, билата и върховете в централната част. Информация в НЕТ-а има всякаква и всеки със средна компютърна грамотност бързо ще се справи. Ако ли не, местните ще ви упътят.
В Тасос (и по принцип в Гърция) се ходи най-късно до средата на май! След това става температурен ад... Или пък след средата на септември.
Долният трак показва класическия маршрут на състезанието, който организаторите упорито не искат да разнообразят, въпреки многото други интересни възможности на острова.
Разбира се, това не означава, че вие сте длъжни да си бъркате в носа и да не експериментирате! Задължителни са водопадите и гьола, мраморните кариери, плажовете, билата и върховете в централната част. Информация в НЕТ-а има всякаква и всеки със средна компютърна грамотност бързо ще се справи. Ако ли не, местните ще ви упътят.
В Тасос (и по принцип в Гърция) се ходи най-късно до средата на май! След това става температурен ад... Или пък след средата на септември.
МТВ РАЛИ THASSOS CUP
Най-бързо
и с най-малко трафик е пътуването през Г. Делчев - Неврокоп - Драма -
Кавала и от магистралата се отбивате за Керамути. Там се натоварвате на
ферибот и около час храните чайките (всички имат такава снимка...). След
като ви разтоварят в северния (и може би най-интересен) град Тасос,
трябва да отидете до Потос, откъдето започва състезанието. Която и
посока да изберете, на връщане ще хванете обратната, за да можете да
разгледате целия остров. В Потос се настанявате (примерно, вила Йоана
+302593052974/+30264018832595, за около 15 евро нощувката) и отивате на
плажа, където ще ви запишат и дадат номер + торбичка с джърси, маслини и
енергийни гелчета.
Ниво -
трасето е тежко и за хора без опит и добър велосипед не е
препоръчително. Тежеста идва от голямата обща денивелация и жегата, а не
от терена. Бих казал, че теренът не е нищо особено, но комплексното
въздействие море + планина + чуждо място + много надъхани байкъри, като
цяло дава позитивно и приповдигнато чувство.
Карайте с добре напомпани и корави гуми, защото камънакът не прощава!
Карайте с добре напомпани и корави гуми, защото камънакът не прощава!
ПОТОС - МАРИЕС - КАСТРО
Ако не
ви се състезава, а искате наистина да разберете повече за острова и
забележителностите му, това е един от многото възможни маршрути. Наситен
е с каране през красиви и много характерни за района пейзажи. В Мариес
има цех за зехтин, а след това по завоите вдясно се оглеждайте за красив
водопад.
Кастро е малко селце с красива църква, кацнала на ръба на една скала, от която ще трябва да се спуснете...:---)
По трасето имате опции за храсталясване, но като цяло, няма как да се изгубите.
Кастро е малко селце с красива църква, кацнала на ръба на една скала, от която ще трябва да се спуснете...:---)
По трасето имате опции за храсталясване, но като цяло, няма как да се изгубите.
Ниво -
тракът показва общо взето 100% караем маршрут, като само след Кастро ще
ви трябват повечко умения за технично каране. При положение, че сте с
GPS устройство/карта, винаги можете да съкратите, или измислите и други
опции за прибиране.
TYMFI -2018
Гърците я определят като най-красивата си планина.
Аз пък не обичам думата "най", затова просто бих казал, че Тимфи е едно от многото прекрасни места в южната ни съседка. За протокола, тук се намира и най-дълбокият каньон в света (Викос) - близо 1000 метра!
Отделно, изобилства от гледки, находки, кристално чисти потоци и реки, пещери, пътечки, поръсени от двете страни на каньона чудни селца, древни мостове и каквото там се сетите важно за един национален парк.
При положение, че е на около пет часа от София, директно влиза в графата must see/ride!
Важното е дни да имате!
Ние имахме два. Крайно недостатъчни, но като част от една адриатическа врътка, си подарихме видяното.
Първият ден беше по-скоро опознавателен и доста недоспал (нощен преход от България), но успяхме да разгледаме и покараме северната част на планината. Първоначалният трак се оказа малко недодялан, затова споделям тук рафиниран вариант + какво НЕ ТРЯБВА да се кара. Ако атакувате от север, най-добрия вариант е да се качите с МПС до селцето Mikro Papingo - оттам започва/свършва пътеката към билото, където е известното езеро и още един куп забележителности. Ако не сте намерили начин да се доберете до високата част на планината, най-добре избутайте едни 1000 метра по пътеката - ще ви отнеме към 2-3 часа. След това можете да се спуснете по много опции, но тъй като МПС-то ви чака в селцето, най-разумно е да спуснете по същата пътека. Качвайки се, ще разберете, че са я посипали с дребен чакъл, спускането по който не е от най-забавните неща (и за вас, и за нея), но това е положението.
На снимките ще видите, че преди да я развалят с този чакъл, пътеката е била разкошна. И сега става, но липсва усещането, заради което сте там...
Вторият ден бе запазен за сигурните атракции - каньонът, древните мостове, редените каменни пътечки и стълбища... чертахме траковете от южната страна, като и двата си струват бъхтането (ако нямате транспорт, или не сте с e-bike). Не са подходящи за хора с твърдаци, защото редените каменни пътеки имат една изключително неприятна особеност - силно друсливи са! Подходете към това каране повече като към туристическа атракция, отколкото като към посещение в байк-парк. Ако дойдете тук с големите очаквания за flow, подскоци и всЕк'ви елементи, ще останете разочаровани!
Траците са малко, поради само двата дена, с които разполагахме. Истинските спускания започват откъм 2400 метра, където обаче преди това трябва някакси да се изкачите...
Въпреки статута на национален парк, никой няма да ви гледа накриво, ако се появите там с планински велосипед! Забранителни табели не видяхме, хората ни се радваха и снимаха с нас. Просто пазете пътеките, дръжте се адекватно и избягвайте да се тупате в гърдите с викове "Българ, Българ".
Аз пък не обичам думата "най", затова просто бих казал, че Тимфи е едно от многото прекрасни места в южната ни съседка. За протокола, тук се намира и най-дълбокият каньон в света (Викос) - близо 1000 метра!
Отделно, изобилства от гледки, находки, кристално чисти потоци и реки, пещери, пътечки, поръсени от двете страни на каньона чудни селца, древни мостове и каквото там се сетите важно за един национален парк.
При положение, че е на около пет часа от София, директно влиза в графата must see/ride!
Важното е дни да имате!
Ние имахме два. Крайно недостатъчни, но като част от една адриатическа врътка, си подарихме видяното.
Първият ден беше по-скоро опознавателен и доста недоспал (нощен преход от България), но успяхме да разгледаме и покараме северната част на планината. Първоначалният трак се оказа малко недодялан, затова споделям тук рафиниран вариант + какво НЕ ТРЯБВА да се кара. Ако атакувате от север, най-добрия вариант е да се качите с МПС до селцето Mikro Papingo - оттам започва/свършва пътеката към билото, където е известното езеро и още един куп забележителности. Ако не сте намерили начин да се доберете до високата част на планината, най-добре избутайте едни 1000 метра по пътеката - ще ви отнеме към 2-3 часа. След това можете да се спуснете по много опции, но тъй като МПС-то ви чака в селцето, най-разумно е да спуснете по същата пътека. Качвайки се, ще разберете, че са я посипали с дребен чакъл, спускането по който не е от най-забавните неща (и за вас, и за нея), но това е положението.
На снимките ще видите, че преди да я развалят с този чакъл, пътеката е била разкошна. И сега става, но липсва усещането, заради което сте там...
Вторият ден бе запазен за сигурните атракции - каньонът, древните мостове, редените каменни пътечки и стълбища... чертахме траковете от южната страна, като и двата си струват бъхтането (ако нямате транспорт, или не сте с e-bike). Не са подходящи за хора с твърдаци, защото редените каменни пътеки имат една изключително неприятна особеност - силно друсливи са! Подходете към това каране повече като към туристическа атракция, отколкото като към посещение в байк-парк. Ако дойдете тук с големите очаквания за flow, подскоци и всЕк'ви елементи, ще останете разочаровани!
Траците са малко, поради само двата дена, с които разполагахме. Истинските спускания започват откъм 2400 метра, където обаче преди това трябва някакси да се изкачите...
Въпреки статута на национален парк, никой няма да ви гледа накриво, ако се появите там с планински велосипед! Забранителни табели не видяхме, хората ни се радваха и снимаха с нас. Просто пазете пътеките, дръжте се адекватно и избягвайте да се тупате в гърдите с викове "Българ, Българ".
Ниво - за да карате там, трябва да сте понапреднал. Иначе велосипед няма да ви трябва.
ФАЛАКРО - 2015
Когато ви се съберат четири поредни почивни дни в началото на март, някакси е небиблейско, ако не ги материализирате. В нашия случай материализацията беше под формата на проучвателна мисия в Гръчко. Като цяло, 2015-та бе набелязана да мине под флага на интернешънъл карания, а по това време на годината Гърция е най-логичния избор.
Плановете бяха да преслушаме няколкото планини около Драма, като на фокус беше Фалакро. Известен ски-център, мраморен мастодонт, пещери и много камък - това е кратката визитка на Фалакро. Дългата можете да намерите в Гугъл.
Почти до самия връх на планината можете да се качите с МПС. Оттам (пунктирите на картата) се вижда началото на две пътеки - едната от врътката на хасфалта, а другата след прехвърлянето през върха. Поради факта, че в началото на март над 1700м. има сняг, нямаше как да проверим началните условия за спускане, но местните ни казаха, че "ще има проблем"....
Въпреки това, решихме да хванем пътеките в обратна посока, за да видим докъде може да се избута и какви са условията. Оказа се, че Трак 1 е невъзможен в крайната си част, тъй като реката е изяла пътеката (виж снимките) а и нагоре имало нападали камъни. Иначе за пешеходци всички твърдят, че е уникално красиво (вкл. отвесната пещера под върха).
Вторият трак има два варианта, като покриващият се с края на Трак 1 логично отпада, докато истината се крие в западния му вариант (отбелязан на трака). Вълшебна пътека само за много напреднали, поради обилния камънак и сериозните наклони. Доста спъната за хора, обичащи скорост и чистите трасета на байк-парковете... Проверена е в последните си 40%, като за проучването на началната ѝ част ще изчакаме лятото. За тогава ще почака и наученият в последния ден вариант, според който от върха започва МТБ-трасенце на изток - към стария турски град Mesovounio.
Плановете бяха да преслушаме няколкото планини около Драма, като на фокус беше Фалакро. Известен ски-център, мраморен мастодонт, пещери и много камък - това е кратката визитка на Фалакро. Дългата можете да намерите в Гугъл.
Почти до самия връх на планината можете да се качите с МПС. Оттам (пунктирите на картата) се вижда началото на две пътеки - едната от врътката на хасфалта, а другата след прехвърлянето през върха. Поради факта, че в началото на март над 1700м. има сняг, нямаше как да проверим началните условия за спускане, но местните ни казаха, че "ще има проблем"....
Въпреки това, решихме да хванем пътеките в обратна посока, за да видим докъде може да се избута и какви са условията. Оказа се, че Трак 1 е невъзможен в крайната си част, тъй като реката е изяла пътеката (виж снимките) а и нагоре имало нападали камъни. Иначе за пешеходци всички твърдят, че е уникално красиво (вкл. отвесната пещера под върха).
Вторият трак има два варианта, като покриващият се с края на Трак 1 логично отпада, докато истината се крие в западния му вариант (отбелязан на трака). Вълшебна пътека само за много напреднали, поради обилния камънак и сериозните наклони. Доста спъната за хора, обичащи скорост и чистите трасета на байк-парковете... Проверена е в последните си 40%, като за проучването на началната ѝ част ще изчакаме лятото. За тогава ще почака и наученият в последния ден вариант, според който от върха започва МТБ-трасенце на изток - към стария турски град Mesovounio.
Видеото e микс от четирите дена каране, но при по-внимателно гледане ще намерите кое къде се намира... ;-)
Страхотен хотел и обслужване (40 евро за стая) можете да намерите тук (в дъното на улицата) - Archontiko. Има и по-евтини.
Ниво - каменисто, стръмно, криво, спънато - само за опитни карачи, обичащи изненадите на терена и опцията бутоносене ;-)
Страхотен хотел и обслужване (40 евро за стая) можете да намерите тук (в дъното на улицата) - Archontiko. Има и по-евтини.
Ниво - каменисто, стръмно, криво, спънато - само за опитни карачи, обичащи изненадите на терена и опцията бутоносене ;-)
FAROS - 2017
В най-южната точка на континентална Гърция ще намерите един нос, с фар и мноооого камъни... каква изненада!
Пиша го като маршрут, защото самото място е много красиво и докато стигнете дотам (ние се спускахме от Каламата), ще минете през куп магични месности, заливи и изпипани къщури в стар стил. Отделно, карането по двукилометровата каменна пътека на доста места е изпитание за уменията ви.
Иначе казано, струва си разходката!
Пиша го като маршрут, защото самото място е много красиво и докато стигнете дотам (ние се спускахме от Каламата), ще минете през куп магични месности, заливи и изпипани къщури в стар стил. Отделно, карането по двукилометровата каменна пътека на доста места е изпитание за уменията ви.
Иначе казано, струва си разходката!
Ниво - с велосипед само за опитни.