СТАРА ПЛАНИНА
Тъй като това е най-голямата ни планина, логично е тук да са най-многото маршрути. Имам много да наваксвам по въпроса, но и се старая...
Тъй като за по-подредено отделих Северозападна БГ и Варненски регион в отделни секции, тази част от Балкана се простира от София до Шумен. Подредбата (зесега) е по азбучен ред.





АМБАРИЦА (2010)
Това няма как да се забрави!
Заслужава си черепчето отвсякъде...
Бях още новобранец, когато с момчетата от Габрово (клуб Исполин) решихме да направим едно епично каране до връх Амбарица. Както се вижда от снимката, в крайна сметка се събраха хора от цялата страна и се получи нещо като фест...
Стартът бе от монумента на Беклемето, като последователно се преминава през х. Дерменка и х. Добрила. Следва финалния напън и хоп - Амбарица е в краката ви!
Спускането е меко казано епично - близо 11 км!
След известно билно каране по подсичащата от север пътека, се отклонявате към х. Амбарица и след това започва истинския екшън. Между 27-30 км. попадате в една гора, която ще ви предложи невероятна FR-пътека! Ако не сте в подходяща форма, имате опцията да продължите от Папратлива поляна по черния път. Трак (1).

Update 2014.
Тъй като истинският кеф започва след хижата, предлагам и опцията да се направи само тази част от карането. Качвате се по кръгов маршрут малко след Стойновското и по красива подсичаща пътека се озовавате пред хижа Амбарица. След това е ясно - разцепвате се от каране - технично, криво, запомнящо се! Трак (2).

Ниво - труден, към много труден. Има доста каране, катерене, бутане и носене. Ако спазите gps-следата и искате да карате през цялото време, трябва да сте напреднал и в много добра физическа форма.

 (1) (2)           (1) (2)            









АНЕВО - КАЛЕТО (2013)
Едно кратко, но изключително красиво и трудно за каране полудневно начинание. Районът е прелест и е задължителен! Освен това е в непосредствена близост до DH трасето над Сопот и спокойно може да се комбинира за еднодневно каране. В интернет има достатъчно информация за Калето (крепостта), но липсва МТБ гледната точка...
Е, вече не - трудно и стръмно качване, опасно скално преминаване, невъзможност за пълноценно каране по площадката на руините.
Спускането трае няколко минути, но изисква пълна концентрация и минимум средни умения, за да не се пребиете...
 


Ниво - труден, към много труден терен, поради камъните и стръмните пропасти. Макар и кратко, това спускане може буквално да ви затрие!

                   









БАКЬОВО - БАТУЛИЯ (2012)
Лек и много приятен маршрут, особено подходящ за влажно и нестабилно време. Почвата тук не задържа локви и кал, и позволява пълноценно каране дори и при/след проливен дъжд.
Карането бе разделено на две части - около Бакьово и след това около Батулия. Първата част е типично ХС - плавно качване, леко билце, скоростно спускане. Перфектна за любителите на високите скорости. В края има един коварен участък със страничен наклон.

Втората част е интересната. След като от Бакьово се спуснете до Батулия и презаредите в магазинчето (или кръчмата до реката), започвате бързо да се набирате към билото над селото. За няма и час можете да сте горе и да налагате снаряжението. Очаква ви кратка, но много съдържателна пътека! Минава се през вилна зона с доста занемарени и изоставени постройки. 
"Вълшебната скала" пък е известна в района със свойството да лекува от уплах. Най-силни били способностите ѝ в областта на уплах от криви и стръмни серпентини.
Краят на спускането е наситен с криви и стръмни серпентини (какво съвпадение), които ще ви накарат да дадете най-доброто от себе си!
 

UPDATE 2015
Поради свлякъл се черен път, част от изкачването към Трак (2), временно можете да забравите за това спускане. Освен ако не си избутате по пътеката. 

Ниво - както казах, ако изключим финалната част на втория маршрут (серпентините), това каране не е от трудните. Подходящо е за всички нива, като начинаещите може и да се позапотят тук-там.

(1-първата част) (2)    









БЕКЛЕМЕТО - х. ДЕРМЕНКА - с. ИГАНОВО (2013) 
До Беклемето има няколко качвания, като най-любим е този през село Христо Даново. Има го описан тук.
Разбира се, можете да въртите и по асфалта (и от двете страни на Балкана). По-важното е накъде ще поемете, след като веднъж сте се качили.

Добрата новина е, че имате голям избор - и на изток, и на запад е пълно с пътеки (тук са описани предимно южните спускания), които са една от друга по-добри.
Настоящата е към Иганово и е част от няколко китни плетеници, предлагащи много позитивни вибрации надолу към селото. На GPS следата се вижда ясно маршрута, като няколкото "изгубвания" на пътеката не бива да ви притесняват - просто следвайте билото на този спускащ се на юг старопланински ръкав. Тук теренът предлага и условия за т. нар. "хвойнинг" - МТБ сърфиране по вълните от хвойнови храсти, обилно полазили по склона.
В гората пътеката като чели изчезва, но ще се ориентирате по улея, който е останал от нея. След това става ясна и така чак до селото.

Съседните ребърца на планината също предлагат по една пътечка и е само въпрос на време да бъдат посетени и описани.

Ниво - качването до Беклемето е по силите на всеки, но спускането към Иганово изисква поне средни умения.

                   







БОТЕВ - х. ПЛЕВЕН (2014)

Маршрутите, описани тук и включващи името "Ботев", можете да намерите по-долу в списъка (буква "П"), защото започват от Паниците. Този е по-различен с това, че не ви давам акъл как да се качите до върха, а тракът показва само спускането от заслон Ботев.

Маршрутът предлага най-добрата опция за запознанство със северната страна на масива Ботев, северен Джендем, Видимско пръскало и разкошните пътеки до хижа Плевен и след хижа Плевен...
Главен виновник да го караме беше Ники (байк), който с предложението си събра половин автобус байкъри :-)

Да се качи до връх Ботев може (почти) всеки. Да се спусне, обаче и то по пътеки, а не като едни странни чернопътни "активисти" да сурка по чакъла, не е работа за начинаещи. И към масива Равнец, и по пътеката през Маринка към Паниците, и по настоящия маршрут - това са карания за хора с поне средни умения. Първото изпитание е спускането до заслон Ботев. Паднете ли по туфите, или ви хване шубето от наклона, значи проблемите надолу тепърва започват.
След задължителните хранително-питейни разсейвания около заслона, поемате на север. Скоростен и стръмен участък ви сваля на подсичащата пътека, която се кара на 60-70%, но пък предлага такива гледки, че това ще ви е последния проблем.
Най-хубавото тепърва предстои - скалистите упражнения във високата ѝ част, серпентините + скоростната гора, както и стръмната част преди хижа Плевен. Не пропускайте (особено ако е следобед) да проверите гледката, която предлага верандата към северен Джендем!

Финалът е брутален!
Рядко попадам на такива пътеки - корени, камъни и стъпала, "наредени" по начин, позволяващ хем да се мине, карайки на ръба, хем да се пребиете като за световно... Допълнителна "екстра" е едно стоманено въже, около което танцувате, оцелявайки на велосипеда си. Има и 2-3 некараеми участъка, но доста къси, така че - горещо препоръчвам за десерт!
Ако не искате да си причинявате подобни "страдания", хванете подсичането (отбелязано на трака) и бързо ще излезете на пътеката към т. нар. Водни дупки. Тя ще ви изведе по скоростно спускане към паркинга в края на трака.

Ниво - и в двете посоки е трудно, така че ако сте начинаещи, нямате много работа в района. Поне не и с велосипед.

                   








БРАТАНИЦА (2013)
Този маршрут спокойно би могъл да се казва и "Вежен от юг"...
Причината е, че стартира от асфалта под прага Козница, откъдето започват още няколко южни качвания към билото балканско, посока Вежен. За да не наливаме прекалено много вода във воденицата вежньова, тук на фокус поставям Братаница.

По билото, освен много и красиво, друго кой знае какво няма... има по пътя дотам и надолу. Която и от двете пътеки да си изберете (т.е. да обърнете трака в обратна посока), все ще ви е трудно в началото (бутане), тегаво към края (носене) и екзалтирано при спускането. Единственият минус на това каране е, че е толкова кратко надолуто!

Така посочен, тракът катери по широка и блажна пътека, по която някой може и да пробва да върти (много трудно). След като се съберат с черния път от изток, до Маршаловата поляна карате даже и малко надолу, а след това започва финалното носене до билото. Ако пък се откажете или просто се наложи да се върнете обратно, надолу няма да ви е никак скучно!

Хубавото на прага Козница е, че могат да се направят различни по дължина кръгови маршрути, които покриват целия район от Антон до Розино!
Повече информация можете да намерите в коментарите под снимките.

Update 2014:
добавих и Трак (2), който е още една бърза опция за качване до билото, с цел пускане по посочената от Трак (1), или някоя от другите пътеки в района, вкл. връх Вежен. До бараката в подножието на финалното стръмно е черен път, а избутването след това е само 2 км...

Хапването след каране може да стане на няколко места при връщането ви към София (ако сте от София, де), но най-близкото е едно крайпътно заведение, където дават и стаи под наем.

Ниво - с повече упорство до билото ще се качи всеки, но спусканията в района са стръмни и са за поне средно напреднали.

 (1) (2)         







БУЗЛУДЖА - СОКОЛСКИ МАНАСТИР (2014)
Част от съБитието "Каране с практически съвети - Габрово 2014", този маршрут бе в програмата за ден първи. Разкошна и скоростна, и технична на места пътека, която за около пет километра ви сваля без дъх до вратите на Соколски манастир. След кратко изкачване, има и десерт - барутлийски серпентини с епичен завършек в една кръчма... :-)
Силно препоръчителна за полудневно каране, ако сте в района! Може да се съчетае със следващата, за да съберете всичко в един ден. Препоръчително е да направите логистика с автомобилите, за да не въртите два пъти.
Видеото е събирателно от двата дена, затова е едно и също и в двата маршрута.

Ниво - с оглед името на  "Каране с практически съвети - Габрово 2014" става ясно, че имаше и начинаещи. Да, поизмъчиха се, но това бе част от програмата. Извън този контекст, за да се кара навсякъде и както си трябва, добре е да сте с поне средни умения. Особено за края..."

                        







БУЗЛУДЖА - кв. ЯБЪЛКА (2014)
Ден втори от съБитието "Каране с практически съвети - Габрово 2014". Поредна разкошна пътека към един от източните квартали на Габрово, започваща малко след хижа "Бузлуджа". Няма смисъл да се повтарям - задължителна, ако сте с велосипед в района!
Снимките от двата маршрута са на една връзка - обобщено за двудневното каране. Същото важи и за видеото.


Ниво - също както в горния маршрут, като тук дори има няколко участъка, възможни за каране само от напреднали. 

                        








БУНОВО - билото - БУНОВО (2013)

Този маршрут се появи като логично развитие на следващия. Когато през 2012-та направихме спускането от хижа Чавдар към Буново, доста се загледах по апетитните скали отляво. Отдавна чаках сгода да проуча пътеките над селото и за щастие се оказа, че си е струвало труда. Последните 2 км от трака са абсолютна разкошотия, особено последните няколкостотин метра. Снимките говорят достатъчно.

Иначе предложението ми е за спускане от връх Баба, докъдето можете да се качите сравнително бързо през хижа Чавдар и нагоре. Във високите части е типично билно каране, после става скоростно + подсичане на връх Койловица, остро суркоминаване през една позапусната гора (там имате 200-300 метра ГФР) и след това се отварят чакрите за финала...

Добавям един полезен ъпдейт от януари 2014-та. 
Ако не ви се качва чак до билото, чудесна еднодневна врътка е да съчетаете спускането от х. Чавдар (първо качване) със северно подсичане (второ качване) на масива на връх Койловица. Трак (2) и снимките (2) са достатъчно информативни. Така за един по-къс ден ще успеете да се наситите на най-доброто от района в цялата му прелест.
А вечерята е гарантирано пребогата и вкусна за почти без пари ето тук!


Ниво - качването до билото няма да ви затрудни особено, но спускането към селото и особено последните 2-3 километра изискват поне средни умения.

 (1) (2)          (1) (2)       










БУНОВО - х. ЧАВДАР - БУНОВО (2012)
Покрай Супермаратона КЕ 2012 и поста си над село Стъргел, се озовах в тази част на Балкана и логично трябваше да използвам пълноценно останалото от деня. Бях приготвил два трака, като тук иде реч за втория.
Кратко, но крайно съдържателно каране!
От селото до хижата са 8 км, а спускането е 4 км, но ви гарантирам, че няма да забравите тази пътека. Започва като типично XC, но скоро променя характера си и завършва с мощен road gap за хора с големи топки и малко мозък... ;-)
Отделно в района има забележителности, като може да се качите и до билото, откъдето също има няколко опции за каране.
Покрай пътя тече живописна река, в която има множество естествени "ванички" и подобни глезотии...

Ниво - част от спускането може да се кара от всеки, но поне половината е за понапреднали. Опитът е необходим не толкова за къдравия терен, колкото за скоростта и удържането на байка. 

              









ВЕЖЕН - СЕВЕР (2010)
Още един легендарен старопланински връх, който горещо препоръчвам. Качвал съм го няколко пъти - надолу винаги е хубаво! И северните, и южните му спускания носят много адреналин. Всъщност, ако трябва да сме буквалисти, има и западни, и източни... 
В случая началото е от Рибарица, като пътят е черен, караем на 100% и извежда до х. Вежен. Там може да срещнете патрули, които да ви обяснят, че карането в парк (Централен балкан) е забранено, но оттам нагоре вие си бутате, не карате...:---) 

Спускането от върха до хижата може да стане по пътеката, от която сте се качили, както и по още два варианта (виждат се на картата). В зависимост от нивото и способностите ви, можете да избирате. Най-лесен е първия. След хижата започва една страхотна горска част, която във финалния участък изисква висш пилотаж!

Update 2014.
След като през 2010-та направихме северното спускане от върха - през хижата и по-късата (но доста технична) пътека (1), четири години по-късно решихме да пробваме и дългия вариант - през рида (и резерват Царичина)(2). Думата резерват обезсмисля по-нататъшното ми описание, защото навлизам в нарушение. Просто ще споделя информацията, дочута в хронологичен ред от един приятел на Райко :-)
 - хижарите отново са пословично негостоприемни
 - ежедневен патрул, вместо да гони когото трябва, се закача с разни байкарони и им размахва нормативни документи от 2010-та година
 - байкароните не остават очаровани от пътеката, т.е. нищо особено
 - над Рибарица (извън резервата) има отвратителни сечища, последиците от които вече грозно дълбаят, ръка в ръка с ерозията.

 
Ниво - лесно до хижата, бутане до върха. Надолу се изисква да сте напреднал (за да не бутате) и повече от напреднал за финалните 200-300 метра от горската част на пътека (1). (2) е резерват и там работа нямате.

Много добро хранително-питейно заведение можете да намерите тук. Собственикът бе толкова отзивчив, че ни метна с джипа си чак до паркираните в началото на пътеката МПС-та. Ние пък върнахме жеста с обилна вечеря...

(1) (2)         (1) (2)           








ВЕЖЕН - ЮГ (2012)
След като два пъти полазвах Вежен от север реших, че е крайно време да го проверя и от юг. За щастие, идеята се оказа повече от добра, защото южният Балкан винаги ми е харесвал повече, открих бърз и лесен достъп до билото, а и спусканео (отново на юг) от върха се оказа приятна изненада.
Началото е от разклон на подбалканския път, като пред вас се разкрива красива и караема панорама, водеща право на север и нагоре. Бързо се набира височина (по прага Козница) и за 20-тина минути се озовавате пред една изоставена кошара с голяяяма чешма. След нея хващате пътеката на север и през живописна местност заобикаляте връх Дапково краище. Следва равната премка Говедарника, а после сте само вие и Вежен.
При добро темпо, можете да сте на върха за макс. 3-4 часа, което прави този маршрут много удобен и за други подобни в района.
След като ви издуха силният вятър горе и се натъкмите с протекции и каски, започва спускането. В началото сте по билото и технично се разминавате с камъни и туфи, а след това поемате на югоизток по една сръчна и доста бърза пътека. Тя следва зимната маркировка, която ще ви отведе чак на подбалканския път.
За мен пътеката беше много приятна изненада - предлага от всичко, като през цялото време силно ми напомняше на спускането към Рилски манастир (от х. Иван Вазов). Убеден съм, че ще ви хареса!

Хапването след каране може да стане на няколко места при връщането ви към София (ако сте от София, де), но най-близкото е едно крайпътно заведение, където дават и стаи под наем.

Ниво - минимум средно.

         








ВЕЖЕН  ЮГ - х. ЕХО - с. РОЗИНО (2013)
Още един задължителен старопланински маршрут!
Ако сте с автомобил, най-добре го оставете в с. Розино и загрейте едни 13 км до изходната точка. Южното качване към Вежен става доста бързо и макар, че се бута в 70% от нанагорното, при нормално темпо сте на върха за максимум 4 часа.
След това започва голямото каране - едни от най-красивите части на Балкана, а за няколкото технични участъка да не говорим! И задължителното следобедно кафенце на верандата на хижа Ехо...
Спускането към Розино се оказа изненадващо приятно. Верно, има малко черен път, но нищо излишно, а за десерт открихме близо 2 км прекрасна нахвърлянокамениста пътека. Снимките и видеото ще покажат повече, а аз горещо, ама много горещо препоръчвам.

UPDATE 2016 - цитирам гусин Светослав Данчев:
"От Вежен до Ехо си е все така уникално, но от Ехо към Розино положението е зле. До достигането на черният път е тотално изровено в дълбоки коловози и некараемо на много места, а надолу яко обрасло. От хижата казаха, че миналата седмица имало адски дъждове и пътя даже бил затворен. Та, ако някой реши да ходи да си има едно на ум. И не си оставяйте колите на началната точка на трака, че били сваляли и двигателите направо... ".


Ниво - минимум средно.

                     









ВЕЖЕН ЮГ - х. ЕХО - х. КОЗЯ СТЕНА - ЧИФЛИК (2013)
Наясно съм, че за мнозина бутане и носене близо четири часа не е колоездене, но пък и знам, че всеки метър нагоре си заслужава усилието!
Класическото качване на Вежен е от север - описал съм го по-горе, но южното е много по-красиво.
Мощна езда по ръба на Балкана, съпроводена от няколко шеметни спускания, подсичания и кратки избутвания - един от най-богатите маршрути, които съм карал. Видеото и снимките показват достатъчно подробности, като новата отсечка към класическия маршрут е връзката между хижа Ехо и хижа Козя стена.
Последното за деня побутване е преди хижа Козя стена, но не е нищо особено, с изключение на един участък в края. След като подминете табелата "Опасно ...", на следващото "кръстовище" поемете нагоре, вляво. Така ще избегнете немалко "Мамата"!
Трудно е човек да повярва, че след целия този кеф, изпитан от началото на спускането от Вежен, тепърва предстои още... и то какво - спускането към Чифлик! Колкото и да сте изморени, теренът и скоростта бързо вдигат, като се започва каране, което трудно се забравя. Гората на северния склон е "правена" като за МТБ - стръмно, технично, скоростно и надъхващо... и има мнооого!
Финалната серия с корените е достойна за всяко DH трасе, а обратния наклон на пътеката в края - за всяка реанимация... :-)

Тъй като това каране беше част от проекта Балканче, имахме предварително уговорена нощувка и неприлично добра вечеря. Иначе качествената храна е последното, от което можете да се оплачете в района - тук почти всяка къща има механа...

Ниво - минимум средно.

                   







ВОЙНЕГОВЦИ (2015)
Разположено на няколко километра от легендарното Локорско, село Войнеговци също има какво да покаже! Предложеният маршрут е кръгов, с профил XC, но в края на 2015-та започнахме работата по изграждане на скокчета и други палави елементи, с цел приобщаването му към т. нар. Байк парк Локорско (BPL). В този смисъл, до средата на 2016-та би трябвало профилът рЕзко да отиде към ендуро-трасе с много палавини...

UPDATE 2016 I
Е, почти края на март е и трасето е пред откриване. Ленти няма да режем, а и през годината ще го насищаме с още полезни елементи, но без да преувеличавам, смело мога да кажа, че 5-те километра скорост, серпентини, три къси участъка с въртене и над 30 скока (част от които във вълшебна гора), направиха от този маршрут идеалния тренировъчен полигон за ендуро рейсъри! 

UPDATE 2016 II
За съжаление, изцяло по български, местен кретеноид е видял сметката на горната серия от скокове, та остават скоростта и серпентините... в гората на вилната зона нещата също ще претърпят ремонт, защото и там някой е решил, че е по-добре да рушиш, вместо да създаваш.

UPDATE 2018
Тази пролет за дестинацията има нова надежда - част от BPL (Bike Park Lokorsko) и ребрандирано на Lokorsko 5.0,  това трасе отново ще стане използваемо и ще получи заслужените си аплодисменти! Ремонтът вече върви и скоро трите секции (от върха, та чак до селото) ще са караеми с всичките си елементи. Макар, че видеото е от 2015-та, нещата ще изглеждат по същия начин, т.е. все още е актуално.
 
Ниво - по възможностите на всеки, поради факта, че скокчетата са встрани от пътеката и не са задължителни. Ако все пак искате да карате всичко, необходимо е минимум напреднало ниво. Началната секция е изпълнена с трудни серпентини, средната с много скорост, а финалната трета е наводнена от скокчета.

                 








ДИВЧОВОТО
Колко ли е диво Дивчовото?
По предварителна информация, едва ли не трябваше да не стъпваме в района. Обаче, може ли да си в Тетевен, да си снабден с единствената прогноза за район без дъжд и да не се качиш на старопланинското било, за да провериш лично.
Правилно - не може ;-)

Та, Дивчовото не е никак диво. Даже е много уредено, красиво и по местна традиция - неприлично дълго. Малко преди входа (вляво на пътя) има разкошна поляна за палаткинг, след която (вдясно) е разклона за трите хижи в района. Бърз макадам ви качва където си поискате, като добрата новина е наличието на няколко пътеки (непроверени) и още три (сигурни) + една (за пешеходен туризъм), на която велосипедите ви ще са (почти) напълно излишни. Ето как стоят нещата:

АНЧОВА БИЧКИЯ (Профилакториум)
Прилична триетажна постройка, бивш профилакториум, с огромно добронамерено куче на входа и гостоприемен управител. Това е мястото за най-мързеливите и семейните - доста екстри, вкл. билярд под дърветата... Докато се качвате до базата, ще видите няколко пътеки вдясно, както и черен път, водещ към нещо си. Всичките чакат откривателите си!
Сигурната пътека е между Бичкията (преди в района е имало гатер) и втората хижа - Момина поляна, т.е. качвате до поляната и пускате към Бичкията.

МОМИНА ПОЛЯНА
Влюбихме се в тази хижа!
Намира се на неприлично красиво място, с неприлично добронамерен хижар. Човекът се старае така, щото се размечтавате по темата "Абе за к'во ми е ся да се качвам до билото"... Горещо препоръчително място!
Пътеките наолоко са качване/спускане до билния кръстопът за хижа Паскал, качване/спускане до билния кръстопът над хижа Планински извори, спускане от хижата до махала Зеленика и сигурно още много... Сложил съм марка на картата за всяка.

КОМИТСКИ ВАЛОГ
Тази хижа остана малко встрани от интереса ни, а и омагьосани от гостоприемството на хижаря на Момина поляна, забравихме да поразпитаме какво-що-как. Разположена на 200 метра от нас, надали крие кой знае какви различни пътеки от споменатите дотук, а и Гуглето казва "...От хижа "Комитски валог" водят началото си много туристически еко-пътеки към върховете, хижите и интересните културни и исторически забележителности на региона".

РЕЗЕРВАТ БОАТИН
След като вече опитахме от телесните течности на друг един резерват (Царичина), мога смело да обобщя, че чертаенето на велосипедни маршрути през подобни "заведения" е игра на Тото 2... Знам места, където си струва, но в случая няма никакъв смисъл. Разкошен маршрут, но за пешеходен туризъм. Кеф ти било, кеф ти панорама, кеф ти залез...
Какво повече? 

Ниво - типични старопланински карания, свързани с необходимост от поне начален към среден опит и умения (за ниските пътеки) и среден към напреднал (за билните изпълнения).

                     








ЕЛЕНСКА БАЗИЛИКА (2013)
Маршрут, съчетаващ разглеждането на историческа забележителност със старопланинско било и майсторско спускане. Базиликата и крепостната стена, намиращи се в края на тази следа, са наистина внушителни за годините, в които са функционирали. Тъжно е, че там сега пасе добитък, вместо да работи музей...
До билото можете да се качите по много начини, като най-бързият е от Пирдоп. За да не се повтарям, описанието е тук.

Спускането започва типично по старопланински, като ако ви стиска, можете да летите надолу. Има и камъни, но преобладава тревистата покривка. След като преполовите разстоянието, вдясно имате опцията да излезете на съседен бедър, но следата ви дърпа право надолу. Техничен скалист участък ще тества уменията, а след това се изстрелвате пред базиликата.

Изхранването е най-удачно да стане в Пирдоп, но в Златица е класиката.

Ниво - минимум средно. Излизането до билото не е шега работа, защото има доста тикане, а спускането минава през терени, изискващи опит.

         









ЕТРОПОЛЕ - КОРДУНА - ЕТРОПОЛЕ (2013)
Хубаво е, когато от привидно нищо особено излезе нещо особено. Подходих към този маршрут с идеята за есенно размотаване, а то излезе, че са три варианта на едно спускане от връх Кордуна, които могат да се степенуват като лесен, умерен и интригуващ.

Ако махнем техническата страна на карането, районът е изключително красив, особено есента! Освен това има и няколко местни забележителности като водопад, манастир, древна крепост и пещера. Озовахме се там след наслагване на едно мое хрумване + случайно натрисане на пътепис в планинарски форум. Резултатът беше пълноценен и красив неделен ден в приятна компания.

В зависимост от времевите и физическите ви възможности, можете да направите от небрежно разцъкване по черни пътища и екопътеки, до изкачване на билото и 15 километрово спускане по един от трите варианта.
За да стане бързо, лесно и без излишно пуфтене, завъртете по привидно неработещия Златишки проход, който ще ви изведе точно където трябва. Оттам, след подсичане на изток (или изкачване до върха), сте в изходна позиция за спускане.

Спускането е бързо, стръмно, на места технично, а находка за мен бяха няколко участъка в последните 4-5 км от трак (1). Тесни горски пътечки и стръмен техничен склон в края, осеян с камъни и корени за разкош. И всичко това се случва в красива букова гора.
Мястото, откъдето се разделят трак (1) и (2)(3), е след поляната с ловната вишка. При трак (1) има лееек "мамата" елемент, но не е нищо сериозно. (2) и (3) поемат заедно вдясно през гората и по пътека и горски пътища се спускат към манастира. 

Подходящо място за запълване на олекнали тумбаси има тук.

UPDATE 2015
Две години по-късно се оказа, че група трапери не споделят леееко "Мамата" - елемента, а настояват за няколко такива... В превод, това означава, че пътеката не се използва и започва да изчезва. В случай, че искате да проверите дали е така, въоръжете се с търпение, добро настроение и качествено осветление.

Ниво - Трак (1) е най-техничен от трите и изисква поне средни умения. По (2) и (3) условията са по-умерени, но също има места за качествено пребиване.

(1) (2) (3)       







ЖЕЛЯВА - КРЪГОВ (2012)

виж М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. - Желява









ЗЛАТИЦА - ПИРДОП (2013)
В стремежа си да опиша всяко едно южно ребро от Балкана, дойде ред и на тази дестинация. През есента на 2012-та успях да направя Пирдоп - Антон (през билото и връх Паскал) и знаех, че тук ландшафтът си реве за ендуро! Е, така е.
Качването става по красив черен път, който при чевръсто каране бързо ще ви изведе до хижа Свищи плаз. Едноименният връх се кокори от запад, но скоро и той ще мине под ножа. Преди хижата можете да съкратите (виж GPS) нагоре и бързо ще се озовете под билото. Така започва спускането.
Казвайки спускане, уточнявам, че в началото е само подсичане на масива, т.е. бързо технично каране по тясна пътека. Целта е да се озовете над хижа Паскал, а после и над една гора (горяла преди 10-тина години, т.е. трудно проходима), по чието ребро започва същинското спускане. В началото доста стръмно, палаво-каменисто, за да завърши с игрива горска пътека и черните пътища над Пирдоп. Липсват бавните серпентинести пътеки, но пък изобилства от високоскоростни и коварни суркала...

За всички карания в района, горещо препоръчвам да завършват в това заведение. Вече ни познават, не ни гледат като извънземни, а и скарата не е никак лоша.

Ниво - освен издръжливост за тикането преди билото, ще са ви нужни и поне средни умения, за да може да карате и надолу.

                   









ЗЛАТИЦА - връх СВИЩИ ПЛАЗ - ЗЛАТИЦА (2013)
Изключително богато каране, с бързо и достъпно изкачване, красиви пейзажи и 100% МТБ! Неслучайно в Златица можете да се натъкнете на стрелките от снимката...
Дванадесетте километра до върха могат да ви дойдат нанагоре, само ако не сте във форма, или просто ви примързи... Има опция да подсечете от изток и така спестявате около час, което също е оферта.
Надолу е невероятен кеф и пътеката със сигурност ще ви остане сред любимите - скорост, разнообразие, технични участъци, пейзажи... От видеото и снимките ще се убедите, че не преувеличавам.

За всички карания в района, горещо препоръчвам да завършват в това заведение. Вече ни познават, не ни гледат като извънземни, а и скарата не е никак лоша.

Ниво - за поне средно напреднали, но на места като това няма как да има разочаровани!

                     (1) (2)









ЗЛАТИЦА - х. СВИЩИ ПЛАЗ - ЗЛАТИЦА (2013)
Маршрут като слънце!
Бързо и лесно изкачване, гледки и фотки първа класа, пътека за спускане като от учебник за МТБ... :-)
Спирам с рекламата и призовавам за лично уверяване в горенаписаното. Мога да подкрепя тезата си със снимките и видеото.
Must ride path!

За всички карания в района, горещо препоръчвам да завършват в това заведение. Вече ни познават, не ни гледат като извънземни, а и скарата не е никак лоша.

Ниво - също като в горния маршрут. За поне средно напреднали, за да можете да карате пълноценно и надолу, но на места като това няма как да има разочаровани!

                   









ЗЛАТИЦА - ЦЪРКВИЩЕ - ПОДБИЛНИ НАПЪНИ - ЗЛАТИЦА (2013)
Описвам този маршрут, само защото е удобен и бърз вариант за качване до връх Свищи плаз и околните бедра, споменати по-горе. Следата на пътеката (спускането) е само за мазохисти и желаещи да зърнат най-стръмната и лизгава серпентина на Балкански полуостров... :-)
Село Църквище е разположено над Златица и е много добър изходен пункт за катерене към билото. Поразбит асфалт ви извежда където пожелаете, а от западната страна е известното трасе за спускане на местния екстремен клуб. Описаният тук маршрут се отклонява на изток от шосето и след половинчасово бутане се озовавате под бедрата на връх Свищи плаз. Ако искате да се качите догоре, ще ви трябва още максимум час, а оттам имате много опции:
 - спускане на изток (по/под билото), в посока този маршрут
 - спускане към хижа Свищи плаз и продължението, описано тук
 - спускане на юг по описаната тук пътека
 - спускане на югозапад по едно страхотно скалисто ребро (предстои описание)
 - спускане на запад, част от Ком - Емине (в обратна посока)
 - северните спускания не съм ги пробвал, но със сигурност и там ще се намери храна за окачванията ви!

Нашата задача бе да проучим едно от бедрата, които се спускат на юг, до града. Оказа се, че има няколко пътеки, но в типичен С.К.А.нархичен стил, избрахме най-кривата. Цената бе побутване, поносване, малко "мамата", малко качествено спускане, доста тръни и най-стръмната и невъзможна за каране серпентина, която съм срещал досега. Затова бих казал, че пътеката не се препоръчва горещо... :-)

За всички карания в района, горещо препоръчвам да завършват в това заведение. Вече ни познават, не ни гледат като извънземни, а и скарата не е никак лоша.

Ниво - качването го може всеки, спускането - не...

                   









КАДЕМЛИИТЕ (МАСИВЪТ ТРИГЛАВ) (2012)
Когато попитах опитни байкъри за масива Триглав и спускания на юг, всички ме убеждваха, че са само две и имало много тикане по билото...
Е, оказа се доста по-различно!
Спусканията са поне 12 (дванадесет!) и тикането по билото може да се минимализира (поне в предложените по-долу сценарии, като трак 3 е с особено мнение).
Официалния южен достъп до масива е пътят над село Тъжа. Както и при качването на Ботев, представлява каменисто-чакълист тридесет километров *ъзобрък, който в края става доста досаден. Добре, че първата му половина минава през красива гора и Кадемлийското пръскало, та да се замаже скуката. Принципно се качва за около 4 часа, но рохкавият чакъл под билото бързо ви сваля от колелото в поза "тикинг"...
Друга опция за достъп до билото е избутването по някоя от пътеките за спускане, като това е и нелош начин да се трасират и маркират бъдещи добри линии за надолу. Отнема също около 4-5 часа.
За двете "експедиции" (общо четири дни престой) над село Тъжа, избрах комбинация от двата варианта. Така "открихме" и проверихме уникално добри спускания, а както казах и по-горе, те са поне дузина! Въпрос на време е да ги опиша.

Трак 1 е класическото качване по пътя. След като стигнете билото, спускането започва със спираловидно подсичане на "фунията" южно от Кадемлиите. Туфи, наклон, камънаци... после още туфи, наклон и камънаци... Очаква ви трудно, технично и невероятно адреналясващо спускане, което със сигурност ще наредите в best-класацията! Няма смисъл да го описвам - осигурява всичко от планинското колоездене, в най-хард формат. Финалът е точно пред портала на ВЕЦ Тъжа.
Трак 2 се роди благодарение на г-жа Мая от с. Тъжа, която без да иска запали в мен фитила на любопитството. Спускането започва от същото място (седлото между двата Кадема), но тръгва по съседното ребро. Не е толкова хард, както трак 1, но никак не е за подценяване! Със сигурност адреналинът ви ще се ръси с кофи, а в края и ще се лее - 200 метра много стръмна скала, достойно завършваща в река с много приятни "ванички"... 
Трак 3 е плод на втората "експедиция" до масива Триглав. Представлява класическото спускане през хижа Соколна, но подходът е от юг и не се качвате още от началото до самото било (поне не толкова бързо).
Тук е мястото да уточня, че качването от юг става по изключително приятен и бърз за каране горски път (10 км). Тикингът започва след това, но не е неприятен и затова смело мога да кажа, че за мен ТОВА е по-лесното качване до южните прелести на масива. Разбира се, остават опциите да се качите по 30 км път до Голям Кадемлия и оттам да решавате накъде...
Около връх Саранка ще се зачудите защо сте с велосипед и къде ви е алпийското оборудване, но така ще е за около 30-40 минути. Извън шегата - трябва много да внимавате, защото при грешка, няма да имате втори шанс!
Веселото започва след хижа Соколна. Очаква ви бърза и палава четирикилометрова  ХС пътека!
Трак 4 е много по-оферта, защото не се качвате толкова нависоко, не тикате толкова много и не се правите на алпинисти. Височината от около 1700 м. се стига доста чевръсто и оттам започва изключително добра пътека - умалено копие на спускането от трак 1. Горещо препоръчвам!

Епилог.
След двете поредни карания по Триглав, изводът за мен е, че има изключително много опции за спускания на юг - буквално по всеки ръкав. Подстъпите към билото са също няколко, като в повечето случаи дори няма нужда да се качвате чак дотам. 
Ландшафтът позволява каране на 100%, което прави престоя на можещите изключително приятен и многодневен. 

Ниво - подходящо САМО за напреднали.
(1) (2) (3) (4)       (1)     (1) (2)









КАРЛОВО - х. РАВНЕЦ - КАРЛОВО (2013)
Този маршрут е подходящ само за веломазохисти!
Причината е в пътеката за изкачване, наречена от местните "Дяволска". Започва като дясно разклонение на официалното качване към хижа Хубавец и макар, че е дълга малко над километър, избутването ѝ отнема около два часа... стръмно, тясно, криво, опасно.
Добрата новина е, че бързо достигате надморската височина на хижа Равнец, като час по-късно може да пиете кафе на верандата.
Хубавото започва веднага след това - една от най-любимите ми и трудни пътеки в Стара планина!
Видеото дава информация за нивото и особеностите, но нищо не може да замести карането.
Задължителна!

UPDATE 2017
Т. нар. Маринчови пътечки над Карлово са "откритието" на 2017-та. Представляват няколко стръмни и много технични спускания по южните склонове на масива Равнец над града. Едната дори пресича официалната пътека от хижа Равнец. Идеята е, че ако човек има време, може спокойно да изръчка и тези благинки, които носят много адреналин. На трака съм добавил къде можете да ги намерите.

Ниво - ако не сте с поне средни умения, ще подтичквате и надолу...

           









КАРЛОВО - х. ХУБАВЕЦ - БИЛОТО - КАРЛОВО (2012)
Този маршрут беше отдавна набелязан и отлично влезе в правилото "две в едно". Качвайки се нагоре към хижа Хубавец открих, че трасето е брутално! Нещо като copy-paste на сливенската Хайдушка... Горещо препоръчвам за напреднали байкъри, които искат да тестват и намножат уменията си. Кара се цялата, с изключение на 2-3 изкачвания.
Хижата е разположена на една много симпатична полянка, а вътре предлагат много и все вкусни неща.
След това се навлиза в една не много приветлива за каране гора, но бързо-бързо се излиза под старопланинското било и започва подсичането на Амбариците (голяма и малка). Излишно е да споменавам колко "Ох" и "Ах" от пейзажи и красоти ще отнесете...
Спускането започва след "кръстопътя" в подножието на Амбарица - вие сте към Карлово. Внимавайте да не се отнесето по западните варианти за спускане - този е най-източния! След първите 100-200 метра ще трябва да избутате един неприятен скалист връх (минете му отгоре), а
след това да прегазите една още по-неприятна хвойна (гонете най-източната страна). Пътеката се губи на няколко места, но ако сте с GPS ще се оправите. Има леки разминавания между пунктирите на картите и реалността, но се ядват.
След като започнете същинското спускане, нещата си идват по местата - разнообразен терен, предлагащ всичко от планинското колоездене! Няма повече да го хваля - идете и му се изкефете!

Видеото е от друго спускане - четвъртия ден на проекта БАЛКАНЧЕ (връх Ботев - Карлово). Сложих го тук, защото след втората минута можете да огледате добре терена между Карлово и хижа Хубавец.

Ниво - за много добре подготвени. Почти цялото изкачване се бута, а за да карате пътеката от х. Хубавец до Карлово, трябва да знаете и можете много.

                       









КОЗЯ СТЕНА - СЕВЕР (2013)
Оказа се, че северното качване към билото над хижа Козя стена (тя се намира от южната страна) е всъщност в множествено число. Можете да се качите по реброто от трака (1), по пътеката над х. Хайдушка песен (2), по пътека, започваща от Чифлик (3), или по обиколен вариант, включващ западната пътека към Ушите и х. Ехо + подсичане на изток (4). Разбира се, може и през Беклемето + билно западно (5).
Поради малко време и чукаща на вратата буря, аз избрах най-краткия и лесен сценарий - да си избутам по пътеката, т.е. вариант (2). Оказа се строг, но справедлив. Строг, защото тези 4 километра са доста стръмни и неприятна част от екстериора са ята гладни комари. Справедлив, защото бързо набирате височина, не ви пече слънцето (в гора сте), а спускането е палаво, та дрънка!
На километър преди билото се оказа, че има още една пътека - директно към Чифлик (3), която сигурно си струва, а хижарят на Козя стена ми каза, че зареждат от юг, през изключително тясна и трудна пътека, спускаща се от хижата по бедрото на югозапад. В долната ѝ част имате опциите да продължите към Христо Даново, или да поемете към Розино.
Казвайки хижар, редно е да спомена, че хижа Козя стена отскоро е с нови стопани, които се стараят изключително много всичко да е на 100%. Цените са съвсем приемливи, а в банята вече има и топла вода.


Ниво - качването все ще го избутате, но спускането изисква поне средни умения.

                   







КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР - КРЪГОВ (2010)
виж М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. - Кремиковски манастир








КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР - ЯБЛАНИЦА, КРЪГОВ (2015)
Нямам обяснение защо този маршрут не присъстваше досега в Туршията - карахме части от него още преди години с господата Ботушаров и Клепе, някои участъци бяха и в М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. 2010-та... Комбинацията от сенчесто и прохладно качване + три много приятни пътеки (както и опции за поне още три), го прави много добър вариант за целодневно ендуро край София.

Годината е вече 2015-та и един свободен делничен ден ни качи шарената ни компания отново по трасето, за да търсим едни моторджийски пътеки. Гусин Ботушаров водеше хорото и не само намерихме пътеките, но и пихме най-вкусното Пиринско от месеци насам...

Маршрутът започва от вратата на манастира и по бърз черен път към хижа Стрелец, след което навличате протекциите и се изстрелвате по още малко от същия черен път, за да започнете първото спускане за деня. Пътеката - много добра, бърза, умерено технична. 
Свети!
Да, къса е, но в района всичко е така. Затова пък са няколко.
След като се спуснете до мостчето над река Елешница, започва второто качване, като на следата съм посочил къде можете да хванете една доста груба, но съдържателна пътека, свършваща отново долу при реката. Струва си.

Второто качване подсича един връх и с ляв завой поемате по черния път към Ябланица, за да хванете в един момент второто спускане за деня - много силна моторджийска пътека, която след като излезе на черния път, продължава (може и директно) във финалното спускане към Ябланица. Там ви чака зареждане на вода и поредното за деня изкачване... наградата е поредна силна пътека, минаваща през един двор. Също много силна!
След мощен финал при мостчето над река Елешница, идва ред на последното качване. Картинката ще ви е позната от спускането, а финалът е отново при манастира.

Позволих си толкова много текст, защото маршрутът е наистина добър и е някакси събирателен за района. Идете и се убедете.

Ниво - за хора с поне средни умения.

Манджи (бира и кюфтета) има на входа на манастира и след такова каране са уникално вкусни ;-)








КЪТИНА (2016)
Близо до София, по сравнително сухи склонове, село Кътина е отдавна известно за каращите МТБ. Преди години тръгвахме от Балша и въртейки по билото, вдясно се гмуркахме в няколко добри спускания. За съжаление, вече всичко е превърнато в черни дървосекачески пътища и когато гусин Ботушаров в края на 2015-та развя байряка на новите пътеки, очите ми светнаха.
Става въпрос за моторджийски следи, които палят и байкърския огън, но за съжаление не са особено дълги. Въпреки това са много съдържателни и ако имате желание да прекарате там цял ден, със сигурност ще имате какво да правите.
Следата долу е много атрактивна, но за да не се повтарям, направо ви насочвам към mtb-bg, където ще намерите подробностите.
  

Ниво - черните пътища са ясни, началото е скоростно летене, а поне средните умения ще ви трябват в последния километър.

             








ЛОКОРСКО (2012)
Кой не е карал на Локорско, кой не е чувал за него!
Една от задължителните дестинации за каращите от Софийско. За прохождащите е ад, за напредналите прелест, за опитните рутина... Независимо в коя категория сте, трасето е страхотно и винаги можете да се раздвижите приятно, разкършвайки се с някой номер.
Качването започва от центъра на селото и без много бъхтане се озовавате в началото на спускането. Пътеката предлага много линии, така че според нивото, всеки може да намери най-подходящата за себе си. В долната част има струпване на по-едри скали, които могат да изкушат и най-напредналите. Видеото към класическото спускане е с номер (1).
В средата на качването (отметка на gps-a), вляво се отклонява т. нар. сингълтрак, където местните байкъри са си направили приятно трасенце с няколко скокчета. Горещо препоръчвам за упражнения, освен това е много динамично и забавно спускане. Видеото е с номер (2).

UPDATE 2015 - Bike Park Lokorsko (BPL)
В края на годината се хванахме да обезопасим наличните и построим нови скокчета по късата пътека, като резултата е впечатляващ - 26 броя за километър и половина! Много удобни за учене и усъвършенстване на уменията. Актуално видео с новите придобивки е (3).
Надявам се през 2016-та същото да се случи и по дългата пътека.

Буквално за Коледа, към наличните две залепихме още четири нови следи (трак 2), които макар и къси, добавят много разкош към цялата визия. До няколко месеца ще ги пооблагородим както си трябва, за да влязат с летящ старт към наличната "номенклатура". 
Най-важното е, че има "топла връзка" между двата съседни хълма на селата Локорско и Войнеговци, защото над второто в момента правим чудно трасе!
Всичко с времето си, явно към този текст ще има още updates...

UPDATE 2017
Логично е, като кажеш А, да кажеш и Б...
Става въпрос за късото трасе, което снабдихме в края на 2015-та с две дузини елементи и за този период от време доста хора преодоляха страховете си, учейки се да скачат. Това беше и целта на тогавашния ъпдейт, който продължава всеки weekend да събира десетки каращи.
Второто издание на пакета с подобрения представлява удвояване дължината на трасето и добавяне на още толкова благини. 
To be continued...

UPDATE 2018
Пореден ъпдейт, при това най-сериозния до момента!
Става въпрос за две изцяло нови трасета, с което бройката над селото набъбна до четири, а съвсем скоро ще има и пето, което ще е всъщност войнеговското. №3 спуска от източната страна, а №4 е удължена и подобрена версия на №1. За да не стават грешки, ето пълен списък на наличното:
 - 1.0 е класическата пътека
 - 2.0 (известна и като "късата") е пътеката с многото скокове, която е вече два пъти по-дълга и започва от близкия връх
 - 3.0 е източното попълнение, което е новия хит сред каращите
 - 4.0 е удължената и наситена с нови елементи версия на 1.0

Както виждате, определено има какво да се прави над селото. В тази връзка, от ДРАГ решиха да организират ендуро-събитие, което ще ползва 2.0/3.0/4.0 трасетата и допълнително ще спомогне повече хора да научат за тях.

Ниво - 1.0 може да се кара и от начинаещи, но има няколко места (особено в края), на които ще се поизмъчат.
2.0 в новите се части не е за начинаещи, макар че навсякъде има chiken-lines. Надолу продължава като ерозирал черен път, около който са построени елементите, т.е. ако не ги скачате, може и да сте с начални умения. 
3.0 също не е за начинаещи, но никой няма да ви спре да опитате.
4.0 е като 2.0

1.0  2.0  3.0  4.0  SC                     (1) (2) (3)








МАЗАЛАТ (ХИЖАТА) - СКОБЕЛЕВО (2015)
Т'ва габровецът е верно стиснат народ...
Кътка си най-убавите пътеки за лична употреба, а иначе разправя, че не ставали. Но когато се намесят русенци, а след тях и варненци в комбина със софианци, на бял свят излизат чифт къси, но достатъчно съдържателни пътеки.

Става въпрос за спусканията от хижа Мазалат на юг - към село Скобелево. От горе до река Габровница денивелацията е 500-600 метра и на около два километра една от друга са разположени пътеките, с които ще започна описанията.

По-късата (Трак 1), започваща непосредствено от хижата, има име - Кривата. Стръмна, с много серпентини и като цяло проходима и почистена, тя е по-малката атракция.
Мааалко по-дълга и доста по-забавна е втората пътека (Трак 2), която нарекохме Правата. Не че е права, също е снабдена с дузини серпентини, наклон, камък, бързи участъци и няколко дропа - разкошотия!

Има и трета пътека, която се спуска на север от билото на Триглав и свършва долу при реката, но умишлено не я пускам като следа, защото през годините реката е изяла около 400 метра от пътя, отнесла е един мост и началото/краят ѝ е вече е доста по-надолу... Отделно е пообрасла и като цяло само може да ви обърка.

Логистиката може да е и от север (МПС-та на хижа Партизанска песен), и от юг (в Скобелево). При втория сценарий имайте предвид, че ако влезете навътре по черния път (за да си спестите 8 км въртене), може след 18.00 часа да ви заключат бариерата. Ключ има във ВЕЦ-а.
Качването от юг може да стане по няколкото черни пътя над Скобелево, които ще ви отведат на билото към хижа Мазалат. Моят фаворит е през Ясеново.

За следващо включване остана проверката на четвърта пътека (Трак 3), доста дълга (около 14 км) в сравнение с първите три, движеща се по източното бедро над река Габровница.

N.B.
Според местните, в горите над селото живеят над 40 мечки!
Докато въртяхме нагоре, се натъкнахме на пресни следи от мама с малко... Ако имате проблем с тез гадинки, по-добре се насочете към други маршрути.


Ниво - подходящ за хора с поне средни умения.

  (1) (2) (3)            








МИДЖУР (2012)
Много, ама много хубав маршрут!
Не мога да кажа, че е нещо невиждано и нечувано, но в тази част на БГ е толкова по различному красиво, че после пишеш по форумите "много, ама много хубав маршрут"...:---)
Могат да се направят няколко варианта, като описаният тук стартира от с. Долни Лом, през с. Репляна, където започва и най-добре маркираната пътека в БГ - няма шанс да се изгубите. Минава се през хижа Горски рай, където задължително опитайте най-вкусната леща в България!
Веднага след хижата се влиза в една гъста гора и започва "мамата"... Тикане нагоре, но пък е красиво.
Когато излезете на билото, сте всъщност на границата със Сърбия. В тази връзка карането в района е свързано с известяване на Гранична полиция. Имат сайт и т.н.
По билото се подсича връх Оба (направете го от запад, че източното е яко набутване) и след това е спускането към прeмката преди Миджур.
Посоченият трак спуска точно от прeмката, защото пътеката е много, ама много добра - хвойнинг, тревинг, бърза и технична гора. Да, кратка е и после е едно дълго търкаляне до изходната точка, но си струва.

Ниво - подходящ за подготвени и опитни байкъри.

                 







МУРГАШ (2012)
Честа дестинация за живеещите в София и региона. Типично ХС каране, с подходящите за целта натоварване и нагоре, и надолу. Неслучайно момците от клуб "Мамут" организират и МТБ рали с името на върха. Тракът по-долу е от трасето на ралито, защото качването е идентично. Спускането може да стане по няколко начина, като ще оставя да си изберете сами кой е по-подходящ за нивото ви. При по-лесния (и по-скучен) вариант се връщате отново в Бухово, а ако следвате велоралито, ще покарате повече и по по-интересни пътеки. Тук има и опция да минете по трасето на М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. - Желява, което е по-кратко, но доста по-съдържателно.

Ниво - подходящо за хора, които могат да извъртят догоре. Спускането изисква умения за бързо каране по черен път. Вариантът Желява изисква поне средни умения.










ПАНИЦИТЕ - БОТЕВ - х. ВАСИЛ ЛЕВСКИ - КАРЛОВО (2013)
Когато се наложи да напиша или спомена името Ботев, винаги се сещам първо за върха. Не искам да поставям на заден план "онази лудетина Ботева" (така го е наричал Левски), но тези четиридесет километра (от Паниците) дундуркане по чакълестия път никога не са ми били по вкуса. Вярно е, че с добро темпо и весела компания се мятат за около 4-5 часа, но все пак са си едни четиридесет километра...

На върха обикновено ставате център на внимание за туристите, а в заслона по-долу за хранителните вещества, които можете да поемете.
Следва бързата пътека за "Петолъчката", а оттам започва СПУСКАНЕТО!
Главните букви не са никак случайни - типично ендуро, събиращо в близо 15-те си километра всичко, което може да иска един опитен карач - тесни подсичащи пътеки, мощно горско суркане, технично каране по поречието на Голямата река, скалите и улеите в края... Който е карал там знае, който не е - ще отиде. А има и видео.

Ниво - тежко, целодневно каране, изискващо много добра физическа подготовка и минимум средни МТБ умения.

                   









ПАНИЦИТЕ - БОТЕВ - ПАНИЦИТЕ (ПРЕЗ ЗАСЛОН МАРИНКА) (2012)

Дълго време си мислех, че качването на връх Ботев е голяма скука и не си струва въртенето. Оказа се, че това няма нищо общо с истината!
Качването е типично ХС и отнема около 4 часа пъргаво въртене. Освен това не е необходимо да се качите до самия връх, а просто хващате пътеката преди това (при заслон Маринка). Тъй като тя (пътеката) започва с въртене около един хълм, можете да спуснете преди началото ѝ (още на 26-ти км от пътя), спестявайки си малко бутане...
Мога да изразя 100% задоволени изисквания за зла и адреналясваща десеткилометрова АМ пътека! По нея има всичко и ако нивото ви позволява, можете да минете отвсякъде, т.е. да карате.
Започва с кратко побутване по подсичащ сингъл трак, където можете да се срещнете с много и леко изнервени крави. Следва бясно спускане, мощен FR по скалиста пътека, падове, подскоци и т.н.
Краят е доста апетитен, защото се минава през една гора, която предлага кратки, но "вкусни" улеи и пътеки.

Ниво - минимум средно, за да можете да карате, при това безопасно.

           









ПАНИЦИТЕ - БОТЕВ - РАВНЕЦ - КАЛОФЕРСКИ МАНАСТИР (2012)

За трите ми (засега) години активно МТВ, логично имам класация с любими маршрути, като засега сред първенците беше спускането от връх Равнец към Карлово. След като отметнах и долуописания, убедено мога да кажа, че вече имам нов любимец!
Всеки един от еднообразните чакълестокаменисти 30 километра до връх Ботев са абсолютно изгодна лихва, която "заплащате",  за да се вкарате в приключението след това!
Всъщност, добре подготвен байкър не би трябвало да има проблем да се качи до Ботев за около 4 часа. Половината от пътя минава през сенчеста гора, а другата половина се вие по билата наоколо - т.е. прохладно, красиво и не особено скучно изкачване. На върха ви очакват тълпа туристи, няколкото постройки и безкрайните пейзажи, дърпащи ви отвсякъде... След задължителната снимка "под балкончето на Жулиета" (разбирай под табелата), екшънът започва.

Стартирате с острото спускане към заслон Ботев, продължавате с малко изкачване по билото, за да се доберете до позицията, от която с 90 градусов ляв завой се насочвате към "Петолъчката" под масива Равнец. Слизането ви дотам е свързано с изключително приятни FR вибрации...
!!!Важно е да се отбележи, че до "Петолъчката" има и по-кратък, диагонален път, така че имате избор. Тръгва се по обходната пътека за х. Рай и след няколко леки качвания и спускания, сте на правилното място. Погледнете тракът от маршрут ПАНИЦИТЕ - БОТЕВ - х. ВАСИЛ ЛЕВСКИ - КАРЛОВО.

Следва финалното изкачване към самия масив и след като наберете необходимата височина, започва нещо, което бих нарекъл МТВ екстаз! Около 10 км. бързо и технично спускане, включващо билна пътека, подсичащи импровизации, яко хвойнинг (от най-добрия), скали (100% караеми), гора.
Гората я отделям на нов ред, защото за нея си струва да се напише отделно представяне!
Хора, няма такава гора!
Козите и овцете са се постарали да направят десетки линии (една от друга по-интересни) на фона на възможно най-разнообразен горски "интериор". Ще спра с възторжените описания, за да не заприлича на бразилски сериал и ще оставя на организацията и късмета ви, за да се убедите в правдивостта на горенаписаното.

Ниво - за минимум средно напреднали. Начинаещи и лошо оборудвани нямат работа в тази част на Балкана.

                  









ПАНИЦИТЕ - х. РАЙ - КАЛОФЕРСКИ МАНАСТИР (2012)
Този маршрут може да се разглежда като продължение на този, просто за следващия ден. В моят вариант беше на втория ден, след бивакуване около Паниците. Смело мога да го определя като ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всеки байкър, защото е съвкупност от всичко, което може да си пожелае човек в планината - красота, физически "тормоз", технична пътека, зло и адреналясващо спускане!
Отделно, на хижа Рай наистина се чувствате като в Рая...:---)
До хижата са десетина км, като голяма част са караеми. Нагоре е ясно - въртене, бутане, Мамата...
Интересното става в гората, когато минавате в режим "многогърба камила" по една много, ама много апетитна пътека. В началото има дори спускане.
След като се доберете до хижата, задължителната атракция е Райското пръскало, което в зависимост от наличието на вода, може да е и "плювало", или "подлизгало"... Каквото и да е - много е красиво!
Екшънът в обратната посока започва веднага, след като се отдалечите от хижата. В гората се разцепвате от технични участъци, които дори бутингът в края на пътеката не може да развали. След това започва истинското спускане, много аналогично на това от горния маршрут, но още по-добро, защото гората преди Калоферския манастир предлага срахотна пътека без грам сцепление...:---)

Ниво - минимум средно. Горската част и в двете посоки е опасна за хора без достатъчно опит.

(нагоре) (надоле)       









ПИРДОП - ПАСКАЛ - АНТОН (2012)
Поредната централнобалканска тресня!
Полудневен (за по-бързите) или еднодневен (за лежерите), останах приятно изненадан от още едно трасе, буквално под носа на столичани.
Не знам поради каква причина дъртите MTB-сти не са споменавали за тази пътека, но тя определено заслужава достойно място в аналите на южнобалканските спускания! Седем километра високотехнологично преминаване през стръмен каменист терен, лукава пътека, тайнствена "вкаменена" гора и скоростна надселска офроуд магистрала...
Всичко започва от град Пирдоп и по-скоро гарата. Скоростен черен път бързо ви изстрелва към хижа Паскал, но скоро ще трябва да слезете и да започнете да бутате. Профилът на трасето е такъв, че за да наберете бързо 2-те хиляди метра, няма как наклонът да е караем. Бутането не е проблем, защото бързо пристигате пред хижата, където нямате много работа - очаква ви билото.
След още час сте на въпросното било, където за около километър ще имате чувството, че сте на планинска магистрала - широк черен път се шири от запад на изток. Нищо чудно след време подбалканският път да стане надбалкански... Дано се окажа лош пророк!
Карането по билото не е задължително, защото там често духа силен вятър. Ако скоро сте си продухвали прическата, добра опция е подсичането от юг, което е и доста по-бързо. Около час по билото е достатъчен, за да се окажете очи в очи с господин Паскал. Ако времето го позволява, поскачайте му по темето и се спуснете оттам. Ако ли не, подсичането продължава и се озовавате в подножието му. Оттук имате две опции - тракът ви води към изоставената хижа Планински извори, но ако бързате, може директно да се метнето по стръмното нанадолнище. Очакват ви неприятелски настроени скали, туфи, дупки и падове, които само могат да зарадват и без това вече зарадваното ви МТБ същество. Надолу е лудница, но вече я описах...
Пътеката не е от най-дългите (7 км), но е и достатъчно продължителна и наситена с какво ли не, за да не можете да си кажете името в края. През цялото време силно ми напомняше за спускането от
Кадемлиите, но в по-умален вариант.
В края излизате на шосето в Антон и оттам бързо се прибирате към Пирдоп, защото цялото връщане е с наклон надолу.


Ниво - качването изисква много добра физическа подготовка, защото е 70% бутане до билото. По билото може да се кара, но поне 30% си е пак бутане, макар и по равно. Спускането изисква минимум средно ниво, за да можете да карате.

        







ПЛАЧКОВЦИ (ТРЯВНА РЪН) (2016)
До следата от това събитие се добрах съвсем случайно и водейки се от принципа, че бягащите в планински условия обикновено подбират интересни терени, се надявах да излезе някоя мазна и крива пътечка... Уви, цялото трасе е чиста проба крос-кънтри, т.е. рай за обичащите да им е трудно нагоре и скучно надолу.
Нищо лошо - прекрасни гледки, чезнещи махали, зеленина и спокойствие, но нищо, което да ви запали душата и да вдигне адреналина.
Да, всяко спускането по ерозирали горски пътища може да ви научи на нещо, но ние тръгнахме с мааалко по-големи очаквания.

Ниво - денивелацията изисква умения за въртене, сила и опит. Спускането е с висока скорост и макар по черно, малко невнимание може да ви затъркаля на рекордни и болезнени разстояния...





 



ПЛАЧКОВЦИ (ХИЖА БЪЛГАРКА) (2016)
Този маршрут е къде по-интересен и вълнуващ от крос-кънтристкия Трявна рън, споделен по-горе!
Отново в района над Плачковци, тук вече има пътека, пинизи, гаден моторджийски улей и куп корени и клони, които елегантно могат да ви свалят на земята...
Качването може да стане по няколко начина, въпрос на избор. Ние го направихме по трака на Трявна рън, описан по-горе. Денивелацията е приемлива и ако сте с добър тренинг, няма да имате ядове.
Около хижата има разни постройки, но не остана време да проверим кое какво е, та ето ни на пътеката. Започва хоризонтално и ако не ви мързи да въртите, можете доста да се засилите. След остър ляв, идва ред на същинското спускане. Мотористи са разказали играта на пътеката с гнусен улей в средата, който след дъжд се пълни с вода и драматизмът започва да прелива... Макар и къса, следата е бърза, на места технична и игрива. Дотолкова, че кросарската тъпотия няма да ви развали настроението.

Ниво - качването е по силите на всеки, спускането не съвсем. Начинаещите ще се поизмъчат.

            







РАВНЕШКА РЕПУБЛИКА (2012)
Така нарекох шеговито тази част от Централен Балкан, защото това е масив, отделен от билото на Стара планина. Достатъчно е висок (над 2000 м), за да предложи завидно дълги спускания, и достатъчно дълъг, за да позволи на почти всяко южно бедро да има по една (а някъде и няколко) страхотни линии за надолу!
Макар с каране да е проверен (засега) само един (1) от посочените тракове, съм на 100% сигурен, че всички са възможни и си струва тикането нагоре.
Като казах тикане, това е единствения минус на района - качването на билото. Има опции през Ботев, описана тук, както и с лифта над Сопот (тук), но те са доста по-дълги и целодневни. Най-бързото качване е с бутане, като за добре подготвен байкър ще отнеме около 4 часа. Това означава, че ако денят е дълъг и ви се бута, можете да правите по две спускания дневно...
От траковете ясно се виждат началните и крайните точки, като удоволствието от карането в района ви е гарантирано.

Ниво - за добре и много добре подготвени (физически и технически)!
(1) (2) (3) (4) (5)                 








РАЗЛИВ - КРЕПОСТТА БОРОВЕЦ - ПРАВЕЦ (2015)

Един типичен XC-маршрут, достъпен дори и за начинаещи.  Съчетава бързото и лесно качване до ниското било на северните хълмове над село Разлив (Правешко), с разглеждане руините на крепостта Боровец и завъртане над тунела на магистрала Хемус, с връщане по асфалта.
Около хълма с крепостта има и няколкостотин метра техничен участък за по-напредналите, та да не е съвсем айляшката...
В интернет има достатъчно инфо за този поел доста евро-средства културно-исторически оазис в иначе опосканата от партизани правешка околия. Ако сте с деца и други некаращи люде, спокойно можете да завъртите 16-те км от следата, докато станат готови пържолите... 

Ниво - лесно, приятно, удобно. Около крепостта има няколко места за упражнение на серпентини, каране по рошав камъняк и траялджийски умения.

        






РИБАРИЦА - х. ЕХО
Тук ще се опитам да дам обща информация за възможните спускания от хижата на север - към Рибарица. На приложения трак ще видите четири следи, като това са познатите ми варианти за спускане от хижата. Не съм посочил как можете да се качите, защото вариантите също са много - от епичното спускане през Вежен, до избутване, или трудно въртене по някоя от посочените пътеки. Разбира се, винаги можете да усложните допълнително логистиката и да се качите от юг или изток... :-)

В никакъв случай (1) не се подлъгвайте да правите най-западната следа от трака! Сложил съм и марка, а причината да го посоча е с предупредителна цел. През 2011-та опитахме да спуснем оттам и всичко завърши с фрактура и среднощно зачукване...
Спускането през Кавладан (2) е по-приемлив вариант, въпреки че започва доста остро, а и тази пътека се води официално като затворен, неподдържан маршрут. Както и да е - все ще оцелеете. Къде по-криви сме виждали.
Класическата пътека (3) е през Остриките - добре маркирана и най-честата, ползвана от туристи и байкъри. Тук има за всеки по нещо и като чели е най-препоръчителното спускане към Рибарица.
Последното предложение (4) е за най-лежерните и начинаещи. То е и най-дълго, в случай че не спуснете вляво от Колиба (предложено на трака), а продължите на север и излезете чак до хасфалта...

Ниво - когато говорим за такава надморска височина, безотговорно ще е да кажа, че е лесно. Човек може да се пребие и на равно, какво остава по билото... И в двете посоки, за да се доберете до хижата, ще трябва да сте преди всичко в добра физическа форма. Велосипедните ви умения ще бъдат поставени на изпитание още в първите метри надолу, независимо коя от пътеките изберете. Любим участък ми е между Ехо и Ушите, където можете едновременно да летите и да рипате по праговете...
Обобщено, за да сте спокойни и вие и близките ви, добре е да прецените правилно възможностите си.










СЛИВЕН - КАРАНДИЛСКИ ПРЕЛЕСТИ (2012)

Когато излизах от София при проливен дъжд, разчитах само на прогнозата, че в Сливен ме чакат слънце и 30 градуса. Е, от Синоптик.бг познаха - не само ме чакаха, а и ми подвикваха...:---)
Втората приятна изненада бе, че пътеките по Карандила (паркът, част от Стара планина над Сливен) са буквално за Топ 10 в БГ - оптимален наклон, всякакъв вид камънак, тегави и технични линии - все балсам за МТБ-ста.
Тъй като тази година (2012) лифтът не качва велосипедисти (не били подписали някакъв договор), заложих на сигурното - бутане. Има опция и по асфалт (30 и няк'ви км), но това звучи обидно...:---)
За около час и половина бях на върха и оттам лесно може да се избере по коя от всички пътеки да се спуснете. Аз заложих на Хайдушката - качих се по нея и някак силно се сближихме. Изцяло си отговаря на името, защото трябва да си голям МТБ хайдутин, за да караш надолу. На снимките се виждат подробностите.
Ако имате сили, за един ден могат да се направят поне три спускания, но и две са ви достатъчни - бирите след това са задължителни (има барче на началната станция на лифта). Ако пък сте в Сливен за weekend-а, ще успеете да разучите почти всичкото суркане...

UPDATE 2016
Макар, че това бе четвъртото ни идване тук, отново имаше с какво да се изненадаме и добавим още обич към това място! Пътеката към старческия дом, започваща на разклона от/за връх Голяма чаталка, просто изкъртва! Следата е с общо начало от пътеката на Трак (2).
Задължителен е и вторият дубъл, за да спуснете съседното, западно ребро (Трак 2) - истинска наслада за МТБ-сетивата!
Ако имате достатъчно време, може да сурнете и пътеката под лифта...
Снимките (2) са достатъчно красноречиви.


Ниво - нагоре може да пръхти всеки, но за да карате и надолу, трябва да сте напреднали. Пътеките се карат на 100%, ако умеете да намирате точните линии. Но дори и да откопчаете крак и да попренесете тук-там, никой няма да ви сочи с пръст - самият факт, че сте се осмелили да карате по този камънак е достатъчен.

 (1) (2)         (1) (2)      









СЛИВЕН - ХАЛКАТА и още нещото... (2013)

В горното представяне си обещах, че през 2013-та отново ще съм в Сливен. Е, тук съм...
Защо ли?
Защото освен Хайдушката пътека, в Карандила има още много каране!
Толкова много камънак и така перфектно "подреден" - няма как да не се влюбите в това място.
Този път заложих на западните пътеки, които започват вляво от станцията на лифта. Ясно се виждат с пунктир в различните карти (примерно cycle map) и затова няма смисъл да прилагам отделен GPS трак (копирах този от "Хайдушката").
За "Халката" можете да прочетете достатъчно в Нет-а, като държа да уточня, че не преминах през нея... :-)
Ще оставя на снимките и видеото да ви запознаят по-детайлно с пейзажа и условията за каране, като аз единствено мога да добавя, че искрено завиждам на сливенчани!

Догодина пак - остана още много каране...

Ниво - нагоре се бута, освен ако не се споразумеете някак с лифтаджиите... Денивелацията от около 600 метра се преодолява бързо, като горещо съветвам да тръгнете рано, за да хванете изгрева и 1-2 часа след това - светлината е вълшебна!
Надолуто е 100% възможно, но само за напреднали! Има достатъчно и бързи, и технични участъци, които ще ви напълнят душата. На някои места правих по 3-4 дубъла, докато успея да мина чисто, т.е. перфектно място за тренировки. "Почвата" е от типа никакво сцепление, което придава допълнително колорит.

(следете пунктирите вляво от "Хайдушката")               








СЛИВЕН - 2014 (БЪЛГАРКА, КУТЕЛКА etc.)
Който е последвал примера от досегашните две сливенски включвания, няма как да не е разбрал, че при тези дадености, задължително ще има и трето! Е, имаше... и то какво!
Не сливам това поредно сливенско каране с останалите, защото излязоха цели пет пътеки и има опасност манджата да стане с грозде... 
Във видеото от "Халката" се вижда, че момците ми загатват за пътека от връх Българка, под Кутелка и чак до Сливен. Порових из Google maps и не отне много време, за да си "нарисувам" трака със спускането. Впоследствие се оказа, че има три варианта, но физически остана време само за един (следобедът беше отреден за Чумерна).

Трак 1.
Маршрутът, който карах. Стартира от квартала под хълма с кръстта и ви изкачва през много приятен черен път, преминавайки през няколко интригуващи съборетини. Очевидно, в миналото тук е имало парк с разни забележителности, от които в момента мирише единствено на разруха... Не след дълго се включвате в официалния асфалтов път, преминаващ покрай връх Българка. Качването не е никак трудно, автомобили почти липсват и за 1-2 часа (в зависимост от темпото) сте в изходна позиция. До върха не се качих, защото ми изглеждаше доста горист, но нищо чудно да има връзка с пътеката от трака (някаква форма на ГФР).
Спускането е издържано изцяло в доказано добрия сливенски стил - изразени пътеки, скорост, технични участъци! Има и два моторджийски скока, които внасят допълнително интрига. На две места бдителни туристи са спънали спускането с дънери, но бързо се заобикалят. Водата е изкопала и улей, за допълнителна трудност. Всичко това се случва за няма и километър - страхотно начало. След това изненадите постепенно позачезват и до самия край летите с 300... Много силна пътека!

Трак 2.
Малко по-къс от Трак 1, защото започва с отбивка вдясно, малко по-надолу по асфалта. За разнообразие, съм дал старта на качването с начало от по-централно място в Сливен, което не пречи да се направи предложението по-горе. На снимките ще видите и името на маршрута: Каракютюк- Костова чешма - Бялата вода - Свети Спас - Селището - Сливен. Стартът не е така агресивен като в първото предложение, но по нищо не отстъпва като усещане за добра пътека. Щом стигнете до "Бялата вода", двете следи (с Трак 1) се обединяват и тук можете да избирате - да продължите по пътеката от Трак 1 (проверен), да поемете вдясно (точно срещу табелата) по добре изразена пътека към Сливен (непроверено), или да тръгнете (с изкачване) на изток, по зелена маркировка, водеща до "Маринино градище" и "Селището" (непроверено).

Трак 3.
Това е проекто-трака, с който тръгнах към Сливен. Започва от същото място, където са скоковете от Трак 1, но не поема по моторджийската пътека, а с изразен черен път тръгва в своята си посока. В Google maps ясно се вижда, че пътека има, а в края на спускането по Трак 1, една баба сподели, че от т. нар. Тодорово аязмо (отбелязано на трака) нагоре има пътека към билото. Всичко това ме накара да оставя този проекто-трак, защото той ще ме доведе тук за четвърти път... :-)

Ниво - трудно ще намерите лесно каране над Сливен. От средно, до напреднало - тук си трябва опит. Разбира се, има и по-лесни неща за начинаещите, но хубавите (за да не се бутат и надолу) са за хора, които карат по-отдавна.



UPDATE 2018
Годината е вече 2018-та, на сцената са се появили нови лица и цял нов клуб - Blue Rock. Момчетата са доста ентусиазирани и са се захванали да чистят и поддържат многото опции за каране в района. Покрай това са се появили няколко нови пътеки - Моллова гора и вариант на спускането от Кутелка. Отделно, лифтът вече качва велосипеди и всичко започва да намирисва на още един байк-парк!
Прилагам трите следи на почистените пътеки в тази част, за да не се бъркат с досегашните:
Кутелка
Чаталка
Моллова гора


(1) (2) (3)             








СОПОТ DH (2013)


Едно прекрасно място да се пребиете качествено!
Не случайно това е най-трудното DH трасе в България. В този маршрут го описвам като АМ опция за по-опитни и напреднали байкъри, но имайте предвид, че грешките тук могат и да са фатални...
За да се качите до старта, можете да ползвате лифта (ако работи), или да си избутате няколкото километра догоре. Отнема около 2-3 часа. Оттам нататък е оцеляване - всякакъв вид камънак, гарниран с никакво сцепление и няколко спичащи скока, дропа, каменната река, серпентините и т.н... Висш пилотаж за много добре подготвени спускачи.
От всичко изброено по-горе, караемото за напреднал ХС/АМ колоездач е около 70-80%. На видеото по-долу неслучайно липсват няколко участъка. Комбинирах филма с качването до крепостта над с. Анево, тъй като са в един район и от един и същи ден.
Въпреки хищническия характер на трасето мисля, че е задължително за сверяване на часовника. Докато карах надолу, през цялото време се сещах за "колегата" Сократ - "Знам, че нищо не знам"...


Ниво - само за много напреднали, в случай че искате да карате всичко! В противен случай ще се наложи да суркате и гоните велосипеда си по камънаците...

          (с тонове в интернет)      









СОПОТ - х. ДОБРИЛА - х. ВАСИЛ ЛЕВСКИ - х. РАВНЕЦ - КАРЛОВО (2011)
Целодневен, пълноценен и уникално добър МТБ маршрут, който ще ви вземе здравето, в случай, че го подцените.
Качването става най-бързо с лифта и следва активно бутане до билото. Оттам се тръгва по епичното трасе х. Добрила - х. Васил Левски - "Петолъчката" - х. Равнец... Епично е, защото отнема доста време, минава откъде ли не и ако се мотате по хижите (почти задължително), спускането с фар/челник ви е в кърпа вързано...:---)
Ден или нощ, спускането по масива Равнец към хижа Равнец си е едно доста адреналясващо приключение - описано е добре в линка "Тема", ден втори. Ако не ви е стигнало, продължението му от х. Равнец до Карлово е още по-брутално и яко!

Ниво - за напреднали.
                    









СТЪРГЕЛ КРЪГОВ (2012)
Ето един приятен и лесен маршрут за тези, които не искат да се напъват много, но пък желаят да усетят чара на Стара планина.
Село Стъргел е на 50-тина км от София и билото над него е все още умерено високо - около 1600 м. Изкачването става бързо и лесно, а спускането предлага интензивни XC емоции - точно като за начинаещи.

Ниво - начинаещи и примързяващи ги напреднали... :---)








УЗАНА - ВЕЛОРАЛИ (2011)
Едно от най-популярните в БГ състезания, провеждано в района на местността Узана, в подножието на връх Исполин. Двудневният маршрут изисква много добра подготовка, а трасето е типично ХС.
Домакини и главни организатори са момчетата от клуб "Исполин", Габрово.

Ниво - за състезателно каране - минимум средно.
(ден 1) (ден 2)              










ХРИСТО ДАНОВО - БЕКЛЕМЕТО - ХРИСТО ДАНОВО (2012)
Оказа се, че село Христо Даново е своеобразен портал за бърз достъп до билото на Балкана в района на Беклемето. Над селото минава стар военен път (в трака от следващия маршрут), който в края става тесен черен, но за 2-3 часа нормално каране ви качва точно където трябва. Има и вариант по 20-те километра асфалт от пътя Троян - Кърнаре, но той е за шосейки...
Показаните на трака две спускания са всъщност поне четири, защото в средната и долна части има много разклонения на пътеките. Началото е общо, започва с приятен скален FR, след което се влиза в една много симпатична гора с още по-симпатична пътека. Суркинг по ливадата след нея и пресичане на хасфалта. Тук става още по-интересно, защото ви очаква технично каране по още по-техничен терен.
Ако имате време, спокойно може да се направят няколко спускания, които да започват от пресичането на асфалта.

Ниво - за поне средно напреднали. Нагоре се иска въртене, а надоле набор от AM умения, за да не се пребиете...

         







ХРИСТО ДАНОВО - х. ДЕРМЕНКА - ИГАНОВО (2012)
Това е един от многото варианти, които могат да се направят, в случай, че сте от южната страна на Балкана. Всички спускания от билото в посока селата и градовете на юг, са преживяване, което няма как да забравите! Теренът изобилства от туристически и животински пътеки, които вървят ръка за ръка със 100% МТБ оргазъм...:---)
Качването по този маршрут става по доста залинял военен път, чиито асфалт е вече история. Става бързо и дори ще имате време да се попръскате на Сувчарското пръскало - красив водопад, намиращ се вдясно след един бетонен мост, на около 200 метра от пътя. Водата пада от 54 метра и наистина си струва гледката.
Карането по билото е ясно, манджането в Дерменка също. Интересната част е спускането - колекция от всичко, което може да си пожелае един МТБ карач - тесни и технични пътечки, хвойнинг, суркинг, улеи, горски FR...

Ниво - изисква се минимум средно, за да ви хареса.
                    








ЧУМЕРНА - МИЙКОВЦИ - ЧУМЕРНА (хижа, връх)

Чумерна - хижа, връх, станало тадиционно XC-състезание с качване от с. Мийковци (събота) и спускане обратно (неделя). Именно последното ме караше отдавна да проверя за какво иде реч и едно пътуване в района направи факт това желание.
Хижата е прекрасна, полянката отпред също. Условията са прилични, наоколо има няколко забележителности, вкл. връх Чумерна. Дотук добре... Не, няма контрапункт - просто навсякъде мирише на крос-кънтри. Ако очаквате технични и криви кози пътеки, не е това мястото.

Трак 1.
Това е трасето от състезанието. Започва уникално надъхващо - горска пътека, скорост, адреналин! Чак не можете да повярвате, че така ви се е отворил късметЯ... И точно да дойде момента на вечното щастие - хоп, греда. Гредата се материализира под формата на скучен черен път (след 3-ти километър), който не свършва чак до края на спускането. Т.е., ако сте любители на дългите суркания по тракащи и хлопащи пломбоотлепващи калдъръми, това е вашето спускане (отново уточнявам - след 3-ти км). Съветът ми е да се изкефите на първите три километра и да си избутате обратно до хижата, за да метнете Трак 2.

Трак 2.
Типична XC-пътека (преминаваща на моменти в алея/черен път), спускаща (на места леко качваща) от хижа Чумерна до разклона с асфалта на Твърдишки проход. Далеч по-приятна от чакълестата тропаница в горния абзац. Ако и това не ви стигне, връщате се до хижата и отивате да позяпате от връх Чумерна, след което си сурвате черния път обратно до хижата.

Ниво - както споменах, типични XC-трасета, изискващи добра физическа подготовка (за катеренето) и начално до средно ниво (за спускането по Трак 1). От Мийковци (ако все пак стигнете дотам) препоръчвам качване по асфалта на Твърдишки проход - почти няма трафик, карате на сянка и качвате разстоянието прилично бързо.

(1) (2)         







ШИВАЧЕВО (2016)
Близостта до Сливен обрича Шивачево на силни пътеки и много камък. Попаднахме на това село при едно от каранията на Карандила и нямаше как да не ни направят впечатление многото прави моторджийски следи по скалите. Не мина месец и сме отново тук - да проверим стават ли и за планинско колоездене.

Не само стават, ами направо са за това правени!
Поне шест на брой, лесно видими и на сателит, и с просто око от пътя.
Дълги са по около 2-3 километра, а достъпът до началото им е по приятен черен път, въртящ към билото. За по-бързо, можете и да ги избутате отдолу, за да се поопознаете.

Много е странно усещането да суркаш по стръмно и чакъл, тук-там с по някоя серпентина и почти никъде със здрава почва под краката... Rolling Stones е точното име за подобно място! В същото време, тази борба с гравитацията носи много радост и е страхотен тест за уменията ви с велосипеда.
В следата не съм дал самите спускания, а само началните им точки, защото пътеките се виждат лесно и няма как да се отклоните. Изключение прави само стартът на №1, но и там трудно ще се объркате.

Ниво - само за хора с умения да карат по технични терени!

                   








ШИПКА - ПЪТЕКИТЕ НАД ГРАДА (2013)
Всички познаваме и свързваме град Шипка и върха над него с баталните сцени около епопеята. След този weekend ще свързам района с още нещо - изключително добрите пътеки, които изобилстват в тази част на Балкана. На този линк можете да видите почти всички, но аз ще фокусирам вниманието ви върху най-добрите, или поне тези от тях, които опитах лично.
Най-бързото качване става по шосето, като при чевръсто каране сте горе за точно час. Разбира се, можете да приложите и метода "тикам едно, получавам две", при който избутвате нагоре по една от пътеките (записвайки следата), а пускате по друга...
Класиката (1) е спускането от самия връх. Започва на юг, преди стълбите (има и табелка - гр. Шипка), като бърз черен път, от който след това вляво се отделя пътека, вървяща по билото - скали, камъни, стръмнотии... Разкошно и бързо, и технично спускане, пресичащо на две места шосето и "близващо" го на трето. Краят е точно в красивата градина около "руската" църква.
Източно от първата, следва втора много силна пътека (жълта маркировка), а в края на града (точно до една чешма) свършват цели три (2) (синя, зелена и жълта маркировки). Всички те започват от билото, свързващо върха с Буздлуджа и са като по учебник - имат от всичко, а са и 100% караеми. В гората има известна плетеница от цветове и маркировки, пресичащи се с новопрокарани дърварски пътища, но опитен карач няма как да се обърка.
Ако нямате достатъчно време да опитате от всичко, задължително е пускането по "класиката". Видеото дава достатъчно ясна картина за какво иде реч.

Update 2014 - дървосекачи са попроменили пейзажа към по-лошо и вече липсва този чар, бликащ от горните редове.


Ниво - за пълноценно каране би трябвало да сте с поне средни умения.

(1) (2)                  









ШИПКА - БУЗДЛУДЖА - ЕНИНА (2013) 
Няма как да отидеш до Шипка и да не се качиш на Буздлуджа. 
Няма как да се качиш на Буздлуджа и да не видиш безумието, наречено Дом-паметник на Партията... 
Малцина знаят, че името на този връх е Хаджи Димитър (според Wikipedia), тъй като именно тук през 1868 г. е разбита четата му, а по този повод Ботев пише "Тоз, който падне в бой за свобода...". Истината обаче е друга - върховете са два - Буздлуджа и Хаджи Димитър. За протокола.

Но, няма да говоря за политика, а за пътеки, тъй като тук има изобилие от такива! Успяхме да караме две от тях - може би най-добрите.
Синята маркировка (1) ме спечели! Може да стартира от самия връх, или пък от хижата, като трябва да внимавате да не слезете прекалено ниско. Първите три километра са почти равни, като идеята е да се придвижите по билото до началото на спускането. Моторджиите са се постарали да не се объркате, като същевременно не са успели все още да окенз*т нещата. Крайната цел е "Калето", където има руини на древна крепост. Докато стигнете дотам, ще минете през разнообразен терен, който няма да ви позволи да се разсеяте! Висшият пилотаж започва при спускането от "Калето", където наистина ще ви трябват завидни умения, ако искате да го карате цялото. Снимките и видеото са достатъчно информативни...
Жълтата маркировка (2) е донякъде разновидност на синята, но само в началото. Дървосекачите са разсипали старите черни пътища и са прокарали нови, така че в началото има леееко неприятно спускане. Поради това, силно препоръчвам да заемете началната част от трака на Синята пътека, а след като се пресекат, да си продължите надолу към Енина. Тук моторджиите са се пооляли и ще се наложи да се поборите със завидна доза бягащи камъни от всякакъв калибър. Утехата е, че така се тренират баланс и газене, а в долната част пътеката се изчиства и става бърза, задъхана и носеща много радост.


Ниво - за пълноценно каране би трябвало да сте с поне средни умения.
Краят на пътеката със синя маркировка (Калето) изисква висш пилотаж!

(1) (2)               









ЯСЕНОВО - връх ИСПОЛИН - ЯСЕНОВО (ХИМИТЛИЙСКАТА ПЪТЕКА) (2013)
Не очаквах, че тази пътека ще ми донесе толкова радост!
Очевидно Скобелев е разбирал от терени, щом е избрал точно този маршрут за "спускачите" си... :-)
Съветвам ви да влезете в Ясеново откъм Дунавци и Шейново, защото оттам пътя е доста по-добър.
Ако карате с нормално темпо, за около два часа сте на Узана, а след още максимум един ще сте в позиция за надолу. На трака съм избрал малко криви 1-2 км преди връх Исполин (стръмен и занемарен горски път, т.е. бутане и малко "мамата"), но това е заради обилните къпинови и ягодови благини преди чешмата под върха в края на юли. Ако това не ви допада, има си и класическо качване до върха, което е доста по-гостоприемно.
Интересното става след подсичането на Исполин (от изток), когато започва истинският кеф! Разнообразна, бърза, технична и запомняща се е Химитлийската! Шестте ѝ километра са точно колкото трябва, за да я пуснете на един дъх и долу (особено след изключително силния финал) да питате за още... На трака съм сложил точки къде трябва да внимавате, за да не се объркате.

Вторият трак е от приятели, които продължиха започнатото и усложниха трасето с повечко камънак. Твърдят, че си струва, а ето какво казва г-н Иван по темата:
"...д
ива пътека с интересни завои и наклони, която преминава в сипеи и ронливи камъчета с много варианти да се влачиш надолу. Инерцията те държи и ако спреш - няма тръгване. До последно те изцежда. Разбира се, в селото долу се ВИКА от кеф, че дори и след като са ти източили бензина ти е все тая... ;-)".

Update 2014
Добавих и трети трак, който успях да завъртя при едно от минаванията ми през района. Попаднах на моторджийска следа, която изглеждаше обещаваща. Оказа се типично XC с много въртене и скучновато спускане. Публикувам я заради последните 2-3 километра, които измиват срама на останалото тутуруткане - техничен камънак, бивш черен път, глътнат и изчезващ сред трънаците. Ако не ви се върти всичко останало, просто избутайте края в обратна посока и му се насладете. 

Update 2018
Промених трак №1, тъй като пътя за качване е ремонтиран и на практика можете да се качите до х. Партизанска песен и с автомобил. Няма смисъл да се бъхтите по стръмните и каменисти серпентини от старата версия.
Кофти новината е, че пътеката почти не се ползва и започва сериозно да обраства. Все още носи своя чар, но (особено през лятото) растителността преобладава.

Ниво - изисква се минимум средно, за да не се измъчите, особено в крайната част, където небезизвестната нискостаропланинскоостровърхосуркаща се настилка само дебне за неподготвени байкъри... :-).

 (1) (2) (3)