СЛАВЯНКА
Разположена на границата ни с Гърция, Славянка (Али ботуш) е малко позната планина, поне сред мейнстрийма. Доскоро и аз бях сред непосветените. Само бях чувал колко е яко и какви хубави пътечки и пътечета имало.
Вече не е така - посветих се и се зарибих. Истина е - яко е, пътеките и пътечетата са прелест, а високото било (над 2200м) предлага всичко хубаво, което може да предложи едно високо било...:-)
Част от Рило-Родопския масив, тук мирише и на Рила и на Родопите. Така и изглежда - хем е камънясало и стръмно, хем има една особена атмосфера и визия, вълшебна една такава. Гърците още я имат за част от Пирин, но който е карал по Пирин, бързо ще усети, че нямат много общо. 




ГОЛЕШОВО - връх ГОЦЕВ - връх ШАБРАН (2012)
Целият район след село Катунци е меко казано странен - типично погранично изостанало и за късмет, запазено от набезите на цивилизацията. Приложеният трак започва и завършва в село Голешово, но ако не ви се ходи дотам, можете да стартирате направо от входа на резерват Али ботуш (старото име на Славянка). Бърз чакълест път ще ви набере чевръсто височината, като можещите ще го въртят, а останалите ще побутват. Важното е, че и двете популации ще излязат на една висока поляна (около 1700м) и там ще похапнат, преди да атакуват Гоцето.
Атаката започва през една гора, където се тика остро нагоре и само си набелязвате линиите, които ви очакват по-късно при спускането. Който е ходил на връх Вежен и спускал пътеката през гората над хижа Вежен, със сигурност ще се присети за пейзажа...
След като излезете от гората, катеренето продължава по много приятна камениста пътека, която надолу също ще ви докара мнооого приятни вибрации. Последният етап е типично високопланинско (ВИП) МТБ - тикане към върха по гол каменист терен. Интересното е, че тук навсякъде са разпръснати т. нар. кари - всякакъв странен по размери и форма камънак с карстов произход. При спускането трябва да внимавате - склонни са да причиняват човки!
Ето го и Гоце - снимки, пози и безкрайни пейзажи. По билото минава и границата ни с Гърция. След това се мятате към съседния връх Шабран, повтаряте упражненията и идва ред за спускането.
Не е от най-дългите (7 км), но е от много приятните! Съчетава много добре ВИП суркане, каране по тесни и технични пътеки, горски серпентини и линии с неочакван край.
Много добър маршрут!

Ниво - догоре ще се качат дори начинаещите, стига да са с добра физическа подготовка. Спускането обаче, си иска минимум средни умения. Има участъци (особено в гората), които могат да ви причинят трайни повреди, ако не внимавате.

         







ПАРИЛ - ЦАРЕВ ВРЪХ (2014)

Ако искате да се научите да карате всякакъв вид серпентини, това е мястото. От най-лесните, до най-трудните (възможни само за мнооого напреднали), десетки на брой серпентини ви очакват при спускането от билото на Славянка. Черепът горе е напълно заслужен, защото някои от линиите при грешка могат да са ви за последно...
Малък царев връх не е никак малък (2150м.), а качването може да стане поне по два начина:
- чрез широк кръгов маршрут от Голешово към Гоцев връх и оттам по билото
- чрез избутване на пътеката отдолу, в чието начало ще се озовете, ако оставите МПС-тата в село Парил и по черен път, подминавайки хижа Славянка, продължите нагоре.

Ако денят е дълъг, а вие достатъчно добре подготвени, по-добрият маршрут е западният - от Голешово, през Гоцев връх. Качването е като описаното по-горе, разходката по билото достатъчно изчерпателна, а спускането... там е ясно!
При по-къс ден и недостатъчно количество време, съветът ми е да направите качването по пътеката за спускане. Дали ще стартирате от Голешово или Парил, е въпрос на логистика. Ние избрахме второто, защото идвахме от източната страна на Славянка.  Имайте предвид, че между двете села не може да се придвижите с автомобил - чакъл, кал, коловози, ями...
Село Парил е малко, самобитно, с население от цели седем души! Горе, по билото, има семейство от четири възрастни мечки и две мечета, та скоро мечките може да станат повече от хората...

Пътеката е разкошна - горска, стръмна, бърза и същевременно достатъчно технична, за да ви опъне възможностите! Докато избутвате нагоре, ще можете да се опознаете (с терена) и когато полетите в обратна посока, да няма изненади. Малко преди върха попадате на дащен малинов масив (там са и най-трудните серпентини), където гарантирано ще спрете поне за половин час...

Ниво - част от серпентините (под върха) са само за много напреднали! В гората също има няколко доста криви участъка,  но като цяло, останалата част от пътеката е по възможностите на средно напреднал байкър. Задължителна, ако сте в района!
Две от забележителностите около Парил са комплексите Омая и Белите скали. Първият е с приказните къщи "глина", където срещу нескромна сума можете да усетите какво е да си хобит, а вторият представлява гъзарлив еко-комплекс, за който един чичо от Ново Лески каза "Идете да го видите - там всичките фолк-певици си снимат клиповете... ".