СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Тук ще бъдат маршрутите, различни от западните старопланински, осоговско-малашевски, кюстендилски, врачански и т.н. Има много малки планинки (като Руй планина), които няма смисъл да отделям, за да не се надроби прекалено индекса.







РЕБРО - ЛЯЛИНЦИ (БРЕЗНИШКО)
Когато намериш на картата села със звучните имена РЕБРО, ГЪРЛО, КРИВОНОС и т.н., когато видиш между тях лопатките от гърба на заровен километри дълъг "динозавър", без много да му мислиш се мяташ в тази посока... :-). Въпросните населени места се намират на 10-тина километра от гр. Брезник, Пернишко и предлагат прекрасни възможности за планинско колоездене.

Хубавото на района е, че могат да карат както начинаещи, така и напреднали. Удоволствието за първите се гарантира от многото черни пътища, хасфалтец и проходими пътеки, а групата на напредналите ще бъде приятно изненадана от карите - всевъзможни по форма и големина карстови камъняци, разхвърляни навсякъде по наредените в редица няколко хълма. Всеки от тях си има връх, който пък си има име - Ребърска могила, Любаш, Стража. И от трите върха се разкриват прекрасни гледки във всички посоки, а денивелацията от около 400 м. спрямо селата долу дава достатъчно опции за спускане.

Предложените два трака са съответно за начинаещи XC любители и за напреднали каротрошачи с дебели гуми, пълни с боза.

Трак (1) съм го чертал само по наблюдения от върховете и възможните черни пътища според ГЪ. Убеден съм, че почти всичкия асфалт може да се избегне, като се направи връзка само по черно. Очевидно желаещите да карат в района ще има върху какво да поекспериментират... :-)
Трак (2) го пробвах лично. Качванията (особено второто) се бутат и носят. Не включих третия хълм (след село Лялинци), защото не ми остана време, но там също има доста интересни участъци, по които карите няма да ви оставят да се разсейвате!

Ниво - както вече споменах, има за всекиго по нещо.

(1) (2)     









РУЙ - ЯБЛАНИШКО ЖДРЕЛО - ТРЪНСКО ЖДРЕЛО
Има някаква магия в пограничните райони. Дали, защото са по-диви, дали поради някаква друга причина, но този маршрут го потвърждава. Както и при връх Миджур, едно на пръв поглед обикновено XC може да ти напълни душата, щом е близо до западната ни граница.
Първоначалната ми идея беше да се направят с едно каране връх Руй,  Ябланишкото и Трънското ждрело, но късият ноемврийски ден и лежерната атмосфера не го позволиха. Въпреки това, ще оставя трака в първоначалния му вид (с малко подобрения), защото това би бил идеалния сценарий за един нормално дълъг ден.

Всичко започва от село Ломница, откъдето широк и доста стръмен на моменти горски път ще ви изведе до хижа Руй. Там шансът да има сготвено не е особено голям, особено в неделя. След като си изядете донесеното, по пътечка зад хижата продължавате към върха. Минава се през красива гора и след известно тикане и доста "мамата", полазвате на Руй. При добро време и видимост се открива чудна гледка!
Следва спускането. То не е нито нечувано, нито невиждано, защото е скоростно шусене по черни пътища. Има варианти за заигравки, но не са в изобилие... Коригирах първоначално замисления трак, защото се оказа, че част от пунктирите на OCM картата не са много коректни и за да не се губи време в търсене на не особено съществуващи пътища и пътеки, спуснах линията към с. Туроковци. Ако имате експериментаторски дух и искате да откриете една невероятно добра горска пътечка, която завърша зрелищно над циганската махала в квартал Баринци, подсечете върховете Мали Руй и Сип и продължете на север над същия квартал.
Оказа се, че над Трън (освен многото тръни) има три доста добри пътеки, които обаче, за да се опишат точно, трябва да се започнат от града, в посока нагоре. Местен ром се кълнеше, че са точно от типа "кози" и много, ама много ще ми харесат! Е, явно ще имам повод за второ идване в района.

Сега за ждрелата.
Ябланишкото отпадна, защото времето напредна. Остана Трънското + екопътеката след него. Карането по въжено-стълбищно-висящите съоръжения е меко казано невъзможно. Може да се кара след това - по екопътеката. Предполагам, че същото ще е положението и по Ябланишкото.
Иначе е красиво, спор няма. И е достоен завършек на един толкова позитивен есенен ден.

Ниво - средно трудно класическо XC, като добрата физическа подготовка е силно желателна за тикането след хижата. Надолу мекиците са с предимство, както и добрите спирачки. Ако улучите пътеките над Баринци, плочата се обръща и нещата силно загрубяват...

         










СЛИВНИЦА - АЛДОМИРОВСКО БЛАТО - НАДПИСИТЕ
Ако потърсите в Нет-а информация за града и историческите събития в района, ще има да четете с часове. Няма да ви лиша от това удоволствие, но аз ще се насоча към каменните надписи и хълмовете.
Струва си да се помотате тук, най-малкото заради съчетанието на история, красива и различна природа и технични (но кратки) спускания по карите. Не пускам GPS следа, защото карането ми тук беше по-скоро небрежно мотане по няколкото хълма и блатото в подножието им. Можете да се натъкнете на изоставени окопи, военни простотии, всякакъв вид камънак и дори "трупове" на боеприпаси... Ако ви се върти, периметърът може значително да се разшири и така ще обхванете една солидна площ от този интригуващ район.

Ниво - качванията са по черни пътища, но ако решите да се пробвате надолу по карите, ще ви трябват поне средни умения.

         







ТУДЕН - РАЗБОИЩЕ - МАНАСТИРИТЕ
Този район е рядко посещаван от колоездачи, но определено си струва. Липсват високи върхове и зловещи спускания, но ландшафтът тук предразполага към обилно ХС с всякакви елементи и много природни и културни забележителности.
Минути след като поемете от с. Туден, се изправяте пред първия манастир за деня - Букоровският. След това ви предстои да видите едно интересно скално образувание - Котлите. Там има и доста технична пътечка (и доста къса), която при грешка не дава прошка...
Следващото село е Разбоище с прилежащият Разбоишки манастир. Интересното при него е, че е разположен в една скала и наоколо е много красиво.
Ако искате още манастири, очакват ви село Чепърленци и Чепърленският манастир, а след това и пещерата Темната дупка.
Има и още, но ще ви оставя да се убедите сами в това...

Ниво - лесно откъм терен, изисква опит във въртенето.

                    







ЧИПРОВЦИ - МТБ РАЛИ "ТРИТЕ ЧУКИ"
Традиционното състезание на града, което събира много публика не само заради велосипедите, но и поради изложбата на килими и всякакви занаятчийски произведения. Обикновено се спи на палатка, като мястото, на което се провежда (Трите чуки), предлага повечето удобства за това - трева, вода, дръвца и много звезди на небето.
Трасето е страхотно, особено след като 2011-та беше променено към по-стръмно качване и по-технично спускане.

Ниво - в рамките на състезанието е ясно, че добрата подготовка е задължителна. Ако ще го карате просто за удоволствие, средни умения са ви достатъчни.