РОДОПИ
Все още съм голям длъжник на Родопите, но може ли човек да обиколи навсякъде...?
Важното е, че съм решил малко по малко да поправя грешката си и от 2011-та започнах да попълвам бедната си родопска МТБ-колекция.

Година вече е 2014-та, а маршрутите набъбнаха до над 40!
С група С.К.А.нархисти се постарахме доста през последните месеци и позабърсахме срамното бяло петно, което представляваше тази планина в колекцията. Само да е здраве, има още поне толкова за описване!









АСЕНОВГРАД - ГОНДА ВОДА - БАЧКОВО (2014)

Част от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. Родопи 2014, Ден 1
Цък.







АСЕНОВГРАД - ГОНДА ВОДА - АСЕНОВГРАД 2 (2014)

Част от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. Родопи 2014, Ден 6
Цък.






АСЕНОВГРАД - ГОНДА ВОДА - АСЕНОВГРАД 3 (2014)
Не случайно числото 3 е сакрално. При третото ни посещение на Асеновград и неговите МТБ прелести, с известна досада катерех чакълестата пътека към ловната хижа и си мислех, че повече няма да ми се налага да го правя...
Да, ама не!
Не само изтрещяхме от двете спускания за деня, но като разбрах (Thanks to Киро), за поредно, започващо зад параклиса на Момина сълза, както и още няколко благини, мога уверено да заявя (само да е здраве), че ще има и №4 и №5... нищо чудно и №6!

До лагера Гонда вода можете да стигнете най-лесно, като с въртене от Асеновград за около 2-3 часа минете съответно край аязмото, манастира и ловната хижа. След като се наснимате и начудите защо (аджеба) това място пустее, вместо да е еб*си яката база за почивка и други работи, мятате пътеката. В началото е малко скрита (т.е. следвайте трака), но бързо разкрива прелестите си и само след секунди политате надолу. Има няколко паднали дървета, но нищо сериозно, а и част от тях почистихме.
Чакат ви скорост, камъни, улеи, пресъхнала река, храсти и клонки по врата и лицето - абе, пълна програма! Всичко свършва край аквадукта, за да започне с нова сила чак до Асеновград.


Ниво - качванията са по възможностите на всеки умеещ да върти, но спусканията (за да карате) изискват минимум средни умения. Черепът горе е заради отвесните скали и необезопасената пътека към края.
Ако сте в дву или многодневен формат и искате да се напарите с гореща минерална вода на открито, легендарните сред малцинствата извори с душ и женско/мъжко отделение са в село Леново (зад параклиса). Пълна мизерия, но пък е приключение...

Да се нахраните в района може на много места, но едно от удобните откъм вкус и цена е тук.

                        







АСЕНОВГРАД 4 - хижа Момина сълза (2014)
От всички пътеки над Асеновград, тази бидЕ "открита" последна. Подсказката за съществуването ѝ дойде от Кирил, появил се в плановете ни в точното време и на точното място. Последна в хронологията, но може би първа като качество!
Изчистена, поддържана (ровят я и местните кросаджии), обичана - тези отличителни белези са навсякъде. Чак се чудя как още не са ѝ направили няколко скока, за да стане и DH-местна забележителност...
Скромните 1,5 км могат да се удължат докъм 4, ако я навържете със спускане от Гонда вода.

Началото е веднага след тоалетните, разположени зад старата черква на хижа Момина сълза. Чисто, бързо, на места технично - ако карате без да спирате, можете да я метнете и за няколко минути! Бих я оприличил на секс с непозната - на крак, леко припряно, но вълнуващо! Очевидно цялата група имаше такива мераци, защото в края (при шосето, въженият мост над реката), всички пръхтяхме в групов мултиплен оргазъм... Наистина много добро попадение, при това леснодостъпно от вси страни - кеф ти през Гонда вода, кеф ти от Бачково (нашият вариант), или пък направо с избутване по трасето. Задължителна!

Ниво - за качването вече стана дума, а относно спускането - за да я карате, ще ви трябва поне средно ниво. Ако го нямате, нищо не пречи да се поноси на няколкото по-тегави места. Напредналите ще летят по трасето и ако нямат други планове за деня, със сигурност ще си я избутат поне още веднъж...

Снимките от този ден не са кой знае какво (затова липсват), но видеото е достатъчно информативно.

        







АСЕНОВГРАД - ЛЯСКОВО - РУЕН - АСЕНОВГРАД (2014)
Идеята за този маршрут е на гусин Любо, повече известен като Musicshaker :-)
В рамките на М.Ъ.Р. 2014, една мъглива и доста студена вечер, докато ние гледахме филмче на топло, трима ездачи прокараха дири по въпросния трак. Когато ги попитах как е било, получих позитивна оценка, но нищо повече...

А какво се оказа?
Злато, дами и господа! Злато!
Бърза, чиста и доста технична на няколко места пътека, издържана в най-добрите традиции на района! И ви държи през цялото време нащрек, защото камъняците и падовете идват толкова изненадващо, че ако не я познавате и се заплеснете, ще се наложи да се запознаете с добър ортопед-травматолог... В тази връзка, по пътя минавате покрай поне 3-4 параклиса и можете да палнете по една свещ за здраве.

Оригиналният трак свършваше в село Руен, но ние го продължихме до Асеновград, като по този начин добавихме още 2-3 километра десерт.

UPDATE 2016
Добавям следващите две следи тук, защото започват няколко километра преди селото, в посока Асеновград. Част са от Ултрамаратона, провеждан в района и са просто ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ!
Скорост, техника, камъни, баланс и все в този ред убавини, каквито търсим в хобито си. Показаха ни ги едни "криви" хора от Пловдив, за което Аллах ще намножи годините им... ;-)
Всъщност, следата е една, но в последната си част има два варианта. Съветвам ви да хванете лявото (с точка на картата), т.е. към параклиса Св. Димитър (не се стига дотам, остава от ляво). Няма да съжалявате! 

Ниво - до Лясково можете да се качите по асфалта, или по няколкото западни черни пътища, т.е. бързо и лесно. Спускането изисква поне средни умения, за да останете удовлетворени.

Хапване и пийване в Асеновград можете да получите тук.

                          







АСЕНОВГРАД - СВЕТИ ИЛИЯ - АСЕНОВГРАД (2014)
Поредната асеновградска МТБ прелест, разположена непосредствено над града. Можете да се качите до параклиса по класическия (през манастира) или модернистичния начин - избутвайки директно по пътеката. Ние предпочетохме да сме модерни, защото нямахме много време.
 
Ако не искате да прекалите с модернизма, докато бутате е важно да внимавате, за да не изтървете мястото, където пътеката се раздвоява с варианти "през билото" и "през гората". Има табелки и горещо препоръчвам минаването през гората. Така ще можете да карате и много по-бързо да се доберете до параклиса. Ако тръгнете през билото, ви очаква тежко бутане и много "Мамата". Да, гледките са уникални, но можете да им се насладите и при спускането, ако сте избрали билния вариант. Имайте предвид, че почти по цялото било има застаряващи кари, които независимо от наклона, протягат хищни остри ръбове към гумите ви! Ще призная всеки, който успее да спусне от параклиса до разклона, без да направи поне едно прещипване... :-)

GPS тракът показва двете опции за спускане.
 
Ниво - качванията са по възможностите на всеки умеещ да върти, но спусканията (за да карате) изискват минимум средни умения (ако спуснете през гората) и много добри (ако спуснете през билото). Черепът горе е заради билното спускане.

                         







БАТАШКИ СНЕЖНИК (2014)
Има поне четири начина да се качите на шестия по височина (2082 м.) връх в Родопи. Поне на карта. На практика със сигурност са повече. Отдавна заглеждаме този срамежливец и няколко пъти му се разминава, но използвайки една пешеходна Беглика, най-накрая влезе в програмата. Пешеходната.
Имам добра и лоша новина.
Добрата е, че горе е много красиво и при добра светлина, можете с часове да зяпате язовир Батак, и всичко достъпно за зяпане.
Лошата е, че не е кой знае какво от МТБ гледна точка. Черни пътища, чакълец, ерозия тук-там и като цяло - XC. По данни на запознати, южната пътека имала адреналин, но за съвсем малко, а след това се плащал данък, под формата на нападали дървета и бутане надолу. Успях да се запозная само със северните варианти (няколко са, все успоредни и се събират), но и местни споделиха, че това е положението. Загатнаха за гъбарски пътеки до върха и наистина, на няколко пъти се натъкнах на обрасли просеки от стари сечища, но нищо, което да мога да навържа в цялостно спускане, от хубавите.
Може би, с времето ще попаднем на още информация и ще я споделя тук.
Тракът е обединен с по-голямо каране, включващо Атолука, но това не променя темата.


Ниво - подходящ за всеки в добра физическа форма XC маршрут.








БАЧКОВО - ПЪТЕЧКИ И ДРУГИ РАБОТИ (2014)
2014-та за мен се оказа Родопската година. Част от Родопи, логично бе Асеновград и региона бързо да влязат в полезрение...
Отделих тези четири пътеки в отделна тема, за да не се омешат с досега описаните, а и за да имате едно наум в случай, че решите да ги "карате".

Кавичките не са случайни!

Всъщност, чиста и издържана от А до Я е само пътека №1. Разклонението ѝ към тунелите (№2) не съм го проверявал лично, но агент Жоро от Асеновград твърди, че го има и е караемо. №3 е чиста само в началната си част, а №4 си струва също само до водопада. Качвам ги всичките, за да ви спестя лутания и загуба на време.
В линка за GPS ще намерите само следа №1. Останалите са ясни от описанията, а и на всички карти са официални пътеки.
Линковете за фото и видео съдържат събирателни кадри, като коментарите са под всяка снимка.

№1.
Част от един доста по-голям маршрут, това спускане е само десерт. Ако се започне от Пловдив, през Бяла Черква и т.н., става доста маратонско преживяване, но в случая фокусът е друг - спускането към Бачково. Избутахме си 5-те километра с усмивка на уста, отнема около 2 часа макс. Струва си усилието, защото така разучавате линиите и позачиствате от паднали клони и други екстри.
В началото започва като типична XC-пътека, газеща по борови иглички и шишарки. Веселото идва, когато влезете в улеите и серпентините, но отново нищо специално. И малко преди да задремете, се срещате с камънака. Сочен, едър, серпентинест - макар и вече в края на спускането, ще ви напълни душата!

№2.
Тази пътека започва малко след началото на №1. Вляво ще видите стрелки и разклон към Асеновград. На картата е официално посочена, но надолу не съм убеден, че излиза над Бачково. Не остана време да я проверим, но Жоро твърди, че излиза над заведенията до тунелите и има опция чак до Асеновград.
Всъщност, проверихме я в долната ѝ част (над Бачково), но там освен стария римски път, вървящ успоредно на шосето, друго не намерихме. Тракът (2) свалих от OFRM и доказва наличието ѝ.

№3. 
Това "спускане" е типичен пример за тезата "Спокоен живот без очаквания"...  Бяха ме надъхали - как била супер-мега-квази-ултра яка и аз, логично, подходих със същия набор прилагателни. И е точно така, но не за МТБ, а за пешеходен туризъм...
Причината?
Скален коридор (тясно ждрело на пресъхнала река), богата колекция едър камънак, падове, метални стълби и въжета... Все неща, трудно връзващи се с планинско колоездене.
Иначе районът е уникално красив, а участъкът от Бачковски манастир до Аязмото е 100% караем и доста скоростно-палав! Има два подхода, като първият започва от паркинга, но е скрит между масите на една кръчма. За съжаление, търговците здраво са налазили и цялата улица пред и около манастира е задръстена от сергии и китна цигания!
Пътеката за Марциганица започва след Аязмото, добре маркирана и пълна с изненади.


№4.
Сливо(в)долското падало!
Много, ама много красиво място, което задължително трябва да видите. Колекция от всякакъв размер водопадчета, нацвъкани по протежение на река Сливовдолска.
Ние подходихме отдолу-нагоре и за велосипеди става САМО до баш-водопада. Дори и дотам има няколко места, на които не може да се кара. От падалото нагоре става яко Мамата - нападали дървета, много стръмно и прочее МТБ-невъзможности. Иначе пътеката излиза на Марциганица.
Карането е сумарно около километър, но има много интересни и технични участъци, на които можете да упражнявате това-онова.

Ниво - имайки предвид стръмните стени от двете страни на Чепеларска река, няма как да кажа, че спусканията към Бачково са лесни. Камънак, улеи, теснотия и много серпентини - все неща, заради които сме там, все пак... Начинаещите ще се поизмъчат, но пък след такива карания се дърпа много. 

(1) (2)                         



 

БЕГЛИКА (2011)

Вълшебно е това място и няма да се правя на евтин лирик и да редя суперлативите...
Трябва да се види!
Мястото на действието е района около язовира Голям Беглик. Там ежегодно се провежда един от най-силните зелени фестивали в БГ. Дали ще сте на феста или не няма никакво значение - язовирът си е там целогодишно. Има много опции за каране в района - черни пътища, пътеки, храсталясване... Може да се качите на връх Сютка (голяма и малка), да се забиете в гъстите гори и да се чудите как сте си го причинили, да си джиткате по черните пътища, разглеждайки пейзажа.
Траковете по-долу са предимно ХС, но стига да имате желание, винаги може да промените карането към по-интригуващо...:---)

(1) (2)






БЕДЕН (2015)

Подходихме с много надежди към това село, защото по първоначален план, след като видим крепостта Беаден, би трябвало да се спуснем чак до Настан по едни близо 8км пътеки.
То хубаво, обаче въпросните пътеки остро липсваха... или поне бяха дотолкова обрасли и накъсани (в началната и средна части), че префасонирах трака и заложих на сигурното (доколкото може да има сигурно в Родопите след такава зима). Поради тази причина приложеният трак не е обходен в целия си блясък и има теоретична вероятност нещо да не е както го виждате... ;-)
Въпреки това, продължавам да твърдя, че това село си струва въртенето, както и че терена около и над Беден си струва суркането.

Крепост няма. Има купчина камъни и много изкопи от иманяри. Един от тях дори сподели, че има таен тунел, минаващ през билото и излизащ около съседното село Брезе. Остава да проверим дали финалната част от първоначалния ни план я има, защото наличните каменнопътечести подсичания на картата още не ми дават мира.

Черешката на престоя ви би трябвало да е минералния извор отдясно на разклона за Брезе. След като подминете една китна селяния, наричаща се "БАР", по черния път край реката ще стигнете до един горещ минерален извор. Добри хора са иззидали корито, където с помощта на кратка задача по математика на тема тръби, дебит и за колко време ще напълнят басейн, можете да си устроите чудна баня! Ако е нощ и няма много зяпачи - и други работи...


Ниво - въртенето е леко досадно, но пък е по хасфалт, та няма да ви затрудни особено. Черният път до крепостта също. Спускането е подходящо за средно напреднали, но и начинаещи, и напреднали биха се забавлявали доволно добре.

          








БЕЗВОДНО (2015)

Кръстникът на село Безводно или е имал силно развито чувство за хумор, или силно се е объркал...
Още от отбивката през Комунига, та през целия път до язовир Боровица, изобилства от чешми! В самото Безводно ("центъра") има две с огромни чучури и дебит. Отделно, пролетта на 2015-та дойде с порои, които отнесоха пътя към селото, та в момента се заобикаля по 400 метров прокопан в гората обходен маршрут.

Както и да е - тук сме за да караме!
Какво ще караме?
Една епична пътека.

Част от маршрута на ПВ, спускането от разклона за село Три могили към язовир Боровица е меко казано епично начинание. Силно непрепоръчително за начинаещи и нехаресващи пътеки без "flow"... Тук т. нар. "родопско равно" е представено в най-грубата си форма, защото всичките 15 километра са ту нагоре, ту надолу! Има си страхотните попадения и силни моменти, невероятните гледки към старите махали, гънещата се река Боровица и язовира, но не е за всеки. Поне не и велосипедно.

Ако сте си наредили логистиката, можете да стартирате от разклона към Три могили. Ако не сте, ще трябва да избутате по трака, за да се спуснете обратно към изходната точка. По стар обичай, ние заложихме на втория сценарий, като това ни позволи да се запознаем по-отблизо с трасето и забележителностите му. Тежката зима на 2015-та буквално е помляла част от гората, та доста рязане и прочистване е паднало, за да се освободят поне част от пътеките в района. За щастие, като част от ПВ, този маршрут е перфектно прочистен и достъпен. Трудностите идват от постоянната промяна на нагоре-надолуто, както и от буквалната невъзможност за каране на много от местата - било поради ерозирала и чезнеща пътека, било поради rolling stones. Но, както казах, това е маршрут (в МТБ варианта си) само за любители на тежки терени. За сметка на това, там където се кара (70-80% от следата), ще можете да упражните почти всичко, което сте научили за това хоби.

Заредете се с количества вода, защото първите свестни чешми се появяват чак след като прецапате реката. Минавайки през Чакъровска махала, освен че ще позобате невероятните череши, вишни и сливи, ще имате "удоволствието" да се запознаете със стадо крави и няколко бика. Последните ще оставят траен и незабравим спомен, особено ако се сбият и вплетат рога буквално пред гумите ви, или по-колоритно - ви подгонят по тясната пътека... Както каза пъдарят, който ни посрещна, в такъв случай взимате една голяма пръчка и викайки, "ги шибате през рогите"... аз не посмях.

Ако бивакувате в района, перфектни възможности имате край самия път, малко преди селото. Поради никаквия трафик, страхотни пейзажи и лекуваща тишина, ще се почувствате като на курорт. 

Ниво - ако ще карате велосипед, САМО за добре подготвени и издръжливи.


          









БЕЗДИВЕН (2015)
Бездивен ни остави безмълвни, а пътеката безсилни да опишем безкрайното и безгранично щастие, безсрамно настанило се в безспирно търсещите ни нови пътеки сетива... Върхът не е нищо особено като височина (1140 м.), но за тази част на Родопите си е направо исполин. Разположил се е северно от най-западните ръкави на язовир Кърджали и безочливо изкушава каращите с невероятните си пътеки. На практика, наличните спускания от върха са поне четири, като тук ще опиша три от тях, тъй като за четвъртото не остана време, но със сигурност го има. Идеята за следите почерпих от каранията на Байкария и ПВ9, както и от възторжените впечатления на опиталите ги.

БЕЗДИВЕН - ИЗТОК
Това е най-препоръчителната следа!
100% гарантирано каране по умерено дълга и технична пътека, предлагаща различни условия и доближаваща се най-силно до определението "ендуро".
Следа (1) показва тръгване директно от върха, но това, което направихме ние, беше първо да избутаме по пътеката от трака и след това да се метнем в обратната посока.
Причината?
Трудната логистика за кръгови маршрути в този район. Ако искате да карате нещо тук, ще трябва да си го избутате. Иначе трябва да имате транспорт, който да ви оставя на ключови места. В случая такова място е село Русалско.

До върха не се качихме, тъй като не там е благото на този маршрут. Истината започва малко след като от лявата ви страна останат къщите на махалата Дойранци. Оттам, та чак до широкото каменно корито на река Боровица, ви очакват едни шест километра, които дълго ще помните с добро! Снимките (1) разкриват донякъде чара на пътеката, надявам се и видеото да помогне...
В края, край реката, имате перфектното място за къмпингуване.

БЕЗДИВЕН - СЕВЕРОИЗТОК
Бих нарекъл това спускане "Околовръстното"...
Започва като разклонение на северното стръмно суркане по едно от ребрата, за да премине на североизток, да подсече целия масив на върха и изцяло на изток да ви разкаже играта - чак до края на пътеката в село Ненково.
Не го давам като фаворит, поради леко тегавкото подсичане от север. Действието се развива в една букова гора, пообрасли полянки и все ландшафт, по който се кара, но не така диво, както при пътеката от Трак (1).
Диво става, след като подминете чифлика на баба Фатме Гюл!
Пътеката придобива остър аграрен характер и ще се наложи да се преборите с много камъни и технични участъци, за да стигнете до кулминацията - финалното спускане по "Белия килим". Това е издълбан в скалата тесен учатък, където не един МТБ-фотограф би станал известен със снимките си ;-)
Влизайки в селото, задължително хвърлете поглед на джамията-ракета и готовото ѝ за полет минаре... ;-)
Снимките и следата са под номер (2).


БЕЗДИВЕН - СЕВЕР
Това описание го слагам само заради статистиката.
Не ви препоръчвам да го правите, освен ако не сте любители на бързата загуба на височина, суркането по барутлив терен и спънатото каране покрай малка, но красива рекичка.
Това бяха минусите.
Плюсовете са няколко разкошни и технични серпентини, красив горски участък и много, ама много подходящи за интимно усамотяване крайречни гьолчета...
Краят е в махалата Тикла, където е и единственият в района въжен мост. Под и около него можете да си направите чудна баня, а по поречието на река Боровица има десетки места, подходящи за къмпингуване.
Снимки от това спускане не съм правил, тъй като началото му е общо с (2), но пък успях да му сглобя видео (2), което допълва казаното в текста.


БЕЗДИВЕН - ДРУГИ
Има и четвърто спускане от върха, започващо като общо начало с  Трак (1) и движещо се успоредно на следата, но откъм рида на махала Дойранци. Докато карахме по следата (1),  от лявата ни страна (на север, отвъд дерето) ясно се виждаше пътека, по която вървеше добитък. Предполагам, че след като направи няколко гънки в посока изток, се слива с Трак (2) и завършва на "Белия килим" над Ненково.

Магазините и кръчмите тук са кът, та най-добре да се появите подготвени. Ако все пак държите да си допълните запасите, най-близкият търговски обект е в центъра на село Бакалите (срещу Ненково) - работи до 19.00 часа.

Ниво - независимо колко добри са за каране, всички маршрути по-горе изискват минимум средно ниво.

(1) (2) (3)              (1) (2)         (1) (2)








БЕЛИНТАШ - КАРАДЖОВ КАМЪК - МОСТОВО (2014)
За това място слушам от няколко години и най-после календарът и времето се наредиха така, щото пет калпака да замъкнем мощите си и единодушно да потвърдим - няма такова място!

Има много и все лесни начини да стигнете до скалата, наречена Белинташ. Отделно, в Google ще намерите достатъчно информация кой, кога и защо се е подвизавал тъдява. Това, което не намерих, докато готвех маршрута, бе байкърската гледна точка. Липсваше ми достатъчно информация откъде е най-добре да се спуснем, кое е по-удачното качване до Караджов камък, кои са силните пътеки в района. Това доведе до известни импровизации, но нюхът за добри пътеки не ни подведе и оттук нататък информацията ще е достъпна за всеки.

В зависимост от времето, с което разполагате, можете да видите (и покарате) между две и поне дузина от забележителностите около Белинташ. Ние имахме разписани командировъчни за два дена, но опасността от проливен дъжд на втория ден редуцира двойката до единица... Въпреки това мисля, че направихме много ползотворни еднодневни набези...
Най-логично е да започнете карането с посещение на Скалата. Освен, че ще бъдете гарантирана атракция за туристите, тук наистина ще се почувствате по-особено! Сигурно има някаква магия около този масив, но още по-сигурно е, че спускането много, ама много ще ви допадне! Ние си харесахме една бяла и широоока плоча, която ни свали бързо до поредица от шукаритетни пътеки, серпентини, улеи и т.н. благини. Не очаквахме, че ще попаднем на толкова концентрирана последователност от МТБ-радости. В края има още една скала - стръмна и доста мамеща, с която епично завършвате първото от двете спускания за деня. Реката предлата безплатна баня, а точно срещу вас е втората и лично за мен по-въздействаща забележителност - Караджов камък! Снимките и видеото са с №1.

Тръгвайки да катерим Камъка, допуснах фаталната грешка да попитам местен за маршрута. Опитът ни досега е показал, че питаш ли местен, обикновено бъркваш... Ако трябва сега да се кача, бих избрал черния път над Мостово, който се вие до билото. Оттам достъпът до Караджов е лесен. Виж, за спускането не бих пренебрегнал показаното в трака (въпреки черния път в началото), но с интерес бих обследвал и южната пътека.

Та, каза ни чичото да се мятаме "... по десното, щото левото било по-тегаво за въртене". Единствено смисъл от това имаше, че бутахме в гора, т.е. на прохлада и хубава сянка. Публикувах оригиналния трак от карането, за да можете да прецените откъде е добре и откъде не е, т.е. да коригирате маршрута си по ваш вкус. Ако ще го качвате през "нашата" гора, на 5.2 км не завивайте на ляво, а хванете дясното и по серпентините (чезнещ с годините черен път) ще се качите буквално до Камъка. Същото може да се направи и от южната страна на рида, но за там не мога да дам информация. 
След като се покатерите по стълбата, наохкате и наахкате (съвсем основателно) на гледките и цялостното извънземно разположение на скалата, идва Въпросът - откъде да се спусне?
Ако сте с много добри умения и търсите предизвикателства, пуснете го по пътеката, по която ние се качихме - от 6 км до 7.2 км. Толкова стръмно, технично и на ръба спускане надали ще сте имали! В края му се облещвате срещу Хайдук кая и продължавате по още една, не по-малко вълнуваща пътека, която е достоен завършек за деня.
Ако пък не желаете да се вкарвате в приключение, спускането може да стане или отново през серпентините с връзка към Хайдук кая, или по южните пунктири, или (ако имате повече време), през двете северни опции, спускащи се над Мостово.
 
Каквото и да изберете, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се качете до Караджов камък - няма да съжалявате! Снимките и видеото са с №2.

В Мостово има един магазин с меко казано беден асортимент, т.е. на особена хапка и пийка не разчитайте. От друга страна, в района има няколко комплекса с къщи за гости и дори басейн + тенис корт... Ако сте си постлали предварително настаняването, ще има на какво да легнете. Ние си бяхме постлали палатки и бивакуване, и не съжалихме.

Ниво - догоре все някак ще издрапате (по лесния или по трудния начин), но надолу трябва да внимавате! И от Белинташ, и от Караджов камък, липсата на достатъчно опит може да ви вземе здравето (буквално).

            (1) (2)       (1) (2)








БРЕСТНИК (2014)
За този маршрут получих пълното съдействие от пловдивския МТБ-клуб Крива спица. Това беше и логичната развръзка, защото от хижа Здравец (или малко по-високо, вкл. Бяла черква) започват няколко много силни пътеки, които със сигурност са сред Must ride опциите за района.
Много е приятно да те водят, да ти показват, а ти само да караш, снимаш и се кефиш на терена... Направихме и ред идиотии, част от които ще се видят на видеото... :-)
Искам пак!

Спускането се покрива в началната си част с трасето от 24-часовият маратон (2010-2011г.), организиран отново от Крива спица. До началото му, както и до хижа Здравец, можете да стигнете по няколко начина, все лесни, вкл. и с МПС-логистика, затова тази част ще я прескоча. Няма да прескачам обаче самото спускане - разнообразен терен, в който ще намерите почти всичко от тази част на северни Родопи. Гарантиран кеф!
Непременно опитайте манджите на бай Иса (отбелязан на трака). В ресторанта му в стил дюшеме, задължително се поръчват ашуре и гюзлеме! Пропуснете ли, си оставате пишлеме...

Финалната част над Брестник е също много силна, а вместо по черния път към селото, последните 400-500 метра можете да се шмугнете в 2-3 опции за пътеки (ако ги забележите). Кръчмата "Позитано 20" е задължителна, а щом седнете, питайте за Катето - много добро дете... и не яжте от храстите :-)

UPDATE 2018
Ако ви примързи да въртите до началото на спускането, може директно да хванете надолуто, започващо малко след ресторанта на бай Иса. Скоростен черен път, усещащ се като пътека, с много шукарии!
Преди да излезете на параклиса Възнасение богородично, имайте едно наум, че ливадата е частна и не е ОК, ако нахълтате - има недружелюбни кучета и сприхав стопанин, на който му е писнало да връща натрапници...
Коригирах трака, за да няма изненади.

Ниво - поне средно, за да не бутате двупосочно и не търсите спешен кабинет, или по-лошо...

                           








БУКОВО (2014)
Това е един от онези маршрути, към които тръгвате с нагласата за нещо нещо леко, бързо и между другото, а се оказва, че в края на спускането сте натокани и напомпани с адреналин!
Дали заради жегата, или просто защото ни мързеше, но смешните 500 метра денивелация ги мъдрихме няколко часа (срам ме е да кажа колко). Нагоре почти не се кара - бута се покрай селската река, но не е нищо особено. Малко по-тегаво става в края, когато оставяте реката и хващате вляво, по склона към връх Острец. Но отново нищо сериозно. Следва финално избутване и подсичащата върха пътека, която се кара и дори е доста забавна.

След всичко това започва спускането. Имате две опции, като ние избрахме западната (на трака съм сложил марка). По-надолу и двата варианта се събират.
Стръмно горско суркане, последвано от още по-стръмно подсичане на юг и след това започва баш-веселото! Бързи, сухи, безтегловни пътеки, десетки серпентини, всякакъв размер rolling stones... Освен всичко това, прекрасна панорама и простор.
Можещ финал ви изплюва буквално над къщите на Буково, а ако хванете Байряма, ще си тръгнете с богати армагани от местните мюсюлмани (снабдени с две джамии).

Ако някакси се озовете на върха за втори път и искате да разнообразите спускането до Буково, смело можете да го направите по маршрута за изкачване. Гарантирано удоволствие и качествен завършек.

Ниво - ако искате да карате надолу, за да си го върнете на вложеното бутане, нивото ви трябва да е поне средно. Стръмно е, сухо и липсва сцепление + многото и различни размери камъни.

                           









ВАРВАРА (2013)
Село Варвара се намира на около 100 км от София и е едно много подходящо място за западнородопските ви набези. Поради никаквата зима тази година (2014), атакувахме още през февруари.
Минерални извори, плаж, басейни, бунгала... освен всичко това, масивите над Варвара предлагат и страхотни пътеки! Запознах се с тях благодарение на господа Изтрещелите и с времето се надявам да споделя всичките. Милеви скали, Елин връх, Байряка... както и поне дузината пътеки измежду тях - достойни за всяка МТБ колекция.

Варвара - х. Равно боре - Варвара (трак 1)
Качването започва по асфалта към Велинград, а в един момент хващате вдясно по сръмният, но справедлив път към хижа Равно боре. На хижата предлагат всякакви туристически екстри, но вашата започва малко по-надолу - от една северна отбивка на черния път.
Бърза и луда пътека, изцяло издържана във формата многогърба родопС.К.А. След първоначалното надолу, следва второначално нагоре, а финалът е от най-добрите! Минавате покрай руините на една крепост (Градището), а в долната част (над селото) задължително разгледайте Базиликата. Една от чешмите е с лековита вода.

Варвара - къси пътеки (трак 2)
Този ни се услади още повече! Може би, защото липсваше многогърбият елемент и спускането беше като от байк-филм. Скорост, прагове, улей и разкошни пясъчници. А колко дропа и гърбици за рипане има... Лудница!

Варвара - Милеви скали - Варвара (трак 3)
За да смятате, че познавате района над Варвара, задължително трябва да сте минали и през маршрута с качването до Милеви скали. Местна забележителност, в миналото тази природна чупка е била наистина изключително красиво място. Заставайки на ръба, пред вас се разкрива уникална панорама към Велинград и всичкото убавина, която Дедо ви Господ е поръсил наоколо - разкошотия!
Използвам минало време, защото откакто военните са си наместили радиорелейкотрансмитеризлъчвателните свързочни карантии баш на върха, това място вече не е същото. Нещо като музея на тоталитарното "изкуство"...
Въпреки това, маршрутът е must ride, най-малкото заради наистина задължителната панорама. Не се застоявайте горе (особено на върха), защото никой не може да ви гарантира, че всичките тези мощни предаватели са безопасни за здравето.

Качването от север става по два начина - лесен и още по-лесен.
Лесният е по черния път (трак 3, но в обратна посока, след точката Смаденица), започващ над Варвара, като при умерено темпо, за около четири часа ще сте с около 1300 метра денивелация аванс. Има и бутангенс, но пък е в гора и тук-таме има вода (не разчитайте през лятото).
По-лесният е по асфалтовия път, започващ между селата Симеоновец и Семчиново. Ако карате чевръсто и не се разсейвате особено, за макс два часа сте с 14 км напред, готови да спускате към по-апетитната част от карането - пътеките над Варвара!

Всъщност, както споменах и за траците 1 и 2, МТБ-богатството на това село са пътеките по северните склонове на масива. Поне пет са и са една от друга по-добри! В случая, от Милеви скали спуснахме не към хижа Равно боре (има маркирана пътека), а по пътя на лесното качване, за да можем по-бързо да се озовем на поляната с интимното име Смаденица. От там, след кратко избутване, започва и истинкият екшън. На следата (thanks to Павката) се вижда само един от вариантите, но тук можете да разгледате и останалите. Трак 2 от по-горе също може да бъде започнат от това място.
Суперлативите са излишни, просто погледайте трите клипа...

Концентриран вариант "Best Of" за еднодневно каране №1
Започвате с Трак 2, след което по същото качване и след същата първа част от спускането, продължавате с края на Трак 1 (на 520 м н.в. имат обща точка).
Ако има сили за кратък десерт, се довършвате с финалната част на Трак 3 (спускането започва от Кръста).

Концентриран вариант "Best Of" за еднодневно каране №2
Друг вариант е, както в №1 да се качите още по-нагоре по черния път и да стартирате Трак 5. Проиграхме го есента на 2016-та и също много радва.

Update 2016  - спускане от Милеви скали към Долене (Трак и снимки 4)
От няколкото варианта за качване, избрахме кръгов - с начало и край в Долене. За целта се поема по стръмен черен път на северозапад, който бързо ще ви изкара до едни кошари, където трудно ще откажете айряна... Малко по-нагоре внимавайте да не си изтървете дясното, което за финал ви изкарва на асфалта за паметника и върха.
Странно, но на всички карти има начало на пътеката от самия връх, а всъщност такава просто липсва. Хваща се вляво от асфалта, от последния остър завой преди върха.
Ако сте фенове на стръмни и технични пътеки с обратен наклон и барутлива (разбирай суха) почва, това е за вас! Започва малко спънато и на няколко места ще пренесете по метър-два. След това обаче нещата си идват по местата и чак до края летите над камъните.


Много добри манджи, бързо и почти за без пари, можете да опитате тук.

Ниво - качванията са общодостъпни, но спусканията си искат опит.

(1) (2) (3) (4) (5)       (1+2) (3) (4)            (1) (2) (3)









ВЕЛИНГРАД (2014)
Ето, че захапахме и този легендарен МТБ-регион. Благодарение на байкарийци (в частност на Васко) и дузина весели ездачи, направихме първата от няколкото прекраснотии в района, а в най-скоро време се надявам да опиша и останалите.

Още с тръгването се залисвате по едни надградски пътечки, които дават много добър начален заряд. Качването става по бързи черни пътища, които към края стават и доста стръмни, т.е. ще побутате. Няколко скални групи предлагат красиви и уютни места за почивка, а след това сте под Елин връх. Горе има параклис, но тракът ви не катери дотам, а отбива вляво през гората.
Хижа Кладова е в безпомощно и ненаселено състояние, така че освен да се излегнете на поляната, друга работа там нямате. А и започва спускането.

Пътеката е трепач - бърза, технична, постоянно сте на ръба, поради песъчливата почва и шумата. Има доста прагове и камънаци, по които ще можете да поупражните някои пинизи, а когато спуснете всичките ѝ 7 км, доволно ще можете да отпиете бира в известното местно заведение "Баба и дядо".

UPDATE 2017
Благодарение усилията на момчетата от Алабак, още една местна легенда стана възможна за каране - спускането от Локвата. Пътеката е изчистена и си чака феновете!

Ниво - черните пътища улесняват много изкачването, въпреки стръмнотията си. Проблеми за по-начинаещите биха възникнали при спускането, но никой не е умрял от бутане... надолу.


                      









ВЕТРЕН ДОЛ (2014)
Село Ветрен дол е в непосредствена близост до Варвара. Влезе във фокуса на настоящото каране, защото има късмета да се намира в подножието на един родопски масив, приютил върховете Байряк и Елин. Именно те бяха причина за този маршрут и макар, че за един ден не успяхме да завъртим всичкото пътечкинг в района, долуописаният вариант е изключително богат на адреналин!

След като излезете от Ветрен дол, поемате надясно, към село Паталеница. Преди селото има отбивка отново вдясно и започва катеренето към Баткунски манастир. Преди време тук е имало санаториум за белодробно болни, но днес сериозният сграден фонд тъне в забрава. Единствено църквата търпи ремонт и дава надежда, че след време нещо може да се промени към по-добро.
След манастира, отдясно ще видите руините на бившата психиатрична болница. В момента (02.2014) мощни мангасаряни изнасят с каруци тухлите и къртят бетона за желязо...

След тези пост-СОЦ реалности се потапяте в Истината. Започва 10 км въртене, катерене, бутане и т.н. байкърски табиети, които бързо и стройно ще ви изведат под връх Елин. По пътя има много изкушаващи пътечета, но вие си гледайте трака. На много подходящо място ловците са направили един заслон, където ще се почувствате като гост на БДЖ- РСВ (ресторанти и спални вагони).

Кратък престой за почивка и хранително-вкусови вдъхновения и започва спускането - много, ама много приятно!
Първо се борите с клоните и зелената маркировка в красива букова гора. След това вдигате във въздуха есенните листа, обилно запълнили разкошната плетеница от улеи. За кратко летите с триста по каменисти пътища, а за десерт попадате на една обилно постлана с камъни пътека, където окачването на велосипеда ви ще изиграе решаваща роля в борбата със скоростта... Камъните са кари (т.е. от острите и коварните), скоростта е сериозна, а другарчето пред вас (в случая Явката) рипа ли рипа, успявайки да нацели най-добрата линия, така че да не сменя гума с открита фрактура някъде по опорно-двигателния си апарат... 
Абе, лудница!

Ниво - черните пътища услужливо ще ви изкачат до всяка една точка. Ако можете да въртите и сте във форма, за един ден спокойно могат да се направят дори три спускания, т.е. общо 60-70 км. Има доста варианти и от Елин, и от Байряк, а улеите в средната част са с десетки разклонения. Начинаещите надолу биха се поизмъчили, но все трябва да се започне отнякъде... Напредналите ще се носят над камъни и дървье и ще крещят за още!

Много добри манджи, бързо и почти за без пари, можете да опитате тук.

                      









ГОСТУН (2014)
Оказа се, че в района на село Гостун ври и кипи от пътеки!
С времето ще ви ги представя хронологично, като част от програма "Западни Родопи - тука всичко се дропи"!

Ще започна с една представителна следа, която беше част от доста по-мащабно начинание с начало Елешница. Сметката се оказа без кръчмар, защото в един момент остро залипсва "топла връзка" между билото югоизточно от Елешница и долуописаното възвишение. Поради тази причина го дробнах в един бърз, но 100% наситен маршрут. Това не означава, че съм се отказал да търся "липсващото звено" и съм убеден, че такова има. Гледайки Earth визията на Google, сън не ми дава идеята да продължа, докато не го изровя... :-)

Стартирате от реката и по бърз черен път ще стигнете до лагер на дървосекачи (мургави). След това започва кефа за въртящите и кошмара за бутащите - стръмно, но справедливо качване през новоизлюпен дърварски път ви качва почти до изходната точка за спускане. Там се помотвате в една чудна борова гора и тръгвате надолу...
По пътеката отляво се отваря красива гледка към съседния хълм, село Гостун и бъдещите ви завоевания! В далечината са връх Ореляк, цялото пиринско било, че и рилското. За капак, почти на трака се е разположила мощна и гостоприемна скала, откъдето всичко гореизброено е още по-хубаво.
След скалата е и единственият наистина хард участък, а после ви чака технична, но караема бърза пътека чак до реката.

Ниво - може да се направи от всеки, като при спускането на няколко места неопитните ще побутат.

         








ДЕВИН - ЕКОПЪТЕКА СТРУИЛИЦА (2015)
Ето, че дойре ред и на Девин. През 2014-та му се размина, но в С.К.А отлагат, но не забравят...
Не забравихме и да се информираме къде отиваме, та бяхме подготвени - еко пътеката, няколкото къси, но много силни пътеки по склоновете, както и квартал Настан, но той е на буквата "Н" ;-)

За Струилица можете да намерите достатъчно в интернет, както и за многото забележителности в района. Ние се фокусирахме върху спускането по пътеката, идваща от хижа Орфей, която въпреки тежката зима, имаше пренасяне само на едно място. Всъщност, ако добавим и горната ѝ част (виж трака), пренасянията стават няколко, но това не разваля кефа от спускането - к
ратко, но пък доста забавно, с всичките серпентини, камъни, корени  и наклон... 
Задължителна е!

Ако не ви се върти по черно, Кемеровият мост може и да го пропуснете, но не пропускайте връщането към Девин по екопътеката край реката - не толкова заради карането, колкото заради усещането. Бонус са ви и двата кратки, но забавни апендикса вляво - към Калето и Водопада.
За десерт има още поне две спускания от кулата над града - всичко е обозначено на трака. Честно казано, поради кривотията и трудността си, на мен най ми допадна именно това суркане. Започва със стръмен ГФР между дърветата, за да продължи с технична пътека, гарнирана с обилно количество търкалящи се и дебнещи с острите си ръбове камъни. Изпива ви силиците, но ако можете да карате по такива терени, това спускане ще се изстреля дитектно в Топ 3 на любимите ви!

При допълнително ровичкане по склоновете над града, можете да опитате още 2-3 къси, но доста съдържателни пътеки. Липсват на трака, защото не съм ги пробвал, но и на това ще му дойде времето.
Хапването и пийването могат да станат на много места в Девин, но буквално на пътя ви е басейна с минерална вода, студена бира и мил персонал ;-)

Снимките са:
(1) от първото ни, пешеходно разузнаване
(2) от ДЕН първи на МЪРдопче 2015-та.

Видеото е от Ден 1-ви на МЪРдопче 2015 и включва спускането към Струилица, пътеката от Калето към реката, част от екопътеката и спускането от Кулата над града.

Ниво - за да ви е спокойно, трябва да сте с поне средни умения. Иначе следва бутангенс... двупосочен!

               (1) (2)     








ДОБРОСТАН - ЮГОВО (2014)
Този маршрут се роди като продължение на идеята за проверка на стара родопска класика - съществува ли и караема ли е пътеката от Добростан и хижа Марциганица до село Югово?
На картите я има и дори веднъж я опитахме в посока от Югово към Драгостан, за което можете да прочетете тук.

Ето го и отговорът - да, пътека има, проходима е и разкрива невероятни гледки!
НО... ако решите да спуснете с планински велосипед, трябва да сте любител на хардкор. Причината не е в уникално трудните участъци (има 1-2 ), а в занемареността на терена. Редена и поддържана в миналото, днес очевидно никой не се интересува от състоянието на тази класика, и камъни + храсти + дървйе спъват някои от най-силните участъци.
Да, покарахме, но и доста побутахме.
Да, изкефихме ѝ се, но и доста попсувахме безхаберието на отговарящите за доброто ѝ състояние.
Да, гледките от ръба на скалите са страхотни и да, струваше си усилието!

Нашият вариант на маршрута започна от Асеновград, като по бърз черен път за няколко часа кацнахме в Добростан. Селото е симпатично, но не е нищо особено, освен това липсва кръчма. Опитват се да компенсират този минус с многото параклиси, накацали по ландшафната уртикария наоколо, но не е същото... Село без кръчма е като жена без чар.

Спускането започва малко след беседката, на която във видеото ще видите ритуален танц срещу дъжд, а първата забележителност по пътя е пещерата Добростански бисер. Бисерите ги бяха обрали, но пътечката е много добра! После се започват едни гледки, едни фотки... Връх Попа ви става любим, за разлика от краткия (за щастие) черен път след него, който ви отвежда до нещо като голяяям хамбар. Оттам следвайте стриктно трака, защото маркировката е доста оскъдна!
Разказът би продължил с много и криви серпентини, теснотии, страхотии и т.н. разкошотии. Има и "Мамата"...
Всъщност, всичко (или поне най-важното) се вижда на снимките и видеото.

Пътека от римския мост на река Юговска по дефилето надолу има, но със сигурност е прекъсната на много места от сипеи, паднали дървета и подобни глезотии на времето. Не остана време за детайлно обследване, но смятам, че не е оферта за велосипед.

След като се спуснете по асфалта до началото на отбивката за Югово, вляво (на шосето за Асеновград) ще видите чудна кръчма - Юговски хан. Освен, че ще ви нагостят на съвсем прилични цени, можете да разгледате и колекцията от етно-щуротии, вкл. механичен калкулатор на 100-тина години.
Ако ви примързи да въртите 17-те километра до Асеновград, таксито дотам е 15 лева... :-) 

Ниво - само за добре подготвени и любители на МТБ хардкор.


                      









ДЯВОЛСКИ МОСТ (2018)
голЕмата забележителност, голЕмото нещо...
Добрахме се и ние до символа на Родопите, в рамките на Родопче 2018 - едно каране с приятели около Гергьовден. Честно да ви кажа - това беше най-смотаната дестинация от всичките шест!
Не че нещо по моста - ако сте обикновен турист, ще се изкефите.
Но ние отидохме и за да караме...
Смятахме, че спускането по туристическата пътека от село Гълъбово ще е чук! Е, чук е, но само до средата. След това започва едно ходене (тикане) по мъките сред неподдържаната и занемарена близо двукилометрова отсечка. Просто не си струва.

Ако сте планували каране в района, по-добре идете до моста, поахкайте му се и след това избутайте до полуизоставеното село Латинка. Пътеката оттам е разкошна и макар къса, ще компенсира останалото. Хваща се веднага след моста и в един момент следите за десен 90-градусов нагоре, тъй като старият път е затлачен от нападали дървета.

Ниво - спускането от Латинка е песен. Ако все пак се решите да пробвате от Гълъбово, да знаете, че ви чака доста хард-серпентинесто и стръмно приключение.








ЗАБЪРДО - ГЛУХИТЕ КАМЪНИ - ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЗАБЪРДО (2014) 
Тук ви посрещат като звезди - огромни червени букви, изписващи ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАБЪРДО! Родопският Холиууд... Сигурно ги е слагал един и същ човек, защото много приличат на тези в Солища...
Районът е буквално напоен с история и където и да "копнете", все има какво да извадите.

Първо си вадите душата, докато извъртите (избутате) 7-те километра до Глухите камъни. Тези не са онези със скалните ниши. Тук ще видите обли сладури с различен размер, подходящи за снимки... :-)
Следва една мноооого забавна част, където сте с протекция и летите през приказна пътечка. Всичко си има тя, дори и край - на черния път към хижата. Ние предприехме обследване на една дървосекаческа просека, която отново ни отведе до хижа Скални мостове. Бири, сладоледи, задявки с туристките и поредна точка от дневния ред - Чудните мостове.
Е, което си е хубаво, хубаво е... Дори и само това да видите в района, ще си го носите доживот. Няма да се обяснявам - снимките и видеото ще са по-изчерпателни.
Последната фаза е истински богата родопска (да, има РР) пътека, която ще ви очарова с какволинето по нея! Седем километра, наситени с всичко, което би могъл да пожелае МТБ-стът. Включително и бутане преди края...
Разкошен маршрут!


Ниво - трудноват (физически) кръгов маршрут, но навсякъде се кара. Това, което ще видите по пътя е достатъчен стимул, за да забравите за километрите до края на трака. Отново има РР (родопско равно), но усещането за лекота и безбрежност са по-силни :-)

                      







ЗАРЕНИЦА - НАРЕЧЕН (2018)
Нареченските 101 серпентини!
Така го нарекохме това спускане. Много технична пътека, осеяна с дузини серпентини от всякакъв вид. Започва от мястото, където е била тракийската крепост Зареница. Там ще се нагледате на гледки и нацъкате на цътки.
Има защо!

За да стигнете до началото, можете или да избутате по пътеката, или да направите схема с МПС-та през с. Павелско - въпрос за избор и възможности.

Ниво - само за напреднали! Има опасни участъци и опции за много "Мамамата".
 

                
 








КРИЧИМ (2014)
Поредната родопска дестинация, която с мощен фейспалм ще ви хвърли в размисъл в стил "Къде дремах досега, че не съм бил тук"...
Мястото е наистина вълшебно, за пътечките да не говорим!
Надявам се, че с времето ще успея да ги опиша всичките (здравей, Ванка), като все отнякъде трябва да се започне.

Трак 1 
Започва от село Жребичко, но нищо не ви пречи да го направите и от Козарево, а защо не и от самия Кричим. В случай, че решите последното, около 11-12 км асфалт ще са идеалната загрявка.
Бърз черен път ви изнася към билото, а снабдените с фотоапарати ще се чудят къде по-напред да щракат, особено след като се възвисите и пред вас се облещят прелестите...


Прелестите представляват севернородопският байк-парк, започващ от масивите над Варвара, Ветрен дол, Паталеница, Црънча, Дебръщица и включващ поне дузина първокласни пътеки. Да не забравяме и за Пещера + Брацигово!
Всъщност, накъдето и да се обърнете, отвсякъде ви подвикват невероятни места и спускания, част от които можете да намерите описани в този раздел на МТБ-маршрутите в сайта.

Връщайки се на Трак 1 добавям, че преминавате през няколко върха, части от отбранителна крепостна система, тракийско светилище, храм Св. Илия, а за десерт, спускате към Кричим по една пътека, която ще ви отнесе...

Трак 2
Представлява съкратен вариант, който избягва част от качването. За сметка на това, с кратко избутване след Жребичко можете да се качите до скалния комплекс, от който започва най-вълнуващата част на спускането. В края добавих и посещение на Асеновата крепост. Следвайте трака и лесно ще я намерите.
Ако ви остане време, след къси избутвания (за някои извъртания) можете да направите още няколко спускания по десетките пътечки над западната част на града. На източния бряг на реката има още няколко къси, но много съдържателни пътечки в скалите, които могат да ви изправят на нокти! Хващат се от черния път, виещ се към село Скобелево. Има точки на картата.

Трак 3
Логична развръзка, продукт на поредни търсения в района...
Тук е пълно с пътеки, повечето пообрасли, но достатъчно добри, за да си струват почистването и облагородяването. Последното бе под формата на един зловещ дроп, продукт на паднало дебело дърво - там, където не трябва. На трака може да се види откъде и как, а финалът са скалите срещу масива с Асеновата крепост - прекрасно място за упражнения и следобедни снимки!

UPDATE 2015
Ако имате само един ден и искате максимално концентрирано карането над Кричим, достатъчно е да се направи първо пътеката от Св. Илия (къс вариант на трак 1), след това да се метне пътеката от Асеновата крепост, а за десерт да се полигави човек на сипеите от другата страна.

Манджаре можете да осъществите на няколко места (зад МОЛ-а) в Кричим, но ние избрахме да бъдем обслужени от една прелестна MILF-ка в Пазарджик.

Ниво - качването ще го направи всеки, а спускането (в случай, че се кара) изисква поне средни умения.

 (1) (2) (3)           (1) (2)            (1) (2)
 







КУКЛЕН (2014)

Много особен е този маршрут.
Чудейки се как да го опиша, накрая се спрях на сравнението с груб селски бой... Хем ти е хубаво, докато пориш камънака по трасето, хем остава усещането за нещо нередно.
Хубавото идва от пищните камъни, разпръснати навсякъде по занемарения черен път, който местните off-road фенове са превърнали в маркирано трасе. Нередното идва от думата път. Да, в миналото това е била връзката между селото и билото, но днес оттам може да мине САМО многовисокопроходима машина! Очевидно такива има, защото по камъните са оставени много следи от метал...
Иначе районът е доста посещаван заради двете хижи, красивата гора и многото полянки за кърска любов...


До старта можете да стигнете на самоход по асфалта на Асенова крепост, или да си избутате от Куклен за 2-3 часа и така да се подготвите за екстериора. Последният предлага скорост, подрязан късокосмест храсталяк, доза трънак, наклон и много камък - всякакви размери, форми и подвижност. Ако успеете да опазите гумите, ще сте късметлии... Иначе началото е благо и широколистно.
Повече детайли от снимките и видеото.

Качването може да стане и с МПС-логистика, като таксито от Асеновград до началото е 15 лева. Прибирането от Куклен до града става по приятен черен път през квартал Долни Воден.


Ниво - видовете качване вече споменах, а нивото надолу е поне за средно напреднали. По-неопитните биха се притеснили от наклона и острите камъни, дебнещи почти през цялото време.

                       








ЛЪКИ - 101 СЕРПЕНТИНИ (2017)
Когато едни криви хора от един крив клуб започнат да "промотират" една пътека, тя няма как да не е крива...
Крива не, ами дрънка!
Събирателна на няколко от най-трудните и любими места в страната, пътеката над град Лъки, където се проведе кривото състезание на Крива спица, просто не е за всеки. Трябва наистина да умеете да карате по технични терени с много наклон и серпентини, за да успеете да се задържите на велосипеда си и да стигнете до финала живи и здрави. В противен случай често ще имате нерегламентирани контакти със земната повърхност.

Ако е жега, съветвам ви да избутате през гората, за да не ви изгори душицата - там е сянка и макар стръмно, за около два часа сте в изходна позиция. Ако пък термометрите го позволяват, тръгнете по пътя и отново за около два-три часа (с почивките) ще сте на върха.
Няма смисъл да залитам по подробни описания на тази родопска благина, защото видеото показва почти всичко. Ако оцелеете и имате сили за бира, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО посетете ресторанта в центъра - готвят вкусно и за без пари!
Хотелът се казва Брод.

Ниво - от трудно нагоре.

                      







МОСТОВО - КРЪСТОВА ГОРА - БЕЛИЦА - МОСТОВО (2014)
Село Мостово е изходен център за доста маршрути в района, като този път направихме качването до Кръстова гора, неочаквано технично и красиво спускане до село Белица и след обратното качване до билото, финал, достоен за всеки карач с опит - пътеката през Аязмото и обратно до Мостово.

В приложения трак оставих първоначалната идея да се качим до билото по пътя от реката, но добавих и това, което на практика направихме ние. Тъй като улиците в селото са доста тесни, докато си намерим паркинг за колите, се озовахме на площада в центъра. За да не спускаме обратно и да губим височина, решихме просто да избутаме по една от пътеките. Препоръчвам го като вариант, защото става бързо, а и по пътя от реката (първоначален план) наклонът не позволява особено пълноценно въртене, т.е. пак ще бутате.
След като се озовете на билото и пред залисията около манастира и целия комплекс Кръстова гора, следва спускането към село Белица. Тук (по план, а и на практика) бях предвидил един чуден маршрут, който се оказа дваж по-чуден и заради гледките + многото технични участъци по пътеката. Вярно, губят се едни 150 метра от височината на Кръстов връх, но останалите 3-4 километра ще ви напълнят душата!

За любителите на спускания с неочакван край, имам добра новина - от самия Кръстов връх започва тънка, но налична пътека, която проследих около 300 метра надолу. Сигурен съм, че слиза чак до пътя, т.е. в този вариант не губите височина и адреналясвате в непознатото... Сложих waypoint на картата.

Десертът в това каране се казва спускането от билото на Кръстова гора към Мостово. Преди това обаче, ще трябва да изкачите обратно 5-те километра и 600-те метра денивелация (от Белица). Не са трудни, но след средата се побутва. Пороите са отнесли един участък от пътя, но има обхождаща пътека.
Веднъж озовали се горе, попивате гледката (отдясно на ляво) с Караджов камък, Хайдук кая, Белинташ, масивите под Добростан, Марциганица... и се мятате на серпентините! Да, това е думата, с която ще запомните тази пътека. Дължината ѝ е никаква (<2 km), но тези серпентини + каменистия край, просто къртят!

Ниво - от Мостово до билото, с помоща на избутващо-преносващи техники, сте за час-два. След като разцъкате из Кръстова гора (църковните екстериори) и Кръстов връх, за да се спуснете до Белица, ще ви трябват поне средни умения.
Оттам до качването обратно на билото, отново ще побутате, но първата половина е караема и се върти без проблем. Второто спускане също е доста технично (най-вече серпентините) и изисква поне средни умения.

                      







МУГЛА (2014)
Това село е буквално на гъ*а на географията. Не защото е далеч (25км от Смолян), а защото пътят дотам е като лунен междуселски участък, т.е. отвратителен. Утешителна награда са красивите скали, призрачният тунел и няколкото порутени сгради, достоен екстериор за всеки филм на ужасите... Обаче... пътеките от трака, особено по-голямото "О" на осмицата - напълно оправдават кандилкането по разбития асфалт!
 
За това каране има два варианта - мързелив и похотлив. Мързеливият е да си избутате и по двете пътеки, защото не са кой знае колко дълги, и да ги пуснете като едни пичове с широка усмивка на уста...
Похотливият е свързан с въртене, но така се потапяте истински в атмосферата на района и откривате (за кой ли път), че макар и смотана, държавицата ни е пълна с невероятни места за компенсиране на гореспоменатия факт. Въртенето се оправдава напълно, когато стъпите на пътеката - технична, с добра скорост, много забавна! Макар и къса (само 2 км), със сигурност ще я помните дълго време! На няколко пъти се присещах за Ташмандра...

Вода блика буквално отвсякъде и ако района на Асеновград може да бъде обявен за най-гъсто населеният откъм параклиси, около Мугла са най-многото чешми.
Та, пътеките са чук, носят много радости и сладости, а в центъра на Мугла ще попаднете на истински рок-бар, където ще ви посрещнат с мощен Iron Maiden, сочна пържола и широка усмивка. Дежурният фен Ники Капачката с радост ще покуфее с вас. Допълнителен бонус за маниаците е наличието на изоставени уранови рудници, където можете безплатно да лекувате различни заболявания. За последно...

Ниво - малката врътка от трака може да се кара криво-ляво и от начинаещи, но финалната пътека от голямата врътка иска опит.

                      







НАРЕЧЕН - КОСОВО - НАРЕЧЕН (2014)
Част от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. Родопи 2014, Ден 2
Цък.






НАРЕЧЕН - ЮГ (2014)
Около Наречен има няколко апетитни маршрута, като този и горният са може би най-силните! Въпреки неголямата обща денивелация, пътеките са достатъчно технични и добри, за да ви изстискат и да не ви липсват цифри в километража...

Стартът е от площада, като по бърз асфалтов, след това черен и накрая тесен каменист път, набирате височина сред красив екстериор. Ако не бързате и ви се мота цял ден, на разклона за хижа Пашалийца можете спокойно да продължите направо, за да уплътните качествено следобеда. В нашия случай бързахме за второ спускане и затова подминахме тази опция.

Спускането ви започва от чудна полянка, на която село Югово по традиция празнува какво ли не... Ние изпразнувахме бързото си качване и се метнахме по пътеката.
Началото е скоростно и стръмно, след това се появяват няколко прекалено технични участъка (разбирай спънати), но после се отварят всички налични МТБ-чакри и започва истинкото каране! Издържана в класически ташмандренски стил, пътеката ви дава от всичко по много. Дефицит е единствено дължината, но все пак, това е полудневен маршрут.

Ниво - качването е бързо и лесно, спускането още по-бързо и не много лесно. За да карате всичко, уменията ви трябва да са поне на средно ниво.

Добро хапване (и пийване) има тук.

                      








НАСТАН (2015)
Настан е квартал на Девин, разположен на няколко километра в посока Ягодина. Известен е с водата си, но ние бяхме там с друга цел - пътеката, спускаща се от западното билце към река Въча.
Качването става и от Девин, и от циганската махала преди квартала, а защо не и от Грохотно - така дори ще огледате няколкото къси и технични опции към реката. А те ще ви трябват, ако решите да запълните целия ден с каране.

Част от МЪРдопче 2015-та, ние избрахме качването от Грохотно. Изцяло турско село с интересна джамия, страховитото име не отговаря на нрава на жителите му.  Докато катерехме по стръмната "главна", срещнахме само усмихнати и пожелаващи ни здраве лица.
Следвайте трака, за да излезете от обраслия с зеленина край на улица и да продължите по широк черен път нагоре към билото. От дясната ви страна има много къси пътеки (маркирани на следата), които ви връщат обратно до първите къщи на Грохотно. Нашата цел бе да се изкачим до билния път, за да хванем позанемарена, но достатъчно стръмна и технична пътека към квартал Настан.

Спускането е късо (2.5 км), но изключително съдържателно! Има от всичко, издържано изцяло в стил блюдо с наклон и едри камъни, изпечени на жарко слънце, леещи се в улеи и скоростни горски участъци.
Малко преди края има няколко паднали дървета, но това няма да ви развали кефа, особено при мисълта за студена бира и сочна пържола в ресторанта на центъра.
За любителите на "агнешко", в Настан има много силна teen-извадка, като на глава от населението се пада силна концентрация от красиви девойки. Не успяхме да разберем, но предполагам, че същата е концентрацията и на дебнещите им бащи...

Ниво - изисква умения, за да не търсите Спешна помощ в Девин...

                      










ОРЕХОВО - х. ПЕРСЕНК - ОРЕХОВО (2014)
Част от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. Родопи 2014, Ден 3
Цък.








ПАМПОРОВО - БАЙК ПАРК (2014)

След безспорния успех на байк парка в Боровец, от Concept Creative не се поколебаха да продължат с доброто дело и да построят подобно съоръжение и в курорта Пампорово.
Цели три лифта са на разположение на каращите, а трасетата засега са пет. Хубавото е, че има трасета за хора със всякакви възможности и всеки, каращ велосипед, може меко казано да се забавлява.
Обърнете внимание на двудневните оферти на хотелите (Орловец***** и Перелик***), които включват и флекси карта за трите лифта (по половинка за двата дена), защото са меко казано изгодни!
Повече информация можете да намерите тук.

Може би най-АМ ориентираната пътека в парка е спускането към Смолянски езера. Тъй като беше част от маршрута на М.Ъ.Р. 2014, пускам трака към нея. В долната част има седалков лифт (от старите), който ще ви извози обратно до Снежанка.

UPDATE 2017
Въпреки хроничната липса на шейпване и зейването на стотици brake-bumps след всяко откриване, паркът се разраства. Тази година има нова част към най-масовото Flow, както и re-opening на новото-старо трасе Мечи чал над Чепеларе! Вече се казва Брус лий и е страхотно - дълго, трудно, скоростно и изключително вдъхновяващо.
Отделете му минимум половината от флекси-картата си!








ПЕРЕЛИК (2014)

Този маршрут се казва така само заради върха. Иначе пълното му име би трябвало да е село Гела - х. Перелик - връх Перелик - връх Орфей (Шилеста чука) - х. Ледницата - село Гела.
За щастие, наредихме така програмата, че престоя ни в Гела да е точно СЛЕД събора. За съжаление, въпросният събор става все по-голяма цигания в стил 30 000 души със 10 000 автомобила задръстват района...
За разлика от това безумие, нашият бивак биде "построен" на култово за тази цел местенце, посочено на трака.

Карането не е от най-леките, но като физическо натоварване е по силите на всеки средно и добре подготвен гражданИн. За хижи и била, за красоти и перспективи няма да говоря, защото се подразбират. До връх Перелик има смисъл да отидете само за протокола - там има военно поделение с ограда и лоши кучета. След като го/ги заобиколите, започва родопското равно, което предлага няколко предоргазмени участъка, но истинската наслада е пътеката за спускане! Много технична, стръмна, коренясала, серпентинясала... снабдена с няколко участъка, достойни за всяко тежко DH-трасе... Отделно, по пътя фиксирахме още няколко пътеки, които със сигурност не отстъпват на описаната.
Най-лекият за въртене вариант да стигнете от село Гела до хижата е по черните пътища. Над бивака съм сложил една марка (на трака), като опция за по-късо качване, но е добре да знаете, че малко преди да се влее в панорамния черен път, пътеката се губи в гората и просто трябва да следвате посоката.
В края на маршрута, веднъж стигнали до хижа Ледницата, ви очаква свободно летене по черен път чак до Гела.
Видеото от това каране е съвсем символично, защото забравих да взема камерата. Снимах малко с фотоапарата... останалото са снимки.

Ниво - нагоре ще се справите как да е, но пътеката за спускане е на моменти висш пилотаж! Особено ако е валяло...

В село Гела трудно ще намерите кръчма! Има един комплекс, където кафето е 4 лева, смятайте за останалото. Манджите са в Широка лъка, където по главната улица има няколко прилични ресторанта, с умерено неприлични цени...

                      









ПЕЩЕРА - НОВА МАХАЛА - ПЕЩЕРА (2014) 
Ето, че дойде ред и на Пещера. Освен пещерата Снежанка, от която спуска близо 3 км весела пътека, в района има още няколко добри следи, като най-епичната е спускането от връх Баташки снежник чак до града - повече от 15 км. Поради все още наличен сняг на върха, направихме само втората му част - от Нова махала до Пещера.

Село Нова махала е 100% мюсюлманско и е доста голямо - над 2500 души. Хората са много сърдечни, а местното такси ще ви е много необходимо, ако решите да се качите с автомобилите си. Човекът се казва Енгин (0895 325202) и за 25 лева на курс можете да уплътните добре целия ден.

Тракът по-долу е от първото ни спускане и държа да уточня, че не е от най-лесните. Не защото пътеката е кой знае колко трудна, а защото е доста спъната. Паднали дървета, неподдържани участъци, малко храсталясинг в гората... Освен това се отбихме и до връх Купена, откъдето се разкрива невероятна гледка. Следващата такава е от отсрещните на Купена скали! Всичко това е отбелязано на трака.
Завършекът е като по учебник - песъчлив скоростен улей, който ви сдъвква и изплюва точно срещу бензиностанцията и автомивката зад нея. От последната имахме остра нужда...

Ако искате по-чисто, но и по-кратко спускане, хванете черния път за Атолука и на отбелязаните на трака места си спуснете геройската. Така няма да се налага да ходите и до Нова махала.

Прекрасно място за хранително-вкусови и питейни злоупотреби има ето тук.

Ниво - средно, като има участъци, които са за вишисти. Районът е карстов, а с карите трябва да се внимава. Сипеите и улеите над града са прелест, но за да се карат, също изискват поне средно ниво.

                      





ПЛОВДИВ - БАЙК ПАРК (2013)
Появата на байк парка в Пловдив показа, как при наличие на добро желание, мисъл и правилно използване на конюнктурата, няма невъзможни неща. Главен виновник са членовете на един от най-дейните у нас МТБ клубове - "Крива спица", Пловдив.
За няколко месеца от нищо стана повече от нещо: най-пълноценното градско байк-съоръжение у нас. Има за всекиго по нещо и може да се натрупат голяма част от важните умения преди да се качите в планината.
Горещо препоръчвам!

Намира се тук (в парка).



 




СМОЛЯН - УХЛОВИЦА - ТУРЯН (2014)
Ако не сте любители на т. нар. РР (родопско равно), не бих ви препоръчал този маршрут. Казвам го, за да няма после "ама това, ама онова"...
За термина РР в Google има какво да се прочете, а и повечето каращи са чували, че става въпрос за профил тип "многогърба камила" - за издръжливи и можещи да въртят.
Иначе не е нещо трудно, има своите силни моменти и в един доста концентриран вид дава събирателно описание на повечето маршрути в Родопите. Може би затова е и част от ПВ.

В трака съм дал тръгване (и приключване) в Смолян, но можете да скъсите, ако с МПС-тата си се качите до разклона за Турян. Така ще започнете със спускане, което е кратко, но доста съдържателно. После започва "равното", гледките, фотките... просто следвайте трака.
Кулминацията на карането е спускането към село Исьовци - 3 км, започващи с ливадинг, продължаващи с пътечкинг и еякулирайки с техничен каменен участък, навлизащ в селото. Финалът е под формата на скоростно летене по черен път, извеждащ ви до асфалта. По асфалта похлъцвате, докато губите денивелация в посока село Кошница, а за да ви е до края по родопски "равното", след разклона за Турян следва въртене - чак до паркираните на спиркатас МПС-та, или шеметно спускане до Смолян, в случай че сте избрали тръгването да е оттам.

Обобщено казано - много красиво място, няколко много добри пътечки, доста въртене, забележителности (пещерата Ухловица, изворите на река Арда, крепостта Кошница... абе, един пълноценен ден.
Хапвенето е с два адреса - ресторант Бохеми (затваря рано) и кръчмата, чието име така и не запомних.

Ниво - за хора с добра физическа подготовка и поне средно ниво на каране.

                      










СОКОЛИТЕ (2015)
Добавих този маршрут към родопските карания не толкова заради пътеката, колкото за района, в който се намира. Спускането е кратко и лесно XC, което е по силите на всеки каращ велосипед. Има няколко бодливи участъка, но нищо сериозно откъм преминаване. Качването до селото става по бърз и пуст асфалтов път, така че и от тази гледна точка карането е лесно.

Присъствието на село Соколите в МТБ-индекса е заради няколкото характерни и красиви места в района. При самото спускане от лявата ви страна ще видите масивна скала с плосък "покрив". Там са останките от тракийската крепост Асар кая (Буюк тепе). От долната ѝ страна можете да разгледате скалните ниши, Гъбата и десетки обли и с причудливи форми камънаци, разпилени наоколо. Отделно, можете да си направите позьорски снимки как балансирате по древните скали...
Ако внимателно разгледате картите, ще видите, че на почти всеки по-висок връх в района има останки от древни крепости. Релефът тук е такъв, че има прекрасни условия за МТБ. Просто пътеките са къси и трябва да правите по няколко качвания. Иначе и Небеска махала, и южните склонове под Соколите и Женда са осеяни с технични животински пътеки. И много драки, за съжаление...
Поречието на река Боровица изобилства от плитки и топли вирчета, които в компанията на чистия едър пясък, се превръщат в добър приятел на потния напечен байкър. Удобно е и за бивакуване.

Другата причина да пиша за това място е близостта на връх Бездивен. След тежката зима на 2015 и многото нападали по пътеките дървета ми е малко трудно да ръся суперлативи за достъпа, но откъдето и да се качите, освен уникалните панорами и криви пътеки, ще намерите храна за всичките си туристически сетива. Спускането от върха ще оставя за отделна тема, като само ще загатна, че ако хванете едни пътеки над махалата Тикла, ще може да изтикате до където трябва...

Ниво - подходящ за всеки с планински велосипед. Ако се обходят всички пътечки около селото и Женда, ще трябват поне средни умения.

           








СОЛИЩА - ГЕЛА - ШИРОКА ЛЪКА (2014)
Част от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. Родопи 2014, Ден 4
Цък.







ТОПОЛОВО (2014)
За тази пътека се чуха какви ли не суперлативи покрай ПВ8. Водени от принципа "колело да види, окачване да пипне", решихме лично да се убедим в качествата ѝ. Е, оказа се, че всички хубави думи, казани напоследък за нея, не са достатъчни...

Класичесни учебник по МТБ!
Тази пътека е задължителна за всеки, който би искал да опита от всичко в хобито ни, в рамките на едно спускане. Докато я карах, постоянно ми се въртяха асоциации с Конгур, Кричим и все подобни избрани творби в бранша :-)
Ще оставя на снимките и най-вече видеото да ви убедят в горните суперлативи, а тук ще обясня защо има два варианта за качване.

Оригиналния трак (1) взех от публикациите около ПВ8 и тръгнахме по него. Скорошните валежи и камионите на дървосекачите бяха направили от черния път опитно поле за кал с различна плътност... Въпреки песъчливата почва в района, калта беше доста досадна и по идея на г-ца Пираткова, тръгнахме през един "шорткът" в гората. Верно - побутахме и поносихме, но нищо сериозно. Освен това, този вариант (2) удължава спускането с повече от километър и ви запраща в едни ягодови полета... Препоръчвам.

Свършвайки с карането, горещ и безплатен душ можете да си вземете в откритата къпалня край съседното село Леново.


Ниво - качването става или по черния път, или през пътеката в гората. В първия случай въртите чисто догоре, във втория побутвате и поносвате. Спускането е само за напреднали с поне средни умения, ако искате да карате навсякъде. В противен спучай, ще има доста места, където ще побутвате и надолу.

Тополово е доста голямо село и има магазини и заведения, влючително вкусна пицария и принцесерия точно в центъра, т.е. гладни и жадни няма да останете.


(1) (2)                



 





УСТИНА-КРИЧИМ-СКОБЕЛЕВО-УСТИНА (2014)
Ще започна описанието на този маршрут със снимката - торен бръмбар бута лайнцето с яйчицата си... бута, ама се кефи :-)
Направихме това каране след тридневни валежи в района и макар че почвата над Устина е бедна и песъчлива, част от улеите на пътеката бяха наводнени с рядка кал, тук-таме смесена с тор... та, затова сложих точно тази снимка.
 
След поредицата карания в северни Родопи и особено след Кричим, бях убеден, че обследването на тези съседни ребра трябва да продължи. Допълнително интрига наля и гусин Владо, който услужливо ни предложи трак. Разбира се, сподели, че може и да се омацаме, но кой ти слуша... пък и няма да ни е за първи път!
 
За да не удължавам излишно повествованието, смело мога да заявя, че пътеката КЪРТИ-ЧИСТИ-ВОЗИ, но само за напреднали! Докато я спускахме, през цялото време си мислех за Ташмандра, но тази е по-трудна и по-спъната. Ако подминем 3-4 много криви места (сумарно 50-100 метра), всичко друго се кара, но си иска знания и умения.
 
Надолуто започва от село Скобелево, докъдето можете да се доберете по няколко начина. Тракът показва може би най-краткия. Бърз черен път, склонен към задръстване на колелетата с кал (в случай, че е валяло), палава река, която пресичате на няколко места, възнаграждаваща ви с приказен водопад!
Тъй като част от плана беше да намерим и директна пътека от селото до крепостта Устина, добрата новина е, че такава има. Споделиха я три независими източника на обща възраст над 200 години... т.е. тук пак ще се идва!

 
Прилично хапване на прилични цени има в центъра на Устина.  

Ниво - бързо и наситено с пейзажи качване, трудно и много технично спускане. Ако не ви е срам да побутате и надолу, става и за средно напреднали.
Спускайте тази пътека САМО ако не е валяло поне седмица :-)

                      










УТРОБАТА (2015)
Още  едно място в Родопите, където можете да си ударите капата у земята и да крещите от кеф!
Първоначално, когато разглеждах трака на ПВ9, този участък не ми направи впечатление.  Малко по-късно, след като чух отзивите, усетих за какво иде реч - изключително силна пътека, която на всичкото отгоре е и двупосочна, т.е. може да я качвате и спускате и от двете страни!
Ако изберете посоката от трака (начало през село Бакалите), ще получите по-полегато изкачване и силно концентрирано спускане. Ако пък избутате по скалната пътека директно към пещерата, наградата ви ще е по-дълго и разнообразно спускане, в чиято крайна част ще разцепите по горската пътека над Бакалите.

Но, да не забравяме главният герой в този маршрут - пещерата Утробата. Няма да преразказвам написаното в нет-а, просто ще споделя - струва си да разгледате този скален женски полов орган!
Струва си и да покарате 50-те метра между "дупката" и заслона - палави са!
Най си струва да завъртите и в двете посоки тази невероятна благина, така удобно разположила се покрай пътя над язовир Кърджали.


На картата съм посочил удобно място за лагеруване, като единствения магазин в района е в центъра на село Бакалите и работи до 19.00 часа.
Ако сте с двудневен престой, другият задължителен маршрут е източното спускане от връх Бездивен.


Ниво - за да карате, ще трябва да сте с поне средни умения. Има и участъци, достъпни само за опитни карачи - лудница!

                       








ФИЛИПОВО (2014)
Едно от селата на най-западните ребра на Родопи, Филипово е известно с това, че малко след него, вляво - по пътя за Осеново, се намира скалният комплекс "Сватба". Красива каменна "драперия", която поради лошата светлина не можах да заснема добре. За щастие, в Нет-а има достатъчно информация.

Байкърската гледна точка на този маршрут са едни красиви скали, наречени връх Митровица, източно от селото, както и спускането им. Тук е имало окултен комплекс и много монети, които иманярите отдавна са отмъкнали.  Ако ви се върти повече, можете да излезете на самия ръб, но нас ни примързя и подсякохме. Излиза се на тънка пътечка, идваща от споменатите скални пури и спускаща се дъговидно към селото. Кратко, но много приятно спускане, което е по силите на всеки със средни умения. Начинаещ също би се справил, с няколко побутвания. 
Хубавото на района е, че подобни пътечета има десетки (вкл. от Осеново) и ако ви се занимава, може спокойно да си запълните целия ден.

Update 2015 - Трак 2.
Имах възможността да обходя още едно (южно) ребро над селото, за да се натреса на бърз и разкошен тричасов маршрут (2,5 часа нагоре, 0,5 надолу). Качвате се до подножието на връх Митровица по доста ерозирал черен път (50% тикане), за да спуснете с 200-та обратно към реката по едно от ребрата. Много приятна и игрива пътечка, която в крайната си фаза става и доста стръмна и опасна. Гледки, фотки и всички атрибути на добре прекарано време!
Тъй като е къса, най-добре е да се съчетае в един ден с Трак 1.

Селото е мюсюлманско, но на площада има два магазина, където бирата и други работи не са дефицит...

Ниво - бързо и лесно качване, умерено технично спускане. При Трак (2) нещата са доста по-груби.

(1) (2)          (1) (2)           








ФИЛИПОВО - БУКОВО (2015)
След като през 2014-та "открихме" района на западнородопските села Филипово и Буково, през 2015-та продължаваме с кОпането.
Оказа се, че няколкото хълма над къщите предлагат не само удивителна панорама към криволичещата Места и строго гледащият Пирин, но и разкошни пътечки, като призът държи спускането над Буково.
Предложенията за маршрути тук са четири (засега), като първите два са вече наличните Филипово и Буково, третият е едно апетитно ребро над Филипово, а настоящият е кръгово каране с качване през скалния комплекс Сватбата и подсичане на юг по новия път под Рибново, за да се хване отбивката към върха и размазващото спускане към
Буково. Връщането става покрай реката - по тесни и живописни пътечки, някои от които изсечени в скалите.

Ниво - не съм сигурен в какъв точно стил да определя този маршрут, но ако е XC, трябва да имате поне средни умения. Иначе ще ви е тегавко...



 



ХИЖА ЗДРАВЕЦ - ДЕДЕВО - БОЙКОВО - ХРАБРИНО (2014)

Истинско епично каране по пловдивски (Трак 1)!
Както повечето хубави пътеки над града и тази започва (или минава) през хижа Здравец. Бързо се възнасяте до мястото за първото спускане и с 300 се понасяте през гората. Следват легендарните серпентини, скали, места за гледки и фотки... Докато си поемете дъх и сте долу, при реката. Тази година (2014) валежите просто не спряха и брод липсва, т.е. ще трябва да прецапате.
Епично (но кратко) избутване до село Дедево, установяване на щетите от последното наводнение и газ към един горски рай - Фабриката за храна!
Хора, няма такова място...
Кеф ти манджи, напитки, екстериор, басейн, гъзоб*ъци... няма как да не се спре тук... Едва тръгнахме, като движещата сила бе DH-трасето след Бойково. Все пак, затова го бихме този път.

Влюбихме се в тази пътека!
Ако махнем двата зловещи скока (все пак, не сме спускачи и не моем ги прайм тия неща), всичко друго се кара на 100% - скокчета, дропчета, виражи, скоростни участъци, технични "каменоломни"... Три километра сигурен кеф! Тук влиза и участъка до Храбрино, където се "наслаждавате" на отнесения път в центъра на селото. Малко преди това (отбелязано на трака) има една овощна градина, чиито прелести безсрамно се подават през оградата - уважете ги!
Цялото спускане (след Фабриката за храна) е над 10 км и със сигурност в края му ще пръхтите... :-)


Update 12.2014
Кривоспиците имат един местен термин, като зад името ГОЛЯМ ШЛЕМ (Трак 2 & 3) се крие последователността:
тръгване от Марково, катерене до хижа/хотел Здравец, спускане по серпентините до реката, избутване до Дедово, подсичане до Бойково и пускане по DH-трасето (само до асфалта), извъртане до началната точка на ново кратко, но съдържателно спускане до Храбрино, още едно избутване + спускане от западната страна на Храбрино и финално избутване + спускане към Марково...
Зад всичкото това текст се крие целодневно ендуро с меко казано прекрасТни пътеки, които ще ви размажат. Е, размазахме се!


 
Ниво - ако не направите логистиката с МПС-тата до хижа Здравец и въртите цялата окръжност, маршрутът става доста сериозен. Най-добре качете до паркинга моторизирано, а после с такси ще си вземете автомобилите (около 15 лева). До хижата се качва и автобус. Спусканията са доста технични, а DH-трасето си е опасно, ако решите да скачате всичко.  

(1) (2) (3)                      



 




ХИЖА ЗДРАВЕЦ - ХРАБРИНО (2014)
Известен факт е, че от хижа Здравец тръгват няколко от най-добрите маршрути над Пловдив. Хронологично, първият ви го представих под името Брестник. Вторият е описан малко по-нагоре, а това е третият. Има още един, който може да започне от хижата, да продължи до Дедово, а оттам отново да се насочи по пътеката към Храбрино. Не го публикувам, защото хижарят на Здравец ни предупреди, че пътеката е силно обрасла и не си струва усилието...

Настоящият маршрут е нещо като вариант на горния, но доста по-бърз и изчистен, тъй като липсва катеренето. Доколкото разбрах, това е било първото DH-трасе над Пловдив и определено има защо. Скорост, скорост и няколко много добри технични участъка.
Не си мислете, че ще намерите скокове, дропове и прочее спускачески "инвентар". Мотористите отдавна са превърнали по-голямата част от пътеката в черен път, а пороите така са надробили люспите на скалата, че на няколко участъка в горната част оставате с усещането, че карате по натрошен фаянс...
Въпреки това, трасето е чук - преносно и буквално! Откакто реката над Храбрино отнесе част от пътя (8.2014), горната част на селото (където свършва пътеката) е доста нахапана от тоновете изсипала се вода. Налага се да прецапате на няколко места, но е забавно. Компенсация под формата на гледки и въздишки ще получите в средната част, където задължително се отбивате до ръба на едни червени Момини скали, за да се насладите на ждрелото на река Градечка, обителта на един истински отшелник и куките на пожарникарските тренировъчни занятия. Ние успяхме да видим и три диви кози, които се представиха достойно с цяла козя програма!

Маршрутът има вариант, заобикалящ срутения черен път и завършващ не в Храбрино, а в Марково. След Момини скали хващате дясно (има го на картата) и с мръсна газ минавате през Извор, за да продължите с епично спускане към Марково.

Ниво - няма смисъл да въртите 22 км хасфалт до хижа Здравец, освен ако не сте шосейка под прикритие. Има поне три автобуса от автогара Родопи (Пловдив), които могат да ви качат, ако нямате МПС, или да качат само шофьорите след карането, за да си приберат автомобилите. В този смисъл, катеренето е никакво. Спускането, обаче... е за поне средно напреднали, защото няколкото технични участъка изискват опит. В противен случай бутате и надолу.

                      







ЦРЪНЧА - КОСТИНА МОГИЛА - ДЕБРЪЩИЦА (2014)
Пореден изключително добър маршрут от района около Варвара. Става въпрос за село Црънча, откъдето се поема към билото и връх Костина могила, за да се спусне по 10 километровата пътека-трепач към село Дебръщица.
Качването е по бърз и лесен черен път, като в края дори ви сполетява стар асфалтов участък. За макс 3 часа сте горе и след дежурните хапка, пийка и фотка, се мятате надолу, за да изпитате истински МТБ оргазъм!

Не забравяйте, че Костина могила е връх, който всъщност е под истинския връх! Да, странно е и много хора себъркат, но ако следвате трака, всичко е точно ;-)

Още от самото начало започват игривите участъци и много апетитни дропчета. Тези скок-подскоци не свършват до самия край на спускането.
Пътят се пресича на няколко места, но ако следвате прилежно трака, няма как да се объркате. Дървосекачите се бяха опитали да ни развалят кефа с разкаляни участъци и нахвърляни по пътеката трупи, но не успяха.

UPDATE 2108
Актуалното към тази и без това топ-пътека, е нова опция в средата, която задължително трябва да пробват любителите на серпентини!
На следата (добавих корекция) ясно се вижда как след хижата леееко се подсича по един черен път и започва разкошотията. Няколкото нападали буки да не ви притесняват - струва си!
Изводите след двете спускания, които метнахме (асистирано извозване с МПС) е, че:
1. Въобще нямате работа в Црънча, ако има как да ви качат по асфалта до върха откъм Дебръщица
2. Въобще нямате работа на върха (Костина могила), ако искате концентрат от най-доброто и има кой да ви качва по пътя до паркинга пред изоставената хижа
3. В зависимост от предпочитанията ви, ако искате предимно бързо и тенично, спускате по дадената следа. Ако искате предимно технично + серпентини, спускате по корекцията с точки след хижата.

Ниво - може да се кара от всеки и в двете посоки, но надолуто ще затрудни начинаещите. По-напредналите истински ще оценят благините и със сигурност ще питат за още!

Хапването отново е най-добро точно тук.

                      
 







ЧЕПЕЛАРЕ - БАЙК ПАРК (2012)
2012-та се оказа доста успешна откъм откриване на байк паркове в БГ. Благодарение работата на няколко активни люде, зимните ни курорти се "светнаха", че с немного инвестиции може да активизират и лятното ползване на легловата база. Време беше.
Байк паркът в Чепеларе е най-пресен и поради това има само едно трасе (засега). За сметка на това, спускането по него е 100% удоволствие - има елементи за всички нива на майсторлък. Дълго е над 4 км, а денивелацията е повече от 700 метра, т.е. идеални условия за дълго и адреналясващо спускане.
Надявам се, че скоро ще има още поне 2-3 трасета и така ще бъде сериозна конкуренция на намиращият се в непосредствена близост байк парк в Пампорово.

Update 2014
За съжаление, вместо да се развива, това начинание май умря... Надявам се пътеката за спускане да не е изчезнала, но поне официално паркът не съществува. Дано нещата се променят.

Update 2015
Прясно инфо.
След тежката зима тази година и мокрия мартенски сняг, Родопите са за интензивно отделение - паднали дървета, блокирани пътеки, мизерии. Такава е и съдбата на екс-DH-трасето над чепеларския лифт. Чисти за каране са само последните 300-400 метра, а нагоре е леж.
Снимките са от 2015-та.


Има и добра новина - от тази година в района са се разшетали едни добри хора, които вече направиха и едно събитие, а амбициите им са много по-големи. Идеята е да се изгради нещо повече от байк-парк и трасета за каране, но какво точно ще се получи, предстои да разберем. Работата вече е започнала.

Update 2017
Факт!
Осиновено от Пампорово, това любимо трасе е отново в играта!
Много блясък в очите да ни носи - отделете си поне половината от флекси-картата на байк-парка в Пампорово. Няма да съжалявате!

          



 




ЧУРЕН (2014)
Тези два маршрута са за любителите на високи скорости по черни пътища. Разбира се, има и апетитна пътека в гората, но аз ще го запомня с повече от 10 км летене надолу. Останалото е 4-5 км горска пътека и още толкова горски друмове. + щипка хасфалт...
Да, 18 километра спускане!
Рамките с окачване са с голямо предимство, поради друсливия характер на чакълестият път надолу. Има доста места, където смело можете да рипате, за да поразнообразите шеметното спускане. На видеото съм се опiитал да покажа част от тях, въпреки че не съм особено силен в тази дисциплина...

Качването до село Чурен може да стане по труден и лесен начин. Трудният е ясен - въртене през Храбрино, или през Перущица. И в двата варианта имате мнооого потене, което може да се избегне с помоща на МПС - ваше, или на автогара Родопи, Пловдив. Ние направихме логистиката с качване до Скобелево и оттам кратко въртене (за загрявка) до Чурен. По пътя има хиляди малини, които съществено ни забавиха и увеличиха теглото с по 300-400 грама... Автобусът за прибиране на автомобилите минава около 17.30 през центъра на Перущица и ви качва за 2-3 лева и половин час друсане до Скобелево..


Чурен - Храбрино е варианта, в който след свободното летене по камъните и боровите иглички, се стига до ловната хижа и оттам започва участъка с първата пътека. Следват малко черни пътища и втората пътека. След като пресечете асфалта, се добирате до хижа Родопски партизани и оттам само надолу! 

Чурен - Перущица  е различен само във финалната си част. Бърза и камениста пътека ви оправя вкуса от навъртяния асфалт, като ви сваля задъхани и с червени бузи над Перущица. Ние избрахме този вариант, защото е по-удобен откъм логистика с автобус за Скобелево.

Ниво - ако ще се качвате на самоход, ще ви трябват много сили и опит с въртенето. Спускането изисква поне средни умения, поради бързия и друслив черен път и леко кривите горски пътеки, където мотористите са направили коварен тесен улей в средата. Начинаещи също биха се справили, но с цената на доста усилия и "Мамата"...
 

  (1) (2)                      







ШИРОКА ЛЪКА СЕВЕР (2016)
Неслучайно в името има север - това е едно от няколкото спускания северно от Лъката. Логично, нед селото има плетеница от пътеки, като поне три от тях са налични и възможни за каране. С идеята за това се сдобихме след ПВ10 и пусната муха от г-ца Мария... да не се бърка с южните пътеки и по-специално със спускането от Гела.

Приличен черен път ви извежда бързо до село Кукувица, където може и да ви изгледат малко странно, но с това име... оттам до началото на следата има няколко варианта, като ние избрахме по-дългия, но и по-сенчест - през гората.
Самото спускане се дели на скоростно фъркане по черен път, бързо каране по тясна пътека и технично борене с дузина серпентини. Не е особено дълго, но си струва усилието. Отделно, може да опитате и останалите опции, които предлага района. Интересни са!

Ниво - то е за поне средно напреднали.
 
 







ЮГОВО (2014)
Публикувам този маршрут САМО, защото е добре да се знае, че посочената във всички карти с пунктир пътека на изток от селото - към връх Света неделя (и хижа Марциганица), не става!
Не става, защото малко след римския мост и реката (около 800 метра н.в.), пътеката е хронично храсталясала до такава степен, че ще ви е трудно дори и без велосипед. Ако все пак искате да видите докъде отива, носете си остро мачете...
Скоро ще опитаме да форсираме от другата страна на масива и да проверим какво се случва на това било.


Другата причина да го публикувам е, че частта от селото до моста е прекрасна! Дълга е само 1 км, но гледката към дефилето на Юговска река и скалните масиви на югоизток си заслужава. Отделно, до въпросният римски мост има много добра пътека (с пунктир на картите, същата от горния абзац), която започва от селото, на изток и с надпис х. Марциганица.
Снимките започват от № 011.


Ниво - макар и кратко, имате нужда от минимум средни умения.

                      




 



ЯГОДИНА - ОРЛОВО ОКО - ТРИГРАД (2015)
Ако веднъж минете по пътя към село Ягодина, няма как да го забравите. Усещането, че надвисналите над главите ви отвесни скали могат да променят настроението си всеки един момент, е доста запомнящо се...
Запомнящо се е и всичко, което ви очаква в района - пещерите, Орлово око, пътеките и кривините на Триград.
Но, ние сме тук за да караме. А каране има колкото си искате - нагоре, надолу, само не и встрани... а сте кривнали, а сте полетели няколкостотин метра.
Личен фаворит ми е новата пътека, построена през лятото на 2014-та. Започва от антените и площадката на Орлово око, за да ви завърти в шеметен серпентинен танц чак до хотел Мурсал, а за по-ненаситните, и до шосето под селото. Истинско богатство е това двукилометрово минно-серпентинно поле!
От билото на Орлово око към Ягодина има още едно спускане - по старата пътека, свършващо над училището. След това може да поемете към Триград и тамошните убавини...
Проверихме ги в рамките на Ден 2-ри от МЪРдопче 2015-та. Ако идвате от Ягодина, най-добре си оставете пътека №3 за десерт. Първо се отнасяте до Триград, ако не ви мързи се спускате вляво по пътеката към хижата (преди града, няма я на трака). Ако ви мързи, продължавате по каменния път и след като видите първите къщи, започвате да катерите за спускането на пътека №1. Зимата ѝ е поразказала играта, но има няколко участъка, които си струват. Пътека №2 не успяхме да проверим, но си запазете силите за №3, защото ще ви трябват...
Макар и къси, когато вече сте направили поне едно спускане от Орлово око, тези малки отсечки могат да ви изпият силиците.

В Ягодина има няколко къщи за гости (30 лв за двойна стая) и два хотела (45-60 лв за двойна стая), като този в центъра има страхотна кухня!

 
Ниво - при наличието на толкова отвеси в района, логично е и по-високото ниво на умения, които ще са ви необходими, за да карате велосипеда си.