РИЛА
Каквото и да кажа за Рила, все ще е малко. Карането тук е винаги свързано с бутане над 1000 метра н. в., криволичене по тесни подсичащи пътечки, ширене по конските билни пътеки, епичен хвойнинг при спусканията и "букет" от почти всички форми на ландшафт, в зависимост от височината, на която сте.
За сметка на това, в по-ниските части, над населените места, изобилства от бързи и технични 2-3 километрови участъци, които ви вземат дъха!
Подозирам Иван Рилски в пристрастеност към планинското колоездене...

За описанието на рилските маршрути ще използвам отново азбучния ред.




БАДИНО - БИЛОТО (2012)
Типично рилско каране, включващо въртене, бутане, носене и епично спускане. За да стане маршрута кръгов, старта е от село Бадино, тъй като спускането завършва отново там с много приятна пътека.
По картите не можах да намеря как се казва върхът, който се подсича, както и двата му северни побратима, и затова кръстих маршрута "Бадино - билото".

В селото няма подходящи заведения, затова задължителното постездитно биропиене е добре да стане някъде по главния път - имате голям избор чак до Дупница и легендарните кюфтета.

Ниво - всички рилски велопътешествия са подходящи за поне средно напреднали байкъри. Планината е сериозна, височините и терена също. Мекото колело е предимство.

        







БИСТРИЦА (дупнишка) - БИЛОТО (2012)
Когато започнах това каране, не предполагах, че ще бъда така многократно изненадван...
Първата изненада беше забиването ми в една гора (8-9 км), която доста ме измъчи, но пък билото прозираше между дърветата и това ме държеше оптимист.
Втората изненада беше гъстият хвойнинг (като сърфинг, но с колело върху хвойни), който ме посрещна около 10 км.
Третата изненада се оказа супер бързото чернопътесто спускане (след 11 км), при положение, че очаквах технични пътеки.
Най-приятната изненада се намира на 100-200 метра след 15-ти километър! Внимателно се оглеждайте вдясно за обрасъл вход към един улей. Този улей се оказа най-якия за трите ми години каране! Дълъг е почти два километра и предлага почти всичко, което може да предложи един улей...:---)!

Ако сте много гладни, Вила Бистрица е вашето място. Ако искате да минете по-тънко и на кюфтокебабчета с гарнитура, трайте до Дупница. 

Ниво - средно.

        







БИСТРИЦА (дупнишка) - УЛЕИТЕ (2013)

Целият масив над село Бистрица е прорязан от пътеки, улеи и всевъзможни ерозивни образувания. Животните, хората и времето са влезли в услуга на байкърите и в резултат имате поне две дузини страхотни места за каране. Ако изсипем всички възможни плюсове от тази ситуация, има и два минуса, но само на пръв поглед - къси са и повечето трябва да си ги избутате нагоре. Има и опция да си извъртите денивелацията, като това не е никак лоша идея, защото за макс. 2 часа сте  в позиция за спускане. Качването започва над село Самораново и става по бърз и сенчест път (асфалт+черно).
Засега давам три трака, като на по-късия (1) съм посочил повечето улеи, а до площадката с изгледа ходенето е задължително - гледката си струва! Първото видео (от Vois) показва късото спускане.
По-дългият трак (2) го пускам отделно, защото е малко по-самостоятелен и може както да се избута до старта, така и да се направи като кръгов маршрут за желаещите да повъртят нагоре. Надолу също има поне дузина опции. Второто видео (2) е отново на Vois и показва много добре за какво иде реч.

Трак (3) е вариант на (2) със същото качване, но спускането се откланя на запад. Господата Щуров и Ботушаров гарантираха за обилното ръсене на адреналин, и бяха 100% прави! 
Предстои описването на поне още 3-4 качествени пътеки в района - въпрос на време...
Видео (3) е събирателно от пътеките (2) и (3).

Важно е да се отбележи, че:
 - от Самораново тръгва още една пряка следа, водеща до началото на спускането. Намира се отдясно, преди началото на асфалтовия път към хижа Отовица и скоро ще споделя дали е толкова добра и за надолу.
 - няколко километра след като започнете качването по асфалта, отляво ще видите стръмна пътека, маркировка и табела към хижа Отовица. Проходима е и също въпрос на време е да бъде изпробвана.
 - към и от хижата (в посока Ресильово) има още две опции, описани подробно в mtb-bg.com. Забележете, че са само за много добре подготвени байкъри.


За манджане в Бистрица нямате голям избор, но все пак бих препоръчал Вила Бистрица. Намира се почти в центъра, има прилична механа и ако няма шумна чалга компания, или пък сте повече хора и сте наели цялата къща (17 места за 250 лева/ден + закуска), можете да си изкарате доста приятно, като ще разполагате с голям двор, басейн и още много шукаритетни дадености.

Ниво - над средно, като някои участъци си искат висш пилотаж.

(1) (2) (3)                       (1) (2) (3)







БЛАГОЕВГРАДСКИ КРАТКИ ПЪТЕЧКИ ( БЛАГО ЕНДУРО 2014)
Още от 2012-та момчетата от града ни канят да им погостуваме, с цел запознанство с някои от най-добрите им пътеки. Докато се наканим, на бял свят се появи и пъмп-трак, и цяла плетеница от варианти за качествено каране. На двата трака можете да видите само част от наличните благини, като със сигурност тази визита ще има продължение.

Update - Благо Ендуро
Само месец след като се запознахме с благите пътеки, се появи и благото ендуро-състезание. Факт е, че недолюбвам надпреварите, като това не ми попречи да заснема кратко, но съдържателно за условията видео.
Във втория трак ще видите края на DH-трасето, което не присъства в следата. Просто си го избутайте, защото не е дълго, но пък е толкова наситено, че минимум ще потретите!

Updatе 2015
Оказа се, че изненадите над Благоевград не са свършили!
Ребрата над Бачиново крият още доста къси, но разкошни пътечки. Някои имат нужда от почистване (№2 от Трак3), а други са готови за летене (№1 и №3 от Трак3). Не ми остана време да ровичкам още по склоновете, но мога да се обзаложа, че през годината ще има още Ъпдейти ;-)


Updatе 2016
Пиша го с цел уточняване на последните промени по състезанието Благо-ендуро, наложени от идиотската сеч в района. Засегнат е четвъртият етап, като в частта си преди базата на Университета е изцяло нов, а след това просто преминава в черен път и свършва на шосето. Тракът (№4) е със следа за първи етап и точки за останалите. Намират се лесно, а и на много места личи маркировката.


Трак 1.
Бързо изкачване, красива природа, достатъчно вода по пътя. Типично ендуро в стил тригърба камила, което завършва с разкошна пътека! Кратка, но толкова наситена, че ти се иска набързо да си избуташ обратно, за да повториш и потретиш...

Трак 2.
Качвате се до местната забележителност - Кръста. Позяпвате залеза, града и с бързо продължение се изнасяте до началото на спускането. Още по-вълнуваща от първата пътека ви засмуква и изплюва чак на хасфалта до парк Бачиново. Много добра!

Трак 3.
Събира три кратки, но с доста потенциал пътеки, започващи от склоновете над село.

Трак 4.
Четирите пътеки от Благо Ендуро 2016

Ниво - качванията са съвсем прилични и подходящи за всеки, но спусканията изискват минимум средно ниво.

(1) (2) (3) (4)               (1) (2)               








БЛАГОЕВГРАД - ФЕЯТА (2017)
Отделих тези три пътеки, защото не исках да се смесват с благите следи от ендурото, или пък с останалите от горния анонс. Да, имам причина за това - толкова са добри, че си струва самостоятелното представяне!
А защо се казват така ли? Мисля, че снимката дава отговор.

ФЕЯТА 1 (първата следа) е всъщност трасе. Тренировъчно или състезателно, няма значение. Предназначено е за поне средно напреднали карачи, които могат да се справят с умерени скокове, лягане във виражи и не на последно място, много криви серпентини. Точно това ще намерите в тези около 800 метра, които анонимен EnduroDontWorrier построи тази пролет над града.

ФЕЯТА 2а (втората следа) е ендуро-пътека, по която можете да летите. Преди да стигнете до V-образното "кръстовище" вече е и трасе, защото Феята поръси по този участък седем скока, виражи и разкошотии, които го правят доста силно и напълно конкурентно на №1. Разделих ги на две, защото около средата на маршрута, на една импровизирана горска площадка за спорт, имате опции ляво и дясно. Ако хванете дясното, ще трябва да сте много добри в спускането и серпентини в скалисто-песъчлива суркавица. Това ви чака в края.

ФЕЯТА 2b (третата следа) е ако изберете след площадката да завиете наляво. Макар и с няколко по-трудни участъка, това е по-караемия вариант и ви го препоръчвам. 2а е само за мазохисти...

ФЕЯТА 3
Това е най-новата Фея и също започва от началото на №1, като вместо да се гмурнете вляво към гората, хващате бледа пътечка по билцето на хълма. Все още не е облагородена като другите си две посестрими, но скоро и това ще стане... Тракът е с номер 4.

Ниво - нагоре е ясно. По пътя към пречиствателната станция, или с избутване по някоя от следите. Надолуто обаче не е за начинаещи!

(1) (2) (3) (4)                        (1) (2)

 
 



БОРОВЕЦ - БАЙК ПАРК (2012)

След като години наред трасето в Сопот беше единственото официално за спускане, крайно време беше да се появи алтернатива, при това по-близо до София. Е, алтернативата се казва Боровец байк парк и от 2010-та работи на пълни обороти.
Модерен лифт, куки за закачане на велосипедите, разнообразни трасета за всякакъв тип карачи (от най-лекото XC, до най-бруталния DH), изгодни условия за престой - все неща, които са налице и правят паркът може би най-добрия от наличните три в БГ.
Повече информация можете да намерите тук.








БОРОВЕЦ - връх ДЕНО (2014)
Един задължителен маршрут, ако сте в района на Боровец!
За първи път го карахме през 2010-та и тогава беше доста обрасъл, но сега е просто песен!
Качването може да стане на самоход, или с лифта до Ястребец. Оттам сте за нула време пред хижа Мусала, а след обичайните лиготии около езерото, полазвате до началото на спускането.
Спускането съчетава почти всичко, което би могла да предложи една качествена пътека - теснотии, камънаци, падове, кривотии, кореняци - рилска прелест на квадрат! Всичко това се кара със завидно добра скорост, а на 18.5 км от трака можете да избирате дали да продължите вляво по следата (една от пътеките на байк-парка), или да избутате малко напред, за да се озовете в изходната точка на останалите трасета...

Ниво - до хижа Мусала ще сте на велосипедите около 60-70% (другото се тика), като само много добре физически подготвени ще извъртят цялото разстояние. Ако се ползва лифта, нещата стават доста по-лесни. Избутването след хижата до старта на спускането, отнема макс час.
Самото спускане е доста технично в началото, а след това става бързо и подскачащо, т.е. трябват ви минимум средни умения, ако искате да карате.

                            





БОРОВЕЦ - МУСАЛА - БОРОВЕЦ (2010)
С този връх започнаха сериозните ми планински изпълнения. Сега, като се замисля, определено сме имали късмет, че от 27 човека (подобрихме рекорда за групово качване с велосипеди) никой не пострада и всички се прибраха живи и здрави...
Маршрутът е повече от сериозен, особено ако сте решили да го правите за един ден. Ние го направихме с преспиване в заслон "Еверест" и така спускането към Маричини езера стана със свежи сили, които позволиха и максимален кеф! 
Качването до върха става по туристическата пътека (от Боровец) и затова в трака (на Мишо) съм посочил само спускането. Избрахме кръгов маршрут и затова поехме на югоизток, но при наличие на повече време, от Мусала можете да поемете и в други посоки (х. Грънчар, примерно).
Най-подходящият месец за това каране е август, защото тогава снегът е най-малко. Нашето каране беше през юли и два снежни езика под върха за малко да си вземат жертвите...

Ниво - за напреднали!

          (1) (2) (3) (4) (5)      








ГОВЕДАРЦИ - ЙОНЧЕВО ЕЗЕРО - БИЛОТО (2014)
Кръстих този маршрут така, само защото за да има и въртене в цялата схема, е добре да стартирате от Говедарци. Така преди старта на бутането по пътеката към Йончево езеро ще позагреете, а и желаещите да повъртят ще получат своя пай...
Да, след 7-ми километър започва същинското тикане. Не е трудно, не е нещо кой знае какво, но си иска усилието. Има няколко места, където педалирането отново влиза в употреба, но са малко. Така е чак до Йончево езеро. Оттам следва най-стръмната част, но отново не е нещо невиждано. Страхотни гледки, камъни, чудна пътечка - така е до самото било, от което започва спускането.

Тъй като спускането е по същата пътека, по която сте се качили, би трябвало по пътя надолу да няма изненади - трудно, по-трудно, най-трудно... Има 2-3 участъка, които не могат да се карат, но са къси и не развалят цялостното впечатление. А то е за високотехнична рилска пътека.
След езерото нивото на трудност пада значително, но пък се отпушват неща като скорост и проходимост, т.е. карането взима превес над оцеляването и така чак до Говедарци.
Излишно е да описвам в детайли терена, защото всичко ясно може да се види на снимките и видеото.

Ниво - Много технично от билото до Йончево езеро, умерено технично след това. Не е маршрут за начинаещи.

Качествени хапка и пийка в Говедарци можете да намерите тук.

                            









ДОЛНО ОСЕНОВО (2013)  

Към дежурната Гуугъл информация за село Долно Осеново смело мога да добавя следното:
 - най-много магарета на глава от населението (за около час преброихме над 50!)
 - най-много красиви момичета на квадратен метър в селски район (пет за две улици)
Статистика...

Самото каране може да се опише само с думата ПРЕЛЕСТ!
И нагоре, и надоле, районът е толкова живописен и по български уникален, че няма как да не се почувствате специални. Открихме пътечка, която поради големия брой магарета, нарекохме "магуро". Тя е местното богатство. Отделно, по съседните няколко бедра остана още много за проучване...

Трак (1) качва по реката и спуска по въпросната магуро-пътека + финалната прелест.
Трак (2) дава алтернатива по съседното северно ребро.
Можете да правите още комбинации между пътеките и черните пътища. Имайте предвид, че старите пунктири от картите гарантират качествено храсталясване. 

Ниво - качването е по възможностите на всеки, дори и да се наложи да побута. Спускането е за поне средно напреднали, ако приемем, че ще карате... Финалната пътечка е трепач, който може да се приеме и буквално, ако не внимавате.

(1) (2)                      










ЗЕЛЕНИ ПРЕСЛАП - ПАНИЧИЩЕ - САПАРЕВА БАНЯ (2015)

Този маршрут се роди като логичен отговор на въпроса "Има ли спускане от хижата, та чак до Сапарева баня"?
Отговорът беше ДА и само въпрос на време бе да се реализира. Като бонус дойде и местно спортно събитие, организаторите на което бяха оставили маркировката си по трасето, та не се наложи да надничам много-много в екрана на GPS-а...

Ако това каране не е логичното продължение на спускането от хижа Скакавица, стартирате от хижа Зелени преслап по пътеката към шосето. След кратко шосейкане, хващате ляво (преди Гюндера) и газите само надолу. Пресичанията на асфалта са неизбежни, но в случая само внасят щипка сол към картинката.  Подминавате Паничище, езерото в края и просто летите надолу...

Пътеката е много добра, скоростна, като не липсват технични участъци. Маркировката допълнително помага да се отпуснете и просто да карате. Чак до Сапарева баня.










КИРИЛОВА ПОЛЯНА (ГАРА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА) 2015
Не е случайно това име!
Веднъж добрали се до мястото, можете да направите няколко лъча буквално във всички посоки и все ще сте с бонуси.
Тръгнете ли обратно към манастира, пътеки. Хванете ли към Рибни езера и Воден чал, пак пътеки. Избутате ли към Сухото езеро и нагоре, още пътеки... Няма празно!

Това, което успяхме да проверим лично, е с посока североизток. Избутахме по зелената маркировка през Сухото езеро до Кобилино бранище. Последното се явява втората "гара разпределителна", в случай, че идвате от Воден чал, Мечит или Попова капа. Участъкът между Кобилино и Сухото не е нещо, което си струва от МТБ-гледна точка, с изключение на няколко по-технични участъка. Карането е доста спънато, а при езерото задължително минете през сухото му дъно! Пътеката от картите е доста крива и не става за каране.

Истинският кеф е в участъка Сухото езеро - Кирилова поляна!
Ем бързо, ем технично, ем камъняци, ем горска пътека, покрита с иглички - прелест! Снимките и видеото ще ви дадат достатъчно информация за терена, а тракът е само един, поради наличието на ясни пунктири (пътеки) на OCM-картата.
Кръговият маршрут Кирилова - Рибни езера - Воден чал - Кобилино - Сухото - Кирилова е доста епичен и красив като пейзажи, но не съм сигурен, че си струва усилието от МТБ гледна точка. Както споменах, истината е между езерото и поляната.

В случай, че изберете този концентрат от района, съветвам ви МПС-тата да паркирате след манастира (в края на трака  има достатъчно място), за да имате и някакво въртене нагоре. След като спуснете прелестите, изтикайте до гроба на Иван Рилски (пещерата) и оттам имате още близо 2 км допълнителни радини вълнения - струват си!
Свършвате точно при автомобилите си.

Ниво - всичко може да се избута или износи, но не всичко може да се спуска. По принцип, в Рила (особено високата) рядко ще намерите пътеки за начинаещи. Вземете си уменията, чарколяците и доброто настроение и ще карате почти на 100%.

                     




 




МАНАСТИРСКИ ЕЗЕРА - ГЬОЛСКА РЕКА - КИРИЛОВА ПОЛЯНА (2015)
Пореден маршрут с крива логистика, достоен само за байкъри, които на всяка цена искат да проверят как стоя нещата в първо лице ед. ч.
Ами, добре стоят нещата!
Европрограмите са позакачили и тази пътека, ако съдим по подрязването и отабеляването ѝ.  Не е кой знае колко дълга, но за сметка на това е доста стръмна. Ако сте спортен фотограф и ви влече байкаризма, тук ще се почувствате като в Рая! Изобилства от позьорски местенца, които освен че ще нахранят обектива ви, 100%-тово ще заситят и адреналиновия глад на каращите!

Казвам крива логистика, защото няма лесно качване до тази част на билото. Ако не искате да бутате по маршрута за спускане (силно предпочитан от нашата група метод, особено когато се касае за проучване на пътеки), можете да се качите (отново с бутане) до билото или през х. Рибни езера (доооста тегаво), или да хванете източната пътека над Рилски манастир (покрай връх Бричебор). Аз бих заложил на второто...  поне имате избор ;-)

В нашия случай, около 2200 м. над главите ни започнаха да се събират купесто-дъждовни облаци с неприветлив мътен поглед, та така и не издрапахме до билото. Пътеката е там, маркирана (зелено) и със сигурност ще ви изведе догоре. Последната и най-висока част е най-тегава и в двете посоки, та ще трябва да използвате всичките си умения.
Този път не снимах видео, защото нямахме достатъчно време за дубли, но от снимките много добре се вижда какви благини предлага спускането. Определено ще си струва филмирането, особено ако я започнем от самото ѝ начало.
По пътя има достатъчно вода, а манджата и бирата ви чакат на Кирилова поляна.


Ниво - както казах и по-горе, тази пътека е доста технична и за да я карате, ще трябва да сте с поне средни умения. Началото със сигурност ще е най-тегаво, поради наклона и неприлично голямото количество едър разхвърлян камънак и туфи. 

            








МАРКОВ КАМЪК (2015)
От няколко години си търся повод да го качим този Марков камък и ето, че 2015-та звездите се наредиха в наша полза. Почти буквално, защото нощта преди това каране прекарахме на една полянка малко преди благоевградската ски-писта Картала и имаше какво да се види.

Местността и тракийският комплекс Марков камък са тясно свързани с района на Царев връх, а дотам можете да се качите по няколко начина. С оглед търсената пътека, която е разположена от южната страна на склона, решихме, че нашето качване ще е по пътя за хижа Македония. Бързо, красиво и със съвсем приемлив наклон, ако не си бъркате прекалено често в носа, на билото може да се озовете за няма и два часа (три с ДДС-то).
След кратко, но ползотворно избутване към връх Марков камък (да не се бърка с тракийския комплекс), подсичате и започвате надолуто. После още малко побутване и идва ред на същинското надолу...
Не се бъркайте по пунктирите в старите карти - има черен път (офроудъджийски), който ви сваля бързо и коловозесто до поразбитата табелка, информираща ви за началото на пътеката (зелена маркировка).

От снимките можете да се ориентирате какво точно ви чака на ливадата под върха и как точно са разхвърляни различните по форма и големина каменни "инструменти" на древните. Какво точно са правели и как са ги използвали не разбрахме, но стана ясно, че спускането може да бъде доста вълнуващо. Условието идва от факта, че пътеката не е от най-използваните и за да радва на 100%, е редно да бъде подложена на щателна епилация.
Началото е доста силно, скрито във високата трева, движещо се впоследствие по ръба на една ръбатост, в която не бихте искали да падате. Именно оттук би трябвало да започне подстригването.
Следва красива гора с бързи линии, запушени тук-там от нападали дървета. Почистихме каквото можахме, но поне дузина си искат моторната резачка.
Спускането продължава шеметно чак до асфалта в края и на няколко места ще ви накара да се върнете, за да подублите по разкошните линии и елементи - дропене, суркане, подскачане.

В резюме - страхотна пътека, очакваща своите Enduro Warriors, за да ѝ пооформят интимностите и я преведат в бойна готовност. Задание, което си струва, защото от началото на надолуто до края при Горското, километрите са поне осем!

Ниво - каране, на което могат да се подложат и начинаещи, стига да внимават в картинката и тук-там да побутат. За хората с опит не би трябвало да има проблеми, а на няколкото технични секции в гората искрено ще се израдват.

Хапване и пийване (ако не си носите) можете да получите в рестранта на хотел Картала. Същото важи и за подслона (30 лв. за двойна стая).

         







ОТОВИЦА (ХИЖАТА) - РЕСИЛОВО/ОВЧАРЦИ (2015)
Хижа Отовица е известна с няколко неща - правят страхотно кафе, можете да нощувате почти като в хотел, ако държите да се качите с МПС, последните километри са яко хард, т.е. ще трябва да го оставите край пътя.
Сигурно има още, но нас ни интересуват двете пътеки, които завършват и започват на това място. От високото идват спусканията от билото на връх Отовица и връх Кабул, а към ниското започват прекрасните суркания към селата Ресилово и Овчарци. Очевидно тук ще си говорим за първата.

На терасата пред хижата можете да се озовете по два начина - спускайки отгоре, или драпайки отдолу. Първият ще означава, че идвате откъм билото, а втория, че сте спрели долу в селата. Упражнявали сме и по пътя, и бутайки по пътеките - все става.
Началото на спусканията е общо, като по черен път се пренасяте няколко ребра на север, за да стигнете до една поляна. Там трябва да решите дали да хванете ляво и да се подрусате по един трошляк, или да продължите вдясно, посока пътеката за Овчарци.
Препоръчвам ви второто.
В един момент оставяте овчарската да си бяга надолу, а вие хващате остро у лево и шоуто започва - скорост в гората, пресичане на рекичка, още малко скорост, лек въртел и с красива серпентина излизате на трошляка към Ресильово. След като изстрадате 200-300 метра друсане, започва финалната и най-силна част - дузини серпентини и технични участъци по барутливата "почва" и напечените скали! Много приятно за хора, които обичат кривотиите.
Краят е в оредялата горица над селото, като фЪркате с триста покрай дърветата, а впоследствие и между къщите.

Слагам и двете следи за спускане от хижата, защото някакси вървят логично, а и ако имате работа в района, с подходяща логистика, или на самоход, спокойно могат да се направят и двете пътеки.
(1) - към Ресилово, (2) - към Овчарци.

Ниво - началната част е приемлива и за по-неуверени, но след това става доста технично. Но, никой не се е родил научен.

  (1) (2)       









ПАРАНГАЛИЦА (х. МАКЕДОНИЯ - КАРТАЛА) (2013)
Повод за това каране стана един надпис, на един велосипед, на един приятел...
Името Парангалица би трябвало да ви е познато от уроците по биология, а ако сте дремали, можете да попитате Гуугъл. Той ще ви отговори, че това е биосферен резерват в Рила, където има прекрасни условия за каране на планински велосипеди. :-)

Маршрутът е кръгов, лек и изключително красив!
Качването до хижа Македония става за около час (от ски писта Картала), а избутването до билото отнема още един. Оттам нататък следва каране по приятни пътеки в стил многогърба камила (нагоре-надолу), гарнирани с прекрасни гледки във всички посоки.
При спускането се озовавате пред една тежко ерозирала ски-писта, която е доста коварна (пясък, всякакъв размер камъняк, сериозен наклон), но скоро ще коригирам трака, тъй като се оказа, че на съседното ребро има прясно прокарана просека, подходяща за каране надолу.

Ниво - за всеки, който може да върти няколко часа + бутане + 1000 метра денивелация. Ако при спускането не намерите новата горска просека, по пистата ще могат да карат само напредналите.

                  






РИЛА - ВРЪХ КАРАУЛ - РИЛА (2012)
Град Рила е разположен на място, откъдето тръгват поне няколко повече от добри маршрута за МТБ. Засега съм карал само два от тях, но се надявам с времето да попълня колекцията.
Качването е доста зло, особено в крайната си част, където си е бутане и носене. В подножието на върха има разградена кошара, където можете да поровите за интересни находки. Разкриват се страхотни гледки във всички посоки и докато си дъвчите храничката и се подготвяте за спускането, релаксът ви е гарантиран.
Спускането е много рилско - технични и бързи билни пътеки, стръмен преход към по-ниската част, убийствена (при грешка и буквално!) FR пътека в края.
Тъй като карането беше замислено за еднодневно, следата съчетава и трасето над село Стоб, т.е. тракът и за двете карания е на един линк.

Ниво - за да ви е хубаво, трябва да сте напреднали.

        








РИЛА (2012)
Каранията в района са благодарение на поне дузина наистина струващи си пътеки северно и южно от град Рила. Повечето започват от двата масива, гушнали града в удобна поза "сандвич", като надолу се разклоняват в особено апетитни блюда... 

Трак 1 (до 23 км)
Пирамидите над село Стоб са една от задължителните рилски атракции. Подобни са на мелнишките образувания, но си имат собствен чар. Собствен чар имат и пътеките наоколо, особено двете от трака (7-12 км и 19-23 км)!

Първата няма как да я объркате, но за втората внимавайте - особено в горската част (около 20 км). И двете носят много радост, адреналин и желание за още и още...
Снимките от това каране са с номер (1).

Трак 2
Качването е идентично с първия трак, но тук при фермата не продължавате да катерите, а завивате вляво и започвате да подсичате върха. Правейки това, бързо ще се озовете до точката на спускането, откъдето започва истинското удоволствие. В края, пътеката става много суха и сцеплението се превръща в мираж... Видеото е доста информативно.
Втората врътка е с подобен профил и особености, и успешно би запълнила един по-дълъг ден.
Снимките от този и следващия трак са с номер (2).

Трак 3
Тази пътека внася ранообразие в каранията около град Рила, защото първо асфалтово ви праща в посока Рилски манастир, а после услужливо ви връща на прилична за ранна пролет височина по бърз горски път. Излизайки от града, вдясно ще видите водопада и еко пътеката, а малко по-нагоре (вляво) е Метоха, където е сниман филма "Козият рог". Пътеката от спускането е трепач! На видеото може да се види много добре за какви МТБ благини иде реч. 

Трак 4
С него започват северните спускания над Рила. Те са не по-малко дащни на МТБ благини и са много подходящи за късна есен или ранна пролет, поради липсата на сняг. Лятото също не е невъзможно - просто се изнасяте над 2000 м. - все пак над вас са върховете Караул, Поличите, Калините и т.н.
Трак (4) е най-ниско разположения и съответно най-къс. Удобен е ако искате да допълните някое друго каране, като в крайната си част разкрива неприлично красиви пейзажи. Същото важи за (5) и (6) - технични сингълтраЦи, много скали, две еко-пътеки, Кръстта, Метоха... 

Трак 5
Това е по-разгънат вариант на (4) и макар не особено дълъг, ще ви напълни душата. Добре е да се съчетае с номер (3), тъй като така се затваря удобен кръгов маршрут. Снимките са под номер (3), а видеото е (2).

Трак 6
Следвайки градацията от номерата (4) и (5), това е най-дългия в тази тройка и логично изисква повече въртене. Не е достатъчно обемен, за да се направи за еднодневен маршрут и също е подходящ за комбинация с номер (3). Спускането е по едно от няколкото ребра на масива северно от град Рила.
Първо си мислех да го изтрия от маршрутите над град Рила, но сега смятам, че ще е по-полезен да остане, при това с описание - ако утре някой си каже "Абе, я да видя аз какво има по това ребро...", да знае какво го чака.
Чака го прекрасно начало (скоростна пътека), лек храсталясинг (50-тина метра), още една прекрасна пътека и по-тежък храсталясинг (200 метра, вече прокарахме просека в гората), поради кацнала огромна канара точно на пътя ви. Видеото е с номер (3).
Завършекът е за отличници - бърза, но и достатъчно технична финална част (1 км), представена като улейопътека от най-добрите.

UPDATES 2015
В края на януари, когато навсякъде другаде валеше, работна група се озова отново в Рила, търсейки още и още къси, но съдържателни пътеки. И намери - цели три!

Трак (7) ще ви ги покаже, а коментарът за тях е, че са от най-добрите местни образци (особено последната, над циганската махала). За да ги спуснем, си ги избутахме отдолу нагоре, но при наличие на достатъчно време и желание за въртене, можете да използвате черния път от югозапад. Много добри!

Трак (8) е резултат от следващо каране над Рила, донесло още нови и качествени спускания. С точки съм посочил началото на петте пътеки, които спокойно можете да направите в рамките на един среднодълъг зимен ден. Включват най-доброто от улеите над града, както и двете еко-пътеки, Кръста и финалното прибиране покрай реката.
Задължителни!
Снимките от каранията през 2015-та можете да видите под номер (4).

Доказано вкусно и на добри цени можете да се надуете в това скромно наглед заведение в центъра.

Ниво - както казах по-горе, за да ви е хубаво, трябва да сте напреднали.

(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8)       (1) (2) (3) (4)     (1) (2) (3)










РИЛСКИ ЕЗЕРА (хижата) или БАЙК-ПАРК РИЛСКИ ЕЗЕРА (2015)
За добро или лошо, до хижа Рилски езера има лифт.
За добро или лошо, този лифт позволява в рамките на един ден да се качите до приличната височина на хижата няколко пъти (10 лева е еднопосочно), или да избутате сутринта, докато се изнижат тълпите "туристи", а возенето да го оставите за спокойните следобеди.
За добро или още по-добро, от (около) хижата започват поне три струващи си пътеки, а с малко избутване в посока езерата, билото или Превала, можете да стартирате още шест.
Е, как да не го нарека после Байк-парк Езерата?

Да, не е официален, дори карането там е забранено, но нима тълпите туристи са по-малко зло?
Или пък конските кервани, правещи почвата на фин прахоляк, смесен с екскременти?
Да не отварям дума и за ровещите по билото през седмицата ендуристи...

За да няма мазало, най-добре в оживената част просто бутайте и носете на гръб байковете си. И без това сме длъжници на тази планина, та няма нужда да увеличаваме нивото на чалгата която Я полази, откакто работи лифта. А когато стигнете до пътеките... там е ясно. 

С риск да изтърва нещо, ще опитам да направя опис (по посока часовника) на възможните спускания от (и около) хижата:

1. ПЪТЕКАТА ПОД ЛИФТА
Съществува на всички карти, но доста променена от непрекъснатите совалки на джиповете с туристи в двете посоки. Ако решите да бойкотирате лифта и да се качите до хижата пеша, от началото, под въжетата върви погълната от избуялата зеленина тънка пътечка. Ще ви е доста тегаво, ако носите и велосипед, независимо от техниката на пренасяне. Алтернатива са неизползваните от джиповете черни пътища (странно, но има и такива) + бягане на прибежки, с елементи на пресичане през прахоляка.

Хубавото е в обратната посока - спускането.
От хижата започвате със скоростно надлъгване по коловозите и туфите, държите лявото и погледите на туристите... Тук-там пресичате прашасалия черен път, но преобладава карането по пътека. В средната част нещата придобиват драматичен обрат, защото ако искате да останете под лифта, става доста стръмно и за да карате, трябва да сте наистина опитни! Къс участък е тотално невъзможен за каране.
На картата съм сложил точки къде какво се случва, като не забравяйте, че в последната трета от спускането, пътеката под въжетата е силно обрасла, т.е. имате опцията да хванете сигурното.

Като извод може да се каже, че ако не сте с много добри умения, нямате работа под лифта. Да, интересно и забавно е (особено за возещите се над вас), но не е кой знае какво, освен това карането е късо - няма и три километра. 




2. ПЪТЕКАТА КЪМ ХИЖА ЛОВНА
Тук положението е доста по-различно. Кара се само по пътека, изобилства от технични участъци, няма тълпи от хора.
Можете да стартирате както от хижата, така и от по-високо (зависи откъде сте се качили). Началото е умерено технично, с няколко интересни скали за снимки и позирания, след което влизате в гората. Преди това няколко нахални клека ще опитат да ви вземат возилата, но нищо сериозно.
В гората има един участък с доста коварна тясна пътека + обратен наклон към стръмен склон, та внимавайте! Мнозина там ще избутат.
После идва най-хубавото! Отваря се последната трета, където ще летите и цвилите в посока хижа Ловна, като по пътя ви ще се редуват падове, корени, серпентини и все подобни благини. Няколкото нападали дървета няма да ви развалят кефа.
Жалко, че е сравнително кратка.

          


3. ПЪТЕКАТА КЪМ ХИЖА ВАДА
Напредваме с пътеките, растат километрите и екстрите към тях...
Ако можете да карате по технични терени, поръсени с много камъни, наклон, улеи и игрива горска част, значи това спускане ще ви допадне. Ако ли не - ще се измъчите.

Началото е покрай Долното езеро, равнинно и лесно. Точно позагрявате и следват 100-200 метра нагоре. Малко преди да започнете да гледате лошо, идва ред на компенсацията - много технично спускане по тясна и вдълбана в земята пътека. Глезените и обтегачите стават обект на зли нападки, вилките стенат, за педалите е ясно - примирено оставят парчета метал по камъните...
Поне сте предупредени.

Следва най-атрактивната, горска част. Там се появяват скоростта и блясъкът в очите и на по-умерено каращите, за да се срещнат всички вкупом с последната, най-драматична част - "Душевадката".
Стръмно, камък, полегнал клек, веселба!
Какво точно е, ще оставя на личната ви преценка... ;-)

Ако не искате да си го причинявате, има шорткът вляво, който ще ви отведе до "Обиколната", а оттам е лесно.

           



4. ИЗБУТВАНЕ ДО РАЗДЕЛА И СПУСКАНЕ ПО ЗЕЛЕНИ РИД
Тук е особено важно да спазвате условието да НЕ карате сред тълпите и да пазите "туристите" около езерата, защото за да стигнете до Раздела, ще трябва да минете през целия цирк.
Избутването/износването не е от най-трудните, просто отнема време, но не повече от два часа. След като се озовете горе, наснимате се и хапнете каквото си носите, започва едно спускане, което лично на мен не ми е кой знае колко интересно - летене с триста по откритото било, широка пътека, туфи и т.н., но всеки с вкуса си. Да, в началото има малко заигравка със скалите, но не ми е достатъчно. За да съм коректен ще добавя, че впечатленията ми за тази пътека са от 2012-та.

Интересното идва в гората, където появата на серпентини, наклон и интересни падове може да ви посъбудят. Следва епичен край на шосето, малко преди хижа Вада.




5. ИЗБУТВАНЕ ДО РАЗДЕЛА И СПУСКАНЕ КЪМ РИЛСКИ МАНАСТИР

Това е един от легендарните маршрути в района. Поради факта, че карането приключва до вратите на Рилски манастир (т.е. от другата страна на този рид), е важно да си подредите логистиката с връщането ;-)
Описание, снимки и видео можете да намерите тук. Правени са 2013-та година, в рамките на едно епично каране под името БАЛКАНЧЕ.


6. ИЗБУТВАНЕ ДО ВРЪХ ОТОВИЦА И ДЪГОВИДНО СПУСКАНЕ КЪМ ХИЖА ОТОВИЦА
Пресен, пресен... от 2015-та.
Разбира се, пътеката я има много преди това, но ние преоткрихме топлата вода и я сервирахме за общо ползване.
Тъй като вече има направено описание на това страхотно каране, няма да се повтарям с излишни суперлативи.
Струва си!


7. ИЗБУТВАНЕ ДО ВРЪХ КАБУЛ И СПУСКАНЕ ДО ХИЖА ОТОВИЦА
Като сценарий повтаря началото на горното каране, през Отовица. Разликите започват след като се качите над Окото. Вместо катерене към Отовица, започвате въртене към Кабул. Въртенето се заменя от бутане, но върхът е доста полегат, та не е нещо сериозно.
Уточнявам, че от това каране ми липсва средната част - от Кабул до хижа Отовица. Знам какво е, скоро ще го наредя в колекцията, но споменавам за протокола.
От върха започва спускане по туфи и губеща се пътечка в посока Крива соспа, след което по западния рид преминава в посока хижата. Интересно става в гората, но иска почистване.

Тук имате опцията да не слизато до хижата, а да хванете една пътечка вдясно от черния път и да се сурнете чак до Овчарци или Ресильово (зависи от желанието). За да не ви обърквам допълнително, тези описания ще отидат в графата ОТОВИЦА.

 


8. ИЗБУТВАНЕ ДО ВРЪХ КАБУЛ И СПУСКАНЕ ПРЕЗ ТАШМАНДРА КЪМ с. ОВЧАРЦИ

Продължавайки по посака на часовника, въртим все по на изток, за да стигнем и до легендарната Ташмандра. За целта повтаряте действията от горния маршрут (до връх Кабул), но вместо към Крива соспа, започвате да спускате на север, към мандрата на Крум.
Оттук нататък вече е отдавна описано, като мога да ви гарантирам 100% МТБ-оргазъм. Чак до края!

 
9. ИЗБУТВАНЕ ДО ГОЛЕМИЯ РИД И СПУСКАНЕ КЪМ ХИЖА СКАКАВИЦА

Достоен финал за (не)скромното ни описание на несъществуващия (на хартия) байк-парк Езерата!
Бърз достъп, липса на туристи (поне не са на тълпи), разкошно спускане, което ще ви остави без дъх, ръце, накладки и някой друг чарколяк...
Не забравяйте, че в горната му част сте в резерват, та се дръжте адекватно.

Слизайки от лифта, избутвате в посока Бъбрека и преди спускането към езерото, хващате дясно - по Големи рид. Започва чистa и невероятно скоростна пътека, която за по-малко от минута ще ви изхвърли в началото на горската част. Отляво се падат скалите и отвесите на езерото и река Скакавица, както и водопада (по-долу). Там нямате работа с велосипед!
Истинското каране започва с навлизането в горския пояс - наклон, гарниран с различни по размер камъни, наредени в дузина трудни серпентини... разкош!
Следват скоростни участъци с корени, падове... абе, по-добро не може да искате!
Така е чак до хижата, а след нея следва Епизод 2!
За него е характерно още по-стръмно, още по-трудни серпентини, много опции за линии, коя от коя по-опасни... Хора с умения под средни със сигурност ще бутат и надолу.
Иначе пътеката е 100%-ов чук!

Капнали, но със силен блясък в очите, в края на пътеката се вкл1чвате към черния път, водещ до хижа Зелени преслап. Оттам имате две опции - да се върнете до лифта и да си вземете МПС-то,  или да продължите със спускането чак до Сапарева баня!
Ако ви се услади втория вариант, четете тук.

          







РИЛСКИ МАНАСТИР (2015)

Споменах манастира, когато описвах опциите около Кирилова поляна. От друга страна, тази национална забележителност, така чалгализирана напоследък, заслужава собствена секция тук, защото разполага с цели три пътеки, които свършват буквално пред портите.
За най-известната вече сме говорили - спускането от север, откъм хижа Иван Вазов. Тук ще спомена останалите две - източно, откъм връх Бричебор и северно, откъм билото между Додов връх и Мальовица.

БРИЧЕБОР - РИЛСКИ МАНАСТИР 
Тази пътека не е сред най-популярните в района, въпреки че в миналото е била доста използвана. На много места все още се виждат редените камъни. Заглеждам я от доста време, но кривата логистика и липсата на подходящо качване постоянно отлагаха проучването ѝ. Няколко приятели дадоха по един бърз акъл и използвайки един от почивните дни около Независимостта българска, ѝ отделихме няколко часа. Само няколко, защото в рамките на същия ден трябваше да проверим състоянието и на отсрещната, северна посестрима (виж по-долу).
Залагайки на сигурно, тръгнахме от манастира с идеята да избутаме по следата, за да не рискуваме да я изгубим в шумата. Очевидно някой все още има да усвоява едни евро-пари, защото тук-там имаше човешка намеса, но крайно недостатъчна. Оранжев спрей и леко подкастряне не се брои...
Разбира се, никой не мисли за байкъри и МТБ, та се наложи да си построим някоя и друга благина, за да разнообразим спускането.
Да, в гората има доста паднали дървета, но това не е съществен проблем, защото повечето се прескачат, т.е. може да се каже, че има flow... След 1800 метра непочистеното започва да преобладава, но кой ти гледа. Ние не излязохме до билото, защото нямаше време, но съдейки по поставените от другата страна на рида табелки (Гьолска река-Рилски манастир), очевидно е прочистено в някаква степен. Но, както казва батко ви Щуров, "...тръгването от билото надолу е по един много стръмен склон, а и пътека почти няма... сложи бележка, че да не те споменават после".

Ако искате кръгов маршрут, може би най-адекватно е да се качите по тази следа, да полазите билото и да спуснете вляво през манастирски езера, по поречието на Гьолска река, където чак до разклона на пътя (Рибни езера/Рилски манастир) има разкошна пътека. След това ви чака пломборазместващо дрънкане по камъняка до Кирилова поляна и оттам можете да хванете черните пътища и пътеки до манастира. 

Ниво - в бутането всички са равни, а за спускането е добре да сте с поне средни умения. Ако правите кръговия маршрут и спускате пътеката по Гьолска река, ще ви трябват и над средни!

          



ДОДОВ ВРЪХ - РИЛСКИ МАНАСТИР

Макар и не много дълга, тази пътека може да ви вземе дъха! Може да ви вземе и здравето, ако решите да карате навсякъде, а не владеете някои джедайски номера...
Извън шегата, разкошно технично спускане, САМО за напреднали карачи! Останалите ще се мъчат.
В самото начало има едни серпентини, за които много съжалявам, че не успяхме да пробваме, а след това е висока трева, в която карането ще е на магия. Времето не ни позволи да излезем на билото, но истината е в горската част - там са разкошотиите. Надявам се малкото снимки да покажат горе-долу защо мисля така.

Качването го направихме отново с бутане по следата, но ако имате цял ден, можете да се качите през Пастра - хижа Иван Вазов - билото и оттам да се метнете до манастира. Няма да е лек маршрут, но ако не се мотате и сте в добра форма, спокойно се прави за ден. Разбира се, може и с преспиване на хижата.
Другата опция за качване е с избутване от манастира - по пътеката до хижа Иван Вазов. Преди Върла и Пазардере се отбивате вдясно и хващате билото.


Ниво - независимо кой вариант за изкачване сте избрали, бутане и носене има колко щете, т.е. трябват сили! Ако пък не сте с минимум средно ниво на каране по трудни терени, сериозно ще си побутате и надолу. 

          








САПАРЕВА БАНЯ - ЕЗЕРАТА - ОТОВИЦА - ОВЧАРЦИ (2015)

Ще прощавате емоционалния подход в описанието, но този маршрут е наистина новият ми №1, когато говорим за спускане над Овчарци. Дълъг, невероятно красив, събирателен на почти всичко от тази част на планината, кръгов и улеснен от наличието на лифт - какво по добро?
А, пътеката ли - лудница!
 
Но, нека започнем отначало.
Първо намирате начин да се доберете до лифта за Седемте рилски езера (10 лв еднопосочен билет + 5 лв за паркинг), след което за 10-15 минути сте пред хижата, а за още час сте над "Окото" и атакувате връх Отовица. Атаката е кратка, като през цялото време се снима и диша тежко...
Веднъж качили се до билото, започва приятно подсичане (имате опция да слезете до хижа Иван Вазов), което освен с технично каране, ще ви снабди с поредна доза поводи за снимки - Мусала, Мальовица, Калините, Черното езеро, долината на юг от вас... има още много и така е почти до края.
Подсичането свършва с кратко избутване до началото на същинското спускане, където започва и истинската лудница!
Пътеката кърти, чисти и вози в най-добрите традиции на едно бързо, технично и зареждащо спускане. Мени на няколко пъти характера си, а след като влезе в гората, нещата стават още по-драматични! Серпентини и падове се редуват с бързи участъци и суркания. Достатъчно дълго при това.
 
Следва кратка пауза по черния път до хижа Отовица, където можете да посъберете каквото е останало от вас, за да се изнесете на съседното ребро и да се довършите - същото, още веднъж! Чак до селото!
 
Излишно е да описвам с думи нещо, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се кара. Просто невероятно силни пътека и маршрут, които лично за мен са може би най-добрите в тази част на планината!
Ще опитам в най-скоро време да снабдя това представяне и с видео.
Също въпрос на време е да извадим на бял свят още няколкото много добри пътеки над Овчарци, както и вариант на този маршрут, но със спускане през връх Кабул.   

Ядене и пиене в Сапарева баня можете да намерите буквално на всеки ъгъл, а ако имате време за басейн и плацикане, това е мястото!

Ниво - минимум средно и нагоре. Иначе ви очаква бутане и надолу.

          









САПАРЕВА БАНЯ - ТАШМАНДРА - с. ОВЧАРЦИ (2012)

Към този маршрут тръгнах с големи очаквания. Бяха ме надъхали, че е нещо уникално добро. Е, така е...
Всичко стартира от Сапарева баня, където почти на всеки ъгъл ще видите по една чешма. Така започна шегата с чешмите (ще я уловите при снимките), а до Паничище ви очакват около 10 км асфалт. Скучни са, но пък за около час сте горе и започва втория етап - офроуд. Ако карането ви е през weеkend-a, минаващите автомобили могат сериозно да ви изнервят и опушат. За да не се случи това, опция е директно да си избутате по трака за спускане и така ще можете да се запознаете предварително с трасето. Няма да отнеме повече от 3-4 часа.
Ако следвате внимателно трака, няма как да се объркате, но в гората има доста разклонения. Иначе маркировката е перфектна - гоните зеления цвят. Половин час по-късно (зависи колко бързо тикате) ще излезете от гората и стартирате с билното бутане на задна гума. Това е най-лесния начин да не се закачате в хищните хвойни от двете ви страни. Има да преодолеете два върха - Каменна мандра и Градена бачия. Не отнема повече от час, а гледките на север и изток са ви в кърпа вързани!
Но вие стe там за спускането!
Е, на правилното място сте...
Започва класически с пътечка, често онождана от мотористи и точно, когато си кажете "Ъъъ, какво му е толкова на това спускане" и подминете една изоставена голяяяма кошара, започва истинското щастие.
Всякакъв вид камъняк, разхвърлен безразборно по трака, предоставящ типични рилски наслади. Има места, където се минава на косъм, а има и места, където си струва да се повтори и потрети. И точно, когато камъняка позачезне, започват улеите!
Няма такива улеи... всъщност има (над дупнишка Бистрица), но тези са още по-добри. Падове, серпентини, всек'ви камъни, безкрайни разклонения... Понеже се кара бавно и технично, оставате с впечатлението, че трасето няма свършване. Това, разбира се е чист позитив!
И за десерт, малко преди края на спускането, отляво ще се насладите на водопада Горица. Финални много силни поредни улеи и край.
Това спускане няма да го забравите! 


UPDATE 2015
При едно от поредните ни карания в района, решихме да избутаме по пътеката отдолу-нагоре. Така попаднахме на разклонение вляво, което ни отведе до нови опции като вилна зона "Радко" и стикер "Аз обичам ВИС"... ;-)
Извън шегата, попаднахме на един вид "околовръстно шосе" към Ташмандра. Шосе, защото пътеката е доста широка и поддържана, като не липсват онези богати елементи като серпентини, падове и кривини, така характерни за класическото спускане от върха. Замотахме се с лежане на поляната пред къщите на вилната зона и времето не ни позволи да изкараме следата до края, но съм сигурен, че извежда или под мандрата на Крум, или някъде в района. Скоро ще бъде коригирано...
Тракът е с номер (2), а снимките с номер (3).


Логично е след такова каране да се храноопиете в особено големи количества. Има десетки места в района, като аз съм опитвал три от тях:
 - скъпичко

Ниво - минимум средно и нагоре. Иначе в 30-40% от спускането ще бутате и надолу.

(1) (2)             (1) (2) (3)    








САПАРЕВА БАНЯ - ТАШМАНДРА II&III (2013)
 
Оказа се, че ЛЕГЕНДАТА си има продължение!
При това не едно, а цели две, като въпрос на време е да открия още "издънки" на този благороден МТБ род... :-)

И двете следи започват от Зелени преслап, като с малко каране и много бутане, бързо (около час) ще излезете над гората и под мандрата на Крум. Оттам не тръгвате да качвате върха, а поемате директно надолу, към една водосборна шахта. Следва подсичане вляво и се озовавате на красива полянка, където фенове често къмпингуват. Тук е и т.н. "Черна скала", от която се разкрива красива гледка към Паничище и всичко останало под вас.

В зависимост от това кой маршрут ще карате, избирате  (1) направо или (2) надясно. Първата следа е бързо, на места технично и много зареждащо спускане, чиито 8 км са достатъчни, за да искате още и още...
Втората следа е само за напреднали, защото след влизането  в гората, нещата придобиват груб аграрен характер. Стръмна, крива и тясна пътека, обратен наклон, корени, едър камънак... все неща, които могат качествено и задълго да ви пратят в спешно отделение. В средната част положението се облекчава, а в последната вече летите със 100 покрай реката!

Траковете и снимките ще разкажат достатъчно, а за вас остава да намерите време и да разберете защо е този патос в гласа ми, когато произнасям името Ташмандра... 

Логично е след такова каране да се храноопиете в особено големи количества. Има десетки места в района, като аз съм опитвал три от тях:
 - скъпичко

Ниво - просто копирам от горния текст: минимум средно и нагоре. Иначе в 30-40% от спускането ще бутате и надолу. Трак (1) е по-лек и ако се кара с по-ниска скорост, шанс имат и по-неопитните.

(1) (2)      







САПАРЕВА БАНЯ - ТАШМАНДРА - ЕЗЕРАТА - РИЛСКИ МАНАСТИР (2013)
Този маршрут започва точно като горния, но е доста по-богат, защото за един ден могат да се видят повечето най-известни места в Рила. Разбира се, за целта ви трябва транспорт, който да ви прибере от Рилски манастир. Тъй като ние разполагахме с такъв, реших да се възползваме и да прекосим Рила по този мазохистичен начин.
Ако сте в района в периода май-септември, задължително се отбийте в мандрата на Крум, разположена точно на пътя преди Ташмандра! Такова овче сирене няма да намерите никъде другаде.
До Раздела ви очаква предимно бутане и носене, като тук-таме ще имате леки проблясъци с въртене и дори спускане. Добрата новина е, че трасето е невероятно красиво и въпреки тежкия терен, умората остава някак на заден план. Веднъж качите ли се до Раздела, започва нанадолната част, която гарантирано ще ви раздруса!

Първоначално се подсича Вазов връх, а след това се намествате на спускането към Рилски манастир, по което след като преминете "лешникотрошачката" (бърза пътека, с много бягащ по нея камънак), ще се озовете на разкошен сингъл трак. Техничен и бърз, строг и справедлив, той ще ви отведе до манастира, където спокойно можете да запалите по една свещ, че сте оцелели...

Ниво - минимум средно! В противен случай в 30-40% от спускането ще бутате и надолу.

                    









СИМИТЛИ - ЕНДУРО ТРАСЕ (2017)
Част от инициативата BG-Trails Community, в тлъстия списък с трасета у нас напълно заслужено се намести и Симитли. Момчетата от града бяха започнали градежа на близо три километрова пътека, с няколко елемента и много добра динамика. Помогнахме им и резултатът не закъсня - над източните масиви вече изобилства от елементи, напълно отговарящи за доброто ви настроение и поне няколкото дубъла по трасето. Двете дузини благини ще ви държат в напрежение през цялото време, а ако се кара на "цЕлата газ", нещата стават сериозни.
На 1.05.2017 "рязахме лентата", а момчетата обещаха да шейпват редовно и да пязят скоковете от набезите на дивите прасета...
Не описвам подробно трасето, защото видеото дава достатъчно информация.

Много, ама много силно препоръчително за каране!

UPDATE 2018
Както често се случва, малките порастват или просто ги домързява. Година по-късно, трасето не се кара и логично буренясва, а скоковете бавно започват да изчезват. Не че есента няма да го оправим, но явно ще си остане за лична употреба.

Ниво - някои от скокчетата стават и за начинаещи в рипането, но повечето искат поне средни умения, а при висока скорост и напреднали.

                      









СИМИТЛИ - ИЗТОК (2013)

Другите маршрути около Симитли са описани към Малешевска планина, но тъй като  в този случай навлизаме остро в ниските рилски интимности, реших да го сложа на правилното място.
Когато за първи път се мотах на запад от Симитли (планината е Влахина), попаднах на раждане на козле. При настоящото каране отново се натъкнахме на двойка новородени. Очевидно такива са мурафетите в района...

Иначе маршрутът е типично ХС, с приятно и бързо качване, убавини за очите и към Рила, и към Пирин, и назад към Влахина, Малешевска, Осогово, та дори и Конявска. И както е типично ХС, така на няколко места можете широко да си отворите чакрите за качествен пътечкинг!
В края има поне три опции, като с точки съм ги посочил на картата, т.е. по забавен и техничен начин да се приземите с двеста в дворовете на крайните къщи... :-)


Мина Ораново стана печално известна миналата година, а както се оказа, смъртните случаи около нея не са рядкост. Над града се е заформило зловещо свлачище, за което официалната информация е, че не е свързано с кОпането под земята. Знам, че ще се изкушите да го подкарате, защото си дърпа, но внимавайте!

Много добро и на възлово място за следкаранията в района е това заведение.

Ниво - подходящ за всеки, който може да върти, сучи и спуска на всякакви терени. Който иска, може да усложни занятието, като посети пищното свлачище над Симитли и с часове да упражнява дропене, R.I.P.ане и т. н. байкърски шукаритети.

                    







ЦЕРОВО - КРЪГОВ (2012)
Това е един кратък и много приятен маршрут, който предлага интензивно натоварване нагоре и адреналясващо технично спускане надолу. Може да се кара самостоятелно (ако нямате много свободно време), или в комбинация с някои от близко разположените в района.
До селото можете да стигнете и по асфалтовия път, но е доста по-скучно.

Ниво - качването може да го направи всеки, но спускането изисква минимум средни умения. Стръмно, технично, суркане между дървета + скоростен участък в началото и края.









ЦПШ - х. МАЛЬОВИЦА - СТРАШНОТО ез. - ЙОНЧЕВО ез. - ЦПШ (2013)
Бързам да предупредя, че този маршрут е подходящ САМО за мазохисти и хора, които се радват на високопланинско целодневно носене и борба с клекове върху почти  отвесни скали. Спускане има, кратко е, но пък е доста съдържателно. Иначе казано, това е съкратен вариант на една доста епична пътека, за която можете да прочетете тук.
Най-веселото е, че всички предварително знаехме къде отиваме и какво ни чака. Явно, понякога човек има нужда да му е трудно.
За сметка на това, тази част на Рила е наистина вълшебна - стръмната част на Мальовица, Триони, Камили, Купени, езера... Не се сещам за по-наситен откъм "екстри" планински район у нас.

Пътеката ви взема здравето още в самото начало: каменна река + нагъл клек + сериозен наклон = много "мамата"...  До Страшното езеро има десетки места, където (носейки, друго не става) можете да се простите с глезените си, а надолу към Йончево стават стотици. Особено интересно е преживяването, когато се налага да се пълзи по почти отвесната скала (в случай, че не минете по въжето към Римския друм)...
За каране може да се говори на няколко места след Страшното и преди Йончево, а за същинското спускане - едва след Йончево. Обаче пък, веднъж тръгнете ли,  ще цвилите от удоволствие (ако са ви останали сили да цвилите).
Тракът се движи през цялото време по официалната маркировка, като изключение прави изгорялата част в края, но след малко подсичане отново се връща "на пунктира". На финала ще можете да изтествате уменията си да карате в серпентини с двеста... :-)


Ниво - както казах, само за отлично подготвени мазохисти.

                     








ЯЗОВИР КАЛИН - х. ИВАН ВАЗОВ - РИЛСКИ МАНАСТИР (2013)
Едно от задължителните карания на Рила!
Отделете си поне weekend, за да се насладите на уникалните гледки в района. Преспиването е в хижа Иван Вазов. Ако пък много бързате, маршрутът може спокойно да се направи и за един ден, особено топъл и дълъг.
Тракът започва от хижата, защото дотам е повече от ясно - въртите по красивия път до ВЕЦ-а, оттам продължавате до Винчето, а след това спускате по един силно чакълест път до отбивката за хижата. Внимавайте да не я пропуснете - вдясно има маркировка, а и се вижда в далечината! По принцип всеки, който е тръгнал на подобни пътешествия, би трябвало да има опит с карти или GPS устройства, където отново има карти. В противен случай и при липса на водач не ви съветвам да опитвате.
Ще оставя на снимките да покажат само малка част от това, което очаква очите ви...
Мога да разделя трасето за спускане на три части - подсичащ сингъл трак, полянен АМ и скоростна горска.
Сингъл тракът подсича с типична вкопана сред камъни и корени пътека няколкото върха по пътя. Нямате голям избор на линии, имате технично спускане по коварен терен с бягащи камъни. 
Втората част най ми допадна - полянен АМ с интересни и скоростни суркания, дропения, храстения и голям избор на линии.
Третата част влиза мощно в гората с тясно и коварно зеещо отдясно "празно", в което нямате никаква работа. След това се разширява и става скоросна горска пътека с разни препятствия (повечето преодолими). Излиза точно на една от най-големите (за голямо съжаление) цигании в страната - Рилски манастир.

Ниво - ако искате да карате всичко, трябва да сте напреднал. Ако пускате краче и попренасяте тук-там, също се ядва. Начинаещите ще се измъчат.

(след хижата)    








ЯСТРЕБЕЦ - СКИЛС ПАРК (2012)
Тази дестинация не е точно маршрут, защото става въпрос за един горски масив, заграден (неясно как) от собствениците на хотел "Ястребец" в курорта Боровец. Законно или не, хората са си направили чуден парк, в който някой се е постарал да изгради и байк трасе. От снимките ще видите какво точно има вътре, но аз бях приятно изненадан от това съоръжение и определено ще се поупражнявам там.
Ако сте гост на хотела е безплатно, ако ли не - плащате си пет лева (така и не разбрах за деня, или за един час)...

Ниво - има елементи за всички, но като цяло е за напреднали.