50
Това "писмено" е едно от любимите ми.
Тъй като професията на медицинския представител не ми е чужда, смятам, че авторът (д-р Иво Динков) много точно е напипал същността.
Макар и на пръв поглед тясно специализирана, материята касае цялото ни общество.
Приятно четене!
Тъй като професията на медицинския представител не ми е чужда, смятам, че авторът (д-р Иво Динков) много точно е напипал същността.
Макар и на пръв поглед тясно специализирана, материята касае цялото ни общество.
Приятно четене!
МЕДИЦИНСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ - ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОПЛ
Лингвистично погледнато, комбинацията от думи "медицински представител" е доста интересна. В главата ми веднага светва спомена за един скеч от "Улицата", в която се анализираше думата ИЗНЕВЯРА - имало ВЯРА, имало обаче и ИЗНЕ...
Същото е и при медицинския представител - има МЕДИЦИНА, има обаче и още нещо...
Бързам да уточня, че в никакъв случай не искам да обидя стотиците колеги, които работят за фармацевтичните фирми. Някои от тях го правят, защото искрено се забавляват работейки, други го правят по финансова или конюнктурна принуда. Важното е, че това е една престижна, добре платена и перспективна професия, която в България е търсена и желана.
Причината да обърна внимание на тази тема е следния факт: преди няколко дена в кабинета ми за един ден минаха повече медицински представители, отколкото пациенти...и с това събираното през годините преля...
Същото е и при медицинския представител - има МЕДИЦИНА, има обаче и още нещо...
Бързам да уточня, че в никакъв случай не искам да обидя стотиците колеги, които работят за фармацевтичните фирми. Някои от тях го правят, защото искрено се забавляват работейки, други го правят по финансова или конюнктурна принуда. Важното е, че това е една престижна, добре платена и перспективна професия, която в България е търсена и желана.
Причината да обърна внимание на тази тема е следния факт: преди няколко дена в кабинета ми за един ден минаха повече медицински представители, отколкото пациенти...и с това събираното през годините преля...
I. История на професията
Професията на медицинския представител (МП) е древна. Не чак толкова, колкото онази, другата, но почти толкова. Това на практика е професията на търговския пътник. С развитието на маркетинга се появиха доста разновидности на понятието търговски пътник, но като цяло, може да се дефинират два вида:
- пътуващи от клиент на клиент и препродаващи стока, закупена от склад на едро
- пътуващи от клиент на клиент и рекламиращи стока, която може да се закупи от склад на едро или от търговски обект на дребно.
- пътуващи от клиент на клиент и препродаващи стока, закупена от склад на едро
- пътуващи от клиент на клиент и рекламиращи стока, която може да се закупи от склад на едро или от търговски обект на дребно.
II. Същност на професията
Професията МП принадлежи към втория тип. МП пътува от клиент на клиент (лекар, фармацевт) и рекламира медикаментите (или консумативите, услугите) на фирмата (представителсвото), към което работи. Той би трябвало да убеди клиента (лекар, фармацевт, по-рядко обикновен гражданин) в уникалните предимства на представяния от него продукт и да осъществи метафорична (или реална) продажба.
Наскоро един приятел, работещ от много години като МП сподели:
"На въпроса какво работя, от доста време отговарям, че правя добро впечатление...".
И не можете да си представите колко е прав!
Основната функция на МП е наистина да прави добро впечатление!
Ако един МП е успял да направи доброто впечатление и да го затвърди през годините, той става изключително полезен за нас, медиците. При това положение, на него може да се има доверие и информацията, която споделя с нас, става безкрайно полезна.
От друга страна (на МП), работата му ще е улеснена от факта, че е изградено доверие и няма да се налага да полага неимоверни усилия, за да ни убеди в правотата на тезата си. А тезата, най-често е да изписваме определен медикамент.
Гореописаното, обаче, е идеалния вариант.
Нека се опитаме да видим какво ни показва реалноста.
Наскоро един приятел, работещ от много години като МП сподели:
"На въпроса какво работя, от доста време отговарям, че правя добро впечатление...".
И не можете да си представите колко е прав!
Основната функция на МП е наистина да прави добро впечатление!
Ако един МП е успял да направи доброто впечатление и да го затвърди през годините, той става изключително полезен за нас, медиците. При това положение, на него може да се има доверие и информацията, която споделя с нас, става безкрайно полезна.
От друга страна (на МП), работата му ще е улеснена от факта, че е изградено доверие и няма да се налага да полага неимоверни усилия, за да ни убеди в правотата на тезата си. А тезата, най-често е да изписваме определен медикамент.
Гореописаното, обаче, е идеалния вариант.
Нека се опитаме да видим какво ни показва реалноста.
III. Милата родна картинка
В България професията МП се зароди в началото на 90-те години, когато се появиха и първите представителства на по-големите фармацевтични фирми. По онова време да работиш във фармацевтична фирма беше невероятен престиж. Провеждаха се тежки конкурси, ситото беше фино и се налагаше дори с връзки да си помогне човек, за да му кажат заветните думи: "Честито, Вие сте одобрен за позицията".
Целият този напън не беше случаен. Годините на прехода бяха тежки, гладни и несигурни. Новозавършилите лекари стояха без работа или им се предлагаха смешни суми за заплата. За специализация не можеше въобще да се мисли. Трябваха големи връзки и усилия да започнеш някъде, като бъдещето беше повече от неясно.
Алтернатива на гореописаната ситуация бяха фармацевтичните фирми. Нови, лъскави автомобили, официално облекло, социални придобивки и разбира се - огромна за времето си заплата. Перспектива за растеж в йерархията, пътувания в чужбина, обучения...Не е трудно да се обясни желанието на доста колеги да станат МП.
Така и стана - голяма част от неуспелите да започнат работа в системата на здравеопазване, станаха МП.
Ябълката бе отхапана, кутията бе отворена...метафорите могат да бъдат много.
Важното е, че се роди една нова за България професия, която сложи началото и на новите взаимоотношения:
МП-лекар
лекар-МП
лекар-пациент
пациент-лекар
лекар-лекар
Преди да започна с анализа на тези отношения, искам да уточня нещо много важно:
Отлично разбирам, че всички "активности" на МП са спуснати "отгоре", от средния и висш ешелон на фармацевтичните фирми. Те са т.нар. "промоционални активности", които целят постигането на по-големи продажби. Целта на това есе е не да се заяждам с хората, а да се опитам да събудя морала и на двете страни - производители и изписвачи. Колкото и странно да ви звучи, от това имат интерес всички.
Производителите - да се очистят от порочните схеми и да имат равен старт.
Изписвачите - да спят спокойно и да се гордеят с професията си.
Пациентите - да имат доверие на лекуващия си лекар и да боледуват по-рядко.
И нека не забравяме, че ВСИЧКИ ние сме ПАЦИЕНТИ!
Целият този напън не беше случаен. Годините на прехода бяха тежки, гладни и несигурни. Новозавършилите лекари стояха без работа или им се предлагаха смешни суми за заплата. За специализация не можеше въобще да се мисли. Трябваха големи връзки и усилия да започнеш някъде, като бъдещето беше повече от неясно.
Алтернатива на гореописаната ситуация бяха фармацевтичните фирми. Нови, лъскави автомобили, официално облекло, социални придобивки и разбира се - огромна за времето си заплата. Перспектива за растеж в йерархията, пътувания в чужбина, обучения...Не е трудно да се обясни желанието на доста колеги да станат МП.
Така и стана - голяма част от неуспелите да започнат работа в системата на здравеопазване, станаха МП.
Ябълката бе отхапана, кутията бе отворена...метафорите могат да бъдат много.
Важното е, че се роди една нова за България професия, която сложи началото и на новите взаимоотношения:
МП-лекар
лекар-МП
лекар-пациент
пациент-лекар
лекар-лекар
Преди да започна с анализа на тези отношения, искам да уточня нещо много важно:
Отлично разбирам, че всички "активности" на МП са спуснати "отгоре", от средния и висш ешелон на фармацевтичните фирми. Те са т.нар. "промоционални активности", които целят постигането на по-големи продажби. Целта на това есе е не да се заяждам с хората, а да се опитам да събудя морала и на двете страни - производители и изписвачи. Колкото и странно да ви звучи, от това имат интерес всички.
Производителите - да се очистят от порочните схеми и да имат равен старт.
Изписвачите - да спят спокойно и да се гордеят с професията си.
Пациентите - да имат доверие на лекуващия си лекар и да боледуват по-рядко.
И нека не забравяме, че ВСИЧКИ ние сме ПАЦИЕНТИ!
МП - лекар
Преди 15-20 години новоизлюпените МП започваха със завиден хъс и голяма доза самочувствие. Материалните придобивки, разбира се, бяха от голямо значение, но в не малка степен по този начин те прикриваха и комплекса "защо учих толкова години, а станах търговец"... В онези години хората все още обръщаха голямо внимание на синдрома "Какво ще кажат другите" и на колегите, станали МП наистина им беше малко неудобно...
Времето, обаче, лекува!
Лекува и високият стандарт на живот!
А най-добре лекува комбинацията от горните две...
И се започна - презентации, симпозиуми, конгреси, кръгли маси, шведски маси...брошури, листовки, химикалки, моливчета, ключодържатели, рецептурни бланки...
С появата на повече представителства, респективно и по-голяма конкуренция, в употреба бяха вкарани мостри, фенерчета, стетоскопи, апарати за кръвно, апарати за ЕКГ, апарати за апарати...
По-нататък беше въведено ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ - екскурзии (пардон, събития...) в страната, екскурзии в близки балкански държави, екскурзии в далечни небалкански държави...екскурзии на нашия континент, екскурзии на чужди континенти...Говори се, че скоро може да очакваме и екскурзия до луната...
Не бива да премълчаваме и периода на "тъмния балкански субект" (пардон, "предмет"), когато едни хора с едни пликове влизаха при други хора и излизаха без пликове...
Може би изтървам част от "активностите", но те са толкова много, че ми е простено.
Какво искам да кажа със всичко изброено дотук?
Ясно е, че предлаганите на пазара медикаменти са много.
Ясно е, че МП имат планове за изпълнение (т.е. продажби) и дават мило и драго, за да го постигнат.
Ясно е, че ние (ОПЛ) не сме длъжни да изписваме, за да угодим на МП, а за да лекуваме пациентите си.
Не е ясно обаче, защо повечето колеги поддават на изкушението и "продават душата си на дявола" ?
Сметката е много проста: ако комерсиализираме прескрипциите си и го правим за сметка на болния (т.е. работим по т.нар. "програми"), рано или късно започваме да губим пациенти, защото ни излиза лошо име...
Същото важи и за специалистите - "програмистите" вече са известни на всички. Дори и на пациентите...
Очевидно е назрял момента нещо да се промени.
Нормално е офертата за поредната екскурзия да накара човек да се замисли - кога иначе ще се вдигна и ще обиколя Европа или Далечния Изток...
Нормално е обаче, да имам и пациенти, които да лекувам, защото в противен случай ще си остана само с екскурзията...
А най-нормално е да спечеля пари от наличието на много и доволни пациенти в практиката си, и впоследствие да отида и да пообиколя света.
Има и компромисен вариант - да ме водят по екскурзии, но да не ме притискат да изписвам безумни рецепти.
И най-гнусната част: да не ми проверяват прескрипциите през данните на НЗОК. Най-малкото, защото е незаконно...
Времето, обаче, лекува!
Лекува и високият стандарт на живот!
А най-добре лекува комбинацията от горните две...
И се започна - презентации, симпозиуми, конгреси, кръгли маси, шведски маси...брошури, листовки, химикалки, моливчета, ключодържатели, рецептурни бланки...
С появата на повече представителства, респективно и по-голяма конкуренция, в употреба бяха вкарани мостри, фенерчета, стетоскопи, апарати за кръвно, апарати за ЕКГ, апарати за апарати...
По-нататък беше въведено ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ - екскурзии (пардон, събития...) в страната, екскурзии в близки балкански държави, екскурзии в далечни небалкански държави...екскурзии на нашия континент, екскурзии на чужди континенти...Говори се, че скоро може да очакваме и екскурзия до луната...
Не бива да премълчаваме и периода на "тъмния балкански субект" (пардон, "предмет"), когато едни хора с едни пликове влизаха при други хора и излизаха без пликове...
Може би изтървам част от "активностите", но те са толкова много, че ми е простено.
Какво искам да кажа със всичко изброено дотук?
Ясно е, че предлаганите на пазара медикаменти са много.
Ясно е, че МП имат планове за изпълнение (т.е. продажби) и дават мило и драго, за да го постигнат.
Ясно е, че ние (ОПЛ) не сме длъжни да изписваме, за да угодим на МП, а за да лекуваме пациентите си.
Не е ясно обаче, защо повечето колеги поддават на изкушението и "продават душата си на дявола" ?
Сметката е много проста: ако комерсиализираме прескрипциите си и го правим за сметка на болния (т.е. работим по т.нар. "програми"), рано или късно започваме да губим пациенти, защото ни излиза лошо име...
Същото важи и за специалистите - "програмистите" вече са известни на всички. Дори и на пациентите...
Очевидно е назрял момента нещо да се промени.
Нормално е офертата за поредната екскурзия да накара човек да се замисли - кога иначе ще се вдигна и ще обиколя Европа или Далечния Изток...
Нормално е обаче, да имам и пациенти, които да лекувам, защото в противен случай ще си остана само с екскурзията...
А най-нормално е да спечеля пари от наличието на много и доволни пациенти в практиката си, и впоследствие да отида и да пообиколя света.
Има и компромисен вариант - да ме водят по екскурзии, но да не ме притискат да изписвам безумни рецепти.
И най-гнусната част: да не ми проверяват прескрипциите през данните на НЗОК. Най-малкото, защото е незаконно...
лекар - МП
Тук винаги се сещам за поговорката "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава"...
В случая лудите сме ние, че позволихме срещу химикалка и кочан с рецепти да ни се качат на главата.
Я си представете идеалната картинка, която не е никак нереална (просто така е в "белите" държави):
МП се обажда по телефона, уговаряме си час за среща, МП ни запознава с новостите по медикамента, за който отговаря, кани ни на кръгла маса, симпозиум, конгрес, оставя ни мостра или дребен рекламен подарък и ни пожелава приятен ден.
Разбира се, въпрос на знания и умения е МП да ни направи добро впечатление и с личността, и с медикамента си. Ако с времето се докаже и като честен човек, тогава съм спечелен за каузата. И бих изписвал медикамента му с удоволствие. И защо не:
- помагам на себе си (лекувам качествено пациентите си и те са доволни)
- помагам на него (вървят му добре продажбите)
Каква е реалността - пускаме МП да влизат когато и където си поискат. Даваме им да ровят в документите ни (дори сами им предлагаме копия от амбулаторните листи, което е абсолютно забранено и противозаконно).
Няма да изброявам всичко, защото този текст най-вероятно ще се чете и от пациенти - ще оставя на вас да си припомните...
В случая лудите сме ние, че позволихме срещу химикалка и кочан с рецепти да ни се качат на главата.
Я си представете идеалната картинка, която не е никак нереална (просто така е в "белите" държави):
МП се обажда по телефона, уговаряме си час за среща, МП ни запознава с новостите по медикамента, за който отговаря, кани ни на кръгла маса, симпозиум, конгрес, оставя ни мостра или дребен рекламен подарък и ни пожелава приятен ден.
Разбира се, въпрос на знания и умения е МП да ни направи добро впечатление и с личността, и с медикамента си. Ако с времето се докаже и като честен човек, тогава съм спечелен за каузата. И бих изписвал медикамента му с удоволствие. И защо не:
- помагам на себе си (лекувам качествено пациентите си и те са доволни)
- помагам на него (вървят му добре продажбите)
Каква е реалността - пускаме МП да влизат когато и където си поискат. Даваме им да ровят в документите ни (дори сами им предлагаме копия от амбулаторните листи, което е абсолютно забранено и противозаконно).
Няма да изброявам всичко, защото този текст най-вероятно ще се чете и от пациенти - ще оставя на вас да си припомните...
лекар - пациент
Промениха се и отношенията ни с пациентите.
Преди две-три десетилетия се стараехме да излекуваме болестта, да помогнем, не се замисляхме по коя "програма" да включим поредния хипертоник. Тогава и лекарствата не бяха толкова много и гайдлайните (правилата) по приложението им при различните патологии бяха кратки и ясни.
Изкушенията за лекарите не бяха зад всеки ъгъл и колегията не беше така "овълчена", както е в момента. Причината за "овълчването" разбира се, трябва да се търси основно в прехода и наложилия се принцип "всеки за себе си". Хиляди колеги рязко обедняха (не че някога са били богати) след поредицата от инфлация, пирамиди, фалирали банки и криминална здравна реформа.
Днес положението не е много по-розово.
За щастие, със сегашните си доходи мога да си купя доста неща, но това не е факт, който ме успокоява.
Като цяло, на пациента се гледа като на дойна крава, която активно (като си поискаме) или пасивно (чрез НЗОК) е длъжна да дава...
Няма лошо - всичко си има цена, особено нашият труд. Не е нормално да даваш 50-60 лева на водопроводчик, автомонтьор или фаянсаджия за час работа, а ние да се притесняваме, че взимаме по два лева потребителска такса.
Лошото е, че доходите на повечето лекари в България са на тъмно, на сиво...Особено в болниците.
За да живее и работи спокойно и загрижен за пациентите си, за да е мотивиран да лекува и да не мисли за глупости, българският лекар месечно би трябвало да печели поне 2-3 хиляди лева нето. Да не говорим за специалистите и хабилитирани лица - там сумите трябва да са в пъти по-големи. Тогава няма да се говори за корупция, пари под масата, сива медицина...
Да видим тогава, дали в кабинетите ни ще влизат по 7-8 МП дневно - ние ще имаме интерес да преглеждаме и оставяме след себе си излекувани и доволни пациенти, а не да бъдем прекъсвани по средата на прегледа и пред пациента да ни обясняват за поредната "програма".
Преди две-три десетилетия се стараехме да излекуваме болестта, да помогнем, не се замисляхме по коя "програма" да включим поредния хипертоник. Тогава и лекарствата не бяха толкова много и гайдлайните (правилата) по приложението им при различните патологии бяха кратки и ясни.
Изкушенията за лекарите не бяха зад всеки ъгъл и колегията не беше така "овълчена", както е в момента. Причината за "овълчването" разбира се, трябва да се търси основно в прехода и наложилия се принцип "всеки за себе си". Хиляди колеги рязко обедняха (не че някога са били богати) след поредицата от инфлация, пирамиди, фалирали банки и криминална здравна реформа.
Днес положението не е много по-розово.
За щастие, със сегашните си доходи мога да си купя доста неща, но това не е факт, който ме успокоява.
Като цяло, на пациента се гледа като на дойна крава, която активно (като си поискаме) или пасивно (чрез НЗОК) е длъжна да дава...
Няма лошо - всичко си има цена, особено нашият труд. Не е нормално да даваш 50-60 лева на водопроводчик, автомонтьор или фаянсаджия за час работа, а ние да се притесняваме, че взимаме по два лева потребителска такса.
Лошото е, че доходите на повечето лекари в България са на тъмно, на сиво...Особено в болниците.
За да живее и работи спокойно и загрижен за пациентите си, за да е мотивиран да лекува и да не мисли за глупости, българският лекар месечно би трябвало да печели поне 2-3 хиляди лева нето. Да не говорим за специалистите и хабилитирани лица - там сумите трябва да са в пъти по-големи. Тогава няма да се говори за корупция, пари под масата, сива медицина...
Да видим тогава, дали в кабинетите ни ще влизат по 7-8 МП дневно - ние ще имаме интерес да преглеждаме и оставяме след себе си излекувани и доволни пациенти, а не да бъдем прекъсвани по средата на прегледа и пред пациента да ни обясняват за поредната "програма".
пациент - лекар
В началото на миналия век на лекар се е ходело с респект, с уважение. Указанията, прескрипциите са били закон. Не че тогава не са ставали грешки и не е имало разочарования, но хората в онези времена са имали повече морал. Освен това е нямало МП ...
В годините на СОЦ-а лекарят беше част от трудещата се маса, която трябваше да победи Капитализма. Обезличени и принизени в социалната йерархия, колегите градяха Новия строй, а на свежите попълнения медици-пролетарии дори не им минаваше през ума да търсят от пациента уважение към професията и положения труд. Тогава поне нямаше такава корупция и материалното не беше водещ критерий.
Пациентите, това всъщност е нашето общество. А то е лъгано, брулено, разочаровано и недоверчиво. Няма как това да не рефлектира върху отношението му към нашето съсловие (за което и ние активно "помагаме"...).
А то, отношението, е негативно.
Замисляйки се за причините, не е трудно да признаем, че хората имат право да са недоволни. Не че ние (лекарите) носим отговорността за всички негативи и беди, изсипали се на главите на нацията в последните 20 години. Далеч съм от тази мисъл. Ние също сме потърпевши. Но и не можем постоянно да се оправдаваме с изтърканото "Те и другите така правят...".
Какво иска пациентът - добро отношение, коректна и професионална терапия, която да му реши проблема. Ако е доволен, ще дойде пак и ще ни похвали и на други пациенти. Така ние ще имаме работа и доходи, а обществото ще има добра медицина. Колко е просто!
Какво получава обаче - чакане с часове в неподдържани поликлиники, набързо преглеждане в зле изглеждащи кабинети, получаване на "странна" на моменти терапия, която освен това е и скъпа. Добре, че в последните години нещата малко се промениха и тук-там се направиха ремонти, появиха се и нови, частни болници и медицински центрове.
Пациентите започнаха да осъзнават, че "безплатен" обяд няма и че добрата медицина струва много пари. Започнаха да се насочват към частни здравни заведения, където срещу съответната сума получават качествено медицинско обслужване. И ако се върнем на темата за МП, там те не влизат като у дома си и се държат много по-възпитано. Можело, значи...
В годините на СОЦ-а лекарят беше част от трудещата се маса, която трябваше да победи Капитализма. Обезличени и принизени в социалната йерархия, колегите градяха Новия строй, а на свежите попълнения медици-пролетарии дори не им минаваше през ума да търсят от пациента уважение към професията и положения труд. Тогава поне нямаше такава корупция и материалното не беше водещ критерий.
Пациентите, това всъщност е нашето общество. А то е лъгано, брулено, разочаровано и недоверчиво. Няма как това да не рефлектира върху отношението му към нашето съсловие (за което и ние активно "помагаме"...).
А то, отношението, е негативно.
Замисляйки се за причините, не е трудно да признаем, че хората имат право да са недоволни. Не че ние (лекарите) носим отговорността за всички негативи и беди, изсипали се на главите на нацията в последните 20 години. Далеч съм от тази мисъл. Ние също сме потърпевши. Но и не можем постоянно да се оправдаваме с изтърканото "Те и другите така правят...".
Какво иска пациентът - добро отношение, коректна и професионална терапия, която да му реши проблема. Ако е доволен, ще дойде пак и ще ни похвали и на други пациенти. Така ние ще имаме работа и доходи, а обществото ще има добра медицина. Колко е просто!
Какво получава обаче - чакане с часове в неподдържани поликлиники, набързо преглеждане в зле изглеждащи кабинети, получаване на "странна" на моменти терапия, която освен това е и скъпа. Добре, че в последните години нещата малко се промениха и тук-там се направиха ремонти, появиха се и нови, частни болници и медицински центрове.
Пациентите започнаха да осъзнават, че "безплатен" обяд няма и че добрата медицина струва много пари. Започнаха да се насочват към частни здравни заведения, където срещу съответната сума получават качествено медицинско обслужване. И ако се върнем на темата за МП, там те не влизат като у дома си и се държат много по-възпитано. Можело, значи...
лекар - лекар
Как МП промениха отношенията лекар-лекар?
Отговорът може да е и кратък, и много дълъг.
Ако избера краткия отговор и кажа, че на практика МП не са променили тези отношения, а просто хората винаги са били добри и лоши, услужливи и завистливи, компетентни и срам за професията, ще бъда прав.
Ако избера дългия отговор и кажа, че МП корумпират колегията и изкривяват принципите в медицината, като прокарват "модерни" терапии и лекарствени комбинации, също ще бъда прав.
За променените отношения лекар-лекар, огромно значение имат и немотията, нередностите в държавата, куцата здравна реформа. Кражба на пациенти, подмяна на терапии, подливане на вода по етажите на здравеопазването - примери много.
В надпреварата за бързо уреждане в живота и налагане в професията, много от колегите забравиха за морала вътре в съсловието. Лекарските организации послужиха на хора с нечисти цели като трамплин към личното облагодетелстване.
Както казах и в началото, направих си труда да споделя тези мои размисли, защото все още вярвам в хепи-енда. Всички съвременни и добре развити общества са преминали през подобни здравни катарзиси и кой по-бавно, кой по-бързо е намерил правилната формула.
Един мъдър човек беше казал, че когато критикуваш или отричаш, трябва да дадеш решение или добра алтернатива.
Моята е следната:
Уважавам труда на МП и им свалям шапка за смелостта да "зарежат" медицината и под натиска на действителността да се хвърлят в мътилката на търговията. Разбирам и плановете и резултатите, които ги преследват под формата на дистрикт, национални и баш национални мениджъри.
Но...
Колеги, не забравяйте за морала!
Той е безценно богатство и на този, и на онзи свят!
Посещавайте ни, информирайте ни, обучавайте ни!
Вашият труд е полезен като замисъл и за да е успешна работата ви, се изисква много малко - добра молекула, коректно и морално поведение, човещина. Не забравяйте, че медикаментите и фирмите, за които работите се сменят, но личността ви остава същата. Инвестирайте в душата си, а не в продажбите. Ако успеете, професионалните успехи ще дойдат сами при вас и ще останат задълго!
Отговорът може да е и кратък, и много дълъг.
Ако избера краткия отговор и кажа, че на практика МП не са променили тези отношения, а просто хората винаги са били добри и лоши, услужливи и завистливи, компетентни и срам за професията, ще бъда прав.
Ако избера дългия отговор и кажа, че МП корумпират колегията и изкривяват принципите в медицината, като прокарват "модерни" терапии и лекарствени комбинации, също ще бъда прав.
За променените отношения лекар-лекар, огромно значение имат и немотията, нередностите в държавата, куцата здравна реформа. Кражба на пациенти, подмяна на терапии, подливане на вода по етажите на здравеопазването - примери много.
В надпреварата за бързо уреждане в живота и налагане в професията, много от колегите забравиха за морала вътре в съсловието. Лекарските организации послужиха на хора с нечисти цели като трамплин към личното облагодетелстване.
Както казах и в началото, направих си труда да споделя тези мои размисли, защото все още вярвам в хепи-енда. Всички съвременни и добре развити общества са преминали през подобни здравни катарзиси и кой по-бавно, кой по-бързо е намерил правилната формула.
Един мъдър човек беше казал, че когато критикуваш или отричаш, трябва да дадеш решение или добра алтернатива.
Моята е следната:
Уважавам труда на МП и им свалям шапка за смелостта да "зарежат" медицината и под натиска на действителността да се хвърлят в мътилката на търговията. Разбирам и плановете и резултатите, които ги преследват под формата на дистрикт, национални и баш национални мениджъри.
Но...
Колеги, не забравяйте за морала!
Той е безценно богатство и на този, и на онзи свят!
Посещавайте ни, информирайте ни, обучавайте ни!
Вашият труд е полезен като замисъл и за да е успешна работата ви, се изисква много малко - добра молекула, коректно и морално поведение, човещина. Не забравяйте, че медикаментите и фирмите, за които работите се сменят, но личността ви остава същата. Инвестирайте в душата си, а не в продажбите. Ако успеете, професионалните успехи ще дойдат сами при вас и ще останат задълго!
5.2011