ПИРИН
На тази планина също съм длъжник, поне що се отнася до алпийските ѝ части. Чувал съм, че там с какъвто и велосипед да се появи човек, само ще го носи - и нагоре, и надолу. От друга страна, последните ни карания в района опровергават тезата за надолното носене...
В по-ниските части на планината можете да практикувате 100% МТБ, като има разкошни маршрути за всички стилове. 





БАНСКО - БАЙК ПАРК (2012)
С помоща на драгомирци, в центъра на Банско и по-точно в долната част на градския парк, през 2011-та се появи едно интересно съоръжение. Skills park, байк парк - както и да го нарека, все си е полезно и похвално начинание.
Плюсовете са, че е на достъпно място, има т. нар. норд (дървена конструкция за упражняване на баланс и други полезни умения), стена, пъмп трак, три реда тейбъл топс.
Минусите са, че няма елементи за начинаещи, пръстта е много ронлива, липсват всички полезни и задължителни за един skills park неща.

Намира се тук







БАНСКО - х. ВИХРЕН - БАНСКО (2014)
Отдавна отлаган маршрут, най-после дойде ред (2014) и на тази важна сверка на различните информации. Някои казваха, че от Бъндерица нагоре място за велосипед няма, други пък искаха да спускат Вихрен (върха)...
За капак, в интернет липсваше каквато и да е информация за МТБ опциите в района (не става въпрос за състезанието на Джеймс Road to Nowhere).
Е, вече не е така.

До хижа Вихрен можете да се качите и въртейки, и с МПС. Там почти винаги има остър недостиг на паркоместа, така че съветът ми е да си оставите МПС-то още на хижа Бъндерица, или някъде по пътя между двете хижи. Ако уменията ви са под средните, работа (освен за протокола) на х. Вихрен нямате! Свързващата пътека е спъната, трудна и караема, но с поне десетина пренасяния през камъните. Излиза на асфалта над Бъндерица и малко по-надолу, в ляво ще видите стълбите към туловището на Байкушевата мура.
Спускайки се към х. Бъндерица, бодро подминавате сградата и преди тоалетните, вляво,  започва пътеката.
В зависимост от предпочитанията и уменията ви, за някои това ще е "Е*аси яката пътека", докато за други ще е оцеляване... Има и средно положение (клоня към тази група), където позицията ще е "добра и интересна, доста трудна на места, караема на 90%. Процентите не са 100, защото в средната и крайна части има доста нападали трупи, а на места отдясно дебне коварен стръмен склон. Хареса ми, но не може да се сравнява с пътеката от хижа Демяница.

Ниво - поне средно, за да карате и надолу. Преди базата за биатлон е по-лесната част, след това е техничната. Пистите в края са досада.
Яденето и пиенето след каране са задължителни, а в Банско има толкова много опции за това, че не виждам смисъл да ви насочвам към конкретно заведение.

                    









БАНСКО - х. ДЕМЯНИЦА - БАНСКО (2014)
За мен това е Пътеката над Банско!
Благодарностите са към хер Владо, който пусна мухата за това спускане. Спускане, което няма как да забравите, въпреки включения между 5-ти и 8-ми км черен път. По него (черният път) има толкова обли камъни за прескачане, че докато се усетите, той свършил... но нека не избързвам.

До хижата можете да се качите по бърз черен път (същият), като от ляво компания ще ви прави изключително симпатичната Демянишка река.  В хижата са много гостоприемни, а ако имате време и желание, можете смело да избутате (съветвам ви) километри и след нея, вкл. до Валявишки езера. Условието е да сте с минимум средно ниво, за да можете да карате по доста техничния терен. Няма да изпадам в подробни описания - снимките и видеото ще дадат достатъчно информация.

Влюбих се в този маршрут, защото освен достатъчно дългото и ръсещо адреналин спускане, предлага всички елементи от хобито ни +  десертът, който ви влиза с летящ старт - точно когато сте решили, че всичко е към края си, ви забиват едни финални 5 км, може би най-добрите над Банско!

Ниво - поне средно, за да карате и надолу.
Има три варианта за спускане:
 - от долината на река Демяница, възможно най-високо, възможно най-дълго и трудно
 - от хижата, с няколко технични участъка и 3 км черен път + невероятен 5 км десерт до Банско
 - от асфалта, отбивката за х. Демяница и "десертната" част до Банско

                    









БАНСКО - ПОДБИЛНАТА ПОЛЯНА (2012)
Това каране започна като доста амбициозен проект. Бях си наумил в средата на ноември да стартирам рано от Банско и в късия ден да успея да се кача на билото по непроверена пътека, да покарам горе и да се спусна към хижа Яворов. Оттам по познатата вече пътека да се приземя на Пирин голф и после пак в Банско...
Определено се надцених, но не защото е невъзможно, а защото идиотите от БТС нехаят за състоянието на пътеките. А в повечето случаи то е отвратително.
От трака ще видите, че качването става по посочената с пунктир пътека, която докъм 2000 метра е поддържана и е ОК. Извежда на невероятно красива поляна, която може да се ползва за базов лагер с цел набези в района.
Проблемът е след това - могъщ клек е превзел всичко и малко след каменната река (не съм я посочил на трака) я удряте на пълна импровизация...
Понеже съм упорит, успях да се кача до 2400 метра, минавайки над клека, буквално под скалите, но в един момент и тази опция се изчерпа. А имах само 300 метра денивелация до билото... Не ми остана нищо друго, освен да махна с ръка нагоре и да кажа "Ну, Пирин, ну погоди!". :---)
Нарамих си "бойлера" и се върнах на полянката, от която започва в обратна посока чудно осемкилометрово спускане. Има си от всичко и успя напълно да разсее облачното ми настроение, че не успях да се кача на билото.
Убеден съм, че по тази тема ще има продължение!


Ниво - изисква много добра физическа подготовка и техника за спускане. Пирин е планина, която никак, ама никак не носи на майтап!

        









БРЕЖАНИ - РАКИТНА - ПОЛЕТО (2014)
От няколко години се точа на този маршрут и все не се отваряше възможност да се случи. По-голямата схема беше спускането да стане от връх Пирин, но след кратка консултация с когото трябва се оказа, че такова начинание ще е едно епично "Мамата"...

Годината е 2014-та, компанията преголяма, а това ендуро се предвожда от гусин Ванката! Редно е да уточня, че когато ендурото се съчетае с "Мамата", се ражда изключително интересен нов стил, наречен мадуро. Та, нашето мадуро използва удължения с цял час ден, за да завърти тези близо 30 км. Има от всичко в това каране - въртене, бутане, носене, красиви гледки, тракийски храм, три пътечки, сипеи, отнесени обтегачи, уши, рамки, гуми... абе, мадуро!
Пътеката е прелестна, обилно наситена с кариеси, на места и с пулпити... Няма подробно да описвам цялото каране (снимките и видеото са достатъчно информативни), просто следвайте gps трака и се насладете на един целодневен див Пирин.

Ниво - не тръгвайте на това каране, ако не сте в добра форма и с поне средни умения!
Ако оставите един автомобил в село Полето, а с останалите се качите до Ракитна, ще си улесните доста живота.
С така улеснен живот, в края на карането можете да презаредите изръсените килокалории в най-близкото и пълно с палаво гледащо крехко агнешко... заведение.

                 









ВЛАХИ - КЛЕТИЩЕ - БАБА (2013)
Епично каране, което ще ви покаже голяма част от ниските западнини на Пирин в района на село Влахи и потъналата в забвение махала Клетище. Не бързайте да му слагате етикет XC, защото има две спускания, които със сигурност ще наредите сред фаворитите си в района. Първото е от рида на връх Баба (описано тук), а второто е над Кресна - трак (4) или (5).

Ако искате да завъртите всичко, трябва да тръгнете от Кресна, а ако желаете да се концентрирате само върху Клетище, можете да започнете от Влахи.
От приложената следа, с неизвестни са участъците 14-20 км., т.е. не съм ги проверил лично, но по всичко личи, че тази връзка съществува. Скоро ще стане ясно.


Ниво - ако не броим спусканията, карането по черни пътища е ОК дори за новобранци, но няма как да не ги броим, защото са много добри, т.е. за да карате, трябва да умеете и 2, и 200...

                 







ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (2016)
Този район го заглеждам още от 2010-та и на няколко пъти направихме проучвателни набези - Корница, Ново Лески, Ореляк, все описани тук.
Причина за поредно посещение бе едно включване на гусин Ботушаров в mtb-bg,  от което разбрах, че в града вече има MTB-клуб  с активисти, активно работещи по трасе и редовно обикалящи местните забележителности. Свързах се с момчетата и ето ни на терен!

Терен - слънце!
Трасето започва реално от Папаз Чаир, но засега подготвената част е под село Делчево. Бързо, технично, разнообразно, около 2,5 км - любов от пръв поглед! А когато стане цялото, може би ще отиде над 7-8 км дължина...
Респект за труда, отделно в подготвителна фаза са още няколко пътеки.
Въпросното трасе е Трак (1), а като Трак (2) съм дал каменистата пътека от Делчево, водеща се туристическа. Тя е доста по-крива и спъната, и със сигурност ще допадне на обичащите бавни и технични участъци.
Надявам се скоро отново да се командировам тъдява, за да попълня колекцията с още маршрути, каквито тук очевидно има в изобилие!

UPDATE 2017
За три пролетни априлски дни, с помощта на агент Пираткова, успяхме да направим подарък-слънце на момчетата от клуба тук. Бях си набелязал финалната част от спускането на пътеката Момина кула още преди година, поради очеизваждащите дадености по нея. Природните благини успяха бързо да се превърнат в страхотно ендуро-трасе, разполагащо с мощен арсенал от елементи - 20 изкуствени, 10 естествени и поне дузина виражи... истинска лудница, с истински flow (модерната дума в бранша)!
Ако се пипне още малко и се поддържа адекватно, може да стане новото любимо място в района. Тракът и видеото са с №3 а снимките с №2.

Ниво - трасето може да се кара на 100% и от начинаещи, но бавно и внимателно. По-подготвените ще рипат на воля и ще залягат във виражите, а про-тата ще се изкефят на няколкото по-големи скока. Надявам се видеото да даде повече подробности.

Каменистата пътека (второто видео) от Делчево не е за начинаещи!


(1) (2) (3)      (1) (2)           (1) (2) (3)








ДЕЛЧЕВO (2016)
Първо мислех да наредя всичко около Гоцето в един маршрут, но се оказа, че село Делчево е много специално място! 
Кръстопът на няколко истински добри пътеки, станали причина да се шегуваме, че Гоце Делчев е новият Петрич. Който кара, знае за какво иде реч...
Освен че има къщи за гости, хотел и разкошна кръчма, селото е снабдено и с богата история. Разположено на стръмен скат, на достатъчна височина и разстояние от града, то предлага три идващи отгоре и още толкова продължаващи надолу пътеки, които няма как да забравите. Можете да го включите в много варианти на маршрути, тъй като се явява реален кръстопът ако идвате от Поповите ливади, или просто спускате от надвисналата над него "двуглава" скала. Може да се направи и кръгов маршрут с качване "по часовника" или обратно. Ето предложенията ми (засега):

МАРШРУТ 1
Започва от Попови ливади и е най-дългия вариант. Първите 4 км са спускане по асфалт и черен път, и ако нямате логистика с МПС или не ви се върти толкова, спокойно можете да ги съкратите. Как - с качване до Делчево и оттам или с избутване, или с въртене по черно преди селото (с точка на картата) да се извисите до началото на пътеката.  Пътеката е една от двете опции под двата върха, според мен по-интересната. Крива, трудна, сурклива - ще ви отнесе!
След като влезете в селото и отрепетирате технично спускане по калдъръм, сагата продължава - следва втората част!
Ако досега ви е било гот, сега става още по-гот... скорост, техника и поредица серпентини само за майстори. Улеите и камъните са задължителна част от пейзажа. Официалното име на пътеката е Момина кула.
Има и трета част, започваща след като прекосите реката по едно вековно мостче. Тя пък ще ви пренесе в Гръчко, където коварните бели камъни ще доизстискат каквото е останало от силиците ви...
За десерт иде скоростна част с много потенциал за още едно трасе над града, която мощно приключва сред първите появили се къщи. За тази част иде реч в Update 2017 от темата за Гоце Делчев по-горе поради факта, че вече е страхотно трасе!


МАРШРУТ 2
Започва от черния път над селото и подсича двата върха от скалния масив, съответно параклиса Св. Константин и Сирнишката скала. Не по-малко технична и вълнуваща от №1, тази пътека също ще ви разкаже играта, и когато ви изплюе в центъра на селото, тепърва ще трябва да се борите със следващите три километра - обилно друскане по кълдаръм + технично каране по песъкливи серпентини, обилно гарнирани с камънак. Гарантирана лудница!

МАРШРУТ 3
Вариант на №1 и №2, като от първата е взето началото, а от втората края. Силно препоръчителна!

МАРШРУТ 4
Започва откъдето вие решите - дали ще го удължите от Поповите ливади, дали ще завъртите по черния път преди селото (с точка на картата) - ваша воля. Важното е, че след това става много скоростно и хвърчите неприлично бързо по коловозен черен път, който преди селото ви шмугва в серия технични пътеки.
След това решавате дали да поемете по туристическата (№2 и №3), или да се метнете по №1. Горещо ви препоръчвам последното!

Ниво - начинаещите нямат работа по тези пътеки. Каращите със средни умения на много места ще са на ръба на възможностите си, но силно ще обикнат суркалата над и под Делчево. Напредналите са ясни... ;-)


(1) (2) (3) (4)        





ДОБРИНИЩЕ - БЕЗБОГ (лифта) (2009)
От Добринище можете да се качите до началната станция на лифта към връх Безбог на самоход, или с МПС. На самия връх не съм се качвал (засега), но под/над/около лифта е наистина забавно - скоростни спускания и различни линии за различно подготвени байкъри.
Отделно, надолу до Добринище има доста горски пътеки, където можете да отпуснете спирачките, или пък да подсечете склоновете в посока Банско.
Струва си ходенето дотам.







ИЛИНДЕНЦИ (2012)
За това село можете да прочетете много в интернет. Има и история, и арт център, и какво ли не. Това, което не намерих за него, бяха пътечките и черните пътища в района, и особено козите тракове между скалите над Илинденци.
Според мен е перфектно място за XC, излети, Ох и Ах мероприятия. Хубавото е, че ако решите да втвърдите курса, ще намерите и самоубийствени FR занимания...
В ниската част липсват типичните дълги и каменисти пътеки, характерни за отсрещната Малашевска планина, но към билото със сигурност ще изскочи нещо. Въпрос на време е да го "рапортувам" тук.
И не забравяйте, че почвата около селото е силно неприятна откъм калопоносимост.
Умишлено не качвам GPS следа, защото повечето ниски пътеки обикалят селото и са елементарни за ориентация. Ако решите да се качите до мраморната кариера и да се спуснете отвисоко, това вече става друго каране.

Ниво - тук могат да карат и начинаещи, и напреднали. Зависи от терена, който ще си изберете.

                 







КОРНИЦА - БОЙКОВ ВРЪХ - КОРНИЦА (2014)
Интересно е това село - доста голямо за региона, помашко. Огромно училище, широки улици, пълно с млади хора - чак не ти се вярва, че е истина... Въртейки нагоре, видяхме най-красивите девойки, срещани по черните пътища. За малко да им пристанем...
Тъй като бяхме позакъснели, единодушно решихме да не си причиняваме Бойков връх (известен още като Черния връх), особено след прочетеното, че е трудно проходим заради клека. На трака се вижда къде е подсичането, което ви извежда до красива местност с вода и начало на интересната част. Нагоре, надоле - в стил "Родопско равно", започвате да спускате по туристическата маркировка на пътеката, за да се позамотате няколко пъти...
За да приключи спускането ни отново в Корница, тракът отбива в един момент от пунктира на картата и поема по своя си път - стръмен, техничен и арен. Следва малко черно и дилема - по кравешката, или по моторджийската да спуснем?
Малко полеви ремонти и падащият мрак за съжаление отговориха по друг начин на този въпрос, но на трака съм поставил марките за бъдещо второ идване тук. В началото на видеото са кадрите от Корчево, а преобладаващата част са от пътеката над Ново Лески. 


Ниво - качването е подходящо дори за начинаещи - черен път, умерен наклон. Спускането може да позатрудни най-неопитните, но не би трябвало да изпоти особено останалите. Поради факта, че не остана време да проверим кравешката и моторджийската пътеки, не мога да кажа какво се случва по-ндолу. Предполагам, че ще е технично и криво...

                     







МЕЧКУЛ - МЕГАЛИТИТЕ - ЛЕШОЯДИТЕ (2013)

Ето един типичен ХС маршрут, покрай който ще видите куп интересни неща, раздвижвайки старите си кокали по неприлично добър начин. И ако все пак решите, че ХС-тата са лигльовци, можете бързо да разбиете главите си, спускайки се смело през дъбовата горица - надолу към дефилето!

Село Мечкул стана известно покрай древния тракийски мегалитен комплекс. Така и не разбрах Свети Мина, или Света Амина се казва, но каквото и да е името, мястото си струва. Изключително достъпно е (вкл. с автомобил) и затова няма да чертая траци, а с точки ще посоча около GPS следата на пътеката по-важните места. Да, има пътека, която обикаля комплекса и на няколко места дава нездрави идеи как да се пробвате чрез ГФР да се доберете до асфалта на E79.

Има два начина да се качите - през село Брежани, или през село Стара Кресна. И двата са достатъчно красиви, но ако изберете Стара Кресна, на връщане ще може да пуснете една от двете разкошни пътеки.

Задължителните неща, които трябва да видите при това каране са:
 - скалният комплекс
 - откритият рудник
 - лешоядите
 - МечкулС.К.А. река
 - хоремагът в Стара Кресна и сестри Филатови ;-)
Допълнителна опция са едни невероятни пътеки над село Сенокос, но те са за друг път.

Опциите за хранителновкусови усещания в района са много:
 - Крупник
 - Симитли
 - Кресна
А ако решите да пренощувате и не носите палатка, къща за гости има в Брежани и Сенокос (0885971798, бай Стефан).

Ниво - подходящо за всеки, достъпно с всякакъв вид транспорт. Ако търсите по-силни усещания, винаги можете да предприемете разузнавателно спускане през гората в посока дефилето.  

        








МТБ РАЛИ "ПЪТ ЗА НИКЪДЕ" (2009)
Когато през пролетта на 2009-та се снабдих с първото си по-прилично МТБ возило, исках да напредна със знанията и уменията възможно най-бързо. Стана така, че това беше първото в живота ми състезание по планинско колоездене и, разбира се, отидох крайно неподготвен...
Неподготвени се оказа, че бяха и организаторите - симпатична група англичани, които имаха хотел в Банско, поканили приятелите си за тучна веселба. Важното бе, че цареше мощен позитивизъм и май всеки ще запомни прощъпулника на Road to Nowhere.
Тази година (2012) отново ще има четвърто поредно издание на ралито, но не знам поради каква причина англичаните упорито не променят трасето. В района има изобилие от интересни и технични пътеки, които могат да привлекат нови и по-добре подготвени участници. Може би форматът е замислен да е традиционен и достъпен за всички.
Тук ще кача двата варианта (за двата дена) на трасето, които представляват черни пътища и пътеки, въртящи се около Банско и Добринище. Тогава част от тях ми се струваха зловещи, но сега спокойно мога да кажа, че са караеми дори за начинаещи. Джеймс и компания ги нарекоха със звучните имена Dead dog (с повечко катерене) и Foxy lady (това е маршрута за втория ден).

(Dead dog) (Foxy lady     









ЛАДАРЕВО - ЛЮБОВКА (кръгов) (2012)
В полите на Пирин изобилства от къси, дълги и още по-дълги маршрути, които да ви изпълнят душата. Село Ладарево е от югозападната страна на планината и има особен чар.  Както и дъртият мисир, който ни посрещна...
След като се излезе от селото, целта ви е храма над "изгубеното" Държаново. "Народната" власт е решила, че там не трябва да живеят хора и на снимките ще видите резултата от това.
Продължавате с намирането на пътеката за с. Любовка, която от леко трънясала, в един момент става очарователно технична - от най-добрите. Задъхани и позачервени нахлувате на площада на Любовка и оттам врътвате последното изкачване, за да се озовете на мястото за спускане.
Спускането е свързано с много красиви пейзажи и често се спира за снимки и храна за очите. Пет километра скоростно тревно-скокливо-билно захранване на рецепторите за надолу...


Ниво - поне средно. Километрите могат да станат двойно и тройно, ако можете да въртите и денят е дълъг. Спусканията и пътеките изискват умения, за да не стават инфекции...

        







МЕСТА (ПЪТЕКИ), МЕСТА - ОБИДИМ - МЕСТА (2015)
Надявам се никого няма да обидим, ако кажем, че село Обидим е незаслужено подминавано като МТБ дестинация. Всъщност, още по-точно ще е да се фокусираме върху  съседното му село Места, разположено на пътя за Гоце Делчев.

Склоновете на източен Пирин, спускащи се над селото, са осеяни с пътеки и улеи. Макар и къси (по 2-3 км), те предлагат достатъчно удоволствие и блясък в очите за поне два дена пълноценно каране. Ако пък сте в района през лятото, можете да съчетаете маршрутите с високите части на Пирин и тогава спусканията ви ще са доооста наситени...

Трак (1).
Спускането от село Обидим до Места. Бърза и игрива пътека, снабдена с почти всичко, което можете да търсите на такъв терен. Множество дропове, корени и суркаляк, които ще ви изпълнят душата!

Трак (2) и (3).

Снабдени с общо начало, прекрасни горски улеи, изпълнени с шума, камъни и клони - балсам за обтегачи и спици... Въпреки тази им любвеобвилна особеност, пътеките са чук и гарантират 100% удовлетвореност.

Добрата новина и за трите трака е, че качванията са бързи и чисти - т.е. върти се и не отнема много време.


Ниво - за да карате с усмивка на уста, трябва да сте с поне средни умения.

(1) (2) (3)        







НОВО ЛЕСКИ - връх СВЕТИ ДУХ (СВЕТА ТРОИЦА) (2014)
Когато говорите за тази пътека, трябва да ставате прави!
Ще ви спестя всички суперлативи, защото просто няма нужда. Това е Пътеката!
Не знам доколко с видеото ще успея да предам усещането, което ни тресеше докато я карахме, но поне ще опитам. Ако ви харесват спускания от типа на Конгур, Ташмандра, Тополово, Хайдушката и т.н., това е точно за вас!

Има два варианта да се качите до върха. По-трудният е даден на трака (1), като труднотията му идва от факта, че трябва да се подсече масива на Свети Дух, минавайки през ниска растителност и камънак. Не отнема повече от половин час, но който иска чисто качване, да се фокусира върху втория.
Вторият (и по-лесен) начин е чрез класическо избутване по пътеката нагоре. Така ще се запознаете с повечето ѝ особености, за да няма после неизвестни, когато прелетите с 300 покрай някой камък. Очакват ви десетки серпентини, виещи се през склона, поръсени с различни по размер и подвижност камъни - мехлем за душата.

На трака (1) съм сложил няколко точки, които дават поне още две опции за спускания от върха, но не остана време да ги проверим. Местните ни убеждаваха, че съществуват.
Вторият трак (2) ще е обект на следващото ни каране в района, защото изглеждаше също така обещаващ. Отново започва от параклисчето на върха, но в средната си част отива на север - към село Мусомища.

Ниво - поне за средно напреднали. Техничен терен, много камъни, улеи, прагове - трябва да сте подготвени за всичко, за да можете да карате. Ако денят е дълъг и имате сили да се качите два пъти, спокойно могат да се направят и двата трака.

(1) (2)                   







ПАПАЗ ЧАИР (ПОПОВИ ПОЛЯНИ) - ОРЕЛЯК (2013)
Най-после дойде ред и на Поповите поляни!
Заглеждам този район откакто подкарах велосипед и все не оставаше време (а за там си трябва).
Южен Пирин, Славянка, пограничните райони - има десетки пътеки, грижливо поддържани от местните (животни), търпеливо чакащи МТБ дефлорацията си... :-)

Тъй като разполагахме само с два дена, не можахме да се представим като видни дефлоратори, но пък направихме най-важният и емблематичен за района маршрут - спускането от връх Ореляк към Гоце Делчев. Петнадесет километров оргазъм, пълна програма! Тази пътека е от групата на незабравимите. А и няма как да забравите толкова много красота, разнообразен терен, технични участъци и отнасяща скорост на едно място.
Край на суперлативите, ето и трите (+1) следи.

Трак 1.
Класиката - тръгва се от х. Папаз чаир и по чакълест път за около 2 часа сте под кулата. След дежурните фотки и възклицания (а те са гарантирани), започва спускането. Тракът е достатъчно информативен, а 15-те км надолу ще свършат останалата работа. Снимките и видеото също.

Трак 2.
Това е кратък (4 км), но изключително палав вариант на спускане от върха, който ще ви донесе много радост, но трябва да сте добре подготвени, защото има няколко доста опасни места. В последната си част има два варианта за финал, като описаният в трака е по-труден. С маркери съм дал по-лесната пътека, започваща малко по-надолу.

Трак 3.
Тук са на ход любителите на горския фриирайд (ГФР). За съжаление, не остана време да я подкараме, но пък успях да поогледам линиите и мисля, че е 100% възможна. Това ребро, както и разклонението му на север, са меко казано изкушение за всеки любител на качественото горелясване и изисканото храсталясване. Наличието на село (Пирин) в края на следата, задължително подкрепя тезата ми. За капак, на много места се виждаха и пътеките.

Трак 4.
Оставиж тази следа, САМО защото не бива да тръгвате по нея!
Подведох се по наличната маркировка за пътека по билото на това иначе симпатично ридче, но на практика се оказа, че е било факт преди 20-30 години. Има преки пътища и игриви варианти до връх Свещник, но не присъстват в трака.
Иначе, по наличната гъста плетеница от горски друмове, можете да си организирате пищно ХС празненство в района. На няколко места има сравнително добри информационни табели, които ще ви ориентират.

Ниво - първите три маршрута изискват минимум средно ниво, ако искате да карате и в двете посоки! Както уточних, четвъртата следа е типично ХС, което винаги може да бъде трансформирано в нещо по-така...

(1) (2) (3) (4)                









ПЕЙО ЯВОРОВ - "ЛЕГЕНДАРНАТА" ПЪТЕКА (2012)

През 2010-та за първи път се качих на тази хижа и разбрах за т. нар. легендарна пътека, която слиза към новопостроеното безумие, наречено Пирин голф. Метнах се по обещаващо започващата следа и точно след 50 метра се отказах - не можех дори да допусна, че по това нещо може да се кара...
Две години по-късно реших, че съм ѝ длъжник и отново бях в изходна позиция. До хижата се стига по доста културен каменно-чакълест път, по който можете да карате с прилично темпо и за около час да сте горе. Кавичките в името на маршрута не са случайни - т. нар. "легендарна" пътека е наистина много трудна, но само в около 50 метра след началото. Оттам нататък става доста технична, но и караема търкалящокаменна представителка на онези следи, които се помнят. Помнят се, защото са трудни, но и дават много емоции и опит. Някои ще я минат наведнъж, други с 1-2 дубъла...
Тази ще я помня и защото е много кратка - точно да се разгорещиш и свършва. Честно казано, не си струва да се вдигнете от София само заради нея, освен ако не го съчетаете с палатки, нощувки, лагерни огньове и прочее благини...
Но, ако сте в района на Банско, Разлог или Пирин голф, ако имате подходящи умения + велосипед + сумарно поне 2 часа, задължително ги инвестирайте в тази следа.

Ниво - нагоре ще може всеки, но ако не искате да спускате оттам, откъдето сте се качили, ще ви трябват повече от средни умения.

(спускането)      









ПОПИНА ЛЪКА - ЛИЛЯНОВО (2014)
Местността Попина лъка над град Сандански е добре известна сред посветените. Оттам можете да направите много и разнообразни набези дълбоко в недрата на Пирин, като нашата цел беше една приказна поляна, от която ни чакаше 15 километрово спускане до село Лиляново. Тъй като стартовата позиция е на 1200 метра, качването до началото на спускането (1830 м) е доста безгрижно. Разбира се, за да ви се получи точно по този начин, трябва да направите логистиката така, че в Лиляново да ви очаква автомобил (или такси), с което да се качите отново, за да си приберете МПС-тата... :-)

Излишно е да ви обяснявам колко красива планина е Пирин и на какво мирише, докато въртите. Отделно, преди да се метнете по нанадолнището, ще имате удоволствието да хапнете на място, от което се разкрива The Гледката! От североизток до югозапад сте оградени от билните двухилядници, които услужливо издърпват долната ви челюст, за да стартират нечленоразделните "Ааа... Ъъъ... Уаууу... Иии.." - страхотия!
Спускането е доста разнообразно, като последните няколко километра са истинска наслада за бързотехничношукаритетно феновете!
Добрата новина е, че във финалната част останаха още поне две непроучени пътечки, които ще са много подходящи за зимните месеци, поради хроничната липса на сняг в района.

Ниво - ако наредите правилно пъзела с логистиката, качването е бързо и приятно. Ако ли не, в уравнението ще включите и асфалтец от Лиляново до Попина лъка...
Спускането е по възможностите на всеки, като на местата за по-подготвени, по-неподготвените ще побутат и надолу.

Хапките и пийките могат да бъдат осъществени на много места в района, но поради особената атмосфера в края на това каране, ние решихме проблема "на крак" в едно чаровно крайпътно магазинче насред селото.

                 








САНДАНСКИ ЕНДУРО (2018)
Гот е разбереш, че освен предимно ползватели, има и създатели!
В такава роля са влезли няколко човека от Сандански, като в края на 2017-та започват да прочистват едно от многото възможни спускания над града. Няколко месеца по-късно е вече 1,5 км трасе, което няма как да не се хареса на всеки, който смята, че може да кара!
Палави елементи, интересни линии, а скоро и удължение до благите 6-7 км дължина. На трака ще видите именно плановете за цялото бъдещо трасе, което в горната си част зесега е просто черен път.
Въпрос на време.
Качването може да стане и през с. Поленица (в студените месеци), и през отбивката за с. Вихрен (когато навън е 35-40 градуса).

Ниво - не е за начинаещи.










САНДАНСКИ - х. БЕГОВИЦА - РОЖЕН - МЕЛНИК - САНДАНСКИ (2012)

Този маршрут може спокойно да се разглежда като една МТБ енциклопедия. От асфалт, до най-грозните камънаци - няма терен, който да липсва, няма дейност или каквото друго се сетите (свързано с маунтийнбайк, разбира се), което да отсъства по време на това каране.
Най-дългото спускане в БГ (поне от познатите ми), задължително за опитни и издръжливи фенове, търсещи пикантерии във всички форми.
Началото е досадно - асфалт. Ако можете да го избегнете и да стартирате директно от черните пътища, ще спестите едни 22 километра. След това логистиката ще я измислите - от познат с автомобил, до такси.
Както казах, същинското каране започва с черни пътища, които ви отвеждат до няколко разклонения за хижа Беговица. Следва финално тикане и сте на красивата поляна зад хижата. Оттам започва баш тикането! Все съм носил и бутал, но такъв наклон (особено последната трета преди билото) не помня. Клекът допълнително ви "помага" думи като "мамата" и един специфичен глагол да не слизат от устата ви...
Има няколко опции за изгубване, но ако следвате трака, няма как да ви се получи.
Веднъж качили се на билото ще разберете, че справедливост има! Красоти, простор, тези три неща. А третото е спускането.
Ако не вземем предвид няколкото кратки нагорнища, това е най-дългото спускане, което съм карал! Над 20 км разнообразен терен, който ще ви стопи лагерите. Ако прибавим и 6-те километра от еко пътеката Рожен - Сандански, долната челюст увисва допълнително с още 1-2 см... 
Извън шегата, този маршрут наистина си струва и ще ви се наложи да използвате всичките си резерви, за да можете да карате навсякъде.

Ниво - за да споделите горенаписаното, трябва да сте в много добра физическа форма и да сте с минимум средни МТБ умения. За да се кара на 100%, спускането от Рожен към Мелник изисква висш пилотаж. Ако не отговаряте на тези изисквания, на много места ще се наложи да подтичквате зад велосипеда си.
Не мислете, че не ми е познато...:---)

        








СИНАНИЦА (2013)
Излишно е да уточнявам, че това е един от най-красивите върхове в Пирин! Отделихме цял weekend за набезите в района и се оказа, че освен двете основни пътеки, които бях предвидил да караме, на бял свят се пръкнаха още две, които ще отлежат до късната есен. Причината е, че в топлата част на годината над Кресна и Влахи температурите гонят 40 градуса...  Успеете ли веднъж да прескочите 1200-1300 метра н.в., нещата си идват на мястото и летните месеци не са проблемни за билата пирински...

Имате два варианта да полазите до хижа Синаница, откъдето започва спускането - маратонски и тарикатски... :-)
Маратонското качване започва от Кресна и първо по стар асфалтов път, после по чакълест, а накрая и по горски, се озовавате в местността "Пещерата", където започва пътеката. Към извъртяните дотук над 20 км, добавяте още 6 км бутане, за да излезе маратонската сметка от над 26 км в едната посока. Без върха.
Тарикатското качване става, като се замъкнете с автомобил до началото на пътеката и свежо избутате разстоянието до хижата.
На връх Синаница качването с велосипед е невъзможно, или поне силно безсмислено. Това беше първоначалната идея, но като видяхме за какъв камък и наклон става въпрос, здравият разум надделя.
Спускането става по пътеката от която сте се качили, но това в никакъв случай не е  е минус! Тези шест километра са наситени с камъни, наклон, горско каране и много адреналин. Излишно е да ръся суперлативи - видеото показва достатъчно.

Ниво - за физически добре подготвени и с поне средни умения карачи.

                 








СИНАНИЦА - ГОЛЯМА И МАЛКА БАБА (2013)
Тази пътека беше черешката на тортата от двудневното каране в района на Синаница. До началото ѝ може да се стигне или с класическото избутване от пътя над село Влахи, или с посткласическото изтикване по стръмна, но кратка пътека от лагера ви в местността "Пещерата" (синя маркировка, започва от Загаза). На трака съм посочил модифициран първи вариант, тъй като бивакът ни беше на съседното било, но на картите го има и втория. Целта на бутането е да се стигне до една поляна, от която нагоре продължава черен дърварски път, а надолу - една истински съдържателна и ръсеща адреналин пътека! Ако сте карали най-добрите образци над Крупник, това е поне толкова добро!
Добрата новина е, че могат да се навържат няколко трака в едно наистина епично каране.

Ниво - за физически добре подготвени и с поне средни умения карачи.