50
ОСОГОВО
Отделих Кюстендилска област от Осогово, защото така щеше да се получи прекалено голям регион, а и южните маршрути около Дупница и Благоевград щяха да се позагубят.
Това
е един от маршрутите, които са подходящи за каране, когато в София има
сняг и е под нулата. На запад от Дупница винаги е по-топло и рядко се
задържа бяло, а и дори да има, е малко. Като добавим и песъчливата
почва, в която няма кал - всичко се нарежда...
Трасето е лесно, приятно, като може да се мине и през "нуждника" на мини Бобовдол - хвостохранилището. Даже е препоръчително, за да видите какви *айна оставяме след себе си. В трака не е показано, но няма как да го подминете.
Трасето е лесно, приятно, като може да се мине и през "нуждника" на мини Бобовдол - хвостохранилището. Даже е препоръчително, за да видите какви *айна оставяме след себе си. В трака не е показано, но няма как да го подминете.
Ниво - подходящ за всеки.
БОБОШЕВО (2011)
Ниво - изисква средни умения за въртене и спускане.
(да се чете обратно)
Малко
смешно се получи с този маршрут, защото се оказа, че е по-добър да се
завърти обратно. Тракът върти около масива, наречен шеговито Бобошевска
планина. Има и криви пътечки, и манастир, и каменисто било... има и
мааалко храсталясване, но закъде без това?
Красиво е, диво е, откриват се страхотни гледки към околните планини.
Ако искате да направите по-доброто каране, качете се по черния път до билото, пуснете "тайната южна пътека" в края на билото и продължете по часовниковата стрелка към ловната хижа, манастира и т.н.
Красиво е, диво е, откриват се страхотни гледки към околните планини.
Ако искате да направите по-доброто каране, качете се по черния път до билото, пуснете "тайната южна пътека" в края на билото и продължете по часовниковата стрелка към ловната хижа, манастира и т.н.
Ниво - изисква средни умения за въртене и спускане.
(да се чете обратно) ЖИЛЕНЦИ - БИЛОТО - ГЪРЛЯНО (2013)
(1) (2) 
Народът казва, че който има балдъза, знаете какво прави... :-)
Същото ми се случи и на мен, когато тръгнах да проучвам северните осоговски бедра. Даже към джакпота се оказа, че балдъзите са няколко, защото пътеките в района отиват към дузина!
Различни по трудност, от XC до груб FR. Като започнете от селата Богослов, през Грамаждано, билото с хижа Осогово и на запад - чак до границата, ще намерите прекрасни маршрути за практикуване на планинско колоездене, а покрай него и на всякакъв вид туризъм.
Следите по-долу са част от поне три варианта на спускане от връх Църнотрав, а ако отидем по-нависоко (до връх Човек, или дори Руен), опциите стават още повече. С времето ще допълвам и намножавам информацията за тази част на планината, защото наистина си струва.
Вариант (1) е по-труден само в частта на спускането. Иначе и двата трака започват и се развиват идентично, като в началото се кара покрай реката и чак до водохващането може да се върти. Обикновено в къщичката има човек, който ще ви отвори вратата (ако е затворена). Ако няма никой, или не ви чува, ключът виси завързан за левия бетонов дирек, до пантите... :-)
Следва етап на бутане, който не е много дълъг, но за сметка на това изключително красив. Минава се покрай река, която си крещи за фотоапарат и статив. След около половин час ще излезете на черния път, свързващ местността Памука и връх Човек, който ще ви отведе там, накъдето сте тръгнали. След като подсечете връх Църнотрав (отдясно), ви очакват няколко кратки срещи с хвойна и клонаци - нищо сериозно. Пътеката не е от най-поддържаните, но е караема и със сигурност ще ви допадне. Пропаст от запад, подвижен камънак, наклон - всички екстри! Над селото залагате на скоростта, за да приключите в нивите между Гърляно и Вратца.
Вариант (2) ви спестява повечето технични участъци, но не мислете, че не можете да се пребиете качествено! В шумата са скрити толкова много изненади, че ако се задържите без проблем на велосипеда си, ще сте късметлии. Спускането след върха подсича през стръмна букова гора, а в крайната част летите надолу през дърварски просеки...
Същото ми се случи и на мен, когато тръгнах да проучвам северните осоговски бедра. Даже към джакпота се оказа, че балдъзите са няколко, защото пътеките в района отиват към дузина!
Различни по трудност, от XC до груб FR. Като започнете от селата Богослов, през Грамаждано, билото с хижа Осогово и на запад - чак до границата, ще намерите прекрасни маршрути за практикуване на планинско колоездене, а покрай него и на всякакъв вид туризъм.
Следите по-долу са част от поне три варианта на спускане от връх Църнотрав, а ако отидем по-нависоко (до връх Човек, или дори Руен), опциите стават още повече. С времето ще допълвам и намножавам информацията за тази част на планината, защото наистина си струва.
Вариант (1) е по-труден само в частта на спускането. Иначе и двата трака започват и се развиват идентично, като в началото се кара покрай реката и чак до водохващането може да се върти. Обикновено в къщичката има човек, който ще ви отвори вратата (ако е затворена). Ако няма никой, или не ви чува, ключът виси завързан за левия бетонов дирек, до пантите... :-)
Следва етап на бутане, който не е много дълъг, но за сметка на това изключително красив. Минава се покрай река, която си крещи за фотоапарат и статив. След около половин час ще излезете на черния път, свързващ местността Памука и връх Човек, който ще ви отведе там, накъдето сте тръгнали. След като подсечете връх Църнотрав (отдясно), ви очакват няколко кратки срещи с хвойна и клонаци - нищо сериозно. Пътеката не е от най-поддържаните, но е караема и със сигурност ще ви допадне. Пропаст от запад, подвижен камънак, наклон - всички екстри! Над селото залагате на скоростта, за да приключите в нивите между Гърляно и Вратца.
Вариант (2) ви спестява повечето технични участъци, но не мислете, че не можете да се пребиете качествено! В шумата са скрити толкова много изненади, че ако се задържите без проблем на велосипеда си, ще сте късметлии. Спускането след върха подсича през стръмна букова гора, а в крайната част летите надолу през дърварски просеки...
Вариант (3) е непроверен лично, но по думите на местен агент, след къщичката с
охраната от водохващането, поемате на изток, катерейки се по стръмна
пътека. Излиза се на хижа Студен кладенец, откъдето можете да продължите
накъдето си искате :-)
Следа умишлено не съм дал, за да не подведа някого.
Каранията около Кюстендил е най-добре да завършат на маса в едно от най-подходящите за това места - Ирландският ресторант. Не се стряскайте от доброто обзавеждане и уютния интериор - цените са съвсем приемливи.
Ниво - в зависимост от това кое спускане си изберете, нивото може да варира от средно до високо. Не е подходящо за начинаещи, защото има немалка денивелация, както и доста технични участъци. Допълнителна трудност е есента, когато сред листата се крият коварни камъни, изгарящи от желание да ви пратят в спешно отделение...
Следа умишлено не съм дал, за да не подведа някого.
Каранията около Кюстендил е най-добре да завършат на маса в едно от най-подходящите за това места - Ирландският ресторант. Не се стряскайте от доброто обзавеждане и уютния интериор - цените са съвсем приемливи.
Ниво - в зависимост от това кое спускане си изберете, нивото може да варира от средно до високо. Не е подходящо за начинаещи, защото има немалка денивелация, както и доста технични участъци. Допълнителна трудност е есента, когато сред листата се крият коварни камъни, изгарящи от желание да ви пратят в спешно отделение...
(1) (2)
ЖОРКОВИТЕ ОСОГОВСКИ ПЪТЕКИ (2013)
Кръстих
така тези няколко спускания, защото ги дължа на т. нар. Жоро Кю -
приятел от Кюстендил, благодарение на който бяхме посветени в тайната на
СОУ (северно-осоговските улеи). Разположени над селата Грамаждано и
Жиленци, с дължина по 4-5 км, тези местни МТБ забележителности няма как
да не ви вдигнат адреналина! Бързи, технични, с интересни елементи -
задължителна част от престоя ви в района.
Надявам се с времето броя на тези улеи да се намножава, защото по северните осоговски склонове има още много подобни благини. Амбицирал съм се да ги опиша всичките!
Трак (1) започва като отбивка от черния път за билото, описан в горния маршрут. Има много начини да се озовете в началото на това спускане, затова няма да се спирам на вариантите за изкачване. Ловците и дървосекачите са поразширили някогашната пътека, но не са успели да отнемат чара ѝ, който е особено изразен към края.
Трак (2) започва зад хижа Иглика и буквално ви отнася, ако само за миг се разсеете. Той е по-стръмен и малко по-труден от първото спускане, като свършва в Грамаждано.
Надявам се с времето броя на тези улеи да се намножава, защото по северните осоговски склонове има още много подобни благини. Амбицирал съм се да ги опиша всичките!
Трак (1) започва като отбивка от черния път за билото, описан в горния маршрут. Има много начини да се озовете в началото на това спускане, затова няма да се спирам на вариантите за изкачване. Ловците и дървосекачите са поразширили някогашната пътека, но не са успели да отнемат чара ѝ, който е особено изразен към края.
Трак (2) започва зад хижа Иглика и буквално ви отнася, ако само за миг се разсеете. Той е по-стръмен и малко по-труден от първото спускане, като свършва в Грамаждано.
Update 2014
За съжаление, вместо да се намножават, пътечките се превръщат в черни пътища. Информация от местен агент гласи, че дървената мафия не прощава... надявам се, че все нещо е останало...
Каранията около Кюстендил е най-добре да завършат на маса в едно от най-подходящите за това места - Ирландският ресторант. Не се стряскайте от доброто обзавеждане и уютния интериор - цените са съвсем приемливи.
Каранията около Кюстендил е най-добре да завършат на маса в едно от най-подходящите за това места - Ирландският ресторант. Не се стряскайте от доброто обзавеждане и уютния интериор - цените са съвсем приемливи.
Ниво - поне средно, ако искате да карате.
КАМЕНИЧКА С.К.А.кавица - БИЛОТО - ГЪРЛЯНО (2013)
Този маршрут е продължение на започната дълбока есенна оран на СОС (северните осоговски склонове). След като проучихме ландшафта над Жиленци и Гърляно, погледът се отмести още на запад, за да се закове на Каменичка Скакавица. Оттам има няколко варианта за бързо качване до билото по черен път и от около 1900 метра н.в. започва скоростно суркане към Гърляно.
Бързам да уточня, че ако карате това, трябва да се кефите на храсталясване. Целта ми, когато чертаех трака, бе да проверя дали тази част от билото е чиста. Е, не е! Времето е взело своето и старите граничарски пътища в момента са трудноразличими пътеки. Има и чисти участъци, но на поне 3-4 места има и "мамата". Иначе не е невъзможно и ако сте по-компактна група храсталясници, даже може и да ви хареса... :-)
Профилът на трака показва, че на две места има леки изкачвания, които накъсват спускането. Второто може да се избегне, ако подсечете по черния път вляво преди върха. Оказа се, че това е дори препоръчително, ако не искате да похрасталясате с променлив успех по обраслото с хвойна било. В двата трака съм оставил билния вариант, защото по-горе вече се уговорихме, че това каране е за любители на храсталясването.
Отляво има много опции за различни улеи и пътечета, спускащи се на север, но посочените (засега) два варианта отиват почти до края на билото. Отдясно в ниското ще видите пътя за мината и стръмните скали, а отляво са ви северните гористи склонове.
Двете следи са интересни в частта на спускането с това, че първата съчетава ГФР (горски фрии райд), улеинг и пътечкинг, докато при втората пътечкингът почти липсва. Това означава, че приключенският елемент няма да ви липсва, но точно толкова, колкото да нямате усещането, че всичко е прекалено лесно. Поразчистил съм по-нахалните паднали дървета, но не успях да асфалтирам... :-)
Бързам да уточня, че ако карате това, трябва да се кефите на храсталясване. Целта ми, когато чертаех трака, бе да проверя дали тази част от билото е чиста. Е, не е! Времето е взело своето и старите граничарски пътища в момента са трудноразличими пътеки. Има и чисти участъци, но на поне 3-4 места има и "мамата". Иначе не е невъзможно и ако сте по-компактна група храсталясници, даже може и да ви хареса... :-)
Профилът на трака показва, че на две места има леки изкачвания, които накъсват спускането. Второто може да се избегне, ако подсечете по черния път вляво преди върха. Оказа се, че това е дори препоръчително, ако не искате да похрасталясате с променлив успех по обраслото с хвойна било. В двата трака съм оставил билния вариант, защото по-горе вече се уговорихме, че това каране е за любители на храсталясването.
Отляво има много опции за различни улеи и пътечета, спускащи се на север, но посочените (засега) два варианта отиват почти до края на билото. Отдясно в ниското ще видите пътя за мината и стръмните скали, а отляво са ви северните гористи склонове.
Двете следи са интересни в частта на спускането с това, че първата съчетава ГФР (горски фрии райд), улеинг и пътечкинг, докато при втората пътечкингът почти липсва. Това означава, че приключенският елемент няма да ви липсва, но точно толкова, колкото да нямате усещането, че всичко е прекалено лесно. Поразчистил съм по-нахалните паднали дървета, но не успях да асфалтирам... :-)
Каранията около Кюстендил е най-добре да завършат на маса в едно от най-подходящите за това места - Ирландският ресторант. Не се стряскайте от доброто обзавеждане и уютния интериор - цените са съвсем приемливи.
Ниво - може да се каже, че качването и билните напъни са типично ХС, но спускането отива към по-аграрните дисциплини, т.е. добре е да сте уверени в способностите си.
КАМЕНИЧКА С.К.А.кавица - БИЛОТО - РАНЕНЦИ (2013)
Още един вариант на горния маршрут (прочетете за повече инфо), като спускането става по съседното ребро, към село Раненци. Неволята ни показа тази опция, защото не можахме да пробием билните хвойняци, но всяко зло за добро! Пътеката е леко обрасла, но това не пречи да ѝ се изкефите на макс. Падналите дървета са подходящ екстериор да си упражнявате бъни-хопа, а наклонът и разнообразните улеи ще направят тези 4 пътечкови километра особено приятни. В края (преди селото) може да завиете и надясно - пак е хубаво.
Каранията около Кюстендил е най-добре да завършат на маса в едно от най-подходящите за това места - Ирландският ресторант. Не се стряскайте от доброто обзавеждане и уютния интериор - цените са съвсем приемливи.
Ниво - нагоре е типично ХС, а надолу е добре да владеете това-онова... иначе пак ще карате, но няма да е така забавно.
КРУМОВО - БОРОВЕЦ (2011)
Ниво - типично ХС за средно напреднали.
Много
приятно ХС каране, като има и доста опции за околотракови FR изяви.
Качването минава през красиви и спокойни осоговски бедра, където с
повече въображение можете да откриете интересни образи и форми в скалите
покрай пътя. Спускането е скоростно, минава през една борова гора, но
има и доста пътеки и пътечета за солови изяви...
Същото важи и за крайната част през полята.
Същото важи и за крайната част през полята.
Ниво - типично ХС за средно напреднали.
КЮСТЕНДИЛ - DH & more (2017)
Когато през 2013-та описвах Жорковите пътечки, това трасе още го нямаше. Появи се две години по-късно и по него започнаха надпреварите от пишкомера... Няма лошо, защото пътеката е разкошна, бърза и с няколко криви скока, които са за напреднали.
Тъй като е доста късо, ако продължите към Богослов и го подминете, вляво (отбелязано на трака) е по-интересната част на това спускане! Представлява скоростна и много игрива пътека, свършваща над тенис-кортовете и много удобно заведение за бира и други вещества.
Най-офертно е да уговорите транспорт (0894745438 - Васил или 0894219676 - Валери), който да ви качва в изходна позиция, защото така ще можете да направите няколко спускания и да се почувствате като на байк-парк. Друг вариант е с автомобили и смяна на шофьорите. Както и да го направите, все ще останете доволни!
Ниво - и двете се карат от всеки, но за да е като хората, трябва да умеете разни шукарии.
Тъй като е доста късо, ако продължите към Богослов и го подминете, вляво (отбелязано на трака) е по-интересната част на това спускане! Представлява скоростна и много игрива пътека, свършваща над тенис-кортовете и много удобно заведение за бира и други вещества.
Най-офертно е да уговорите транспорт (0894745438 - Васил или 0894219676 - Валери), който да ви качва в изходна позиция, защото така ще можете да направите няколко спускания и да се почувствате като на байк-парк. Друг вариант е с автомобили и смяна на шофьорите. Както и да го направите, все ще останете доволни!
Ниво - и двете се карат от всеки, но за да е като хората, трябва да умеете разни шукарии.
ЛОГОДАЖ (2013)
Интересно място е Логодаж - има лого, но има и даж :-)
Към това каране тръгнахме една голяма група от 14 човека, като очакванията бяха за предимно ХС. Бях си набелязал няколко бруталии, но нищо сериозно. Даже и броня ме домързя да мъкна...
Какво се оказа всъщност?
Качванията (и двете) са изключително приятни и могат бързо да ви изведат до точките за спускане. Първото спускане започва обещаващо с рипане по поръсеното с кари било на масива. Следва влизане в горски участък, където определено трябва да сте с наколенки, дълъг ръкав, или най-добре броня - нахални клонки шибат без да питат. Пътеките са много добри, но обилно обрасли и карането леко се сговня от този факт. Затова пък се връща с лихва в частта след кариерата, където попадате на прекрасен лунен пейзаж, на който ще трябва да дадете всичко от себе си, за да оцелеете...
Второто спускане е очарователно, с една леко обрасла, но пък може би единствената в БГ бърза и технична пътека, съпроводена от наземна тръба за вода :-) Голямо рипане падна, особено щом установихме, че не поднася...
В резюме мога да кажа, че този маршрут е за любители на по-диви и обрасли пътеки, по които често можете да споменете "мамата"...
Имате опцията да се отбиете на юг към село Лешко и небезизвестният четирикрак дявол.
Към това каране тръгнахме една голяма група от 14 човека, като очакванията бяха за предимно ХС. Бях си набелязал няколко бруталии, но нищо сериозно. Даже и броня ме домързя да мъкна...
Какво се оказа всъщност?
Качванията (и двете) са изключително приятни и могат бързо да ви изведат до точките за спускане. Първото спускане започва обещаващо с рипане по поръсеното с кари било на масива. Следва влизане в горски участък, където определено трябва да сте с наколенки, дълъг ръкав, или най-добре броня - нахални клонки шибат без да питат. Пътеките са много добри, но обилно обрасли и карането леко се сговня от този факт. Затова пък се връща с лихва в частта след кариерата, където попадате на прекрасен лунен пейзаж, на който ще трябва да дадете всичко от себе си, за да оцелеете...
Второто спускане е очарователно, с една леко обрасла, но пък може би единствената в БГ бърза и технична пътека, съпроводена от наземна тръба за вода :-) Голямо рипане падна, особено щом установихме, че не поднася...
В резюме мога да кажа, че този маршрут е за любители на по-диви и обрасли пътеки, по които често можете да споменете "мамата"...
Имате опцията да се отбиете на юг към село Лешко и небезизвестният четирикрак дявол.
Оказа се, че в Логодаж има недостиг на заведения и затова се настанихме на вкусна скара и салати в едно крайпътно. Въпреки късния час, ни посрещнаха добре и не простихме нито на едно мезе...
Ниво - качванията са достъпни и за начинаещи, но спусканията са пообрасли и трудни - минимум средно.
ПАСТУХ (2015)
Това каране е от типа "къде го чукаш, къде се пука".
Уж тръгнахме на кротка ХС-разходка с цел да позяпаме поречието на Струма край селото, а се оказа, че открихме две кратки, но съдържателни пътеки, които са предмет на текста по-долу.
Съветвам ви да оставите МПС-тата си пред местната кръчма "Данси". Вкусно, уютно и с умерена доза кич ;-)
Оттам започват и двата кръга на карането. Първият завърта през долната махала и към Мърводол, откъдето завивате към едни красиви скали, снабдени с древен храм. Спускате се до реката по кратка, но игрива пътека.
Вторият кръг се вие над селото и ви качва до връх, от който стартира по-дългото и скоростно спускане. Признавам, че първата част е само предполагаема, защото поради кратък дъжд и напредване на времето не можахме да изкатерим дотам, но опитът ми подсказва, че е напълно възможна. Ние проучихме финалната трета на пътеката, която отнесе солидна доза почистване - беше неприятно обрасла...
Струваше си.
Ниво - обиколките са по силите на всеки, но спусканията имат елементи на "изненада"... т.е. поне средно ниво. Иначе стандартен ХС-маршрут с много очеизплаквания.
Уж тръгнахме на кротка ХС-разходка с цел да позяпаме поречието на Струма край селото, а се оказа, че открихме две кратки, но съдържателни пътеки, които са предмет на текста по-долу.
Съветвам ви да оставите МПС-тата си пред местната кръчма "Данси". Вкусно, уютно и с умерена доза кич ;-)
Оттам започват и двата кръга на карането. Първият завърта през долната махала и към Мърводол, откъдето завивате към едни красиви скали, снабдени с древен храм. Спускате се до реката по кратка, но игрива пътека.
Вторият кръг се вие над селото и ви качва до връх, от който стартира по-дългото и скоростно спускане. Признавам, че първата част е само предполагаема, защото поради кратък дъжд и напредване на времето не можахме да изкатерим дотам, но опитът ми подсказва, че е напълно възможна. Ние проучихме финалната трета на пътеката, която отнесе солидна доза почистване - беше неприятно обрасла...
Струваше си.
Ниво - обиколките са по силите на всеки, но спусканията имат елементи на "изненада"... т.е. поне средно ниво. Иначе стандартен ХС-маршрут с много очеизплаквания.
РУЕН (2011)
Ниво - от начално до напреднало, все е достъпен.
(1) (2) (3)
Качването
до този двухилядник не изисква повече от един ден, но ако имате два
свободни, си струва да ги инвестирате. Обикновено най-удобно е
отсядането в хотел Трите буки, където освен басейн, добри стаи и други
глезотии, имат и бунгалца за без пари + соц уют и външни
бани/тоалетни...:---)
Руен (1) е от върховете, които са гостоприемни - лесно и плавно изкачване, плосък и затревено-полянист отгоре, а спускането е типично ХС. Там се ходи, не за да се разказва после "копеуе, да знаеш к'во каране напрайхме", а за да се раздвижите в приятна компания, на красиво място.
Ако сте с двудневна програма, втория ден можете да се разходите до връх Човек (2), зад който има приятно спускане. И ако още имате сили, за десерт можете да опитате от улеите на Жоро Кю (3)! Там вече наистина горното описание с "копеуето" може да стане факт...:---)
Изхранването е на добро ниво в хотел Трите буки. Там може да нощувате, вкл. и в бунгалата, или на палатки.
Руен (1) е от върховете, които са гостоприемни - лесно и плавно изкачване, плосък и затревено-полянист отгоре, а спускането е типично ХС. Там се ходи, не за да се разказва после "копеуе, да знаеш к'во каране напрайхме", а за да се раздвижите в приятна компания, на красиво място.
Ако сте с двудневна програма, втория ден можете да се разходите до връх Човек (2), зад който има приятно спускане. И ако още имате сили, за десерт можете да опитате от улеите на Жоро Кю (3)! Там вече наистина горното описание с "копеуето" може да стане факт...:---)
Изхранването е на добро ниво в хотел Трите буки. Там може да нощувате, вкл. и в бунгалата, или на палатки.
Ниво - от начално до напреднало, все е достъпен.
(1) (2) (3)