МАЛЕШЕВСКА ПЛАНИНА
Това място е зимното спасение за целогодишно каращите. Когато в София температурите станат меко казано неприятни и особено, когато падне сняг, по тези ширини грее слънце, тревата е зелена и януарски пеперуди безгрижно пърхат с криле...

"Открих" Малешевска през есента на 2010-та и оттогава всяка зима това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА програма. Има десетки маршрути, като от север се започва с масивите около Симитли и Крупник, а излизайки от Кресненско дефиле се продължава с Горна Брезница, Кресна, Сливница и т.н.
За разлика от Витоша, където траковете са подредени по азбучен ред, тук критерият ще е от север на юг. В тази връзка е редно да уточня, че първите три маршрута са във Влахина планина, но кой ти гледа в суматохата... :-)









СИМИТЛИ - ЗАПАД 1 (2012)
Този маршрут е едно добро начало за късна есен (или ранна пролет), когато започва "зимния" сезон. Времето е топло, меко, а почвата тук е винаги услужливо песъчлива. Качването е остро и бутащо, но пък спусканията са скоростни, технични и наситени с много естествени елементи - дропове, скокчета, виражи. 

От приложения трак се вижда, че има две разклонения от голямата обиколка. Те изискват по-сериозни умения и са в случай, че ви остане време за запълване. Северното отива към село Железница и след кратко катерене, следва краткото, но много интензивно спускане.
Друг вариант (с точка на картата) е да спуснете от билото в посока долината на р. Стара и под Тодоров чукар да се начукате в една картофена нива. Пътека има, но е позанемарена. Следва бързо скускане към реката и излизане преди с. Железница.

Много добро и на възлово място за следкаранията в района е това заведение.

Ниво - в зависимост от уменията ви, можете да си изберете подходящата линия. Разширенията са за поне средно напреднали.

         








СИМИТЛИ - ЗАПАД 2 (2012)
Много подобен на горния маршрут, но качването става по бърз стар асфалт и се пестят доста време и сили. Спускането е по съседно ребро и представлява последователност от скоростна полянна надпревара, наситена с много естествени дропове + силно ерозирал черен път + разкошна каменна пътека (с улей) за десерт!

Много добро и на възлово място за следкаранията в района е това заведение.

Ниво - качването е лесно, но за спускането (особено за пътеката) ви трябват средни умения.

         









СИМИТЛИ - ЮГОЗАПАД (2012)
Доста по-дълъг от горния, доста по-ХС ориентиран, 100% караем, като предлага страхотни гледки към северната част на Малашевска планина, Рила, Пирин, Осогово...
Има опции при спускането да се отклоните от трака и от двете му страни да се "наиграете" в стил скок-подскок, или дропа-дроп.

Много добро и на възлово място за следкаранията в района е това заведение.

Ниво - ако карате само по черните пътища, става и за начинаещи. В случай, че решите да експериментирате около следата -  за средно напреднали и нагоре.

         








КОМАТИНСКИ СКАЛИ - връх КАДИЙЦА - връх ИЛЬОВ (2012)
Типичен XC маршрут, който ще ви разходи из Влахина и Малашевска и ще ви напълни душата с гледки, фотки и трансгранични намотки...:-)
За мен гвоздеят на програмата са Коматинските скали, които са първата забалежителност по трасето. След като се помотате и поснимате, следва връх Кадийца, а оттам Ильов връх - кара се по браздата и все сте с един крак в "чужбината"...
Спускането към изходната точка може да стане по черен път (за начинаещите) или по никакъв път (за по-напредналите), но не е нещо, което ще ви затрудни.
Поради естеството на сезона (зима и сняг), снимките са доста бели, а на Кадийца и Ильов имаше гъста мъгла и затова липсват на "кинолентата". Догодина ще направя по-цветни...:-)
Снимката горе е на stb.
Не забравяйте да се обадите на Гранична полиция преди тръгване - това е телефона на дежурния в Благоевград, 073885890. Ще ви искат трите имена и ЕГН.

Посткараческият глад можете да заситите в легендарния за района ресторант Крупа.

Ниво - достъпен за всеки, който може да завърти за един ден 40-тина километра и около 1800 м. баири.

         







КРУПНИК


Това каране е много емблематично за Малашевска планина. Тъй като е в района преди Дефилето (т.е. сравнено с Кресна климатът е малко по-суров), маршрутите (както и горните два) са подходящи за късна есен или пролет, но често са възможни и декемврийски или януарски карания - просто тук мирише на субтропик. Качването става по черни пътища и не е нищо специално, но спусканията са невероятен кеф!
Ерозията и дървосекачите непрекъснато променят пейзажа, за съжаление към по-лошо. В гората от северната страна (към селото) се появяват нови и нови просеки, затова внимателно следете траците :-)

Трак 1 и 2
Класическите спускания, с които обикновено се започва. Стартът е от връх Смолни. Имат от всичко - скорост, падове, скокове, тесни и криви пътечки, технични участъци, абе 100% AM. В крайната част предлагат поне десетина опции за избор на линии, коя от коя по-крива и технична, като всичките завършват в селото. На снимките (3) сме хванали най-трудната от крупнишките пътеки за надолу, като тя отговаря и на трак (1). Каменните серпентини и улеите за десерт са истински разкош! В селото има кръчма, а в кръчмата питиета и огромни мезета. Цените са народни, но не си поръчвайте лютеница..:-)

Трак 3
Тази и следващата пътека се правят в рамките на едно каране, защото са перфектната комбинация за умерено дълъг ден. Спускането не е дълго, но е достатъчно интересно. Теренът е от най-любимите и характерни за района - бърза, рошава и умерено поръсена с камъняци горска следа. Приятната изненада в случая се оказа връщането към изходната точка, което става по нещо като обиколна алея, изпъстрена с много ландшафтни бонуси. 

Трак 4
Както и при маршрутите около Кресна и Горна Брезница, всяко ребърце на Малешевска планина към Крупник е скрило по няколко пътеки. Със сигурност качествените са повече от десет, но тази има особен чар, тъй като съчетава най-доброто от Топ 3 -  бърза, технична, караема на 100%, но и изстискваща всичките ви сили!
Снимките (2) и видеото за двете следи (3) и (4) са достатъчно информативни.

Трак 5
Този вариант за спускане на изток (към пътя), е резултат на нездравото ми любопитство. Бях сигурен, че над базата на каяците има пътеки, които могат да се навържат с цялото суркане от връх Смолни. За щастие се оказах прав.
До 4.6 км всичко се дублира с една от класиките за надолу, но след това се поема надясно. Бърза пътека ви извежда до невероятна поляна с гледка, която ще ви закове задълго. Рила, Пирин, дефилето и всичко между тях е в краката ви... и пред очите.
Продължавате по тясна, но добре видима пътека, която в последния километър става доста стръмна и опасна. Тук е моментът, в който ако не сте достатъчно сигурни в уменията си, можете да си припомните фразата, че не е срамно да се побута и надолу...
Опитните колеги ще карат на 99%, като само последните 100-200 метра са провиране между драки (поносимо).

Трак 6
Това е т. нар. Обиколна пътека. Богата и интересна, тип "многогърба камила", т.е. има и надолу, и нагоре. Обикаля голяма част от североизточните части на Малешевска планина в частта ѝ над Крупник и към Дефилето. Има и лесно, и трудно, като идеално се вписва в определението ендуро. За награда, че сте връткали няколко часа, в края попадате на Зелената поляна, откъдето започват няколко все страхотни пътеки.

Каквото и да карате, в края на деня ще трябва да презаредите. Хранителни и всякакви други вещества ще получите в изобилие в ресторант Крупа!
 
Ниво - нагоре могат и начинаещите, но надолу изисква минимум средни умения. Това важи за всички карания в района. Някои участъци от пътеките със сигурност ще ви свалят от велосипеда, освен ако не сте наистина опитни.

(1) (2) (3) (4) (5) (6)     (1) (2) (3)              (1) (2) 









ОБИКОЛКАТА НА МАЛАШЕВСКА ПЛАНИНА (2013)
 
Посветих на това каране отделен маршрут, защото е достатъчно епично и по силите само на наистина издръжливи и добре подготвени байкъри с над средни технически умения. Мястото му е след Крупник, тъй като е мислен като кръгова тресня с начало и край именно в северната МТБ Мека на Малашевска планина (южната е Горна Брезница).
От трака се вижда, че ви очакват две качвания, две спускания (и то какви) плюс един, да го наречем ендуро участък, който освен с красотата си, ще ви впечатли и с кривотията си...
Трасето го тъкмихме с мусю Камен от Щур К*р и охотно се съгласихме, че това е достоен финал на "зимните" набези в района.
Причината?
Проста - след средата на май, карането в Малашевска става доста жежко. Субтропик е все пак.
Няма да описвам подробно участъците, защото цялото каране е събирателна на най-доброто от района, опънато в над 60 километра целодневно каране със сериозна денивелация.
Видеото е от първата част, включваща панорамната пътека над Струма, качване над село Горна Брезница, подсичане на билото и спускането към връх Смолни. Спусканията към Крупник можете да гледате в маршрут Крупник, а тук предстои да кача второто спускане - от връх Смолни към "черепа" и "Невъзможната" пътека...

09.2013 г.
Довършихме започнатото и гордо мога да заявя, че приключихме с Обиколката повече от успешно!
Качването от Крупник до вр. Смолни е ясно, спускането от Смолни до първия "крайъгълен" камък също - скорост, липса на сцепление и тонове къпини от двете ви страни! Сити, омацани и щастливи продължавате през банда нагли дръвчета, нацвъкани по трака и губещи ви около пътеката... Вие обаче сте пичове и не им позволявате да ви отнесат в дерето, а на ръба на една стръмна скала, откъдето се разкрива уникална гледка към дефилето и Кресна.
Следва втората част, когато истински ще оцените красотата на района, докато на скорост газите кокетни миниатюрни пасища и фермички, подрипвайки по камъни и дървйе...
Акцентът в това спускане винаги е бил върху финалната част - "Невъзможната" пътека! Тук задължително ще оставите данък под формата на алуминий и боя (лек вариант), или компоненти и ортопедични диагнози (тежък вариант). Започва остро, караемо, продължава грубо и почти некараемо, за да се развие брутално и само за преборили се с гравитацията... Въпреки непреклонността на терена, тук можете да научите ужасно много за техничното каране!
Последните 300-400 метра се карат и ви извеждат точно пред "капанчетата" в средата на дефилето.
Снимките (2) и видеото (2) са достатъчно информативни за случващото се.

В зависимост от коя страна на планината започнете обиколката, хранително-вкусовите ви буфери могат да бъдат възстановени най-адекватно в Крупник, Ханчетата, Кресна или Горна Брезница.

Ниво - както споменах още в първия абзац, много добре подготвени карачи с над средни умения.

          (1) (2)         (1) (2)









СТАРА КРЕСНА - РЕЗЕРВАТ ТИСАТА (2011)
Село Стара Кресна не е точно в Малашевска планина, но го прибавям към тази колекция, защото този маршрут преминава (чрез резервата) точно където трябва...:---)
Всичко започва от разклона към селото, като там спокойно можете да оставите автомобилите. Качването е по лесен и кратък асфалтов път и след творчески отдих в местния хоремаг, смело полазвате по късата пътека (1). Само три километра е, но е супер динамична и долу ще сте като надрусан и ще искате още! За да си го получите, се качвате отново до селото и този път поемате по дългата пътека (2). Тя е с повечко километри и отива на север, като удоволствието от спускането ѝ не е по-малко! Просто е с по-различен профил, като има 1-2 тегави местенца, но нищо фатално. Краят е при ЖП-кантон, на който след като кажете "Добър ден" и уточните, че имате опит в преминаването на тунели, се осведомявате за следващия влак и нагазвате... Не е препоръчително за хора с клаустрофобия и тунелофобия. Ако случите на кантонера-чекръкчия, ще имате опцията да ви понаместят кокалите безплатно. С повече късмет сте при автомобилите след около 30 минути.

Ако все още не ви стига, за десерт се мятате за разходка по панорамната скална пътека (виж видеото долу) на резерват "Тисата" (3). Много, ама много красиво местенце, което ще ви изведе до Кресна. Връщането може да стане по асфалт (ако сте изморени), или по обратния път през скалите.
В Кресна има прекрасни кръчми (около пътя), където ни познават и видят ли ви с велосипед, бързо ще ви нахранят и напоят. Разбира се, задължително е да посетите и хоремагът в Стара Кресна.

Ниво - ако всичко това стане в един ден (напълно възможно), трябва да сте много добре подготвен, с поне средни МТБ умения.

(1) (2) (3)                                   









ГОРНА БРЕЗНИЦА (2012)

Много магия има около това село!
Като казвам "около", имам предвид всички тези масиви (на Малашевска планина), които го обграждат и предлагат МТБ забавления с такава концентрация, че в един момент си казвате "Абе, това да не е не'къв байк-парк?".

Класическият маршрут (1) е качването до станцията и невероятното спускане по съседното било. Както споменах при описанието на Крупник - няма такова спускане! Трябва да го направите, за да разберете за какво иде реч, особено в по-ниските му части. Видеото към него е (1).

Скъсена версия (2) на класиката е варианта, в който не се качвате чак до билото с кулата, а хващате култовото спускане от средата. Тук се набляга на няколкото технични пътеки от северната страна на селото. Видеото (3) към нея дава достатъчно информация. Имате три опции (на трака е само най-източната), но не е трудно да се ориентирате по кой бедър да поемете.

Южните горнобрезнишки масиви (3) (4) (5) също предлагат изключително многобройни и технични пътеки, улеи и подобни шукарии!

Откритието на зима 2013 (6) е една страхотна пътека, която буквално спира дъха! Технична, с много серпентини и приличен наклон + скоростни участъци, където карате на ръба.  Снимките и видеото са с номер (2). 

Манастирските следи (7) и (8) са от западния масив над селото и са сред най-добрите образци! Снимките от това каране са с номер (3).

Стадионът (9) е една къса, но много съдържателна пътека, която започва от разделната точка, за която споменах в следа (2) и свършва над стадиона. В края предлага нещо като дроп тренажор - много полезно съоръжение за упражняване на различно напреднали карачи. Видеото от това каране е (2).

Речната пътека (10) беше набелязана още през 2011-та, но прощъпулникът се случи две години по-късно. Започва с щипка стръмен горски FR, но след това изплува ясно сред тревата и предлага наистина голям кеф! Няма да я описвам, защото се вижда на видеото (номер 3, в края) - 100% адреналин!
Update от 1.2014 - последната ѝ част се е превърнала в трошлив черен път... Въпреки това, макар и орязана, продължава да радва.

Откритието на пролет 2013 (11) е брутално спускане, което започва с невинно подсичане на едно връхче. На видеото (4) и (5) можете да видите за какво става въпрос, а освен това, в най-скоро време ще опитам да направя спускането от самото връхче, като това занимание може да се окаже още по-брутално!

Майката на Откритието (12) е само за екстремисти! Явява се пълния вариант на трак (11). Наистина е предназначена само за садомазохисти, които се увличат от бруталии. Разликата с трак (11) е в това, че тук началото е 400 метра по-нависоко, предоставя невероятна гледка и се движи по билото на това ребро. През 60-те в района може и да е било населено, но днес не е, т.е. пътеката е пообрасла, но не е нещо фатално. Ако имате хъс и желание за горски FR (наклон+камъни+чезнеща следа), това е! Макар и само 2 км спускане, струва си.

Едене и пиене можете да практикувате в центъра на селото, както и в р-т Будилска скара.


Ниво - карането в района изисква минимум средна напредналост, за да се изкефите, а не да се измъчите, бутайки и в двете посоки...

(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9) (10) (11) (12)      (1) (2) (3)     (1) (2) (3) (4) (5) (6)









КРЕСНА (2011)


Западно от Кресна има няколко дашни склона на Малашевска планина, които изобилстват от кози пътеки. Както знаем, козите (и овцете) са най-добрите приятели на байкъра - щом са минали те, значи минавате и вие. Освен това поддържат "трасетата" винаги чисти и проходими :-)
Тази година (2012) завързахме приятелство и с тези няколко страхотни спускания. Ще ги представя в хронологичен ред.
Качването е бързо, по черен път, който ви превежда през изключително красива местност (на снимката). От двете ви страни се кипрят билцата на бъдещите спускания и не ви остава нищо друго, освен да проточите хищна байк-лига...
За около час сте в изходна позиция и стартирате с:

Трак 1.

Бърза, похотлива пътека, с коварни драки от двете страни - не прощават на нито едно джърси, яке и прочее текстил! Ако си мислите, че ще се промушите през нежните им клонки, жестоко се лъжете - буквално ви спират и оставате да висите на съдраните си одежди...
Иначе пътеката е от най-добрите - остри серпентини, танцуващ камънак, изненади зад храстите и приличен наклон. Така е цели три километра, което за местния ландшафт си е истински бонус!
В края трябва да внимавате, защото можете да завършите разглобени - има опция да се пусне ИЗКЛЮЧИТЕЛНО технична пътечка, която е само за най-добрите. Тъй като аз не съм от тях, избрах посестримата ѝ, която с няколко изящни серпентини ви извежда на пътя.


Трак 2.
Започва с бързо качване по асфалта за село Г. Брезница, след което остро се изкачвате на юг - към склоновете над Кресна. Гарантиран 100%-тов кеф при спускането (виж горния профил)! Малко преди края имате няколко опции, като всичките свършват в Кресна.

Трак 3.
Това е удължен вариант на Номер 1, като вместо на 3-ти км да завиете вляво, продължавате по черния път и след като стигнете до параклиса, влизате в горичката от ляво. Там ви чака приятна пътечка, която ще ви отведе до съседното билце, откъдето започва много по-дълго и забавно спускане. Бонусите са технична горска пътека + скоростен и игрив черен път.


Трак 4 и 5.
Тези пътеки са на североизток от Кресна и са два варианта за надолу на едно и също качване. По нищо не отстъпват на най-добрите образци в района и със сигурност ще отговорят на всичките ви изисквания.


Трак 6.
Това е допълнение към западните спускания над града, описани в 1 и 2. Макар и подредена чак тук, бих казал, че е може би най-добрата следа в района. И като дължина на спускането, и като трудност. Наричаме я още "Кокъла", защото в началото ѝ закачихме един брой - да се знае...
Качването става по същите пътища от 1 и 2, а пътеката е разположена по съседно ребро на един от склоновете към Кресна. Спускането е около 2 км, доволно добре концентрирано и завършва с технични и криви серпентини!
Репортажното видео от мистър Данчо е с №4.

Трак 7.
Той е по-специален. По-специалното му е, че са две пътеки и че са много, ама много добри.
Първата небрежно напомня на поредно спускане над града, но на място ще се убедите, че адреналинът, който ръси е с кофи!
Втората е за байкъри, които умеят абсолютно всичко в това хоби. Спускането започва скоростно, продължава къдраво, влиза в мощен камъняк, излиза в още по-мощно и стръмно камъносене и точно, когато "мамата" вече не слиза от устата ви, се озовавате пред една рекичка, която е изваяла красиви каменни ванички насред нищото. Следва 100-тина метра нанагорнинг и мощен финал, на който можете смело да се пребиете! Видеото е с номер (3).

Трак 8.
Започва по качването на трак 4 и 5, но в билната си част завива на север. Оттам започва едно много добро спускане, което завършва с доста крива и трудна скална пътека точно над разклона за с. Стара Кресна.

Трак 9.
Тази двукилометрова пътечка се намира от югоизточната страна на Кресна. Спуска се по билото на един симпатичен хълм и е много подходяща за зимните карания в района, когато съчетаваме две, или дори три по-къси спускания. Караема е за средно напреднали, като може да се съчетае с още поне няколко от траците в района. Снимките към нея са с номер (4).

Тук мястото за хранително-вкусово презадоволяване се нарича Будилска скара.

Ниво - качването е лесно и бързо. Всички спускания по въпросните склонове са за хора с поне средни умения. Има коварни участъци, където по-неопитните ще трябва да побутат и надолу. Както стана въпрос и при Крупник, Мала(е)шевска планина не е от лесните и точно това ѝ е хубавото.

 (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)       (1) (2) (3) (4)     (1) (2) (3) (4)








КРЕСНА - The Cross Trail (2017)
Дали като закъснял новогодишен, или като подранил за рожден ден, но за мен това е The Подаръка тази година! 
Излишно е да казвам колко топло, сухо и сърцеразтупващо е след Дефилето през зимните месеци, както и колко подходящо е за планинско колоездене. Всичко това, съчетано с няколко приятели и три поредни weekend-a здрав труд, се материализира в разкошно ендуро-трасенце!

Финландската ми лопата се скъси с още някой сантиметър, но си струваше - равносматката (засега) е шест криви серпентини + двадесет палави скокчета, разхвърляни на километър и половина изоставен черен път. Казвам засега, защото има още планове за това трасе - да се удължи нагоре и обогати с нова линия трудни серпентини.
Всичко с времето си.

Траците са два, защото имате поне две опции за каране. Дългата минава през село Горна Брезница и изкачва почти до билото, за да се сурнете надолу по/около скоростен черен път, който ще ви отведе до Кръста. Точно този участък е на прицел за удължаване на трасето.
Късият трак  бързо ви качва по черен път до Кръста, над който започва трасето.
Разбира се, най-сигурно е, ако избутате покрай елементите, за да се запознаете с тях и надолу да няма изненади...

Ниво - скокчетата са за ендуро-фенове с поне средни умения. Ако има интерес и от начинаещи,  оставени са опции да се дооформят за безопасно газене с учебни цели. Серпентините са от трудните, но не и невъзможни.
Трасето може да бъде доста скоростно, но тогава изисква наистина бързи реакции.


  (1) (2)                     








СЛИВНИЦА (2013)
Намира се на юг от Кресна и предлага колкото си пожелаете АМ благини... Добитъкът винаги е бил най-добрия приятел на байкъра, защото прокарва пътеки през места, където човел никога не би отишъл.
Тракът набира бързо височина, а спускането предлага от бърз черен път, до технично бягане от главната ос.

Тези карания обикновено започват от Кресна и затова постездачното освинване завършва в Будилска скара.

Ниво - средно.

         








СЛИВНИЦА - БУДИЛЦИ (2013)
Перфектното каране при сценарий, включващ два до три маршрута за деня. Бързо качване по черен път, технична горска пътека, водеща до разрушена воденица, изкачване до село Будилци и скоростно спускане, завършващо с типична за района много добра пътека.

Ниво - средно, за спускането може и повече...

         








ГОРНА КРУШИЦА - СЕВЕР (2013)
Още един къс маршрут, завършващ със страхотна пътека!
3.5 км бързо изкачване по черен път и още толкова разнообразно и технично спускане по съседното северно ребро. Чифтокопитните са се постарали трасето да е чисто и поддържано, а теренът предлага от високи скорости, до ниски преминавания по серпентините...
Започва и завършва в село Горна Крушица и остава много приятен послевкус!


Ниво - спускането е за поне средно напреднали.









ГОРНА КРУШИЦА - КАМЕНИЦА (2012)
Както и горното каране, този маршрут предлага повече от добри възможности за въртене, катерене, бутане, както и скоростно спускане + технични пътечки...

Ниво - за средно напреднали и нагоре (особено при спускането към Каменица).

            (1) (2)








КРЪСТИЛЦИ - ДВАТА ВЪРХА (2012)
Много приятно маршрутче, в случай, че сте отседнали в Сандански и ви се кара колело. След като се изкачите до село Кръстилци, започва веселата част - въртене до първото връхче, събиране на колекция археологически артефакти (иманяри са разкопали всичко наоколо), 360 градусова наслада за окото и газ надолу по пътека-прелест! Ако не се залутате в храсталака (аз успях), бързо започвате второто качване, като след отбиването вляво от асфалта, ще попаднете на стара кариера. Там ще си съберете втората колекция за деня - планински кристали и аметисти. Връхчето над вас е много приятно и отново предоставя богата 360 градусова панорама. След това има технично спускане.

Ниво - за средно напреднали.

         







КРЪСТИЛЦИ - СТРУМА (2013)
Този маршрут засега е представен от две следи, но в бъдеще ще има още. Причината е, че веднъж качили се до селото, спускането може да стане по няколко забавни и технични пътеки. От южната ви страна остава река Лебница, която разделя планините Малашевска и Огражден. Вторият трак е по-дълъг и малко по-труден.

Ниво - за средно напреднали.

(1)(2)    








РИБНИК (2013) 
Село Рибник е в Огражден планина, но поради близостта си с Малашевска го слагам тук. От селото тръгва широк черен път, който бързо ви изкачва до няколко ребра, от които можете да направите различни спускания. Местна атракция е плантацията от корков дъб - вдясно от пътя.
И двете следи са в стил XC и не изискват кой знае какви умения, но има и по-интригуващи участъци, които да развълнуват напредналите.
  

Ниво - за средно напреднали.

(1)(2)