50
М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.
За това явление вече съм споменавал. Не съм говорил за маршрутите, по които са минавали вече петте издания. Тези от тях, които са интересни и заслужават място тук, са следните:
ЖЕЛЯВА (2011)
Прекрасно
трасе, включващо здраво катерене, красиви гледки и шеметно спускане по
крив терен... За десерт предлага едно ерозирало образувание ("Скалата"),
което е прекрасен тренажор за фрийрайдъри.
Ниво - средно към високо.
КОКАЛЯНСКИ МАНАСТИР (2017)
Част от маршрута на един от най-силните МЪР-ове, спусканията от хълма над манастира далеч не започват с това Събитие. Пътеките от върха над светата обител са три и старите туристунгери ги познават много добре. Разбира се, най-известната е тази от манастирските порти, но това не означава, че другите две не стават за каране.
Личен фаворит ми е №2 (от трака), която е и най-дълга, с най-много flow. Работно я кръстих XC, но по нея има много потенциал и се надявам скоро да се превърне в конкурентно на Локорско трасе с много елементи по него.
№3 е с работно име FR. Не защото има триметрови скокове и норд-шор, а защото е един стръмен улей с много шума и чат-пат серпентини + нападали дървета, т.е. оцеляване. Тя е най-къса и логично няма да е особено популярна, поне не и в този си вид.
№1 безспорно е известната и под името Дяволски мост, с работно име Enduro. Старите карачи я знаят много добре, а младите имат пропуск, ако не са я карали. Едновременно бърза и трудна, с много камъни и няколко технични участъка - задължителна. Интересно е и ако се хване още от върха (на картата), защото в гората преди манастира има доста заигравки.
Ако не са част от каране по кръговия маршрут с. Железница - минералните извори - Кок. манастир - Дяв. мост - с. Железница, за да се качите догоре, ще трябва да избутате. Съветвам да го направите по №2.
Личен фаворит ми е №2 (от трака), която е и най-дълга, с най-много flow. Работно я кръстих XC, но по нея има много потенциал и се надявам скоро да се превърне в конкурентно на Локорско трасе с много елементи по него.
№3 е с работно име FR. Не защото има триметрови скокове и норд-шор, а защото е един стръмен улей с много шума и чат-пат серпентини + нападали дървета, т.е. оцеляване. Тя е най-къса и логично няма да е особено популярна, поне не и в този си вид.
№1 безспорно е известната и под името Дяволски мост, с работно име Enduro. Старите карачи я знаят много добре, а младите имат пропуск, ако не са я карали. Едновременно бърза и трудна, с много камъни и няколко технични участъка - задължителна. Интересно е и ако се хване още от върха (на картата), защото в гората преди манастира има доста заигравки.
Ако не са част от каране по кръговия маршрут с. Железница - минералните извори - Кок. манастир - Дяв. мост - с. Железница, за да се качите догоре, ще трябва да избутате. Съветвам да го направите по №2.
Ниво - №1 за поне средно напреднали, №2 за всеки, №3 за фенове ;-)
КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР (2010)
Това
беше първото М.Ъ.Р. трасе. Предлага абсолютно балансирано ХС каране с
много приятна и бърза пътека при спускането. Започва се от Кремиковски
манастир и се прави една "осморка" по билата нагоре.
Ниво - средно.
ПЛАНА (2011)
Перфектното
ХС трасе, с елементи на брутализъм, но нищо извънредно трудно. Плана
винаги е предлагала добри маршрути за МТБ и този е един от тях. По пътя
се запознавате с останките от Столетникът, Кокалянски манастир,
каменното спускане и село Железница.
Ниво - средно, а пътеката под манастира е за напреднали.
ЧЕРНИ ВРЪХ - КЛАДНИЦА (МЪР 2013)
Този МЪР
беше замислен като комбинация от workshop (каква хубава родопска дума)
по правене на лютеница + алтернативно качване до Черни връх и спускане
към Кладница.
Домакин този път беше Ема, която ни подслони в необятните си чифлици над село Студена, докато Лора и останалите съБитиани чевръсто разфасовахме домати, чушки, патладжани и мерудии, за да ги съединим в деня на Съединението във вкусна лютеница!
На следващия ден, компактна група извратеняци се запътихме към Черньо, като по пътя свършихме доста кретении. Може би най-голямата бе, че вместо да се качим по предварително начертания трак, решихме да поекспериментираме и да се запознаем с пазача от пазачницата при изворите на река Струма.
Човекът излезе голям пич и даже ни покани да си полафиме, но поради туткането, времето беше доста понапреднало и продължихме. Точно това продължение се оказа рибята кост в менюто, защото си е чисто мъкнене на гръб в рамките на 2-3 часа. Но пък е толкова красиво и различно, че ще заобичате Витоша по един нов начин.
Оттам надолу е ясно - всеки е карал легендарната пътека от велоралито! Интересната за мен част беше след като от Конярника не продължихме по традиция към Кумата, а поехме вляво. Пред нас се опъна чудна ендуро пътека, която ако се кара на скорост, ще влезе трайно в списъка на любимите ви!
Трак (1) е с по-лесното качване по асфалта до Чуйпетльово и по билото през Купените.
Трак (2) е само за мазохисти - през Пазачницата, като следата след това не е много точна. Оглеждайте се за пътечка, която върви между камъните и хвойната, а ако ви липсва опит, въобще нямате работа в района.
Домакин този път беше Ема, която ни подслони в необятните си чифлици над село Студена, докато Лора и останалите съБитиани чевръсто разфасовахме домати, чушки, патладжани и мерудии, за да ги съединим в деня на Съединението във вкусна лютеница!
На следващия ден, компактна група извратеняци се запътихме към Черньо, като по пътя свършихме доста кретении. Може би най-голямата бе, че вместо да се качим по предварително начертания трак, решихме да поекспериментираме и да се запознаем с пазача от пазачницата при изворите на река Струма.
Човекът излезе голям пич и даже ни покани да си полафиме, но поради туткането, времето беше доста понапреднало и продължихме. Точно това продължение се оказа рибята кост в менюто, защото си е чисто мъкнене на гръб в рамките на 2-3 часа. Но пък е толкова красиво и различно, че ще заобичате Витоша по един нов начин.
Оттам надолу е ясно - всеки е карал легендарната пътека от велоралито! Интересната за мен част беше след като от Конярника не продължихме по традиция към Кумата, а поехме вляво. Пред нас се опъна чудна ендуро пътека, която ако се кара на скорост, ще влезе трайно в списъка на любимите ви!
Трак (1) е с по-лесното качване по асфалта до Чуйпетльово и по билото през Купените.
Трак (2) е само за мазохисти - през Пазачницата, като следата след това не е много точна. Оглеждайте се за пътечка, която върви между камъните и хвойната, а ако ви липсва опит, въобще нямате работа в района.
Ниво - като цяло, за такова каране се изисква отлична физическа подготовка, а за да спускате като хората, техниката ви също трябва да е поне на средно ниво.
(1) (2) (за гифовете - десен бутон->original) (спускането от Черньо го има тук)
М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. РОДОПИ 2014
Цък.