БЕЛАСИЦА & Co.
Петрич - в. Конгур - Петрич
Петрич - Рупите - Петрич
Разходка из Огражден
Скрът- Тумба - Скрът

ВАРНА DH - ТРАСЕТО ПОД ТВ КУЛАТА

Горещо препоръчвам да посетите района на Провадия и каньона, в който се намира. Отвсякъде са надвиснали могъщи скали и има десетки километри интересни черни пътища, пътеки и прочее изкушения. Крепостта Овеч също не е за изпускане.
Тук предлагам кръгов маршрут, който започва и завършва в Девня, и поради зимния характер на карането не беше много изчерпателен. Типично ХС, което при топло време и по-дълъг ден би могло да бъде щедро разширено.

(1) (2)

Внимавайте да не плашите туристите, защото част от тези пътеки са и за тях.

ЦАРИ МАЛИ ГРАД - ВЕРИЛА

Верила е самостоятелна планина и заслужава отделна рубрика, но тъй като засега маршрутите ми там клонят към един, а и е "залепена" за Витоша, си позволих да я сложа тук. В случай, че се намножат, ще бъде преместена със съответните почести.

Ниво - подходящ и за начинаещи; черни пътища, кратки пътечки, красоти и лакардии... :-)

                   

По поречието на Струма, в района на Земенска планина, в търсене на водопада...
Това беше повода да се метнем в тази посока и да разберем, че само на 80-тина километра от София има такива красоти.
Маршрутът обхваща доста по-голям район от селото и водопада, за да се събере и повече каране.

Село Ръждавица се намира вдясно, веднага след като минете през Конявска планина, по пътя за Кюстендил. Описаният тук маршрут целеше разглеждането на каньона на река Шегава, която почти целогодишно е скрита под земята. От снимките се вижда, че това е един рядко посещаван, но изключително красив район, където човек може с дни да обикаля и да се диви на скалните образувания (вижте и маршрута Полска Скакавица). Спускането от следата може да премине в мощно храсталясване и ако не ви е по вкуса, има скоростен черен път, който ще ви върне до изходната точка.
Друга опция е да се спуснете от село Буново по "тайната" пътечка, която пресича каньона по цялата му дължина и после да се придвижите обратно до селото.

Приятен кръгов маршрут из Конявска планина, който ще ви качи до най-високия ѝ връх (Виден), ТВ-кулата, ще се подрусате по карите при спускането и ще преядете с череши, ако улучите сезона...
При изкачването имате опция да се отъркате в копривата, пазеща входа на една пещера (вижда се още от Таваличево), като дотам се отива БЕЗ велосипедите. Примките при изкачването в GPS следата са от слизанията до пещерите.

СИМИТЛИ - СЕВЕР 2
Много подобен на горния маршрут, но качването става по бърз стар асфалт и се пестят доста време и сили. Спускането е по съседно ребро и представлява последователност от скоростна полянна надпревара, наситена с много естествени дропове + силно ерозирал черен път + разкошна каменна пътека (с улей) за десерт!

Ниво - качването е лесно, но за спускането (особено за пътеката) ви трябват средни умения.

         

КОМАТИНСКИ СКАЛИ - връх КАДИЙЦА - връх ИЛЬОВ

Типичен XC маршрут, който ще ви разходи из Влахина и Малашевска и ще ви напълни душата с гледки, фотки и трансгранични намотки...:-)
За мен гвоздеят на програмата са Коматинските скали, които са първата забалежителност по трасето. След като се помотате и поснимате, следва връх Кадийца, а оттам Ильов връх - кара се по браздата и все сте с един крак в "чужбината"...
Спускането към изходната точка може да стане по черен път (за начинаещите) или по никакъв път (за по-напредналите), но не е нещо, което ще ви затрудни.
Поради естеството на сезона (зима и сняг), снимките са доста бели, а на Кадийца и Ильов имаше гъста мъгла и затова липсват на "кинолентата". Догодина ще направя по-цветни...:-) Снимката горе е на stb.
Не забравяйте да се обадите на Гранична полиция преди тръгване - това е телефона на дежурния в Благоевград, 073885890. Ще ви искат трите имена и ЕГН.

Ниво - достъпен за всеки, който може да завърти за един ден 40-тина километра и около 1800 м. баири.

         

КРУПНИК

Както и при маршрутите около Кресна и Горна Брезница, всяко ребърце на Малешевска планина към Крупник е скрило по няколко пътеки. Със сигурност качествените са повече от десет, но тази има особен чар, тъй като съчетава най-доброто от Топ 3 -  бърза, технична, караема на 100%, но и изстискваща всичките ви сили!

Снимките и видеото за двете следи (3 и 4) са с номера съответно (2) и (2).

ОБИКОЛКАТА НА МАЛАШЕВСКА ПЛАНИНА

 


Ниво - както споменах още в първия абзац, много добре подготвени карачи с над средни умения.

          (1) (2)         (1) (2)

 

КРЕСНА

Западно от Кресна има няколко дащни склона на Малашевска планина, които изобилстват от кози пътеки. Както знаем, козите (и овцете) са най-добрите приятели на байкъра - щом са минали те, значи минавате и вие. Освен това поддържат "трасетата" винаги чисти и проходими :-)
Тази година (2012) завързахме приятелство и с тези няколко страхотни спускания. Ще ги представя в хронологичен ред.
Качването е бързо, по черен път, който ви превежда през изключително красива местност (на снимката). От двете ви страни се кипрят билцата на бъдещите спускания и не ви остава нищо друго, освен да проточите хищна байк-лига...
За около час сте в изходна позиция и стартирате с:

Трак 1.
Бърза, похотлива пътека, с коварни драки от двете страни - не прощават на нито едно джърси, яке и прочее текстил! Ако си мислите, че ще се промушите през нежните им клонки, жестоко се лъжете - буквално ви спират и оставате да висите на съдраните си одежди...
Иначе пътеката е от най-добрите - остри серпентини, танцуващ камънак, изненади зад храстите и приличен наклон. Така е цели три километра, което за местния ландшафт си е истински бонус!
В края трябва да внимавате, защото можете да завършите разглобени - има опция да се пусне ИЗКЛЮЧИТЕЛНО технична пътечка, която е само за най-добрите. Тъй като аз не съм от тях, избрах посестримата ѝ, която с няколко изящни серпентини ви извежда на пътя.

Трак 2.
Започва с бързо качване по асфалта за село Г. Брезница, след което остро се изкачвате на юг - към склоновете над Кресна. Гарантиран 100%-тов кеф при спускането (виж горния профил)! Малко преди края имате няколко опции, като всичките свършват в Кресна.

Трак 3.
Това е удължен вариант на Номер 1, като вместо на 3-ти км да завиете вляво, продължавате по черния път и след като стигнете до параклиса, влизате в горичката от ляво. Там ви чака приятна пътечка, която ще ви отведе до съседното билце, откъдето започва много по-дълго и забавно спускане. Бонусите са технична горска пътека + скоростен и игрив черен път.

Трак 4 и 5.
Тези пътеки са на североизток от Кресна и са два варианта за надолу на едно и също качване. По нищо не отстъпват на най-добрите образци в района и със сигурност ще отговорят на всичките ви изисквания.

Трак 6.

Това е допълнение към западните спускания над града, описани в 1 и 2. Качването става по същите пътища, а пътеката е разположена по съседно ребро на един от склоновете към Кресна. Спускането е около 2 км, но е доволно добре концентрирано и завършва меко казано опасно!

Трак 7.
Той е по-специален. По-специалното му е, че са две пътеки и че са много, ама много добри.
Първата небрежно напомня на поредно спускане над града, но на място ще се убедите, че адреналинът, който ръси е с кофи!
Втората е за байкъри, които умеят абсолютно всичко в това хоби. Спускането започва скоростно, продължава къдраво, влиза в мощен камъняк, излиза в още по-мощно и стръмно камъносене и точно, когато "мамата" вече не слиза от устата ви, се озовавате пред една рекичка, която е изваяла красиви каменни ванички насред нищото. Следва 100-тина метра нанагорнинг и мощен финал, на който можете смело да се пребиете! Видеото е с номер (3).

Трак 8.
Започва по качването на трак 4 и 5, но в билната си част завива на север. Оттам започва едно много добро спускане, което завършва с доста крива и трудна скална пътека точно над разклона за с. Стара Кресна.

Трак 9.

Тази двукилометрова пътечка се намира от югоизточната страна на Кресна. Спуска се по билото на един симпатичен хълм и е много подходяща за зимните карания в района, когато съчетаваме две, или дори три по-къси спускания. Караема е за средно напреднали, като може да се съчетае с още поне няколко от траците в района. Снимките към нея са с номер (4).

Ниво - качването е лесно и бързо. Всички спускания по въпросните склонове са за хора с поне средни умения. Има коварни участъци, където по-неопитните ще трябва да побутат и надолу. Както стана въпрос и при Крупник, Мала(е)шевска планина не е от лесните и точно това ѝ е хубавото.

 (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)       (1) (2) (3) (4)     (1) (2) (3)

СЛИВНИЦА - БУДИЛЦИ

Перфектното каране при сценарий, включващ два до три маршрута за деня. Бързо качване по черен път, технична горска пътека, водеща до разрушена воденица, изкачване до село Будилци и скоростно спускане, завършващо с типична за района много добра пътека.

Ниво - средно, за спускането може и повече...

         
 

ГОРНА КРУШИЦА - СЕВЕР

БАЛАНОВО - ГРАМАДЕ - БАЛАНОВО

Ниво - подходящ за всеки.

           

ЖИЛЕНЦИ - БИЛОТО - ГЪРЛЯНО

(1) (2)              

ДОБРИНИЩЕ - БЕЗБОГ (лифта)

ИЛИНДЕНЦИ

Ниво - тук могат да карат и начинаещи, и напреднали. Зависи от терена, който ще си изберете.

                 

ЛАДАРЕВО - ЛЮБОВКА (кръгов)

В полите на Пирин изобилства от къси, дълги и още по-дълги маршрути, които да ви изпълнят душата. Село Ладарево е от югозападната страна на планината и има особен чар.  Както и дъртият мисир, който ни посрещна...
След като се излезе от селото, целта ви е храма над "изгубеното" Държаново. "Народната" власт е решила, че там не трябва да живеят хора и на снимките ще видите резултата от това.
Продължавате с намирането на пътеката за с. Любовка, която от леко трънясала, в един момент става очарователно технична - от най-добрите. Задъхани и позачервени нахлувате на площада на Любовка и оттам врътвате последното изкачване, за да се озовете на мястото за спускане.
Спускането е свързано с много красиви пейзажи и често се спира за снимки и храна за очите. Пет километра скоростно тревно-скокливо-билно захранване на рецепторите за надолу...

Ниво - поне средно. Километрите могат да станат двойно и тройно, ако можете да въртите и денят е дълъг. Спусканията и пътеките изискват умения, за да не стават инфекции...

        

ПЕЙО ЯВОРОВ - "ЛЕГЕНДАРНАТА" ПЪТЕКА

За да няма объркване с Централен Балкан, реших да отделя маршрутите около Ботевград, Тетевен, Троян, Габрово, Търново и т. н. до Варненска област в този раздел. Тук тепърва ще има още много каране, така че - интересното предстои...

ВЕЛИКО ТЪРНОВО - КРАТКИ ПЪТЕЧКИ
Тук ще опиша няколкото кратки, но изключително съдържателни пътеки, на които попаднах при работен престой в Арбанаси. Убеден съм, че търновци могат да ме засипят с подобни благини, но с времето и аз ще имам с какво да се похваля :-)
Градът е разположен на място, заобиколено от всички страни със симпатични МТБ дадености. Макар и къси, тези тракове носят истинска наслада за всеки ценител и желанието да опиташ още и още ви държи "в готовност" през целия ден.
Трак 1 стартира от края на Арбанаси и бързо ви изкачва над Търново. Оттам започва страхотно спускане, минаващо и през скали, и през гора... Бързам да предупредя, че макар и къс, този маршрут се оказа изключително труден и техничен (Видео 1)! В средата минава буквално по ръба на скалния венец, а крайната му част на 2-3 места е некараема!  За щастие, не са по дълги от 3-4 метра и когато слезете на пътя, сте ухилен като зелка и бързате да метнете... Трак 2, който е почти идентичен, но по малко по-различна линия и дори още по-богат. Караем на 100%, бърз и помпащ адреналин (Видео 2).

Следваща стъпка беше платото над Преображенски манастир (Трак 3) и пътеката, която се спуска надолу, минава през двора на манастира и продължава на север към с. Самоводене. Ако срещнете отец Георги (игумен), задължително се спрете, поздравете го, а той ще ви почерпи с най-вкусното турско кафе извън Турция! Ще ви разкаже неща, които ще ви  изпълнят с добри помисли и така заредени продължавате надолу... Спускането от платото до манастира е стръмно, с повече камъни и приятно технично. След това идва ред на скоростта - бърза горска пътека, по която летите. 

Оставайки на темата манастири, последната (засега) пътека от района е отново на Арбанашкото плато - спускането от хижа Божур до манастира Света Троица. Пътеката започва от игрището пред  х. Божур и в началото е доста лесна, но при влизането в гората, нещата си идват на мястото. Има няколко коварни участъка, а в края скоростта сериозно изкушава. След паркинга пред манастира, продължава чак до шосето. На трак (4) съм дал следата само до паркинга, но продължението ѝ надолу се вижда ясно. Макар и кратко, Видео 3 ще ви даде достатъчно информация. 

Ниво - в зависимост от уменията ви, пътеките ще бъдат определени от леки и палави, до трудни и невъзможни... Важното е да сте с протекция и добро настроние - другото само ще дойде. :-)

(1) (2) (3) (4)        (1) (2) (3)

Целият масив над село Бистрица е прорязан от пътеки, улеи и всевъзможни ерозивни образувания. Животните, хората и времето са влезли в услуга на байкърите и в резултат имате поне две дузини страхотни места за каране. Ако изсипем всички възможни плюсове от тази ситуация, има и два минуса, но само на пръв поглед - къси са и повечето трябва да си ги избутате нагоре. Има и опция да си извъртите денивелацията, като това не е никак лоша идея, защото за макс. 2 часа сте  в позиция за спускане. Качването започва над село Самораново и става по бърз и сенчест път (асфалт+черно).
Засега давам три трака, като на по-късия (1) съм посочил повечето улеи, а до площадката с изгледа ходенето е задължително - гледката си струва! Първото видео (от Vois) показва късото спускане.
По-дългият трак (2) го пускам отделно, защото е малко по-самостоятелен и може както да се избута до старта, така и да се направи като кръгов маршрут за желаещите да повъртят нагоре. Надолу също има поне дузина опции. Второто видео (2) е отново на Vois и показва много добре за какво иде реч.
Трак (3) е вариант на (2) със същото качване, но спускането се откланя на запад. Господата Щуров и Ботушаров гарантираха за обилното ръсене на адреналин, и бяха 100% прави! 

Предстои описването на поне още 3-4 качествени пътеки в района - въпрос на време...

Видео (3) е събирателно от пътеките (2) и (3). 

Трак 4

С него започват северните спускания над Рила. Те са не по-малко дащни на МТБ благини и са много подходящи за късна есен или ранна пролет, поради липсата на сняг. Лятото също не е невъзможно - просто се изнасяте над 2000 м. - все пак над вас са върховете Караул, Поличите, Калините и т.н.
Трак (4) е най-ниско разположения и съответно най-къс. Удобен е ако искате да допълните някое друго каране, като в крайната си част разкрива неприлично красиви пейзажи. Същото важи за (5) и (6) - технични сингълтраЦи, много скали, две еко-пътеки, Кръстта, Метоха... 

САПАРЕВА БАНЯ - ТАШМАНДРА - с. ОВЧАРЦИ

Към този маршрут тръгнах с големи очаквания. Бяха ме надъхали, че е нещо уникално добро. Е, така е...
Всичко стартира от Сапарева баня, където почти на всеки ъгъл ще видите по една чешма. Така започна шегата с чешмите (ще я уловите при снимките), а до Паничище ви очакват около 10 км асфалт. Скучни са, но пък за около час сте горе и започва втория етап - офроуд. Ако карането ви е през weеkend-a, минаващите автомобили могат сериозно да ви изнервят и опушат. За да не се случи това, опция е директно да си избутате по трака за спускане и така ще можете да се запознаете предварително с трасето. Няма да отнеме повече от 3-4 часа.
Ако следвате внимателно трака, няма как да се объркате, но в гората има доста разклонения. Иначе маркировката е перфектна - гоните зеления цвят. Половин час по-късно (зависи колко бързо тикате) ще излезете от гората и стартирате с билното бутане на задна гума. Това е най-лесния начин да не се закачате в хищните хвойни от двете ви страни. Има да преодолеете два върха - Каменна мандра и Градена бачия. Не отнема повече от час, а гледките на север и изток са ви в кърпа вързани!
Но вие стe там за спускането!
Е, на правилното място сте...
Започва класически с пътечка, често онождана от мотористи и точно, когато си кажете "Ъъъ, какво му е толкова на това спускане" и подминете една изоставена голяяяма кошара, започва истинското щастие.
Всякакъв вид камъняк, разхвърлен безразборно по трака, предоставящ типични рилски наслади. Има места, където се минава на косъм, а има и места, където си струва да се повтори и потрети. И точно, когато камъняка позачезне, започват улеите!
Няма такива улеи... всъщност има (над дупнишка Бистрица), но тези са още по-добри. Падове, серпентини, всек'ви камъни, безкрайни разклонения... Понеже се кара бавно и технично, оставате с впечатлението, че трасето няма свършване. Това, разбира се е чист позитив!
И за десерт, малко преди края на спускането, отляво ще се насладите на водопада Горица. Финални много силни поредни улеи и край.
Това спускане няма да го забравите! 

              (1) (2)      

САПАРЕВА БАНЯ - ТАШМАНДРА II&III
 

Оказа се, че ЛЕГЕНДАТА си има продължение!
При това не едно, а цели две, като въпрос на време е да открия още "издънки" на този благороден МТБ род... :-)

И двете следи започват от Зелени преслап, като с малко каране и много бутане, бързо (около час) ще излезете над гората и под мандрата на Крум. Оттам не тръгвате да качвате върха, а поемате директно надолу, към една водосборна шахта. Следва подсичане вляво и се озовавате на красива полянка, където фенове често къмпингуват. Тук е и т.н. "Черна скала", от която се разкрива красива гледка към Паничище и всичко останало под вас.

В зависимост от това кой маршрут ще карате, избирате  (1) направо или (2) надясно. Първата следа е бързо, на места технично и много зареждащо спускане, чиито 8 км са достатъчни, за да искате още и още...
Втората следа е само за напреднали, защото след влизането  в гората, нещата придобиват груб аграрен характер. Стръмна, крива и тясна пътека, обратен наклон, корени, едър камънак... все неща, които могат качествено и задълго да ви пратят в спешно отделение. В средната част положението се облекчава, а в последната вече летите със 100 покрай реката!

Траковете и снимките ще разкажат достатъчно, а за вас остава да намерите време и да разберете защо е този патос в гласа ми, когато произнасям името Ташмандра...

Ниво - просто копирам от горния текст: минимум средно и нагоре. Иначе в 30-40% от спускането ще бутате и надолу. Трак (1) е по-лек и ако се кара с по-ниска скорост, шанс имат и по-неопитните.

(1) (2)      

САПАРЕВА БАНЯ - ТАШМАНДРА - ЕЗЕРАТА - РИЛСКИ МАНАСТИР

Този маршрут започва точно като горния, но е доста по-богат, защото за един ден могат да се видят повечето най-известни места в Рила. Разбира се, за целта ви трябва транспорт, който да ви прибере от Рилски манастир. Тъй като ние разполагахме с такъв, реших да се възползваме и да прекосим Рила по този мазохистичен начин.
Ако сте в района в периода май-септември, задължително се отбийте в мандрата на Крум, разположена точно на пътя преди Ташмандра! Такова овче сирене няма да намерите никъде другаде.
До Раздела ви очаква предимно бутане и носене, като тук-таме ще имате леки проблясъци с въртене и дори спускане. Добрата новина е, че трасето е невероятно красиво и въпреки тежкия терен, умората остава някак на заден план. Веднъж качите ли се до Раздела, започва нанадолната част, която гарантирано ще ви раздруса!
Първоначално се подсича Вазов връх, а след това се намествате на спускането към Рилски манастир, по което след като преминете "лешникотрошачката" (бърза пътека, с много бягащ по нея камънак), ще се озовете на разкошен сингъл трак. Техничен и бърз, строг и справедлив, той ще ви отведе до манастира, където спокойно можете да запалите по една свещ, че сте оцелели...

Ниво - минимум средно! В противен случай в 30-40% от спускането ще бутате и надолу.

                      
 

ЯЗОВИР КАЛИН - х. ИВАН ВАЗОВ - РИЛСКИ МАНАСТИР

Едно от задължителните карания на Рила!

Отделете си поне weekend, за да се насладите на уникалните гледки в района. Преспиването е в хижа Иван Вазов. Ако пък много бързате, маршрутът може спокойно да се направи и за един ден, особено топъл и дълъг.
Тракът започва от хижата, защото дотам е повече от ясно - въртите по красивия път до ВЕЦ-а, оттам продължавате до Винчето, а след това спускате по един силно чакълест път до отбивката за хижата. Внимавайте да не я пропуснете - вдясно има маркировка, а и се вижда в далечината! По принцип всеки, който е тръгнал на подобни пътешествия, би трябвало да има опит с карти или GPS устройства, където отново има карти. В противен случай и при липса на водач не ви съветвам да опитвате.

Тази дестинация не е точно маршрут, защото става въпрос за един горски масив, заграден (неясно как) от собствениците на хотел "Ястребец" в курорта Боровец. Законно или не, хората са си направили чуден парк, в който някой се е постарал да изгради и байк трасе. От снимките ще видите какво точно има вътре, но аз бях приятно изненадан от това съоръжение и определено ще се поупражнявам там.

БЕГЛИКА

(1) (2)


 
ПАМПОРОВО - БАЙК ПАРК

Появата на байк парка в Пловдив показа, как при наличие на добро желание, мисъл и правилно използване на конюнктурата, няма невъзможни неща. Главен виновник са членовете на един от най-дейните у нас МТБ клубове - "Крива спица", Пловдив.
За няколко месеца от нищо стана повече от нещо: най-пълноценното байк съоръжение у нас. Има за всекиго по нещо и може да се натрупат голяма част от важните умения преди да се качите в планината.
Горещо препоръчвам!

ЧЕПЕЛАРЕ - БАЙК ПАРК

Байк паркът в Чепеларе е най-пресен и поради това има само едно трасе (засега). За сметка на това, спускането по него е 100% удоволствие - има елементи за всички нива на майсторлък. Дълго е над 4 км, а денивелацията е повече от 700 метра, т.е. идеални условия за дълго и адреналясващо спускане.

Надявам се, че скоро ще има още поне 2-3 трасета и така ще бъде сериозна конкуренция на намиращият се в непосредствена близост байк парк в Пампорово.

Тук ще бъдат маршрутите, различни от западните старопланински, осоговско-малашевски, кюстендилски, врачански и т.н. Има много малки планинки (като Руй планина), които няма смисъл да отделям, за да не се надроби прекалено индекса.

РУЙ - ЯБЛАНИШКО ЖДРЕЛО - ТРЪНСКО ЖДРЕЛО
Има някаква магия в пограничните райони. Дали, защото са по-диви, дали поради някаква друга причина, но този маршрут го потвърждава. Както и при връх Миджур, едно на пръв поглед обикновено XC може да ти напълни душата, щом е близо до западната ни граница.

Ниво - средно трудно класическо XC, като добрата физическа подготовка е силно желателна за тикането след хижата. Надолу мекиците са с предимство, както и добрите спирачки. Ако улучите пътеките над Баринци, плочата се обръща и нещата силно загрубяват...

         

 

ТУДЕН - РАЗБОИЩЕ - МАНАСТИРИТЕ

Ниво - лесно откъм терен, изисква опит във въртенето.

                    


 

ЧИПРОВЦИ - МТБ РАЛИ "ТРИТЕ ЧУКИ"

СТАРОСЕЛ
Има нещо много на мястото си в името на тази планина!
В средата на БГ, със средно високи върхове, средно трудни пътеки, средни температури и много средни помисли вечер покрай лагерния огън...
За Старосел и най-големия на Балканите тракийски храм можете да прочетете в Нет-а, а за МТБ маршрутите наоколо, мога да кажа - много, ама много красиво!
Не търсете дълги спускания, шеметни скорости и алпийски терени! Тук ще намерите перфектното място за ХС и ендуро карания, съчетани с причудливо оформени скали, поръсени измежду над 120-те тракийски могили в района.
Посоченият трак е само информативен, защото по който и от черните пътища да тръгнете, все ще ви заведе до място, струващо си въртенето. И не карайте само по черно - тайнствени пътечки изкушават от двете страни...

Ниво - подходящо дори за начинаещи, което не значи, че по могилите и облите камъни няма да можете да намерите трудни участъци, които да ви понатрошат.

                    
 

 
 

АМБАРИЦА

Ниво - труден, към много труден. Има доста каране, катерене, бутане и носене. Ако спазите gps-следата и искате да карате през цялото време, трябва да сте напреднал и в много добра физическа форма.

                   

Ниво - част от спускането може да се кара от всеки, но поне две трети са за напреднали.

 

ВЕЖЕН - СЕВЕР

Ниво - лесно до хижата, бутане до върха. Надолу се изисква да сте напреднал (за да не бутате) и повече от напреднал за финалните 200-300 метра от горската част.

                     




ВЕЖЕН  ЮГ - х. ЕХО - с. РОЗИНО

Ниво - минимум средно.

                   




ВЕЖЕН ЮГ - х. ЕХО - х. КОЗЯ СТЕНА - ЧИФЛИК

Ниво - минимум средно.

                     







ЕТРОПОЛЕ - КОРДУНА - ЕТРОПОЛЕ






ЗЛАТИЦА - ПИРДОП

В стремежа си да опиша всяко едно южно ребро от Балкана, дойде ред и на тази дестинация. През есента на 2012-та успях да направя Пирдоп - Антон (през билото и връх Паскал) и знаех, че тук ландшафтът си реве за ендуро! Е, така е.
Качването става по красив черен път, който при чевръсто каране бързо ще ви изведе до хижа Свищи плаз. Едноименният връх се кокори от запад, но скоро и той ще мине под ножа. Преди хижата можете да съкратите (виж GPS) нагоре и бързо ще се озовете под билото. Така започва спускането.
Казвайки спускане, уточнявам, че в началото е само подсичане на масива, т.е. бързо технично каране по тясна пътека. Целта е да се озовете над хижа Паскал, а после и над една гора (горяла преди 10-тина години, т.е. трудно проходима), по чието ребро започва същинското спускане. В началото доста стръмно, палаво-каменисто, за да завърши с игрива горска пътека и черните пътища над Пирдоп. Липсват бавните серпентинести пътеки, но пък изобилства от високоскоростни и коварни суркала...

Ниво - освен издръжливост за тикането преди билото, ще са ви нужни и поне средни умения, за да може да карате и надолу.

                   

 

ЗЛАТИЦА - връх СВИЩИ ПЛАЗ - ЗЛАТИЦА

Изключително богато каране, с бързо и достъпно изкачване, красиви пейзажи и 100% МТБ! Неслучайно в Златица можете да се натъкнете на стрелките от снимката...
Дванадесетте километра до върха могат да ви дойдат нанагоре, само ако не сте във форма, или просто ви примързи... Има опция да подсечете от изток и така спестявате около час, което също е оферта.
Надолу е невероятен кеф и пътеката със сигурност ще ви остане сред любимите - скорост, разнообразие, технични участъци, пейзажи... От видеото и снимките ще се убедите, че не преувеличавам.

Ниво - за поне средно напреднали, но на места като това няма как да има разочаровани!

                     (1) (2)

ЗЛАТИЦА - х. СВИЩИ ПЛАЗ - ЗЛАТИЦА

Ниво - също като в горния маршрут. За поне средно напреднали, за да можете да карате пълноценно и надолу, но на места като това няма как да има разочаровани!

                   

ЗЛАТИЦА - ЦЪРКВИЩЕ - ПОДБИЛНИ НАПЪНИ - ЗЛАТИЦА

Описвам този маршрут, само защото е удобен и бърз вариант за качване до връх Свищи плаз и околните бедра, споменати по-горе. Следата на пътеката (спускането) е само за мазохисти и желаещи да зърнат най-стръмната и лизгава серпентина на Балкански полуостров... :-)
Село Църквище е разположено над Златица и е много добър изходен пункт за катерене към билото. Поразбит асфалт ви извежда където пожелаете, а от западната страна е известното трасе за спускане на местния екстремен клуб. Описаният тук маршрут се отклонява на изток от шосето и след половинчасово бутане се озовавате под бедрата на връх Свищи плаз. Ако искате да се качите догоре, ще ви трябва още максимум час, а оттам имате много опции:
 - спускане на изток (по/под билото), в посока този маршрут
 - спускане към хижа Свищи плаз и продължението, описано тук
 - спускане на юг по описаната тук пътека
 - спускане на югозапад по едно страхотно скалисто ребро (предстои описание)
 - спускане на запад, част от Ком - Емине (в обратна посока)
 - северните спускания не съм ги пробвал, но със сигурност и там ще се намери храна за окачванията ви!

Нашата задача бе да проучим едно от бедрата, които се спускат на юг, до града. Оказа се, че има няколко пътеки, но в типичен С.К.А.нархичен стил, избрахме най-кривата. Цената бе побутване, поносване, малко "мамата", малко качествено спускане, доста тръни и най-стръмната и невъзможна за каране серпентина, която съм срещал досега. Затова бих казал, че пътеката не се препоръчва горещо... :-)

Ниво - качването го може всеки, спускането - не...

                   

УЗАНА - ВЕЛОРАЛИ

Ниво - за състезателно каране - минимум средно.
(ден 1) (ден 2)              



 

ХРИСТО ДАНОВО - БЕКЛЕМЕТО - ХРИСТО ДАНОВО

Ниво - за поне средно напреднали. Нагоре се иска въртене, а надоле набор от AM умения, за да не се пребиете...

         

 

ХРИСТО ДАНОВО - х. ДЕРМЕНКА - ИГАНОВО

Ниво - изисква се минимум средно, за да ви хареса.
                    


 

ШИПКА - ПЪТЕКИТЕ НАД ГРАДА

Ако нямате достатъчно време да опитате от всичко, задължително е пускането по "класиката". Видеото дава достатъчно ясна картина за какво иде реч.


Ниво - за пълноценно каране би трябвало да сте с поне средни умения.

(1) (2)                  



 

ШИПКА - БУЗДЛУДЖА - ЕНИНА

 

Ниво - за пълноценно каране би трябвало да сте с поне средни умения.
Краят на пътеката със синя маркировка (Калето) изисква висш пилотаж!

(1) (2)                 

 

ЯСЕНОВО - връх ИСПОЛИН - ЯСЕНОВО (ХИМИТЛИЙСКАТА ПЪТЕКА)

Ниво - изисква се минимум средно, за да не се измъчите, особено в крайната част, където небезизвестната нискостаропланинскоостровърхосуркаща се настилка само дебне за неподготвени байкъри... :-).

 (1) (2)