50
ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ Е ЗАЛИЧЕН ПО НАРЕЖДАНЕ НА БКП
Защо комунистическата партия, която нагло използваше името на Васил Левски за своята марксистка пропаганда, тихомълком заличи гроба на Апостола?
Годината е 1873-та, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците край София.
Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска“, впоследствие оказала се в центъра на днешна София.
Годината е 1956-та, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска“.
Имат информацията, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, "отгоре“ идват ясни и категорични указания, гробът (ако се окаже в църквата) да бъде незабавно и безшумно ликвидиран! Управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50-60 метра от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР.
В съгласие с партийните инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи - кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран. Всички кости са събрани в циментов чувал и изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, партията "изпълни“ единственото и последно желание на Левски пред смъртта – гробът му да е в България и всеки да го знае.
Тези събития са описани от писателя Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги ("Последните мигове и гробът на Васил Левски“, 1985 г., "Гробът на Васил Левски“, 1987 г., "Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски“, 1992 г., "Аферата с гроба на Васил Левски“, 1997 г., "Гробът на Васил Левски“ – сборник с документи и свидетелства, 2002 г., "Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“, 2004 г.). Този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски - призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г.
Оттогава БАН мълчи.
Годината е 1873-та, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците край София.
Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска“, впоследствие оказала се в центъра на днешна София.
Годината е 1956-та, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска“.
Имат информацията, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, "отгоре“ идват ясни и категорични указания, гробът (ако се окаже в църквата) да бъде незабавно и безшумно ликвидиран! Управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50-60 метра от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР.
В съгласие с партийните инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи - кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран. Всички кости са събрани в циментов чувал и изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, партията "изпълни“ единственото и последно желание на Левски пред смъртта – гробът му да е в България и всеки да го знае.
Тези събития са описани от писателя Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги ("Последните мигове и гробът на Васил Левски“, 1985 г., "Гробът на Васил Левски“, 1987 г., "Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски“, 1992 г., "Аферата с гроба на Васил Левски“, 1997 г., "Гробът на Васил Левски“ – сборник с документи и свидетелства, 2002 г., "Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“, 2004 г.). Този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски - призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г.
Оттогава БАН мълчи.