50
Често посещаваме съседните нам балкански държави.
Често се самоунижаваме, като се подценяваме с типичния израз "българска работа".
Един приятел (благодарско, Димо) скоро ми изпрати интересни записки, които споделям с вас.
Приятно четене!
Отзиви
за България преди войната
1942 година
Берлин, 5 януари
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Впечатление от едно пътуване в България. Българското селячество имаше щастието да остане в същината си недокоснато от разрушенията на либерализма. Социалният въпрос в България премина непосредствено от фазата на патриархалните отношения към идеите на модерна Европа. Индустрията се представя от каменовъглените мини в Перник, които имат огромно стопанско значение за целия Балкански полуостров, и от химическите и металургическите фабрики. Останалите индустриални клонове, като преработка на тютюни и производство на захар, спадат към областта на земеделието и вървят напълно в такт с ритъма на българското стопанство. Този ритъм няма нищо общо с ориенталската бавност.
Който опознае по-отблизо българското селячество, той веднага се освобождава от предразсъдъка, че има пред себе си един славянски народ. Българинът няма нищо общо със славянската пасивност...
Българите познават цената на традицията. Те запазиха своята жизнерадост и своя весел характер въпреки тежката си съдба. Ето защо, в кръга на танцуващите български младежи ние се чувстваме почти като у дома си и само мелодията на селската музика ни подсеща, че се намираме в чужда страна. Българските села и къщи са чисти. Носиите и къщите съдържат ценни образци на традиционното изкуство.
Българският селянин е привързан към религията, която за него е станала елемент от националността, но общественият живот в страната стои много далеч от всякакъв клерикализъм. Българските манастири, които някога са били огнища на националното съпротивление срещу чуждото господство, в които са били създадени и запазени български национални ценности, днес са по-скоро национални спомени, отколкото места на религиозна дейност. Ако Рилският манастир през миналите векове е давал подслон на повече от хиляда каругери, днес са останали само четиридесет. И тези калугери вземат дейно участие в живота като занаятчии, художници и учени. Самосъзерцанието, което е играло в гръцката черква толкова голяма роля, е чуждо на българите. Селското население, обаче, колкото и по причина на национални и религиозни традиции да е свързано с черквата, подрежда собствения си живот напълно практично и светски.
Българското войнство е много по-здраво свързано с българското селячество, отколкото е случаят в западните страни. Българското войнство има добродетелите на българския селянин: естественост, чистота, способност за приспособяване и самосъзнание. Той има войнишко държане. Българите, които поради нуждите на времето, за първи път в Европа създадоха трудовата повинност, реорганизират армията си и по-особено от нас. Трудовата повинност и войската не са поставени както у нас една след друга, те съществуват една до друга. И двете си съперничат в постиженията и успехите. Българската армия и трудовата повинност са годостта на българската нация, защото те са идеалният израз на най-добрите им морални сили.
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Впечатление от едно пътуване в България. Българското селячество имаше щастието да остане в същината си недокоснато от разрушенията на либерализма. Социалният въпрос в България премина непосредствено от фазата на патриархалните отношения към идеите на модерна Европа. Индустрията се представя от каменовъглените мини в Перник, които имат огромно стопанско значение за целия Балкански полуостров, и от химическите и металургическите фабрики. Останалите индустриални клонове, като преработка на тютюни и производство на захар, спадат към областта на земеделието и вървят напълно в такт с ритъма на българското стопанство. Този ритъм няма нищо общо с ориенталската бавност.
Който опознае по-отблизо българското селячество, той веднага се освобождава от предразсъдъка, че има пред себе си един славянски народ. Българинът няма нищо общо със славянската пасивност...
Българите познават цената на традицията. Те запазиха своята жизнерадост и своя весел характер въпреки тежката си съдба. Ето защо, в кръга на танцуващите български младежи ние се чувстваме почти като у дома си и само мелодията на селската музика ни подсеща, че се намираме в чужда страна. Българските села и къщи са чисти. Носиите и къщите съдържат ценни образци на традиционното изкуство.
Българският селянин е привързан към религията, която за него е станала елемент от националността, но общественият живот в страната стои много далеч от всякакъв клерикализъм. Българските манастири, които някога са били огнища на националното съпротивление срещу чуждото господство, в които са били създадени и запазени български национални ценности, днес са по-скоро национални спомени, отколкото места на религиозна дейност. Ако Рилският манастир през миналите векове е давал подслон на повече от хиляда каругери, днес са останали само четиридесет. И тези калугери вземат дейно участие в живота като занаятчии, художници и учени. Самосъзерцанието, което е играло в гръцката черква толкова голяма роля, е чуждо на българите. Селското население, обаче, колкото и по причина на национални и религиозни традиции да е свързано с черквата, подрежда собствения си живот напълно практично и светски.
Българското войнство е много по-здраво свързано с българското селячество, отколкото е случаят в западните страни. Българското войнство има добродетелите на българския селянин: естественост, чистота, способност за приспособяване и самосъзнание. Той има войнишко държане. Българите, които поради нуждите на времето, за първи път в Европа създадоха трудовата повинност, реорганизират армията си и по-особено от нас. Трудовата повинност и войската не са поставени както у нас една след друга, те съществуват една до друга. И двете си съперничат в постиженията и успехите. Българската армия и трудовата повинност са годостта на българската нация, защото те са идеалният израз на най-добрите им морални сили.
Истанбул,
9 януари
"ХАБЕР":
Оригинално българско произведение. Ромер Кяшиф Налбантоглу, който познава много добре България и българите, преведе и издаде труда на Алеко Константинов "Бай Ганю Балкански". Анализите и сравненията в този труд, писан преди 50 години и карикатуризиращ тогавашните български нрави, са извънредно силни. Контрастът изпъква още повече като се има предвид, че българите са един от най-напредничавите народи не само на Балканите, но и в Европа...
Бай Ганю е не само българин, той е балканец. Той олицетворява всички балканци. Затова и авторът му е прикачил фамилното име Балкански. В този труд ние съзираме и себе си. Болестта, от която българите са страдали, е наша обща и ние я преодоляваме през режима на Републиката. Този недъг се нарича "ориенталщина".
Това произведение има голяма заслуга за издигането на България от изостанала страна в страна, която служи за пример.
Берлин, 12 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българска та социална политика. Едно проучване върху социалните застраховки в България показва, че тя е много напреднала в социалната политика. Обществените почини в България в това отношение засягат почти изключително земеделското население, защото работничеството в България е сравнително малобройно. Броят на осигурените фабрични работници възлиза на 250 000 души. Въпреки сравнително малкият процент фабрични работници България се радва на едно напълно модерно социално законодателство, чието начало трябва да се търси още преди войната. Социалното законодателство започна със защитата на детския и женския труд. В 1905 г. се гласува закон за спомагателните каси за работниците в обществения сектор; в 1907 г. се създаде занаятчийски инспекторат, последван от застрахователен фонд за работниците от някои индустрии. В 1911 г. се уреждат законодателно неделните дни и празниците. В 1915 г. се създава един работнически застрахователен фонд, а през 1918 г. се прокарва закон за хигиената и сигурността в индустриалните предприятия...
Това, което трябва да се смята за голяма придобивка и напредък в социалната политика, обаче, са социалните осигуровки. В тома отношение България служи за пример, защото тя въведе още в 1918 г. задължителната застраховка за злополуки и болести. В настоящия момент всички чиновници и работници в обществени и частни заведения са осигурени срещу болест, злополуки, инвалидност, старост и смърт. Самостоятелни занаятчии, дребни търговци, селяни и др могат също да станат членове на държавната осигурителна каса.
Берлин, 21 януари
"НАЦИОНАЛЦАЙТУНГ":
В полите на Витоша. Наближаваме София. Ондалеч блести под ясното зимно слънце покритата със сняг Витоша. Софиянци не са по-малко горди със своята Витоша, отколкото с Целокупна България, както я наричат днешната Велика България. Навсякъде по витрините в София се виждат географски карти на нова Велика Бълтария, а в някои кафенета под стъклото на масата също стои по една карта. Тази нова карта дава поводи за горди размишления и за темпераментни разисквания върху събитията.
Прави впечатление, че когато българинът говори за великото си отечество, той рядко подчертава държавно-политическата страна на въпроса и се занимава повече с културното единство на нацията. Светите Кирил и Методий, както и Св. Климент Охридски, това са създателите на религиозния, духовния и въобще - на културния живот на България. Тук се отразява интересният факт, че България е създадена, оформена и развита по-скоро чрез културния фактор, отколкото чрез държавно-политическия. Ето защо българинът днес чувства културния фактор много по-силен в обединението на българския народ, отколкото политическия.
Берлин, 24 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Черноморс кото пространство (статия от Георг Шройтер). Само на едно място Европа не е херметически затворена, а именно на южния фланг от източния фронт, където се намира открито, неизяснено, междинно пространство. Тук е старият съобщителен път на Черно море, за чието господство се води борба от 150 години между великите сили, без да се е стигнало до разрешение. Въпросът за Черно море и за господстващите над него Проливи накараха Царска Русия да възприеме в началото на този век обкръжителната политика на Англия и да разклати установения от Бисмарк мирен ред между европейските сили. Световната война от 1914 г. за Царска Русия бе борба за господство в Черно море. Руските политици загубиха цялата си империя във фанатичтия си стремеж към Цариград. Лишената от фантазия външна политика на червените наследници в Кремъл заложи със същата лекота всичко в играта по пътя към панславянското "спасяване на света"...
В България, която имаше всички предимства (сравнена с Румъния), че не е непосредствено руски съсед, Русия успя да запази илюзията за най-добрия приятел...
Земеделска България можа да намери свой интерес за стопански възход в централна Европа. Тя се приобщи към техническия напредък и духовния свят на Германия... По този начин България се открои като здрав стълб на новия европейски ред.
Париж, 5 февруари
"ПАРИЗЕР ЦАЙТУНГ":
Българското стопанство през 1941 г. България може да смята годината, която току що изтече, като един относително благоприятен период. През изтеклата година България постигна напредък както в индустрията, така и в земеделската област. Увеличи се обемът на нейните земеделски и индустриални произведения. Чувствително покачване отбелязва и трафикът на стоки и обменът с разни чужди страни. Индустриалното производство през 1941 г. отбелязва увеличение от 5, 4% спрямо производството от предишната година. Книжната индустрия увеличи производството си с 28, 1%, металургичната и машинна индустрии с 25, 9%, производството на храни с 13, 5%, минната индустрия с 4, 2%...
Загреб, 19 април
"НОЕ ОРДНУНГ":
Годишнина от обединението на България (дописка от Олег Бертинг). На 20 април, на православния Великден, българските войници преминаха старата граница и бяха посрещнати от едно ликуващо население. Този факт бе от особено значение за религиозния български народ. На този ден понятието за Възкресение се свързва с понатието за политическо възкресение... Тази година за пръв път ще бъде празнуван Ден на обединението на България, 12 април...
Българите са един силен и творчески норад с изключително чувство за напредък, както в културно, така и в цивилизационно-техническо отношение. Българинът съзнателно се стреми да се освободи от балканизма, от духовните и морални норми, в които изразът "Балкани" намира своето отрицателно звучене. Той обаче не иска да се европеизира само с външно подражателство. Той иска да запази националния си характер и да абсорбира европейската култура чрез собствените здрави и силни народни черти - да бъде европеец с подчертана национална българска физиономия.
Париж, 5 май
"ТАН":
София (дописка от Жантизон). По време на освобождението й, в 1878 г., София - бившата Сердика на римляните, Средец на славяните и Триядица на византийците, е била една малка паланка. Тогава нейното население е възлизало на 18 000 жители. Днес населението на София надминава 400 000 души и се движи към половин милион. Това бързо развитие често кара човек да сравнява София с някой американски град. За 64 години малката паланка се превърна в метрополия... Някогашните колиби изчезнаха. Целият град е павиран с гранитни блокчета. Повечето от министерските сгради, които в началото на това столетие представляваха скромни къщи, днес са солидни здания. За отбелязване е постройката на Съдебната палата с 480 стаи, от които 23 заседателни зали. Това здание е най-голямата сграда на Балканите. Внушителна е и сградата на новата Народна Банка с нейната големина, обширност и представителност. Във всички тия строежи (нека цитираме университетската библиотека и сградата на министерството на вътрешните работи) бяха избегнати грешките и увлеченията на следвоенния стил. Старият и новият стил са в пълна хармония, защото българските архитекти избягват всеки рязък преход между минало и настояще... Този град няма нищо грубо и нищо неприятно, което да дразни окото на човека. София е истински портрет на упоритостта и на постоянството на българския народ. Всичко там е чистота, ред и пропорция. Всичко в столицата на България е синтез на матирия и дух.
Първото ми впечатление в България е, че макар войната на вилнее в три четвърти на Европа и макар целият свят да е разстроен, София и заедно с нея цяла България, са напълно спокойни. Спокойствието цари навсякъде. В цялата страна народът работи както обичайно и животът си тече леко. Нощно време София блести със светлините си... Присъствието на някои германски сухопътни и морски щабове не изменя живота в столицата. Кината, театрите и дори операта са препълнени. Ритъмът на живота бие нормално.
Тази констатация не бива да води до погрешни изводи. Погрешно би било да се мисли за каквото и да е безразличие от страна на българите. България е спокойна, но тя наблюдава и бди. Тя има, както всяка балканска държава, силно развита ролитическа чувствителност.
Париж, 26 май
"ТАН":
Българинът е роден войник (дописка от Пол Жантизон). Българинът е роден войник. "Вземете 20 българи от която и да е професия - ни каза чужд дипломат - сложете ги да маршируват заедно и вие ще ги превърнете веднага във войници." Като гледате стегнатите и дисциплинирани роти да маршируват по улиците на София, въображението веднага ви рисува решителни атаки. Офицерите, които се срещат по булевард "Цар Освободител" впечатляват с коректното си държане. Българите се приспособяват повече от всички други към униформата. Метаморфозата на студента, селянина и на работника във войник се извършва с учудваща лекота. Трябва да кажем, че от освобождението насам българските героични бойни традиции са били винаги поддържани и осъществяване от войните. Няма днес българин на зряла възраст, който да не е участвал в няколко войни.
Хотелът, в който живея в София, се намира близо до царския дворец. От прозореца на моята стая виждам двамата войника, които бдят на входа на парка. Тези двама часови са изправени един срещу друг и през цялото време стоят като статуи, с пушки на рамо, при дъжд, сняг и вятър. Всеки ден в 16 часа чувам маршировката на сменящия се пост. Прокънтява заповедта. Крачката, която до тогава е нормална, става изведнъж тежка и отсечена. Това обаче не е германската крачка. Според българския израз, войниците "печатат стъпките си", т.е. удрят силно по земята, за да отпечатат ритъма на своята походка. Понякога духова музика отмерва ритъма на маршировката. А понякога самите войници пеят боен марш, който изтъква спомена за минали войни, надеждата за бъдещи победи и завета за величието на страната.
Будапеща, 21 юни
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българското Беломорие. Дали някой хан или народна песен даде на тази прекрасна страна името Беломорие, не може сега да се установи. От впечатляващите развалини на древното Филипи се вижда, че хан Пресиян е упражнявал своята власт върху Бяло море още в ІХ век. Един запис в базиликата във Филипи напомня, че хан Пресиян е изпратил своя кафхан да се бори срещу славянските племена. Борис и Симеон Велики също владееха Егея. Българите успяха в борбата за Егейско море така да разклатят византийското иго, че Иван Асен ІІ и Иван Александър станаха господари на това море ХІІ-ХІІІ век.
Загреб, 21 юни
"СПРЕМНОСТ":
На българския браг на Егея (статия от Стине Мознер, аташе по печата в хърватската легация). Днешната българска област Беломорие обхваща земите от Югоизточна Македония и Западна Тракия. В нея се намират два ценни паметника от миналите времена, които свидетелстват за борбите на народите за тяхната култура и тяхната цивилизация: древният град Филипи и остров Тасос. Те са свидетели на траки, финикийци, перси, гърци, македонци, ремляни, византийци, българи, турци и други, и други, от чиито походи са останали следи...
Стигаме развалините на Филипи. Необятна маса от камъни, релефи, колони, плочи, надписи, всичко разхвърляно в безредие, обрасло с трева, а голямото пространство, покрито с червени макове, вероятно е двор на някакъв дворец. Влезе ли човек между камъните, започне ли да обикаля отделните колони и да разглежда надписите и релефите, любопитството и удивлението у него нарастват. От двете страни на пътя навред има следи от големи сгради, чиито основи са запазени. Всред развалините на една Базилика във Филипи е намерен гръцки надпис, в който се говори за българите.
Първият паметник на българското владичество е надписът за българския хан Пресиян, който през 847 г. изпратил кавкана Ичбула отвъд Родопите, за да покори тамошните племена, между които и славяните смолени, между реките Струма и Места. Ичбул водил тежки битки с византийците, които победил при Одрин и около Пловдив. От тогава започва владичеството на българите по тези краища...
На остров Тасос намираме село Булгаро. Основано е от българи. Според преданието една българска княгиня е дошла тук да се лекува и в знак на благодарност съградила черква. Остров Тасос представлява голямо богатство със своите овощни дървета, маслини, силно развито пчеларство и бубарство. Тасос има всички условия да се развие в първостепенен курорт, където посетителите ще се радват на красота и природа.
Привечер се връщаме в Кавала. Оставяме Тасос тих и величествен. Класическите места в днешна България по Егейското крайбрежие са голяма културна придобивка за приятелската на хърватите страна.
Виена, 30 юни
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пътуване из Македония (дописка от д-р Ирнгард Мюлер). Скопие е град с около 65 хиляди души. Столицата на Македония трябваше да стане център на сърбизма, трябваше да бъде заличен българския й характер и трябваше да бъде посърбена с всички средства. Българските войници, които влезнаха в града миналата година, бяха посрещнати от населението с възторг. В разговор с български чиновници ние узнахме, че установяването на българскта власт е станало навсякъде спокойно и без инциденти и че администрацията на Македония е чисто българске и е обганизирана по български образец. Скопие работи за възстановяване на своето стопанство и култура.
Искам да предам някои разговори с македонци, от които узнахме жестоката съдба на тази страна: "Тук в средата на ХVІІІ век започна възраждането на целия български народ. Българите от Скопие бяха първите, които през 1828 г. поискаха от Цариградския патриарх български владика..."
Берлин, 2 юли
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Из Беломорието (дописка от Герхард Херман). Високо в Родопите, на самия път, е разположено малкото планинско село Чорбаджийско. Няколко руси деца от селото предлагат скромни планински цветя. Но тези скромни цветя трогват много повече от пищните дарове на южния бряг. Защото те ни говорят за жителите на село Чорбаджийско, които в продължение на десетилетия са гледали отгоре водите на Бяло море и са чували неговата песен. Този морски бряг е толкова близък и толкова недостижим, въпреки че представляваше една необходимаст за дтопанския живот на селото и на цялата страна. След това ние влизаме в малка бяла стая на хубава планинска къща, посрещнати с песни от децата. Това бяха детски песни, които възпяваха копнежа към свобода. Веднага след това ние чухме песен от Шуберт "спи, спи сладко момиченце" на български език, изпята от български детски гласове, високо сред Родопите, в село Чорбаджийско, хиляди километри далеч от Виена, където е родена тази песен - едно ехо и един глас от Европа, който стига до тук и един отговор от тези далечни планини, отправен към същата Европа.
Когато слушахме тези планински български деца, руси и срамежливи, да пеят подобно на германски селски деца, нашите мисли се върнаха назад. Ние си спомнихме сгушеното в склоновете на Пирин спокойно и приветливо Банско с неговите старобългарски къщи, където ни се стори, че се намираме в Харц или всред Ризенгебирге. Всред тази тешина, в едно гробище, се издига стара българска църква, наполовина построена в земята, защото чужденците, които господствали тук, не търпяли високо издигащи се нагоре към небето черкви. Тая черква е лишена от своята камбана, защото българите много късно получили право да имат камбани в своите черкви. Песните, които се пееха в тази, приличаща на зимник, черква се чуваха навън до гробовете, където покойниците приживе не можеха да се молят изправени... Днес обаче децата в село Чорбаджийско могат свободно да пеят песните си, както и ходжата може свободно да пее от минарето, въпреки че в тая страна господстват християни.
Борбата между боговете, която струва на Балканите толкова много кръв, както и борбата между народите е завършена. Остава само ниският портал на черквата, през който хората се навеждат, като че ли това е един поклон пред мъките на миналото.
Остров Тасос показва още по-ясно, че съревнованието между боговете нук е много по-старо от християнството и исляма. Учудващо богатият и интересен музей на Тасос крие високи египетски богове, персийски богове-животни и финикийски божествени маски, както и някой Аполон, Хермас, някоя Афродите... Грижата за тези ценности е предоставена на българите.
Загреб, 26 юли
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Златна Македония (статия то Стипе Мознер). Пътят, по който вървим, енов - построен от българите. При отстъплението си сърбите са унищожили всичко, знаейки че никога няма да се върнат.
А какво да кажем за синия Охрид, крайната точка на нашето пътуване? Тук, където всеки камък носи белезите на славното българско минало, където всяка педя земя е напоена с българска кръв, където всяко дете знае за славните български царе, за Свети Климент и Свети Наум, стотици и хиляди години не е преставала да кънти българска песен и не е заглъхнал българският език... Това, което прави Македония по-близка за нас, хърватите, е нейната съдба, сходна с нашата. Еднакви страдания, еднакви изпитания в миналото, робуване на един и същ подтисник, постигнатата свобода в едно и също време... Хърватите познават българите и Македония не от вчера. Неуморимите учители и мъченици братята Миладинови издадоха с хърватска помощ своите песни, които по-силно от всичко друго говорят за българския характер на тези краища. Това е било преди 40 години. А преди 15 години нашият Поглавник вдигна глас в сърцето на Македония против подтисничеството и защити младите македонски студенти в скопския процес...
Македония е наистина скъпоценен бисер на българската царска корона, която сияе от слава, величие и храброст...
С тия мисли напускаме Македония, копнеещи да видим отново македонското небе, да подишаме нейния чист въздух, да се любуваме на нейната хубост и да се намерим отново между хората, които са толкова близки на нас, хърватите.
Берлин, 2 август
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Македония върху нова основа. Многобройните законодателни мерки, които се отнасят до вътрешността на страната се прилагат и в Добруджа, Тракия и Македония. Особено впечатление прави Битоля, където се образува една областна санитерна служба със шест областни лекари, 15 санитарни служби, едно отделение против заразни болести и две санитарни станции за борба против маларията. Днес 80% от населението получава безплатна медицинска помощ. Освен създаването на болници, уреди се и специална служба за борба с детските болести. Тук, в Битолска област са открити повече от 300 основни училища, които се посещават от 80% от селските деца и 95% от градските. По селата са открити многобройни летни почивни станции, както и дневни домове за наглеждане на деца. Уредени са и специални трапезарии за изхранване на бедните деца. Едно напълно непознато по тия места нововъведение са работническите осигуровки срещу нещастни случаи и безработица. Към това се прибавят и почивните станции и лагерите за работниците...
Когато България присъедини Македония, тя намери във Върдарска област 18 хил.дървени рала. Ето защо българското правителство се намеси тук решително, за да подпомогне земеделието в Битолска област с въвеждането на българските реформи и земеделски машини.
Загреб, 13 август
"НОВА ХЪРВАТСКА":
През македонските градове (статия от Стипе Мознер). Най-красивият, най-славният и най-западният град на България е Охрид. На хубавото синьо Охридско езеро. Мъчно е да се опише красотата, историческото значение и високото национално съзнание на този град на българските царе Борис, Симеон и Самуил, на българските учители и просветители Св.Климент и Св.Наум, градът на Пърличев, Димитър Миладинов и на мнозина още борци от миналото столетие. Охрид е свещен град за всички българи. Той е бил българският Ерусалим и цялата негова история е изпълнена с борби за величието на българското име.
Охридското езеро и околността днес са любимият кът на обединена България, най-хубавото летовище, най-хубавият курорт за отмора и приятно прекарване сред природата. Градът Охрид се издига гордо над езерото. Жителите му възлизат на 12 хил.души, грамадното мнозинство от които са българи. Рядко друг български град е бивал толкова много възпяван, както Охрид и неговото езеро. Всеки ще разбере причината веднага, ако има щастието да го види поне веднъж.
Стигаме и историческия град Битоля. Разположен е на река Драгор, под планината Пелистер, чийто връх има и лятно време сняг. Старата Хераклия от времето на Филип Македонски се е намирала малко по-далеч от днешния град. Останките са още запазени... Рядко има друг град, който да се похвали, че е дал толкова борци за свобода, както Битоля. От близкото село Смилево произхожда легендарният войвода от Илинденското въстание Даме Груев. Българският характер на града и околността е отбелязан отдавна, още по времето на кръстоносните походи. Споменава се, че кръстоносците са минали по тези краища, където живеят българи... Днес Битоля представлява един от най-плодоносните кътове на Македония.
В Прилеп, градът на българския юнак Крали Марко ни посрещат най-сърдечно. Тук и лекарят, и ветеринарът, и учителите, и агрономите, и аптекарите са загребски възпитаници. Всички говорят добре хърватски. Пътувайки за Прилеп ние още от далеч сме впечатлени от остро очертаните в небето зъбери на Баба планина. Над самия Прилеп се издигат Марковите кули - останки от дворците на храбрия Крали Марко, който е български янак. А нима не пя и нашият Качич-Мйошич: "Босна слави Бошнянина, Булгария - Кралевича Марка". Стигаме в Прилеп срещу Св.Иван. Пред някои дюкяни младежи пеят и се молят за дъжд и добра летница. Даряват ги и те отиват да извият хоро пред други дюкяни. Старите обичаи в Македония се пазят...
Упътваме се към Скопие и се любуваме на Шар планина, чиито върхове делят два народа. Над Скопие е Скопска Черна гора... Стигаме града на Мара Бунева и Борис Дрангов. Отиваме най-напред да се поклоним на мястото на Вардар, където македонската героиня Мара Бунева уби насилника Прелич. Простият железен кръст, постоянно окичен с цветя, говори за всички жертви. Посетихме някои забележителности и останките на стария водопровод извън града. Посетихме Куршумли хан. Стигаме до тъмницата, студена и дълбока изба, където през 1903 г. е бил затворен Тодор Александров. Зданието е строено през ХV век по план от хърватски архитекти. Днес този някогашен хан и прословут затвор е превърнат в музей.
Черквата Св.Спас, отвън малка и неугледна, като някаква селска къщица, крие богатство с огромна художествена стойност. В нея се намира един от най-хубавите паметници на резбарското изкуство - прекрасен иконостас, прочут в целия свят със своята изработка.
Съдебната зала, където Подглавникът е защитавал македонските студенти в известния скопски процес, днес е историческо място, което се показва на чужденците като символ на общата борба на хървати и българи против общия враг. Напускаме Скопие и се връщаме в София без да спираме в Куманово и Крива Паланка. Слушали бяхме с каква жажда македонските жители са копнеели за българска книга, за българска реч, българска песен и българска просвета. Пребиваването на българи от Македония в пределите на стара България е цяло народно тържество в истинския смисъл на думата. Често сме имали възможност да гледаме разни групи ученици, учители, земеделци и други съсловия, които идват в старите предели. Разглеждат и слушат всичко с някаква набожност. Някога те само са чували от по-старите за това, а ето сега се движат тук свободно и се чувстват като у дома. Наблюдавах преди няколко дни голяма група от македонски селяни на път за Царския дворец. Върви по улицата една колона. Най-напред носят икона в прекрасна рамка от дърворезба. След иконата трима селяни носят голям хляб и паничка със сол, а други след тях - голям сноп узрял клас. Отиваха да се поклонят на своя Цар - царят на всички обединени българи.
Букурещ, 31 август
"ПОРУНКА ВРЕМИЙ":
Браво, българи! (уводна статия от д-р Илия Радулеску, директор на вестника). Българите не са само работливи, умерени и сериозни, но и великолепни стопани и най-вече - хора, проникнати от повелите на един фанатичен национален егоизъм. Хуманитаризмът, с който се хвалят толкова други, не ги е засегнал със своите фалшивости и отрицания. Нека дадем само един пример. Преди други, които се считат по-предвидливи, българите взеха своевременно мерки срещу трудностите на изключителното военно положение, въпреки всички проповеди за международно сътрудничество. Те рационализираха продоволствието с главните хранителни продукти и с облеклото; систематизираха производството на стоките, които се търсят повече на европеския пазар; организираха по такъв начин износа, че стигнаха до там, да получават максимум стойност за всичко, което изпращат извън граница... Без да имат петрол, злато, минерали или количества храни в излишък, българите надскачат с техвия лев парите на другите валути. Без да имат овощни градини и лозя с облагородени лозови насаждения, българите изнасят плодове за 3-4 милиарда лева годишно...
Берлин, 6 септември
"ДАС РАЙХ":
Пътуване из Тракия (дописка от Рудолф Хайдер). Въпреки договора за преселване, българското население се е задържало в градовете и селата на Беломорието, и особено в планините. Към българското население се смятат и помаците, които въпреки промяната на вярата си, и като мюсюлмани запазиха напълно българския си език. Българите трябва наново да организират учебното и просветното дело, защото от миналото нищо не е останало. Църквата, културните и професионални сдружения, стопанските организации, които са тъй силни в стара България, тук се създават сега...
С една моторна лодка потеглихме към остров Тасос. Капитанът отвори прозореца на каютата си, повика моряците до себе си и запчна с тях една песен, рефренът на която изпяваха заедно с всички пътници: "От Черно море до Охрид, от Дунава до Бялото море, един народ живее."
Загреб, 10 септември
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Развитието на българското земеделие, занаяти и индустрия. Царство България тази година за пръв път участва в Загребския есенен панаир. Лицевата страна на павилиона е украсена при входа с голямо пано фотографски картини, показващи прекрасни български краища. В павилиона намираме мостри от твърде развитата индустрия за парфюми и химически произведения, разни кожи за обувки, кожи за зимни дрехи. Показано е развитието на българското земеделие, текстилната индустрия и каменовъглената мина Перник... България е изложила много земеделски произведения, което е обяснимо...
Първата изложба на Царство България в Загреб има твърде голям успех.
Загреб, 20 септември
"НОЕ ОРДНУНГ":
Задачата на България в Македония. Българското държавно ръководство не изпада в грешката на предишното сръбско управление, което виждаше своята задача в изграждането и засилването на централната държава за сметка на новоприсъединените области. България бръкна в собствения си джоб и вложи парите на старото Царство в полза на ноноосвободените области... Българите подобряват здравословното състояние на градовете с големи строежи на канали и с поправяне на водопроводи. Същите грижи за населението се полагат и в провинцията. Създават се детски приюти, изпращат се лекари и ветеринари, изграждат се училища и здравни служби и по такъв начин се повдига здравното и културно ниво на населението. Първобитните земеделски инструменти на селяните се заменят с модерни уреди.
Рим, 9 октомври
"ТРИБУНА":
Пътят България - Адриатическо море. Трябва да подчертаем възможността на конвенцията, подписана онзи ден от граф Чано и българския министър, според която едно шосе ще свързва пряко и сигурно пристанищата Дурацо и Антивари със столицата на България и с град Русе. Касае се за едно напълно римско дело, предназначено да засили през Албания политическите, икономическите и културните връзки между двете държави, които днесимат обща граница. Адриатическо море ще се свърже с Черно море посредством Дунава.
Букурещ, 13 октомври
"КУРЕНТУЛ":
Мостът на Дунава. Войната още не е свършила, а между народите вече се говори с убеждение и топлота, нещо, подчертано отново при посещението на българските журналисти...
Мостът на Дунава ще се построи. Този мост ще бъде паметник на приятелството. Той ще бъде осветен от сълзите, които са текли от едната и от другата страна на Дунава.
Берлин, 17 октомври
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Един мост (дописка от Герхард Херман). На Балканите цели столетия се говореше за този мост, но въпреки това той не бе построен, макар че, както е известно, скоро след основаването на княжество България в 1881 г., се почувства нуждата от него. Изготвяха се и се отхвърляха проекти и това продължи до преди шест години, когато най-после поне се създаде един ферибот, който въпреки качествата си, има и един недостатък - през зимата не може да се използва. Така пътници и стоки, както правилно се забелязва, могат да стигнат по железница направо от Пекин до Париж или от Мадрид до Владивосток, но не и от София до Букурещ. Това бе едно трагично положение, в което се намираха Балканите по времето, когато Англия, Франция и Русия спореха за господство в тази област и бяха единни само в намеренията си да попречат на единството на Балканите. Преди всичко, руските закони караха заинтелесованите правителства да мислят, че постройката на този мост не е желателна, тъй като руският натиск за разширение към Цариград не трябваше да се подпомага по този начин... Всички съзнаваха ясно, че когато Русия говори за българските братя, тя мисли за пътя към Цариград. Фюрерът бе този, който след посещението на Молотов в Берлин попречи на подобно ощактливяване на България с руски гарнизони. След като англичаните и Съветите бяха изгонени от европейския Югоизток, сега има условия и за един мост, като вече не се говори само за проекти, а се строи... Касае се строеж на мостове към Европа.
Хелзинки, 21 октомври
"УСИ СУОМИ":
Политическото положение в България е стабилно. Онзи, който обективно следи общественото мнение в България, и то не само в старите й граници, но и в новоприсъединените области, трябва да признае, че след Балканската война, а и изобщо след всички войни, положението в България върви с големи крачки към равновесие. Така че България се връща към нормалния си живот. Комунистическата пропаганда, която благодарение на саботажните действия и внушения на Лондон и Москва преди години имаше временно влияние върху населението, за сега се проявява слабо... Особено силна е моралната подкрепа, която народът получава от примера на българската войска, където всички от офицерите до последния войник устояват против всяка противодържавна пропаганда. Неотдавна издадените полицейски наредби в българска Македония не целят потушаване на някакви смутове или революция, за което бяха разпространени слухове, а са издадени като предпазна мярка за вътрешното спокойствие на страната. Тъй като в продължение на няколко месеци, било в българска Тракия, било в другите новоприсъединени области, не е имало нито един случай на комунистически саботажни действия, то не може и дума да става за сериозна опасност или за противодържавна дейност... Отношенията с Турция, които винаги са причинявали не малко грижи на България, и които враговете й искаха да разстроят съвсем, днес са най-добросъседски и от ден на ден се подобряват, особено в стопанско отношение... Въпреки факта, че дипломатимеските отношения със Съветска Русия не са прекъснати, ония топли чувства към "великия славянски брат" не са вече същите, понеже българите не желаят да споделят участта, която сполетя Русия.
Кьолн, 21 октомври
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Задачите на България в новата област. Зад привлекателната външна страна се крият трудни задачи и проблеми, двойно по-трудни, като се има предвид че Беломорието е една област с трагична история, една област, преминавала от ръце в ръце. България има да разрешава тук големи задачи, за да може да използав богатствата на областта. Че Тракия не е гъцка, личи от следния факт: дори през 1919 г., когато още продължава опиянението от победата, гърците не се осмелиха да припишат тази страна на себе си. Тя бе обявена за мандатна област на победителите, т.е. на петте велики сили...
След присъединяването на Тракия и Източна Македония в България забелязаха с изненада, че там са останали още твърде много българи, които се чувстваха щастливи да се присъединят към своето етечество. Те нямаха нито български училища, нито им се позволяваше да общуват със своите сънародници в България, на тях им беше забранено да говорят български дори в семействата си. Имаше специални подслушвачи, които съобщаваха на властите за всяко нарушение на забраната. Наказанията бяха парични глоби или изгонване. Чудное, че въпреки това, българските семейства не пожелаха да се разделят със земята на бащите си, но запазиха своите обичаи и език, те представляваха един невидим, но здрав корен на българщината...
Но не само изгонването определи отношенията между българи и гърци. В България и днес се говори за толкова тежкото духовно иго на гръцките свещеници и учители, които имали задачата да погърчат политически повалената българщина. Колкото повече човек навлиза в тази област, толкова повече той ще чуе да се повтаря историята на онзи гръцки владетел отпреди 1000 години, който е накарал да бъдат ослепени 10 хиляди пленени българи и оставил само по един с едно око, който да заведе ослепените в родината, като свидетелство за тяхното голямо поражение. Може би и гърците разказват подобни неща. Но българите не ги забравят, макар че - предвид задачите, които сега са поставени, те трябва да се забравят. Тези задачи са от стопански характер и са толкова важни, че трябва да бъдат поставени на първо място.
Трябва при това да се накара гръцкият селянин да използва всичките сили на земята, защото той засяваше в своето самодоволство и спокойствие винаги само толкова, от колкото имаше безусловна нужда, а не това, което земята можеше да му даде. За тази цел има закони и е създадена организация. Времето за оран и посев е точно определено. Определено е също така колко пъти и колко дълбоко трябва да се оре. Тези, които не спазват предписанията, са заплашени с отнемане на земята и присвояването й от държавата. Затова няма вече както някога необработени земи, и вместо една реколта, отсега нататък ще се прибират три реколти годишно: най-напред ръжта, след това памукът, и накрая - царевицата, която може да се сее даже и късно през лятото. Където има безстопанствена земя, където не достигат работните сили, там се намесва българският войник, който е роден селянин. А там, където българите отново могат да заемат своята земя, страната се превръща в градина. Българинът, противно на гъркът, е оседнал земеделен, не жали труд, докарва вода от километри, обработва своите ниви и въпреки че му липсват машини, той компенсира липсващите му помощни средства с труда на своите ръце...
Вече са планирани работите по пресушаването на блатата, които сега са център на маларията, а също и по залесяването на областта... Започна обща разяснителна акция, която обяснява на населението как да се пози само от малария. Ако някога залесяването бъдедоведено до край, тогава ще се заговори за българска Ривиера, защото твърде горещият през летните месеци климат ще бъде смекчен от горите.
Трябва да се облагородяват милиони маслинови дръвчета. Гърция притежаваше толкова много маслинови гори, че не обръщаше никакво внимание на богатите маслинови находища в тази област. От 12 милиона дръвчета бяха облагородени само около 1 милион и само те бяха използвани. А България иска да използва всяко едно дръвче и да не изгуби нито грам масло. По-късно ще бъдат залесени и други култури...
Друга трудна задача е скотовъдството. За разлика от стара България тук има малко стада. При преселването гърците са откарали и стадата. Има разкошни пасбища. От България са докарани развъдни животни, а коленето на млад добитък е строго забранено.
По-нататъшна задача е прокарването на пътища. Към нейното изпълнение се пристъпи веднага. Вече е построена една ж.п. линия, която свързва страната със стара България, минавайки през Кресненското дефиле. За сега тя е теснолинейка, но се разширява, за да стане нормална. Хвърленият от гърците мост на Марица вече е възстановен. Подновени са съобщенията с източния края на областта. Строят се и други различни пътища от юг на север, тъй че брегът се свързва със своя хинтерланд. В тези строежи са заети повече от 40 хил. български трудоваци. Този труд дава вече своите резултати.
Градове като Драма и Серес стават центрове на богата област, на истинско Елдорадо, където селяните (за разлика от старите предели) имат достатъчно земя, както и тютюнопроизводителите - достатъчно работа, за да могат да живеят от нея. В Серес има български квартал, който се е запазил от всякакви гръцки влияния.
Важен е и проблемът с използването на водите. Гърците не отдават никакво значение на евтината водна енергия, на "белите въглища". Те навсякъде са си служили с дизелови мотори. Българите не мислят да ги поправят или подобряват, тъй като се предвижда използването на водната сила.
Берлин, 30 октомври
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Български принос във военната авиация. Към края на месец октомври преди 30 години двама офицери от българското въздухоплаване за първи път в световната история използваха самолета като бойно средство. Тези двама офицери, които бяха получили подготовката си в завода "Албатрос" в Берлин - Йоханстал, извършиха през есента на 1912 г., през време на Балканската война, едно много отговорно разузнавателно летене със самолет "Албатрос" снабден с мотор "Аргус" от сто конски сили.
Рим, 31 октомври
"ГЕОПОЛИТИКА":
Възстано вяване на Велика България. Традиционната й геополитическа тежест е логична последица от географското положение, особеностите на стопанството и духа на българския народ. България трябвашепостепенно да насочи действията си и почините си към народите, способни да защитават и разбират нейните духовни и стопански интереси... Този геополитически стремеж помогна на България да достигне териториално разширение, каквото тя е имала по време на цар Симеон, като при това успа до увеличи престижа си в Европа дотолкова, че присъствието й да има стопанско и политическо значение в бъдещата организация на голямата европейска територия... Италия, която граничи с България посредством Албания, трябва да има предвид тези факти.
Милано, октомври
"ЕВРОПА":
Българският петгодишен земеделски план. Проектът за питгодишен земеделски план обхмаща 11 тома, в които се разглеждат не само всички въпроси, засягащи различните производствени отдели, но и тези, които се отнасят до селяните - главният фактор на националния живот, техните социални условия, образование и културата им...
Други мерки целят да подобрят разпределението на земята чрез премахването на малките стопанства, създаването на селски високодоходни стопанства и преселването на земеделци от извънредно гъстонаселените области в тези, на които липсва земеделска работна ръка. Предвиждат се и мерки за напояване и бонификация и разработването на 750 хиляди хектара необработваема земя...
Петгодишният план е изработен от Министерството на земеделието. Поради присъединяването на Тракия и Македония този план беше преработен, тъй като първоначално бяха предвидени само старите предели.
Кьолн, 25 ноември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Връщане към Егейско море. Някога мъртва област, днес тук кънти нов живот. Камиони, коли - цели кервани се движат по шосетата. Това е пътят на заселниците. Същият път преди двадесет години, но в обратна посока вървяха същите хора. Тогава съкрушени и тъжни, днес радостни и с вяра в бъдещето. Те се връщат отново в своята родина. Едно истинско преселение на народа. Около 250 хиляди напуснаха тогава Тракия и Източна Македония, схващани днес под името Егейска област, и бяха принудени да живеят и работят в неплодородни области. Това не беше приятна размяна. И днес не всичко с връщането е точно и в ред, не всички щети са изгладени. Едно изселване и заселване оставя дълбоки следи в живота на народа... Българската държава се грижеше за изселниците. Строиха им къщи, получиха земя, даде се добитък, инвентар, семена и даже облигации...
Завръщането сега е уредено така, че всеки, който иска да се върне, трябва да подаде заявление. Оказа се, че всички изселници искат да се върнат, а има и много други, които също искат да се заселят там. Заселването, обаче не може да бъде проведено изведнъж, тъй като има и гръцки бежанци. Сега не могат да бъдат заселени повече от 100 хиляди души, докато желаещите са 300 хиляди. Между тях има българи от Северна Добруджа, които не си намериха място в Южна Добруджа, а и много други българи, които живеят в планинските области и имат оскъдно препитание. Те са слушали за богатата морска страна и биха желали да опитат там щастието си...
...Раздават се само освободени и изоставени стопанства. Около 80 хиляди гърци са избягали и сега на тези имоти се настаняват заселници. Има извънредно много пасбища и пустеещи земи, покрити с храсти. Сега се разорават.
Заселването означава за държавата една нова тежест. На времето, преди 20 години, тя покри разноските със Заема за бежанците, който стана по-късно средство за политически натиск на великите сили срещу България. Държавата днес трябва да извърши заселването със свои средства и показва, въпреки това, не по-малка готовност. Някогашните бежанци, които са изплатили задълженията, счита им се като тяхно състояние. Държавата сега им дава, както някога земя, къща, строи черкви, училища за новите села, дава им добитък, семена и кредит от 50 000 лева, с които да започнат работа...
Букурещ, 25 ноември
"УНИВЕРСУЛ":
Италия и България. В първата половина на месец октомври министърът на търговията Н.Захариев подписа в Рим два договора. Първият се отнася за размяната на стоки между двете страни, а вторият предвижда построяването на едно шосе от Адриатическо море до Дунава. Това шосе ще тръгва от Дурацо - Албания и от Антивари - Черна гора, ще прекосява македонските планини, стигайки до София, от там - до Русе на Дунав... Построяването на шосето Дурацо - Антивари - Скопие - София - Русе ще бъде поверено на едно смесено итало-българско дружество. Новият път ще допринесе много за засилването на политическите, стопанските и куртурните отношения между Италия и България...
Берлин, 26 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българск ото просветно дело (дописка от Г. Хайдер). Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато презнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога н Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет. Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование. Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти...
При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ...
Цюрих, 23 декември
"ДЕР БУНД":
Протокол за строежа на маста на Дунава. Напрежението между България и Румъния трая цели тридесет години - от втората Балканска война до споразумението в Крайова през 1940 г. След щастливото уреждане на добруджанския въпрос, двете правителства се постараха да поддържат старото си приятелство с взаимни посещения и да оживяват стопанските си отношения. Така напоследък се подписа в Букурещ един много важен протокол, който предвижда започването от идното лято на строежа на Дунавския мост. Той ще се строи между двата града Гюргево и Русе и ще има две железопътни линии, път за останалите видове транспорт, а от двете страни - път за пешеходци. Разноските се оценяват на около един милиард франка. Целта на моста е да свърже Балтийско с Бяло море и да насочи транспорта на Средна Европа вместо през Черно море и Дарданелите, направо към Бяло море. "
"ХАБЕР":
Оригинално българско произведение. Ромер Кяшиф Налбантоглу, който познава много добре България и българите, преведе и издаде труда на Алеко Константинов "Бай Ганю Балкански". Анализите и сравненията в този труд, писан преди 50 години и карикатуризиращ тогавашните български нрави, са извънредно силни. Контрастът изпъква още повече като се има предвид, че българите са един от най-напредничавите народи не само на Балканите, но и в Европа...
Бай Ганю е не само българин, той е балканец. Той олицетворява всички балканци. Затова и авторът му е прикачил фамилното име Балкански. В този труд ние съзираме и себе си. Болестта, от която българите са страдали, е наша обща и ние я преодоляваме през режима на Републиката. Този недъг се нарича "ориенталщина".
Това произведение има голяма заслуга за издигането на България от изостанала страна в страна, която служи за пример.
Берлин, 12 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българска та социална политика. Едно проучване върху социалните застраховки в България показва, че тя е много напреднала в социалната политика. Обществените почини в България в това отношение засягат почти изключително земеделското население, защото работничеството в България е сравнително малобройно. Броят на осигурените фабрични работници възлиза на 250 000 души. Въпреки сравнително малкият процент фабрични работници България се радва на едно напълно модерно социално законодателство, чието начало трябва да се търси още преди войната. Социалното законодателство започна със защитата на детския и женския труд. В 1905 г. се гласува закон за спомагателните каси за работниците в обществения сектор; в 1907 г. се създаде занаятчийски инспекторат, последван от застрахователен фонд за работниците от някои индустрии. В 1911 г. се уреждат законодателно неделните дни и празниците. В 1915 г. се създава един работнически застрахователен фонд, а през 1918 г. се прокарва закон за хигиената и сигурността в индустриалните предприятия...
Това, което трябва да се смята за голяма придобивка и напредък в социалната политика, обаче, са социалните осигуровки. В тома отношение България служи за пример, защото тя въведе още в 1918 г. задължителната застраховка за злополуки и болести. В настоящия момент всички чиновници и работници в обществени и частни заведения са осигурени срещу болест, злополуки, инвалидност, старост и смърт. Самостоятелни занаятчии, дребни търговци, селяни и др могат също да станат членове на държавната осигурителна каса.
Берлин, 21 януари
"НАЦИОНАЛЦАЙТУНГ":
В полите на Витоша. Наближаваме София. Ондалеч блести под ясното зимно слънце покритата със сняг Витоша. Софиянци не са по-малко горди със своята Витоша, отколкото с Целокупна България, както я наричат днешната Велика България. Навсякъде по витрините в София се виждат географски карти на нова Велика Бълтария, а в някои кафенета под стъклото на масата също стои по една карта. Тази нова карта дава поводи за горди размишления и за темпераментни разисквания върху събитията.
Прави впечатление, че когато българинът говори за великото си отечество, той рядко подчертава държавно-политическата страна на въпроса и се занимава повече с културното единство на нацията. Светите Кирил и Методий, както и Св. Климент Охридски, това са създателите на религиозния, духовния и въобще - на културния живот на България. Тук се отразява интересният факт, че България е създадена, оформена и развита по-скоро чрез културния фактор, отколкото чрез държавно-политическия. Ето защо българинът днес чувства културния фактор много по-силен в обединението на българския народ, отколкото политическия.
Берлин, 24 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Черноморс кото пространство (статия от Георг Шройтер). Само на едно място Европа не е херметически затворена, а именно на южния фланг от източния фронт, където се намира открито, неизяснено, междинно пространство. Тук е старият съобщителен път на Черно море, за чието господство се води борба от 150 години между великите сили, без да се е стигнало до разрешение. Въпросът за Черно море и за господстващите над него Проливи накараха Царска Русия да възприеме в началото на този век обкръжителната политика на Англия и да разклати установения от Бисмарк мирен ред между европейските сили. Световната война от 1914 г. за Царска Русия бе борба за господство в Черно море. Руските политици загубиха цялата си империя във фанатичтия си стремеж към Цариград. Лишената от фантазия външна политика на червените наследници в Кремъл заложи със същата лекота всичко в играта по пътя към панславянското "спасяване на света"...
В България, която имаше всички предимства (сравнена с Румъния), че не е непосредствено руски съсед, Русия успя да запази илюзията за най-добрия приятел...
Земеделска България можа да намери свой интерес за стопански възход в централна Европа. Тя се приобщи към техническия напредък и духовния свят на Германия... По този начин България се открои като здрав стълб на новия европейски ред.
Париж, 5 февруари
"ПАРИЗЕР ЦАЙТУНГ":
Българското стопанство през 1941 г. България може да смята годината, която току що изтече, като един относително благоприятен период. През изтеклата година България постигна напредък както в индустрията, така и в земеделската област. Увеличи се обемът на нейните земеделски и индустриални произведения. Чувствително покачване отбелязва и трафикът на стоки и обменът с разни чужди страни. Индустриалното производство през 1941 г. отбелязва увеличение от 5, 4% спрямо производството от предишната година. Книжната индустрия увеличи производството си с 28, 1%, металургичната и машинна индустрии с 25, 9%, производството на храни с 13, 5%, минната индустрия с 4, 2%...
Загреб, 19 април
"НОЕ ОРДНУНГ":
Годишнина от обединението на България (дописка от Олег Бертинг). На 20 април, на православния Великден, българските войници преминаха старата граница и бяха посрещнати от едно ликуващо население. Този факт бе от особено значение за религиозния български народ. На този ден понятието за Възкресение се свързва с понатието за политическо възкресение... Тази година за пръв път ще бъде празнуван Ден на обединението на България, 12 април...
Българите са един силен и творчески норад с изключително чувство за напредък, както в културно, така и в цивилизационно-техническо отношение. Българинът съзнателно се стреми да се освободи от балканизма, от духовните и морални норми, в които изразът "Балкани" намира своето отрицателно звучене. Той обаче не иска да се европеизира само с външно подражателство. Той иска да запази националния си характер и да абсорбира европейската култура чрез собствените здрави и силни народни черти - да бъде европеец с подчертана национална българска физиономия.
Париж, 5 май
"ТАН":
София (дописка от Жантизон). По време на освобождението й, в 1878 г., София - бившата Сердика на римляните, Средец на славяните и Триядица на византийците, е била една малка паланка. Тогава нейното население е възлизало на 18 000 жители. Днес населението на София надминава 400 000 души и се движи към половин милион. Това бързо развитие често кара човек да сравнява София с някой американски град. За 64 години малката паланка се превърна в метрополия... Някогашните колиби изчезнаха. Целият град е павиран с гранитни блокчета. Повечето от министерските сгради, които в началото на това столетие представляваха скромни къщи, днес са солидни здания. За отбелязване е постройката на Съдебната палата с 480 стаи, от които 23 заседателни зали. Това здание е най-голямата сграда на Балканите. Внушителна е и сградата на новата Народна Банка с нейната големина, обширност и представителност. Във всички тия строежи (нека цитираме университетската библиотека и сградата на министерството на вътрешните работи) бяха избегнати грешките и увлеченията на следвоенния стил. Старият и новият стил са в пълна хармония, защото българските архитекти избягват всеки рязък преход между минало и настояще... Този град няма нищо грубо и нищо неприятно, което да дразни окото на човека. София е истински портрет на упоритостта и на постоянството на българския народ. Всичко там е чистота, ред и пропорция. Всичко в столицата на България е синтез на матирия и дух.
Първото ми впечатление в България е, че макар войната на вилнее в три четвърти на Европа и макар целият свят да е разстроен, София и заедно с нея цяла България, са напълно спокойни. Спокойствието цари навсякъде. В цялата страна народът работи както обичайно и животът си тече леко. Нощно време София блести със светлините си... Присъствието на някои германски сухопътни и морски щабове не изменя живота в столицата. Кината, театрите и дори операта са препълнени. Ритъмът на живота бие нормално.
Тази констатация не бива да води до погрешни изводи. Погрешно би било да се мисли за каквото и да е безразличие от страна на българите. България е спокойна, но тя наблюдава и бди. Тя има, както всяка балканска държава, силно развита ролитическа чувствителност.
Париж, 26 май
"ТАН":
Българинът е роден войник (дописка от Пол Жантизон). Българинът е роден войник. "Вземете 20 българи от която и да е професия - ни каза чужд дипломат - сложете ги да маршируват заедно и вие ще ги превърнете веднага във войници." Като гледате стегнатите и дисциплинирани роти да маршируват по улиците на София, въображението веднага ви рисува решителни атаки. Офицерите, които се срещат по булевард "Цар Освободител" впечатляват с коректното си държане. Българите се приспособяват повече от всички други към униформата. Метаморфозата на студента, селянина и на работника във войник се извършва с учудваща лекота. Трябва да кажем, че от освобождението насам българските героични бойни традиции са били винаги поддържани и осъществяване от войните. Няма днес българин на зряла възраст, който да не е участвал в няколко войни.
Хотелът, в който живея в София, се намира близо до царския дворец. От прозореца на моята стая виждам двамата войника, които бдят на входа на парка. Тези двама часови са изправени един срещу друг и през цялото време стоят като статуи, с пушки на рамо, при дъжд, сняг и вятър. Всеки ден в 16 часа чувам маршировката на сменящия се пост. Прокънтява заповедта. Крачката, която до тогава е нормална, става изведнъж тежка и отсечена. Това обаче не е германската крачка. Според българския израз, войниците "печатат стъпките си", т.е. удрят силно по земята, за да отпечатат ритъма на своята походка. Понякога духова музика отмерва ритъма на маршировката. А понякога самите войници пеят боен марш, който изтъква спомена за минали войни, надеждата за бъдещи победи и завета за величието на страната.
Будапеща, 21 юни
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българското Беломорие. Дали някой хан или народна песен даде на тази прекрасна страна името Беломорие, не може сега да се установи. От впечатляващите развалини на древното Филипи се вижда, че хан Пресиян е упражнявал своята власт върху Бяло море още в ІХ век. Един запис в базиликата във Филипи напомня, че хан Пресиян е изпратил своя кафхан да се бори срещу славянските племена. Борис и Симеон Велики също владееха Егея. Българите успяха в борбата за Егейско море така да разклатят византийското иго, че Иван Асен ІІ и Иван Александър станаха господари на това море ХІІ-ХІІІ век.
Загреб, 21 юни
"СПРЕМНОСТ":
На българския браг на Егея (статия от Стине Мознер, аташе по печата в хърватската легация). Днешната българска област Беломорие обхваща земите от Югоизточна Македония и Западна Тракия. В нея се намират два ценни паметника от миналите времена, които свидетелстват за борбите на народите за тяхната култура и тяхната цивилизация: древният град Филипи и остров Тасос. Те са свидетели на траки, финикийци, перси, гърци, македонци, ремляни, византийци, българи, турци и други, и други, от чиито походи са останали следи...
Стигаме развалините на Филипи. Необятна маса от камъни, релефи, колони, плочи, надписи, всичко разхвърляно в безредие, обрасло с трева, а голямото пространство, покрито с червени макове, вероятно е двор на някакъв дворец. Влезе ли човек между камъните, започне ли да обикаля отделните колони и да разглежда надписите и релефите, любопитството и удивлението у него нарастват. От двете страни на пътя навред има следи от големи сгради, чиито основи са запазени. Всред развалините на една Базилика във Филипи е намерен гръцки надпис, в който се говори за българите.
Първият паметник на българското владичество е надписът за българския хан Пресиян, който през 847 г. изпратил кавкана Ичбула отвъд Родопите, за да покори тамошните племена, между които и славяните смолени, между реките Струма и Места. Ичбул водил тежки битки с византийците, които победил при Одрин и около Пловдив. От тогава започва владичеството на българите по тези краища...
На остров Тасос намираме село Булгаро. Основано е от българи. Според преданието една българска княгиня е дошла тук да се лекува и в знак на благодарност съградила черква. Остров Тасос представлява голямо богатство със своите овощни дървета, маслини, силно развито пчеларство и бубарство. Тасос има всички условия да се развие в първостепенен курорт, където посетителите ще се радват на красота и природа.
Привечер се връщаме в Кавала. Оставяме Тасос тих и величествен. Класическите места в днешна България по Егейското крайбрежие са голяма културна придобивка за приятелската на хърватите страна.
Виена, 30 юни
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пътуване из Македония (дописка от д-р Ирнгард Мюлер). Скопие е град с около 65 хиляди души. Столицата на Македония трябваше да стане център на сърбизма, трябваше да бъде заличен българския й характер и трябваше да бъде посърбена с всички средства. Българските войници, които влезнаха в града миналата година, бяха посрещнати от населението с възторг. В разговор с български чиновници ние узнахме, че установяването на българскта власт е станало навсякъде спокойно и без инциденти и че администрацията на Македония е чисто българске и е обганизирана по български образец. Скопие работи за възстановяване на своето стопанство и култура.
Искам да предам някои разговори с македонци, от които узнахме жестоката съдба на тази страна: "Тук в средата на ХVІІІ век започна възраждането на целия български народ. Българите от Скопие бяха първите, които през 1828 г. поискаха от Цариградския патриарх български владика..."
Берлин, 2 юли
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Из Беломорието (дописка от Герхард Херман). Високо в Родопите, на самия път, е разположено малкото планинско село Чорбаджийско. Няколко руси деца от селото предлагат скромни планински цветя. Но тези скромни цветя трогват много повече от пищните дарове на южния бряг. Защото те ни говорят за жителите на село Чорбаджийско, които в продължение на десетилетия са гледали отгоре водите на Бяло море и са чували неговата песен. Този морски бряг е толкова близък и толкова недостижим, въпреки че представляваше една необходимаст за дтопанския живот на селото и на цялата страна. След това ние влизаме в малка бяла стая на хубава планинска къща, посрещнати с песни от децата. Това бяха детски песни, които възпяваха копнежа към свобода. Веднага след това ние чухме песен от Шуберт "спи, спи сладко момиченце" на български език, изпята от български детски гласове, високо сред Родопите, в село Чорбаджийско, хиляди километри далеч от Виена, където е родена тази песен - едно ехо и един глас от Европа, който стига до тук и един отговор от тези далечни планини, отправен към същата Европа.
Когато слушахме тези планински български деца, руси и срамежливи, да пеят подобно на германски селски деца, нашите мисли се върнаха назад. Ние си спомнихме сгушеното в склоновете на Пирин спокойно и приветливо Банско с неговите старобългарски къщи, където ни се стори, че се намираме в Харц или всред Ризенгебирге. Всред тази тешина, в едно гробище, се издига стара българска църква, наполовина построена в земята, защото чужденците, които господствали тук, не търпяли високо издигащи се нагоре към небето черкви. Тая черква е лишена от своята камбана, защото българите много късно получили право да имат камбани в своите черкви. Песните, които се пееха в тази, приличаща на зимник, черква се чуваха навън до гробовете, където покойниците приживе не можеха да се молят изправени... Днес обаче децата в село Чорбаджийско могат свободно да пеят песните си, както и ходжата може свободно да пее от минарето, въпреки че в тая страна господстват християни.
Борбата между боговете, която струва на Балканите толкова много кръв, както и борбата между народите е завършена. Остава само ниският портал на черквата, през който хората се навеждат, като че ли това е един поклон пред мъките на миналото.
Остров Тасос показва още по-ясно, че съревнованието между боговете нук е много по-старо от християнството и исляма. Учудващо богатият и интересен музей на Тасос крие високи египетски богове, персийски богове-животни и финикийски божествени маски, както и някой Аполон, Хермас, някоя Афродите... Грижата за тези ценности е предоставена на българите.
Загреб, 26 юли
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Златна Македония (статия то Стипе Мознер). Пътят, по който вървим, енов - построен от българите. При отстъплението си сърбите са унищожили всичко, знаейки че никога няма да се върнат.
А какво да кажем за синия Охрид, крайната точка на нашето пътуване? Тук, където всеки камък носи белезите на славното българско минало, където всяка педя земя е напоена с българска кръв, където всяко дете знае за славните български царе, за Свети Климент и Свети Наум, стотици и хиляди години не е преставала да кънти българска песен и не е заглъхнал българският език... Това, което прави Македония по-близка за нас, хърватите, е нейната съдба, сходна с нашата. Еднакви страдания, еднакви изпитания в миналото, робуване на един и същ подтисник, постигнатата свобода в едно и също време... Хърватите познават българите и Македония не от вчера. Неуморимите учители и мъченици братята Миладинови издадоха с хърватска помощ своите песни, които по-силно от всичко друго говорят за българския характер на тези краища. Това е било преди 40 години. А преди 15 години нашият Поглавник вдигна глас в сърцето на Македония против подтисничеството и защити младите македонски студенти в скопския процес...
Македония е наистина скъпоценен бисер на българската царска корона, която сияе от слава, величие и храброст...
С тия мисли напускаме Македония, копнеещи да видим отново македонското небе, да подишаме нейния чист въздух, да се любуваме на нейната хубост и да се намерим отново между хората, които са толкова близки на нас, хърватите.
Берлин, 2 август
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Македония върху нова основа. Многобройните законодателни мерки, които се отнасят до вътрешността на страната се прилагат и в Добруджа, Тракия и Македония. Особено впечатление прави Битоля, където се образува една областна санитерна служба със шест областни лекари, 15 санитарни служби, едно отделение против заразни болести и две санитарни станции за борба против маларията. Днес 80% от населението получава безплатна медицинска помощ. Освен създаването на болници, уреди се и специална служба за борба с детските болести. Тук, в Битолска област са открити повече от 300 основни училища, които се посещават от 80% от селските деца и 95% от градските. По селата са открити многобройни летни почивни станции, както и дневни домове за наглеждане на деца. Уредени са и специални трапезарии за изхранване на бедните деца. Едно напълно непознато по тия места нововъведение са работническите осигуровки срещу нещастни случаи и безработица. Към това се прибавят и почивните станции и лагерите за работниците...
Когато България присъедини Македония, тя намери във Върдарска област 18 хил.дървени рала. Ето защо българското правителство се намеси тук решително, за да подпомогне земеделието в Битолска област с въвеждането на българските реформи и земеделски машини.
Загреб, 13 август
"НОВА ХЪРВАТСКА":
През македонските градове (статия от Стипе Мознер). Най-красивият, най-славният и най-западният град на България е Охрид. На хубавото синьо Охридско езеро. Мъчно е да се опише красотата, историческото значение и високото национално съзнание на този град на българските царе Борис, Симеон и Самуил, на българските учители и просветители Св.Климент и Св.Наум, градът на Пърличев, Димитър Миладинов и на мнозина още борци от миналото столетие. Охрид е свещен град за всички българи. Той е бил българският Ерусалим и цялата негова история е изпълнена с борби за величието на българското име.
Охридското езеро и околността днес са любимият кът на обединена България, най-хубавото летовище, най-хубавият курорт за отмора и приятно прекарване сред природата. Градът Охрид се издига гордо над езерото. Жителите му възлизат на 12 хил.души, грамадното мнозинство от които са българи. Рядко друг български град е бивал толкова много възпяван, както Охрид и неговото езеро. Всеки ще разбере причината веднага, ако има щастието да го види поне веднъж.
Стигаме и историческия град Битоля. Разположен е на река Драгор, под планината Пелистер, чийто връх има и лятно време сняг. Старата Хераклия от времето на Филип Македонски се е намирала малко по-далеч от днешния град. Останките са още запазени... Рядко има друг град, който да се похвали, че е дал толкова борци за свобода, както Битоля. От близкото село Смилево произхожда легендарният войвода от Илинденското въстание Даме Груев. Българският характер на града и околността е отбелязан отдавна, още по времето на кръстоносните походи. Споменава се, че кръстоносците са минали по тези краища, където живеят българи... Днес Битоля представлява един от най-плодоносните кътове на Македония.
В Прилеп, градът на българския юнак Крали Марко ни посрещат най-сърдечно. Тук и лекарят, и ветеринарът, и учителите, и агрономите, и аптекарите са загребски възпитаници. Всички говорят добре хърватски. Пътувайки за Прилеп ние още от далеч сме впечатлени от остро очертаните в небето зъбери на Баба планина. Над самия Прилеп се издигат Марковите кули - останки от дворците на храбрия Крали Марко, който е български янак. А нима не пя и нашият Качич-Мйошич: "Босна слави Бошнянина, Булгария - Кралевича Марка". Стигаме в Прилеп срещу Св.Иван. Пред някои дюкяни младежи пеят и се молят за дъжд и добра летница. Даряват ги и те отиват да извият хоро пред други дюкяни. Старите обичаи в Македония се пазят...
Упътваме се към Скопие и се любуваме на Шар планина, чиито върхове делят два народа. Над Скопие е Скопска Черна гора... Стигаме града на Мара Бунева и Борис Дрангов. Отиваме най-напред да се поклоним на мястото на Вардар, където македонската героиня Мара Бунева уби насилника Прелич. Простият железен кръст, постоянно окичен с цветя, говори за всички жертви. Посетихме някои забележителности и останките на стария водопровод извън града. Посетихме Куршумли хан. Стигаме до тъмницата, студена и дълбока изба, където през 1903 г. е бил затворен Тодор Александров. Зданието е строено през ХV век по план от хърватски архитекти. Днес този някогашен хан и прословут затвор е превърнат в музей.
Черквата Св.Спас, отвън малка и неугледна, като някаква селска къщица, крие богатство с огромна художествена стойност. В нея се намира един от най-хубавите паметници на резбарското изкуство - прекрасен иконостас, прочут в целия свят със своята изработка.
Съдебната зала, където Подглавникът е защитавал македонските студенти в известния скопски процес, днес е историческо място, което се показва на чужденците като символ на общата борба на хървати и българи против общия враг. Напускаме Скопие и се връщаме в София без да спираме в Куманово и Крива Паланка. Слушали бяхме с каква жажда македонските жители са копнеели за българска книга, за българска реч, българска песен и българска просвета. Пребиваването на българи от Македония в пределите на стара България е цяло народно тържество в истинския смисъл на думата. Често сме имали възможност да гледаме разни групи ученици, учители, земеделци и други съсловия, които идват в старите предели. Разглеждат и слушат всичко с някаква набожност. Някога те само са чували от по-старите за това, а ето сега се движат тук свободно и се чувстват като у дома. Наблюдавах преди няколко дни голяма група от македонски селяни на път за Царския дворец. Върви по улицата една колона. Най-напред носят икона в прекрасна рамка от дърворезба. След иконата трима селяни носят голям хляб и паничка със сол, а други след тях - голям сноп узрял клас. Отиваха да се поклонят на своя Цар - царят на всички обединени българи.
Букурещ, 31 август
"ПОРУНКА ВРЕМИЙ":
Браво, българи! (уводна статия от д-р Илия Радулеску, директор на вестника). Българите не са само работливи, умерени и сериозни, но и великолепни стопани и най-вече - хора, проникнати от повелите на един фанатичен национален егоизъм. Хуманитаризмът, с който се хвалят толкова други, не ги е засегнал със своите фалшивости и отрицания. Нека дадем само един пример. Преди други, които се считат по-предвидливи, българите взеха своевременно мерки срещу трудностите на изключителното военно положение, въпреки всички проповеди за международно сътрудничество. Те рационализираха продоволствието с главните хранителни продукти и с облеклото; систематизираха производството на стоките, които се търсят повече на европеския пазар; организираха по такъв начин износа, че стигнаха до там, да получават максимум стойност за всичко, което изпращат извън граница... Без да имат петрол, злато, минерали или количества храни в излишък, българите надскачат с техвия лев парите на другите валути. Без да имат овощни градини и лозя с облагородени лозови насаждения, българите изнасят плодове за 3-4 милиарда лева годишно...
Берлин, 6 септември
"ДАС РАЙХ":
Пътуване из Тракия (дописка от Рудолф Хайдер). Въпреки договора за преселване, българското население се е задържало в градовете и селата на Беломорието, и особено в планините. Към българското население се смятат и помаците, които въпреки промяната на вярата си, и като мюсюлмани запазиха напълно българския си език. Българите трябва наново да организират учебното и просветното дело, защото от миналото нищо не е останало. Църквата, културните и професионални сдружения, стопанските организации, които са тъй силни в стара България, тук се създават сега...
С една моторна лодка потеглихме към остров Тасос. Капитанът отвори прозореца на каютата си, повика моряците до себе си и запчна с тях една песен, рефренът на която изпяваха заедно с всички пътници: "От Черно море до Охрид, от Дунава до Бялото море, един народ живее."
Загреб, 10 септември
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Развитието на българското земеделие, занаяти и индустрия. Царство България тази година за пръв път участва в Загребския есенен панаир. Лицевата страна на павилиона е украсена при входа с голямо пано фотографски картини, показващи прекрасни български краища. В павилиона намираме мостри от твърде развитата индустрия за парфюми и химически произведения, разни кожи за обувки, кожи за зимни дрехи. Показано е развитието на българското земеделие, текстилната индустрия и каменовъглената мина Перник... България е изложила много земеделски произведения, което е обяснимо...
Първата изложба на Царство България в Загреб има твърде голям успех.
Загреб, 20 септември
"НОЕ ОРДНУНГ":
Задачата на България в Македония. Българското държавно ръководство не изпада в грешката на предишното сръбско управление, което виждаше своята задача в изграждането и засилването на централната държава за сметка на новоприсъединените области. България бръкна в собствения си джоб и вложи парите на старото Царство в полза на ноноосвободените области... Българите подобряват здравословното състояние на градовете с големи строежи на канали и с поправяне на водопроводи. Същите грижи за населението се полагат и в провинцията. Създават се детски приюти, изпращат се лекари и ветеринари, изграждат се училища и здравни служби и по такъв начин се повдига здравното и културно ниво на населението. Първобитните земеделски инструменти на селяните се заменят с модерни уреди.
Рим, 9 октомври
"ТРИБУНА":
Пътят България - Адриатическо море. Трябва да подчертаем възможността на конвенцията, подписана онзи ден от граф Чано и българския министър, според която едно шосе ще свързва пряко и сигурно пристанищата Дурацо и Антивари със столицата на България и с град Русе. Касае се за едно напълно римско дело, предназначено да засили през Албания политическите, икономическите и културните връзки между двете държави, които днесимат обща граница. Адриатическо море ще се свърже с Черно море посредством Дунава.
Букурещ, 13 октомври
"КУРЕНТУЛ":
Мостът на Дунава. Войната още не е свършила, а между народите вече се говори с убеждение и топлота, нещо, подчертано отново при посещението на българските журналисти...
Мостът на Дунава ще се построи. Този мост ще бъде паметник на приятелството. Той ще бъде осветен от сълзите, които са текли от едната и от другата страна на Дунава.
Берлин, 17 октомври
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Един мост (дописка от Герхард Херман). На Балканите цели столетия се говореше за този мост, но въпреки това той не бе построен, макар че, както е известно, скоро след основаването на княжество България в 1881 г., се почувства нуждата от него. Изготвяха се и се отхвърляха проекти и това продължи до преди шест години, когато най-после поне се създаде един ферибот, който въпреки качествата си, има и един недостатък - през зимата не може да се използва. Така пътници и стоки, както правилно се забелязва, могат да стигнат по железница направо от Пекин до Париж или от Мадрид до Владивосток, но не и от София до Букурещ. Това бе едно трагично положение, в което се намираха Балканите по времето, когато Англия, Франция и Русия спореха за господство в тази област и бяха единни само в намеренията си да попречат на единството на Балканите. Преди всичко, руските закони караха заинтелесованите правителства да мислят, че постройката на този мост не е желателна, тъй като руският натиск за разширение към Цариград не трябваше да се подпомага по този начин... Всички съзнаваха ясно, че когато Русия говори за българските братя, тя мисли за пътя към Цариград. Фюрерът бе този, който след посещението на Молотов в Берлин попречи на подобно ощактливяване на България с руски гарнизони. След като англичаните и Съветите бяха изгонени от европейския Югоизток, сега има условия и за един мост, като вече не се говори само за проекти, а се строи... Касае се строеж на мостове към Европа.
Хелзинки, 21 октомври
"УСИ СУОМИ":
Политическото положение в България е стабилно. Онзи, който обективно следи общественото мнение в България, и то не само в старите й граници, но и в новоприсъединените области, трябва да признае, че след Балканската война, а и изобщо след всички войни, положението в България върви с големи крачки към равновесие. Така че България се връща към нормалния си живот. Комунистическата пропаганда, която благодарение на саботажните действия и внушения на Лондон и Москва преди години имаше временно влияние върху населението, за сега се проявява слабо... Особено силна е моралната подкрепа, която народът получава от примера на българската войска, където всички от офицерите до последния войник устояват против всяка противодържавна пропаганда. Неотдавна издадените полицейски наредби в българска Македония не целят потушаване на някакви смутове или революция, за което бяха разпространени слухове, а са издадени като предпазна мярка за вътрешното спокойствие на страната. Тъй като в продължение на няколко месеци, било в българска Тракия, било в другите новоприсъединени области, не е имало нито един случай на комунистически саботажни действия, то не може и дума да става за сериозна опасност или за противодържавна дейност... Отношенията с Турция, които винаги са причинявали не малко грижи на България, и които враговете й искаха да разстроят съвсем, днес са най-добросъседски и от ден на ден се подобряват, особено в стопанско отношение... Въпреки факта, че дипломатимеските отношения със Съветска Русия не са прекъснати, ония топли чувства към "великия славянски брат" не са вече същите, понеже българите не желаят да споделят участта, която сполетя Русия.
Кьолн, 21 октомври
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Задачите на България в новата област. Зад привлекателната външна страна се крият трудни задачи и проблеми, двойно по-трудни, като се има предвид че Беломорието е една област с трагична история, една област, преминавала от ръце в ръце. България има да разрешава тук големи задачи, за да може да използав богатствата на областта. Че Тракия не е гъцка, личи от следния факт: дори през 1919 г., когато още продължава опиянението от победата, гърците не се осмелиха да припишат тази страна на себе си. Тя бе обявена за мандатна област на победителите, т.е. на петте велики сили...
След присъединяването на Тракия и Източна Македония в България забелязаха с изненада, че там са останали още твърде много българи, които се чувстваха щастливи да се присъединят към своето етечество. Те нямаха нито български училища, нито им се позволяваше да общуват със своите сънародници в България, на тях им беше забранено да говорят български дори в семействата си. Имаше специални подслушвачи, които съобщаваха на властите за всяко нарушение на забраната. Наказанията бяха парични глоби или изгонване. Чудное, че въпреки това, българските семейства не пожелаха да се разделят със земята на бащите си, но запазиха своите обичаи и език, те представляваха един невидим, но здрав корен на българщината...
Но не само изгонването определи отношенията между българи и гърци. В България и днес се говори за толкова тежкото духовно иго на гръцките свещеници и учители, които имали задачата да погърчат политически повалената българщина. Колкото повече човек навлиза в тази област, толкова повече той ще чуе да се повтаря историята на онзи гръцки владетел отпреди 1000 години, който е накарал да бъдат ослепени 10 хиляди пленени българи и оставил само по един с едно око, който да заведе ослепените в родината, като свидетелство за тяхното голямо поражение. Може би и гърците разказват подобни неща. Но българите не ги забравят, макар че - предвид задачите, които сега са поставени, те трябва да се забравят. Тези задачи са от стопански характер и са толкова важни, че трябва да бъдат поставени на първо място.
Трябва при това да се накара гръцкият селянин да използва всичките сили на земята, защото той засяваше в своето самодоволство и спокойствие винаги само толкова, от колкото имаше безусловна нужда, а не това, което земята можеше да му даде. За тази цел има закони и е създадена организация. Времето за оран и посев е точно определено. Определено е също така колко пъти и колко дълбоко трябва да се оре. Тези, които не спазват предписанията, са заплашени с отнемане на земята и присвояването й от държавата. Затова няма вече както някога необработени земи, и вместо една реколта, отсега нататък ще се прибират три реколти годишно: най-напред ръжта, след това памукът, и накрая - царевицата, която може да се сее даже и късно през лятото. Където има безстопанствена земя, където не достигат работните сили, там се намесва българският войник, който е роден селянин. А там, където българите отново могат да заемат своята земя, страната се превръща в градина. Българинът, противно на гъркът, е оседнал земеделен, не жали труд, докарва вода от километри, обработва своите ниви и въпреки че му липсват машини, той компенсира липсващите му помощни средства с труда на своите ръце...
Вече са планирани работите по пресушаването на блатата, които сега са център на маларията, а също и по залесяването на областта... Започна обща разяснителна акция, която обяснява на населението как да се пози само от малария. Ако някога залесяването бъдедоведено до край, тогава ще се заговори за българска Ривиера, защото твърде горещият през летните месеци климат ще бъде смекчен от горите.
Трябва да се облагородяват милиони маслинови дръвчета. Гърция притежаваше толкова много маслинови гори, че не обръщаше никакво внимание на богатите маслинови находища в тази област. От 12 милиона дръвчета бяха облагородени само около 1 милион и само те бяха използвани. А България иска да използва всяко едно дръвче и да не изгуби нито грам масло. По-късно ще бъдат залесени и други култури...
Друга трудна задача е скотовъдството. За разлика от стара България тук има малко стада. При преселването гърците са откарали и стадата. Има разкошни пасбища. От България са докарани развъдни животни, а коленето на млад добитък е строго забранено.
По-нататъшна задача е прокарването на пътища. Към нейното изпълнение се пристъпи веднага. Вече е построена една ж.п. линия, която свързва страната със стара България, минавайки през Кресненското дефиле. За сега тя е теснолинейка, но се разширява, за да стане нормална. Хвърленият от гърците мост на Марица вече е възстановен. Подновени са съобщенията с източния края на областта. Строят се и други различни пътища от юг на север, тъй че брегът се свързва със своя хинтерланд. В тези строежи са заети повече от 40 хил. български трудоваци. Този труд дава вече своите резултати.
Градове като Драма и Серес стават центрове на богата област, на истинско Елдорадо, където селяните (за разлика от старите предели) имат достатъчно земя, както и тютюнопроизводителите - достатъчно работа, за да могат да живеят от нея. В Серес има български квартал, който се е запазил от всякакви гръцки влияния.
Важен е и проблемът с използването на водите. Гърците не отдават никакво значение на евтината водна енергия, на "белите въглища". Те навсякъде са си служили с дизелови мотори. Българите не мислят да ги поправят или подобряват, тъй като се предвижда използването на водната сила.
Берлин, 30 октомври
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Български принос във военната авиация. Към края на месец октомври преди 30 години двама офицери от българското въздухоплаване за първи път в световната история използваха самолета като бойно средство. Тези двама офицери, които бяха получили подготовката си в завода "Албатрос" в Берлин - Йоханстал, извършиха през есента на 1912 г., през време на Балканската война, едно много отговорно разузнавателно летене със самолет "Албатрос" снабден с мотор "Аргус" от сто конски сили.
Рим, 31 октомври
"ГЕОПОЛИТИКА":
Възстано вяване на Велика България. Традиционната й геополитическа тежест е логична последица от географското положение, особеностите на стопанството и духа на българския народ. България трябвашепостепенно да насочи действията си и почините си към народите, способни да защитават и разбират нейните духовни и стопански интереси... Този геополитически стремеж помогна на България да достигне териториално разширение, каквото тя е имала по време на цар Симеон, като при това успа до увеличи престижа си в Европа дотолкова, че присъствието й да има стопанско и политическо значение в бъдещата организация на голямата европейска територия... Италия, която граничи с България посредством Албания, трябва да има предвид тези факти.
Милано, октомври
"ЕВРОПА":
Българският петгодишен земеделски план. Проектът за питгодишен земеделски план обхмаща 11 тома, в които се разглеждат не само всички въпроси, засягащи различните производствени отдели, но и тези, които се отнасят до селяните - главният фактор на националния живот, техните социални условия, образование и културата им...
Други мерки целят да подобрят разпределението на земята чрез премахването на малките стопанства, създаването на селски високодоходни стопанства и преселването на земеделци от извънредно гъстонаселените области в тези, на които липсва земеделска работна ръка. Предвиждат се и мерки за напояване и бонификация и разработването на 750 хиляди хектара необработваема земя...
Петгодишният план е изработен от Министерството на земеделието. Поради присъединяването на Тракия и Македония този план беше преработен, тъй като първоначално бяха предвидени само старите предели.
Кьолн, 25 ноември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Връщане към Егейско море. Някога мъртва област, днес тук кънти нов живот. Камиони, коли - цели кервани се движат по шосетата. Това е пътят на заселниците. Същият път преди двадесет години, но в обратна посока вървяха същите хора. Тогава съкрушени и тъжни, днес радостни и с вяра в бъдещето. Те се връщат отново в своята родина. Едно истинско преселение на народа. Около 250 хиляди напуснаха тогава Тракия и Източна Македония, схващани днес под името Егейска област, и бяха принудени да живеят и работят в неплодородни области. Това не беше приятна размяна. И днес не всичко с връщането е точно и в ред, не всички щети са изгладени. Едно изселване и заселване оставя дълбоки следи в живота на народа... Българската държава се грижеше за изселниците. Строиха им къщи, получиха земя, даде се добитък, инвентар, семена и даже облигации...
Завръщането сега е уредено така, че всеки, който иска да се върне, трябва да подаде заявление. Оказа се, че всички изселници искат да се върнат, а има и много други, които също искат да се заселят там. Заселването, обаче не може да бъде проведено изведнъж, тъй като има и гръцки бежанци. Сега не могат да бъдат заселени повече от 100 хиляди души, докато желаещите са 300 хиляди. Между тях има българи от Северна Добруджа, които не си намериха място в Южна Добруджа, а и много други българи, които живеят в планинските области и имат оскъдно препитание. Те са слушали за богатата морска страна и биха желали да опитат там щастието си...
...Раздават се само освободени и изоставени стопанства. Около 80 хиляди гърци са избягали и сега на тези имоти се настаняват заселници. Има извънредно много пасбища и пустеещи земи, покрити с храсти. Сега се разорават.
Заселването означава за държавата една нова тежест. На времето, преди 20 години, тя покри разноските със Заема за бежанците, който стана по-късно средство за политически натиск на великите сили срещу България. Държавата днес трябва да извърши заселването със свои средства и показва, въпреки това, не по-малка готовност. Някогашните бежанци, които са изплатили задълженията, счита им се като тяхно състояние. Държавата сега им дава, както някога земя, къща, строи черкви, училища за новите села, дава им добитък, семена и кредит от 50 000 лева, с които да започнат работа...
Букурещ, 25 ноември
"УНИВЕРСУЛ":
Италия и България. В първата половина на месец октомври министърът на търговията Н.Захариев подписа в Рим два договора. Първият се отнася за размяната на стоки между двете страни, а вторият предвижда построяването на едно шосе от Адриатическо море до Дунава. Това шосе ще тръгва от Дурацо - Албания и от Антивари - Черна гора, ще прекосява македонските планини, стигайки до София, от там - до Русе на Дунав... Построяването на шосето Дурацо - Антивари - Скопие - София - Русе ще бъде поверено на едно смесено итало-българско дружество. Новият път ще допринесе много за засилването на политическите, стопанските и куртурните отношения между Италия и България...
Берлин, 26 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българск ото просветно дело (дописка от Г. Хайдер). Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато презнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога н Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет. Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование. Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти...
При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ...
Цюрих, 23 декември
"ДЕР БУНД":
Протокол за строежа на маста на Дунава. Напрежението между България и Румъния трая цели тридесет години - от втората Балканска война до споразумението в Крайова през 1940 г. След щастливото уреждане на добруджанския въпрос, двете правителства се постараха да поддържат старото си приятелство с взаимни посещения и да оживяват стопанските си отношения. Така напоследък се подписа в Букурещ един много важен протокол, който предвижда започването от идното лято на строежа на Дунавския мост. Той ще се строи между двата града Гюргево и Русе и ще има две железопътни линии, път за останалите видове транспорт, а от двете страни - път за пешеходци. Разноските се оценяват на около един милиард франка. Целта на моста е да свърже Балтийско с Бяло море и да насочи транспорта на Средна Европа вместо през Черно море и Дарданелите, направо към Бяло море. "