ВИТОША
Близостта до София и достъпността ѝ, правят тази планина една от най-населените с колоездачи. Позволява практикуването на всички стилове (вкл. шосе) и поради това предлага буквално десетки алеи, пътеки и пътечета...
Няма как да опиша всички (а и не ги знам), но ще споделя най-популярните.

Освен описаните по-долу маршрути, искам да обърна внимание на каращите за доста по-слабо познатата северозападна част на Витоша. Отваряйки картата в gpsies.com (примерно в режим open street map), можете да видите, че в тази част на планината изобилства от хижи и пътеки между тях. Пунктираните линии почти на 100% представляват перфектни трасета за планинско колоездене! Редуват се бързи с технични участъци, като на някои места истински ще се затрудните... Не ги посочвам като отделни маршрути, защото са много, а и ги има на картата, но мога да изброя някои, изпробвани лично:
х. Кумата - Златните мостове
х. Кумата - х. Офелиите
х. Еделвайс - Златните мостове
х. Звездица - х. Острица

В зависимост от мястото, което сте си избрали за каране, за изхранването във Витоша се стараят следните заведения:

Дедо Мацо - подходящ за северните карания
Кладница
Чуйпетлово
Ярлово
Ярема
Белите брези
Железница
чайна Черни връх
х. Момина скала
х. Алеко






АЛЕКО
Не е тук мястото да казвам какво е хижа Алеко и какъв панаир става там събота и неделя. Затова този маршрут като чели е най-подходящ за през седмицата. Логично е.
Не е логично обаче, че мнозина от каращите не знаем, че макар и само 1,5 км дълга, от чакълестия път към Черни връх (вляво) започва пешеходна пътека, която може да ви научи на много неща.
Подходяща е САМО за много напреднали карачи, които искат да доразвият уменията си (вкл. траялджийски) за каране по спънати, каменисти и технични терени.
Най-добрата логистика е да се качите с МПС до Алеко, да извъртите 3,5 км до разклона и да се метнете по камъните. Мисля, че е 100% караема, като 2-3 места особено ще ви изпотят и може да подпрете с крак...

Ниво - ако искате да карате, трябва да сте много напреднали.








АЛЕКО - БИСТРИЦА
До хижа Алеко можете да се качите по много начини - самоход от София, автобус, или да пристигнете по билото от другата страна на Витоша, примерно от х. Момина скала. Следата представлява едно доста технично спускане към село Бистрица, като по трасето ще се срещнете с много туристи, едри камъни, клони и паднали дървета. Пътеката не се почиства редовно, така че - очаквайте неочакваното!
Имате опцията да избегнете нападалите дървета, ако на раклона за хижа Погледец хванете ляво (има го на трака). Така ще попаднете на много скоростно спускане с два скока и няколко виража, но краят е по черен път с много камънак. Излиза се на Обиколната пътека и се прибирате обратно към София.

Ниво - ако искате да карате навсякъде, трябва да сте напреднали. Може да се мине и от по-неопитни карачи, но на места ще пренасят.







БОЯНА - КАМЕН ДЕЛ - ГОЛИ ВРЪХ (лифта)
Епично витошко каране, едно от любимите ми! Завършва с DH-трасето под Драгалевски лифт, което го прави уникално, защото съчетава XC/АМ и DH, т.е. три в едно!
Като повечето, започва от центъра на Бояна и пълзи по трасето на рали Черни връх. След като се качите на билото и подминете връх Камен дел (отляво), вместо да се продължи към Черньо, се поема наляво - към горната лифт станция на Голи връх. Оттам започва най-веселата част - спускането.

Ниво - минимум средно.









БОЯНА - КОПИТОТО - БОЯНА ("Кривата")
Името не тази пътека не е случайно. Започва на 300-400 метра преди Копитото и началото е част от трасето на велорали Черни връх. Просто в гората не завивате остро наляво, а продължавате направо. 
Трасето е наистина доста криво (разбирай трудно), особено ако решите да сечете серпентините - има по няколко различни линии, коя от коя по-извратена...

Ниво - ако искате да карате, трябва да сте напреднали.

          







БОЯНА - КОПИТОТО - БОЯНА ("Правата")
Това е една бърза и средно технична пътека, която започва зад хотел Копитото. Началото е леко стряскащо (стръмносуркащо), но след това преминава в скоростна алея с много серпентини. 
Update 2014 - след пороите и честата употреба от доста спускачи, пътеката се е превърнала в превъзходно трасенце! Кривото начало е все така респектиращо, а нататък започва един танц, който ще ви остави без дъх... Горещо препоръчвам! 
От следа няма нужда, защото само голям талант би се изгубил надолу... :-)

Следата по-долу е в случай, че решите да качите още малко. От хотел Копитото можете да стигнете до разклона за хижа Момина скала и оттам да продължите към Боянското езеро. Дали ще стигнете до него, или ще го подминете по серпентините, зависи изцяло от вас. Тракът е именно за този вариант.

Ниво - 100% караема за средно напреднали.








БОЯНА - х. МОМИНА СКАЛА - БОЯНА
Това е класическото качване на Витоша, с което е започнал всеки от нас. Тъй като е част от велорали Черни връх, няма да активирам линк към следата, защото можете да я намерите в трака на велоралито.
Качването към хижата може да стане и по асфалт/павета (практикува се през зимата).

Ниво - качването е подходящо и за начинаещи, спускането за поне средно напреднали.








БОЯНА - х. МОМИНА СКАЛА - БОЯНА (х. ЕСПЕРАНТО)
За разлика от останалите посочени тук витошки пътеки, тази има най-много каране надолу и е изключително разнообразна. Има от почти всички елементи, като към края можете да се пробвате и на един "зловещ" дроп...
Табелата за хижа Есперанто се мъдри на т. нар. "околовръстно", така че няма как да я пропуснете. Пътеката предлага приятни и на 2-3 места повече от приятни вибрации, които определено изискват опитност, ако искате да карате 100% и надолу. 

Ниво - за напреднали. 







БОЯНА - х. МОМИНА СКАЛА - ДРАГАЛЕВЦИ (х. КИКИШ)
Качването до х. Момина скала вече го изяснихме. Оттам можете да поемете или по "околовръсното" - алеята, движеща се успоредно на планината, или да се качите още малко по асфалта и оттам да се спуснете към хижа Кикиш (тракът е за този вариант). 
Този маршрут е много подходящ за ХС-карачи, защото има добро катерене и технично, но не и прекалено трудно спускане. 

Ниво - за начинаещи и средно напреднали.







ВЕЛОРАЛИ ЧЕРНИ ВРЪХ
Събитие, което всеки по-опитен карач чака цяла година. Едно от най-трудните състезания в БГ - не толкова като терен, колкото като общо натоварване. Много от участниците носят и бутат и нагоре, и надолу, сипейки люти клетви към себе си (че са се записали) и към организаторите (че са ги пуснали)...:---)
Траковете, посочени по-долу са два, като (1) е официалния, а (2) е вариант, преминаващ в края през т.н. "крива" пътека - доста по-екстремно спускане, сечащо серпентините в гората...



Ниво - ако искате да карате и в двете посоки, ви трябва отлична физическа подготовка и много опит по планините.  
 








ВЕЛОРАЛИ ЧЕРНИ ВРЪХ - ВАРИАНТ "КРИВАТА"
Трасето е почти точно копие на велоралито, но в гората преди финалния участък продължава направо, а не наляво. Излиза се на една поляна, която разкрива чудна гледка към София, особено нощем. Тук не една девойка е въздишала под (над, около...) любимия си, гледайки звездите! Или пък ципа на палатката - отвътре.
Причината за тази "модификация" е уникално доброто спускане по "кривата" пътека. Вече съм го описал тук, затова няма да изпадам в подробности. Видеото дава достатъчно добра информация за случващото се по пътеката надолу... :-)

Ниво - ако искате да карате и в двете посоки, ви трябва отлична физическа подготовка и много опит по планините.

        








ДРАГАЛЕВЦИ DH
Мисля, че това ми е любимата витошка пътека!
Спускачите мераклийската са насложили няколко дропа, виражи и всяк'ви байк шукарии, които не ти позволяват да се разсееш нито за миг. Започва вдясно от лифт станцията на Голи връх със скоростно спускане между дърветата по едри кореняци и естествени дропове. След излизането на асфалта продължава вляво, като трябва да се извърти 200 метра и след хижата се включвате отново вдясно, под лифта. На черния път криввате 15-тина метра вдясно (а не под лифта) и там започва истинският кеф! 
След Бай Кръстьо имате няколко опции, като тук съм записал само една от тях. Хубавото е, че с всяко спускане откривате още и още възможности, а творците на това истинско DH трасе са се постарали накъдето и да свърнете, все да има по нещо интересно.
Внимавайте да не плашите туристите, защото част от тези пътеки са и за тях.

Ниво - от средно напреднали, до опитни карачи. Начинаещите ще се измъчат.

                    







ЖЕЛЕЗНИЦА - ЧЕРНИ ВРЪХ
Маршрутът представлява качване от с. Железница до Черни връх, с цел спускане от върха по няколкото възможности (описани по-горе). Ако се качите до върха по друг път, спускането по приложената следа също е доста вълнуващо.
Има доста бутане, на места и носене, но си струва гледките и адреналина след това.

Ниво - за напреднали.








х. ЗВЕЗДИЦА - х. ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА - ВЛАДАЯ (2018)
Много е гъделичкащо усещането, когато нещо, което уж познаваш добре, те изненада по такъв приятен начин!
Става въпрос за Витоша и една пътека, която уж я има на всички карти, но се оказа, че никога не съм я карал. А си заслужава!
Освен това, има много опции за удължаване и разнообразяване на терена, като спускането може да започне буквално от Черни Връх!
Говорим за маршрута от х. Звездица, през х. Панчо Томов и х. Композиторите, откъдето започва същинската пътека, т.е. ако не ви се върти чак до Звездица, може да спуснете директно от Червената шапчица - няколко завоя след Златните мостове, вдясно има стръмни стълби, които ви извеждат директно пред хижата.  Най-добре е да направите схема извозване с МПС, защото пътят е винаги прашен и не е оферта да въртите зад пушилката на преминаващите автомобили. Друг (по-епичен) вариант е да се върже направо с Черни връх - въпрос на избор и възможности.

Ако стартирате от Черньо, би трябвало да знаете какво ви чака - една от най-добрите пътеки на Витоша, а и в България. Просто на Конярника хващате лявото към х. Звездица, или по-малко лявото към х. Офелиите. Има няколко опции, в случая важното е да се доберете някак до х. Червената шапчица, защото обектът на това описание е пътеката, започваща оттам, та чак до Владая. Пътеката е скрита зад хижата и има няколко паднали дървета, но надолу е като изметена!
Спускайки се в посока Владая, първо е трудно да се повярва, че на Витоша все още е възможно да е останала такава девствения! Друг голям бонус е невероятния flow, който продължава до самия край, съчетан с много естествени елементи + улеи, серпентини, морени, рекопресичания и т.н. Пет километра кеф, които поради скоростта свършват бързо, но пък се помнят и питат за още!

Ниво - интересно е, че пътеката може да се кара от различно напреднали байкъри, като всичко е въпрос на скорост.







МОМИНА СКАЛА - х. КАМЕН ДЕЛ - БОЯНСКО ЕЗЕРО
Още един вариант на спускане, този път преминаващ през хижа Камен дел. Пътеката е доста приятна, на няколко места има технични участъци, но като цяло е почти 100% караема. Възможно е тежката зима да е съборила дървета, но това е част от пейзажа...
От Боянското езеро имате поне три варианта, като този към Бояна (най-левият) е за предпочитане.

Ниво - средно, на места трудно.








ОСТРИЦА - ВЛАДАЯ (двете пътеки)

ВАРИАНТ ДЪЛГАТА
Маршрут - трепач, пътека - трепач... незаслужено позабутан в задния двор на каращите от София. 
Разбира се, има си причина - не е така удобен като източните спускания. Този върви западно и за да го карате, трябва или да имате логистика с автомобил, или да повъртите повечко... Но си струва.

Както и по-горния (Звездица - Владая), тук също има много опции за начало, вкл. и от Черни връх. Всичките са интересни и зависят изцяло от възможностите ви. Аз ще се съсредоточа върху пътеката от следата.
Започва като черен път и след като подминете ВАРИАНТ КЪСАТА, около 500 м. по-надолу започва лудницата - на разклона хващате дясното и газите сек'ви камъни, падове, хвойни и т.н. инвентар! След това излизате на изоставената кариера. Ако има локва в средата на пътя - заобикаля се отляво!
Следва още една порция пътека, а последната част от спускането е по много ръбест черен път, чиито ръбавини дават много опции за рипане и пребиване...
Краят е на трасето Витоша 100 и оттам, в зависимост откъде идвате, поемате източно или западно.

ВАРИАНТ КЪСАТА
Започва почти веднага след хижата, но след отбивката за чешмата! Тази пътека съществува на картите, но за съжаление е доста позабравена и я спасява единствено факта, че добър човек е минал с резачка и е поразчистил най-големите поразии. В началото на май.2018 доразчистихме най-нахалните клони и прокарахме няколко нови линии, т.е. в момента пътеката е караема, но иска още едно-две довършителни мероприятия. 
Труда си струва, защото е наистина разкошна и има потенциал за много допълнителни елементи. Удължихмя я до трасето на Витоша 100, което я направи с дължината на ВАРИАНТ ДЪЛГАТА, а може да се пусне и направо до Владая, което ще добави още поне километър.
Тепърва ще четете за нея...

Ниво - не е за начинаещи заради поне дузина трудни места, но за всички останали ще е голяма радост!

 (дълга) (къса)     





ОБИКОЛКАТА НА ВИТОША
Още едно легендарно велорали, което обикаля (буквално) Витоша и събира стотици байкъри и скороходци. Типично ХС-трасе, липсват особено технични участъци, но има особен позитивен дух и изисква много добра подготовка.
Тъй като е състезание, печеливша тук е формулата лек велосипед+бързи гуми+минимален багаж (има достатъчно пунктове)+правилно разпределяне на силите (особено за участъка след Ярлово).

Ниво - за хора с опит и добра/много добра физическа подготовка.








СОФИЯ - Bike Park Sofia (2016)
Логично е София да попадне в темата Витоша.
Логично е и най-накрая да има МТБ-повод, с който да се похвалим - столицата ни се сдоби с истински байк-парк!
Вярно, все още неофициален и учудващо защо пренебрегван от "гурутата", но като всяка българска работа, не сме изненадани.

Смея да твърдя, че BPS (Bike Park Sofia) е най-големия в страната в градски условия. Разполага с четири зони, съобразени с възможностите на ползващите го:

ДЕТСКА - южно от Монца, до градинката за разходка на кучета. Има подобие на Pump-track, но не с гърбици, а с три трапеца и два удобни виража. Кара се двупосочно и се върти осмица. Когато е сухо, най-малките го поизравят, но след дъжд се шейпва лесно и бързо.
Учи на издърпване, отскок, лягане във вираж и разбира се - издръжливост. Няколко завъртания в двете посоки качват пулса на 200!

ЕНДУРО - хълма под Американско посолство, северно от Монца. Разполага със седем (засега) различни като техника и елементи пътеки, които покриват почти всичко в категорията. Две от тях са със зли серпентини, които ще опънат нервите и на най-добрите. Изобилстват от малки (и не съвсем) скокчета и дропчета, наклон, виражи и дребни закачки. Хващат се последователно от глухата асфалтирана алея под посолството.
Учи на абсолютно всичко, за което може да претендира един ендуро карач.

МОНЦА - добре известната поляна под Американско посолство. Разполага с един безумен дроп, както и 4-5 едри скока, снабдени с гробове след кикърите. Отделно, в горичката има недовършен дърт-парк. Виражите са много добри, но за да ви се върже картинката, трябва да имате топки да скачате по-големи неща. Това място е основно за каращите DH&FR. Все още е необезопасено, защото само който не се е разправял със спускачи може да ме разбере...
Учи на бърз и лесен достъп до реаниматори, както и ортопед-травматолози. Иначе казано - само за спускачи.
Перспективата е да се запълнят "гробовете" и да се обезопасят всички елементи. Въпрос на време.


FOREST JUMP - това е черешката на тортата! Още не съм му измислил по-удачно име, но се намира северно, под Монца - до езерото. Представлява залесен хълм, на който има вече над 12 линии (с трансферите), дузини скокчета, дропчета и виражи, предназначени за учене на скачане и каране по бързо трасе. Направени са различна височина и степен на трудност, някои са спийд (без попивка), други трапец... Никъде след кикърите няма гробове, т.е. може да се учи всеки, в зависимост от големината на топките. Всяка линия е с различни елементи, а най-забавно е с трансферите.
Учи на всичко за скачането и каране във виражи.
В тази зона предстои да бъдат направени и няколко XC-пътечки, за да може и по-плашливите да повъртят, та по някое време да им се услади и да сменят стила...

Ниво - от изброеното по-горе става ясно, че всеки може да намери своето място за трупане на опит и умения. Това е и целта на подобно съоръжение. В личен план мога да кажа, че тепърва ще се появяват нови линии и възможности, както и че стига да иска, в BPS човек може да намери целодневно занимание за себе си и семейството.

                    









СТУДЕНА - ЧЕРНИ ВРЪХ - КЛАДНИЦА (МЪР 2013)

Този маршрут можете да намерите тук.









ЧЕРНИ ВРЪХ - СЕЛИМИЦА - х. СЕЛИМИЦА - КЛАДНИЦА
Познато ли ви е чувството, когато "откриете" топлата вода?
Дваж по-приятно е когато установите, че всичко това се случва в задния ви двор!
От няколко години заглеждам това спускане, но всички, запознати с Витоша твърдяха, че не ставало, имало много камъни, било само "мамата"...
Дали защото съм тъп, или пък упорит, реших все пак да проверя колко гадно е гадното. И какво мислите че намерих - една от най-забавните пътеки на Витоша, която бързо намери място сред любимите ми!

До върха можете да се доберете по поне четири начина, затова няма да се спирам на тази част. Фокусът ще е върху спускането, което започва по класическата пътека от велорали Черни връх, т.е. към Конярника. На първата възможна отбивка хващате лявото и се озовавате пред връх Селимица. Излишно е да хваля спускането от Черньо, но никак не е излишно да хвърля поне две шепи комплименти за "новата" находка! Ако сте с поне средни умения, истински ще оцените терена. От снимките (а скоро и от видеото) ще добиете известна представа.
Пътеката е чиста, със страхотно сцепление и очевидно велосипедно девствена. Има само няколко места, където ще се наложи да побутате метър-два, като всичко друго се кара на 100%! Спускането е от най-добрите, с много адреналин, а щом излезете на черния път и хижа Селимица (отдясно), вляво хванете продължението, което слиза чак до село Кладница - също ще ви отнесе!
В случай, че не ви се слиза до Кладница, можете от хижата да се включите на изток към Острица, Витоша 100 и т.н.


Ниво - за да карате навсякъде и да се насладите на всички разкошотии на пътеката, трябва да сте с минимум средни умения.

          









ЦАРИ МАЛИ ГРАД - ВЕРИЛА
Верила е самостоятелна планина и заслужава отделна рубрика, но тъй като засега маршрутите ми там клонят към един, а и е "залепена" за Витоша, си позволих да я сложа тук. В случай, че се намножат, ще бъде преместена със съответните почести.
Повод за това каране бе посещението на прясно реставрираната крепост Цари Мали град, "кацнала" над село Белчин. Мястото е страхотно и си заслужава!
Извън това, районът е много красив и предлага страхотни панорами към Рила, Витоша и т.н. хоризонти...

Следата върви по билото на Верила, като имате опцията да слизате и от двете му страни, както и да се качвате отново. Черните пътища са дузини, т.е. избор колко щеш.
Ако искате да удължите маршрута, можете да продължите чак до Ярлово, а за най-издръжливите, може да прибавите Витоша, Плана...

Ето и едно подходящо място за скара/бира инициативи в края на деня.

Ниво - подходящ и за начинаещи; черни пътища, кратки пътечки, красоти и лакардии... :-)