БЕЛАСИЦА
Тази планина я заглеждам от поне десет години, защото работата ми е свързана с често ходене до Петрич. Има много информация за билото ѝ, граничните райони и невероятните пътеки за спускане. Климатът тук е почти винаги благоприятен за планинско колоездене, ако изключим 1-2 зимни и летни месеца. В останалата част от годината е сухо, топло и дори да вали, водата бързо се просмуква в песъчливата почва, и липсва така досадната кал... 
 
За да не "надробявам" районите, към Беласица ще прибавя Огражден и Кожух планина - хълмовете около Рупите, района около Петрич, както и най-югозападните райони на Татковината...






ПЕТРИЧ - в. КОНГУР - ПЕТРИЧ
Ще започна представянето на този маршрут с поздрав към МТБ комитите от град Петрич! Хората са на всякаква възраст, повече от дузина и въпреки кризата, всеки се е оборудвал с по нещо, което да му достави удоволствие в планината. Ако решат да си направят неформален клуб, спокойно могат да го кръстят Конгур! На часа ще стана кръстник...:---)
Когато през 2011-та карах в района, така и не остана време за това спускане. От което определено губещият съм аз. Яд ме е, че чак сега (2012-та) видях и опитах от терена. Но, по-добре късно, отколкото още по-късно...
Както казва един приятел, всичко хубаво започва и завършва с асфалт. А той (асфалтът) ви извежда чак до първата (х. Беласица), а впоследствие и до втората (х. Конгуро) планинска обител. На Беласица работа нямате, защото е прекалено близо до града (около час), но на Конгур си струва да се задържите. С нормално въртене отнема около 2 часа и малко. Чай, супички, добро отношение - всичко накуп! Добре подкрепени, за около час, час и половина сте на върха. Бърз черен път ще ви помогне за което. Първоначално мислех да метна и връх Радомир (най-високият в Беласица), но времето се развали, а пък и дотам си е почти равно и като цяло скучно.
Дойде ред на най-хубавото - спускането.
13 километра!
Започва от върха и е изключително съдържателно бързо придвижване по добре изразена, но доста крива пътека. Докато карахме по острите и търкалящи се камъни, през цялото време си мислех за Рила... Има коварни участъци с високи дропове, скрити в хвойната, т.е. внимавайте!
В гората пътеката става бърза и все по-богата, като трябва да внимавате да не се отклоните от трака. Краткото, но съдържателно спускане бързо ви сваля отново пред х. Конгур. 
Оттам започва най-хубавото - веднага след портата, вляво!
Бърза и едновременно технична пътека, която пресича на няколко места пътя и помпи адреналин до козирката! Имах усещането, че съм на байк парк, само дето липсваха изкуствено създадените елементи. За сметка на това има поне дузина естествени дропа, улеи и доста виражи. А и след това каране съм сигурен, че момчетата от МТБ клуб Конгур ще си построят едни хубави нещица по трасето...
От х. Конгур се гони червената маркировка, а следвайки внимателно трака, малко след това поемате по жълтата и така чак до града. Най-съдържателната част на спускането (поне за мен) е в средната и финална част, където освен скоростта, получавате и завидна доза скали, прагове, корени, мрежа от пътечки и разклонения. 
Снимките са с номер (1).
Задължително каране, ако сте в района!

09.2013 г.
Отново сме на върха и отново преговорихме спускането - е, определено това е една от най-добрите ендуро пътеки в БГ! Опитайте врътката с двата автомобила, или направо уговорете някой местен да ви качи с нещо по-обемисто, за да можете да повторите и потретите в рамките на един ден! Уникално добър терен, предлагащ най-доброто от най-доброто!
Снимките са с номер (2), а видеото ще внесе допълнително информация за терена.

11.2013 г.
Тази година определено ми върви на Беласица. Отново сме тук, за да се разпишем на червената маркировка до хижа Беласица (2), както и на една страхотна пътека от старата застава под т. нар. Божкиното (3). Силно препоръчителна!

За маршрутите около Петрич, които завършват в града, най-подходящо място за пост-МТБ храноснабдяване е ресторант "Морско дъно". Съотношението цена/качество е повече от прилично, можете да наблюдавате ПС-тата си и се намира тук.

Ниво - нагоре е лесно и бързо, и става за всеки. Спускането от върха е доста технично и изисква минимум средно ниво. Пътеката до Петрич също. Начинаещите могат да карат една част, но на много места ще бутат. 

(1) (2) (3)            (1) (2)         (1) (2)







ПЕТРИЧ DH1 (Конгур Air) & DH2 (Божкиното) - 2016
Още в първите писания за беласишките склонове над Петрич споменах, че предстои изграждането на трасета. Логично, през годините това се случи и с помощта на Общината, активистите от клуб Vivo си свършиха работата. В резултат, първото трасе е вече хит сред спускачите в БГ, а до края на тази е факт и половината от второто, т.е. 2017-та ще е много силна за нанадолните дисциплини в района!

Конгур Air представлява скоростна писта с много и все големи скокове, която ако се кара как си требе, не е по възможностите поне на половината спускачи у нас. Да, трудна е! Намира се между хижите Беласица и Конгур (по червената маркировка) и няма как да бъде пропусната. В Нет-а е пълно с клипчета и доста снимки, затова засега я пропускам "медийно".
Новото бижу е второ трасе, движещо се почти успоредно на описаната по-горе пътека от Божкиното. То ми е личен фаворит, защото има много повече линии и като цяло, може да се нарече универсално - спускачите карат "на цялата газ, копеле" и скачат по многото му елементи, ендуристите мазно опитват всички линии, а XC-тата оцеляват, нахилени до ушите... Идилия!

Тепърва много ще се пише по темата.







ПЕТРИЧ - хижа БЕЛАСИЦА - ПЕТРИЧ (2015)
Не го сложих към гория маршрут, защото спускането от Конгур само минава покрай хижа Беласица. Няма да е справедливо, ако просто споменем червената маркировка надолу към Петрич - макар и не особено дълга, тази пътека си струва!

Качването откъм града става по бърз асфалт, като осемте километра можете да ги "глътнете" за половин, до един час. След ала-балата на верандата на хижата и (не)скромната консумация на храни и напитки, започва спускането. Наричам я Червената пътека, защото такава е маркировката чак до Петрич.

Остро начало с едри корени и няколко сериозни прага. Има и по-лесни заобиколни линии, но в този участък можете да проверите нивото на майсторлъка си... Продължава скоростно, с няколко леки изкачвания по тесния и пообрасъл терен, за да пресече пътя и отново и отново... чак до града. Има няколко вариации, но тракът показва основната линия.
Задължителна.

Задължително ще бъде и новото трасе за спускане, което започва под хижа Конгур и свършва на поляната на хижа Беласица. Момчетата от клуб Vivo са си плюли сериозно на ръцете и буквално са прокарали просека в гората, която върви успоредно на пътеката между двете хижи. Амбициите са за трасе с най-големите скокове у нас, а като гледам какво са направили досега, няма да им е трудно да ги осъществят.
 

Ниво - опитът е силно препоръчителен.


            







ПЕТРИЧ - РУПИТЕ - ПЕТРИЧ
Този маршрут е подходящ за еднодневна XC разходка, в случай, че сте отседнали в района и искате да карате нещо леко и неангажиращо. Хубавото на трасето е, че ако искате да има и екстремизъм, следвайки трака, можете да избутате няколкото хълма на т. нар. Кожух планина (най-малката в България) и да си направите доста екстремни спускания. По този начин лежерното ви XC може да стане опасно WC ( идва от wild country)... В сценария съм включил и екстемно преминаване през ЖП тунел, което никак не ви съветвам да правите, ако не знаете как!
Рупите (селото + храма на Ванга) са задължителна част от трасето, а ако много ви мързи, можете да включите в програмата и минералните извори до оградата на комплекса. 

Преди паркинга на църковния комплекс има нещо като заведение за хранене, където могат да ви направят сандвичи, а при добро настроение на съдържателя, дори и скара. 


Ниво - за всеки, стига да прецени правилно възможностите си. Маршрутът предлага различни линии - и за начинаещи, и за напреднали.  

                            









 
РАЗХОДКА ИЗ ОГРАЖДЕН
Този маршрут е резултат от едно голяяямо каране на Любчо Ботушаров. Известен МТБ-ист, той се беше "барикадирал" в една къща в село Яворница, петричко. Беше взел и заложници - близо 20 души, "подлъгани" да му се вържат на акъла и да карат четири дена в района на Беласица и Огражден. По-късно полицията установи и точното местоположение на базовия лагер - къщата за гости на Изирови. Моето включване беше за третия ден и по-точно за панорамното върто-сучи-спускане по Огражден.
Огражден е планина, която няма дългите изящни бедра на Рила и Централен балкан (примерно), но пък има особен чар. Много напомня за Родопите. Теренът е рошав - нагоре, надолу и карането там изисква добра физическа подготовка, поради постоянната промяна на релефа. Можете да видите селца, в които да се чувствате с по 100-200 години назад във времето.
Посочените по-долу следи (1) позволяват много импровизации - накъдето и да поемете, все ще попаднете на къси, но съдържателни спускания, пътечки, долчинки и прочее МТБ благини. Настройте се за много въртене и в двете посоки, красота и безвремие.
Повече описание за карането ще намерите в коментарите под снимките (1).


Ноември 2013.
Отново три поредни дни в Яворница и ровичкане из пътечките на Огражден. Този път Хер Ботушаров откри лелеяна пътека, за която ще добиете представа от снимките (2), (3) и видеото (2). Следата е под номер (2). Бонус-трак (3) е перфектен за по-късо каране. Краят на следата е малко драматичен, но пък ще видите плантация от корков дъб.
Тук можете да прочетете представяне на района в mtb-bg.com.

Ако сте отседнали в къщата на Изирови в Яворница, гладни и жадни няма да останете! Леля ви Рукие ще ви размаже от домашни гозби и напитки.

Ниво - както казах, трябва да сте в добра физическа форма, а за да карате навсякъде по кривите пътечки, МТБ уменията също трябва да са на повече от средно ниво.
 
(1) (2) (3)             (1) (2) (3)          (1) (2) (2a)   






 
РЪЖДАК (2016)
Това петричко село влезе в устите след проведено детско DH-състезание през 2016-та. Виновни бяха хората от Бела Екстрийм, нарекли събитието DH Rajdak Extreme. Отзивите бяха толкова добри, че при първи удобен случай сме тук.
Трасето не е от най-дългите (1 км), но като добавим пътеката над него + оставащият още около 1 км до границата, може да се получи по-прилично спускане, достатъчна за всек'ви калибри байкъри.

Самата пътека е прелест!
Има няколко елемента с по-ниска трудност и един по-голям скок, на който спокойно би се пребил всеки неподготвен, какво остава за деца... Благата вест е чикън-линията под формата на чуден вираж, така че има компенсация.

Задължително за пробване!


Ниво - качването е по черен път, т.е. не го мислете.
Слизането не е за всеки (ако ще рипа), а ако сте начинаещ, намерете си нещо по-лесно.


            








СКРЪТ - ТУМБА - СКРЪТ
Продължавайки с обследванията на Беласица, логично реших да посетя и северните ѝ бедра. Момчетата от Петрич ме убеждаваха, че там било много стръмно и диво, но как да не провери човек лично, когато види на картата такъв хубав "пунктир" към връх Тумба :-)

До върха не стигнах, поради липсата на достатъчно време, но най-важното е, че успях да заснема и запиша следата на пътеката, която лети през гората. А въпросната пътека е просто прелест! Освен това има още една (червена маркировка), която също не ѝ отстъпва и само въпрос на време е да я запиша цялата.
Иначе от село Скрът започват четири маркировки, които се разделят както следва:
 - синята отива вляво към един от многото водопади (Мангъро) в района
 - зелената се вие в ниските части над селото
 - жълтата катери до връх Тумба
 - червената я хванах в средата на пътя към върха и я проследих около километър надолу към селото.

Снимките ще ви покажат за каква находка става въпрос, а тук обръщам специално внимание на един участък, дълъг около километър. Отбелязан е в следата като Rocky path. Горещо го препоръчвам на напредналите колеги - да го избутат и упражнят уменията си. Стръмно, трудно, много технично трасе, което ще ви изпие силиците, но със сигурност ще го запомните! Снимките оттам са с номера 005-009.
Тракът е само от спускането, защото качването е повече от ясно - по черния горски път.

Северните склонове на Беласица определено крият още много тайни, като със сигурност над всяко едно от селата (Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрат и Габрене) има поне по една подобна пътека. Това прави минимум ОСЕМ! Е, как да не дойде пак човек...
Тук можете да намерите подробни описания от творческите търсения в Беласица на г-н Ботушаров, който определено ме води с обиколка по темата...

Ниво - нагоре може да се върти почти до върха, особено ако сте в добра форма. Спускането в началото е по черния път, а в средата и края по бърза и технична горска пътека, сечаща серпентините.