Поля Чакърова... пардон, Александрова!



И този брой на Туршията се заформя със сериозно варненско участие. Стана някак случайно, но в това няма нищо лошо, защото и двата зеленчука по-долу са повече от класни.
Този път ще започна с дамата, известна на всички ни повече като Поля. За да спазя протокола уточнявам, че Поля беше първо Чакърова, а сега е Александрова.
Моите най-силни спомени и емоции, свързани с Поля, са от периода Чакърова. Затова логично ще акцентирам повече на него, но няма как да подмина и настоящия - Александровския, защото именно в него тя се разгъна в целия си блясък и възможности.
Срещата ни е в едно много приятно заведение на спирката на метрото срещу Интерпред (OneCoffee). Очевидно на втория етаж е удобно за натискащи се двойки, защото докато си говорихме с Поля, ... но, това е тема за друг разговор...:---)

Иии, да започнем със зеленчука!

Зеленчукът е броколи - свежарка с объркани мисли.

Я, още ли са объркани?

От дете съм си все така. Не в смисъл, че съм хахо, а в смисъл творчески безпорядък. Просто мислите ми, под формата на мечти, планове и други графици за живота, често изпреварват действията ми и не мога да им насмогна. Опитвам се да подреждам хаоса през цялото време, а може би именно в него се раждат най-добрите ми идеи.

Т.е. ти си от мисловно разхвърляните, но креативно подредени?

Трябва да ми видиш бюрото и въобще работното място - ще ти трябва пътеводител.

При мен пък е обратното - в главата ми може да няма нищо, но ред трябва да има. Затова ще опитам да те подредя хронологично. Поля Чакърова, Варна, нататък си ти...

Нататък са гимназията с усилено изучаване на английски, хилядите спомени, приятелите и разбира се - радио периода. Баща ми (Енчо Чакъров) се занимаваше с музика - беше диджей, радиоводещ, движеше се постоянно в бохемските среди на тогавашната интелигенция. В голяма степен това определи и моите интереси. Когато през 1992-а разбрах, че в родния ми град стартира първото частно радио, бях един от първите ентусиасти, които потропаха на вратата му.

Така започна ерата Канал Ком?

Така. В следващите три години водех предаването си за инди (от indеpendеnt) музика, което логично се казваше Инди Клуб. Стартирахме с Вики Марков (в момента австралиец). Той именно ме "отвори" на тази музика. И преди него бях меломан и харесвах независимите неща, все пак съм закърмена с Depeche Mode и The Cure, но истинското проглеждане дойде след срещата с Вики и с една касета на The Stone Roses. Сетих се пак за този момент преди няколко години, когато се натъкнах на самия Иън Браун в един хотел в Солун... Изобщо месеците в Канал Ком съвпадат с един много крайъгълен етап в живота ми - ранната демокрация, стачките, ОНОВА световно по футбол, финансовите пирамиди, брит попа, грънджа... индипартита на живо в един варненски клуб, които правехме с Вики, пускайки музиката, която обичахме... Тези неща не се забравят!

По това време се запознахме - точно покрай предаването ти. Помня, че всяка седмица канехте по една рок група, която представяше свой запис, а след това в ефир гостите изпълняваха парче на живо.

Точно. През студиото ни преминаха десетки неформални групари, включително и вие (Жен Шен). Много от тези хора и до днес са ми близки, и макар че се срещаме рядко, имам чувството, че сякаш до вчера сме били заедно.



Чувствата са взаимни. Това е и една от причините да водим този разговор. Онова студио верно приюти и даде гласност на много хора. Повечето бяхме самоуки музиканти, което не ни пречеше да си мислим, че можем всичко. Имаше и много смешна конкуренция кой е по-по-най, в това число и кой ще се хареса повече на Поля...

Тук нищо не мога да кажа. Искаше ми се да знаех това в онези години, хахаха...

Е, никога не е късно да разбереш нещо от един жив свидетел..:---)
Доколкото помня имаше и един период на текстописец.

Да, един ден Юлето (фронтмен на "Спринт" в един от периодите на групата) дойде у нас и почна да си подрънква на китарата новото си парче. Помоли ме да му напиша текст и така на шега се роди "Домино". По-късно песента стана хит и дори от "Мюзикаутор" ми отчетоха авторски...:---)

А парчето си беше наистина добро. Как продължи "кариерата" ти на текстописец?

С мен се свързаха от група „Хоризонт” и искаха да им напиша текстовете, но нещо не се получи. А и не мисля, че писането на текстове е най-силната ми страна. Единственото позитивно нещо в конкретния случай е, че „Домино” е един от най-важните моменти в нашето приятелство с Юлияна, което продължава и до днес. Тя също беше един от онези млади музиканти, които тогава дойдоха в студиото ми. Още беше ученичка в математическата гимназия. И остана в "студиото" на живота ми завинаги. Хахаха, звучи като текст на песен, нали?

Какво пък - пробвала си, получило се е. Помня, че имаше и вокални опити…

О, да - с групата "Думи и Камъни". Толкова да ми липсваше самочувствие тогава, че дори и да съм имала данни, сама се отказах. Мисля, че това беше добре дошло за другите двама членове на групата, Иван и Весо, които според мен се отчаяха още на първата ни (и единствена) обща репетиция. Предишната нощ не бях спала, за да науча всички песни и, да ти кажа, пред огледалото ми се получи много по-добре, отколкото на живо. Уважавах много тези две момчета и мечтаех да бъда част от проекта им, но трябва да сме реалисти, не ми достигаше талант. Както се казва - всяко зло за добро. Момичето, което пя за тях след това, беше Номер 1. На всички нива! (Специални поздрави към Невена, която познавам много преди всички други, споменати в това интервю, поради простата причина, че отраснахме в един и същи блок и в един период бяхме неразделни).

А помниш ли ОНЗИ Джулай?

Мога ли да го забравя?

Може да звучи нескромно, но според мен това беше най-якия July morning, който е правен във Варна. На входа на Морската градина, през сцената минаха поне двадесет групи, а контактите ти с радио Варна свършиха безценна работа.

Ако знаеш къде ме върна - верно, че тогава бяхме екип по организацията. И наистина стана супер. Винаги съм обичала да превръщам собствените си и тези на приятелите ми желания в реалност. Още в гимназията организирах ню уейв партита в зимната градина на Двореца на културата и спорта и в лятната градина на Археологическия музей, които се ползваха със супер успех. Не мога да се конкурирам с Ник обаче - той беше истински терминатор на ню уейв сцената... В годините на "Инди клуб" направих и самостоятелен концерт на една от любимите ми варненски групи от онзи период Nevertheless. Всичко - от намирането на пари за наем на залата, до изработката на постерите, беше мое дело. Въпросният July Morning се случи след това. А накрая полицията искаше да спира тока - нищо непознато...

Всъщност, аз така мога да си говоря до утре, а интервюто е с теб. Нека проследим какво се случи с Поля след Канал Ком.

Радиото вече ми беше влязло под кожата и някак си не можех да си представя, че ще работя нещо друго. Следващото ми работно място беше радио Варна. Там предаването ми отново беше за музика и родни рок групи. Казваше се "Гласове". Мисля, че и там сте гостували...

Гостувахме - още си вярвахме...

Стига, стига - и аз още си вярвам. Това ако го изгубиш, значи си порастнал. Я си спомни за Питър Пан.

Спомням си го често, но за съжаление отдавна спрях да летя насън. Не са хубави тези работи. И като полетяхме, ще ни разкажеш ли за Ники?

Вмъкваш го на точното място в хронологията, защото точно докато работех в радио Варна, срещнах господин Александров. Бях командирована на един Златен Орфей и покрай приятелите на Ники Кънчев се срещнах с бъдещия си съпруг. Разбира се, аз не му се дадох лесно - в началото го "използвах" да ми записва разни редки и уникални изпълнители за предаването ми. Още ползвахме касетки, които той ми пращаше от София. Ники е изключителен меломан. Почти ме комплексира колко много знае за музиката и въобще.

Той ли те "подлъга" към София?

Беше комплексно. От една страна Жоро Тошев ми предложи работа като журналист в "Паралели", от друга, между мен и Ники беше се запалило каквото трябваше да се запали... Варна ми беше поотесняла, а и една такава промяна в повечето случаи действа освежаващо.

Очевидно си попаднала на правилния човек. Не го познавам лично, но знам, че те обича. И не само звездите ми го говорят. И какво - welcome to Sofia! Как се развиха нещата тук?

Започнах работа в "Паралели" и "ЛИК", като освен това стартирах мои рубрики в радиата Дарик и Ретро. Намерих време и за позицията кореспондент на България за Transitions Online, помагах на едно ТВ предаване. Между всичко това се опитвах да намеря и нови приятели...

Не си си губела времето...

Работеше ми се много. Бях преводач за колеги от западни издания, които ми показаха много неща от кухнята. С Джонатан от The Economist интервюирахме тогавашния министър председател Иван Костов, а с Питър от New York Times издирвахме умиращите градове на България.

Имаше един период, в който за малко да те изтървем...

За имиграция не съм мислила сериозно, макар че с Ники кандидатствахме и получихме канадски визи, които наскоро изтекоха. Докато ги имахме успяхме да се поразходим до Канада два пъти - първия път видяхме Ниагарският водопад на температура – 10 градуса, а втория - летяхме с няколко-местен самолет от Ванкувър до Виктория - и двете преживявания бяха екстремни сами по себе си. Иначе поизлязох, пообразовах се, специализирах журналистика в Нюйоркския (2001) и Оксфордския (2003) университети. Срещах се с хора от всякакви религии и култури, придобих нови и различни гледни точки за света и мултикултурността. Идеята за толерантност на всички нива не ми е никак чужда.
Ню Йорк ми даде много - именно в този град открих за себе си неща, които не бях подозирала, че притежавам. Градът ме очарова безапелационно - за мен първообразите на много от нещата, които днес виждам и в други части на света, са именно там. В Ню Йорк си купих и първия дигитален фотоапарат, все още никой в България нямаше такъв. Снимах постоянно и безразборно. В Оксфорд пък се запознах с най-готините хора на света, които са мои приятели и до днес. Карла от Мексико, Флоренция от Аржентина, Асад от Пакистан и Дафна от Израел. Карла и Флоренция са ми идвали на гости в България. Асад и Дафна пък се надявам да посетя някой ден.

След това ли влезе в Грациозния си период (Поля е главен редактор на списание GRAZIA)?

Работата ми в "Паралели" и "ЛИК", и БТА като цяло, ми доставяше удоволствие до едно време. В крайна сметка, това бяха "пиратски" издания - ползвахме чужда информация, която препечатвахме. Исках да започна нещо ново. GRAZIA е изключително популярно списание в Италия, има си своите традиции и милиони фенове. Издава се в 16 страни. През есента на 2003-та се събрахме екипът, а през 2004-та стартирахме с българското издание. Впоследствие се появиха и ОК! и CASAVIVA, които също са лицензни, и много добре приети в цяла Европа.



Кой ги издава за България?

Едно от най-големите издателства за списания у нас - “Атика Медия България”. Стоят зад 7 от най-популярните и най-тиражни списания в България - "Forbes", “Playboy”, “Maxim”, “Grazia”, "Joy", "OK!" и "CASAVIVA".

Т.е. ти си главен редактор на три от тези списания - "Грация", "ОК!" и CASAVIVA". На визитката ти пише Editor-in-Chief.

Така пише. Като "Грация" е най-вървежното - бием като тираж дори “Maxim" и "Playboy"!

Далеч съм от женските списания, но този факт ме изненадва. Мислех, че сексът продава повече.

Оказа се, че не е точно така. При това сме в луксозния ценови клас, където сме абсолютни лидери.

Добре де, кризата не ви ли удари и вас?

Удари целия бранш, но по-податливи се оказаха точно мъжките списания.
По принцип, едно списание се издържа не от тиража, а от рекламодателите. Очевидно производителите на мъжки продукти са отчели по-голям срив на пазара, защото там отливът беше по-съществен. При нас трусовете бяха незначителни - рекламодателите ни продължиха да рекламират женските продукти, които са безсмъртни. Дори и в криза, жената винаги ще иска да изглежда добре.

Сещам се за онзи лаф - "От студ умри, гъзар бъди"!

Държа да уточня, че освен работата около издаването на трите ми подопечни списания, екипът ни се занимава и е медиен партньор на не едно стойностни начинания. Може би едно от най-мащабните е конкурсът ни "Жена на годината". Целта ни е да отличим най-добрите дами в 12 основни категории - мода лица, мода дизайнери, сцена актриси, сцена музика, спорт, изкуство, тв шоу, тв публицистика, тв актриси, бизнес, политика и общество. Има по пет номинации във всяка категория, а критерият ни е базиран на адекватността на номинираните в пространството и заслугите им към обществения живот през последната година.

За читателите, които се интересуват кои са победителите тази година. На какво се научи в списанието?

Научих, че работата върви най-добре, когато я вършиш с приятели. Това не означава, че всеки един член от екипа на нашите три списания ми е приятел в истинския смисъл на тази дума, а че отношенията ни са професионално-приятелски. Аз съм шеф, който е по-скоро дипломат, отколкото диктатор, ако изобщо можем да говорим за подобно разделение на типажите. Годините в списанията, а те ще станат вече повече от 13, ми донесоха и много по-високо самочувствие на професионално и на човешко ниво, въпреки че работата като пишещ журналист не е толкова публична, колкото беше тази в радиото. А може би просто съм пораснала, помъдряла и съм се отърсила от комплексите на детството, кой знае...



Знам, че с Ники сте заклети дромофили. При това от самобитните. Както пишете в блога си, обичате не само Париж и Тадж Махал, но и "...онези страни, дето все завършват на -стан...".

Пътуването ми е в кръвта. С Ники се надушихме на 100% и по този критерий наистина всеки един свободен лев и свободно време се инвестират в това. Обиколили сме доста, но като знам колко още ни чака... Като топдестинации определяме Ню Йорк, Шанхай и Бейрут, макар най-често да се връщаме в Лондон.
Супер интересни са още Севиля, Единбург и Дъблин. Сиатъл ми е на сърце, заради спомена за гръндж поколението. Дори и днес, докато се разхождаш по улиците там, усещаш духа на онова време. Pearl Jam там още са на почит, Еди Ведър е бог за местните! Чувстваш се като във филма Singles…

Разкажи някоя ударна история от по-екзотичните ви дестинации.

Чакаме си на опашката, за да влезем в мавзолея на Мао на площад Тянанмън в Пекин. Минали са 60 минути, а ние едва сме я преполовили – опашката се точи с километри, извивайки се многократно по машабния сам по себе си площад. Някъде по средата на това приключение, припрян китаец от охраната на мавзолея ни обяснява на силно развален английски, че трябва да си оставим вещите и фотоапарата на гардероб и обещава да ни пази реда в опашката. Доверяваме му се, все пак не можем да си представим, че ще се върнем отново в началната точка на голямото чакане. Връщаме се след около половин час и му показваме бележката от гардероба. За наша изненада той реагира така, сякаш ни вижда за пръв път в живота си. Замисляме се, че може би нашите лица за тях са еднакви, както са и техните за нас. След малко разбираме, че причината е съвсем друга и тя няма нищо общо с расовата ни принадлежност. По-осведомени от нас местни се шмугват на старите си места в опашката, след като преди това пъхат почти незабележимо банкнота в ръката на охраната. Разбираме, че свободният пазарен принцип под сурдинка тук просперира, плащаме си и доволно се връщаме в строя. Никой около нас не протестира. Започваме да се смеем на абсурда на тази странна комбинация от култ към комунизма и импровизирано предприемачество. А опашката продължава бавно, но сигурно, да върви напред - като самият Китай!
Ако ми позволиш, ще използвам този спомен за някоя от следващите си истории в блога си. Нарочно не ти разказвам какво се случва когато накрая влизаме в мавзолея, за да е интересно на последователите на блога.



Договорено - ще чакам с нетърпение тази публикация. Звучи интересно.
С Янис Манакос от Huts Spot Thompson например, направихте една много любопитна изложба в /+/SKLADA - Flashspotting.

Обичам да снимам. Снимам докато пътувам - обичам да улавям момента, такъв какъвто е, и не държа толкова на техническите правила. Една снимка трябва сама да говори - досега поне действах по този начин. В момента съм на мнение, че една мини история, обединяваща много елементи и подкрепена от убедителни фотоси, е по-изразителна. А за Flashspotting идеята дойде импровизирано. С Янис винаги сме си говорили за пътувания - и той обича екзотичните дестинации, което не е много типично за грък. Винаги сме коментирали снимките си от подобни пътувания във facebook и на шега сме се подканяли да ги покажем на съвместна изложба. И така от дума на дума, нещата станаха реалност. Името Flashspotting предложих аз – използвах за вдъхновение един от категоричните филмови хитове от собствената си младост - Trainspotting. Имаше страхотен саундтрак, помниш ли?

Помня, разбира се. Хайде сега малко и за музика тогава.

Няма да го крия - луд меломан съм. Музиката ме е "преследвала" винаги - в семейството ми, в детството ми, докато висяхме с уейвърчетата пред ФК (и Ник беше там - изобщо голяма шуробaджанащина, хахаха), в училище, в работата ми - навсякъде. Покрай музиката се запознах и сближих със страшно много ценни хора, посетих уникални места. С Ники ме събра любовта ми към британския рок, въпреки, че слушам и много други стилове. Абе, каквото и да кажа за меломанията, все ще звучи недостатъчно.

Най-силните ти концерти?

Pearl Jam в Wembley Arena през 1996 г, все още бяха на върха в кариерата си.
David Bowie в Carnegie Hall през 2001 г.
Turin Brakes в Brixton Academy през 2002.
Един концерт на Richard Ashcroft и приятели в Royal Albert Hall в Лондон през 2003, гостуваха му Пол Уелър, Кели от Stereophonics и братята Галъхър – тогава все още се понасяха.
Radiohead през 2009 в Прага. Coldplay във Виена.
Ian Brown в Солун.
Depeche Mode, Duran Duran и Massive Attack в София… Сигурна съм, че има още много, за които не се сещам в момента и още много, на които бих искала да отида. Не съм била на техни концерти, но съм виждала на живо - Бьорк в Гранд Сентрал Терминал, Дейв Грол на Трето Авеню и Деби Хари в един гей-клуб под Бруклин бридж в Ню Йорк. Почти да се класирам за концерт на Ник Кейв в Ню Йорк, но се оказа че билетът, който съм си купила, е фалшив. Един истински меломан трябва да има и такова преживяване…
И съм надниквала в предния двор на дома на Иги Поп в Алфабет Сити, пак в Ню Йорк, където човекът си имаше собственоръчно направена статуя от боклук. Истинско произведение на изкуството!

Ако кажа, че си и киноман, няма да сбъркам.

Няма. С Ники, който е завършил кинознание и драматургия в НАТФИЗ, гледаме постоянно филми -предпочитаме плотове, които говорят за обикновени неща по красив начин, независимо от това дали са американски, европейски или пък от Близкия Изток. Между другото, заглавията, които идват тъкмо от тази част на света са най-интересни за нас. Гледам филми и чисто професионално, все пак като главен редактор на ОК! трябва да съм наясно какво се случва в живота на холивудските звезди. Напоследък сваляме и гледаме много американски сериали - там има невероятен прогрес и някои от тях са наистина качествени!

Модата в живота ти?

С нея сме на "ти" много преди "Грация". Имах доста идеи за това как да се обличам и как бих искала да се обличат хората около мен още от уейв периода през пубертета. Музикалните стилове, през които преминах, логично оставиха отпечатъка си. Винаги съм търсила различното. Ако искаш конкретика, не харесвам италианската мода и дизайнери, много ми допадат изчистените линии на северна Европа, свободния стил. Интересна е и шейсетарската френска вълна, която оригинално е повлияна от Великобритания и тази година масово щурмува гардеробите... Харесвам много повече личния стил, отколкото универсализираните тенденции. Много малко хора притежават такъв, повечето просто слагат неща, които са модерни, без да са сигурни дали подхождат на фигурата и личността им. В този смисъл не държа непременно на скъпото и марковото, а на правилното комбиниране. Позицията ми на главен редактор на лайф стайл списания, както и медийните ми изяви, ме задължават да давам и личен пример. Опитвам се да балансирам между модерно, удобно и практично.

И дизайнът не ти е чужд...

Да, харесвам модерния дизайн и модерното изкуство, без да робувам на тези понятия. Обичам много музеите за модерно изкуство или поне тези от тях, които променят гледната ти точка и те изненадват с неочаквани неща. Като оставим настрана ветерани като MOMA, Tate, Barbican, PS1, Saatchi Gallery, Guggenheim, Whitney, съм била в страхотни техни подобия на по-нестандартни за този пазар места като Залцбург, Стокхолм, Мюнхен, Мадрид... Винаги си взимам нещо за спомен от тези музеи. А атмосферата зад белите им стени, където мирише смесено на прясна боя, нова хартия, мастило и току що сварено кафе, ме кара да се чувствам някак заредена.



Последно ще те попитам за политика.

Основно ме вълнува външната. У нас се гледа много CNN. Обожаваме гледната точка и позицията на Richard Quest по всички въпроси. Така или иначе, големите международни събития определят нещата и в нашата си кочинка. Не харесвам имиджа на сегашното правителство. Знам, че той като цяло отговаря на очакванията на масите, но това не е моят имидж. И на приятелите ми не е.
Бих искала управляващите да водят "подопечните" си напред и нагоре, а не назад и надолу. Подкрепям каузи, касаещи обикновените хора. Апелирам да се говори и действа повече за възрастните - отношението ни към тях е огледало за нас самите.

Има ли опити да ви се бъркат "силните на деня"? Метрески като лица от корицата, протежета тук и там...

За щастие досега не е имало натиск. Наясно съм с поръчковия характер на журналистиката в България, особено сред политически ориентираните колеги.
При нас е по-либерално и нямаме подобни намеси. Имаше един комичен случай, в който един от новобогаташите беше изпратил жена си да поработи в редакцията - без заплащане. Да има какво да прави...

И какво направи?

Нищо. Просто в един момент спря да идва...:---)

На кого си се метнала такава лека и позитивна?

Сигурно на баба ми. Живее във Варна, на 92 години е, бивша учителка по математика, директор на училище. Винаги е била позитивна, усмихната, с една завидна лекота в характера. От нея се научих да приемам философски нещата, да си вървя по пътя и да се радвам на малките, но важни неща в живота.


1.2012
Зодия Ник



Зодия Близнаци, Николай Тодоров – Ник не е от лесните. Не е и от най-кривите, но определено се отличава. Отличаваше се още от малък - не играеше с нас на фунийки, не ловеше гълъби в двора на Окръжна болница, не прекарваше следобедите си на пейките зад блока, където се събирахме да играем на "3-5-8"...
Той беше по-различен. Обличаше се в черно, имаше странна прическа, ходеше с едни интересни обувки (наричахме ги "Кларкове"). Компанията му също беше различна - тогава ги наричахме уейвъри...
Освен като съседа от третия етаж, първите ни контакти, с което започна и приятелството ни, бяха покрай Музиката. Като се замисля, всичко в живота му се върти около Музиката. Не, че е велик музикант или фронтмен - просто Тя е "виновна" за повечето хубави неща около и в него.
Музиката ни сближи в репетиционната на моята група.
Музиката ни събра в проектите му "Арахнофобия" и "Арахнофилия".
Музиката го накара да стартира с поредицата концерти "На Тъмно".
Музиката го запозна с десетки меко казано странни птици...
Музиката провокира идеята за дрехите и цялата концепция "На Тъмно".
Отново Музиката го кара да обикаля света и да ходи по концертите на любимите му групи.
Бих казал, че Музиката го запозна със съпругата му (Цвети), с която имат един супер светнат агент на почти седем години - Никита.
Срещата ни е в заведение във Варна, където още с влизането им (цялото Хепи Фемили), забождам въпроса за зеленчуковата принадлежност:

Хелоу, казвай бързо какъв зеленчук си?

Ник дипломатично се обръща към Никита и отговорът не закъснява - "Праз"!

Защо пък праз?

Защото много ми прилича на праз.

Уточнявам, че почти откакто го познавам, Ник винаги е ходил с пънк гребен. Дали ще е цветен и буен, или просто рус и поподстриган, гребенът е константа. Право е детето, можеше и "Чичко тревичко" да каже, даже е близо до зеленчуците.

Лютив ли си?

Когато ме порежеш...

И какво, като съберем праз и Ник, ще стане празник. Скромно започваме.

Защо не, сега са празници - Коледа, Нова година.

Съгласих се.
Връщам те в 1992 г. Тогава започна да правиш първите "На Тъмно" концерти в Орбита (това е бившия Младежки дом във Варна). Как ти хрумна?

По това време здраво ме тресеше ню уейв вълната, а групи като Нова Генерация и Виолетов Генерал правеха в София дарк партита. Идеята беше много добра и аз реших да направя нещо подобно във Варна. За да не са дарк, измислих да се казват "На Тъмно".

Което се пееше в едно парче на Генерацията?

Няма директна връзка, но звучи добре. Така започна всичко.

Много хора все още ги помнят тези концерти. Там доста млади и ученически групи за първи път се качваха на сцена.

Беше много самобитно. Идваха всякакви хора, но основните фенове бяха на ню и дарк уейв и пънк.

След концертите?

През 1994-та реших да направя репетиционна. Бях намерил един гараж на улица Иван Вазов 16, който си мислех, че е много подходящ за свирене. Имах едни музикални проекти в рамките на тогавашните ми групи "Арахнофобия" и "Арахнофилия" и исках да си имаме наше място.

Мда, моето мазе го пазех ревниво за Жен-Шен, въпреки че оттам минаха доста групи, включително сме репетирали и с теб. Няма да забравя как се радваше на онази дръм машина, която ти реши въпроса с барабанистите за дълго време.

Идеята на репетиционната беше да идват и други групи, да стане нещо като люпилня на идеи. Едни от станалите впоследствие известни, репетирали при мен, бяха Maniacal Pictures, НПСНМУ (Никога Преди Смъртта...).
Проблемът дойде с оплакванията на някои от живеещите в съседния блок, че постоянно идвали разни "съмнителни" типове, шумно било, пушели, пиели...

И от дефекта стана ефект?

Нещо такова. Реших вместо да се свири, да направя магазин за българска музика и всякакви дрехи и аксесоари за неформалните (тогава така ни наричаха). Имах касети, т-шърти, мешки, плакати... Първите ми клиенти бяха основно приятели. Тогава фирми като Унисон и Рива Саунд бълваха стотици албуми на любимите групи, и хората купуваха и наваксваха изгубените в СОЦ-а години.
Магазинът беше чисто ученическо начинание. Само като ти напомня, че персони като Психо и Крум бяха продавачи, можеш да се сетиш какво е било.

Това са две варненски личности, известни със своята небрежност и вселенско спокойствие... Спомням си как боядисвахме стените в черно и правихме "интериорния дизайн".

Всичко беше малко несериозно и по тийнейджърски между другото. Хората, обаче, свикнаха с магазина и за годината, през която просъществувахме на онзи адрес, имахме завиден брой клиенти.

Кога нещата станаха сериозни?

Когато завърших Икономически техникум и започнах във ВИНС-а. Преместих се в по-голямо и по-централно разположено помещение (Княз Борис, Варна), увеличих асортимента, имах сериозни продавачи и щом сме оцелели при онази инфлация и Виденовата зима, значи сме се справяли. След това магазинът окончателно се "закотви" на днешното си местонахождение - ул. Воден 18-19.

Как стана това с дрехите?

В онези гладни години имаше обичай да се подаряват платове. Баба ми ми подари едно парче черен плат и аз исках да си ушия гащиризон. Намерих една шивачка и гащиризонът стана много добър. Разни приятели започнаха да ме питат откъде съм го купил, можело ли и за тях, и така ми хрумна, че мога да правя и продавам дрехи. Постепенно шивачките станаха десетина, десените и моделите също, а аз хвърчах из града да събирам готовите и да нося платове, конци и копчета за новите поръчки. Нещата започнаха да стават все по-големи и тогава реших да направя цех. Централизирах нещата и производството тръгна.

Тогава направи и първите си ревюта.

Да, те бяха логично продължение на идеята. Привлякох една млада дизайнерка и в един момент вече имахме първата си колекция. Беше време да я покажем по-официално.



Помня, че вашите ревюта бяха винаги нетрадиционни и на интересни места.

Това беше идеята - ундърграунд мода за различните, неформалните. Местата няма как да са традиционните зали за дефилета. Подлеза пред ВИНС, TIR пред Фестивалния комплекс, басейна на Морска гара, Юнашки салон - все шантави места, на които идваха страшно много хора и се кефеха на дрехите, атмосферата. Винаги имаше и много музика, групи, DJ.

Какви са хората, за които шиете, какъв е таргета?

Започнах с дрехи за приятели, продължихме с дрехи за хора на моята възраст и с моите стилови виждания, а днес вече шием за всички, които споделят съвременната градска култура. Разработваме свои авторски колекции облекла и аксесоари. Марките "NTMN" и "Mиш Маш" са част от портфолиото, а колекциите включват панталони, гащеризони, тениски, пуловери, анораци, ризи, суичери и др. По-голямата част от дрехите се изработват изцяло в собствени модни ателиета на територията на България.

Нещата звучат сериозно.

Така и трябва да е. Мисията ни през годините е насочена към пълното удовлетворяване на интересите на младите в България. Всеки, приел алтернативния начин на живот и забавление за свое мото, е "нашия" човек. Опитвам се да прокарвам и утвърждавам нови идеи под формата на продукти, цялостна визия и концепция, за това как да бъдем различни.



И определено успяваш.
Колко са вече магазините в България?

Девет - Варна, Добрич, Русе, Плевен, София, В.Търново, Благоевград, Пловдив и Бургас. В седем от тези градове, към магазините работят и професионални студия за татуировки и боди пиърсинг. Навсякъде се продават билети за концерти. Смея да твърдя, че сме най-голямата търговска мрежа за алтернативен начин на живот в България.

Т.е. успя да сбъднеш мечтата си магазинът да не е само място за продажби, а и нещо като културно-информационен център.

Може да се каже. Предлагаме и развиваме връзката между музикалните стилове, модата, начина на живот на съвременните младежи. С годините "На Тъмно" се превръща в емблема на градската култура.

Причината за "новото" име NTMN?

Кавичките са уместни - това е същата марка, но с по-интернационално име. Изписаното на кирилица "На Тъмно" не би се продавало лесно в чужбина, докато абревиатурата на латински е вече конвертируема. Имаме клиенти в Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, а скоро, надявам се и в западноевропейски държави.

Нека да обобщим - освен производството на дрехи, "На Тъмно" се занимава и с?

Всичко за графити културата - бои, материали, фестивали.
Всичко около татуирането и студиа за татуировки и боди пиърсинг.
Внос на боди пиърсинг бижута и бижутерия от стомана , в тази посока създадох марката DARKMOON.
Всякакви допълващи алтернативната визия продукти - буквално от обувките, до перото на шапката...
Билети за концерти.
Участие и организация на фестивали и събития.



Стоп, тук ми стана особено интересно. Дай нещо повече за фестивалите.

Както казах още в началото, музиката винаги е съпътствала всичко около "На Тъмно" идеята. В първите ни ревюта участваха Мишо Шамара, П.И.Ф., Gravity Co., Deep Zone... В този ред на мисли, съвсем логично е участието ни и във все повечето фестивали в Бъгария. Партнираме си със Spirit of Burgas, Elevation, Каварна. Вече три години имаме сцена в рамките на феста в Бургас и оттам минаха доста групи. Знаеш, че слабост ми е ъндърграунда и групите бяха от интересните - Ревю, Милена, Джанго Зе, Скреч, Ерекция, Оркестър Карандила. Десетки са. На нашата сцена винаги е най-весело.

Излишно е да питам дали ще продължиш в тази посока...

Абсолютно. Ще.

Оставам на темата музика и ще те провокирам да кажеш нещо за твоя приятел Ману Чао.

За него мога да ти говоря с часове. Той е такъв уникат, че е трудно да го опиша така лесно и набързо.
Запознахме се през 2003-та, на концерта му в България. Танцувахме пред сцената и неговите хора ни качиха горе. Там изкарахме целия концерт, а след това ни покани и на партито зад сцената. После в хотела... Целият му екип са яко куковци и са толкова леки и разтоварващи, че няма как да не ти допаднат. Самият Ману е истински земен човек. С парите от големите турнета прави безплати концерти в Латинска Америка. Широко скроен, без капка надменност и лицемерие, характерни за повечето "звезди".

Доколкото знам, виждате се всяка година.

Аз съм фен и ходя по концертите му. Смешно е, но винаги става така, че някакси се срещаме - било пред сцената, било някъде около стадиона. Испания, Чехия, Унгария, Румъния,Сърбия,Македония ... - всеки път се засичаме и се почват едни пиршества и непринудени разговори.



Да ти завиди човек.
Дромофилството също не ти е чуждо?

Знаеш за човека и какво е, когато е на път. Обичам да обикалям по белия и не толкова бял свят. През живота си имаме не особено много време и аз съм решил немалка част да инвестирам в пътешествия.

Обещал си ми автентичен разказ за Куба. Рубриката "Писмена" на сайта отдавна пита за теб.

Ще гледам да не я разочаровам.


1.2012

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ



По образование съм лекар.
Професионално ангажиран съм във фармацевтичната индустрия.
Ментално съм изряден, сексуално също - поне така казват.
Християнин, преминал през чавдарче, пионерче, комсомолче, седесарче... към момента неутралче.
Какво искам да кажа с всичко това ли?
Че съм един обикновен средностатистичен гражданин на своята България (или Вулгария?).
Приемайки се за такъв и взел твърдото решение да остана и да живея тук, а не някъде на запад, опитвайки се да мисля и сам да стигам до изводите в живота си, логично си спрях телевизора, не си купувам вестници, не вярвам на "политиците". Ходя на работа, гледам си семейството, уважавам си приятелите и при всяка една възможност упражнявам хобитата си.
Едно от малкото неща, в които все още инвестирам огромна емоционална енергия, е природата. Иде ми да стрелям, когато видя някой, който замърсява, поругава и изтезава и без това малкото останали непокътнати от мръсната ни ръка человешка райони. Засега се сдържам (със стрелбата), но ми е трудно, повярвайте.
Тази есен, информирайки се от няколкото надеждни (надявам се) източника в интернет за ситуацията около мен и вас, започна да прониква едно странно напрежение, с акцент върху думите "шистов" и "газ". Напрежението растеше и едни хора, за някои от които знам, че са доста порядъчни и кадърни, започнаха да се държат странно, да протестират, да нервничат и т.н... Позаинтересувах се и разбрах, че те са сериозно загрижени за екологичното равновесие в района на Нови пазар. Не беше трудно да се досети човек, че става въпрос за дадената концесия за проучване на залежите от шистов газ в района.
Добре, казах си, щом тези хора така протестират, значи наистина има нещо нередно. Поразгледах информацията по въпроса в мрежата, видях как в едни филмчета изтичат едни гадости от едни чешми и почти се надъхах и аз. Как е възможна такава несправедливост, как може продажното ни правителство да обрече на разруха Житницата на България?!
После си спомних как бях манипулиран в соц времената, как по време на Възродителния процес висяхме по прозорците с българските знамена и навиквахме по "гадните" турци, как по-късно със сините знамена подкрепяхме назначените от ДС "сини лидери"... и си казах: "момче, ами ако пак те манипулират"?
Отново се порових в мрежата, поразгледах разни сайтове, видях и други филмчета, позачетох се и в мнението на специалистите. Изведнъж картинката започна да става някак по-различна. Появиха се имената на Лукойл, Газпром, няколко известни (с лошо, за съжаление) фамилии, дузина зомбирани (и добре платени) "еколози". И филмът изведнъж от чернобял и с лош звук, стана цветен, 3D и с Долби съраунд!
Стана ми ясно, че всичко е за пари, за много пари!
За влияние - геополитическо, финансово, паневропейско, троянскоконно, правешкомутренско и т.н и т.н., както казваше оригиналният "Бащица" Живков.
За осигуряване на дългогодишен престой във властта.
За запазване на статуквото към днешна дата - тип латиноамериканска държавица, в която управляват малцина, омазали се с капитал и ресурси послушници, назначени от бившите служби и универсални "бушони" за всякакви ситуации.

Точно в този момент се появи новият "Бащица" на нацията и след като неколкомесечните напомпвания на хората бяха дали нужното обществено негативно налягане, той великодушно отвори клапана и позволи на всички да дишат спокойно... Проучвания няма да има!
Прекрасно изигран спектакъл, в който накрая Султанът идва на бял кон и с един замах разрешава проблемите на поданиците си.

Какво разбрах аз за газовите шисти и българските глисти досега?

- добре проучена технология, практикуваща се по света от 60 години, постоянно усъвършенствана през годините

- необходими между 500-1000 декара територия, напълно достатъчна да задоволи на 100% нуждите на страната ни от газ

- с изключение на хидроразрива, всички други параметри и използвани съоръжения и консумативи са както при конвенционалните за петролната промишленост

- по-евтин, т.е. икономически по-изгоден от "нормалния" природен газ. За сравнение, в САЩ към днешна дата цената за 1000 куб. м. е около 100-120 USD, а ние го купуваме за около 400 USD и ще расте

- съставът на използваните "химикали" е широко известен, те са около дузина и няма нищо общо с апокалиптичните изказвания на нахъсаните еколози. Соли, киселини и торове, както и вещества, ползвани в кулинарията

- опасни са течностите, които изтичат обратно от сондажа (аренови производни). Ако ги има, се улавят с цел използване, или се изгарят. Замърсяване може да се получи само при големи аварийни разливи, дължащи се на пълна техническа неграмотност или елементарно неспазване на производствените правила. Звучи зле, но ако това определение се добави към АЕЦ Козлодуй, например, не е ли същото, че и доста по-фатално...

- водата, необходима за пълното задоволяване на търсенето на газ, е около 2% от прахосваното от течове в остарелите водопроводи в страната!!!

- никъде в Европа процесът не е забранен, освен във Франция, където ядреното лоби е могъщо и би изгубило огромни пари, ако допусне подобна разработка.

Със сигурност могат да се кажат още много неща - и ЗА, и ПРОТИВ.
Със сигурност преди да се предприеме такава дейност, трябва да се разгледат всички опции и да се вземат всякакви мерки, за да не стане "...пълна техническа неграмотност или елементарно неспазване на производствените правила...".
Със сигурност трябваше да се проведе мащабна разяснителна акция сред населението, а не да се оставя на медиите, търсещи евтината сензация, да зомбират хората.
От друга страна, къде бяха всички тези еколози и загрижени за природата ни активисти, когато бетонираха Черноморието, Банско, Пампорово, когато "Супер Рила" пусна машините и лифта...
Защо никой не споменава и в момента работещата в Добруджа руска компания за добив на същото?

Един факт, обаче, е неоспорим: Газпром, Лукойл и цялата руска държава зад гърба им, нямат НИКАКЪВ, абсолютно НИКАКЪВ интерес България да търси, разработва и добива собствени газови находища. И не само заради пропуснатите печалби, а и заради цялостната визия на монополист в Европа. Ако в тази част на континента (България, Румъния, Турция) наистина има прогнозираните огромни залежи на шистов газ, пазарът би се пренаредил така, че руснаците ще останат дълги години в партер.
Е, как "Големият брат" би могъл да допусне такова нещо?!
Още повече, че в момента на власт са марионетките на бившата ДС, ръка за ръка с Правешките кланове... И с президент "енергетик", успешно наследен от друг виден такъв.

Това беше и причината да пренаредя мнението и визията си по въпроса. А целия ми интерес възникна точно във връзка с казаното в началото - обичам природата и съм готов да стрелям срещу всеки, който умишлено ѝ посяга.

Не съм ЗА или ПРОТИВ добива.
Не съм и промит син/червен/зелен мозък.
Не ми харесва да ме залъгват с евтини каузи.

Харесва ми да съм информиран.
Харесва ми да върви напред държавата ми.
Харесва ми населението ни да е образовано, мислещо, трудноманипулируемо, да диша, пие, яде чисти въздух, вода, храна.

Смятам, че трябваше да знаем с какви ресурси разполагаме, най-малкото, за да имаме по-силни карти, когато се договарят следващите цени на газа.
От друга страна съм оптимист - бъдещите сценарии са сравнително добри за България.
Или колелото на историята ще завърти и изхвърли настоящите марионетки (май съм прекалено голям оптимист), или "освобождението" отново ще дойде отвън - Газпром и Лукойл ще започнат да експлоатират въпросните находища и тогава "еколозите" ще се завъртят на 180 градуса.
Лошото е, че тогава определено ще съм сериозно притеснен по темата "... пълна техническа неграмотност или елементарно неспазване на производствените правила...".
А, има още един - ще си го купуваме от Румъния.



1.2012