Новогодишен триптих



Казват, че по Коледа и Нова година стават чудеса.
Е, убедих се, че това е възможно. В един ден срещнах трима представители на т.н. ни народонаселение, които прекрасно описват около 90-95% от популацията в България.
За да съм коректен към тях, а и да ги предразположа да са напълно искрени, се разбрахме да останат анонимни. За по-добра прегледност ги нарекох Кифла, Геврек и Баница. От уважение към постите по Коледа.

Кифлата е типичен представител на нежните българки, жените. На тази огромна част от тях, която ежедневно се носи на талази по улици, пазари, училища, университети, болници, учреждения, молове, заведения, телевизионни предавания, радио честоти, кафета, парфета и всевъзможни ъглета... т.е. Тя е навсякъде.
Има различни кифли - едри, мазни, лъскави, вталени, напукани, олющени, нахапани, с мармалад, със захар, с локум... Има кифли с пълнеж, кифли без пълнеж, кифли прости, кифли сложни. Сложните ги наричат още кроасани. Неслучайно и рода отива към мъжки, защото в този мъжки свят, те нямат друг избор.
Каквато и да е обвивката на кифлата, какъвто и да е пълнежа, тя си остава кифла. Не казвам, че това е непременно нещо лошо - много кифли са направили щастливи немалко хора, особено в момент на глад.
Не казвам, че е и нещо позитивно - това е просто факт! Така, както слънцето грее и топли, или вятърът духа.
Нашата кифла е типичен представител на огромната армия от градски кифли, стараещи се да изглеждат като кроасани, но докарвайки го максимум до кифла с мармалад. Познавам я отдавна и неволно станах свидетел на цялата ѝ метаморфоза от обикновена "осморка", през локумка, та чак до споменатата мармаладена "прелест". Галено ще я наричам Фла.

Здравей, Фла!
Радвам се, че се съгласи на този разговор.

Аз се радвам, че проявяваш такъв интерес към мен.

Интересът ми е продиктуван от есе, което пиша. Бих искал да представя събирателно лицето на мнозинството от населението на България - жена, мъж и двуполовото нещо, наречено новобогаташ. Ти ще имаш честта да представляваш жените.

Поласкана съм.

Малко биографични данни?

Тоест...?

Къде си родена, нещо от детството ти, кога дойде в София - такива неща.

Родена съм в Русе, а детството ми си беше най-обикновено. Висяхме по пейките в махалата, люпихме семки и се закачахме с пичовете. Училището не ми вървеше особено, но пък бях секссимвола на класа.

Предполагам, че това те е радвало.

Разбира се! Майка ми винаги ми е казвала, че "по дрехите посрещат, а по грима изпращат". Аз я послушах и не съжалявам. Момчетата ме сваляха, по цял ден киснахме по кафетата, вечер клубче, магазини, дрешки...

И родителите ти не създаваха проблеми?

Всеки си гледаше неговите си работи. Баща ми се интересува само от футбол, а майка ми не можеш да я извадиш от сериалите. Мен това ме устройваше, защото си правех каквото си исках.

А как беше с парите?

Пари не ми трябваха, защото гаджетата ми осигуряваха всичко - от дрехи и бижута, до таксита и заведения. Имах един сладур, който и джобни ми даваше...

Мдаа, животът е лесен!

Животът е както си го напрайш! Млада си, хубава си, мъжете ти се лепят и ти си гледаш кефа. Най са ми смешни разни женички, които пишат по интернет колко е гадно всичко и как не можели да се реализират. Да се видят на какво приличат - лице ли имат, кожа ли, маникюр, педикюр...

Добре де, докога ще си все млада и "хубава" (кавичките ѝ ги спестявам)?

За моя влак винаги ще има пътници. Ще прощаваш, но мъжете сте много просто племе. Един поглед, малко грим, по-дълбоко деколте и сте готови. Майка ми е на 45, но като се понаправи, кварталните келеши човек убиват за нея.

А къде остава духовното? Не те ли притеснява това, че повечето твои връстнички не са чували за Славейков, не са чели Алеко, а за Левски знаят, че е футболен отбор?

Може да ме помислиш за простакеса, но ще съм откровена с теб - духовното върши работа само в спалнята. Нямаш ли кинти днес, за никъде не си. Гледай за какво се пее в поп фолка, гледай Славито какви ги върши, политиците ни и те. Всеки гледа да се уреди, а после може да се прави на каквото си иска. Някои си купуват дипломи и се правят на вишисти, други си купуват костюми и се правят на интелекти, трети пък
си купуват и от двете, и стават политици.

Това последното беше много добро!
Като те слушам, се сещам за онзи виц, в който две "жрици" се срещнали след едногодишна раздяла и едната попитала:
- Мацка, с какво се занимаваш сега?
- Вече излизам само с бизнесмени и политици.
- И какво им правиш?
- Лапам им пенисите.
- Това пък какво е?
- Същото като кур, но е по-меко...

Ха-ха... Много добър! Имам един познат с ресторант - ще му го разкажа.

А мислила ли си за деца?

Еее, тук ме хвана на тясно. Не съм мислила сериозно, защото имам още да си похойкам. Но след 5-6 години, или ако някой пич много ме впечатли, може и да се реша. Мечтата ми е да имам 2-3 деца, но и да имат богат татко, който да ни глези. Къща, коли, басейни, персонал -
така ги виждам нещата...

Мислиш ли, че това е възможно?

Че какво ми е?
Млада съм, готина съм - колко му е да си намеря някой.

В момента има ли някой?

Излизам с едно момче, което ме носи на ръце. Работи като охрана в една фирма и му плащат много добре.

А обичаш ли го?

Еее, много си нахален. Защо питаш?

Питам си, нали затова сме седнали. Интересно ми е, а и се опитвам да те разбера.

Ти досега ако не си ме разбрал, никога няма да можеш...

Реших тук да спра да си записвам, защото Фла, без да иска, намери един прекрасен финал на нашия разговор. Неслучайно древните (в лицето на Ян Хус) са казали - "О, свещена простота...".





Геврекът е еквивалент на Кифлата, но от мъжки род. Среща се навсякъде, където има кифли. Много рядко можете да го видите изолиран - така Той не вирее.
Гевреците също са няколко вида - варени, със сусам, дебели, сухи, твърди, меки, с дупка... И при тях има "еволюция", йерархия, по която можем да ги класифицираме прилежно и точно, но не това е целта на настоящите напъни.
Моят геврек е средностатистичен екземпляр, от малък град, наскоро преместил се да живее в София.

Обещавам да не те бавя и ти благодаря за услугата да те интервюирам.

Нямаш проблеми, батка. Даже ми е интересно. За к'во беше това?

Пиша есе за средностатистическия българин - какво го вълнува, какво иска, какво не иска... такива работи.

Супер! Мен ме вълнуват много неща.

Казвай тогава - какво, кога, колко пъти...

Преди всичко, искам да съм здрав. Знаеш, че без здраве нищо не става. После, искам да имам голяма заплата и малко работно време. Като гърците - по цял ден леж и хилядарките в евро.
Много гледам футбол - мога по цял ден да ти говоря за това.
Алкохолът ми е слабост, но се държа - не се излагам много.
Мисля да спра цигарите, че стана много скъпо, а и от догодина като ги забранят, трябва само по улиците да вися, докато другите свалят мацките в дискотеките.

Абе, ти да не си го репетирал това?

Защо, добре ли ми се получи?

Супер си!
Я, като каза мацки - как си в момента и въобще, какви жени харесваш?

Имам си приятелка, но тя не живее в София. Мисля да я взема при мен скоро.
Харесвам отворени жени, които знаят какво искат. Не да ми се муси и да ѝ вадя думите с ченгел от устата.

А тези, отворените - не са ли по-опасни?

Опасни са, но в тях има огън. Другите са ми скучни. Освен това, знаеш - който го е страх от мечки, да не ходи в гората.

Абе, така звучите много отворени, но после си търсите едни такива тихи, домакини...

Чакай, чакай... кой ти говори за сватба? Питаш ме за мацки и аз ти казвам за мацки. Още много има до сватбата...

И какво да пиша - че българинът не бърза да се жени.

А защо да бързам. Без пари и апартамент, без добра работа, кола, спестявания - за какво да го правя това семейство? Да гладуваме и да се караме само. Само секс не става, трябва и да се яде!
Да не говорим, като се родят 1-2 деца...

Ако ги имаше тези условия, би ли направил семейство?

Разбира се - щом имам пари, ще мога да си позволя всичките глезотии, включително и кой да ми гледа децата.

Каква музика слушаш, остава ли ти време за културен живот?

Моята музика е чалгата - там се казва всичко. Няма да ти се правя на интересен и да ти разправям как ходя на класически концерти и опера. Рокът не го разбирам, диското става, но истината е в чалгата. Там са мацките, там е купонът. Бутилка водка, няколко пакета салфетки и ела ме виж!

Поне си откровен...
Я да те питам за политика. Кой ти е любимец?

Аз любимци нямам - всеки те клати както реши и даже не пита дали искаш. През 4-5 години си сменят ролите, колкото да си помислиш, че новите ще оправят нещата, ама играта е една и съща. Власт, пари, още власт и още пари.

А по избори гласуваш ли?

Гласувам, щото ако не гласувам, още по-лошо. Така поне се залъгвам, че правя и аз нещо.
Последно се излъгах по Бат Бойко - гледаш го пич, казваш си - този ще свърши нещо... а той излезе същия като червените, даже май са от един отбор.

Какво ще кажеш за финал?

Онзи стар виц , дето питали един шофьор какво е най-важното нещо.
Той мислил, мислил и казал "Да ям леб - бял, мяк и пуфкаф... И да и*ъ...".





Баницата е по-особен представител на популацията. Приема се, че е символ на берекет, на успех. Затова в нея се слагат много и по-скъпи продукти. Освен това, приготвянето ѝ е по-трудно, има опасност да не стане, може да се спихне и т.н....
Тук Баницата символизира прослойката на новобогаташите, политиците, набързо и нечестно уредилите се. Баницата стои на върха на нашата постна кулинарна "пирамида". Всички кифли и гевреци през своето съществуване се стремят да станат баници. За тях това е върховен успех и са готови на всичко, за да се случи.

Моята Баница е политик, който доскоро се занимаваше с търговия. По стечение на обстоятелствата, станах неволен свидетел на "развитието" му през последните 15-20 години.
От посредствен ученик, премина през охранителния бизнес, отърка се в няколко силни на деня (повечето са покойници), стана "бушон" на един друг силен, а после малко по малко успя да се набута (или по-скоро го набутаха) в царските листи. Веднъж вкусил от амброзията на властта,
моята Баница беше взел своето решение - "измекяр бе моят татко, измекяр ще съм и аз"!

Познаваме се от доста години и двамата знаем почти всичко един за друг. Предлагам ти сделка - ти отговаряш откровено на въпросите ми, а аз те оставям анонимен. Отделно ще съм ти задължен и благодарен за това, че си намерил сили да си честен.

Знаеш, че съм ти длъжник отпреди и мисля, че сделката е справедлива.

Кое преобладаваше, когато се засили в политиката - келепирът, или поливането на нарциса?

И двете, разбира се. Келепирът беше сигурен, като се очакваше инвестираното да се върне многократно. Знаеш, че с пари съм от доста години. Новото усещане беше поливането на нарциса - чувстваш се някак по-значим, по на фокус.

Изненада ли се сред новото обкръжение, или беше подготвен за средата?

Като цяло нямаше от какво да се изненадам, тъй като аз знаех с какво се захващам и къде отивам. Освен това, с хората, които ме поканиха в политиката, имахме отношения и преди това. Тук схемата е повече от ясна - даваш едни пари за една кампания, издигат те (или твой човек) чрез определена партия, овластяваш се и в рамките на мандата изиграваш картите си така, че да можеш да върнеш инвестираното, плюс добра печалба.

А някой мисли ли въобще за хората?

Всеки мисли за себе си!
Така е било и така ще бъде. Западните демокрации просто имат по-дълги традиции, а и тяхната политическа класа е вече добре ояла се, т.е. може да си позволи лукса да направи и нещо за хората.
При нас ще мине още доста време, докато се обособят маститите играчи.

Искаш да кажеш, че светлина в тунела няма и няма да има.

Има една европейска муждукаща искрица, която може и да се вижда в далечината, но е толкова слаба, че не си струва да се залага на нея.

На всички нива ли е такова положението?

Абсолютно.
Правителство, Съд, Прокуратура, Народно събрание ... няма лабаво! Сценарият е написан и просто трябва да се изпълнява. А си кривнал, а са те изправили.

Добре, а кой пише сценария?

Мисля, че се пише отвън. Основният автор е Русия, но и Щатите не пропускат да се мушнат между редовете.

Как мислиш, защо се получава така?

Защото сме шепа продажници. Още от началото на Третото царство. Русофили, русофоби, междуособици, братоубийства. Вместо да си гледаме неутралитета и да страним от конфликтите, ние (подкокоросвани отвън) като сърбите - все на гол тумбак с пищовите...
И пак преди 40-те години на миналия век сме били добре, но Червената армия и последващия комунистически режим определено ни разказаха играта.

Няколко блиц въпроса?

Давай.

БСП - ДПС?

Майка и дъщеря.

ДПС-Атака?

Скачени съдове.

Бойко Борисов - Първанов?

Ортаци.

Енергийната мафия?

Най-голямата и най-силната! С тях не се занимавай.

Белене?

Огромна далавера. Само отвън могат да спрат това да се случи.

Козлодуй?

Минала и настояща далавера.

Медиите?

Платени служители на власт и ресурс имащите. Концентрират се все повече около един-двама играчи, които дирижират повечето неща в държавата.

Добре си информиран.

Такава ми е работата.

Ти като какъв се определяш?

Аз съм бизнесмен. Влязох в политиката, за да спечеля пари и власт. Масата "политици" в България са като мен. Усвояват се много, тепърва ще се усвояват още повече пари, така че интерес, както и келепир, определено ще има.

Какво ще спечели Държавата от това?

Най-вероятно нищо.
Или ако спечели нещо, то ще е косвено - ще има повече богати хора, които ще си харчат парите тук. Ще има и много бедни, но това е неизбежно.

Доста цинично.

Но вярно.

* * *

Това е положението, драги телевизионни зрители и радиослушатели.
Кифла, Геврек и Баница - 90-95% от популацията.
Искрено се надявам да греша и тези проценти да са по-ниски, но действителността ми говори друго...
Пожелавам ви една нова и здрава 2012-та, която да опровергае цинизма, да превъзпита непукизма и да овладее пантъпизма, загнездили се в душите на популацията ни.

За много!



12.2011
Студио Авангард



Дойде време да ви представя един интересен кръжец. По празници традиционно се прибирам във Варна, а локацията на въпросното трио е точно тук. С Димитър Дачев се познаваме от неприлично много години, с Павел Крачунов от достатъчно, а с Пенко Пенков са безрамно малко.
Три коренно различни характера, нестабилна смес от емоции и професионализъм, талант и творчество, плътски забежки и безпътни помисли...
Както може би се досещате, същността на представителите на Авангард Студио е повече от зеленчукова и това е основната причина за следващото интервю.

ДИМИТЪР ДАЧЕВ

Здравей, Димо!
Започвам с теб, ако щеш и чисто поради хронологичната компонента. Познаваме се от хиляди години и сме надробили какво ли не във времето. Желанието ми е да те представя на читателите на Туршията такъв, какъвто си. Нещо против?

Нищо (засега). Да видим докъде ще стигнеш...

Преди всичко е традиционния въпрос!

Знам, знам - определям се като зелка.

Защото?

Има форма на глава, на мозък. Лесно се реже, но пък е голяма и продуктивна.

Съгласих се.
Знаеш, че поводът за този разговор е новата ви "обител", а именно Авангард Студио. Хайде да разкажеш повечко.

"Обителта" се намира на ул. Топола №4 в град Варна и е едно прекрасно местенце, с което особено се гордеем. Пипнахме го така, че да предразполага към продуктивност и позитивни емоции както нас, така и клиентите ни.
Основната идея беше независими фрийлансъри да се обединят под един покрив и да творят на спокойствие. Аз и Пенко, като представители на NT Video от една страна, и Павел, заедно с целия му диоден бизнес.
В момента сме на финалната права и с новата 2012-та се надявам всичко да заработи.

Като каза NT Video, редно е да представиш това начинание.

Това е фирмата, която създадох през 2002г. година, след като три поредни лета бях работил като видео оператор, снимахме туристически репортажни филми. Бях понаучил доста неща за цялостната организация на този "жанр", като реших да създам собствено студио в Несебър. Продължихме с производството на туристически репортажи, а впоследствие и на PR и документални филми, музикални клипове, телевизионни реклами.
След като се запознахме със Стоян Михалев (Студио Киора), започнахме да правим съвместни проекти. И в момента работим по някои неща.

Да, свидетел съм на това "съжителство" и наистината продукцията е повече от добра. Но ако мога го квалифицирам, това е поръчковата, for living работа. Желанието ми е да поговорим за чисто творческата ти същност. Уточнявам за читателите, че ти си един много талантлив фотограф. Силата ти е в играта със светлината, пресъздаването на образа... Нека "покопаем" в тази насока.

Благодаря за добрите думи. Нескромно ще се съглася с теб. Тръпката по запечатания образ я дължа на баща ми, който още когато бях на 3-4 години ми показа как се копира на фотохартия - осветявахме я с долепени ключ или други дребни предмети и я проявявахме, за да видя как се създава негативно изображение. След това ментето Дядо Мраз (който недемократично беше изместил оригинала - Дядо Коледа от живота на децата) ми донесе вместо електрическо влакче (за което изрично му бях писал писмо), фотоапарат Смяна 8M. Това беше началото. През всички години, докато снимах на филм, технологията за заснемане на изображение и желанието да запечатвам спомени, бяха водещи. Чак когато навлезе цифровата фотография и започнаха да се създават с лекота и да ни заливат неограничен брой еднообразни цифрови кадри, започнах да оценявам създаването на изображения като изкуство. Запалих се по класическите художници - портретисти, като Рембранд, сдъвках портретистите - фотографи от 19-ти и 20-ти век и усетих нужда да създавам собствени стойностни неща.

Нека първо да сложим на светло инструментариума. Давай хронологично.

В детската градина стартирах със СМЯНА.
Като ученик получих ФЕД5.
В късните ученически години се гордеех със Z-Up 140 Super Zoom 35mm на Konica.
Като студент се снабдих с Optio S на PENTAX.
След това NIKON D200, като към момента снимам и с D300, D7000 и D700. Отделно обективите. Светкавици, постоянно осветление. Смея да твърдя, че имам достатъчна за сериозна студийна работа техника.

А как стоят нещата при камерите?

Там също можем да се похвалим с добри попадения.
Като дете снимах първите си филми с 8мм Аврора, сделана в СССР и със Super 8mm Canon, made in Japan. През 90-те снимах с компактна Panasonic A1 на VHS (с която заснехме един клип на твоята група Жен-Шен, нека не забравяме!), PANASONIC М9000, след това CANON XL1, Z1 на SONY.
Със Стоян точим зъби за собствен RED Scarlet, която заедно с Epic са последен писък за повечето светила в голямото кино.

Ако мога да обобщя, разполагаш с всичко необходимо за производството на качествена фото и видео продукция на световно ниво. Време е да поговорим и за талант...

Мога да кажа, че имам самочувствието да показвам работите си. Доколко съм се справил, ще преценят консуматорите на продукта. Знаеш, че слабостта ми е фотографията. Ако прескочим необходимата за физическото съществуване рекламна и продуктова фотография, истината е в арта. Освен сребърен медал за цветна фотография от FIAP, който получих през 2010, спечелих и конкурс на Bulgaria Air за кадър за рекламна кампания и за награда ходих до Барселона.





Участвах в изложбата на Фотоакадемика 2011 с мой кадър, имам и доста кадри, които са попаднали в разни вирусно разпространяващи се в мрежата класации от типа "Breathtaking Examples of Bokeh Photography". През 2009 пък създадох малък скандал с един кадър на десетина полуголи момичета с пионерски връзки, снимани пред паметника на съветската окупация край Варна, който беше отпечатан в размер за билборд и представен в сградата на Радио Варна като част от един проект "20 години".



Спомням си една твоя идея за фотографски конкурс с фотоси, заснети с мобилен телефон. Беше натрупал завиден материал.

Идеята за въпросната изложба е все още нереализирана, проектът се нарича "Cabaret" и представя женски тела, осветени с остра светлина и заснети с доста стар мобилен телефон.



Как оценяваш фото ситуацията в БГ?

Като вирусна епидемия, което не е непременно лошо! Разбира се - най-големият печеливш от тази ситуация са търговците на фотографска техника. Минусът е, че пренасищането с дигитално съдържание и лекотата, с която то се създава (независимо дали е видео, фотография или музика), отнема магията, която и трите изброени са носили преди, само защото е било трудно да бъдат създадени in the first place.

Можеш ли да се изхранваш само с идеите си, или компромисите са неизбежни?

Категорично мога.

Т.е., отново отиваме на тезата за "Златната среда”?

По-скоро за "златната периферия", не е за мен средата ;-)



Портфолио


* * *




ПЕНКО ПЕНЕВ

Логично е да продължа разговора с "новото лице" в NT Video - Пенко Пенев. Запознах се с него в далечната 2003-та, когато започна работа във фирмата. Оператор, логистика, сътрудник - минал е през всичко в този бранш, като през 2009-та поема ръководството на продукцията, свързана с туристическите репортажни филми. Мисля да го отклоня от стандартните въпроси как се справя и колко трудно е пробил, и да му "забода" няколко актуални...

Според теб какво се случи със "сапунения мехур" АЛМАТУР?

За жалост, АЛМАТУР фалираха и много хора останаха излъгани, като най-вероятно няма да си получат парите. В туристическия бранш има твърдения, че всъщност компанията е била част от друга руска компания и реално фалита е можел да се избегне.

Отново "Руската следа"... май няма да можем да се отървем скоро от прегръдката на Мечока.
Като цяло, какво е състоянието на българския туризъм в момента?

За туризма в България мога само да кажа, че се развива в положителна посока. За сравнение ще дам 2004-та, в която туристите бяха 3-4 пъти повече, но услугите, които се предлагаха тогава, бяха недостатъчни и некачествени. Това доведе до един постепенен спад на чужденците, посещаващи нашата страна. Последните 2-3 години прави впечатление, че може би заради по добрите условия, които се предлагат от българските туроператори, се наблюдава ръст. При това от страна на по-платежоспособните. Като че ли преди туроператорите гледаха на нещата по-комерсиално. А сега някак си разбраха, че за да вземеш, трябва и да дадеш.

Как се работи с актуалните туроператори?

Ами, добре се работи с българските туроператори. Аз лично съм доволен от бизнес отношенията си с тях. Разбира се, понякога трябва да се правят компромиси, но в кой бранш не е така? Ако всеки прави това, от което разбира, нещата се подреждат сами. Когато организацията е добра, се работи много лесно.

Туристически репортажни филми - снимате доста сафарита и екстремни атракции за туристите. Как се приема това, дисковете още ли са без алтернатива, не е ли време за USB-гривни и подобни "нови" носители?

DVD-тата са все още актуални. Може би поради факта, че няма друга по-популярна алтернатива. Дори все още се поръчват видео касети от чужденците. Всички нови съвременни носители (като USB FLASH), са по-лесни за използване, но то е като да си купиш книга, или просто да я прочетеш в интернет. Човекът според мен има желание да притежава нещо, което има стойност за него - като притежание, като собственост, като сувенир. Нещо, което е ценно, според неговата ценностна система. Да го подреди в библиотеката си, редом с книгите, като хартиените снимки, които са подредени в албумче.
USB-то е само памет - в лаптопа, по-папки.

Можеш ли да ни разкажеш някоя интересна история от "полето"?

Във връзка с въпроса ти за DVD-та, се сещам точно за недоволни клиенти, които бяха получили не видео касета, а DVD и държаха да върнат DVD-то, защото нямали какво да го правят. То бяха разправии и извинения, само и само мир да има.

Ситуацията на пазара и конкретно при теб след 1-2 години?

Много е трудно да кажа в професионален план каква ще е ситуацията при мен, но аз съм оптимист и гледам напред и нагоре. В общ план мисля, че ще се случат много положителни неща - както в туризма, така и в държавата.

А зеленчукът ти е?

Люта чушка.




* * *



ПАВЕЛ КРАЧУНОВ

Третият (но не и по значение) участник в разговора ни днес, се нарича Павел Крачунов. Дори бих казал, че той е в основата на интервюто, защото ако не беше забелязал това уютно местенце, наречено офис на Авангард Студио, нямаше да имам повод за подобна среща.

Третото ЗДРАВЕЙ за днес е насочено към теб.
Мога да разказвам много за мисловните ти и творчески залитания, но първо мисля да подредим нещата с Авангард идеята.

Авангард-ната идея се зароди преди около 5 години, когато започнах да се интересувам от вноса на осветление и по-точно на диоди (или т.н. лед-ове). Подготвих се теоретично, направих няколко контакта и реших да се пробвам.
Когато регистрирах фирмата, неслучайно избрах името АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ. Идеята ми беше с времето да направя нещо като инкубатор за добри и свежи идеи. Вече се бях пробвал в развлекателната индустрия и определено исках да затворя кръга.

За творческата част ще те попитам след малко. Сега просто се опитвам да подредя Авангардите.

Не е толкова трудно - под "шапката" Авангард Ентъртейнмънт стоят Авангард Инженеринг (електроизграждане, монтажи, окабеляване), Авангард Лед (всичко, касаещо диодното осветление) и бъдещото Авангард Студио. Всичко това се нарича Авангард Груп.

Доколкото си спомням, всичко започна с диодите.

Точно. През 2007-ма стартирах с първите партиди и нащата потръгнаха изненадващо добре. Всяка година растем с около 60%, включително и в последните две кризисни.

Как си го обясняваш?

Както винаги, има субективен и обективен фактор.
Субективният е, че се старая да внасям само качествени и проверени продукти, които освен това са с две години гаранция. Старая се да съм коректен към клиентите и това се връща.
Обективният фактор е повече от светлото бъдеще за диодното осветление. Цените паднаха драстично, качеството се вдигна в пъти - няма как това да не е успешен продукт.

Кое всъщност прави диодите средство на избор?
Би ли обяснил като на шестокласници основните им предимства?

Изключително икономични, с осем (до десет, засега) пъти по-висока ефективност от крушките с нажежаема жичка. Тази ефективност се повишава с всяка година.
Имат много по-дълъг живот (с години) - 50000 часа. За сравнение, обикновената крушка свети максимум 1000 часа, а луминесцентната 4-8000 часа.
Огромно разнообразие на цветове и нюанси - да не забравяме, че диодите отдавна завладяха мониторите на телевизори, компютри, телефони.
Изключително лесен монтаж и почти никакви средства за поддръжка.

Мисля, че изложеното дотук е повече от достатъчно.
Мога ли да ви нарека големи риби, или още се учите да плувате?

Да плуваме - можем.
С размера - справяме се.
Не мога (а и не искам) да се хваля, защото този сектор в България има тепърва да се развива. Залагам на качеството, а не на количеството. Не един от конкурентите ни се пробва да вкара нискокачествена "ширпотреба" и си понесе негативите.
В тази връзка, един от проблемите за разрешаване е стандартизацията. Гледаш, уж еднакви диоди, а светенето им е коренно различно.

Т.е. и тук има ментета?

Разбира се, къде ли няма...

С кои обекти можеш да се похвалиш?

Хотел Адмирал, Община Одесос, Гранд Мол, Летище Варна... започва да се заформя портфолио. Отделно много малки и големи подизпълнители купуват директно от нас.

А с какво се занимаваше преди диодната ера?

След като си взех дипломата от МЕИ, поемигрантсвах в Щатите. Учех, работех, помотах се и разбрах, че професията емигрант не е за мен. Неслучайно в учебниците пише, че развиващите се икономики дават много повече възможности за изява.

Да, но доколкото си спомням, ти не започна ведната с работата.

О, да - бях в ентъртейнмънт периода, но без Авангард отпред...
В Америка работех в един музикален магазин и оттам си бях накупил почти всичко за домашно музикално студио. Отделно имах група (АПРОПО), с която достигахме до 12-то място в БГ топ 100, спечелихме конкурс за БГ таланти, често гостувахме по музикалните радиа и телевизии.
2004-2005-та заснех два клипа, а след тях дойде и участието ми в Music Idol.





Помня, че това беше един доста забавен период.

Отвсякъде!
И на трите кастинга стигнах до София, а там бяхме в петзвездни хотели, десетки интересни таланти, няколкодневни купони... Няма как да не ти допадне "звездния" живот, па макар и за малко.
По-важното е, че там се запознах с разни полезни за бранша лица.

Май навлязохме в творческата част на разговора.
За читателите ще поясня, че Павел пее и свири на китара от десетилетия...:---)

Единственото число е по-удачно.

Добре де - каква е настоящата концепция?

В момента трупам материал и умишлено задържам нещата. Вече преминах през етапа, в който бързах да запиша нещо и да го пусна в ефира. Този похват има само временен ефект - грейваш и после те забравят.
Когато преценя, че имам достатъчно време и средства да направя "Големия взрив", и след това да поддържам нивото на "експлозията", тогава ще бъде Голямото завръщане.
Отделно мечтата ми е да се занимавам с продуцентска дейност, която да включва всичко - музика, визия, сценични изяви, студийна дейност и т.н. Неслучайно фирмата ми са казва Ентъртейнмънт.

Пропуснах да ти задам дежурния въпрос - като какъв зеленчук се определяш?

Кисела краставичка.



* * *

Зелка, люта чушка и кисела краставичка - това са "героите" на най-новото арт студио във Варна. Качествен "зеленчук", предпоставка за силна "туршия", която можете да намерите на ул. Топола 4, в град Варна.
Излишно е да клиширам текста, като им пожелая успехи и творчески висини...
Просто нека са здрави, за да авангард-изират себе си и околните така, както най-добре могат.


12.2011
Слънцата на Яна



Напълно в стил БГ кавалер, правя път на дамите и предоставям третата "туршия" от новогодишния брой на медията на Яна Стоянова.
Познаваме се отскоро, но изцяло аз съм този, който губи от липсата на по-голяма давност в отношенията...
Родена и израстнала във Варна, тя е от хората, които няма сами да дойдат и да се напъхат в обектива ми, въпреки, че е скорпион. Помолих Яна за този разговор, защото смятам, че се занимава с нещо достойно, интересно и различно, т.е. изцяло отговаря на критериите за "зеленчук".
Срещаме се на нейна територия, в дневната на основния повод за срещата ни - целодневна занималня Слънце.

Не че не съм идвал тук, но днес май е доста населено?

И аз съм изненадана - явно по празниците децата само се пречкат...:---)

Това е само, защото те беше подгонил скепсиса на тема "а сега накъде".

Той още не ме е оставил, но май е редно да почнем с нещо позитивно.

Правилно!
Малко хронология винаги е едно добро начало.

След като няколко години работих в една корабна агенция и буквално си умирах от скука, внасяйки, изнасяйки и агентирайки, с две приятелки решихме да направим детска градина. Основахме си фирма, заровихме се в документи и се оказа, че за начало можем да стартираме като целодневна занималня. На първи февруари 2008-ма стартирахме с цели две деца...:---)

Доста тонизиращо.

Шегувахме се, че бяхме повече от "питомците" си.
Оказа се, че проблема е в порочната (и доста корумпирана) практика, занималните по училищата да са свързани кадрово и финансово с преподавателите в началните класове. Така родителите едва ли не бяха принудени да записват децата си, дори и да не им харесват условията в съответното училище. Поради тази причина ние преживяхме една доста трудна зима.

Тъй като и аз съм родител, мога да кажа, че доверието към теб и занималнята ти се печели бързо след личен контакт и дори само няколко часа тук. Децата усещат, че при теб е различно - и като отношение, и като атмосфера.



Радвам се, че мислиш така, но за да го помислят повече хора, те просто трябва да опитат. А поради посочената по-горе причина, това става по-трудно.

Фактът, че сме почти 2012-та, а "Слънце" продължава да съществува означава, че въпреки трудностите, нещата са потръгнали.

Преминахме през кадрова "чистка" и година след началото, двете ми съдружнички се отказаха. Аз се заинатих и не само че продължих, но и родих София. Навлязох в определен ритъм, наех квалифициран персонал и нещата се закрепиха.
През 2010-та дистанционно завърших курс за сертифициране по методиката на Мария Монтесори и "ъпгрейднах" нивото, но действителността набързо ме "даунгрейдна" с цените на комплектите за обучение на децата...

Я разкажи с две думи - каква е тази "истерия" по Монтесори?

Чак пък "истерия"... Просто изкривения в България маркетинг преекспонира нещата.
През трийсетте години в Италия, в един работнически квартал, жената се е заела да провежда занимания с около 60 деца на социално слаби родители, различни по възраст, които са били почти със статут на бездомни. Въвела е уникална за времето си система на обучение, резултатите от която бързо се популяризирали. Методите ѝ били толкова успешни, че скоро и родители на богати деца започнали да проявяват интерес. Така нещата се разрастнали, за да се стигне до днешната фондация и международно признание.

Би ли описала как протича един ден при теб?

До 10.00 пристигат всички деца, като по-рано дошлите закусват, мият се, разтребват.
Следва т. н. "лайн тайм" - всички сядат в кръг и всяко дете разказва къде е било, какво е правило, какво смята да прави, какво го вълнува... Пеят се песни.
Към 11.00 имаме 40-45 минути игра с наличните при мен комплекти.
В 11.45 се обядва, а в 13.30 започва занималнята.
Имаме и ученици (засега до 4-ти клас), които в зависимост от смяната също имат отделни занимания.
Веднъж седмично водим децата на ателие (Шулверк), където пеят и свирят.
Имаме и занимания по йога, английски, доскоро и народни танци - отново веднъж седмично. Лятото ги водехме на езда.



Така като те слушам - не скучаете.

В никакъв случай. Старая се да запълвам качествено времето, прекарано тук. Трудностите идват и от факта, че самите родители не ми помагат особено. Като пример ще дам факта, че след Коледа, почти всяко дете беше с плейстейшън. Нали се сещаш колко неравностойна е "борбата" с това...:---)

Е, ти отваряш цяла една нова тема - аз я наричам "За профанизацията на нацията"... Няма как от тази нова болест да не боледуваме първо ние - родителите. Малцина са опазилите се, не са особено много и борещите се. Повечето са тежко заразени и лек май не се забелязва. Нормално е това съотношение да е сред родителите, с които работиш.

Картинката както винаги е комплексна. Общество - родители - деца - училище... система от скачени съдове, където трудно можеш да се месиш. Това, което аз правя е, да опитам да дам на децата преди всичко добро отношение, разбиране, малко помощ, когато е необходимо. Неслучайно девизът ни е "Вашите деца са нашите слънца".
Не мога да кажа, че съм очарована от средата, в която живея, но не съм и разколебана. Мисля да продължа да търся подходящата форма, чрез която да правя това, което мога най-добре.

Как ще коментираш "зверската" си специалност от ВИНС-а, свързана с информатика и програмиране?

Това никак не ми се коментира, но мога да споделя какво правех успоредно на следването си.

И то е?

Актьорско майсторство.
Много исках да стана актриса, но родителите ми бяха на друго мнение. Въпреки това, след като ме приеха във ВИНС Варна, аз се запознах с Желчо Мандаджиев и започнах да ходя на уроци при него. Година и половина, без да плащам. Желчо ме надъхваше за всичко в театъра, като успя да ме убеди да кандидатствам и във ВИТИЗ. Толкова искаше и се радваше да преподава. Накара ме да напиша материал за Петя Дубарова, а след това започнахме да го репетираме, за да го изиграя. Аз обаче, нещо се притесних и отказах. Той настояваше и аз спрях да ходя на уроци. И до ден днешен съжалявам за това, защото той казваше, че "ще умра с отворени очи, ако не го изиграеш...", а аз така и не го направих.

Не знаех за това ти минало.

Малко хора знаят.
След това продължих в школите на Коко Проданов, където за първи път се качих на сцена, Илия Пенев, с който много се обичахме, Михаил Мутафов, Дафинка Данаилова. Може да се каже, че познавам гилдията.

Добре де, а защо се отказа?

Отказаха ме. След като се явих на изпита в София, още на първия кръг ми казаха, че имам говорен дефект... Тогава махнах с ръка и реших, че тая няма да я бъде.

А не поигра ли някъде след толкова сериозна подготовка?

Поиграх - в местните кабеларки М Сат и RD TV. Предаванията се казваха "Остро" и "Здраво ТВ". Бяха някакви евтини шоута от типа на "Тутурутка", където бях и водеща, и репортер, и актьор. По онова време се забавлявах, но не мога да кажа, че се гордея с този си период.

Тогава и времената бяха такива - повечето от нас тепърва изграждахме вкуса си и се учехме на традиции, естетика, стойностно.
Не те попитах като какъв зеленчук се определяш.

Определено съм домат - лесно се изчервява, лесно се разпльоква, обичам го.

Т.е. си притеснителна... как се бориш с това?

Със сарказъм и лека циничност.

Успяваш ли?

Уча се, но както казах, понякога доматът се разпльоква...



Целодневна занималня Слънце можете да намерите на адрес Варна, ул.Воден 28, ет.2, 0885 827 504
Писмена на Яна можете да прочетете в съответната рубрика на Хипертуршия.сом


12.2011