Стоян Михалев - непознатият



Допреди 20-30 години никой не беше чувал за руколата, като даже се смяташе за плевел. Днес нещата са различни - във всеки изискан и добър ресторант е на почит, като бързам да уточня, че руколата няма нищо с глухарчето. Даже са от различни семейства. Що за увод е това, ще попитате. Нормален, ще отговоря аз, когато става въпрос за "зеленчука" Стоян Михалев.
Говорили сме десетки пъти за музика, за Киора, Стоян и Виктор, музикалните продукции, зад които стоите, телевизионните ви реклами и т. н.
Отделно, за всичко това е писано из нет-а с тонове...

Аз тогава да си ходя...

Повода да те потърся за този разговор са нещата, които хората не знаят за теб. Ще ми се да си поговорим за политика, за кино.

А, тогава няма да си ходя.

Така де, всеки знае кой е Стоян Михалев, всеки е чувал и припявал "Вярвам в теб", но не всеки знае с какво се занимаваш извън музиката. И тъй като мисля, че това, с което се занимаваш е стойностно и те различава от масата, съм убеден, че имаш място в този сайт.

Благодаря за оценката. Трябва само да внимаваме със споровете, че като знам колко време отнемат, ще ти задръстим сървъра...

Днес няма да спорим. Само чинно ще си записвам.
С ДСБ ли да започнем, или с киното?

Нека да е с ДСБ, че е хронологично е по-напред.

Ами, ти си на ход - как, кога, защо...?

След като правителството на Иван Костов и в частност самият той бяха отстранени чрез масирана медийна атака, хората се потопиха в несбъднатите си 800 дни. Помниш, как цялата медийна машина заработи за обръщане на общественото мнение, плюс назначаването на Царя за осигурител на завръщането на БСП през задния вход на властта. Към края на 2004-та положението беше започнало да става меко казано нетърпимо. Мутри, ДС-та и всякакви съмнителни елементи се бяха наместили навсякъде из управлението на страната. Иван Костов се беше оттеглил от активната политика, като дори в СДС определени хора подготвяха изключването му от съюза. Горе-долу такава беше обстановката тогава.
Както се казва, назрявала е "революционна" ситуация.

Неуместно иронизираш. Знам, че страниш от политиката, но по онова време в България се извършваха сериозни престъпления и подмяната на вота на хората беше факт. От една страна бяха излъгани от Кобурготски, от друга, реално управляваха бившите началници на комунистическите служби и руските им кукловоди. Да не говорим за десетките червени активисти (пребоядисани в жълто), които уреждаха близки и роднини с държавните благини.
А Кобургът не беше ли агент на ДС, вербуван още на младини?

Симеон няма досие, така че не можем да го наречем ДС агент, но "завръщането му" в България и имплантирането му в политическата ни система беше осъществено основно от хора, приближени към бившата Държавна сигурност.
Спонтанно ли създадохте ДСБ?

Може да се каже. Разбира се, имаше организация - първоначално чрез интернет сайтове, форуми, за да се стигне до първата ни голяма среща в аулата на ВИАС. Там се обединихме около желанието си страната ни да върви нагоре и напред, изповядвайки западноевропейските ценности, а не надолу и назад, влачена от колониална Русия.
А как стана връзката с Иван Костов?

За всички нас Иван Костов е премиера, който до този момент беше най-успешен. Хората бързо забравят, особено когато са "услужливо" подвеждани от платените медии, но точно неговото правителство от руините на жанвиденовите небивалици, благодарение въвеждането на валутен борд, успя да спре хиперинфлацията и България отново да си стъпи на краката. Изчисти мутрите от улиците, въведе касовите апарати, приеха ни в НАТО, подготви приемането ни в Европейския съюз. На фона на всичко това, след масирана руска медийна (и не само) намеса и десетки внедрявания на "къртици" в т. нар. сини структури, правителството на СДС не продължи реформите. Ръцете на Костов бяха вързани, въпреки министър-председателския пост. След изборите логично се оттегли, но ние бяхме убедени, че точно той е човека, който може и знае как да оправи нещата. Затова и го поканихме на тази среща - за да заявим желанието си да създадем нова и чиста от внедрени членове структура, която да води България в правилната посока.
Как се развиха нещата?

Той беше много развълнуван и ни помоли за срок от две седмици. Предстоеше Национална конференция на СДС и все още имаше надежда, че атмосферата в съюза може да се поправи. Като пример доколко агентите бяха превзели нещата отвътре, мога да посоча факта, че в деня на избора на ново ръководсво на СДС, пред НДК се изсипаха автобуси със стотици мургави новопостъпили "членове-делегати"...
Интересен факт. Явно това е била капката, довела до вземането на решението.

Очевидно, защото две седмици след първата ни среща, отново в аулата на ВИАС, Иван Костов дойде с документите за учредяване на Демократи за силна България. Всички се подписахме и се започна.
Верно ли е, че Дими (лека му пръст) първи е положил подписа си?

Точно. Дими беше голям привърженик на политиката на Иван Костов. Нелепата му смърт прекъсна изявата на една изключително силна личност. Извън музиката, той можеше да допринесе много за страната си.
Доколкото знам, не само си член на ДСБ, но и си в ръководството.

Имам голямото желание да съм полезен на каузата ни. Вече трети мандат и в софийското ръководство, и в съвета на Председателя. Това е орган, който основно се занимава с привеждането на партийните политики до районните организации на партията в столицата. Освен това, подпомага общинските ни съветници при вземането на решенията как да се гласува на сесиите на общинския съвет по различните казуси и подготвя провеждането на изборите за съветници и кмет на София.
Трябва ли да се притеснявам за живота ти?

Да се надяваме, че не трябва... Вече седем години отблизо следя политическия, стопански, културен живот в страната и трябва да ти кажа, че сценария за латиноамериканизация на България върви с пълна сила. Червените пари, мръсните пари, ограбените от населението пари - всичко това се омеши на държавно ниво и с държавна протекция в услуга на шепа хора и интереси. Русия напазарува на едро геополитическите си интереси на Балканите, а нашите "русофили" продадоха безцеремонно всичко, до което успяха да се домогнат. Този процес продължава и в момента.
Тук сме на едно мнение. Особено по отношение на т. нар. "културен живот". Докато лица като Слави Трифонов и подобни добре платени клоуни, хванати под ръка с послушните "медии" мътят главите на хората, профанизацията е обречена на успех.

Обаче народът ни се оказа жилав. Вече дори на обикновените хора им прави впечатление, че чалга вълната потъва в забвение. Усетиха се и навреме започнаха да се отърсват от елементаризма. Дори и обикновеният чистач знае, че децата му имат по-голям шанс в живота, ако са образовани, културни, а не просто да благодарят на д-р Енчев....
Т.е. отново идваме на тезата за западноевропейското.

Логично. Това е цивилизацията, културата, която оказва най-силно и благотворно влияние на този свят в последните десетина века. Развитието на човечеството е минало през много култури, влияния, епохи, но толкова бърз и позитивен ръст не е имало никога досега. Далеч съм от мисълта, че всичко е перфектно, но фактите са налице.
В тази светлина един простичък въпрос винаги запушва устата и на най-запаления русофил, с каквито често се срещам. Подведени от пропагандата на Кремъл, че последните 50-60 години всъщност не са били никак лоши и че Западът е покварен и зъл, разпалени оратори буквално млъкват, щом ги попитам:
- А защо всички бивши другари и настоящи мутри изпратиха децата си да учат и живеят на запад, а не на изток?

Добър въпрос.
И много правилен.

Знаеш, че симпатизирам на синята идея и на партията ви, но защо според теб вече шест години не можете да станете силен фактор?

Силен фактор сме, не можем да ангажираме "масата" народ.
В подкрепа на първото твърдение мога да приложа много примери, когато сме се намесвали при откровени безобразия и сме сезирали наши и европейски органи.

Може ли всеки да стане член на ДСБ?

Вратите на ДСБ са широко отворени за всички, които споделят десните ценности и евроатлантическата ориентация на България. Всички, които смятат, че България трябва да бъде правова държава, където законът е еднакъв за всички и свободата е висша ценност. Проверката на желаещите да станат членове на ДСБ за принадлежност към ДС е един важен момент, но това не важи за регистрираните симпатизанти. Затова път важи с пълна сила за кандидатите ни за различни изборни длъжности.
Ще приключа темата за политика с въпрос за президентските избори.
Какво се случва?

Случва се това, което Кремъл иска - с много пари и умела задкулисна игра да продължи марионетния "стил" на Гоце Първанов. И Калфин, и Плевнелиев, и Кунева са от един отбор. Просто си играят добре ролите, а хората се радват на евтиния спектакъл и не си дават сметка, че всичко е на техен гръб.
А Светльо Хиподилски къде го слагаш в тази схема?

Светльо беше пуснат на терена да измери и обере протестния вот. Разбира се, на този вот му беше предложена една несериозна, а по-скоро шоу алтернатива. Така рискът за управляващите бе сведен до минимум.


Минавам на тема кино.
Знам, че през студио Киора минаха доста клипове, но сега научавам, че би искал да разшириш дейността.

От известно време се интересувам по-задълбочено от европейските нискобюджетни продукции. Такава е и тенденцията в последните години - тези филми набират скорост и инвестиращите в тях търсят преди всичко стойностния разказ, силния сценарий. Смятам постепенно да се оборудвам с качествена HD техника, кран, микрофони - все неща, които са база минимум, за да направиш нещо качествено. Най-важното, което ще ми трябва, са талантливи и инакомислещи сценаристи. Хора, с които ще мога да материализирам това, което ми е в главата.
Как ще оцелееш чисто финансово - знаем, че този жанр не се къпе в пари и слава.

Другият аспект на проекта ми, е да давам на преференциални цени техниката под наем, т. нар. рентал бизнес. Студенти, прохождащи творци, хора, занимаващи се с визуални изкуства. По цял свят обучаващите се ползват отстъпки от големите компании, които правят проектите им възможни и ги мотивират по естествен начин. В България никой не се интересува от това, знаеш какво е на преден план и защо.
Т.е., ако аз искам да заснема и монтирам дипломната си работа с качествена техника и на приемлива цена, ти ще си човека, така ли?

Нещо такова. Или пък, ако покрай работата ти усетя, че си талантлив и различен млад кадър, носещ огромен потенциал с нестандартните си идеи, ще ти предложа да работим заедно.
Интересно.
Има ли евро-финансиране в тази област?

Разбира се - там с тези неща се занимават доста по-отдавна и с невероятни резултати. Всеки запознат знае, че евро-киното е много по-истинско и дълбоко от американските еднодневки. Когато не отнемаш вниманието с "невероятни" спец-ефекти, а търсиш и изследваш даден казус чрез обикновените изразни средства, можеш да стигнеш до меко казано интересни резултати.
Някакъв готов проект?

Чрез Фейсбук преди време получих готов сценарий за филм, разказващ как нашите соц-въртиопашки са искали да построят паметник на загинали в България съветски войни. Проблемът е в това, че те не са загинали по време на сражения, а са били екзекутирани от своите собсвени другари и висшестоящи, поради извършени криминални деяния в страната (кражби, побоища, изнасилвания). В желанието си да замаскират тази грозна истина и да издигнат като герои едни обикновени престъпници, явно българските комунисти са били готови на всичко.
Ако не се лъжа, подобен е и казуса с МОЧА (Монумент на Окупационната Червена Армия) в София.

Да, с тази разлика, че МОЧА е построен, докато паметника от сценария така и не бива завършен.
Уж изкуство, а пак се върнахме на политиката.
Я малко наука и техника - знам, че са ти любими.

Че на кой съвременен човек не са? Технологиите се развиват с такава скорост, че едва успявам да им насмогна. Много е важно в случая да не забравяме, че не се ли вложи дух и сърце в тях, те не са съвсем истински. Стив Джоб (лека му пръст) е типичен пример. Човекът го е казал - stay hungry, stay foolish. Оядеш ли се, потопиш ли се в разкоша на имането, мисълта става ленива и тръгваш назад.
Склонен съм да се съглася, въпреки че така се вкарваме в порочен кръг - измисляме неща, които правят живота ни по-лесен, което пък ни заковава във високотехнологичните ни къщи, пред високотехнологичните ни телевизори и компютри.

Е, това си зависи от човека. Надявам се не искаш да кажеш, че технологиите ни дърпат назад. Съгласи се, че в ежедневието, медицината... абе, защо въобще го дискутираме...? Някъде четох, че скоро може би ще имаме технология, която ще записва личността ни на носител. Това в общи линии означава безсмъртие.
Хм, май нагазихме и в религията?

Не бих искал да смесвам науката с религията. Сигурно това би бил идеалния вариант, но досега никой не е намерил баланса. Дори един Хокинг не отрича Бог, но не го е и доказал. Християнин съм, но не съм религиозен. Църквата се е появила в много важен етап от развитието на човечеството и е допринесла изключително много за опазването на човешкия вид. Чрез въздържанието към грях и урегулирането на нормите за добро и лошо.
Е, тук вече не се разбрахме, но както обещах в началото, спорове днес няма да има.

Просто смятам, че разломът в днешно време е културен, а не религиозен....

За теб не знам, но аз мисля, че успяхме да представим Стоян Михалев извън музиката и Киора.

Е, не съм толкова елементарен, но да кажем, че се опитахме.





11.2011
На Шветло - Светла Йорданова



Седим си удобно зад клавиатурите на едни има-няма 450 км един от друг и се интервюираме. Тя е 23 годишен хубав лилав патладжан, а аз съм ясен... Запозна ни един приятел това лято във Варна и определено ми направи впечатление. Най-малкото с псевдонима "Шве". В долните редове епистолярно ще прелюбодействаме със Светла Йорданова - Шве.
Здравей, Шве!
Все още ли се определяш като "тих луд"?

Разбира се - ние сме навсякъде.
Запозна ни Димо и още тогава ми изглеждаше различна. В добрия смисъл.
Нахвърли няколко щрихи към пейзажа.

Родена и завинаги живееща във Варна, зодия рак, безбратна и безсестрова, но пък с котка - Фаца!
Знаех си, че имаш котка!
Като ти гледах фотосите, бях убеден, че ще е така.
Къде си учила?

Началното училище не беше кой знае колко интересно, освен с това, че там маята започна да втасва - пиески, учищните концерти, пяла съм в хор, участвала съм в кукления театър. След като приключих с тези неща, се открих в рисуването - то беше за мен. В шести клас започнах да ходя на уроци по рисуване - все повече навлизах в света на изкуството и така докато не влязох в Хуманитарната гимназия във Варна, естествено с рисуване. Преподаваха ми най-добрите учители. Правехме изложби, ходехме по пленери, пишех стихове ... с тях учасвах в училищния алманах. Имам 3 тефтера с повече от 300 стихотворения.


Не знаех, че и на това поприще мога да те намеря.
Рисуването и фотографията определено са ми по-интересни.

Хуманитарната гимназия я завърших с живопис и продължих да ходя на уроци по рисуване. Стана време за висшето образование и се насочих към Варненския свободен университет, тъй като не исках да напускам Варна.
Ти си една от малкото. Повечето ми познати на твоите години се чудят как да се изстрелят оттук.
Какво те задържа - носталгия, семейство, мъж, приятели?

Един сън...

Връщам те на образованието - докъде стигнахме?

В Свободния учих пространствен дизайн и наскоро завърших. Защитих дипломната работа и вече уча магистратура в ТУ Варна - инженерен дизайн.
С рисуването виждам, че си бетон!
А как се открихте с фотографията?

Когато в края на 12-ти клас завършвах, нашите ми подариха апаратче - сапунерка. Снимах всеки ден какво ли не и се учех. През 2008-ма един приятел ми показа Фото форума и вече нямаше спиране. С часове разглеждах тоновете снимки, а и аз започнах да качвам мои неща. Все още далеч от фотографията, но си беше едно начало. Сред авторите там много ми допадна Кубето. Един ден му писах и той ми предложи фотосесия. Казах си - що пък не ... Така започнах да бъда един вид модел, но нещо все не ми достигаше. Случайно се запознах с една фотографка, правеща арт фотография - Радомира Перукова, която сега наричам моя кака. Тя успя по някакъв начин да ме накара да правя неща, които никога не съм подозирала, че ще правя, а именно Шнимки (както аз си ги наричам). Та, така с фотографията - канят ме да участвам в изложби, дори имам своя самостоятелна вече. Беше тази година, май месец - имаше много хора и ме направиха много щастлива.
Това беше и причината да искам да те представя - "забелязах" те чрез различния ти стил. И когато в началото ми каза, че си от "тихите луди", мисля, че те разбирам.
В никакъв случай няма да правя анализи на творчеството ти - просто е различно и ми харесва. Нека четящите сами преценят.

Нека. То това е и целта. Аз се чувствам добре, когато творя - независимо дали рисувам, или снимам. Ако и хората около мен се чувстват по същия начин, значи всичко е ОК.


Музика?

Рок, гръндж, дръм енд бейс... Любими са ми Limp Bizkit, Pearl Jam, Avenged Sevenfold. Всичко зависи от настроението - никога не седя на тихо.
Денят?

Сутрин ставам, включвам компа, пускам си Z-rock и си правя кафе. Трябват ми 1-2-3 часа да се събудя... Всъщност, аз през деня не успявам да се събудя много, по-активна съм вечер. И така - ходя на училище, всеки свободен момент правя шнимки ... Тея шнимки, не мога да живея без тях, те са ми като дишането, запечатан момент - премигване - вдишване - издишване ... любов!
Това ли ни казват?

Огледалото ми са те - истиски Швешки истории, няма нищо измислено!

Сапунерката май отдавна е в историята.

А да, сега вече шнимам с професионален апарат - арт апарат!

ЦСКА или Левски, т.е. Канон или Никон?

Кхахахах - Пентакс!

Как се виждаш след 5-10 години?

Ами, все същото малко Шве с апарата и бирата в ръка.

Ще видим - мисля да те наглеждам...





11.2011
Кардиология, швепс и Rock'n'roll



Обичам югозападна България. Тук винаги е по-топло, хората винаги са по-усмихнати и ако веднъж си им спечелил доверието, това е гаранция за дълготрайни контакти. Първото ми интервю в Сандански беше преди време, в един друг сайт, по друг повод, а интервюираният беше д-р Орлин Цветков, кардиолог. Тогава си говорехме за лекарства и нещата от живота, но тъй като си спомних, че сред нещата от живота фигурираше и рок групата му, реших за подхвана отново тази тема. За да стигна до кабинета му, минавам през почти целия град и затова реших, че кратък увод няма да е излишен. Санда̀нски е град в Югозападна България. Римското селище на мястото на днешния град се наричало Дезудава, а дошлите след византийците славяни го нарекли Свети Врач. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от племето Меди. Паметникът на Спартак в началото на града е един от символите му. Град Сандански е административен център на Община Сандански с население от 30 652 души. Намира се в област Благоевград, в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътната линия по трасето София - Кулата - Солун. Близо дo Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и живописното село Лешница, в което можете да намерите красотата и спокойствието на истинската провинция. Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Градът, разположен на надморска височина 240-290 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Докато изчетохте цялата тази информация, аз се озовах пред къщата на д-р Орлин Цветков. Тук, на цял един етаж, са разположени чакалня, приемен кабинет, функционален кабинет. Интериорът е приветлив, обновен и създава усещането за добро обслужване. Пациенти, разбира се, не липсват. Макар, че работното време е до 12.00, рядко вратата се заключва преди 13.00. Изчаквам търпеливо и разговорът ни започва.


Здравей, колега. Дойде и моя ред.

Ако си мислиш, че ще ти направя ЕКГ или ЕХО, много си сбъркал.

Вече ми направиха в Дупница, благодаря. Даже минах метър и беше "pro bono". Тук съм да си поговорим за групарство.
Преди това обаче, не мога да избягам от дежурния въпрос за зеленчука.

Зеленчукът ще да е нещо между морков и ряпа. Здраво хванат за земята, твърд, устойчив, а и не се вижда целия...
Интересна концепция за човек зодия лъв. Оставяш си и елемента на изненада.

Така е по-интересно, а и по-полезно, ако щеш.

Скачам в рок темата и задавам въпрос - откъде тръгна всичко?

В началото сигурно е била генетиката, но конкретния случай, който отприщи всичко, беше счупването на една ръка.
Която най-вероятно е била твоята собствена.

Точно. Бях 6-7 клас и след едно "изпълнение" си счупих ръката. Съдбата ми изпрати един братовчед, който ми подари китара "кухарка" (акустична, б.а.). Идеята беше да си раздвижвам ръката, защото знаеш, че при гипс дори за месец става сериозна атрофия на мускулатурата. Та, започнах аз да раздвижвам и взе, че ми стана интересно. Снабдих се със самоучител и се започна. След месец дори позадобрях.
Хм, по тази логика, за да се запаля по барабаните е добре да си счупя някой крак...
Извън шегата, би трябвало да си благодарен на този братовчед.

И съм. Важното е, че мускулатурата ми наистина не атрофира, а и аз вече бях зарибен. След това се записах в читалището на Сандански на уроци по китара и мандолина, понаучих разни трикове и бях готов за "бойното поле".
Какво представляваше "бойното поле" по онова време?

Говорим за годините около 1967-68. Рок музиката в България едва прохождаше, основно се свиреха инструментали на групи като Shadows. Не знам защо, но пеенето не беше на преден план. По т. нар. забави (днешните купони, гигове и т.н.) хората се събираха и танцуваха разни инструментални китарни танга... В Сандански имаше още 2-3 групи, които бяха по-опитни и свиреха по сватби, официални поводи, ресторанти. Ние бяхме новаци.
И какво, събирате се ентусиасти, решавате, че ще правите група, и газ.

Точно. Ентусиастите бяхме съученици - и те като мен с повече ентусиазъм и по-малко опит. Кръстихме групата ВИС (вокално инструментален състав) и нахвърлихме една програмка с кавъри.
А ти свиреше на?

Сменяхме си китарата и баса с един съученик. Освен акустичната китара, аз нямах друга и затова се ориентирахме към Младежкия дом, където имаше закупен пълен инструментариум за група. Там се разпределихме кой на какво ще шуми. Имаше и усилватели, микрофони - пълно оборудване. Разбира се, имаше и цензура какво да се свири и какво не, но за щастие полит-отговорникът като цяло не ни правеше проблеми.
Само там ли репетирахте?

Е, в домашни условия всеки се спасяваше както може. Тъй като нямаше пари за хубави инструменти (пък и по магазините нямаше), приспособявахме акустичните китари. Слагахме им по един мобилен адаптор, а за усилватели ползвахме старите лампови радиоапарати.
Този номер и аз съм го правил и наистина става. Лампите вадеха доста натурален звук.

Така е. По онова време нямахме никакъв избор за апаратура и всякакво музикално оборудване. По магазините в най-добрия случай имаше Кремона и Орфей, а истински усилвател си беше цяло богатство. Да не говорим за качествени мишпулти, микрофони, барабани и т.н.
Но пък е било забавно, убеден съм.

Точно това стоеше в основата на всичко. Знаеш, че свиренето в група е уникално изживяване. Особено, когато хората се познават и си импонират. Като прибавиш факта, че имахме и почитатели, всичко беше перфектно.
Каква ви беше програмата, репертоара?

Както казах, в началото свирехме разни инструментали, танга... Като позадобряхме, вкарахме и вокални парчета на Крийдънс, Джими Хендрикс, Юрая Хийп, Цепелин, Пърпъл. Започнахме да пеем на по няколко гласа и взе да става все по-добре.
Размина ли ви се соц-халтурата?

По онова време тя беше навсякъде, нямаше как. Ако не изсвириш нещо руско и се инатиш, спираш въобще да свириш. От днешна гледна точка изглежда доста комично, но между рок парчетата имаше и "Калинка", "Очи чьорние"...
Конюнктура, факт.
Кои бяха главните действащи лица в групата?

Те са известни и днес в Сандански образи, включая моя милост. Бившият главен архитект на града, Здравко Попов - соло китара. Продължава да свири от време на време и до днес. Дори си отвори заведение (бар Сантана), където си кани гост музиканти и стават доста добри джемове. Инженер, специалист по нестандартно оборудване, Владо Серафимов - барабанист. Смешното около него беше, че родителите му (шеф на окръжната Просвета и учителка) бяха против барабаните и така се роди лафа, с който майка му изразяваше семейната позиция: "...мари майка, нямаше ли и за теб една китарка..."? Фото журналист, Владо Герасимов - бас и ритъм китара. С него често менкахме инструментите. Активист в НЗОК, Весо Велинов - още една ритъм китара. Художник карикатурист, Кръстьо Терзийски - соло китара. Всички бяхме от един клас и както виждаш, не ни липсваха инструменталисти.
Освен това виждам, че са все хора, които са станали нещо. Липсват ви аутсайдери.
Имаше ли любопитни истории около групата?

Съберат ли се повече от двама души, винаги има и комични, и епични моменти. Това са нещата от живота. По-скоро извън групата се сещам, че в махалата се деляхме освен на Левски и ЦСКА, на Пърпъл и Цепелин. Чифтните номера на улицата бяха Пърпъл, а тековете бяхме Цепелин. До битки не се е стигало, но вечните спорове кои са по-добри и с по-яки парчета бяха факт.
И какво, училището свършва и идва ред на казармата.
Какво се случи с ВИС?

"ИзВИСихме" се кой накъдето го издуха вятъра. Мен ме издуха в едно поделение над село Горна Брезница, което е в района. Там успях да се внедря в местния бенд и дори правихме концерти в селото. А то (селото) беше известно с хубавите си моми...
Мдаа...позната история. Няма да оцветяваме в жълто.

Няма и нужда.

Да обобщим:
доктор Цветков, може би най-известният кардиолог в Сандански, със завидно ученическо рок-минало.
Няма ли да излезе и нещо от областта на спорта?

Щом питаш, ще излезе. Най-силен бях в баскетбола, плуването и леката атлетика. Особено в атлетиката бях спечелил доста окръжни състезания и стигнах до четвърти в националната гарнитура. За добро или лошо, реших, че медицината е по-сериозно занимание и след казармата се насочих в тази посока.
И май не си сгрешил.
Какви са отношенията ти с другите колеги в Сандански?
Задружни ли сте или като повечето случаи с печат "Made in BG" има антагонизми?

Сандански не е голям град и тук всички се познаваме. Не знам дали това е причината, но мога смело да кажа, че атмосферата сред колегията е отлична. Важното е всеки да си копае в градинката и да не се меси в чуждата. Моят принцип е да се държа с хората така, както бих искал те да се държат с мен.
За музиката и спорта разбрахме. Някакви други хобита?

Обожавам да се разхождам из планините и горите наоколо. Имам си верен сподвижник в това занимание. Тя е дама, порода хъски и винаги ми прави компания. Друга слабост са ми гъбите. Смея да твърдя, че ги познавам и при разходките си около Сандански не пропускам да посъбера.
Да, това го признавам с благородна завист - природата наоколо е невероятна!
Почти всеки weekend след декември съм в района.

Така е. Няма да изпадам в подробности, но сме заобиколени от уникален ландшафт и местата за единение, разходки и туризъм са десетки. Човешката дейност все още не е успяла да засегне сериозно тази част от страната ни и наистина може много да се види - минерални извори, исторически и религиозни забележителности. Близостта с Гърция също е благоприятен фактор за града, защото тук идват доста гръцки туристи. В България им е евтино, а и доста по-красиво... Това раздвижва и местната икономика, хората имат работа. Да не говорим, че сигурно няма човек в Сандански, който да не е бил на море в Гърция...
Май се размечтахме.

Да, а мен ме чака работа...




11.2011