Мариана - майка Тереза от Търново



Ровя си аз в “Благо, творите ли”- групата във Фейсбук и в един момент се заглеждам в един от постовете - учителка отглежда и възпитава в дома си десет деца на бедни родители… Отварям материала и се зачитам. След това нещата започнаха сами да се случват - банкова сметка, телефон, това интервю…
Няма да възклицавам, качвам на пиедестал и т.н. величая човечността на Мариана. Решението, което е взела за себе си и живота на тези деца си е нейно. Разбирайте го както искате, но мога само да споделя, че подобен живот е по вкуса и възможностите на малцина.

Бързо стопихме разстоянието София-Търново... Да живей живей Гугъл Докс.

Разстоянията не са това, което бяха…

Тъй като в предварителния ни разговор вече ти свалих шапка, направих евала и посипах с пепел собственото си благотворско безхаберие, минавам директно по темата, та да опитам поне с малко да съм полезен за каузата.
В материала, благодарение на който стана “звезда”, има достатъчно фактология. Дай да си поговорим за причините - какво те доведе до състоянието на многодетна майка?

Причините са много, тръгвайки от семейната среда, училището, учителите, университетът, философията и завършвайки с пристрастяването ми към това да правя хората щастливи. Tогава съм най-удовлетворена от живота.

Имам предвид ментално, емоционално… в крайна сметка мизерията и несправедливостите са навсякъде около нас. Какво те накара да излезеш от зоната си на комфорт?

За жалост, несправедливостта и бедносттта в България са начин на живот за мнозинството, но аз съм от онази група хора - мечтатели, които вярват, че могат да променят света, а все отнякъде се започва… Обещала съм си цял живот да правя това, което иска душата ми и което ме кара да се чувствам щастлива и пълноценна, и за моя радост открих, че това е грижата за другите, та така.
Ето ме точно тук, където съм и където трябва да бъда.

Какво е твоето родно семейство? Ако не е прекалено лично, разбира се.

По майчина линия в семейството имам три поколения учители, а също така библиотекари, читалищни дейци, педагози. Баща ми се занимава с транспорт, но е широко скроен, с обективна представа за света и много обича деца.

Вземаш ли отнякъде личен пример, или чакрата човечност сама ти се разтвори?

Човечността е наследство от моята майка, любовта към хората и най-вече към децата - от баща ми. От всеки в живота си вземам по нещо и от 6-годишна знам, че искам да бъда учител. Има един малък процент късметлии, които намират призванието си и се радвам, че съм от тях.

Как приемат родителите ти и близките хора това, с което си се захванала?

Изцяло, напълно и безрезервно ме подкрепят. Особено моята сестра, която ми помага много с децата и се грижи заедно с мен за тях.

Имаш ли опит като родител? Собствено дете, или си още малка?

Нямам опит като родител все още, но имам много добри идеи и желание да ги реализирам.

Освен чисто материалните трудности, какво те е карало да се откажеш, или не се е стигало дотам?

Няма нещо, което да може да ме откаже от грижата ми за децата. Аз намирам смисъл, мотивация и вдъхновение в тях всеки ден.

Добре де, аз имам син на девет и през годините е имало случаи, в които ми е идвало да се гръмна…
Не може пък всичко да е по мед и масло. Освен това, тези деца са си едни големи хора - имаш работа с тийнейджъри, все пак.

Напълно прав си, но в това му е чара. Всеки ден - нови предизвикателства, нови приключения, нови задачи за решаване. Имам си 5 тийнейджъра, всеки със свой характер и инат, но се обичаме много, лесно си прощаваме и понякога те са тези, от които вземам пример. Големи са, умни са и това много ми харесва в тях, израстването им и положителната промяна, как от деца стават пораснали - с изборите, които правят всеки ден, и в които аз имам привилегията и щастието да участвам.

Искаш да кажеш, че въпреки малката разлика в годините ви (ти си на 28, ако не се лъжа), успявате да общувате безпроблемно и заедно да минавате през всичко? Близо дузина човеци, с целия набор кривотии, които носим под мишницата?

Все си мисля, че не е “въпреки” малката разлика, а благодарение на нея. Не са ми така далечни тийнейджърските години и мога освен всичко, да дам и някои съвет на място.

Може би тук е мястото да уточним, че си станала “приемна майка” предимно на деца, от които малоумниците от АТАКА с удоволствие биха изработвали козметични продукти. Което прави решението ти още по-трудно и стойностно! В цялото това обществено надъхване срещу малцинствата и внушенията, че те са виновни за тъпотията на народа ни и собствения му избор на управляващи, нерядко попадам и на уж интелигентни хора, понесли се по мръсното течение на сапунопроизводството…
Да започнем оттам, че всъщност аз не съм приемна майка, а просто един човек, който им помага с каквото може и се грижи за тях. Децата си имат майки, с които поддържаме съвсем нормални човешки отношения и с които си помагаме с каквото можем. Децата, за които се грижа, са достатъно интегрирани, за да наричат сам себе си българи по народност и това да стои пред всичко останало. Няма разделения, няма противоречия, няма “ние” и “вие”, всички сме екип, едно семейство. Освен това, моето дълбоко убеждение е, че никой не избира в какво семейство да се роди, но всеки има право да живее щастливо. На децата не бива да се лепят етикети, те трябва да бъдат обичани и възпитавани, за да има после здраво общество.
“Няма разделения, няма противоречия, няма “ние” и “вие”, всички сме екип, едно семейство.”
Знаеш ли, дори само за това изречение, метафорично казано би трябвало да получиш орден Стара планина… не се шегувам и не иронизирам!
Убеден съм, че ВСЕКИ гражданин на тази държава трябва да разбере, че живее сред хора със същите права и задължения като неговите, и че независимо дали е т. нар. българин, турчин, арменец, циганин, помак, гагауз и колкото щеш ги нареди още, той е преди всичко човек.
Тъжното е, че за нечовеците (разбирай тези, които не заслужават да ги има) законите не работят и което е по-лошото, те са обсебили целия държавен апарат.
Извинявай, не се сдържах… освен, ако не искаш да коментираш.

Да, всичко, което казваш е така, но някъде напред в тунела се вижда малка светлина надежда. Тя расте и то благодарение на всички онези, които не се оставят по течението, а се опитват да раздават каквото имат - части от себе си на другите и правят нещата не от полза и изгода, а за обществото, заради радостта, която ще донесат. Не заради себе си, заради пари и интереси, а и от просто човеколюбие, с единствената цел да осмислят живота си.

Как виждаш бъдещето на тези деца?

Животът никога не е лесен и нищо, което имаме, не ни е дадено даром, всичко трябва да се заслужи. Моята цел е да ги възпитам така, че да ги превърна в добри хора, които да постъпват правилно, да има доблест, да вярват в доброто и да го сътворяват. Надявам се да ги видя успешни, реализирани и най-важното - с големи сърца и готови да помагат. Това ще ми бъде достатъчно.

А как виждаш себе си?

Себе си виждам винаги сред хората и винаги сред децата, помагайки, възпитавайки, обичайки, променяйки света чрез грижата за другия.




Ако тази история ви е докоснала, можете да помогнете на Мариана и децата ѝ. Адресът в Търново е:
Велико Търново, пощ. код 5007, кв. „Картала”, улица „Иван Момчилов” 40, ет. 3, за Мариана Пенчева. Телефонът е 0898 686 235, а банковата сметка BG17BUIN70011052424808 Велико Търново, Мариана Иванова Пенчева.


10.2015

двуСОЦиоличие



Интересно нещо е историята. Не човешката, по принцип, на Света. Как се е появил, кой го е направил, докога ще го има и все в този ред.
Човешката история е по-скоро тъжно и депресиращо четиво. Верно, че се пише от "победителите", но в един конфликт НИКОГА няма победители. Има само повече и по-малко победени. Винаги има и достатъчно източници, които ако попаднат на опитен изследовател, могат да съберат мнооого близка до реалността картина.
Но не това е повод да се експозирам.
Причината е много по-тривиална и е свързана с двуличието.
По-точно, с идеологическата му пръкня.
Още по-точно, с двуСОЦиоличието на малка група хора, водещи за носа голяма група хора, желаещи да разкажат играта на огромна група хора и в крайна сметка, на планетата да не останат хора...

В резюме, Сапиенсите сме се развивали горе-долу така:
- стадо
- племе
- народ

Може и така:
- праистория
- първобитно общество
- предистория
- история

И иначе става:
- размяна на предмети
- първобитно стопанство
- робовладелска икономика
- феодално стопанство
- капитализъм
- социалистически рай...

Както и да го погледнем обаче, в основата на ВСИЧКИ пазарно-предметно-битови отношения стои КЕЛЕПИРЪТ!
По-изисканите го наричат ИНТЕРЕС или МОТИВАЦИЯ.
Та, келепирът е онзи перпетуум мобиле, който задвижва иначе трудноподвижната животинскака маса, наречена Човечество.
В зависимост от периода на развитие и индивидуалността на развиващият се, келепирите на различните стада, племена и народи довели до голямо разнообразие от постижения и форми. Толкова голямо, че преди да се разхвърчим със самолети (а понякога и с бомби) навсякъде по планетата, в различните ѝ краища можело да се забележат огромни контрасти. Ето малко примери:
- в Америка експериментирали с електричество и безжично предаване на информация, докато в Русия крепостните селяни (роби) шибали в банята с клонки гърба на господаря след поредния запой
- в Царство България се движели трамваи и имало демократични избори, докато в Близкия изток жените били разменна монета, а непълнолетни момченца легално обслужвали похотливи чичковци в обществените къпални
- в Европа музиканти, артисти и всек'ви евро-толерасти създавали гениални произведения, а в Африка някои племена все още водели дебат дали човешкото месо е по-вкусно от свинското...

Уви, няколко века по-късно, контрастите са почти идентични. И в Русия, и в Близкия изток, та дори и в Африка. Не съм сигурен дали причина за това е различната скорост, с която се развиват някои общества, защото ако отговорът е ДА, ще излезе, че съм расист, а ако е НЕ, че съм глупак. Затова ще се въздържа от коментар.
Не мога да се въздържа обаче, когато малката група хора (споменати в началото) в съвършено двуСОЦиоличие подскача по главите на голямата група хора и с нескрито желание ги убеждава да разгонят фамилиите (буквално) на всички хора.



Помежду си се наричат "другари".
В повечето случаи са неуспели в живота и мъкнещи комплекси от миналото си неудачници, или просто най-обикновени тарикати, търсещи на хляба мекото. Да не забравим и фен-клуба им, където са се намърдали тези, които нямат топки да се обявят открито за каузата, но пък не харесват силните на деня/века (в случая американците) и използват ситуацията да ги попсуват... Първите обикновено са с налудничави пориви и често биват пускани за пушечно месо, докато вторите внимателно обмислят позициите си и обикновено минават между капките. Третите са ясни - веят байряка на безотговорността, а ако се наложи, винаги могат да се пребоядисат.

Общото между тези три другарски СОЦ-колектива е, че НЯМА КАК да съществуват без Капитал!
Капитал - този гнил, умиращ, отживяващ, гнусен и газещ човечеството изверг, благодарение на който съществува днешния свят. Затова и двуСОЦиоличие е първото, за което се сещам, ако трябва да дам определение на днешните т. нар. "леви". Да, днешните, защото онези, от началото на века, поне са имали право да опитат. Окензали са се до ушите, разбира се, защото няма как да заобиколиш КЕЛЕПИРЪТ, за който споменахме в началото. Каквото и да правим в този живот, рано или късно синдромът "На ти си куклите, дай си ми парцалките" показва зъбки и идеалите се сриват до изначалната поза "партер". А там чака Капиталът.

Та така, другари и другарки - вие съществувате благодарение на това, което мразите!
Как да не ви съжали човек...
Храна, вода, дрехи, обувки, жилища, транспорт, образование, изкуство - всичко около вас е произведено (или откраднато) от Капитала. Даже мечтите ви за по-добър живот са подсказани от (и свързани с) него.
Каква ирония!
Е, кажете ми сега, как да ви взимам насериозно в тази ситуация?
И как да не се закачам с безумните ви изказвания в социалните мрежи (отново творение на Капитала)?

Има и добра новина.
За вас.
Днес Капиталът е доста по-демократичен и зрял. Той допуска ВИЕ, ВРАБЧЕТАТА да писукате и окензвате ефира колкото си искате, защото разбира, че това е клапан, инструмент за изпускане на напрежението. Помните ли МАТРИЦАТА - в третата серия беше обяснено по гениален начин!
Та, в тази светлина имате шанс.
Да помъдреете, но явно първо ще трябва да поостареете.
Ако пък не ви се получи, отново печелите - получавате бонус възможността да продължите с цирикането. Това поне го можете.




Държа да уточня, че в никакъв случай не адвокатствам на един или друг строй!
Като всеки практичен човек с изострено чувство за справедливост, просто наблюдавам и анализирам.
Споделих наблюденията и ги обвързах с анализите си, защото към днешна дата не виждам по-логичен път за човечеството от пазарната икономика във всичките ѝ форми. Учиш, работиш, създаваш продукти, ползваш продукти... По-способните живеят по-добре, по-неспособните ги следват. Ако не искат, или ги мързи - просто стават социалисти.

Капиталът е машината, а операционната ѝ система се нарича Демокрация. Тя прави така, че всичките бурми и врътколяци да работят в синхрон и да произвеждат - продукти, наука, знания, мечти. Да, за съжаление произвеждат също оръжия, смърт и безотговорно отношение към заобикалящия ни свят, но тогава се намесват защитните програми на операционната система и нещата се коригират.
Някой ако измисли нещо по-добро, да заповяда на сцената и да го изпълни! Фамилиите Ленин, Сталин, Хитлер и Путин вече показаха какво могат...


11.2015
(фото: Константин Буров)

Групов текст



Откакто дейците на несъстоялия се у нас "преход" свалиха маските и спряха да се стараят в мимикрията, обществото ни се раздели на три основни групи. Те са съществували винаги в хилядолетната ни история, но в последните години се оцветиха в интересни политически и културно-ценностни багри, даващи тонове мат'рял за мислещи и анализиращи. Ще опитам да направя скромен разрез (според вижданията си) на ситуацията, защото ми писна да водя безсмислени спорове с на пръв поглед интелигентни, но очевидно инертно и информационно поднесени хора, бълващи всек'ви небивалици в интернет-пространството.



Най-масова е, както винаги, групата на КИБИЦИТЕ. Те са инертната маса, която е усъвършенствала до висш пилотаж люпенето на семки и нищоговоренето в стил "една жена каза". От друга страна, те са най-важната и най-ухажвана аудитория, защото са мнозинство. 80% пълнеж, който през годините се лашка между Доброто и Злото и е вечната стръв за играчите от другите два лагера. Стръв, защото както беше казал един умен човек, never underestimate the power of stupid people in large groups. Който владее стадото, той печели изборите. Който печели изборите, управлява и налага доктрина, филосовия, ценности (ако има такива), или иначе казано - поръчва музиката. Ето защо, да умееш да насочиш семколюпенето в правилната (според насочващия) посока, винаги е била основна цел на желаещите да управляват. А и закъде сме без работната ръка - нали някой трябва да произвежда блага в тази държава.

Връщам се към желаещите да управляват - кои и какви са тези хора у нас?
Преди време познавах двама-трима свестни... вече не се сещам за конкретна личност.
Няма (а и не искам) да правя профил на мераклиите за власт в БГ, но с няколко добри изключения, нормалните хора (виж категория №2) в последно време се дърпат от тази позиция. Да, знаят че абдикирайки от отговорността сами да дават тон на ежедневието, преотстъпват тази възможност на криминални и изпразнени откъм ценности типажи, но съвсем разбираемо поемат този риск. В голяма степен ги разбирам, затова и не ги съдя. Няма по-неблагодарна работа от обществената, ако си честен човек!
Та, желаещите да управляват изредиха върху кибиците всички възможни хватки от PR-ра, с цел спечелване симпатиите на тази мощна група. Въпреки това, поради некадърността на изпълненията, слабите актьори и масовите канали за (дез)информация, кибиците се оказаха изненадващ буфер, който забавя във времето пълната идиотизация на обществото.

От какво има нужда един кибик:
- право да се труди и печели от труда си
- сигурност и защита
- вестници и телевизия
- сеир, разбира се...

Не е толкова много, нали?
Но когато му го отнемеш, тълпата те смазва. Не веднага, разбира се... трябва да мине време, да се изчерпат резервите, да се лашне (отвън) инертната маса, та с тласъка от връщането евентуално да увеличи удара.
Те, за този удар е целия зор!
Сичкото политик за това се бори - как да оцветим кибиците с нашите цветове, та да ги поведем и с груба сила да разбием тези, дето ни пречат.

За съжаление, това е групата, с която трябва ВИНАГИ да се съобразяваме - на избори, референдуми и дори вървейки по улицата, т.е. ако искаме да ни е добре, трябва да бъдат спечелени на наша страна.
Ако сте нормален (виж №2), го правите по нормален начин и тогава и на тях им е добре. Ако сте ненормален (виж №3), действате както са ви учили и ако сте добър, на тях може и да не им е добре, но поради липсата на инициатива (кибици са все пак) дълго време няма да реагират. Кое е нормално и кое не - въпрос на идеология, интелигентност и лична хигиена...
Нормалните се опитват да им влияят с личен пример, ценностна система, религия, цветни и улесняващи живота дрънкалки, продукт на цивилизацията, към която се стремят.
Ненормалните предлагат куха идеология и на пръв поглед справедливи решения, които обаче се провалиха с гръм и трясък през последните десетилетия. Поради тази причина, след като впрегнаха целия възможен личен състав и арсенал от помощни средства, поданиците на Империята на злото вкараха в употреба изпитаните оръжия - православие, подменена история, християнско семейство и най-важното - мощен национализъм! За първите не знам, но виж, последното работи безотказно! Стар, изпитан метод за манипулация - обявяваш опасност, посочваш врага с пръст и призоваваш към сапунопроизводство!
За щастие, кибиците имат вградена защита срещу вземане на бързи решения, та може би само това ни спасява от пагубни последствия, следствие на противоконституционните призиви на малоумници...



Втора е групата на НОРМАЛНИТЕ. Съдейки по името, тук са хората, които се опитват да живеят нормално. Оказва се, че това е доста труден занаят в една пост-съветскосоциалистическа държава, където след "възпитаването" на няколко поколения трудещи се, нормалноживеенето е почти на изчезване! Не знам за турската част от историята ни (колко и как са ни клали, та въпреки това прирастът е бил положителен, а следвоенното възстановяване изключително бързо), но след деветосептемврийския преврат и опита за физическо унищожаване на интелигенцията у нас, съотношението между КИБИЦИ, НОРМАЛНИ И НЕНОРМАЛНИ силно се променя. Стандартните 80:10:10 отиват към 70:5:25 и само благодарение на еволюционната опция за запазване на информацията в гените и ъпгрейд чрез кръстосването им, са ни спасили от пълна дебилизация!

От какво има нужда един опитващ се да живее нормално човек:
- право да се труди и печели от труда си
- възможност да обича, чувства, изразява, споделя, страда, анализира... иначе казано, свобода на словото, мисълта и емоциите
- информираност
- сигурност и защита
- вяра (не непременно религиозност)
- свободно време и хоби

Нормалният човек е независим. Той е приспособим, креативен, с въображение и цели, и може да вирее навсякъде по планетата. Най-нормален е, когато населява родината си, но на много нормални им се наложи да емигрират, търсейки ново начало в нормални държави.
Нормалният човек може да води кибиците. Той притежава качества като отговорност и съзидателност. Той знае, че да водиш кибици е адски неблагодарен труд, но ако поне веднъж в живота си се подлъже да го направи, обикновено ендът е хепи. За него не винаги, но за кибиците със сигурност. Проблемът е, че в тази дейност обикновено го конкуритат ненормалните и затова инертната маса на кибиците постоянно се лашка между Запад и Изток… вместо да си седи на Балканите и да нормализира положението тук и сега.



Ето ги и №3 - НЕНОРМАЛНИТЕ.
Защо ги кръстих така ли?
Защото само ненормален човек може да:
- не зачита правата на останалите
- не поставя личността и правото ѝ да съществува преди всичко
- продава интересите на държавата и родината си
- с цел лично облагодетелстване се крие зад провалената доктрина за справедливост и равенство

Ненормален не значи луд (въпреки, че сред тях има и доста диагностицирани). Ненормален значи различен от нормалното. Нормалното е закрепено от еволюцията ни като хора и общество - състояние, в което нещата се получават и носят облаги за преобладаващата група. Тук облагите са за малцината, разбрали че с байряк в ръка и огнени думи на уста ще обърнат света и ще свалят Рая, за да го дадат предимно на себе си и отчасти на кибиците, а ще пратят нормалните на небето - да не им се пречкат тук, на земята.
Как съществува подобна опция, след като очевидно това не е нормално, т.е. не би трябвало да се закрепи от Еволюцията?
С ненормална, но достатъчно мощна държава зад гърба си, водена от достатъчно ненормален лидер, разбира се. Както самите руснаци казват, "в цялата ни история ние съществуваме, когато воюваме. Не сме добри в нищо друго, освен да се бием с останалите"... но казват и още нещо - "в историята, нас винаги ни преформатират отвън - религия, писменост, изкуство, перестройка...".
Знам, че погледнато отвън ще излезе, че се заяждам с Русия. Отдавна някои кибици и ненормални са ми сложили етикет русофоб. Само че аз съм реалностфил… чета историята, гледам фактите, сравнявам, анализирам и си правя изводите. А те са тъжни и болят. Най-вече болят за самите руснаци, защото те в първо лице поемат огромната доза ненормалност на лидера и носят на гърба си обкръжението му.
И за протокола, не се заяждам с никой - просто соча фактите. Фил съм към всеки нормален на тази планета, фоб съм към всеки ненормален. Кибиците са ми сладки, но не им се връзвам, че води до оглупяване.
Надявам се е дошло време за поредното преформатиране, че ако така вървят нещата, може и кибици да не останат.


П.П.
“Всичко тече, всичко се променя”, казват мъдрите, та и за нашите групи не ножем да твърдим, че са твърда маса. С времето и трупането на опит, някои кибици може да преминат в състояние на нормалност, както и след силен житейски трус, някои ненормални да установят, че са си губили времето с глупости. Най-тъжно е, когато нормалният залинее в кибик, или пък тотално се бъгне и започне да се държи ненормално… но и за това мъдрите са казали - “никога не е късно да станеш за резил”.


11.2015

Плюсове от минусите



От баба ми знам, че като сме на софра, всички сме големи пичове.
Пак от нея съм чувал, че истинската същност човешка излиза на показ САМО, когато има зор.
Е, днес има зор.

То не бяха бежанци, месТни избори, а сега и атентатите в Париж.
Минаха няколко дена, мина и първоначалното объркване от ударната вълна и започнаха лакардиите. Казионните "философи" изпълзяха от дупките си и подкрепени от опорните точки на работодателите, загребаха смело в развълнуваното медийно море.
Част от този безкраен информационен басейн, Фейсбук нямаше как да остане встрани от позакъснялото цунами. Стартираха различни инициативи, опънати до скъсване в крайностите на тезите и отдалечеността на ценностите си. Точно това ме провокира да поразсъждавам на глас и да си го запиша, та когато гръмне и у Нашенско, да видя дали ще съм на същата позиция.




От всеки дефект - ефект!
Това вече не е от баба ми. Отвътре ми иде. И други неща ми идат да кажа на някои от "приятелите" във ФБ, но възпитанието не ми позволява. Затова ще се фокусирам върху плюсовете от минусите.

МИНУС №1 - ТЕСНОГРЪДИЕ
Ограниченост, посредственост, дребнавост... синоними, в случай, че някой не е разбрал.
Този МИНУС бе един от първите, на които ми замириса реакцията на аудиторията. Така им се падало на франсетата, що се били ровели в Сирия, гадни колониалисти, надути парвенюта, европедерасти... А, да не забравяме и милионите емигранти, които този месец трябва да се активизират, за да превземат Европа, изколят християните и възцарят Халифат!
Ето го и ПЛЮС-а.
Пореден в историята на човечеството терористичен акт, логично реализиран в един от най-красивите, богати и с висока концентрация на туристи европейски град. Вас ако ви зомбират от деца как трябва да колите и взривявате друговерци и нищо друго не можете да правите, къде бихте отишли? Даже закъсняха и са много нарядко (за щастие) подобни изродщини, а това показва, че въпреки всички пролуки на демократично функциониращите общества, службите си вършат работата.
Трудно можеш да намериш плюс в това да видиш как немалка част от уж интелигентните ти и облечени в човешка кожа познати, откровено злорадстват на гърба на чуждото нещастие. Споменават се думи като лицемерие, овце, манипулирано стадо и все в този стил по адрес на хората, сложили си френско знаме в знак на съпричастност.
А защо да не си сложат - на един клик разстояние е.
Вие какво си сложихте - Смайли, ЧеГевара или петолъчка?
Или айде, да не кажете, че ви хвърлям в лявото... кажете, какво си сложихте?
Доза хейт, заучени фрази за алчните капиталисти и едно голямо Нищо. Толкова голямо, че да ви разпознаваме отдалеч що за хора сте.
Ето, това е ПЛЮС-а. В такива моменти падат маските и виждаш точко колко са хората около теб. За останалите просто си правиш изводите.

МИНУС №2 - ПРОПАГАНДА
Част от "изкуството" на войната, пропагандата е сила!
Дваж по-силна е, когато я водят интелигентни изпълнители. Чудеса и върхове в манипулацията са постигали изроди като Ленин, Сталин, Хитлер... както и съвременните им последователи от малък и голям калибър. Няма да забравя как в 11-ти клас, по време на Възродителния процес, веехме Трибагреника от прозореца на гимназията, твърдо убедени (с промити мозъци), че българските турци са гадове, които трябва да си ходят..., а Дружинната ни се радваше и пляскаше с ръце. Беше си свършила добре работата.
Очевидно добре са си свършили работата и отговорните родолюбиви другарки и другари, впрегнати срещу добро заплащане и привилегии, да зеят срещу света, към който всички (защо ли) се стремят. Не е лесно да убедиш толкова много млади и уж прогресивни хора, при цялата информираност в днешно време, че:
- Западът е гнил и смъртта му чука на вратата
- евротолерастията ще погуби всички и ще ни заличи като народ
- снобарите и бюрократите убиват Европа, а емигрантите ще я довършат

И, разбира се - спасението:
- само православието може да ни запази като нация
- да се снишаваме и да не се врем между шамарите
- сами да си вържем източната каишка, че така може и да ни се размине.

Къде са ПЛЮСОВЕ-те в тази ситуация?
Навсякъде:
- виждаш колко елементарни са хората и как не мислят, т.е. спираш да им се връзваш
- заобикаляш се и инвестираш емоции САМО в себеподобни, които те зареждат и развиват
- научаваш се да разпознаваш пропагандаторите и ги "убиваш", подминавайки ги.

МИНУС №3 - ЛИПСА НА ЧОВЕЧНОСТ
Това е най-тъжната част.
Хем го знаеш и пак боли.
Всеки ден по планетата умират хиляди - от болести, несправедливости, войни, атентати... какво ли не. Така е устроен светът, т.е. така сме си го устроили, защото явно толкова струваме. Просто едни нации успяват да се обединят около нещастията си и да вървят напред, а други ги приемат за нещо нормално и просто ги подминават. Скоро гледах филм как украинци и руснаци погребват жертвите си от конфликта в Донбас. В Украйна тези хора са обявени за герои, а в Русия всичко става "на тъмно", под охрана и без свидетели...

Липсата на човечност е големият МИНУС от реакциите на "хората" във ФБ. Това е, което ме натъжи и накара за пореден път да наруша личната си хигиена, и да ги вкарам в мислите си.
Какъв е ПЛЮС-ът?
Голям.
Успях да видя човеците сред хората...



Войни, тероризъм, търговци на оръжие и глобални интереси на шепа изроди, облечени във власт ще има винаги! Такива сме хората - глупави, манипулируеми и безпаметни. Затова и вечно ще страдаме.
Французите ще се оправят бързо, защото са сплотен народ със силен дух. Ще си направят изводи от грешките и ще забавят по-дълго във времето следващите атентати. Да, такива ще има, докато има хора с оръжие и промити мозъци.
Германци, англичани, италианци и прочее европейски народи също ще преразгледат плановете и стратегиите си за национална сигурност, и в движение ще се научат как да разпознават лошите. Неслучайно Европа е магнит за всеки, търсещ нормалност и спокоен живот - очевидно в тези държави има нещо повече от толерасти, гей-паради и бюрокрация.
Дори и у нас, в БГ, може би някой ще се стресне и Тиквоначалникът ще прозре, че утре и той може да е в тълпата с камикадзета, та ще поиска повече Държава в Мафията...

Не претендирам за изчерпателност.
Не претендирам и за ценз и професионализъм.
Това, за което претендирам обаче, се нарича човечност.


11.2015

Благо, творите ли?






Оригиналният текст можете да прочетете по-долу.
Изместих този абзац като начален, за да визуализирам и водя отчет и статистика на най-новата ни активност по темата "Благо, творите ли".
Става въпрос за ежемесено даряване на хора, попаднали поради бедност в списъците на Български Червен кръст (доход под 150 лева/месец). Тук влизат възрастни самотници, болни и изоставени от близките си, както и голяма група самотни майки.

Благодарение на Иво Иванов и Милена Цанова, в началото на 2015-та, група приятели и колеги стартирахме този проект. Идеята ни е да материализираме желанието си да отделяме ежемесечно малки суми от доходите си, с които да сме полезни на нуждаещите се. Закупуваме хранителни продукти, които разпределяме в пликове на стойност около 20 лева - сирене, кашкавал, брашно, ориз, леща, боб, макарони, олио и т.н. Даряването става в един от пунктовете на БЧК (Слатина), където хората (предварително организирани) идват и директно от нас получават дареното.

Контингентът е различен и целта ни е да помогнем на максимален брой нуждаещи се. Известно ни е, че няма как да покрием всички, но това не означава, че трябва да се отказваме. Отделно, помощта е двупосочна...

Ако искате да се включите и вие, с малки суми, ежемесечно:

Телефон 0899982814, Красимир Великов
CECBBGSF, IBAN BG26CECB 9790 1055 6512 00
Фейсбук група
Отчет и движение на средствата


Благо, дарим ви!





Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна оттуки понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Йоан

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Александър

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен
Индекс туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Златка Василева - музикален терапевт


Златка Димитрова- Супа Бар


Зорница Стоянова - йога за деца


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова - Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мариана Пенчева - Майка Тереза от Търново


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора - интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Таня Даскалова -професия свежар


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце











АЛИАНСНИТЕ РОДИТЕЛИ

8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ
BATTALIA

БАЩИ-КАРТЕЧАРИ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

бракУВОне

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВЕРОУЧЕНИЕ FOR DUMMIES

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ЗАДРЪСТЕНИТЕ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ГРУПОВ ТЕКСТ

двуСОЦиоличие

DUM SPORO, SPERO!
евоВЛЮБция EURO-ПЕДИКУЛОЗА
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ЗАЩО НЕ СЪМ НАЦИОНАЛИСТ (НА ТРЕТИ МАРТ)

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR
КРИЗИСЕН PR В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА... МРЪСНИ

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОБРАЗОВАНИЕ

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПЛЮСОВЕ ОТ МИНУСИТЕ

ПОЛИтика

ПОЛИИИ, ТЕХНИКАТА

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИДВОРНИ МУЗИКАНТИ

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ
ПРОГРАМИРАНЕ FOR DUMMIES
pro-КУР, ааа тУра

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ
ПРОШКА

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

СЕМЕЙНИ КАЛАМБУРИ

сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СССР - митове и легенди за Втората световна

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ
ТРЕСКА за ЗЛОто

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...