На лъжата краката са... мръсни



Хората не обичат Истината.
Факт.
Още от малки твърдят, че "мразят лъжата и лицемерието", драскат глупости по лексикони (в миналото) и ФБ-статуси (в настоящето), но когато се наложи да го докажат, започват и големите издънки.
Защото не всеки е готов да чуе или изкаже Истината - за себе си и другите.
Малцина си причиняват неудобството да кажат какво НАИСТИНА мислят по дадена тема.
Почти изчезващ вид пък са тези, които владеят изкуството да търсят активно Истината в мнението на събеседника и да я ползват като коректив.

Защо е така?
И винаги ли е било така?

Преди да продължим с този анализ, добре би било да уточним "Коя Истина" визираме.
"Ъъъ... тя не беше ли само една"...?
Или пък са удобен комплект, с който умело боравим, в зависимост от ситуацията.

Истината почти винаги е неудобна, драги зрители. Не, защото е такава "по произход", а защото такава сме я направили. Гъвкавостта на логиката ни и способността да еквилибрираме с фактите, са ни превърнали в експерти в това как да модифицираме Истината. Така, че да ни е удобна. За съжаление, това е сътворило толкова много фалшиви нейни клонинги, че в един момент човек трудно се ориентира коя е Матрицата.

Няма да коментирам как е при вас, защото това в много редки случаи се е приемало градивно (Hello, Димо). Не едно уж стабилно приятелство е приключвало в момента, в който се опиташ да си искрен с другия и да му кажеш твоята гледна точка. Истинската, а не удобната за слушане.
Затова ще споделя как е при мен, пък ако на някой му е интересно, може и да продължи да чете... така или иначе, пиша това за лична употреба и евентуално за божия раб Александър.





Израстнал съм в средно бедно работническо семейство, но попаднах на родители. От малък ме учеха, че не трябва да се лъже, краде, че трябва да се помага на другите и все в този ред, но и че не трябва да се говори срещу Партията, Тодор Живков и хората с униформи... Един вид научих, че има две истини.
С възрастта истините се намножиха, защото в уравнението се появиха чавдарчета, пионери, комсомолци, хора с постове... а след "Промяната" и хора с пари. Всеки път, в който се осмелявах да кажа Онази, първата Истина, усещах колко е некомфортно да си в позицията на истиноразказвач. Все някой беше засегнат, все нещо беше неудобно... и тогава дойде първата фаза от личния катарзис, със следствие поговорката "Мълчанието е злато":

СПОДЕЛЯЙ ИСТИНАТА САМО С ХОРА, КОИТО СА ГОТОВИ ДА Я ЧУЯТ.

Дотук добре, само дето много трудно се намираха такива хора. Още в ранни младежки години ми направи силно впечатление, че Егото беше основен враг на Истината. А тъй като Егото върви ръка за ръка със Суетата, тази цветна компания бързо влиза в комбина с Лицемерието. Ако добавите още няколко "играча" с имена като Завист, Двуличие, Нагаждачество и все в този ред, сещате ли се каква мощна коалиция се изправя срещу беззащитната в такива случаи Истина?
Тогава за първи път махате с ръка и си казвате "Има ли смисъл"?

Но, приемаме че сме млади, диви и заредени с енергия, та продължаваме напред.
Това напред е всъщност периода, в който сме вече изкласили вишисти и с блеснал поглед се хвърляме в неравностойната битка с Ежедневието. Работа, професионално развитие, кариера... постоянни поводи за упражняване в истиноупотреба, най-често завършващи с рязко фиаско. Ето малко примери:
- споделяш, че има по-ефективни начини за работа > казват ти да си гледаш работата
- очевиждаш, че може да се разшири обема за действие > казват ти да разшириш "Дедовия"
- опитваш да заемеш по-висока позиция и да развиваш нещата > казват ти да си развиеш ...

Очевидно, тук идва ред на втората фаза от личния катарзис:

ИЗУЧАВАЙ ИСТИНАТА И РАЗБЕРИ КАК ДА ТИ СЛУЖИ.

Това, последното е доста егоистично... и алтруистично, едновременно. Знам, че звучи странно, но ще опитам да обясня.
Свързано е с процеса на себеизграждане и самоизучаване. Тези неща само започват в детството, но са процеси, продължаващи цял живот. Изучаването на Истината няма как да завърши на 20... и на 30 е рано. Свързано е с изучаване на Аз-ът, а това не е задача проста. Докато човек се научи да се гледа отвън, отвътре, че и отстрани, минава доста време. Отделно, че малцина въобще завършват този процес. Но пък старанието да го правим е свързано с Истината - как я възприемаме. От себе си за другите, както и от другите за себе си.

По-горе споменах, че истината е неудобна.
За кого - за казващият, или за чуващият?
Или и за двете страни?
Ще споделя малко примери от ежедневието, защото теза без примери е като Борисов без лента и ножица.

ИСТИНАТА МЕЖДУ ПРИЯТЕЛИ
Какво е приятелство?
Емоционална връзка между хора, които имат нещо общо и споделят що годе близки виждания по поне една теза. За отношения като честност, симпатия, добронамереност и т.н. се подразбира.
Е, не е ли нормално да си искрен и да се чувстваш длъжен да говориш свободно Истината точно сред такива хора?
Излиза, че не е...
Колкото и да са обективни (или поне да се стараят да са), хората искат да чуват удобни, галещи ухото думи. Очевидно всеки е трупнал по някое комплексче с годините и а си го пипнал по главицата, а се е одървил в бойна формация... Въпреки, че усещат празнотата на подобно "удобство", хората не желаят да се задълбочат в мнението на близък човек, даващ откровена позиция за теб самия, или за нещо около теб. Дори и за Международното положение, ако щете. Благодарение на приятели с инициали КГ, ДД, ХИ, АВ, ТГ, ДУ, ДЧ... през последните няколко години в личен план претърпях микро-революция, що се отнася до анализа на споделеното... Ся, дали тази революция е навързана и с еволюция е друга тема, но засега се чувствам удобно със себе си.
Никой не е съвършен, бре скъпи мои!
Знаете ли колко емоционален бой съм изял през годините затова, че уж все с добри намерения се опитвам да споделям същата тази Истина. Минах и през самоизолации, и през пълно отрицание... но все уж доброто побеждава, та пак се връщам в начална точка.
Има и добра новина - упорството да сте искрен (със себе си и близките) действа като филтър. Плявата отпада, остава само доброто семе.
Така дойде време и за третата фаза на личния катарзис:

СЛЕДВАЙ ИСТИНАТА ВЪПРЕКИ НЕУДОБСТВАТА.

ИСТИНАТА МЕЖДУ ПАРТНЬОРИ
Тези отношения са два вида - интимни и професионални. Интересното е, че независимо от голямата на пръв поглед разлика, Истината и в двете ситуации следва едни и същи принципи.
При интимните отношения често има чувства, гравитиращи около любовта. Има ли любов, има и "лудост", т.е. ирационално. Тук стават най-големите обърквации, защото по-емоционалните екземпляри често се хвърлят на сляпо в една връзка и тотално загърбват изброените дотук постулати. Дори и да не е любов, а чист нагон, коктейлът от мощни био-химични субстанции просто ви удря два херувимски шамара и заради едното е*ане сме способни на грандиозни кретении.
Същото е в професионалните отношения. "Лудостта" и ирационалното поведение на подчинен към началник, както и на отношенията между колеги. Повечето служители слагат на пиедестал кариерата и възходящото развитие. Това почти задължително полага на гилотина главата на Истината. Последствията са хронично главоболие, алкохолизъм, еректилна дисфункция и ранна критична при жените...
Затова, изборът е ваш:

ИСКАШ ЛИ СПОКОЕН СЪН, ВИНАГИ СЛАГАЙ ИСТИНАТА НАД ЧУВСТВАТА (преди това виж фаза №1).






Мога да продължа с примерите, но има ли смисъл?
Който е стигнал до тази част на текста, така или иначе вече има изградено мнение по темата. Или смята, че си измислям проблеми, за да ги решавам и по този начин си уплътнявам лятото и си поливам нарциса, или що годе е съгласен с тезата.
Разбира се, може и да е в тотална разминавка с написаното, както и да търси възможности за дискусия, убеждаване в противното и т.н.
Няма лошо - различни сме.
Това е просто една позиция, не учебник по философия.
Важното е, че я има.
И колкото са повече, толкова по-добре.


8.2015


Бащи-картечари



Знаех си, че ще дойде време и за този разговор. За щастие, не съм в ролята на бащата-картечар, защото имам син, но съм изцяло в ролята на консуматор на куршумите, било в личен план, било като "собственик" на божи раб от мъжки пол.
Да, метафорите се леят от горните редове, но и проблемът с "въоръжените до зъби" бащи по балконите стои на дневен ред.

Ако сте мъж, имате дъщеря(и) във фертилна възраст и смятате, че тя не се интересува от нищо друго освен четене, писане (или каквото там се интересува) + ходене по МОЛ-ове, то този текст е за вас.
Ако изповядвате тезата, че "чуждото е общо, а моето е недосегаемо", то този текст е отново за вас.
Ако мислите, че всеки индивид с пишка между краката заслужава много бой без ник'ва музика, затова че дори си е помислил как прави секс с дъщеря ви, то този текст е СПЕЦИАЛНО за вас!

Но, нека започнем отначало...





Имало едно време, преди около 30-40-50 години, едно малко момченце. То се появило на бял свят благодарение на акт, наречен секс. За този акт са необходими много неща, но най-важните били наличието на мъж и жена.
Та, пръкнало се момченцето с пишленцето и започнало да расте и поумнява. Пораснало дотолкова, че започнало да заглежда дъщерите на чичковците и леличките, а поумняло в степен такава, че се научило как да ги впечатлява и да ги предразполага за целувки и любов...
Целувките невинаги завършвали с любов, но често-често прераствали в осмукване, опипване, а при по-склонните за съдействие момиченца и към опити за проникване. Казвам опити, защото в началото не се получавало толкова лесно. С напредване на възрастта и навлизането в зрелите teens обаче, нещата започнали да си идват по местата и опитите за проникване се материализирали в откровен секс - със съученички от класа, от по-долни, от по-горни класове, дори и с първокурснички...

Момченцето бързо натрупало опит, а и девойките около него не били вчерашни, та започнало Голямото изграждане - на сексуална култура, на традиции, на опит и самочувствие при практикуването им. Тези процеси вървели в различно време за него и връстниците му, назрявали в различна степен, но били полезни, градивни и оформяли цялото му поколение бавно, но сигурно - като съвкупност от личности.

Уважаеми бащи-картечари, не се съмнявам, че сте се разпознали някъде между редовете!
Няма нужда да си го признавате, нека това остане нашата малка тайна. Важното е какво ще се случи оттук нататък.
В живота обикновено се случват две неща - порастналите мъжленца или уверено вдигат два пръста и стават "пацифисти", или убедено се вливат в мейнстрийма и бавно започват да се окопават по балконите, трупайки амуниции...
Първите са ясни - достатъчно прозорливи са, за да не забравят какво са мислили на чуждите дъщери и как са ги дебнели по дуварите. Проблемът е във вторите - картечарите.

Какво кара един средностатистически татко да стане агресивен?
АЗ-ът или ЕГО-то?
Нека пратим Фройд на море и да използваме тези две простички думи. Да направим каламбур от символики, за да разбере и баба ни.
Да си представим, че АЗ-ът е Ян - градивната, позитивната сила, която държи главата изправена, умът бистър, а погледът чист. АЗ-ът оценява реалността и взима правилните решения:
- вижда, че има дъщеря
- осъзнава, че един ден тя ще порастне
- обича я и иска да е здрава, красива, желана и също обичана
- намира сили да потисне ЕГО-то си, че някой нещо ще му отнеме
- връща се назад в годините и вижда себе си в лицето на "обекта за стрелба" ...

Какво прави в това време ЕГО-то (Ин)?
- би искало да вижда, че има собственост
- не осъзнава, че детето е вече млада жена
- твърди, че я обича, но всъщност обича себе си
- връща се назад във времето, но там вижда единствено корист

Да излезем от философията и да поговорим на езика на ежедневието:
- дъщеря ви личност ли е?
- ако е, няма ли право на мнение?
- ако то е различно от вашето, значи ли, че е грешно?
- да си влюбен тийнейджър нещо лошо ли е?
- правенето на секс не е ли логично желание на врящото от хормони тяло?

Така може до Коледа...
И повярвайте, нито един от въпросите няма как да е в защита на ЕГО-тезата ви.
Знам, ще кажете:
- тя е още малка
- опитвам се да я предпазя
- знам го аз този и какво иска
- може да забременее
- ще хване някоя гадна болест

По отношение превенцията сте прави, само дето тези неща не се възпитават, когато вече "птичето" е тръгнало да отлита!
За птичките и пчеличките, за Малкия принц, за Кума Лиса, Зайо Байо и Злият вълк се говори от ранна детска възраст! Характер, личност, отношение към света и здравината на главата (респективно стената) се градят с години, а не на седемнайсет, когато намерите презерватив в чантата ѝ... И пак се радвайте, че си носи, защото това е по-малкото "зло".






Спирам.
Едно, че заприличах на "професор" Вучков, второ - кой съм аз, та да ви казвам кои сте вие?
За мен сте обикновени картечари, продукт на комбинацията кофти среда и време.
За вас съм обикновена мишена, виадукт на колаборацията чужда философия и бреме.
В интерес на тези, които обичаме ОБАЧЕ, е да преговорим още веднъж редовете по-горе.
Току-виж, това доведе до замяна на картечницата с водни бомбички, а на агресията с топли понички.





П.П.
Никак не забравям и майките-орлици!
Макар и по-демократични и широко скроени от милитаризираните си половинки, познавам екземпляри, които биха се заклели в най-ценното си, че до ден днешен са девствени и дъщеря им е продукт на непорочно зачатие... На такива девиации не е редно да обръщаме сериозно внимание.
При майките-орлици винаги е играла дуалистичната тупалка любов-пари, пари-любов. От една страна, искат детето им да е обичано и носено на ръце, но от друга - да получи пръстен с диамант(и) и да го отнесат с лимузина. Тази везна често клони към финикийската си същност, но това е тема за друг разговор.
Да, отдавам заслужената почит на повечето Мами, които често служат като буфер и с голи гърди запушват амбразурите, поемайки кръстосания огън на "воюващите". Защитават дъщерите си, защото навремето са изпитвали същите страсти върху гърба си и знаят колко несправедливо е някой със собственически чувства, па макар и обичайки те, да дава наклон на личния ти път. Подобни прояви, макар и рядко, в някои случаи водят до леееки изкривявания, защото гърдите им могат да са толкова красиви и актуални, че появявайки се в този батален семеен момент, само разпалват любопитството на "пацифиста" и той се сеща за определения като Голям и Малък шлем, M.I.L.F. и т.н... но тогава определено си заслужава и боя ;-)


След като написах текста, реших да потърся и някой друг "пацифист", посочил с пръст "картечарите". Не мамерих, но попаднах на тези две неща, които искрено ме докоснаха!

Едно.
Две.


07.2015
Придворни музиканти



В студентските си години и малко след това имах група. Даже няколко. Изживявахме се като музиканти, записвахме албуми, участвахме по клубове и разни концерти. Веселба на квадрат!
Защо го правехме?
Някои от любов към музиката.
Други, заради купона и любовта към музиката.
Имаше и такива, които се интересуваха основно от любовта... един екс-френд със степен на музикална инвалидност, заради едното е*ане не само се научи да свири, но и задобря, а и Любовта му се отприщи! После да разправят, че не правела чудеса...

Няма да се закачам повече с това чувство. Заиграх се с думата, защото скоро с един човек, когото дълбоко ценя, имахме задочен спор относно участието му в общ концерт с една мутреса, която по стечение на обстоятелствата пее. Не лошо при това.
Проблемацията дойде от тезата, че заради едната любов музикална, не е редно да се правят компромиси морални. Аз настоявах, че е трябвало да откаже, другата страна държеше на позицията си, че на сцената е заради музиката и публиката, а не заради мутресата.

Може би е права, но за мен остана порива да споделя с вас тези си морални вълнения, защото всичко това катализира избълбукването на едно старо мехурче, коетo беше започнало формирането си още преди години. Около кризата с КТБ и лицето Цветан Василев почти се спука, а сега просто излезе наяве под "мотото" ПРИДВОРНИ МУЗИКАНТИ.


Изкуството и в частност музиката, никога не са били общодостъпни и разбираеми за масата. Да, и в миналото хората са потропвали с крак, или пък са се впускали в кръшни танци, но истинските творци често са оставали неразбрани. Не се ли пързулнеш по пързалката на халтурата, стоиш гладен. А постоиш ли по-дълго гладен, или се затваряш в себе си, или ставаш "по-толерантен" по отношение на масовките (в Родопите му викат мейнстрийм)... И тъй като "толерантността" на твореца нараства пропорционално с глада му, още от древни времена той привиква с едно базисно правило - намирането на сигурен източник на храна (в Родопите му викат меценат).

Разбира се, има много изключения от споделеното по-горе, както и блестящи меценати, обкръжени с още по-блестящи творци. Все пак, наследили сме невероятни музикални творби, въпреки базисното правило за храната. Просто геният на твореца трябва да се съчетае с парите и добронамереността на спонсора. Докато това работи, фабриката за добро изкуство бълва хитове!
Какво става обаче, ако една от тези компоненти заскрибуца?
Или пък се счупи...

В случай, че фирата я даде музикантът, резултата е ясен - халтура.
Ако пък меценатът прецака нещата или животът го прецака, музикантът или трябва да му играе по свирката (т.е. да прави халтура), или да си вземе свирката и да си потърси нов меценат. Тъй като второто често е несигурно и свързано с липса на храна, творецът скланя глава и ще не ще, започва да произвежда халтура.

Ето това е съдържанието на мехура, избълбукал по-горе в текста. Придворността на творците у нас и зависимостите им от силния на деня. Зависимости, нерядко тотално заличавайки ги като личности и превръщайки ги в обикновени певачки и момчета за всичко.

Още от удобните за комунистите т. нар. "народни артисти", през фаворитизираните от Прехода чалга "диви", та до днешните издънки в стил Къци Вапцаров и неизбежните "звезди" (в Родопите им викат силебритита), тези хора рядко имат собствено мнение. Горе-долу, такова е положението и с достойнството им. Те се нагаждат като буфосинхронист на банкетна маса - ядат и пия с всеки, който би могъл да плати сметката.
Не очаквайте от тези хора да поведат кауза, да застанат начело на добра идея, да сложат име и достойнство на кантар... не можеш да сложиш нещо, което го няма. И когато същите тези ги видиш "по новините", разпалено да защитават лица като Цветан Василев или който и да е, бягайте с писъци...

Ще кажете - дай имена, примери.
И ще сте прави, въпреки, че имам основание да ви заподозра в сеирджийство.
Нищо не ми пречи да споделя с вас имената на Графа, Мария Илиева, Мариана Попова, ЛиЛана, Трифонов, Шамара, Б.Т.Р., Хиподил, КГБ и още десетки пеещи, танцуващи, актьорстващи и позьорстващи (да ме прощават пропуснатите). Но няма да го направя, защото всички, отъркали се и търкащи се в силните на деня, са най-обикновени хора и също като нас, имат нужда да папат. Готови са да се изложат за всякакви каузи, да направят творчески паузи, чули-недочули да застанат зад идеи, най-често водещи ги до бордеи... Има ли едене и пиене, всичко е наред!

Обаче.
Винаги има едно обаче, драги зрители.
Няма безплатен обяд.
Знаете, че който плаща, поръчва. И когато насреща си има готови да се предложат "творци", филмът е ясен. Също така знаете и кои са хората с пари у нас, как и кога са ги спечелили. При наличието на тези две (не)известни, даже нямаме нужда и от уравнение.

Какво правят честните, моралните, достойните в гилдията?
Страдат.
Не от глад или нечиста съвест - такива хора намират себе си и макар изхранвайки се не с това, което могат най-добре, те се справят в живота. Изкуството, което носят, е свито на топка в стомасите им и при всяка една честна възможност, иска да излезе и да се раздаде на публиката. И го прави. Но рядко, в камерен състав и не за пари...
Тези хора са и вестоносци на морала.
Може и да ви звуча като прогимназиална учителка, но това е факт!
Когато популярна личност застане с името, лицето и творчеството си в защитата на една кауза, хиляди ще го последват.
Когато същият, най-малкото даде личен пример и ясно се разграничи от халтурата на модела #КОЙ, това няма да остане незабелязано.
Дори нищо от горното да не стане, най-малкото ще спи спокойно...

Има и алтернатива. Нарича се независим артист (в Родопите му викат ъндърграунд). Това движение отдавна набира сили и развитието + достъпността на интернет мощно му съдействат. Творци, автори, които нямат нужда от меценат, някои дори и от публика... Блещукат и светулкват в арта, който оставят след себе си и са си самодостатъчни. Да, някои от тях биват открити или сами са разкриват за публиката и ако са достатъчно добри, стават новите любимци. От тях зависи към кой лагер ще се присъединят.
Помните ли Ъпсурт?


Да, може би това е начина.
Поне у нас, в тази политическа и социална реалност.
Как е по света, ще си поговорим някой друг път.




7.2015



Благо, творите ли?






Оригиналният текст можете да прочетете по-долу.
Изместих този абзац като начален, за да визуализирам и водя отчет и статистика на най-новата ни активност по темата "Благо, творите ли".
Става въпрос за ежемесено даряване на хора, попаднали поради бедност в списъците на Български Червен кръст (доход под 150 лева/месец). Тук влизат възрастни самотници, болни и изоставени от близките си, както и голяма група самотни майки.

Благодарение на Иво Иванов и Милена Цанова, в началото на 2015-та, група приятели и колеги стартирахме този проект. Идеята ни е да материализираме желанието си да отделяме ежемесечно малки суми от доходите си, с които да сме полезни на нуждаещите се. Закупуваме хранителни продукти, които разпределяме в пликове на стойност около 20 лева - сирене, кашкавал, брашно, ориз, леща, боб, макарони, олио и т.н. Даряването става в един от пунктовете на БЧК (Слатина), където хората (предварително организирани) идват и директно от нас получават дареното.

Контингентът е различен и целта ни е да помогнем на максимален брой нуждаещи се. Известно ни е, че няма как да покрием всички, но това не означава, че трябва да се отказваме. Отделно, помощта е двупосочна...

Ако искате да се включите и вие, с малки суми, ежемесечно:

Телефон 0899982814, Красимир Великов
CECBBGSF, IBAN BG26CECB 9790 1055 6512 00
Фейсбук група
Отчет и движение на средствата


Благо, дарим ви!





Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна оттуки понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Йоан

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Александър

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен
Индекс туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Златка Василева - музикален терапевт


Златка Димитрова- Супа Бар


Зорница Стоянова - йога за деца


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова - Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора - интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Таня Даскалова -професия свежар


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце











АЛИАНСНИТЕ РОДИТЕЛИ

8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ
BATTALIA

БАЩИ-КАРТЕЧАРИ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

бракУВОне

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВЕРОУЧЕНИЕ FOR DUMMIES

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ЗАДРЪСТЕНИТЕ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
евоВЛЮБция
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ЗАЩО НЕ СЪМ НАЦИОНАЛИСТ (НА ТРЕТИ МАРТ)

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR
КРИЗИСЕН PR В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА... МРЪСНИ

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО
ПОЛИтика

ПОЛИИИ, ТЕХНИКАТА

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИДВОРНИ МУЗИКАНТИ

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ
ПРОГРАМИРАНЕ FOR DUMMIES
pro-КУР, ааа тУра

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ
ПРОШКА

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

СЕМЕЙНИ КАЛАМБУРИ

сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СССР - митове и легенди за Втората световна

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ
ТРЕСКА за ЗЛОто

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...