Кризисен PR в учебниците по история



Имам приятел - много добър специалист в областта на кризисния PR (здрасти, Лили).
Имам и опит - много добър бАлетрист в низостта на политическия писоар...

Какво нямам?

Нямам идея как е възможно огромната руска държава, напоена с колосални обеми средства, възможности, опит, военна сила и каквото още се сетите, да не може да си измие PR-лицето вече толкова години. И не само това, а и допълнително да се нахвърля с кал, като за Световно... или поне като за една зимна Олимпиада.
Олимпиадата и майтапите около нея отдавна отминаха, Световно скоро не се очертава да има... За съжаление, единственото, което се чува напоследък от изток, е дрънчане на оръжия и зъбене срещу всичко цивилизовано и подредено.

Не, няма да правя опити за геополитически анализи - нито са ми в специалността, нито по вкуса.
Ще направя нещо по-човешко.
Ще опитам да обясня на сина си (втори клас) какво е PR и за какво служи.
След това ще му разкажа как горе-долу са се оформили съвременните граници на държавите.
Ако все още ме слуша, ще се пробвам с анализ защо едни нации се възприемат за добри, а други за лоши.
В края отново ще направя връзка с PR-ра и ... разбира се, това нищо няма да промени.
Или пък поне в една детска глава представите за ДОБРО и ЗЛО ще станат малко по-многопластови?




КАКВО Е PR?
Отговорът на този въпрос е много близък до отговора, който учителката на Алек получила, когато го попитала "Какво работи баща ти".
Той ѝ отговорил, че правя добро впечатление (медицински представител съм)...
Същото е и с дисциплината Public relations (PR, връзки с обществеността) - би трябвало да представи делата на определено лице, фирма, организация или дори цяла държава така, щото публиката да ги хареса. Или поне да не ги мрази.
Разбира се, не е толкова просто, но нали уточнихме, че водим разговор с второкласник?

Та, PR-ът, скъпи деца, е една такава работа, дето едни опитни и врели и кипели в живота специалисти, би трябвало да посъветват тези, които им плащат, как да общуват по-качествено и ефективно с клиентите си. Клиентите им може да бъдат от обикновени консуматори на салам (примерно), до целокупни дивизии потребители, избиратели и дори цели населения на държави. Общуването може да бъде от обикновено хвалене на стоката (салама), до цялостно изграждане на имидж и/или възприемане на национална политика.
Разбира се, това е идеалната ситуация. Много често, "специалистите" нито са толкова опитни, нито достатъчно врели и кипели. Интересното е, че почти всички клиенти са попадали през годините на калпав PR, като разликата е как са излизали от деликатната ситуация, но за това малко по-късно.

Когато плащащият за услугата тотално оцапа пейзажа, на помощ идва кризисният PR. "На помощ" е силно казано, защото често ако "специалистът" е недостатъчно специализирал, или клиентът недостатъчно еволюирал, оцапаното не само замърсява, а и започва силно да мирише. Подобна миризма нерядко е водела до тежки недоразумения, фалити и дори самоубийства. В по-широк план, може да доведе до въоръжени конфликти, войни и заличаване на цели народи и цивилизации. Но, за да не окървавяваме така прибързано в стил Братя Грим настоящия урок, нека опитаме да направим първите изводи от написаното дотук:

Извод №1.
PR-ът и особено кризисното му подразделение, са изключително важен занаят. Да, занаят, защото през ръцете на практикуващите го занаятчии, би трябвало да са минали много и най-различни житейски казуси. Само хора с опит, морал и умение да общуват и разбират нуждите на "таргета", могат качествено и с хепи енд за всички, да изпълняват подобни фигури от висшия пилотаж.

Тук е мястото за лошата новина - такива хора изключително рядко работят подобна работа...

Кой тогава я работи?
В повечето случаи, това са стари хиени, врели и кипели в блюдолизството и чупките в кръста, или пък изпечени манипулатори, които срещу добро заплащане биха убедили и собствената си майка, че им е леля...
Заприлича ли ви на турски сериал?

Като казах турски, нека се върнем в онези тъмни средновековни времена, когато дедовците ни са били принуждавани да носят потури, а бабите ни фереджета. Бихме могли да отидем още по-назад и да опишем причините Аспарух да бяга с народа си към Византия, Велика Болгария да бъде раздробена и почти унищожена и т.н., но понеже рискувам да ме наречете "русофоб", ще си(ви) го спестя... ;-)

Връщаме се в Турция.
Колили, бесили, набивали на кол. Логично поведение за диваци, стъпили на Балканите с ясното намерение да завладяват. Кой ни е виновен за това - НАТО и Европейският съюз ли... ? Ако се поровите в историята, може и да ви стане интересно. Или поне да не се излагате по площадите.
По-интересно е обаче, че след като са завладяли плануваното, турците са оставили "поробените" народи да си живеят - къде по-драматично, къде по-емпирично, но не са ги заличили от земята грешна. Даже хората са имали собственост, права и задължения. Снасяли са достатъчно блага на Султана, за да проумее, че най-добре е да не ги закача повече. Да, не са били български, а османски поданици, но прави ли ви впечатление, че "поробеното" ни население не само не изчезва, а дори се намножава, окрупнява и стига дотам в правата си, че получава Българска екзархия! Упорито саботирана от Руската православна църква, между другото...

И какво излиза - че турският PR като цяло се е справял доста добре за времето си. Разбира се, имал е няколко сериозни издънки, довели съответно и до няколкото големи вълни от въстания, но като цяло, в края на века (преди да ни "освободят" от изток), поданиците на Османската империя живеели сравнително добре.
Уви, в никакъв случай не може да се каже същото за арменския геноцид и меко казано странното поведение на Анкара до ден днешен. Буюк резил...



Тук ще отворя една националистическа скоба.
Силно се надявам да бъда разбран правилно от по-бяло/зелено/червено-ориентираните читатели. Българин съм, искрено се радвам и гордея с произхода, историята и качествата на народа си, но не съм щраус... Нямам навика да си заравям главата в земята, или пък по сидеро-барековски да казвам на черното бяло.
Всичките беди на народа ни започват и завършват с нас самите!
Няма държава, пощадена от обратите в сценария на Съдбата, както и няма народ, не платил скъпи жертви за глупостта си. Разликата е, че едните се учат от грешките си и вървят по най-малкото съпротивление, докато другите при всяка възможност разбиват отново и отново главите си в стената, пробвайки колко твърда е...
Та, скъпи сънародници, преди да обвинявате който и да е за каквото и да е, първо изключете телевизорите, изхвърлете вестниците, научете историята (истинската) и чак тогава сочете с крив пръст световните посоки. Може и да улучите.

За по-изоставащите, ще дам още един пример - от съвременната ни история.
Представете си, че времената около Руско-Турската война са Прехода с "отстрела" на Тодор Живков и сформирането на СДС. Населението преди век и половина с огромна надежда е посрещнало факта, че русите ще отблъснат турците от Балканите и ще възстановят българската държава. И не само са се надявали, а и са участвали - сформирали са мощно Опълчение, изиграло решителна роля когато и където е трябвало. Аналогична бе еуфорията около "демократизацията" на обществото ни и площадно-плакатната "революция", наляла толкова надежди в мачканите от СОЦ-а трудещи се. Назначеното и бъкано от агенти на ДС демократично СДС "освободи" държавата от лошите и я "демократизира", запазвайки благата (управление, апарат и ресурси) за същите лоши. Даже обезпечи и семействата им. А ние веехме сините знамена, рамо до рамо с мутрите...
Така е било и в онези времена - Русия почти разкрива плановете си просто да се настани на Балканите и да не допуска независима (да не говорим за голяма и силна) българска държава, с което остро разочарова "освободеното" население. Всичките ни възрожденци и отявлени русофили проглеждат през розовите "братушковски" облаци и така започва играта на русофили и русофоби, умело подклаждана и до ден днешен.
А колко е просто да бъдем най-обикновени българи.




Извод №2.
Не приемайте за чиста монета написаното в учебниците по история (особено тези от детството ни) и никога не забравяйте, че ЦЯЛАТА ни анална (от думата анали) хронология е УМИШЛЕНО подменена и пренаписана, с цел да е СССР-угодна. И до днес обществото ни живее със заблудите за "братята-освободители", "турското робство", "светлото бъдеще"... и си пати от което.

Някои от вас ще кажат "върти, сучи - все гледа Русия да захапе!"

Ами, нека видим какви други опции имаме:

Да пробваме да захапем Щатите, Британия, Франция, Германия... който си пожелаете от големите.
Какво са ни направили:
Разсипали са ни Великата Болгария?
Ударили са ни в гръб, за да ни предадат на Византия за няколко века?
Бойкотирали са революционното ни движение?
Възпрепятствали са независимата българска екзархия?
"Освободили" са ни, за да ни направят част от империята си, а в замяна сме им изплатили 32 тона злато?
Окупирали са ни с години без никакво правно основание, докато избиват интелигeнцията?
Продължават да се месят във всичките ни (външни и вътрешни) работи и вече четвърт век не можем да намерим правилната си евро-ориентация?
Май станаха множко точките...

Дали случайно Левски ражда фразата "тоз, който ни освободи, той ще ни пороби"?
Надали.

Да захапем Турция.
Какво са ни направили:
Завладели са ни, защото сме били разединени и продажни.
Както казахме, клали са ни, бесили, набивали на кол, изнасилвали... какво ли не. Но явно крайната им цел не е била да изчезнем - нямали са интерес.
Управлявали са ни 500 години, защото явно не сме намерили сили, средства и условия да се освободим.
След "освобождението" са опитвали на няколко пъти да си върнат територии (подпомогнати от Русия, между другото), но в повечето случаи са яли много бой... български.
Също като Русия се опитват да се месят във вътрешните ни работи, но пипат по-меко.
Срамното е, че именно бившите комунисти създадоха етническата им партия ДПС и поставиха бивш агент на ДС за лидер.

И тук точките станаха доста... и все черни!
Очевидно и турският кризисен PR не работи достатъчно ефективно. Добре започнаха с Капалъ чарши, евтините почивки и сериалите, но им куца политиката.

Тук пак ще направя лирично отклонение:
не се поддавайте на еФтиния национализъм, скъпи деца!
Най-лесно е да посочим с пръст и с пяна на уста да извикаме "Бият нашите!".
Така, впрочем, най-сигурно се управлява тълпата.
Само че ние не сме тълпа, а мислещи граждани. И преди да тръгнем "на бой", имаме навика да си задаваме въпроси. А когато отговорите на тези въпроси затънат в блатото на пренаписаната ни история, нещата стават доста неудобни за пренаписвачите ѝ...

Да захапем Гърция.
Тук не се сещам какво има да хапем, честно!
Дошли сме им на хората в империята (Византия), свили сме им половината територия, били сме ги в почти всички по-големи битки, че и претенции да имаме. Да, те пък са ни начукали канчетата със солидно Византийско "робство", подпомогнато да се случи познайте от кого (мдам - същата тази Русия).
Около Балканската война може да се поспори кой-кого, но като гледам днешното им състояние и като цяло държавата Гърция, не мисля, че имаме на какво да им се сърдим. Освен отново на себе си, че сме позволили СССР-хомотът да ни бъде наденат толкова лесно.


Да захапем Сърбия.
Не го разбирам този народ!
Уж сме с общ корен, уж славяни, пък едни такива много дръпнати.
Може би, защото винаги са били инструмент на Русия срещу България и при всяка една възможност са ни гризвали - къде в лице, но най-често в гръб.
Техният кризисен PR просто го няма. Лозунга П*ЧКА МАТЕРНА" е универсалното изразно средство и макар, че много по-рано от нас бяха плъзнали из Европа, каже ли Москва "на оружие", просто се козирува и се действа.
Дано греша!


Да захапем Румъния.
И тези няма за какво толкова да ги хапем. Да, свили са ни южна Добруджа, но тя пък никога не е била само наша, така че е въпрос на гледна точка. Откакто се отскубнаха от руската "прегръдка", страната им завървя право напред и нагоре. Изводите ги оставям на вас.

Да захапем Международното положение...
Тук нещата са ясни - докато има на този свят хора, все ще има и проблеми.
Просто едни нации успяват да останат встрани от гюрултията, докато други сами се набутваме в нея. Големите играчи винаги обърсват нечистотиите си в по-малките, като тук изкуството да си малък е в това коя част от тялото си ще подадеш. Все е проституция, но в единия случай боли по-малко...





Какво остана от предварителния план?
Кои са добрите и кои са лошите, или пък как да направим така, че лошите да станат добри?
Имаше един много силен американски филм около кризата в Югославия - "Да разлаем кучетата". Да не кажете, че клепам само русите... Много точно описва кризисното решаване на проблемите и замазването на някои работи.
Не филм, а реализъм в действие бяха войните в Афганистан, Ирак, Либия... къде ли не. Случващото се в Сирия, анексирането на Крим, откровено глупавата руска политика в Украйна. Към днешна дата статистиката сочи 42 по-сериозни военни конфликта на планетата.
Голям купон, а?
А ние мрънкаме и политиканстваме, докато си ръчкаме смартфоните.

Давате ли си сметка колко сигурни и човекоориентирани са времената, в които живеем?
Кога в човешката история е имало толкова много права и организации, които да ги защитават?
Ако днес съберете 100-тина души, които да претендират срещу продажбата на дрехи за котки (примерно), само след няколко дена ще има поне едно НПО, което да поеме водачеството, а нищо чудно до месец да има и резолюция на ООН по въпроса.

Знам, че примерът ми е несериозен, но пък е показателен. В нормалните държави ЧОВЕКЪТ има много по-висока стойност от когато и да е било! И като казах "нормални", именно тук е ключът за палатката - всички искат да живеят добре, всички искат свободи и възможности... а получават ли ги и къде?
Да, получават ги, но интересно ЗАЩО това става САМО в определени държави... и защо ВСИЧКИ искат да живеят и бягат именно към тези държави?

Може и да не ми отговаряте - все пак си говорихме за кризисен PR, а не за ценностите на Западноевропейската цивилизация ;-)




П.П. (за Теди)
В случай, че останете с впечатление за "нападки" към Русия и "снизхождение" към Турция от периода около "Освобождението", СИЛНО, ама МНОГО СИЛНО искам да натъртя, че сте далеч от истината!
И двете държави са ни причинили толкова много беди, разсипия и смърт, че само по тази тема може да се пише с дни... Проблемът е, че към русите поколения българи са зомбирани с конюнктурна благодарност, а към турците се веят националистически закани и се точат ножове за мъст... Колко удобно и лесно за манипулация!

И къде е реалността, все пак?

Не е ли справедливо първо да се знаят историята, фактите, истината около гадостите, стоварили се на главите на предците ни, и после да се пишат простотии в учебниците? Червената пропаганда дотолкова е подменила съдържанието им, че вече четвърт век след уж демократизирането на обществото ни, повечето от аудиторията на Трифонов и Гала те гледат меко казано странно, ако споменеш, че Левски умира заради изришната заръка на граф Игнатиев, примерно...

И да, робство не е имало!
И присъствие не е било!
Било е иго, заличаване на държавност, опити за претопяване на един народ.
А какво е било след 1944-та?
Какво друго, освен религията, различава действията на държавите Русия и Турция?

Откъде знам ли?
Ами, интересувам се.
Направете го и вие... ;-)




5.2015

Алианс-ните родители



Нека се разберем от самото начало - по никакъв начин не искам да омаловажа обучението на подрастващите в допълнителни кръжоци, курсове и подобни извънкласни занимания! На фона на изпосталялата ни образователна система, те са оазис за хората с възможност да изпратят подопечните си "език да се учат, добро да сполучат".
Яхвам метлата на бодливата си метафора, за да посоча с пръст болните амбиции на някои родители, които са готови да отнемат най-ценното за едно дете - часовете за игра, само и само то да носи марката АЛИАНС, British Council, Schiller, Francais и т.н. Или пък още по-ценното - времето, в което са ЗАЕДНО!

Четящите с налични в момента деца са ясни - този филм го гледат в реално време. Ако пък все още нямате раби божии, или пък отдавна сте ги отгледали и не помните, със сигурност някога сте били деца. Та, може да се каже, че всички ние имаме или би трябвало да имаме отношение към проблема:

ИМА ЕДНА ГРУПА РОДИТЕЛИ, КОИТО ЗАРАДИ ПРЕКАЛЕНИТЕ СИ АМБИЦИИ, ПРАХТА В ОЧИТЕ ИЛИ ОБИКНОВЕНОТО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ОТЪРВАТ ОТ ДРАЗНИТЕЛЯ ЗА НЯКОЛКО ЧАСА, СА ГОТОВИ ДА ЗАСИЛЯТ ДЕЦАТА СИ НА НЕАДЕКВАТНИ, НЕПРЕМИСЛЕНИ ИЛИ ОТКРОВЕНО ВРЕДНИ ЗА РАЗВИТИЕТО ИМ ЗАНИМАНИЯ.

Отсега усещам как върху ми скача половината форум БГ-мама, а другата половина ме причаква след работа... Поемам този риск и веейки знамето на "Свободата детска", влизам в обяснителен режим с една едничка цел - да предпазя поне една двойка от подобно безумие.
Ако успея, печели поне едно дете.
Ако загубя, губя само моето... ;-)



Какво е детето?
В началото парче месо (около 3-4 кг живо тегло), имащо непрестанна нужда от мляко, памперси, топлина и много, ама много обич, с всичките вторични белези на това чувство (целувки, прегръдки, гушкания и лиготии). Това важи за целия период, та няма да ви го натяквам постоянно - приемете го за константа.

Какво се случва с детето?
Ами, най-важното е, че расте. Покрай това му основно занимание върви и развитието. В първите години нещата се случват почти от само себе си, но с приближаването на заветното ПРОГОВАРЯНЕ, приближава и момента, в който ако родителите още не са разбрали, че са такива, е крайно време да го разберат!
Внимание, занимания, отношение, възпитание, провокации, обучение - все неща, чието прилагане е основно задължение на родителското тяло. Времеотнемащо, изнервящо, изтощаващо и непрощаващо, но когато започнете да берете и първите плодове на труда си - силно удовлетворяващо!
Ето тук някъде започват първите изкривявания в главите на по-амбициозните от нас, поради което бързам да задам следващия въпрос:

От какво се нуждае детето?
За обичта вече говорихме.
За глаголите също.
Време е за малко съществителни - игра, други деца, много сън, родители, спокойна семейна среда, стотици лични примери. Сигурно има и още...
Лишавайки го от едно или няколко от изброените, отваряме опцията за пробойни в процеса на развитие, а оттам и в провал на ОСНОВНАТА цел, с която сме ГО създали - да направим от детето си ЧОВЕК!
Не адвокат, лекар, политик, търговец, автомонтьор ... или най-обикновен сътрудник от Института за сътрудници, а ЧОВЕК.

Как се прави/става човек?
С подходящ генетичен материал.
С личен пример + условия и желание за даването му.
Разбира се, с още много други неща, но и това е добро начало.




Докато писах, имах благоразумието да се посъветвам с няколко дами, намиращи се на различни места и с различни роли в процеса на човекосъздаване. Майки с деца, мацки без деца, агънца, които доскоро са били деца... Както и очаквах, получих най-разнопосочни мнения, но дори само този факт ме окрили, че не си губя времето. В началото се оказа, че "интервюираните" не четат внимателно, та се наложи да (се) обяснявам. След това почти стиснахме ръце в знак на съгласие, а в края - логично всеки пое по своя мисловен път. Ще използвам наученото, за да сложа по една патерица под мишниците на тезата си.

То пък една теза...
"Само се заяждаш с хората и им даваш акъл как да живеят".
"Престани да се правиш на интересен и да се чудиш как да фокусираш внимание".
"Великов, дали не започваш да си изсмукваш от пръстите някакви теми".
Как после да обяснявам на близките си, че не съм мазохист... Пиша си уж за кеф и лична (семейна) употреба, а в един момент не моеш си отдъхна от обяснения и дуплики.
Казах го и в началото - не правя това, за да нападам хората, които искат да дадат най-доброто на децата си! Или пък децата, които имат желанието да получат най-доброто за образованието си. Правя го, защото в припряността си да снаряжим бъдещият боец и да го изпратим на бойното поле, често прибързваме и не оценяваме правилно ситуацията.

Опитът ми показва, че:
- припряността може да бъде заместена с подреденост и постоянство
- снаряжаването може да се превърне във възмъжаване (важи и за девойки - в добрия смисъл)
- боецът може да се окаже отличен деец или дори деятел
- а бойното поле, просто море от възможности и ситуации, в които бъдещият мореплавател ще открие себе си (за протокола, боец се римува и с плувец).
Да, може да се превърне и в корабокрушенец, но това също е част от играта, а и не означава GAME OVER, нали? В днешно време повечето пострадали ги откриват овреме, та да имат и втори, и трети шанс да си счупят главата - отново и отново, докато разберат, че се троши.




Понеже съм подреден човек, ще ви опиша как минава един делничен ден на ученик втори клас (9 год.). Просто с такъв разполагам:
07.00 - ставане от сън, закуска, тоалетни истории
07.30 - транспорт до училище
08.00 - учебни часове
12.00 - обяд
13.00 - занималня
16.30 - транспорт до дома
17.00 - релакс в домашни условия

Ако приемем, че хоризонтирането в леглото би трябвало да е факт около 21.00, това означава, че подопечноТО ви има около четири часа на ден, в които да:
- вечеря
- да проверите какво е научило и подготвено ли е за следващия ден
- да си поговорите
- да се види с приятелите си
- да играе

Мислите ли, че са достатъчни?
И къде е мястото на ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ, "алиансни" занимания?
Мислите ли, че в края на деня концентрацията и способността му да работи/учи са ОК?
Гръмко отбелязвам и факта, че в тези часове не слагам ОБЩАТА ни игра, занимания и просто време за отношенията дете-родител.
Може и да не ми отговаряте... затова ги пиша тези работи.

Някой мъдро ще предположи, че weekend-ът е перфектното време за допълнително учене.
Дали?
Моят е още малък, но как ли ще разпредели weekend-времето си, когато завалят по-сериозните домашни, преговори, подготовки за контролни, класни и т.н. И къде по-напред в тези два дена ще наместим пътуванията, ОБЩИТЕ излизания, споделените хобита и спорт?

Умишлено не споменавам образователната ни система (а трябва) и честата ѝ неадекватност в материалите, които се учат. Не съм специалист по всичко и не смея да давам акъл и да правя анализи на влизащото в учебниците. Огромен фен съм на енциклопедистите, но не мисля, че обществото ни има нужда САМО от такива. Има нужда от тясно ориентирани специалисти, които да си разбират от тясното ориентиране, а не от широко дезориентирани многознайковци, които да ви събират от десет кладенеца вода, за да ви докажат... некомпетентността си. Тук ще спра, че току-виж съм се разпознал...

Отделно, енциклопедичността е вродена - като таланта. Човек просто трябва да я развие.




И, какво излиза?
Че или трябва да натоварим "добичето" до несвяст, за да си мислим, че всичко ни/му е на ред, или да го оставим на самотек, пък каквото му е Съдбата отредила.
Дали пък няма Златна среда и тук, както навсякъде другаде?
Не знам, не съм толкова умен.
Мога да споделя каква е рецептата в нашето семейство.

ТО е надлежно и настоятелно запознато с всичките си права и задължения. Правата са същите като нашите, а задълженията (кавичките са заради цитата):
- "да е добър човек"
- "да прави нещата, за да се забавлява, а не съревновава"
- "да учи, за да е подготвен и живее пълноценно"
- "да се държи с другите така, както би искал и те да се държат с него".

Следващи елементи от Златната среда:
- постоянното общуване и развиване на чувства като хумор, ирония, самоирония, игра на думи.
- възпитаване в доброжелателност, самостоятелност и подреденост
- обясняване на всякаква проблемация (социална, полова, ментална), а не бягане от неудобните теми
- въвличане (с помощта на играта) в разрешаването на конкретни казуси.

Има и още - заедно учим по английски, математика, история, околен свят и какво ли не. Така и аз освежавам знанията си, а и той получава информация от доверен източник. Не се сещам за по-адекватна среда за развитие от общуването дете-родител. Ем наливате с фунията, ем получавате обратна връзка колко му е пипето и как работи. На тези ранни етапи все още има как да се намеси човек, ако усети, че нещо с "горния етаж" не е като на другите. Дали ще му кажете хиперактивност или най-обикновена припряност и липса на съсредоточаване, дали ще го наречете индигово, или просто по-надарено от връстниците си, ТО си е ваше , обичате го и сте длъжни да МУ дадете най-доброто. Смятам, че най-доброто не е АЛИАНС, а преди всичко семейството, отношенията, общуването... да не се повтарям. АЛИАНС е просто една добра възможност, ако има нужда от нея.

Интересни неща сподели и цитираният по-горе представител на групата агънца, които доскоро са били деца:
"Голяма част от ангажираните с много занимания деца са такива по собствено желание и това в никакъв случай не изключва социален живот. Мога да дам себе си за пример - многобройни и различни занимания от малка, окуражавана, но не и пришпорвана от родителите си, с нормален за възрастта ми житейски опит.
Добрата организация не те лишава от нищо, вкл. и свободно време, дори заетостта е пълноценна за концентрацията и организацията. Едно дете има предостатъчно време да учи, преговаря, играе и да се занимава с други неща, които също да му носят удоволствие, но и полза за развитието. Аз и много други мои връстници смятаме детството си за пълноценно, именно защото е ползотворно и навреме е дало ориентация за моделирането на животоопределящите цели."

С това се пренасям към финалната част на текста. Тезата тук би звучала така:
не е ли редно да дадем на децата възможността сами да определят какво им дава блясъка в очите, а ние просто да модерираме леко този процес и да го направим възможен? Те имат достатъно потенциал, за да разполагат с опцията да правят първо, второ, че и трето, без това да води до опити за самоубийство и посещения при детски психиатър...





Този мат'рял се казва АЛИАНС-ните родители, а не АЛИАНС-ните деца, т.е. нека поговорим малко и за родителите. Ама само малко, за да не ме обвините отново, че наливам акъл на някого...
Родител съм и горе-долу се справям с това си положение. Съдя по собствената си преценка, както и по тази на околните, включително съпругата (лошото ченге) и детето (доброто ченге).
Критерият, който прилагам ВИНАГИ, когато се налага да преценя кое е добро и кое лошо за сина ми е, как бих се чувствал аз на негово място и дали, поглеждайки в миналото, на мен и връстниците ми конкретната ситуация би повлияла добре или зле. Знам, че стана сложно и затова ще добавя златния израз "Баба ти само на АЛИАНС е ходила".

Да, самоиронизирам се, но ако само знаете колко истина има в това!
Дали е справедливо постоянно да даваме примери как баба ми е дишала чист въздух, пила свежа вода, хранила се е с еко-продукти и не знае к'во е стрес, а когато стане въпрос за образование, рЕзко да забравяме за нея?
Не мисля.
И повярвайте, бабите ни (и градски, и селски) са имали същия прекрасен живот (извън политическия контекст), какъвто надявам се ще имаме ние и децата ни! Били са и тесни специалисти, и широки разбирковци, и сътрудници от Института за сътрудници. Изградили са всичко това, което консумираме днес, както и ние (безАЛИАНСните) ще изградим онова, което ще консумират децата ни. А те ще продължат за своите, със или без АЛИАНС подмишницата.
АЛИАНС-ът им е в главите и сърцата. На всеки. Ако искаме да го събудим и развием, бием камбаната, държим го за ръка и го водим, докато укрепне. После продължава сам и така до следващото събуждане.
Но Той си е Техен, не Наш.




П.П. 1
Далеч съм от мисълта, че с тези няколко реда ще реша или дори опиша проблемите, нахвърляни така небрежно в текста. Няма как. Но пък на мен ми помага да подредя и оправдая липсата на очаквания и наличието на цел. Първото води до невъзможност за разочарования, а второто до следване на последователност от действия с крайна цел ТО да стане човек, да е подготвен за различните дисциплини в "спорта" и това да не му коства кривогледство, гръбначни изкривявания, затлъстяване, психични и всякакъв друг вид проблеми. Дали съм на прав път, ще видим... въпрос на време.

Да се смятат посочени с пръст и всички онези родители, натирили против волята им децата си на уроци по пиано, цигулка, китара, балет, рисуване, карате, джудо и подобни... ;-)


П.П. 2
Добре де, ще я спомена - образователната ни система.
В крайна сметка, ТЯ е основният виновник за този текст. Ако работеше адекватно, с правилните програми, с добре мотивираните си и подготвени кадри...
Ех, тогава, тогава... щеше да бъде такъв живот!
Ама не работи.
И за да компенсират неработенето ѝ, родителите хвърчат с едно или няколко подопечни подмишница, къде в работно, къде в извънработно време, в отчаяни опити да запълнят празнините.
Няма лошо, но го правете с мярка и в интерес на детето, не на собствения си.



05.2015

СССР - митове и легенди за Втората световна...



Позволих си да препечатам този текст от блога на Иво Инджев, защото съм твърдо убеден, че без да знаем цялата истина за случилото се в годините преди нас, няма как самите ние да сме истински.
Живея в реалността и винаги се опитвам да гледам напред, а не назад, но без да сме сложили ВСИЧКИ карти на масата, играта няма как да се играе по честен начин... а аз не обичам да лъжа.

Жалко, че текстове като този не са в учебниците...






"Историята на Русия, както впрочем и историята на нейния наследник Съветския съюз, е твърд и непробиваем мит, най-голямото натрупване на многовековни лъжи.
Но… както се казва, няма нищо тайно, което не ще стане явно. Дойде време да се сринат и съветските митове."
Михаил Верешчагин




МИТ 1: ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА

Най-голямата битка между Доброто и Злото в История се нарича „Великата Отечествена Война на Съветския Народ срещу Немско-Фашистките Окупатори” и е продължила четири години – от 22.06.1941г. до 9.05.1945г.

РЕАЛНОСТТА:

Втора Световна Война – под това име знае великата битка останалата част от света. Започва на 1.09.1939г. с нападението на армията на Третия райх на Полша и последвалото на 17.09.1939г. нападение на СССР на Полша. Завършва на 2.09.1945г. с капитулацията на Японската империя.

В много страни локалните военни конфликти в рамките на Втората Световна Война имат имена, но никъде, с изключение на Съветския съюз, името на ЧАСТ от войната не подменя името на ЦЯЛАТА война.

Причината, която принуждава съветското ръководство да създаде своя историография по този въпрос беше факта, че Съветският съюз де факто участва във Втората Световна Война от 17.09.1939г. на страна на Третия райх, тъй като именно тогава, по предварително споразумение с Германия, напада Полша.

Общата победа червено-кафявите отпразнуват в Брест.

Точно затова началното броене от 22.06.1941г. – момента, в който Съветският съюз е принуден да се бие СРЕЩУ Третия райх, е основополагащо за съветската историография.

Сухопътната война между Съветския съюз и Третия райх в Източна Европа е най-големият, но все пак епизод, т.е. – един от редицата епизоди на глобалния конфликт между Съюзниците, а по-късно – Антихитлеристката коалиция, от една страна, и държавите от Оста – от друга.

При това само една държава участва във Втората Световна Война от самото ѝ начало до самия край. Тази страна е Британската империя, но ако си припомним, може да се каже, че това е и Съветският съюз, който започва войната още с Халхин-гол и Испания.





МИТ 2: КОМУНИСТИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ СРЕЩУ НАЦИСТИТЕ

Съветската Идеология е принципен противник на Фашизма, а Съветския съюз – основен враг на Фашистка Германия. Всички сътрудници на фашистите са наши врагове, всички колаборационисти – предатели.

РЕАЛНОСТТА:

Братя по оръжие.

Съветската идеология става принципен противник на Фашизма основно от 1938г., а напълно – едва от 1941г.

Пропагандата от 1933-1939г. рисува германския режим и живота в Германия като цяло, като социалната структура и живота в САЩ, Франция или в Британската империя.

В тази страна управлява буржоазията, която е принципно противоположна на истинската народна власт – властта на работниците и селяните.

Сега този факт изглежда удивителен, но поначало фашизма, ако говорим за немски фашизъм, по-правилният термин е „нацизъм”, защото в тесния смисъл на думата „фашизъм” се отнася само за италианската фашистка партия, на никого не се е струвал някакво зло.

Цялата история на световната борба срещу фашизма – това е история на постепенното прозрение и постепенно преминаване към антифашизма на държави, народи и групи. Дори и Британската империя, която се гордее с най-принципна и последователна антифашистка позиция, дълго изповядва тактика на помиряване.

На 30.09.1938г. в Мюнхен, министър-председателят на Британската империя Невил Чембърлейн и френският премиер Едуар Даладие подписват споразумение с райх-канцлера на Третия райх Адолф Хитлер и италианския премиер Бенито Мусолини, в което де-факто признават правото на германска окупация на част от Чехословакия. Този факт, известен като „Мюнхенският сговор”, се смята за срамно петно върху репутацията на Великобритания и Франция, които в този момент се опитват да се договорят с Хитлер и да избегнат военен конфликт.

Що се отнася до Съветския съюз, неговото сътрудничество с Германия от 1922г. до 1939г. е изключително мащабно. До идването на нацистката партия на власт, в Съветския съюз са гледали на Германия като следващия кандидат за социалистическа революция, а след това – като стратегически съюзник в борбата срещу западния капитализъм. СССР и Германия търгуват интензивно, споделят технологии, активно си сътрудничат във военната и гражданска сфери. Само в периода 1920-1930г., в Съветския съюз има най-малко три основни тренировъчни центъра за подготовка на германски военни кадри и за разработка на военни технологии, безусловно нарушаващи условията на Версайския мирен договор. В много отношения, в Съветския съюз са поставени основите на желязната машина на Вермахта, завладяла почти цяла Европа и стоварила се върху Съветския съюз на 22.06.1941г.

В съответствие с тайния протокол към Договора за ненападение между Третия райх и СССР, по-известен като пакта Молотов-Рибентроп, след началото на Втората Световна Война, Съветския съюз де факто влиза във войната на страната на Третия райх, нахлувайки на 17.09.1939г. в Полша. На 22.09.1939г. в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия, посветен на подписването на договора за демаркационната линия.

В СССР всички знаеха, че Брест е „Крепост-герой”, но не всички знаеха защо всички други селища отличили се в първите дни на войната са наречени „Град-герой”, а само Брест – „Крепост-герой”.
Отговорът е съвсем банален: жителите на Брест по време на нападението на Третия райх срещу СССР не се проявяват геройски по никакъв начин. Те не са се смятали за граждани на страната, която току-що е била нападната, защото преди две години са били граждани на Полша, която Съветският съюз разделя с Третия райх, отпразнувайки съвместно това събитие с тържествен парад в Брест. Съпротива на германското нападение оказва военния гарнизон разположен в близост до Брест – в старата крепост. Естествено гарнизонът се състои изцяло от съветски войски, дошли тук неотдавна.

Ето защо герой е само крепоста, а не града.

Между другото, преди това, през 1939г., поляците отбраняват крепостта Брест от войските на Хитлер и трябва да им се признае – защитават се достойно!
Също така, много малко хора знаят за героичната отбрана на някои градове, като например Лвов, от нацистките окупатори през септември 1939г. Отбраната на Лвов не е толкова кървава, но е била много драматична – германците влизат в покрайнините на града, както и по-късно в покрайнините на Москва, още на 12-ти септември, и в продължение на десет дни полските войски ги отблъскват, докато в гръб не пристига Червената армия, и не предлага на гарнизона да предаде града.

Едва на 22.06.1941г., с нападение на Третия райх срещу СССР, започва Вечната Принципиална Вражда на Работниците и Селяните с Фашистите, която толкова добре знаем от съветските учебници.

Както пише по този въпрос Оруел, Океания винаги е воювала с Остазия.





МИТ 3: СЪВЕТСКИЯТ НАРОД В ЕДИНЕН ПОРИВ ОТБРАНЯВАШЕ ОТЕЧЕСТВОТО

Съветският народ в единен порив се сражава срещу Немско-Фашистките окупатори, някои – в редовете на Червената армия, някои – в редиците на партизаните, а някои – просто с вреди на дребно.
Не се сражават само предателите и прочие колаборационисти.

РЕАЛНОСТТА:

Нека да започнем с факта, че значителна част от хората, които впоследствие са част от „съветския народ”, по това време най-малкото не се идентифицират с него.

Аз вече писах по-горе за Брест, но повечето хора не могат да си представят мащабите на явлението.

В резултат на полската кампания на Червената армия през 1939г., Съветския съюз окупира територия от почти 200 000 кв. км, включваща Западна Украйна, Западна Беларус, Източна Полша и югозападна Литва - общо в района са живели 13 милиона души!

За няколко месеца, съветските власти организират на тези територии „народно волеизявление” и ги присъединяват към съществуващите съветски републики. През юни-юли 1940г. Червената армия без бой завзевма Бесарабия и Западна Буковина: площ от 50 000кв. км, с население от 3 776 000 души, която от 2.08.1940г. се превъща в Молдавска ССР.
През юни 1940г. Съветският съюз окупира Естония, Латвия и част от Литва, които след проведени „избори” на 21-22 юни се превръщат в съответните съветски републики.

Окупираните от СССР територии в този момент по площ и население, са приблизително равни на страна като Италия.
При това, в окупираните територии, съветските власти извършват масови репресии, прочиствайки ги от неблагонадеждни елементи и класови врагове на работниците и селяните. Тези елементи са арестувани без съд, вкарвани в затворите, заточвани в Сибир, в екстремни ситуации – разстрелвани.

Най-известни са операциите по депортиране жители на балтийските държави, а именно офанзивата от 1940г., по време на която са изселени около 50 000 души. Както и операция „Прибой” през 1949г., по време на която са депортирани повече от 100 000. Не забравяйте и за масовите екзекуции на полските войници в Катинската гора, Старобелския лагер, в Осташковия лагер и други места, общо 22 000 души.

Можем да си представим, че населението на тези територии не е горяло от желание да защитава СССР от никого, дори и от сатаната.

Но дори и в тази част на Съветския съюз, която е била съветската преди 1939г., меко казано, далеч не всички поддържат съветската власт.
В Беларус и Украйна са били силни националистическите настроения, защото в Съветския съюз, така, както и по-рано в Руската империя, на двете страни фактически са предложили да забравят своята култура, заменяйки я напълно с руска. В допълнение, в Украйна все още е твърде пресен спомена за глада от 1933г...

През 1941г. от глада са минали някакви осем години – това е толкова, колкото ни отделя от Оранжевата революция, и с 5 години повече от напускането на властта от Елцин, така че, през 1941г. ЦЯЛОТО възрастно население на Украйна добре помни – не по разкази, а от собствен опит – най-голямата трагедия, която сполетява страната за цялата ѝ история. Затова израза „нека бъдат германци, само не Съветите – ПО ЛОШО НЯМА ДА СТАНЕ” за украинците не само звучи убедително психологически, но се явява, както виждаме сега, обективна истина.

Ненормалната власт създава не само ненормален живот, но също и масова омраза към такава страна.

Началото на Великата Отечествена Война е сюрреалистичен акт, в който Червената армия най-вече … дори не се оттегля, а по-скоро, бяга, драпа, разпада се на прах.

По-късно, германците ще си спомнят юни-юли 1941г. с думите – напред няма враг, а зад нас няма тил”, защото обоза не е в крак с бързо напредващите навътре в съветска територия, и не срещащи съпротива немски части. Войниците не искат да се бият, не разбират за какво се сражават, и масово дезертират. Редките случаи на героизъм в онези дни изглеждат много нереално и сюрреалистично, а масовото бягство на войниците от Червената армия се превръща в лавина.

Книгата на Константин Симонов „Сто денонощия на войната”, посветена на хаоса от първите дни на Великата Отечествена, не излезе в СССР. Беше публикувана едва през 1982г. в силно преработен вид, озаглавен „Различни дни от войната”. Там се съобщава, че само с появата на заградителните отряди и наказателните батальони във войските е установена дисциплина, като най-накрая е постигнат „общ порив”, с който съветският народ … и така нататък.





МИТ 4: ГЕРМАНЕЦ = ФАШИСТ

Всички германци по време на войната били фашисти, всеки германски войник бил есесовец.

РЕАЛНОСТТА:

Това не е най-големия проблем, свързан с войната, но чувството ми за справедливост изисква да кажа някоя дума за германците. Те не заслужават мястото в историята, което днес заемат. От цялата им велика история и грандиозната по мащаб хилядолетна култура, подарила ни модерната структура на градовете и принципите на търговията, много занаяти и религиозната реформация, значителна част от класическата музика и философия, както и много други неща, днес помним само „Хенде хох” и „Хитлер – капут”.

Германия след падането на „Втория Райх” представлява руините на огромна държава с богати културни, и не по-малко важно, военни традиции. Вермахтът първоначално се създава като организация, лишена от политически цвят, като окраска имат противниците на Вермахта, „щурмовите отряди”, наричани още „щурмоваци” или кафяводрешници”. След „Нощта на дългите ножове”, щурмоваците, както и други немски паравоенни организации, се присъединяват към Вермахта, но те не играят важна роля там. Почти цялото ръководство на Вермахта остава извън политиката до 1939г., както и голяма част от ръководството е надпартийно до 20.07.1944г.Когато, след известният опит за убийство на Хитлер, организиран от висши военни противници на нацизма, Хитлер всъщност заставя всички генерали да се присъединят към партията под заплаха от разправа.

По решение на съда за заговора от 20-ти юли са разстреляни един фелдмаршал, 19 генерали, 26 полковници, двама посланици, 7 дипломати на различно ниво, един министър, трима държавни секретари и началника на полицейската служба на Райха, общо 200 души по присъдата и около 5000 без съдебен процес, още около 7000 са арестувани и затворени в концентрационни лагери. Сред другите загинали са адмирал Канарис, обесен в стоманена яка, и Ромел – оставен в кабинета си със зареден пистолет, той се самоубива.

Сред редовите военни на Вермахта до края на войната членове на НСДАП почти няма: по-често са сред офицерите и броят им не надвишава 5% от общата численост на Вермахта. “Партийните” наборници и доброволци се опитват да влязат във Вафен-СС, които от една страна се смятат за по-привилегировани, а от друга, са много по-политизирани, и изпълняват почти всички задачи за прочистване на мирното население, екзекуциите на комисари, евреи и т.н. Но дори и войските на СС често се съпротвяват на особено канибалските партийни заповеди.

За обикновените германци идването на нацистите на власт е стихийно явление – също като идването на власт в Русия на малочислената и непопулярна болшевишка партия. Стремежът на германците да се очистят от нацисткото минало след поражението във войната, денацификацията, забраната на националистически политически сили, и т.н., разбира се, заслужава уважение, и служи за пример на други страни преминали през подобни етапи в историята си.





МИТ 5: СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ ПОБЕДИ ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ

Благодарение на усилията само на Съветския съюз войната срещу фашизма беше спечелена.

РЕАЛНОСТТА:

Да се говори за победа на една СТРАНА над друга СТРАНА в глобалния военен конфликт между големи коалиции от държави, най-общо казано, е некоректно. Некоректно е не само по терминология, но също така и по човешки.

Да се разпределя „Победата” между тези, които са внесли „ПО-ГОЛЯМ” принос, и тези, които, по наше мнение, са внесли „по-малък” принос, просто е грозно. Всички коалиционни войници са бойни другари, чийто принос е безценен. Войниците са загивали по един и същ начин, по суша, по море и във въздуха, и победата им е била нужна, както се пее в една популярна песен, „една за всички”.

Както вече писах в частта за Мит номер 1, единствената страна, воювала през цялата война от начало до край, е Британската империя.
Днес, повечето хора при думата „Британия” си представят едноименния остров, но през 1939г. Великобритания е най-голямата от всички съществували някога държави, заемаща една четвърт от сушата, дом на 480 милиона души, почти една четвърт от населението на Земята. В Британската империя са били самата Британия, също и Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Папуа, Нова Гвинея, Канада, Индия (в която тогава се включват днешните Индия, Пакистан, Бангладеш, Бирма и Шри Ланка), Гвиана или Британска Гвиана, около една четвърт от африканския континент, а именно вертикална ивица от Египет до Южна Африка, плюс на териториите на централното атлантическо крайбрежие и голяма част от Близкия изток: днешните Израел, Йордания, Ирак, Кувейт, Оман, Йемен и Обединените арабски емирства.

Над Британската империя слънцето наистина никога не залязвало. Икономическата и военна мощ на тази страна значително превъзхожда силите на Третия райх, но фактът, че тя е „разхвърляна” по целия свят, а основните бойни действия са в Европа, значително влошава възможностите на британците в борбата срещу изцяло намиращата се в Европа Германия.

След германския блицкриг в Полша, а след това в страните от Бенелюкс и Франция, започва дълга окопна война между германци и британци, провеждана главно по море, и наречена „Битката на Атлантика”. Тази битка продължава близо 6 години и коства живота на около 100 000 души, превръщайки Атлантическия океан в един от основните театри на военните действия.

Други по-големи театри на войната са: Северна Африка, където германските войски се сражават с британските части на сушата; Китай и Югоизточна Азия, където Японската империя се сражава с дълъг списък от страни, ПО-ГОЛЯМА част от които тя завзема. Следват Тихият океан, където Япония и САЩ от 1941г. до1945г. водят морска война, и - разбира се, „Източният фронт”, сухопътният театър на военните действия в Източна Европа, на който се сражават Третия райх и СССР.

Последният театър е най-значим по обем на военните усилия и брой на жертвите, и най-важен за всички без изключение съюзници.

Ето защо, като се започне от 22.06.1941г., САЩ включват в програмата „ленд-лиз” СССР – прехвърлянето на оръжия, материали и боеприпаси за воюващата страна „по заем”, по който вече доставят оръжия на Великобритания.

Общо на СССР по „ленд-лиз”-а са доставени стоки за 11 милиарда долара или 140 милиарда долара по днешни цени, около 17 и половина милиона тона различни товари. Това е въоръжение: стрелково оръжие, танкове, взривни вещества, боеприпаси, както и самолети, локомотиви, автомобили, кораби, машини и оборудване, хранителни продукти, черни и цветни метали, дрехи, материали, химикали и т.н.

По редица направления „ленд-лиз”-а представлява значителна част от общия обем на стоките, използвани в Съветския съюз по време на войната: например, по „ленд-лиз”-а се доставят около една трета от всички експлозиви, използвани от СССР през 1941-1945гг., около 40% мед и 50% алуминий, кобалт, калай, вълна, релси и т.н. Локомотиви в СССР по „ленд-лиз”-а са доставени в два и половина пъти повече, отколкото са произведени през годините на войната от съветската индустрия, по-голяма част от „Катюшите” е върху шасито на Студебейкър, а почти всички месни консерви, попаднали на фронта, са американско производство.

Между другото, дълга на СССР за „ленд-лиз”-а все още не е погасен, за разлика от всички други страни-участнички!

Що се отнася до официалната съветска пропаганда, тя предпочита всячески да омаловажи значението на американската помощ, дори да я игнорира. През март 1943 г. посланикът на САЩ в Москва, без да крие възмущението, си позволява недипломатично изявление:

„Руските власти, изглежда, искат да скрият, че получават помощ отвън. Очевидно е, че те искат да убедят своя народ, че Червената армия се бие сама в тази война”.

И по време на конференцията в Ялта през 1945г., Сталин е принуден да признае, че „ленд-лиз”-а е забележителен и най-ползотворния акт на Рузвелт в създаването на антихитлеристката коалиция.

Гражданите на западните страни от все сърце се опитват да използват доставките в СССР за да подкрепят съветските войници, поне с някаква приятна дреболия, с подарък от сърце. Съветската пропаганда грубо осмива това, тя се опитва да избегне приятелството и взаимното разбирателство между хората в частен аспект – само през държавата, и единствено както реши държавата.

Като в затвора – само в присъствието на надзирател.

Ако не бяха западните страни, Червената армия щеше да влезе в Берлин на коне, ако изобщо влезеше. До „ленд-лиз”-а цялата Червена армия е теглена от коне. Въпреки това, официалната гледна точка на СССР за „ленд-лиз”-а се изразява в следните редове:

„Съветският съюз е оставен сам, не е получавал помощ от Запада, особено от САЩ, точно по времето, когато за него е най-трудно, когато се решава въпроса да бъде или да не бъде съветската държава!”

Политическата и гражданска свинщина винаги е била нашата отличителна черта.

Не е изненадващо, когато в кината през 80-те излезе американския филм „Непознатата война”, че мнозина бяха шокирани: АС-ът Покришкин разказа, как през цялата война е летял на американски изтребител „Аерокобра”.

За северните конвои с товари, за много други неща, които преобърнаха всичко, и поради това не се възприемаше – това не може да бъде, „ние от училище знаем истината”.

Наистина ли?

Фрази като „щяхме да спечелим и без това” или „те щяха да загубят, ако не бяхме ние”, са фантастично дилетантство.

Но доколкото разговорът често и целенасочено се води в тази посока, трябва да изразя моето лично мнение:

„От моя гледна точка, без шестте години героични усилия на британците в Битката за Атлантика, без четирите години огромни вливания на американски пари в „ленд-лиз”-а , спасил живота на стотици хиляди съветски граждани, без многото други малки и средни по размер жертви и огнища на съпротива на други страни и народи, за Съветския съюз беше твърде призрачен шанса да спечели войната срещу Третия райх. С висока степен на вероятност, Съветския съюз би загубил”.

Доколкото без съдействието на Англия и САЩ СССР не можеше да води война срещу Германия, то твърденията на съветската пропаганда за икономическата победата на социализма във Великата Отечествена Война и за способността на Съветския съюз сам да победи Германия са мит. За разлика от Германия, в Съветския съюз набелязаната още в началото на 30-те години цел да се създаде напълно независима икономика, която може да осигури армията с всичко необходимо за водене на съвременна война, така и не беше постигната.

Хитлер и неговите съветници са сгрешили не толкова при определяне на военна и икономическа мощ на СССР, колкото в оценката за способността на съветската икономическа и политическа система да функционира в условия на тежко военно поражение, както и възможностите на съветската икономика ефективно и бързо да използва западните доставки, и възможностите на Обединеното кралство и Съединените щати да извършват такива доставки в необходимото количество и навреме.

„Сега е лесно да се говори, че „ленд-лиз”-а не означава нищо. Той престана да има голямо значение много по-късно. Но през есента на 1941г., ние загубихме всичко, и ако не беше „ленд-лиз”-а, стоеше не само въпроса за оръжия, храна, топли дрехи за армията и друго снабдяване, но и въпроса за това как щеше да завърши всичко”. В.М.Бережков – Как станах преводач на Сталин. Стр.337

И между другото, голяма е била вероятността, след поражението на Съветския съюз, войната все пак да спечелят съюзниците – силата на Британската империя и богатството на САЩ щяха да победят.



МИТ 6: ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА

Днес в цяла Европа празнуват на 8-ми май, с изключение на Съветския съюз, който избра отделна дата за своята собствена война.
За оправдание на този факт, много съветски историци крякат с пяна на уста аргументи приятни за слуха, но истината е много проста – за толкова десетилетия, ние така и не дорасохме, за да празнуваме победата с целия свят. Вече дори бившите врагове отдавна са приятели, но само ние, остатъците на съветската пропаганда, все още не сме в състояние да се помирим… не, не с враговете, а с бившите си съюзници, които ни помогнаха в много трудни времена и рамо до рамо се сражаваха заедно с нас срещу общия враг.

Ние като маргинали се самоизолирахме и празнуваме някаква собствена отделна война, извратена от пропагандистки митове, безочливи лъжи и патриотичен плам. В нея ние сме ВЕЛИКИ герои, спечели ВЕЛИКА победа във ВЕЛИКА война, но без да я получим. Нас с тази победа всяка година ни червисват по устните от трибуната на мавзолея тези, които си я присвоиха, и ние ентусиазирано мляскаме с устни – ние сме герои.

Думи на Б.Н.Елцин от изказването в Поклонная гора за 50-ата годишнина от победата:

„В историята на войната все още има неписани и скъсани страници. Много от тях са недописани и до днес”.



4.2015
Благо, творите ли?






Оригиналният текст можете да прочетете по-долу.
Изместих този абзац като начален, за да визуализирам и водя отчет и статистика на най-новата ни активност по темата "Благо, творите ли".
Става въпрос за ежемесено даряване на хора, попаднали поради бедност в списъците на Български Червен кръст (доход под 150 лева/месец). Тук влизат възрастни самотници, болни и изоставени от близките си, както и голяма група самотни майки.

Благодарение на Иво Иванов и Милена Цанова, в началото на 2015-та, група приятели и колеги стартирахме този проект. Идеята ни е да материализираме желанието си да отделяме ежемесечно малки суми от доходите си, с които да сме полезни на нуждаещите се. Закупуваме хранителни продукти, които разпределяме в пликове на стойност около 20 лева - сирене, кашкавал, брашно, ориз, леща, боб, макарони, олио и т.н. Даряването става в един от пунктовете на БЧК (Слатина), където хората (предварително организирани) идват и директно от нас получават дареното.

Контингентът е различен и целта ни е да помогнем на максимален брой нуждаещи се. Известно ни е, че няма как да покрием всички, но това не означава, че трябва да се отказваме. Отделно, помощта е двупосочна...

Ако искате да се включите и вие, с малки суми, ежемесечно:

Телефон 0899982814, Красимир Великов
CECBBGSF, IBAN BG26CECB 9790 1055 6512 00
Фейсбук група
Отчет и движение на средствата


Благо, дарим ви!





Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна оттуки понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Йоан

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Александър

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен
Индекс туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Златка Василева - музикален терапевт


Златка Димитрова- Супа Бар


Зорница Стоянова - йога за деца


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова - Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора - интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Таня Даскалова -професия свежар


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце











АЛИАНСНИТЕ РОДИТЕЛИ

8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

бракУВОне

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ЗАДРЪСТЕНИТЕ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
евоВЛЮБция
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ЗАЩО НЕ СЪМ НАЦИОНАЛИСТ (НА ТРЕТИ МАРТ)

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR
КРИЗИСЕН PR В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИИИ, ТЕХНИКАТА

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИДВОРНИ МУЗИКАНТИ

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ
ПРОГРАМИРАНЕ FOR DUMMIES

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ
ПРОШКА

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

СЕМЕЙНИ КАЛАМБУРИ

сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СССР - митове и легенди за Втората световна

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ
ТРЕСКА за ЗЛОто

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...