Професия свежар



Първите ми контакти с хижа Козя стена бяха през 2013-та, в рамките на регулярно МТБ-ясване в района. Тогава попаднах на двама свежари (Радо и Иван), които точно бяха поели нещата в свои ръце и с гордост носеха името ХИЖАР. Вкусна скара, народни цени, прекрасно отношение и цяла южна България в краката ви…

Година по-късно, свежарите са трима, мястото е София, а аз имам удоволствието да попивам от безкрайната енергия на Таня Даскалова - човекът, който се е нагърбил с нелеката задача да ушие от копче балтон и да промени завинаги възприятията ни, когато се спомене въпросната дума.
Да, хижар.

Аз вече се ориентирах, но дай да наредим нещата за четящите - коя си, каква си, за какво се бориш?

Таня съм, на 25 години, от София.
Завършила съм испанската гимназия, а впоследствие културна антропология и испанистика в НБУ. От осем години съм екскурзовод, от 6 и планински водач. Може да добавиш учител по английски и испански, а напоследък се занимавам и с "вноса" на испаноговорящи туристи у нас.

Не каза за какво се бориш.

Борбата е безмилостно жестока... и красива. Вярвам си, че мога с помощта на приятелите около мен да променим веднъж завинаги възприемането на професията на хижаря, както и в бъдеще да осъвременим и променим към по-добро цялата система на хижите и туристическото дело у нас.

Амбициозно!
Нека разкрием плана хронологично. Или поне части от него.

"Планът" е всъщност да следвам себе си, мечтите си. Не ми харесва да живея в София. Искам да съм горе - нависоко и далеч от консуматорския устрем на тълпата. А с хижарите Радо и Иван се срещнахме случайно, но веднага ме спечелиха с непринуденото си и и точно поведение.
С момчетата един ден след взаимно надъхване, че има смисъл да се мечтае, решихме да се захванем с нещо доста голямо - електрификация на хижата (и то без съветска власт!). Тъй като сумата за това клони между 10000 и 15000 лева, логично впрегнахме мисловните си ресурси и така се роди кампанията “Професия ХИЖАР”.

Дай сега да преведем за какво иде реч.

Речта е проста, ясна и добронамерена - чрез различни активности да вкараме хората "в кухнята" на хижаря, за да разберат какво се крие зад широката усмивка на тези горски "домакини" или съответно нейната липса понякога. Разбира се, да подпомогнем и да използваме случая за набирането на споменатата сума за соларни панели и акумулатори, монтаж на инсталацията.
Имахме много идеи какво и как да направим, като с времето започнахме и да ги реализираме: фотоконкурс и фотоизложба, лъчеви пpeходи към хижата, заснемане на документален филм и много други неща, които ни хрумват в действие като например идеята за КЪЩИЧКА ЗА КНИГИ, за която ни вдъхнови един от партньорите ни в кампанията. Другото тепърва предстои.

Подсказвам, че "другото" са всички малки и големи кампании, свързани с набирането на средства за каузата ТОК. Връщам се при Таня и продължавам да любопитствам.

За себе си, а и за четящите, ще те помоля да обясниш как е организирано хижарството в България?

Труден и доста заплетен въпрос.
По принцип хижите са публично-частна собственост. Строила ги е държавата, разпределила ги е за стопанисване на БТС, а той от своя страна - на туристическите си поддружества. Случаят с Козя стена е същият - стопанисва се от СТПД “Академик-Русе”. В началото Радо и Иван започват на заплата тук, но по-късно стават арендатори.
Доста странно е, че все още има хора, които си мислят, че в хижите има алъш-вериш... Мога да ви уверя, че от такава дейност НЯМА да забогатеете! Разходите и главоболията (особено за големите постройки) са толкова повече от приходите, че всеки, който не го прави за идеята и възможността да живее в планината, рано или късно се отказва. Разбира се, има хижи и хижи. Тук си говорим за труднодостъпните хижи на билото, без асфалтов път до тях, без електричество, в границите на защитени територии - все условия, които изискват от хижаря да се превръща в супермен.



Т.е. хижарите са идеалисти и отшелници?

Има всякакви хора. Не бих искала да лепя етикети, а и не ми е работа. В нашия случай ще опитаме да направим хижата едно страхотно място за всички. Ако успеем, ще продължим нататък, като помогнем и на другите колеги да направят същото чрез споделяне на опит. След това ми се иска да изградим мрежа от маршрути, да подадем ръка на хората (а и те на нас), желаещи да са по-често в планината и нещата да започнат да се нареждат добре за всички.

Допада ми факта, че сте социално-мрежесто-активни.

Това е съвсем логично. Все пак, днес почти всеки има мобилен телефон с интернет и поне няколко пъти дневно наднича из социалните мережи. Отделно, платформи като ФБ са изключително удобни и достъпни за организиране и популяризиране на всяка една идея. Неизползването на подобни благини би било чисто прахосничество.

Съгласен!
"Захапвайки" темата интернет, подавам топката към сайта, който поддържате с Живко Момчев.

Да, става въпрос за Ойларипи!. Той е идея на Живко, в която аз само допринасям по малко с каквото мога, но подкрепям напълно. Става дума за свободна платформа за споделяне на места, пътувания, снимки и адреналин. Всичко започна като дипломна работа на Живко, но бавно и сигурно напредваме с материала и все повече обогатяваме картата на България с места и дейности, които си заслужава да видиш и преживееш.

Какво ви дава предимство?

Най-голямото ни предимство е богата функционалност, която програмистът Петър Чорбаджийски разработи. Наистина, идеите на Живко са маниашки и екипът между двамата е много добър, защото Пешо е не по-малко луд и същински Бог на PHP. Към момента Ойларипи! притежава всички функции на водещите платформи за споделяне на GPS данни, обединени на едно място. Предимствата са много, но ще си позволя да ги обобщя така - Ойларипи! дава точна и полезна информация с минимален брой "кликвания" и "скролвания" - какво повече ни трябва в WEB?

И ако може да кажеш как виждаш развитието на сайта в бъдеще...

Развитието на сайта не се определя нито от Живко и Пешо, нито от мен. То е дело изцяло на потребителите и много силно зависи от технологичното развитие на навигационните средства в туризма. И нека това да послужи като обръщение към приятелите на сайта: Ойларипи! е млада платформа и вие можете да моделирате нейното бъдеще. Не пропускайте да ни хейтнете ако нещо не ви харесва ;-)

Хейт да искаш днес... т.е. внимавай какво си пожелаваш.
Има ли хейт в планинарските среди?

За жалост се намира. Хората взеха да се мерят и да се правят на интересни и в планината, особено ако може да се стигне наблизо с кола. Но поне в повечето случаи има естествен подбор - баирът с неговата денивелация успява да запази върховете далеч от чалга-"културата" и чалга начина на живот. Аз като цяло съм положителен човек и гледам да отвръщам с усмивка на всичко, а като ходя по баирите няма кой да ме спре да сияя, другите - да се оправят.

Как се спасяваш от хората?
Гората е ясна, за философията питам.

Философията ми е проста - добра храна, повече работа с деца и по-малко с възрастни, вяра в човешкото добро и нищо по-специално. Не съм затънала във философски книги, не съм затънала в източни практики, макар понякога да съм склонна да прибягвам до тях. Човекът като цяло не е нещо, от което да се “спасяваш”, просто трябва да си го доставяш в определени дози на ден. А истината е, че в гората ходят най-вече прекрасни хора, така че гледам да прекарвам там колкото се може повече време.

Да обобщим:
- млади хора с блясък в очите връщат живота в една голяма и тромава сграда, построена на приказно място, на ръба на Балкана
- имат много идеи как да стане това, но нямат достатъчно средства
- имат нужда от помощта ни, както и ние от емоциите и уюта, които ни предлагат
- заредени са с решимост да променят към по-добро живота си, а ако могат и този на приятелите си.

Едва ме навиха!



П.П.
Радо е професионален готвач и може да ви размаже от вкусотии!
За бисквитената му торта говорят вече и мечките по Балкана, а рецептата се продава на таен търг в интернет за хиляди... Запознати твърдят, че наддаващите са предимно господа на средна възраст, търсещи гарантиран успех сред "агнешкото"...

През 2013-та опитах и аз и потвърждавам, че работи!







11.2014





















Евовлюбция



За много от познаващите ме, да пиша за любов е все едно Първанов и Доган да проповядват свобода и демокрация.
Нонсенс.
Параграф 22.
Абсурд.

Или пък не?
Предпочитам второто.

Когато се осмелиш да словоблудстваш по една от най-дъвканите теми (ever), поемаш сериозен риск:
- да си досаден
- да се изложиш
- досадно да се изложиш

За да не стане така, ще опитам да дам една мааалко по-различна гледна точка. Точката на хронологията.
Ако ви се чете по-нататък, да знаете, че ще епистоларя за еволюцията на любовта в различните възрасти и ще опитам да открия едновременно колелото и топлата вода, т.е. да докажа, че по всяко време Тя е мощна и красива, но и че всяка декада има своите особености.
Накрая, за да има все пак и момент на оригиналност + изненада, ще мацна финалния щрих с логото "Изкуство е да умееш едновременно да се наслаждаваш, но и да водиш посоката на чувствата си".

"Тоя пък - всичко си каза... къде остана изненадата"?
Добър въпрос.
"Като е добър, що не вземеш да му отговориш"?
Защото няма изненада!
Как да търсиш нещо, а и да се изненадаш от него, след като хилядолетия преди теб са изписани буквално тонове хартия и кофи мастило... и все по темата.


Споделена, несподелена.
Щастлива, нещастна.
Моногамна, полигамна.
Градивна, разрушителна.
Платонична, Дионисиева.
Разнополова, еднополова, майчина, бащина, роднинска, към животно, вещ, идея, селфи и т.н....

Десетки са вариантите, всичките са прилежно описани - и професионално, и любителски. За разлика от максимата "Чукча писатель, не читатель", повечето са и подробно изчетени и анализирани. Отделно, заснети са километри кино-лента и какъвто още се сетите ресурс от сферата на изкуството, само и само да се сдъвче и изплюе отново и отново тази безсмъртна тема.
Не, не хейтя - напротив!
Като част от вида Сапиенс, във времето и аз обичам, бивам обичан, и се вълнувам всеки път, когато някое нежно цвете се разтвори, преди да ме погълне целия. Биохимията и неврофизиологията работят безотказно - потъвам като Гаранционен фонд в КТБ, ако затлъстяващ Херувим с метаболитен синдром ме улучи между плешките...
И защо не?
Нали това е част от нас самите?

Интересното тук е, че въпреки висшите ѝ подбуди, Любовта обикновено разочарова хората. Помислете - причина за колко войни, убийства, гадости, предателства и разочарования всъщност е била, а и тепърва ще бъде?
Не съм убеден, че ако сложим на кантар черното и бялото около Нея, картинката няма приоритетно да тъмнопосивее...
Разбира се, това не означава, че трябва да Я отречем и забравим! Напротив - енергията, която носи, може да направи чудеса! Отделно, лихвите от инвестираните емоции са толкова тлъсти, че би било глупаво, ако започнем да бягаме от себе си и мачкаме чувствата си. Просто трябва да се научим да Я познаваме, водим и култивираме към все позитивни неща.

Какво ни трябва за тази цел:
- познания
- опит
- работещ светоглед
- добри намерения

Е, добре е да осигурим и поне един-два обекта за залюбване.



ПОЗНАНИЯ
Първата любов обикновено ни настига някъде около изпроводяка на детството. В краен случай, на първите стъпала на пубертета. Не е срамно да ни забави до последните класове на даскалото, но е силно притеснително, ако и след 20-те не сте разбрали що е то да ти омекнат краката, когато Обектът мине покрай вас...
Първата винаги се помни!
Бледа, недооцветена и тук-там с пропуски в дебелината на молива, продукт на несигурната ръка на неопитен художник. Но пък колко заряд носи! И колко скрити послания... Само трябва да има кой да ги улови.
Спокойно, винаги има. Да, може да е на друга планета и никога да не разбере за съществуването ви, но какво ви пука? Нали доказателството, че не сте лишени от може би най-вълнуващото ни усещане е налице! Самият факт, че се носите по вълните на чувствата си (ужас, не мога да се позная) е достатъчен, за да се напиете неприлично и с грейнал поглед да насвършите куп простотии.
Споделена или не, Тя е вече факт!
Не сте болни - можете да обичате!


ОПИТ
Трупането на познание изисква време. Месеци, години, сменят се тела, лица, очаквания. Понякога и болести...;-)
Като пясъчен часовник е - от едната страна изтичат чара и магията на неопитността, за да се налеят и наслоят в ригидната маса на рутината. След това минава Някой и обръща всичко наопаки... И уж Големият спец по любов, започва да се хили като зелка, само при мисълта за Другия. Но точно в това е чара на това чувство - винаги може да те хване неподготвен и в зависимост от наклона на пързалянето, да завършите някъде между ритуална зала и реанимация. Почти едно и също е.


РАБОТЕЩ СВЕТОГЛЕД
Аз съм я докарал дотук. Затова чак сега ги пиша тези работи. Някои започнаха да ги пишат още на teen, продължиха на дабъл teen и докато се усетят, станаха на трабъл. Странно, но продължават да пишат, без да сменят стила, химикалката и изразните средства. Животът ги брули, хората ги жулят, даже деца се сополят, но константата работи. Какво пък, щом това ги пали и прави блясъка в очите...
Мен ме пали рационалното. А то крещи с пълна сила, че тази ядрена реакция ТРЯБВА да се използва само за мирни цели! Способна е да изгради и даде живот на милиарди хуманоиди, без те да се изтреПват в (и посредством) чувствата си.

Какво е необходимо?
Контрол!
Как се постига?
С опит, но и с работеща философия, светоглед.
Много съм писал за моя и не мисля да досаждам отново с тезите на самодостатъчността. Просто ще извадя няколкото реда за влюбените самодостатъчници:

"Как би изглеждал влюбеният самодостатъчник?
- уверен и спокоен в чувствата си
- няма нужда някой да го зарежда с енергия, по-скоро той има в повече
- знаещ, че нищо не е вечно и никой не е безгрешен
- ценящ свободата си, както и тази на другия
- уважаващ личното пространство
Представихте ли си подобна двойка?
Тия ще летят!"


ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Добрите намерения са част от светогледа. Извадих ги в отделен абзац, защото често потъват в общото. И да, важно е да уточним, че имам предвид не някой с име Добри, който има намерения...
Уж всички знаем и помним първите си седем години, уж пърхаме с крилца и светим с ореоли, а когато трябва и да се покаже в действие, най-често се дъним по кубратпулевски.
Кофти ни е отлята матрицата. Няма как. Но това не значи, че трябва да се оставим криви и недодялани.

С този текст не откривам нищо. Води, колелета - отдавна са открити. Просто напомням, че с топлата вода може да се измием, а с колелото да стигнем по-бързо и по-надалеч.
Не се гмурвам и в подробностите и изключенията. Все пак, Еволюцията се движи от масата. Изключенията са като грима - след измиване падат...



ЕПИЛОГ
За изгубилите нишката на мисълта ми, както и за задаващите си въпроса "И за к'во бяха ся сичкити тез нища", нежно припомням, че темата бе любовна, а тезата грижовна. Тъй като пиша заради все още малкия си син, който един ден ще порасне (в случай, че тогава ме няма), внушавам идеята за водене на чувствата:
- да горим, но без да опожаряваме
- да обичаме, но без да опустошаваме
- да сме заедно и да, може и да се сношаваме...

Ако по някаква случайност сте стигнали дотук, значи сте готови!
Опознали, опитни, светогледно-работещи, изпълнени с добри намерения!
Обичайте, позволете да ви обичат и водете чувствата си ....., нооо после да няма "Гат яди кифтета, ни рива"!

Оставям темата отворена и с продължение.
Тук има още много място за дописване:
- другите гледни точки
- изключенията
- необходимостта (или не) от "Ва Банк" философията

Ще дописвам различните включвания, в случай на проявен интерес, т.е. ЛЮБОВЧИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ОБЯСНЯВАЙТЕ СЕ...


11.2014



Форматът на сайта умишлено не поддържа форум, но специално за тази тема (тъй като я оставих с отворен код и възможност за споделяне и на други гледни точки), имате възможността сами да допълвате текста. За целта просто ми пишете в Контакти, или във FB.
Анонимността ви е гарантирана, освен ако не държите на липсата ѝ.


КОМЕНТАРИ:

What love is for me (с малко думи прости).
На първо и единствено място - ИЗБОР (от това следва, че избиращият е необходимо да притежава необходимото ниво на осъзнатост, щото не си ли даваш сметка за нещата около теб и действията си, любов не може да се случи ПО НИКАКЪВ НАЧИН).
Та, за избора - избор да не нараниш, да помогнеш вместо да навредиш. Избор да не си безразличен. Избор да проявиш грижа.
Още по-кратко - да мислиш доброто и да действаш според това, което е добро за този, който е с теб.
Сношенията и броя на цветята, мисля, са отделна тема, щото са резултат от едни първични импусли. Дали биха се превърнали в любов, зависи от избора който ще бъде направен след тях.
Тaka си мисля аз...

***

Очевидна е разликата между Любовта и Обичта, за мен доказана, базирайки се на различността във видовете насекоми, обитаващи разни телесни кухини. Обичането е характеристика на ежедневието, от онези приятните (но всъщност съвсем не винаги такива). Обичането подкрепя, оправдава, успокоява, но всички тези свои качества то развива в твърде тесни рамки. Обичането е постоянство във възприемането на конкретна личност, автоматично водещо до определянето ѝ като даденост, уж достатъчна за пълноценността на посредствения живот на Просто-обичащия. Обичането често идва и след "Вечната Любов", реално невъзможна да бъде Тя такава.
Влюбването е преходността от откритието на новост, към включването ѝ в нашата личностна гама. Отначало контрастът на онова възвишено, омайно, погубващо (и други клиширани определения) чувство е очебиен, докато не започне неизбежният процес на оформянето му с нашите рисувателни средства. И влюбването като рязък шум в празна стая, стряска, събужда, възбужда и отеква. Бива помнено, но по начало не съдържащо потенциала да бъде непреходно запазено.
MTB индекс БГ



Годината е 2011-та, седим си с Любомир Ботушаров в една пицария и говорим за планинско колоездене. Докато си говорим, някак на майтап Земята се завърта три пъти около Слънцето, десетки клубове, събития и прочее байк-агенти случват стотици поводи за колоездене, а хиляди фенове консумират до пръсване...
Иначе казано, маунтийнбайкаризмът у нас се развива със завидни темпове и само три години след описания в началото разговор, отново си седим в същия състав, но този път правим ИНДЕКС (в Родопите му викат СПРАВОЧНИК)! Броим клубовете, отборите, организаторите на събития и консуматорите им. Опитваме се да направим моментна "снимка" на ситуацията към днешна дата (декември.2014), за да стане по-прегледна и подредена МТБ-картинката по родните ширини.

Хер Любо, обърнах се към теб, защото представляваш най-голямата медия за планинско колоездене у нас и логично назнайваш най-много за това кой - какво - с кого и по колко пъти.

Еее, ти сега ще ме изкараш клюкарка! :)
Покрай работата си в продължение на над 10 години познавам доста хора и някои от тях вече са се организирали под една или друга форма, главно защото да караш колело с приятели е много по-забавно, отколкото да го правиш сам. Истината обаче е, че дори и аз вече не знам дали бих успял да изброя всички клубове и групи, които съществуват на родната сцена.

Благодарско, че прие поканата за съучастник в това МТБ-роене!
Идеята е в посока от запад на изток, по градове, да споменем в азбучен ред всички активни играчи на байк-сцената. За целта ще направя емотикони, носещи съответната информация за дейността на “лирическия герой” и ще ги поставя след името на всеки споменат. Отделно, с твоя помощ, ще опитаме да дадем актуална информация за лицата, стоящи зад всяко име, дейности, телефони, връзка към сайт и т.н. Т.е. ако утре някой реши да порови КОЙ КОЙ Е в наш’то си планинско колоездене, да може бързо да се ориентира.

Предлагам ти да разделиш “играчите” на следните групи:
юридически регистрирани клубове (фирми)
отбори (юридически нерегистрирани)
неформални клубове
приятелски групи
Така ще е по-лесно за хората да се ориентират в многото имена.

Последните няколко години броят на събитията рязко нарастна и вече почти няма празен weekend в активния (че и извън) състезателен сезон.

Да, това също е до голяма степен следствие от тази развиваща се самоорганизираност на хората. Събитията са както катализатор за самоорганизиране (например когато хората си правят отбори, защото са решили, че искат да бъдат разпознаваеми като такава група в състезанията), така и причина за самоорганизиране, в смисъл, че ако някой иска да организира редовно събития, рано или късно ще трябва да се представи в някаква организирана форма.

А защо е този наплив за юридическа регистрация на клубовете?

Не е наплив, а необходимост за хората със сериозни намерения. Сдружението с нестопанска цел е юридически признат, самостоятелен правен субект. Може официално да получава финансиране и да развива дейност от свое име. Така се решава и проблемът с представителността.
Има и друг вид юридическа регистрация - търговското дружество. Представлява правен субект, който развива стопанска (търговска) дейност.
Преведено на български, всичко това означава, че всеки, който иска дългосрочно и последователно да се занимава с някаква дейност (в случая с планинско колоездене), е логично да търси представителност и легитимност на името си. Само така има реален шанс да участва в проекти, финансиране и прочее полезни неща.

Юристът в теб си падна на материята, а? ;-)
Предлагам детайлната информация да е основно върху официалните клубове, фирми и отбори, защото ако включим и десетките приятелски групи, работата ще стане дебела.

Така е, макар че понякога границата между приятелска група и неформален клуб е доста тънка, т.е. неминуемо в списъка ще има такива, които ние ще наречем неформален клуб, но те ще се имат за приятелска група или обратното.

ОК, представяме петте емотикона и да я почваме…




Според организационната структура:

- юридическо лице



Според дейността:

- спортно-състезателна

- организационна (всякакви събития)

- велотуризъм

- изграждане и поддържане на инфраструктура

Със сигурност в редовете по-долу няма как да включим всички настоящи неформални групи каращи, защото те не влизат в съдържанието на емотиконите. И все пак, за по-голяма информативност, в края на този Индекс ще добавим списък с наличните и познати ни “бойни сформирования”, които колоездят по родните ширини. Подредбата ще е азбучна, а срещу всяка група ще е почено населеното място.


Всичко останало можете да намерите тук...


12.2014

Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Златка Василева - музикален терапевт


Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова - Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора - интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Таня Даскалова -професия свежар


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
евоВЛЮБция
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИИИ, ТЕХНИКАТА

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ
ПРОГРАМИРАНЕ FOR DUMMIES

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ
ТРЕСКА за ЗЛОто

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...