Болестта Homo Idioticus и лечението ѝ с Беглика Фест



Лято като лято - малко море, палатки, планинско колоездене и още нещо.
За пореден път установих, че родната ми Варна, благодарение на ТИМ и мафията, все повече заприличва на руска губерния.
За пореден път "пожелах" роднините на кмета Йорданов по повод инфраструктура и въобще.
За пореден път съжалих, че почти всички свестни хора напуснаха родния си град, а на тяхно място са дошли едни малки душици, жертви на кретенизацията на нацията.

"Защо така с лошо ли", ще попитате.

Защото ми "трябва" нещо негативно, за да има контраст за позитивното, което ме накара да напиша тези редове.
Освен това болестта Homo Idioticus е все по-широко разпространяваща се сред сапиенсите и те определено вървят към пълно заличаване.
Опитвам се да "бия камбаната" - все пак работя в здравеопазването...

Досега не бях ходил на този фестивал и единствената информация за Беглика ми беше от познати и интернет.
По принцип, в последните години започнах да избягвам големите тълпи и масовите прояви, защото хората, които ги посещават, все повече започват да приличат на ограбена откъм първите 10-15 години паплач.
Сигурно одъртявам...

Знаех, че зелено и еко-ориентирани хора от всякаква възраст се събират и се обучават, работят, творят, веселят, танцуват, почиват, лентяйстват, обичат и все подобни позитиви.
Знаех, че две-три хиляди души в рамките на три дена доказват на планината и на себе си, че почивката може и да не е свързана с all inclusive, молове и "изискана" обстановка.
Знаех, че звездите в Родопите са толкова много и ярки, че водата в поточетата е толкова сладка и чиста, че палаткуването около язовира е така отпускащо и стресогонно.
Не знаех обаче, че е толкова яко да си част от всичко това, взето заедно!



Всичко за фестивала, организаторите му, целите и бъдещите планове можете да прочетете на отлично пипнатия сайт - излишно е да повтарям и преразказвам цялата информация.
Няколко дена след като се прибрах в София, все още не мога да се отърся от онова безвремие и спокойствие, което витаеше във въздуха на язовир Голям Беглик. Очевидно абстиненцията ме подгони още с влизането в свинската ни столица, защото още същата вечер бях готов да избягам обратно, или поне да се кача и да спя някъде на Витоша... Феновете, които бяха там, се оплакват от същата "болест" и форумите врят и кипят от подобни на моята тези. Очевидно, на всички много ни е харесало!
Това е и причината да се опитам с думи прости, да ви убедя колко полезно за рода человечески е да се подлага на такива емоции и при всяка възможност да си причинява големи количества от този пейнкилер...



По образование съм лекар и затова ще опиша нозологичната единица (сиреч заболяването) Homo Idioticus както са ме учили.
Първо ще припомня ( вкл. и на себе си) някои от основните принципи в медицината, които древните са ни завещали, но ние често (умишлено) забравяме:

- Primum non nocere! - Първо не вреди!
- Medice, cura aegrotum, sed non morbum! - Лекарю, лекувай болния, а не болестта!
- Medice, cura te ipsum! - Лекарю, лекувай себе си!
- Optimum medicamentum quies est! - Най-доброто лекарство е почивката!


Определение

Homo Idioticus е заболяване, предаващо се по полов път. Заразяването става след правене на секс без предпазни мерки. В много държави го наричат бременност.
След раждането на плода, той е вече потенциален носител на заболяването, като дали то (заболяването) ще се развие или не, зависи изцяло от средата, първите седем години, а напоследък и от наличието на вредни фактори като компютри, мобилни телефони, интернет, молове, метросексуални общества и други.

Етиология и рискови фактори

Етиологията (причините за възникване на болестта) е основно в загубата на връзката човек - Природа, както и податливостта на Homo Sapiens към всякакви джаджи и хитринки, които да направят живота му по-лесен. "Тайната рецепта" как да не се пресоли маджата с джаджите е заложена във всеки от нас, но умението да я помним се губи лесно. Освен това къде по-лесно е да лежиш по гръб (или по корем) и само да натискаш копчетата на дистанционните, или дори по-лесно - да раздаваш гласови команди.
Скъсаната пъпна връв в двойката човек - Природа изиграва ролята не на позитивно ново начало, а на обречена драматична история с ънхепи енд.
Към рисковите фактори смело може да се прибави и наличието на малка група хора (често наричани политици), които са готови на всичко, за да могат по-лесно и безпроблемно да манипулират подопечните си. В тази връзка те са силно заинтересовани от прилагането на всевъзможни методи, течения, моди, нововъведения и прочее трикове на маркетологията, с цел идиотизация на населението.

Клинична картина

Особено интересен е Феноменът на стадото - когато един H. Sapiens развие болестта и се превърне в H. Idioticus, той става особено активен и останалите бързо започват да му подражават, т.е. и те бързо развиват симптомите.
Основен синдром (съвкупност от симптоми) на заболяването е т. нар. Идиотична триада - специфична последователност от въпроси:
- к'во е това
- от'де го взе
- к'ви пари
Чуете ли (се) този "рефрен", значи заразата е наблизо, или вече се е проявила и у вас. Бийте (си) камбаната и непременно почнете навременна терапия. Тук не е необходимо непременно да се ходи на лекар - Психето (душата) само си знае алгоритъма от действия.

Диагноза

Както вече стана въпрос, диагностицирането може да се осъществи по два начина - автодиагностициране и алодиагностициране.
Автодиагностиката е процеса, описан по-горе. При по-будните H. Sapiens той е широко разпространен и обикновено върши работа.
Т.нар. "сифирясване", че нещата не вървят на добре, кара индивидът да започне да търси начин да се излекува от налегналата го заплаха.
Алодиагностиката е принципа "помощ от приятел". В този случай обикновено незаразени се обръщат към заразени и къде дискретно, къде не, им посочват възникналия проблем.

Лечение

Лечението на Homo Idioticus е дълго, трудно и често обречено на неуспех. Средата, в която съществуваме, е допълнителен усложняващ фактор.
Въпреки това, търсенето и прилагането на терапия са задължителни, защото в противен случай индивидът обезсмисля съществуването си, като дори става опасен за околните.

Първото и задължително условие при провеждането на терапия е откъсване от вредната среда (населено място, компания, други болни) и опит за нов контакт с Природата, дори и за кратък период от време. За тази цел са изключително подходящи събития от типа на Беглика фест, както и всякакъв вид разходки, излети, преходи, та дори и по-екстремни форми на туризъм.
Следваща стъпка е изграждането на потребност и култура, както и постоянство в контактите ви с Природата. Само така болното тяло (и Душа) ще могат малко по малко да оценят какво са загубили и как благотворно се отразяват тези промени на цялостното състояние.
Последен етап е "хронифицирането" на това поведение до степен поява на абстиненция, когато за няколко дена не сме се "включили" в зеления контакт за зареждане.

Всичко написано по-горе бе предизвикано от тридневния ми престой на Беглика фест, както и от ежеседмичните ми маунтийнбайк забежки из цялата страна. Целта ми не е да се хваля, или дразня четящите, а просто да споделя как и къде намирам "философския" си камък. Златото, което той произвежда е със зелен цвят и е в пъти по-ценно от онова другото, жълтото.
Не знам какво и колко дълго е написано за мен в книгата на Архитекта, но докато има текст, все така ще е...



Всички снимки са взети от сайта на организаторите.


8.2011
Нико Байк - МТБ бриз от Варна



Пореден интересен зеленчук със своята интересна история.
Този път се преместваме на изток, в родния ми град Варна, където липсата на планини в никакъв случай не води до недостиг на маунтийнбайк фенове.
Отново ще ви разкажа една история за колоездене, но този път тя ще е комплексна, т.е. имаме може би единствения пример в страната за пълно окомплектоване по оста клуб - състезатели (шосе, планинско, спускачи) - магазин - сервиз - сайт. Зад всичко това стои събеседникът ми Николай Стамболийски - Нико.

Отпуската ме запрати във Варна и не бих пропуснал този разговор.

Както се казва - сега ти се е паднало.

Няма как да избягаме от дежурния въпрос - като какъв зеленчук се определяш?

Първото, което изниква в главата ми е морков.
От друга страна, бих искал да добавя и някой друг бодил, което ме води към мисълта за корнишон. Може би съм нещо хибридно помежду им...

Интересно, не съм забелязал все още бодил в характера ти. Познаваме се от няколко години и винаги съм те приемал за уравновесен и спокоен човек, който знае какво иска и как да го постигне. Правилна ли е преценката ми?

Знам ли, може би.
Определено знам какво искам и поне си мисля, че знам и как да го постигна. Поне досега, като цяло, следвам начертания план-график.

Ще те върна в детството, за да го проследим (графикът) хронологично.

От Варна съм и цялото ми детство е минало тук. Живея във вилната зона над Евксиноград, като повечето ми детски "подвизи" са в този район.
Велосипед подкарах около 6 годишен, като стартирах с класическото по това време "Балканче". За щастие то беше бързо заменено с т. нар. BMX и с този ход се "изстрелях" нагоре и напред - буквално... Научих се да правя разни трикове, като дори му махнах спирачките, за да е по-лек.
Около 14-15 годишен се сдобих и с маунтийнбайк, което за мен си беше крайъгълен камък. Толкова се бях запалил, че исках да тренирам този стил, но тогава в отбора на Черно море - Варна имаше само шосейно колоездене.
От двете "злини" (да карам шосе, или изобщо да не тренирам) избрах по-малката и така през 1994 г. се запознахме с шосето.

Интересна връзка - малко като брак по сметка...

Е, не чак толкова. Истинската ми любов е офроуд-колоезденето, но стана така, че карането на шосеен велосипед се превърна почти в професия. До 2000-ната година се състезавах за Черно море, а до 2002-ра за клуба в Троян (Хемус, сега Вивело).

А каква е френската история?

Френската история започна през 2002-ра година, когато се попреселих в южна Франция. Работех и живеех в едно ваканционно селище и логично се записах в един от по-малките им колоездачни клубове - Aubenas (Обена). Първо карах с аматьорите, но след като започнах да се представям добре по състезанията, ме направиха полупрофесионалист. Годишно ми се събираха по шейсетина старта, което си беше сериозна активност.



Какви бяха шансовете за професионален състезател?

Големи, но имаше и няколко фактора, които наклониха везните отново на изток - възраст, прекалено голямо натоварване, краткосрочност и несигурност след активния период.

Със сигурност тези три години не са ти били излишни.

Разбира се!
Научих много неща, запознах се с интересни хора - истински професионалисти.
В нормалните държави, особено във Франция, колоезденето е нещо като религия. Големи инвестиции, много емоции, стотици добре подготвени състезатели. Всичко това е част от индустрия и държавна политика, които поддържат високото ниво на спорта. Професионалните състезатели там се издържат само от това и не се занимават с нищо друго.
Отделно има и хиляди фенове, които чисто любителски движат и развиват колоезденето като един от най-масовите спорт/хоби активности.
В последните 10-15 години изключително популярно стана и планинското колоездене (маунтийнбайк, МТБ), като сериозните спонсори и организации по света го развиват непрекъснато.

Следваше ли предварителния си план, или "френският" ти период беше отклонение от пътя?

Беше точно в целта - състезател в активната възраст, треньор и собственик на магазин в зрялата.

Стигнахме и до магазина - Нико Байкс.

Името е ясно, годината беше 2005-та.
Започнах съвсем сам и с доста ограничен бюджет. Много от нещата учех в движение, не спирах и да карам. Мина доста време, преди да успея да си позволя първия си помощник - Теодор Тодоров. Това беше през 2009 г. Тедо тогава беше още ученик, но бързо влезе в нещата - и с магазина, сервиза, и с карането (национален шампион за 2010-та в спускане твърдаци). През 2010-та станахме трима и така до днес.

Работата потръгва?

Явно, защото миналата година направих основен ремонт и разширих помещението двойно. Все повече хора се насочват към велосипеда като превозно средство, или спорт и логично ние имаме все повече работа.

Приятно впечатление прави факта, че развиваш нещата така, че да затвориш цикъла - магазин/сервиз, сайт, отбор. Май остава само едно състезание?

Това е правилния подход.
Сайтътстартира като място, където можеше да се прочете интересна информация за колоезденето. Последва развитие към електронен магазин и това се оказа много добър ход. Съществува и блог, където пък бяха преместени всички статии, маршрути и т.н. Когато се появи и клубът, логично добавихме официалната му страница.
Колкото до състезанието, не ми е излизало от главата през последните години. Надявам се много скоро да си имаме едно технично и интересно XC-събитие във Варна.

Като говорим за състезания, не може да не споменем Отборът.

Отборът е нещо, което ми е много близко и много ме радва. В сайта има достатъчно информация кой е Алекси Николов и защо избрахме това име. Когато учредихме клуба, във Варна състезателното колоездене на практика беше изчезнало. Решихме, че сме длъжни да продължим традицията. Жераир Торос (Бате Джери от магазин Джиро) е човекът, който страшно много помогна всичко да мине гладко.
Инвестирахме много емоции и труд, за да сме това, което сме днес. Стартирахме през септември 2008 г. с един шосеен велосипед (MBK). Три години по-късно имаме вече 15 "шосейки" и три МТБ-велосипеда, като бройката на МТБ-тата скоро ще набъбне.

Очевидно работите в правилната насока, защото 2011 г. е повече от успешна за вас.

Нескромно, но факт.
Върнахме се от републиканския шампионат по планинско колоездене (Боровец 2011-та) с цели пет медала!
При юношите младша възраст Добрин Лиловски е първи, а при старша възраст Виктор Колев и Румен Стоянов са съответно 3-ти 4-ти. При спускачите в клас Hard Tail Явор Янков стана шампион на страната, Слави Илиев е втори, Боби Попов 4-ти, а миналогодишния шампион Теодор Тодоров 5-ти. При жените най бърза отново беше Анелия Карагьозян, която защити титлата си от миналата година.

Всъщност, вие сте единствения клуб в страната, който има представени и трите групи колоездене - шосе, кроскънтри и спускане. При това с меко казано успешни класирания през годините.

Така е и това ме амбицира още повече да работя в тази насока. Има много момчета и момичета, които носят таланта си и просто трябва някой да се намеси в подходящия момент, за да им подаде ръка. В България нещата са така поставени, че не можем да говорим за професионално развитие, т.е. да се издържаш само от участие в състезания, но пък това не значи, че трябва да се откажем. Дори и само като хоби, колоезденето е един прекрасен спорт, който развива изключително хармонично и безопасно.

Какво става с бъдещото варненско велорали?

То е в главата ми от доста години и мисля, че много скоро ще бъде факт.
Около Варна има доста добри и типични кроскънтри трасета, по които може да се проведе качествено и интересно състезание. Имам идея да вкараме и няколко различни елемента, които само ще разнообразят програмата.
Всичко е въпрос на време и организация.

Остава да ти ги пожелая...
Нещо като финални думи?

Финалните думи са и пожелателни - гонете си мечтите и бъдете позитивни, останалото се нарежда само.





8.2011
ОПП - общопрактикуващ пътешественик



Мастит зеленчук се крие в следващите редове.
Представител на добре адаптираните и вечно оцеляващи видове, д-р Лючезар Христов е обекта на настоящото интервю.
Всестранно развита личност - кандидат майстор на спорта по ски, фотограф, колекционер, турист, меломан и не на последно място лекар (ОПЛ) с една от най-големите практики в квартал Обеля, София.

Ето, че и д-р Христов застана пред обектива...

Без д-р Христов новият ти брой нямаше да е пълен...(смее се)

Така е - колоритен зеленчук си ти.
Срещаме се в кабинета ти, защото тук са разположени повечето от веществените доказателства, касаещи хобитата ти.
За читателите мога само да кажа, че посещавайки личния си лекар, пациентите на д-р Христов попадат в нещо като музейна експозиция на сувенири от цял свят. В цяла една стая, по рафтове и лавици са наредени всевъзможни сувенири.

Това е голямото ми хоби. Колекционирам всякакви сувенири от местата, които посещавам. И в дома ми, и тук, на работното място, е пълно с модели на кораби, замъци, градове... Статуетки, керамика, преспапиета, блузки... Обожавам да пътувам и където и да отида, винаги си взимам по нещо за спомен.



Говори се, че имаш над 200 Т-шърта от цял свят.

Вече са 350, ако трябва да сме точни...

Май доста си пообиколил. Кога намираш време?

Пообиколил съм и не мисля да спирам. Има страшно много места по света, които си струва да се видят, а някои да се повторят и потретят. Ако щеш ме наречи дромофил, но хората са го казали - "Човек е човек, когато е на път".
Време винаги може да се намери при наличие на желание и добра организация.
Финансирането е най-тривиалното, но и най-съществено препятствие, за да реализирам всичките си туристически планове. Да сме живи и здрави, във времето напред поне ще се пробвам.

Поздрави за правилното планиране!
Доколкото знам имаш над две хиляди пациента в практиката, а това си е сериозен времеви ангажимент.

Повече от сериозен, защото пациентите са над две хиляди и триста, а времето е винаги константа - 24 часа в денонощието. Интересното е, че не са само от Обеля и кварталите в близост, а са буквално от цяла София. Имам записани и от Младост! Явно наличието на метро облекчава значително пътуването, когато това е необходимо.

Явно и пациентите ти са доволни, щом са готови да пътуват от Младост или Дружба, примерно.

Опитвам се да не разочаровам хората, а и предлагам малко по-разширен пакет от медицински услуги. С годините се обзаведох с доста техника и винаги, когато е необходимо, я вкарвам в употреба.
Любим ми е апаратът за нелинейна диагностика "Oberon". Дава доста точна диагностична информация и улеснява съществено терапевтичния процес.
Инвестирам доста от времето си и в образование. През 2006 година завърших здравен мениджмънт и финанси на здравеопазването. Имам специалност по хомеопатия, а предстои да запиша и икономика на здравеопазването.

Откъде този хъс за четене?

Винаги съм обичал да чета и да имам знания.
Още като ученик в софийската 19-та гимназия разбрах, че колкото повече знаеш, толкова по-голям избор ще имаш в живота. Когато дойде време да избирам професия, майка ми ми каза: "Докато има хора, ще има и болни". Като го съчетаеш с интересите ми към биологията ето, че медицина беше логичното продължение. След като се дипломирах през 2004 година, веднага започнах работа тук, в тогавашната 30-та поликлиника, като участъков лекар. Просто тук имаше свободно място. И така до 2000-та година, когато от участъков, станах ОПЛ. И до днес.

Ще те върна на пътуването.
Ако не те познавах, логично бих си задал въпроса как намираш толкова време и средства да обикаляш света. Хората все злобеят какви заплати получавали GP-тата, как ги стимулирали фирмите и все подобни прелести...
Би ли споделил твоята позиция?

Всеки, който е завършил медицина, знае за първото и основно правило - PRIMUM NON NOCERE!
В превод означава - преди всичко, не вреди!
Ако всеки колега спазваше този принцип, медицината ни щеше да е най-добрата в света.
Не бих искал да говоря за другите, но мога да споделя моята позиция. А тя е, че каквото и където и да го правя, винаги се опитвам да прилагам Primum non nocere.
Относно фирмите - да, те се опитват да влияят на поведението ми при изписване на медикаменти, но именно гореспоменатият принцип ме кара да работя само с доказани и сигурни имена. Така не страдам от фобията, че съм допуснал грешка, или съм направил компромис с правилната терапия.
По цял свят, за добро или лошо, медицината върви ръка за ръка с фармацията и маркетирането на нови лекарства. В "белите" държави е нормално представителите на индустрията (т.нар. фармацевтични фирми) да организират всякакъв вид активности (конгреси, симпозиуми, регионални срещи и т.н.), на които да представят разработките си. Това е основната причина да посетя толкова много места по света. Присъствието ми на подобна среща не ме ангажира по никакъв начин с изписването на определен медикамент. Ако лекарството е добро, то само се налага в практиката. Ако не помага, или има странични ефекти, пада зад борда.

Радвам се, че си толкова откровен. Мисля, че подобна информация би била полезна за четящите сайта.

Не казвам нищо революционно.
Мога да продължа и за доходите - колко получава един автомеханик в сервиз в София? А фаянсаджия? Шпакловчик, мазач...?
Говорим за доходи над 1000 лева.
Ако задам въпроса с професии като чиновник в банка, застрахователна компания, среден мениджмънт в голяма верига, фармацевт?
Тук сумите отиват към 2000 лева.
Къде са лекарите в тази картинка - при мазачите, при чиновниците?
Аз мисля, че би трябвало да са по-нагоре.
За съжаление не са!
Затова и здравеопазването ни е такова. И все по-зле ще става, защото младите и кадърни колеги бягат в Европа и Щатите. И няма да се върнат.
Ако зависеше от мен, средните месечни доходи на ОПЛ биха били поне 5000 лева, а на специалисти и висококвалифицирани кадри поне 7000 лева и нагоре.
Стриктен контрол, безкомпромисно отнемане на права при злоупотреби, здрава работа. Само за година нещата могат да станат неузнаваеми. Като прибавим и здравните карти (с чип) и премахването на бумащината, пациентите ще идват с удоволствие на преглед.
Май се размечтах...

Мислиш ли, че електронизацията се задържа умишлено?

Разбира се, нали някой ще трябва да започне да работи. А това не е интересно...
По-интересно е да кроиш пътеки, да обслужваш приятели (срещу процент, разбира се) и като цяло да е мътилка.

Тука стана тегаво, я да те върна на хобитата.

Хобитата са ясни - където има живец, там съм и аз.
Голямата ми любов са ските. Когато бях по-незрял (смее се), активно тренирах и го докарах до кандидат майстор на спорта. Медицината надделя, разбира се, но не пропускам зимен сезон.

Убеден съм, че не съжаляваш - поне все още са ти здрави колената.
Нещо като за изпроводяк?

Казах го и по-горе - Primum non nocere!




8.2011