Красита



Годината е 2014-та, мястото Мордор... пардон, София.
Персонажът е дву-Х-хромозомен, привлекателен, начетен, достоен да се срещне с будните погледи на четящите тук. Седим си пред „Народния” (театър), аз гася пожари с бира, тя посръбва кафе... krasitta.com е мястото, където можете да я срещнете и вие. Пише увлекателно, резливо, смее се, попържа - абе, както си трябва. Остро социално ангажирана, силно любеща и мразеща кочинката, в която всекидневно снасяме субпродуктите си...

Малко с рогата напред тръгна разговора...

Е, че какво - те са част от пейзажа. Може би ми действат стимулиращо. Липсата им ще ми отнеме порива, а какво е блогър без порив?

Ти блогър ли си?

Аз съм Красимира Хаджииванова и имам моето си цветно местенце, в което пиша за нещата, които ме вълнуват. Дали ще му казвам блог, или просто розовото ми тефтерче, все тая.

Откъде тръгна това с блоговете?

В началото бе платформата на Blog.bg. Работех в екипа на компанията, която създаде Blog.bg от самото начало и един ден шефът дойде, и помоли всички да си направим блогове, в които да пишем разни работи. Първо гледахме като Орешарски оставката си, но с времето стана част от работата. А в момента, в който започнах да пиша моите си неща, вече ми стана интересно.

Хапеш ли?

Понякога. Но предпочитам да лая. Вдигам шум, бия камбаната. Не твърдя, че има чутовни последствия, но все е нещо.

В най-лошия случай поне се самосръчкваме?

Нещо такова. Иначе ще заспим. Виж този град - огромен, придошъл всеки отвсякъде, обаче мълчи, когато трябва да покаже характер и човещина. Не може така. Може да звучи напарфюмирано и изтъркано, но има Обществен договор и той трябва да се изпълнява. Плащаш данъци - получаваш Държава. Държавата получава данъците ти, отплаща се с ред, правила и условия за нормален живот. Това е нещо, което всекидневно трябва да изискваме и напомняме. А когато е време за избори, масово и внимателно да гласуваме, защото от нас зависи кой ще представлява Държавата, т.е. кой ще изпълнява (или не) договора...

Не е напарфюмирано... и изтъркано не е, но се опитват да ни втълпят обратното. Кажи нещо за детството си.

Софиянско, безгрижно, мобилно - смених четири училища, докато се местехме из града. Третото преместване няма как да забравя - в 93-то СОУ някой се беше изс*ал на пода в кабинета по музика. Майка ми, която свиреше на пиано, не можа да се примири с този факт и така се озовах в четвъртото училище... Иначе сме си близки със СУ - PR във Факултета по журналистика и магистратура по трудова психология.

Реших да те представя на зеленчуковата аудитория, защото патладжанът в теб (самопризнание) успешно съжителства със зодия Стрелец. Имаш какво да кажеш и го правиш по начин, който се запомня. Какво запомни дотук в личен план?

Че първо трябва да знаеш и можеш, и после да показваш на другите. Че всичките поговорки на баба ми са верни. Че в една връзка участваме поравно - 50/50. Принцовете и принцесите са по приказките. По улиците ходят човеци, всеки с егото и нарциса си. Че в живота има нагоре и надолу, и ако не се ориентираш правилно в посоката, често ще ходиш с обелен нос.

Или разбита глава?

Зависи от скоростта.

От какво зависи мотивацията? Примерно твоята.

При мен нещата са с класическа развръзка. След първата година в университета, заминах за около шест месеца в Щатите при приятели. Не мога да се оплача, даже се замислях за по-сериозна интеграция. Съдбата обаче ми предложи ПТП, в което бях виновна и щатът Ню Джърси се изправи пред мен в цялата си строгост, за да ме съди за шофиране с българска книжка. Не успяха, защото тук правата бях аз, но тогава ме отказаха от поамериканчването.

След като се върнах в БГ, започнах работа в един новинарски сайт, а днес имам щастието да работя от вкъщи (home office) и това ми дава много свобода и възможности. Разказвам всичко това, защото е свързано с мотивацията. Мотивира ме свободата да работя с желание и интерес, да имам отдушник (блог), да решавам с кого да съм заобиколена. Да мога сравнително лесно да планирам къде и кога да ходя.

Т.е. и ти си на моята вълна, че у нас със средни доходи и позитивно мислене може да се живее прекрасно?

При определени условия. Когато приемеш факта, че си в задния двор на Европа, но пък точно тук са плодовете и зеленчуците, както и всички онези разхвърляни стари и интересни неща от всекидневието на "европееца", всичко е ОК. И когато спазваш правилата. Не непременно онези от дебелата книга, наречена ПРАВО. Другите, човешките. Това, разбира се, се отнася и за околните.

С какво се изхранваш в настоящето?

Не и с блогърство. То е за лични нужди и с нестопанска цел. Работя в неправителствена организация, дело на създателя и бивш собственик на Инвестор.бг Любомир Леков - Lekovi Foundation (http://lekovifound.org). Работим с млади хора - умни, талантливи... и не всички искат да напуснат страната! Или ако излязат, след време искат да се върнат отново. Смятам, че добре образованият и адаптивен човек може да живее навсякъде.

Аз пък смятам, че докато я пих тази бира, не си загубих времето.



9.2014

Спасители в ръжта



Може би помните представянето на клиники "Добро хрумване" и "Дивите животни" от брой 36 на Туршията. Там ви срещнах с Люба и Влади, и си говорихме за животни в беда, благотворителност и ред позитивни неща.
Продължавам темата и тъй като това предизвика интереса ми, реших да ви представяСпасителния център за диви животни на Зелени Балкани, който от 1996 г. работи за лечението на диви животни и възстановяването на редки видове, намиращ се в Стара Загора. Хората ме поканиха да отразя работата им, но тъй като нямах възможност да отида на място, с Елена Тилова се разбрахме ТЯ да стане АЗ и да интервюира колегите си, работещи с дивите животни. За щастие, работата бе свършена качествено и в срок, а аз бързам да публикувам написаното.






Започваме с Руско Петров, оперативен управител. Руско, какво те доведе тук?

Още през 1999-та, като ученик във Ветеринарния техникум в Стара Загора. Тогава Центърът се поддържаше основно от един човек. Намерихме ранен мишелов, който занесохме там с мой приятел. После започнахме да помагаме в доставката на храна и да транспортираме животни. 10 години се включвах в дейността като доброволец, преди да стана служител. Всъщност, такива са и повечето сегашни служители на Центъра - години наред са били доброволци, преди това да стане тяхна професия.

Какво правиш в момента в Центъра?

Оперативен управител съм. Отговарям за всичко "текущо". От наличието на храна и разфасоването на тонове риба, до организирането на доброволците и техните смени. От координацията на екипа, до дежурствата вечер за прибирането на "нощните пратки" с птици.

Какво ще кажеш за това място?

Центърът е наистина уникално място – не само заради това, че е единствен за редки видове, а заради огромните усилия и ентусиазъм на десетки хора, които са вложени в него, за да съществува.

Колко птици приемате годишно?

Над 1600, а също така и костенурки, прилепи, видри, какво ли не... Но предимно птици - все пак ние имаме най-подходящи условия за отглеждане на птици. Не можем да си позволим да приемаме животни, за които няма подходящи места за настаняване, храна или условия.

Колко хора минават през Центъра?

Годишно над 3000 ученици и студенти - поединично или на групи. На всеки от тях се опитваме да отделяме време, за да се запознаят с редките видове, тяхната съдба и причините за постъпването им. Много деца се ангажират и сами стават осиновители. Така ги учим на отговорно отношение към природата.

Истории от ежедневието?

Имаме ужасни истории – костенурки с пробити коруби, защото някой е искал да ги държи на въже; соколи с отрязани крака за назидание на "лошите грабливи птици"; птици, отглеждани с години от хората, доведени до трайно осакатяване, поради неподходящите условия или храна. Много хора са невероятно озлобени и злонамерени към природата, други са изключително добронамерени, но се случва да навредят в желанието си да помогнат.
Имаме разбира се и много радости. Например последната седмица пуснахме на свобода 8 чухалчета, 5 горски ушати совички, 4 домашни кукумявки, 5 лястовички, 2 щиглечета, 3 черни бързолетчета... Миналата седмица освободихме 40! Тези неща осмислят работата ни. Много хора се ангажират лично и идват дори с кола (примерно от Варна), за да донесат до нас ранено животно.

С какви проблеми се сблъсквате?

Липса на средства, преумора, неразбиране от хората (често сигналите са през нощта, искат да се отзовем в Русе на момента, нападат ни, че не сме успели да спасим нечий живот и т.н.), невъзможност да намерим транспорт, за да стигнат птиците до Центъра, нерегламентирано отглеждане на защитени видове в частни домове, липса на подходящи кадри, сложните ветеринарни случаи. Често гражданите имат и твърде големи очаквания към нас, подават ни всевъзможни сигнали – котки, кучета, змии, очакват от нас да се озовем във всеки край на страната и да отговорим на място на сигнала им.

Май работата ви е постоянно предизвикателство?

Да, така е - от намирането на средства и финансиране (което става на проектни начала, от дарения и съмишленици), през доставките на храни, лекарства и специализирано оборудване, до "засуканите" ветеринарни случаи и работата със стотиците хора, изпращащи сигнали. Често птиците пристигат при нас с нелечими, фатални травми – натровени, с оловни сачми в тялото, със счупвания или травми, които не подлежат на лечение и рехабилитация. Предизвикателство е и настаняването на десетките стационарни пациенти – животни, които не могат да бъдат пуснати на свобода. По закон те не могат да бъдат настанявани в частни домове и се опитваме да им намерим дом в зоопаркове, или да разширяваме базата си. Това пък поражда необходимостта от още клетки, храна, персонал. На практика, от самото си създаване преди 20 години, Центърът постоянно разширява дейността си, но това е една неспирна битка.

Сега имате сериозна база.

Да така е... Всичко това е резултат от 20 годишните усилия на екипа ни, всички доброволци, донори и дарители. Вече имаме много клетки, истинска операционна, множество помещения, пригодени специално за птиците, големи волиери. Но както казах, всеки ден търсим начин да построим нови такива и да подобрим още базата си, защото има истинска необходимост от това.

Колко животни отглеждате в момента?

Над 200 стационарни пациенти. Много от тях са част от размножителни програми, животни с трайни увреждания, които се размножават при нас. Пускаме на свобода тяхното поколение и така възстановяваме изчезнали видове. Пример е белошипата ветрушка или ловния сокол. Имаме над 100 птици в реанимация или настанени за лечение. Само от началото за годината, през Центъра са преминали близо 1100 пациента, а сме отговорили на над 3000 сигнала по телефон, консултирайки хората за проблемите, с които се обръщат към нас.

Как беше в началото?

О, нищо общо със сегашното положение. Първите пациенти, отглеждани в банята в дома на Симеон Марин. Няколко стари клетки и земята, предоставена ни от Ветеринарния техникум и Тракийския университет. Един единствен човек, ангажиран с базата, доброволци живеещи в Центъра на смени и носещи от къщи храна и месо за птиците. Години наред, стъпка по стъпка бе изградено всичко това – първо малка клетка, после втора, после басейн за водолюбивите, голяма волиера и т.н. Разчитахме много на подкрепата на частните ветеринарни клиники "Доктор Цеков", който извършваше сложните манипулации, даряваше лекарства и консумативи. Понастоящем Центърът има над 120 клетки, над 10 волиери и 15 помещения на закрито. Въпреки това се задъхва и има нужда от още храна, още помещения, още хора, за да отговори на стотиците сигнали от цялата страна. Сега работим в тясно сътрудничество с Министерството на околната среда и водите и неговите регионални подразделения, и е един от официалните Спасителни центрове у нас (заедно със Зоопарка във Варна, Зоологическата градина в София и Центърът за костенурки на Фондация "Геа Челониа"). Но на практика сме единственият официален действащ в направлението спасяване на диви животни. Това натоварва значително екипа ни, ето защо работим предимно със защитени видове, някои от които на ръба на изчезването. Разбира се, не отказваме помощ и съвет на сигналите за птици, като гълъби, гларуси и врани, като винаги се стремим да дадем адекватно решение на проблема.

А защо и кой е създал Центъра всъщност?

Центърът е създаден от природозащитната организация "Зелени Балкани", като част от работата ни за опазване на редките видове. Целта ни е била да опазваме редките видове в България, като спасяваме всеки един възможен индивид. Също да работим за екологичното образование на децата и изобщо на гражданите.

Разбрах, че подкрепяте създаването на мрежа от такива Центрове в страната?

Да, така е. Една от целите на Спасителния център е да развие капацитета за рехабилитация на диви животни в страната. При нас са идвали лекари от много клиники. Идват и колеги от други балкански страни – Македония, Румъния, Турция, където все още няма Спасителни центрове, а хората са неопитни. Някой ден такива центрове трябва да има във всеки областен град, но те трябва да работят регламентирано и законно.

Значи дори единствения понастоящем, официален Спасителния център, работещ за диви животни, няма сигурно финансиране?

Да, част от приходите ни са от ПУДООС, като за целта кандидатстваме всяка година. Друга част са от проекти, които пишем и кандидатстваме за финансиране. Но това са събития със случаен характер, защото никога не се знае какви проекти ще предпочете да финансира донора. Най-сигурният ни източник на средства са нашите приятели, осиновители и дарители, които винаги стоят зад Центъра и благодарение на които той съществува.

С какво могат да ви помогнат хората?

Като станат част от така наречените "Спасителни отряди за диви животни" и ни съдействат за приемане на птици от цялата страна. като популяризират дейността ни, като станат наши дарители и осиновители, или просто се информират и подкрепят дейността ни. За нас това е най-важното!







Вторият ми събеседник е Дарън Уийкс, сътрудник ловен сокол. Дарън, каква е твоята история? Какво те води в България?

Във Великобритания съм работил като мениджър магазин в продължение на години, но винаги съм смятал, че искам от живота нещо повече. Дойдох в България, за да опитам нещо различно.

Как попадна в Спасителния център на Зелени Балкани?

Намерих наранена сова и я занесох в Спасителния център за лечение. Веднага щом видях мястото, вече знаех, че искам да работя тук. Бях доста време доброволец, преди да ме поканят на работа.

Защо избра да работиш това?

Откакто се преместих в България станах страстен любител на природата. Специално отношение имах към птиците, но всичко тук намирах за очарователно. Възможността да работя като доброволец ми даде шанс да се доближа още повече до красотата на някои невероятни създания – пациенти на Спасителния център.

С какво според теб тази работа е по-различна от други, примерно да стоиш в магазина?

Не може да има място за сравнение между тези две неща. Никога не бих се върнал към предишната си работа!

Наистина ли пътуваше всеки ден, в продължение на 2 години, над 150 километра, за да стигнеш до работа? Какво те мотивира да го правиш?

Да наистина. Пътувах всеки ден от селото в което живея – то е до Ямбол. Това са 110 километра в едната посока, всеки ден, в продължение на две години. Правех го, защото наистина обичам работата си. А отскоро вече имам дом, който е по-близо... :-)

Какво точно правиш в Спасителния център?

Отговарям за ловните соколи, като част от дейностите по връщането на вида у нас. Тази година постигнахме много добър успех. Пет от общо шестте двойки ловни соколи излюпиха общо 16 малки, четири от които вече летят. На практика правя всичко, от което има нужда. Сутрин денят ми започва с хранене на птиците – стационарни пациенти, а след това в грижи за птиците в посетителската част, където деца и граждани идват да ги видят. Имаме четири птици, обучени от мен да бъдат в непосредствена близост до децата, без това да ги стресира. Мишелов, сокол-скитник, горска улулица и обикновен мишелов. А по отношение на ловния сокол - наблюдение на птиците, хранене, размножаване и всичко, което да гарантира успешното освобождаване на потомството им дивата природа.

С какво според теб е специално това място?

Всеки, работещ тук, има една и съща цел - да види как ранени и редки птици се връщат обратно в природата на България. Това се прави чрез програми за размножаване - ловни соколи, белошипи ветрушки, брадати лешояди и други, в съчетание с отличната работа, извършена от ветеринарните лекари, хората в реанимацията и бебешкия сектор на Центъра. Надявам се, че бъдещите поколения ще продължат да имат възможнастта да се насладят на богатото биоразнообразие у нас, в продължение на много години. Работата тук означава да бъдеш част от нещо по-специално всеки ден - кой не би искал това?




Тук ще кача няколко снимки, предоставени ми от Спасителния център, а подробности за работата им можете да намерите насайтаи въвФейсбук.



















8.2014
Каране с практически съвети - Габрово 2014



"НИКИ БАЙК" е форумното име на един приятел от Габрово. От тази година (2014) е име и на магазин/сервиз за велосипеди. Отново в Габрово. Когато към горното добавим Райко Стефанов и Лъчо Димов, и сложим корен квадратен от mtb-bg в лицето на Любо Ботушаров, крайният резултат е обречен на успех! Името на успеха бе "Каране с практически съвети - Габрово 2014", мястото - хижа "Бузлуджа", а участниците - байкъри от цялата страна, дошли да попият и обменят знания, умения и някой друг сперматозоид... :-)

За последното не съм сигурен, но първите две бяха абсолютен факт! Гусин Лекторът се раздаде (както винаги), организаторите се постараха всичко да е издържано в известния СКАнархичен стил ХСЗ (хумор, сатира и забава), а "учениците" попиха всичко това като политик еврофонд!
Двете рок-групи (No Limit и ОКСИЖЕН) се постараха спиритуалните и ментално-емоционални кръжоци (почти) да посрещнат изгрева, а услужливата леля Мария (хижарката) осигури живителен чай за всички.

Знания, умения, сувенир, палави спомени и две страхотни пътеки - това бе армагана, с който си тръгнахме в неделя вечерта, но по-ценното е, че се продължи традицията "Каране с практически съвети"! Все повече хора се заглеждат към планинското колоездене и все по-често ще има нужда от подобни съБития, насочени към начинаещите.
Започна в София, сега Габрово - скоро и в други градове... ;-)

Маршрут събота.
Маршрут неделя.
Снимките, траците и видеотоса в линковете под текста.



















8.2014
Притча за картите



Ти да видиш - колко много помъдрях, та започнах да редя и притчи!
Или пък хронично изпростях, та си повярвах за първото?
Оставям на вас да прецените, а през това време ще си напиша думичките.




Ако сравним живота с игра на карти, може да се каже, че има три вида играчи:
- зяпащи
- криещи карти под масата
- играещи с открити карти.

Всеки може сам да прецени от кой вид е и дали му харесва. В случая имам право и мога да говоря само за себе си. По принцип, избягвам 1 л. ед. ч., защото е някак невъзпитано - като да развяваш пениса си на публично място. Ситуацията обаче е такава, че няма как да не се даде личен пример. А цялото занимание е, за да мога при следващ въпрос от типа "Абе, ти що за човек си", просто да дам линк (с настоящия текст) и да продължа напред.

Когато бях малък и животът около мен се случваше, бях от зяпачите. Да, опитвах се да се включа тук и там, но големите обикновено ме плесваха през ръцете и ми показваха къде ми е мястото. Съвсем логично, между другото.
Когато поотраснах и повярвах, че светът се върти около МЕН, а АЗ около СЕБЕ си, се научих да крия карти под масата. Така правеха всички и беше най-лесно... или поне така съм си мислел. Лъжехме, мажехме и смятахме, че правим история.
Греда!
Повтаряхме историята...

Днес, когато съм около 13.00 на циферблата на житейския Часовник, все си мисля, че съм започнал да играя с открити карти. Или поне се уча.
Как се играе ли?
Лесно - нареждате всичките си карти на масата, навивате ръкавите, за да се вижда, че не криете нищо в тях и започвате. Едните зяпат, другите въртят очите а вие просто играете. С всичките си открити карти. Изкуството е така да изиграете ръцете си, че накрая да няма победител и победени, а доволни от добре прекараното време хора.

"Невъзможно" ли чух от дъното на залата?
Дааа бе... кога последно опитахте?




П.П.
И не забравяйте, че карти не се играят с всеки...



8.2014

Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Златка Василева - музикален терапевт


Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова - Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора - интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИИИ, ТЕХНИКАТА

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...