Formalno. За културата и бахура.



Долунаписаното стана факт, благодарение на принципа ПППСП (Приятел на Приятел Приятелски Сприятели Приятел)... Ровичкам си аз из ФБ и какво да видя - група Жен-Шен спомената в авторска статия. Тъй като това име споделя има-няма 10 години от живота ми (та и до днес), нямаше как да не трепне сърДце юнашко и да не изчете всичкото текст. И така, от буква на буква, от ред на ред, попаднах на сайта Formalno. Там пък се включи един друг принцип - СМНГСН (Светът е Малък, а Ние Големи и Сме Навсякъде), и ето го резултата - разговарям с Боряна Тодорова, дъвчим мръвки, а около нас деца се борят с таблети.

Порових аз, поразгледах и ми хареса. Изкуство, критика, собствено мнение. Какво би допълнила към визитната картичка?

Formalno.com е on-line списание за горещите точки в културата и изкуствата, интересно разказани истории и критика. Всичко това е гарнирано с обилно количество снимки. То не е едно от многото, не е поредната страница, появила се в препълненото до пръсване интернет пространство. Това, което го отличава е авторството. Всеки материал е лично преживян и осмислен. Няма copy-paste.
Идеята ни беше мнозина да намерят при нас своето сутрешно съботно четиво. Представям си го като глътка въздух, открадната преди деня да стартира на пълни обороти, някъде преди закуската, или пък в спокойните следобедни часове. Всъщност, времето няма значение. Може да е и късно вечер, когато домочадието най-после е каталясало, и се е гмурнало в дебрите на съня. Eкип 3+1 (май станахме повече), отворен формат.

Дай да наредим картинката от 2011-та.

Годината е правилна, месецът декември. След като напуснах вестник "Народно дело", реших да последвам легендата си (по Коелю) и да се занимавам с това, с което най ми се занимава. Завършила съм културология. Подвизавам се като журналист вече близо 12 г. Визията ми за периодично издание, в която искам да работя, не се връзваше по перфектния начин с поверените ми ангажименти във вестника, вкл. и "общински репортер"... Години наред, в качеството си на редови репортер, а последствие и на редактор, знаех какво искам. Разбира се, това не ми помогна кой знае колко. Оказа се, че не е достатъчно ти да си наясно, ами хората, за които работиш да ги схващат нещата. Исках да направя онлайн-медия (списание), където да пишем аз и емоционално ангажирани колеги. Да не зависим от реклами, да не сме длъжни на никой и обективно да почукваме по клавишите поне два пъти в месеца (такава е периодиката на Формално).

Добре казано. А получи ли се?

Получава се! Бавно, трудно, на моменти тегаво, друг път по-бързо. Със сигурност не е лесно, но сме оптимисти, а и знаем какво искаме.

Убеден съм! Затова свързах "делото" ви с oнзи скеч от "Улицата" - за културата и бахура. А като казах "делото ви", кои сте виe?



Започнах го сама, с финансовата подкрепа на съпруга ми. Първият човек, на когото предложих да се присъедини, беше Зорница Кънчева, бивш колега от университета, а последствие и от вестника. Заедно сме в това начинание от самото начало. Тя е "пътешественикът" в екипа. С приятеля си живеят в Сърбия и обожават да пътуват. Завършила е журналистика и културна антропология, като в момента дори пише дисертация. Осен това е и редактор. Без нея съм за никъде.
Другият в екипа е Веселина Ангелова от Пловдив. Счетоводител, "объркал" професията си. В нормална държава би била успешен писател - поезия, разкази, един роман ("Пясъчен часовник"), в момента пише втори...
Соня Врайкова е нашият фотограф. И за разлика от повечето интернет издания, имаме коректор - Силвия Пенева. Не си позволяваме да пуснем текст, преди да е минал през нейните очи.

А къде остана Златков?

Веселин Златков е меломанът. Той води музикалната рубрика. Разбрах, че сте приятели от деца?

Мда, затова споменах и принципа СМНГСН... Ако знаеш колко простотии сме направили заедно, ще усетиш долната си челюст някъде около пъпа! Освен това е първият басист на Жен-Шен, т.е. него мога и аз да го представя, но сега ти си на фокус.
И какво - културата, или бахура?

Това е почти като Ту би, ор нот ту би... за по-земните може да звучи и като яйцето и кокошката. Стартирахме с големи планове - седмичник, висок рейтинг, абонамент, хартиен вариант... Продължихме с реалистични очаквания - два пъти в месеца, без реклами, авторски материали, адекватна и градивна критика. Настоящето е нещо средно между двете, но с особено мнение.

Т.е., ако отново заема от "Улицата", има ВЯРА, но има и ИЗНЕ?

Ами, нещо такова.
Нещата вървят, но не с темповете, които очаквахме. Идеалистичният и некомерсиален принцип на съществуването ни не отговаря на масовата нагласа за платена и поръчкова журналистика. Сферата ИЗКУСТВО, или както казваше пренебрежително мой редактор изкуФство, И КУЛТУРА не е като криминалните новини, или поредния бабаитлък на Бойко Борисов... не предлагаме хляб и зрелища. Работим с лимец и мисловна гимнастика.

Как се справяте с мелиоративните мероприятия около нарциса на българския творец?

Трудно. Авторите у нас са много чувствителни. Не търпят на критика (дори да е градивна), обидчиви са и убедени в собствената си гениалност. Това много затруднява работата ни, защото обективността често обтяга отношенията творец - критик. От друга страна, по-умните успяват да се огледат в огледалото и formalno (или не) да излязат от ситуация.

А защо "Формално"?

Че защо пък не? Харесва ми. Тази дума има колкото положителни, толкова и отрицателни тълкувания, т.е. съдържа нужния баланс. С нея можеш да се заиграваш. Звучна е. Лесно се помни. Богата е на значения и нюанси. Дълго време я търсих и когато я открих, усетих, че това ще е.

Т.е. успели сте да се "ниширате" като онлайн-периодика, в която все още може да се срещне градивната критика. Как ще вървят според теб нещата в бъдеще?

Опитваме се да търсим различни варианти, с които да популяризираме себе си и дейността си. Около сайта "кръжат" и други автори, студенти, непрекъснато търсим нови. Имаме тематични броеве, постоянно сверяваме часовниците и търсим варианти за достъп на четящите до пишещите. Знам, че повечето чукчи са писатели, но все още се срещат и читатели :-)

И аз за това се сетих. Всъщност, няма как да не се. Formalno има съдържание, просто то заслужава и трябва да стигне до по-голяма аудитория. Затова и се опитвам да дам своите 5 стинки по темата.

Мисля, че успя, за което ти благодаря.





07.2014



За кризата и пастите



Преди малко повече от месец споделих с приятели, че имам 2 декара плодородна земя във вилната зона на село Железница (София) - оградена, водоснабдена, облагородена. Отделно, мястото е такова, че като зяпнете към Витоша, бързо ще разберете защо съм се изръсил толкова хиляди евра... Преди да се захвана с планинското колоездене, бях си наумил да ставам селянин и да градя комунизъм с капиталистическо финансиране :-)
Именно финансирането и новото ми хоби попромениха житейските ми планове, което не промени местонахождението и чара на въпросните декари. Те са си там, пустеещи и чакащи своя ползвател - безвъзмездно, pro bono, с безплатна вода (такава е за цялата махала), с опция за лесна електрификация (без съветска власт).

Защо отново се връщам на темата?

Защото липсата на какъвто и да е конкретен интерес ме навежда на мисълта, че (поне сред приятелите ми) криза няма! Всички се оплакват, че не им стигат парите, че нямало условия за работа и развитие, че това и онова... но, очевидно става въпрос за нещо друго.
Не искам да обвинявам никого за това, че търси по-лесното. Аз самият съм пример, как вместо да се пОтя за 600-700 лева, запушвайки амбразурите на родното здравеопазване, избрах густото на фарма-бизнеса. Просто не мисля, че е нормално да предложиш за безвъзмездно и дългосрочно ползване имот за 100-тина хиляди евро, на пъпа на Витоша, от най-слънчевата ѝ и комуникативна страна, и да няма интерес.

Дума дума отваря, а това води до резонен въпрос - доколко е вярна "пословичната" работливост на българина? Честно да ви кажа, не вярвам много-много на тази теза. Дали от гена, или просто от силовата колективизация, затрила цели важни звена от генома на нашево брата, но днешните ни съграждани просто не искат да работят. Масата, мейнстриймът (обичам я тази родопска дума), предпочитат да вегетират между отбиването на номера, попържането пред телевизора и боя със сръбска музика.
Разбира се, процесът е двустранен - каквито работодателите, такива и работниците!
За щастие, има немалко изключения от това правило, но не са достатъчни, за да се натрупа критичната маса, която да промени положението. Да не говорим за външнополитическите фактори, притискащи към стената вътрешнополитическите, онождащи безсрамно и циклично Клетите Братя Българи...

И все пак, воден от желанието си да бъда полезен някому, отново ще се предложа за обществено ползване. Ако не друго, поне ще има с кого и с какво да си направите гаргара в тези жежки летни следобеди.



Защо го правя?
- рационалното в мен негодува, че подобно място не дава това, на което е способно
- способностите на мястото варират от земеделие, през животновъдство, до всякаква еко-дейност, връзваща се с ландшафта, или просто живот извън пределите на Мордор :-)
- предпочитам да виждам блясъка в очите на бъдещият му ползвател, вместо сянката от разочарованието на поредния словослагател...

Защо да го направите?
- за да получите безвъзмездно възможност да работите, произвеждате, забавлявате или просто живеете
- за да разберете, че има и други глаголи, освен "искам", "дай", "плати"
- защо пък не?

А за кризата и пастите мога да говоря/пиша много. И вие можете. И те могат, но не искат. Не е удобно някакси. Къде по-удобно е да сложиш на масата смартфона за 1000 лева, да посръбнеш кафенце в МОЛ-а и да се оплачеш, че не ти стигат парите. За пасти.

П.П.
На мен ми стигат. Заедно със семейството ми сме се потрудили доста, за да мога да го напиша без да ме е срам.
Бих искал и с другите да е така. Бих искал и те да се потрудят, за да не им е неудобно, когато дойде сметката. А тя идва. Винаги.

Офертата ми продължава да е валидна.



08.2014

РОДОПЧЕ



Годината е 2014-та, месецът август.
В описанията на маршрути за туризъм и планинско колоездене в този сайт, преди време (когато правех индекса) под РОДОПИ нямаше почти нищо. Обикаляйки с приятели родните баири, тази планина някакси остана встрани. Не, че нещо лично... просто за петгодишната давност на хобито ми, все не успявах да ѝ обърна необходимото внимание.

Знаех, че е:
- по български огромна
- приказно красива
- напоена с история
- пътекоснабдена за години каране
- разнообразна и променяща се - и има мечки...

Знаех още, че за да стане хубаво каране там, човек трябва да има повечко време.

Още в края на 2013-та, с група ИЗТРЕЩЕЛИ С.К.А.нархисти, използвайки почти никаквата зима, стартирахме със западните (и най-близки до София) интимни гънки на планината. Една след друга "падаха твърдините" около Варвара, Велинград, Кричим и т.н., докато със затоплянето на 2014-та навлязохме дълбоко между бедрата, за да реализираме един сочен родопски M.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.
Малко по малко, станахме си близки с най-старата планина в България и след включването на няколко господа от пловдивския клуб "Крива спица", маршрутите набъбнаха до над 40! Разбира се, това е нищо на фона на големия потенциал на Родопи, но все пак е едно добро начало - GPS трак, снимки и видео на пътеките, описание и байкърската point of view... :-)

Оказа се, че карането в Родопи води до зависимост. Този факт не ни подмина и след финалните щрихи на пролетния М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р., вече правехме планове за новите си набези. Името РОДОПЧЕ дойде като закачка с инициативата на Ману (Балканче). Всъщност, многодневно каране в определена планина може спокойно да заеме това словообразуване - РИЛЧЕ, САКАРЧЕ, СЛАВЯНЧЕ, ПИРИНЧЕ и т.н.
Но не името е важно тук, а съдържанието!
Е, мисля, че точно съдържанието повдигна деветимата ентусиасти, за да тръгнем по следите на "топлата вода" и да открием за себе си (а чрез описанията и за другите), че един живот не стига, за да се види, обходи, извърти и спусне всичкото пътечкинг на Татковината. Но пък нищо не пречи да опитаме...
Хронологично ще представя съдържанието на РОДОПЧЕ 2014, с уговорката, че (само да сме здрави) ще има още. На този етап в линковете по дни ще намерите всичко без снимки и видео, но се надявам до седмица-две да ги налея и тях. Въпрос на време.






СМОЛЯН - ПОПРЕЛКА - ИСЬОВЦИ - ТУРЯН - СМОЛЯН
Ден първи.
Разклона за селата Турян и Пещера. На спирката сме. Още от предната вечер. И вали...
По прогноза на нашите приятели от yr.no, дъждът трябваше да спре около 6.00. Да, ама не - валеше цяла нощ, валеше цяла сутрин и никой не искаше да се измъква от бърлогата си. Само спешните нужди правеха изключение, но и тези действия се предприемаха след дълги препирни с вътрешния глас.
И о, чудо - малко след 11.00 облаците се разкъсаха, бате ни Райко се ухили през зъби и отпусна колана - ще се кара! А за каране имаше предостатъчно - маршрутът го бях взел от мусю Камен, той пък го е карал на една от Перпендикулярните, т.е. проверена работа.
Наредихме се на старт-финалната права и удриии - мокра иглолистна пътека с корени и дървье... Първите претъркулвания и доволни физиономии! А родопскоро равно те дебне отвсякъде - а нагоре, а надолу. Ненормална работа. Как после да не обичаш Стара планина - там катериш няколко часа нагоре, но после надолуто ти е в кърпа вързано. Без промяма в посоката. Те сигурно затова и клуба са си кръстили пловдивчани " Крива спица"... крива работа... ;-)
Чудех се дали в стил пътепис да излея кофата с мастило, или чисто телеграфно да си напиша текста. Също се чудех дали да представя С.К.А.нархистите един по един, или просто да използвам множественото число и първото лице... И така, докато се чудех, стигнахме до едно място, дето за малко забравяте за Родопи и се прехвърляте в Стара планина - цели три километра само надолу! Шегувам се - и началното спускане беше толкова. При това с всички екстри. Маршрутът е перфектен за старт на подобно начинание - има от всичко, по малко, за загрявка. А после, като се започна - полевата баня, на Ванката гумите, дуелът байк срещу кофа за боклук, кръчмата... абе, перфектно начало на РОДОПЧЕ-то!
И замалко да забравя - мечката! Винаги съм се чудел какво ще направя, ако срещна мечка. Чел съм доста за поведението им/ми в такива случаи, но (за щастие) никога не ми се е случвало. От една страна, най-вероятно първо ще посегна към фотоапарата да я снимам, от друга (в зависимост от близостта)... може и да има "зацапване на свещите"! Защо отварям темата ли? Защото се разминах на минути от тази среща, а г-н Шейкър имА "шанса" да осъществи и визуален контакт! За негов късмет (буквално), Баба Меца бързо е пресякла хасфалта и изчезнала в гората. Говорим за отстояние около 50-тина метра, малко над село Турян. Държал се е мъжки и в бързината на случилото се дори не е успял да се изплаши. И свещите не е зацапал... Та, над Турян може и да ви го турят... мечките!




МУГЛА
Ден втори.
Бих казал, че започна още с късното вечерно придвижване от Смолян към това призрачно село.
Защо така с лошо ли?
Трябва да видите (и усетите) 25-те километра "асфалт" с *ъзовете си, за да разберете... :-)
Още като се изправите на входа на Тунела (с главно "Т") и светнете на дълги, усещането за нещо по-така нахлува. После на хорото се хващат съборетините от двете страни, отвесните скали, хилядите дупки и локви. Достоен екстериор за филм на ужасите.

Обаче с изгрева на слънцето всичко си идва по местата - старите къщи, шалварите, джамията и миризмата на баба и дядо. А бонус-трак в цялата пасторална картинка е МЕТЪЛ-КРЪЧМАТА! Ярък контрапункт, особено на фона на чалготеката от предната вечер (попаднахме на нещо като родова среща). Iron Maiden, Motorhead... лудница! А Ники Капачката (по-известен като Колю Капачката, местен фен на аеро-китара) ни опъна усмивки по лицата за цяла седмица...

Нищо не казах за пътеките. Няколко са. Хубави са. Много. И къси. Но хубави.
Линкът с представянето им грее в жълто няколко пръста по-нагоре.






ГЕЛА - х. ПЕРЕЛИК - вр. ПЕРЕЛИК - вр. ОРФЕЙ - х. ЛЕДНИЦАТА - ГЕЛА
Ден трети.
Отново започна с вечерно придвижване от Мугла. Оказа се, че това е най-чистия вариант при нашия сценарий. Събуждаш се около осем, караш цял ден, бири-вечери-локуми и се мяташ към следващия участък. Разбира се, има известни неудобства, ако си решил да се алкохолнообезобразиш, но сред нас такива екземпляри нямаше.

За село Гела сигурно сте чували. Ако не сте, чуйте - много е красиво! Не селото, а месността, в която е разположено. Всъщност, това е "мегаполис" от три села - Гела, Стикъл и Солища, небрежно разхвърляни върху едно приказно парче земя. Като добавим и вълшебното място за бивакуване малко след Гела, направо не ти се иска да си тръгнеш.
Целта ни бяха два върха - Перелик и Орфей (Шилеста чука). Покрай тях го отнесоха и хижите Перелик + Ледницата. Първоначалният вариант за изкачване се оказа доста жилав (пътят преминава в пътека, която чезне между дърветата), затова коригирах трака с по-полегата и сигурна алтернатива.
Няма да преразказвам написаното в линка. Задължително място за каране, пътеки за спускане и емоции за изживяване! А пътеката от Орфей бе една от най-трудните за петте ми години МТБ-хоби. Кара се цялата, но 2-3 места, които безсрамно преджапахме, ме принуждават да напиша горното... Видеото от това каране ще е съвсем символично, защото сутринта забравих да взема камерата. Заснех няколко кадъра с фотоапарата, но ще преобладават снимките...






ЗАБЪРДО - ГЛУХИТЕ КАМЪНИ - х. СКАЛНИТЕ МОСТОВЕ - ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЗАБЪРДО
Ден четвърти.
Пореден нощен преход ни стовари на входа на село Забърдо. Точно като за нас, месните са построили китно "комплексче" с четиричучуреста чешма, навес, пейки, маси... абе, сватба да ти се прииска да вдигнеш! За последното беше малко късно, та се приземихме набързо "по леглата", но с изгрева започна и културния шок:
- холивудски надпис на скалите "ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАБЪРДО"
- възстановка на българска юрта с минерална мазилка и PVC-дограма
- "забърденско" виенско колело...
Извън шегата, доста европари са усвоени, но пък хората са щастливи и дузини деца щъкаха по улиците. Да, селото е живо!

Живи бяхме и ние, защото в програмата следваше едно от "мъст сий" (така му викат тука) чудесата на Родопите - Чудните мостове! Преди това се минава покрай дащни картофени плантации, чиито електропастир работи - не пипайте жицата! Апе... :-)
Набързо облагородих трака, след като едно овчарско куче с моите килограми се опита да закуси с байкър. Дали заради джърсито (С.К.А. има за символ "усмихнато" кученце), или заради лош семеен живот, но дзверо беше сериозен. В такива моменти адреналинът прави чудеса - справих се с кучето, оправих овчаря и поведох групата в грешна посока... :-) Иначе казано, посоката се оказа правилната, просто по-стръмно и кратко качване до римския път на билото. Останалото ще прочетете в линка, а аз бързам към последния ден.







х. ЗДРАВЕЦ - ДЕДЕВО - БОЙКОВО - ХРАБРИНО
Ден пети.
Ден последен.... ама какъв!
Нашите хора от yr.no пратиха пощенски гълъб, че над Баташки снежник ще вали. Тъй като това беше най-епичният маршрут в програмата (разбирай и най-труден), решихме да не си причиняваме извънреден *ъзобрък, а и бях скрил в ръкава две резерви. Първата (Югово - х. Пашалийца - Лъки) също се беше овлажнила, та остана втората - легендарното марибойковско трасе за спускане над Пловдив.
Трансфер до х. Здравец, звездоброене на прочутата поляна от 24-часовия маратон и Дъ Дей дойде! Благодарение телефонната логистична подкрепа на гусин Борис, за няколко минути тракът бе сглобен и керванът пое...
Подробностите ги има в линка, но тук отново ще сваля шапка на серпентините преди Дедево, на Фабриката за храна и танци, и разбира се - на Трасето! Умът ми (ако го има) не го побира, как така нямаше следи от пловдивчани. Сигурно са му се наситили, но ние се въртяхме като надървени смърфове около Смърфиета... даже по-късно съжалихме, че не си го избутахме , за да спуснем втори път. Страхотно място!






НЕЩО КАТО ЕПИЛОГ К'ъв е ся тоя линк?
Към БГ-сайта за планинско колоездене.
И темата С.К.А.нархия във форума на сайта.
Тук пишем и коментираме за/относно/около хобито си.
Радвам се, че познавам хората, с които почти всеки weekend мааме гащи по баирите. Благодаря и на колегите, които ни помагат с информация и логистика. Ако е рекъл Господ, още дълги години ще сме все така, преоткривайки "топлата вода", похотливо заглеждайки поредния непознат маршрут.



8.2014
Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева- червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване- Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп

Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова- Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора- интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...