Още едно Добро хрумване



Двамцата, които ще представя по-долу, са като Крачун и Малчо. Крачун по паспорт е Влади Кирилов - огромен мъжага, с който не бихте искали да имате конфликт. И внимавайте с ръкостискането - боли...
Малчо е Любомила Кривошиева - мила и тиха дама, с вид на сестра от католически орден в страна от Третия свят.
С Влади се познаваме от много години, а с Люба - от лекциите на БФБ в Биологически факултет всяка сряда.
Поводът да ви срещна с тях е, че те са добри хора. Извършват добри дела и заразяват с добротата си мнозина. Сред заразените съм и аз, а със следващите редове ще се опитам да заразя и вас.

Влади, ще започна с теб, не защото сме невъзпитани, а защото чисто хронологично леееко изпреварваш дамата.
Какво е Добро хрумване?

Това е фирмата, зад която стоят двете ветеринарни клиники - тук (на Княз Борис I №125) и в Борово (Подуево №10).

Т.е. ти си ветеринарен лекар, собственик на клиники Добро хрумване. Малко хронология?

Завърших висшето си тук, в България, работя вече 15 години. 2010-та ме избраха за Лекар на годината, 2008-2010 бях председател на софийска колегия към БВС, не съм спирал със специализации, семинари, курсове и т.н.

Постоянно се усъвършенстваш, значи. И си Директор на водопад!

Не се изживявам като такъв. Всичките 13 лекари, които работят в клиниките, са ми и приятели. Екипът е много силен и предполагам затова нещата ни се получават.

Добра ли е подготовката, която дават ВУЗ-овете ни, или както в хуманната медицина, всичко започва едва след завършването?

Теоретично - може би, но практиката идва след това. Ако не са семинарите, следдипломната квалификация и различните курсове, си оставаш един дървен философ. Знаеш, че освен наука, медицината е и занаят.

Така е, а от запознати знам, че си един от най-добрите ни "занаятчии"... Не те карам да го потвърждаваш, а ще попитам за естеството на работата ти.

Естеството е повече от естествено - лекуваме и помагаме на всякакъв вид добитък. От аквариумни рибки и 30 грамови мишлета, до коне. В тези граници влизат хамелеони, змии, гущери, птици... лудницата е пълна, но пък е голяма забава!
И в двете клиники инвестирахме в скъпа и качествена техника, персоналът е на ниво. Квалификацията ни не е спирала - постоянно сме някъде и учим по нещо. Скоро предстои Световния ветеринарен конгрес. Тази година е в Кейптаун и на фокус са големите котки. Можеш да си представиш как ме сърбят ръцете...



Ти май си универсален боец в животинската анатомия?

Нямам избор - работим с всякакви видове. Признавам, че най-големите предизвикателства са сложните операции. Успешно възстановяваме счупени прешлени, хернии на гръбначния стълб, тежка ставна патология, сърдечни пороци, гинекологични... абе, пълна програма. Скоро инжектирах аквариумна рибка с антибиотик - не че е трудно, но е шантаво.

Т.е. ако ми потрябва тестис от охлюв или простата от прилеп (за магия), да ти се обадя...

Ще се договорим.

Кое те мотивира да го правиш?

Как кое - това, което теб в хуманната медицина - здравият пациент, удовлетворението, че си помогнал, развитието ти като професионалист. Комплексно е.

Както и дейността на Люба от фондация Дивите животни. А тя е? (тук вече се обръщам към дамата)

Тя е насочена към пострадали диви животни, на които оказваме помощ. Целта е да се възстановят и да могат да продължат съществуването си в дива, естествена среда.

Кои са хората, стоящи зад това?

Официалните лица зад фондация Дивите Животни сме двама - аз и Карней Карнеев, един от малцината практически познавачи на поведението на хищните птици в България. Реално са всички, които ни помагат и за щастие не са малко.



Звучи драматично...

И е точно така. Ако не са хора като Влади, не бихме могли да се справим. Знаеш какви са цените на лекарства, консумативи и най-вече специализирания труд. Клиники Добро хрумване го правят изцяло Pro bono, т.е. от добра воля!

Това е и причината да си говорим в момента. Каква е твоята история?

Преди да започна да се занимавам с фондацията, бях ръководител на Реанимация и Бебешка стая в спасителния център на Зелени балкани в Стара Загора, а Карней беше отговорник на Размножителна част и Обучение на птици. За съжаление, "спасителен" този център е само на хартия - хората там не обичат животните, не желаят да получават знания на тази тема и не изпитват нужда да положат и най-малкото усилие за пациентите си. Това ме принуди да напусна и да започна самостоятелна дейност. Надявам се, ако имаме достатъчно подкрепа от дарители - хора, загрижени за дивите животни, да успеем да направим спасителен център край София.

Да уточним - ако намерим пострадало диво животно, можем да го занесем или в Центъра в Стара Загора, или в лицензирана за това ветеринарна клиника.

Точно така. Но ако видиш какво е положението в Стара Загора, ще предпочетеш клиниката, а и центърът на Зелени Балкани приема само защитени видове птици, други видове животни и "обикновени" видове птици не. За щастие, в лицето на Влади и колегите му тук, намирам истински загрижени и желаещи да помогнат хора.

Във Фейсбук страницата ти пише, че не си с ветеринарно образование.

Така е. И в никакъв случай не го неглижирам. Вярвам обаче, че за да помагаш на когото и да било, трябва да носиш нещо по-специално в себе си. Няма как да си полезен на едно изпаднало в беда пиле, ако и душата ти не го желае. С помоща на търпение, наблюдение и практически опит успях да науча това, което помага на животните, които спасяваме. Допълнителната специализирана помощ на Влади и колегите му допълва перфектно този процес и така нещата наистина се получават.

Каква е статистиката за тази година?

За 2014-та имаме 208 пациента от "дивите". Всеки ден получаваме бедстващи пациенти - пилета (вегета и хищни), таралежчета, катеричета, котенца, кученца... Няма празно.

Какво предстои?

(Влади) След 5 минути ми предстои операция на котешки лакът, счупен на 14 парчета. Голяма борба ще падне, но има шанс да го възстановим.
(Люба) Съвсем скоро ще трябва да отидем до Дупница, където местната фармацевтична фирма ни покани да отстраним десетки лястовичи гнезда от фасадата. Предстои им одит и нямат избор. Чест им прави, че следват офиацилната процедура, а не по балкански просто да ги избият.

Приятно съм изненадан.
А Влади, какъв е процента на домашните животни, на които помагате, в сравнение с дивите?

Е, разбира се, че е по-голям. Клиниките не са на дотации, т.е. клиентите са ни скъпи :-)
Радвам се, че много хора ни имат доверие и сме предпочитани сред ветеринарните заведения. Сътрудничеството с фондация Дивите животни е изцяло на благотворителна основа. Колкото повече питомници преглеждаме, толкова по-дълго ще можем да помагаме и на "диваците" - финансово скачени съдове.

Излизам от темата и задавам един кучешки въпрос - има ли кифлизация сред собствениците на кучета, т.е. модерни течения и използване на животното като брошка?

Е, каквото е обществото, такива са и собствениците на животни. Има всякакви хора. Няма да коментирам кой какви вкусове има, а по-скоро ще посъветвам тези, които планират да си вземат домашен любимец.
Съветът ми е да си изберете кученце от приют! Животните там са с много по-малко генетични обременености и пороци, в сравнение с тези от развъдниците. Освен това, ще извършите добро дело, а и бъдещият ви питомник ще е вечно благодарен, задето сте го спасили и осигурили с по-добър живот.

6.2014







П.П. #1
Ако искате да помогнете на Люба и Влади в начинанието, можете да се възползвате от информацията на снимката по-горе... :-)
Мечтата на Люба за Спасителен център край София може да се сбъдне САМО, ако институции и общество (ако го има) ЗАЕДНО направят нещо - иституциите да си свършат работата, а гражданите на РБ да спрат да мислят само за себе си.

П.П. #2
Качвам серия от снимки на част от животните, спасени в клиниката. Оригиналните файлове можете да си дръпнете от тук.








Лястовичето Здравче - възстановява се бързо и лакомо гълта червеи.




Катеричетата Любашка и Риж - жизнени, цоцат млекце през два часа.




Жизнени...




Цоцат...




Млекце.




Тези разбойници са бродели по булевардите на Младост...




А един от петте тарльовци се плези на обектива.




Пенчо, Генчо и Атанас регулират движението в кашона.




А малката Морла се е качила на гърба на голямата...


Деси. Чушева.



"А сега, уважаеми зрители, бих искал да ви представя новата фейсбук-звезда, избраната за Абитуриентка на годината - Деси Чушевааа...".

Ако бях телевизионен водещ и играех в безкрайния турско-бразилско-руски сериал на нашите телевизии, със сигурност щях да започна запознанството ви с Деси по този начин. За щастие не съм и за дваж по-голямо щастие, и Деси не е.

Какво е Деси?

Чаровно 18-годишно момиче от град Рила.
Абитуриент (в думите с латински произход няма женски род) от Математическа гимназия, Благоевград.
Жизнен, амбициозен, перфекционистки ориентиран кандидат-студент във ВИАС, София.
Има и още, но нека не си саморазвалям интервюто с припряност и да ѝ дам думата...




Вземам думата - и без това идвам от поредното интервю, този път за бТВ.

Охо, продължаваш да консумираш своите 15 минути слава.

С пълна сила!

Сега, като те кача в Туршията, ще дръпнеш наобратно. Не моем се мерим с Телевизиите...

Бъди оптимист, като мен.

Ще.
И докато не ме е напуснало това чувство, бързам да си задам въпросите.
Кой те вкара в този турски сериал?

Най-смешното е, че не знам. Една сутрин мама ме събуди с изречението "добро утро, абитуриент на годината"!
Така и не разбрах кой и как ме е избирал, да не говорим, че никой не ми е почукал на вратата, за да ми даде лента, кристална купа и чек за десетки лева.

Това с чека радва.
И к'во - събуждаш се, отчупваш двата гурела и та-дааа!

Нещо такова. След това започнаха поканите за интервюта - телевизии, вестници, Хипертуршии...

Последните не ги знам :-)
Уточнявам за читателите, че поканих Деси, защото:
- много ми хареса (признах си)
- надуших свежия зеленчук (и не сгреших)
- исках да я извадя от ТВ-ширпотребата и да я видя без фон дьо туелв (и успях)
С така насъбраната база-данни, споделям разговора ни.

Да знаеш, че Деси чу всичко това.

Това беше целта.
Верно са ти сложили Дьо Туелв, вместо Дьо Тен. Привлича ли те живот под прожекторите?

Твърдо нье!
Винаги съм била нещо като черна овчица в класа и сред приятелите си. Обичам щуротиите, спонтанните неща, да се държа естествено. Някакси не се виждам в ролята на "звезда", обляна от изкуствената светлина на нарцисизма.

Бря! Това изречение ще ти го заема.
Колкото до горния ми въпрос, мисля че всичко тръгна от една анархична група във Фейсбук. Покрай глупостите, с които заливат Нета, извадиха на показ младо момиче със стилна и семпла фолклорно-абитуриентска рокля, с пафти.

Да, една от снимките ми за бала.

И след това започнаха коментарите (за щастие, всичките позитивни) как това е добър пример срещу масовата кифлизация на подрастващите (и не само) и как такива примери са надеждата за спасение на българщината.

Може би са прави?

Може би... не знам докога и как ще я има тази нация, но знам, че това е начина - без гръмки фрази, триметрови байряци, сидеро-барековизация и националнофронтови изхвърляния. Обличайки се по този начин, ти удари в земята целия т. нар. националистически сектор. Затова и хората те харесаха.

Не съм сигурна, че това са били мотивите ми - просто идеята ми допадна.

Просто без да искаш показа на целия ни кух политически и "хай-лайф" "елит" (тази дума е за тройни кавички), че семплото и безкористно поведение винаги е печелившо. Или поне аз така го тълкувам.

За това съм съгласна. В класа ми картинката е като по улиците - кифли, гевреци, въздух под налягане. Имам съученици(чки), с които не съм си казала една дума от началото на годината. Културни различия.

Свиквай - мнозинство са.
В началото е малко демотивиращо, но за тази цел Парето се е изказал изключително вярно.

Не се познаваме лично, но съм чувала :-)
Извън шегата, в момента се уча да не обръщам внимание на хорската простотия и лошите страни на вида ни. Радват ме добродетелите, малките неща, които правят хората големи. Още съм малка, но съм убедена, че това е начина.

Добре се ориентираш. Споделям позицията ти. Ще си поудариш главата тук-там, ще видиш, че боли и все ще нацелиш правилната посока.
Като казах посока, дай да ти направим една артистична хронология - все пак танците те направиха известна.

Да, ако не бяха народните танци, сигурно нямаше да си сложа пафти на роклята.
Танцувам още от детската градина. Там започнах със спортни танци и след като си самоподстригах косата с една ножица, започнаха да ми дават и мъжките роли.
В първи клас стартирах с модерния балет. Всъщност, той е истинската ми тръпка и досега. Мога да се похваля, че съм и един от ръководителите на трупата.



За протокола уточнявам, че става въпрос за Балет Дъга към Младежки дом, Благоевград.

Народните танци се появиха преди няколко години в родния ми град Рила. Съставът се казва Рилски ритми и е много забавно. Явно сме добри, защото ни канят по конкурси, събори, вкл. и в чужбина.

Радвам се, че очевидно интересът към тези "дисциплини" продължава да е голям. Признавам, че освен четирите хорА, които знам, тази част никога не ми е била особено интересна.

Радвай се, че и толкова знаеш... Много хора и правото го бъркат. Танцовите състави и различните фестивали, които се провеждат, са още една от формите, които съхраняват идентичността на така наречената ни нация. Българщината си я носим българите, няма кой друг.

Да, а тъжното е, че чужденците ни дават пари, за да я запазим. Парадокс е, че всички европейски културни програми се финансират с тази цел - да се запази по региони идентичността на дадено население.
Няма да те вкарвам в геополитика, но ще те попитам дали гласувахте - ти и съучениците ти.

За съжаление, евроизборите съвпаднаха с деня на абитуриентската ни и цялата залисия около изпращания и т.н. Това беше първата ми възможност да гласувам. Честно казано, не съм сигурна, че съм направила кой знае каква грешка, защото така и не знаех за кой да гласувам.

Знаеш ли, въпреки желанието ми да ти противореча, ще призная - права си. Но само малко...
Права си, защото ако не се вълнуваш от политика и няма кой да ти помогне в ориентацията, няма как да вземеш и правилното решение.
Не си права, защото като пълнолетен член на това общество, би трябвало да знаеш поне кои са лошите, а ако не знаеш, да попиташ. Така, по принципа на изключването, бързо ще стигнеш до твоя фаворит.

Следващия път ще те попитам...

Надявам се да е много скоро, още наесен.
Всичките ти съученици и приятели ли разсъждават така?

Боя се, че да.
Или пък имат изградена погрешна визия за партиите, повлияна от изказванията на някои медийни "герои".

Помниш ли какво ми каза в началото - "Бъди оптимист, като мен".
Сега ще ти го върна - и ти бъди!
Събитията през последната година (на Протеста) промениха много неща в мисленето на хората. Лошите станаха още по-лоши, но и по-разпознаваеми. Хубавите неща ще се случват бавно, но твоето поколение ще има шанса да участва в тях. Просто не го пропускайте.

Добре, тате...

Знаеш ли, като го каза това, се сетих за онзи виц, в който един чичка искал да прави секс с ученичка и ѝ купил близалка. Тя я изблизала еротично пред него, а човекът ѝ купил втора. И втората била изблизана, а мъжът купил трета... Тогава ученичката казала "Абе, пич, ти докато ме н****ш, ще хвана захарна болест"!

:-) Не те виждам в тази роля.

Как се виждаш след години?

В България, много пътуваща, успял архитект с красиви и интересни сгради по цял свят.

А съучениците ти?

Половината отсега искат да изчезнат зад граница. Голяма част ще успеят.
За другата половина не смея да гадая - ако нещата не започнат да се променят към по-добро, сигурно с подобна съдба.

Мислиш ли се за лузър, ако останеш да учиш в България?

В никакъв случай!
Образованието днес е в голяма степен и самообразование. Ако човек иска да е близо до семейството и приятелите си, или просто няма финансовата възможност да учи в чужбина, оставайки тук също може да получи добра подготовка. Учи ли ти се, ще се научиш. Четене, ровене в интернет, "крадене" на занаят от по-напредналите... - винаги има как!

Мислим в една посока. И аз съм на мнение, че не учебното заведение, а учещият се е в центъра на успеха. Стига да иска.
Знаеш ли за традицията да оприличавам събеседниците си със зеленчуци?

При мен няма да ти е трудно - с тази фамилия...

Деси Чушева най-вероятно би се определила като чушка?

При това червена!
Фамилията идва от прадядо ми, който е спасявал едно птиче, което пък се е разлетяло из една черква и все такива весели неща.

Семейството май е силен фактор при теб.

Най-силният!
Разбирам се страхотно с родителите си, обичам ги и дори по-често предпочитам да съм с тях, отколкото с разни компании. Може и да е от възрастта ми, но мисля, че имам страхотно семейство.

Имаш и страхотен дух, Деси. Пожелавам ти да го запазиш и да не позволиш на това, от което сме направени и това, което правим, да ти го отнеме.


6.2014.

Обиколката на Витошка



Доста време ми отне, докато се реша да си потопя главата в кенефа на Конфликта. Първо си казах - я си маай гащи на воля и не се занимавай с глупости. После ме загложди съвестта - защо пък да е така... И накрая, с ясното съзнание, че малцина ще разберат мотивите и тезата ми, реших все пак да документирам това си мисловно състояние. Мотивацията ми е, че така ще доразвия една започната преди време тема, в чиято правота (за щастие) се убеждават все повече хора.



Обиколката на Витоша е събитие, познато на повечето каращи и бягащи у нас. Нещо като "Златния Орфей" за участващите в подобни мероприятия. Познавам организаторите и шапка им свалям за куража и вложените нерви и средства всяка година да си слагат този таралеж в гащите.
Познавам и повечето от байк-участниците, като всеки път им се чудя на акъла за какво го правят...

Ето, тук е мястото за първото противоречие - ем респект и свалени шапки към едните, ем се чудиш на акъла на другите! И какво общо има с Витошка?

Ами, има!
Докато пускаш едни хора всяка година и все повече на брой да гонят кокъл, срещу което да получат поливка на нарциса и снимка във Фейсбук, Витоша все повече ще става Витошка. Може и буквално - с кафенетата и магазините по трасето...

Разбира се, не става въпрос за сладурите, които дори не знаят къде отиват - те се кефят на атмосферата и калабалъка около Обиколката. На фокус са сериозните и вярващи си участници, ставащи все повече с годините.
От една страна, хубаво е много хора да искат да спортуват, да се развиват в хобито си (тук професионалисти за щастие няма) и да се срещат и общуват със себеподобни. От друга, дали само СЪРЕВНОВАНИЕ е правилната дума, за да стане горното факт?

Какво толкова ми пречи думата, ще попитате?

Ами, на мен не ми пречи - аз спрях да ходя по състезания. Даже ми помогна да разбера, че само си губя времето. След като обиколих всички трасета у нас и видях, че навсякъде сме едни и същи хора, с почти константно класиране и еднакви човешки слабости, просто си намерих по-полезно занимание. Но не аз съм на фокус тук.

Дойде време за второто противоречие - защо хейтиш хората, които искат да се състезават? Кой със себе си, кой с другарчетата, кой с размера на чуждия пенис... Нека всеки се забавлява както намери за добре, стига да не пречи на околните!

Хубаво, ама пречи.
Ако не пречеше, нямаше да ги има тези безкрайни лакардии около класирания, липсващи маркировки и откровени насирания... като последното. И да става така, че хора, които никога няма да се забъркат в подобна кенефна история, да изпускат нервите... Да видиш Уоутър без усмивката си, Борис и Бокича наскачали на клавиатурата, Райко и Тошко безмълвни, а Васко да се жени - не са хубави тези работи... накъде отива този (спортен) свят?



Добре де, преигравам - смех да има... но и проблем има. И ще го има, докато залогът е тази сгрешена част от кода ни, наречена его (самолюбие, суета), която при повечко натоварване хвърля искри към завист, злоба, злонамереност и т.н... познато четиво.

КАК ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ И СПОРТЪТ ДА Е ЗА ЕДИН МИРЕН СВЯТ, И СВЕТЪТ ДА Е МИРЕН, ДОКАТО СПОРТУВАМЕ?

Аз ако знаех, ехеее... Щяхте да ме гледате вдясно от Ицето във всяка черква. Но не знам.

Знам, обаче, какво трябва да правим, за да не се стига до подобни тоалетни истории. Просто не трябва да забравяме следното (разширена версия):

1. Аз съм Хоби твое, което те изведох от миризливия град, от дома на робството.

2. Имай колкото си искаш други форми на Хоби.

3. Не си прави кумир и никакво самоизображение на онова, що виждаш в огледалото, що е долу на цукалото, и що е под душа след бъхталото.

4. Не изговаряй напразно и не петни името на Хобито, защото Хоби няма да те остави ненаказан.

5. Помни съботния ден, за да го светиш, че с него започва свободата ти.

6. Пет дена работи и върши (в тях) всичките си работи, а на шестия и седмия се изкърти от движение.

7. Не кради, освен дни за Хоби и през седмицата.

8. Не избутвай, не засичай, не сваляй маркировка, не заблуждавай и като цяло, не прави неща на ближните си, каквито не би искал да правят на теб.

9. Не пожелавай медала на ближния си и участвай в събития заради добрата компания, а не за кушията.
10. Работи върху себе си, така щото да израстнеш до ниво таквоз, позволяващо ти да си над тези неща... ;-)



06.2014


Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп

Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...