М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. Родопи 2014



Казват, че числото седем е сакрално. Същото се говори и за Родопите. Ето защо с дузина приятели решихме, че седмият по ред М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. трябва да е в тази планина!
Какво и защо е М.Ъ.Р. вече сме говорили - все пак традицията продължава четвърта година. И тъй като част от идеята е всеки път да е различен, какво по-подходящо от комбинацията шест поредни почивни дни + отвратителна прогноза + компактна и надъхана за приключения група байкъри?!?

Форматът не е откриване на топлата вода - правили са го мнозина и преди нас. Форматът е по-скоро опит да се потопим (макар и за малко) в омагьосаната атмосфера на една по-различна планина. Атмосфера, за която поне аз перо нямам. За сметка на това имам достатъчно ентусиазъм, за да засиля чавето при бабите, да пратя половинката "за гъби" и да се натоваря в компанията на усмихнати и толерантни люде, имащи същите като моите чувста към хобито ни, наречено байкаризъм - микс между байкария и туризъм. Няма да представям хората поотделно, защото не сме talk show предаване. В снимките и видеата, както и в текста, това ще стане ясно. По-важното е, че онази спойка, която съпровожда добре прекараното време, се получи. Нямаше недоволни, недооценени, чепати и социопати. Имаше позитивни и търсещи магия. Мисля, че всеки намери това, което търсеше.

Когато планирахме това приключение, вече знаехме, че Времето няма да е с нас. Прогнозите бяха повече от неприятни, но ние пък бяхме повече от оптимисти. Все си мислехме, че ще ни заобиколи и ще вали по главите на другите...
Е, познахме!
Почти.
От общо шест поредни дни, дъжд ни валя на втори и пети. Първият се опита, но една ловна хижа ни влезе в положение, а трети, четвърти и шести направо си грееше слънце! Хубавото на терените, които бяхме избрали е, че дори и да вали, никъде не се среща от онази кал, която буквално блокира велосипеда. Това ни позволи да си караме и шестте дена като депутат служебен автомобил... С тази разлика, че на свинята ѝ плащат за това, а на нас не...
Като казах плащат, за информация на интересуващите се от "тънкажен туризъм" споделям, че подобно начинание излиза не повече от 200 лева на калпак, в случай, че спите под покрив. Ако покривът ви се струва лукс и го замените с палатка или открито небе, сумата пада до около 120-150 лева с храната.

Първоначалната програма беше спускане от север на юг, като за стартова точка си харесахме Асеновград. Причината бе проста - над града ври и кипи от пътеки, които ще ви отнесат! Скалите около и срещу Асенова крепост са толкова дашни на МТБ-бонуси, че е просто грешка в изкуството, ако всеки уважаващ себе си байкър не ги посети. И тъй като се уважаваме, след кратка консултация с гусин Владо, станахме горди собственици на два трака, които определиха и началото на програмата...









ДЕН ПЪРВИ: АСЕНОВГРАД - ГОНДА ВОДА - БАЧКОВО

От София до Асеновград са има-няма два часа с кафетата и ДДС-то. Почти по план се събрахме в изходната точка и след дежурните почесвания и побутвания, със стройно темпо потеглихме по извивките на Трак №1 - ловната хижа, Лагерът и епичното спускане към Бачково.
Още в началото оценихме пътеката, катереща към манастир Света Петка, която макар и кратка, със сигурност носи много наслада на местните каращи. Нашата посока, обаче, беше нагоре и бързо-бързо се озовахме пред Аязмото, а в последствие и пред самия манастир. Внушителна за Средновековието (14-ти век) постройка, рушаща се от времето и безхаберието, но излъчваща онова позабравено чувство, след което обикновено следва фразата "горд, че съм българин"... В манастира живее един особен екземпляр, който може да ви наприказва такива врели-некипели, че в един момент с писъци да побегнете нагоре по трака. Бивша шосейка и голям байк-фен, между другото. Иначе човекът е свестен... :-)

А той - тракът, ви извежда по стръмен горски път до една ловна хижа, където любезните господа от местната ловна дружинка ни подслониха и стоплиха, докато навън се сбъдваше прогнозата за деня - кратък, но проливен дъжд. Осведомявайки се за джигитските им приключения в Камбоджа, местната крадяща добитък мечка и разглеждайки уникалния модел касетофон с мобилен walkman, мокрото ни се изваля и се метнахме по трака. Той пък ни отведе до изоставен лагер, където са "лагерували" неудобни за властите пролетарии - Гонда вода.
Фотки, видео, ох-ах и дойде ред на най-апетитното за деня - спускането към Бачково!

Много бях чувал за тази пътека, но все не се отваряше път към Асеновград. Знаех, че е трудна, но 100% караема за можещи. В нашия случай допълнителен фактор бе и прясно изсипалият се дъжд, т.е. мокро и хлъзгаво.
Включих камерата и екшънът започна - скорост, технични участъци, лизгане, поднасяне... все нормални и очаквани неща, след като цял час напоителен дъжд е тропал по трака. Всеки от каращите по пътеката се спасяваше според способностите си, но никъде не забелязах негативизъм. Хората се кефеха на дашната пътека и на никой не му пукаше, че евентуалното подхлъзване носи болка и "мамата". Следата е истинско богатство, особено за понапреднали байкъри - всякакъв вид серпентини, улеи, наклон, камънак... За гледките да не говорим, особено, когато малко след средата се облещвате на юг - между дърветата се разкрива невероятна панорама към Бачково и манастира!
Финалът на пътеката е също много силен, защото попадате на серия от влажен и хлъзгав камъняк, който услужливо ви напомня за термина гравитация и посоката, в която действа...

По план, трябваше да спим на палатки някъде край града. Изсипалият се дъжд и наближаващият нов такъв стимулираха мисловните ни процеси към "План Б" - спане на закрито. Оказа се, че закрито е на точно 25 км от града, малко след Нареченски минерални бани. Представлява комплекс от бунгала, доста добри за възрастта си, с ниво на оборудване около две звезди. Топлина, собствен санитарен възел, TV, паркинг и мивка за байковете получавате срещу 30 лева за бунгало, където има три легла, т.е. по 10 лева на калпак! Тези условия ни допаднаха дотолкова, че останахме там и за втората вечер, но за това след малко...

Вечерта се свързва с вечеря, а качествена и достъпна такава можете да получите на много места в Наречен. Имахме предварителна информация, че почти до къмпинга е разположено заведение, което няма как да не ни хареса. Известно е с това, че освен добра кухня, има и вграден в помещението паметник - от онези СОЦ-белокаменни женски фигури, нахвърляни покрай шосетата. Порадвахме ѝ се, похапнахме, постоплихме се и тези три неща... Време беше за ден втори.











ДЕН ВТОРИ: НАРЕЧЕН - КОСОВО - НАРЕЧЕН
Стиснахме ръце с времето и вече втори ден то си вали, а ние си караме. Разбрахме се, че докато вали ще кротуваме, а докато кротува ще караме. Като казах време, тук е мястото да споменем и ОТКРИТИЕТО на този М.Ъ.Р. - норвежкият метеорологичен сайт yr.no. Виновник за това е Папи, който се кълнеше в точността на северните минчопразничковци, докато ние го бъзикахме... Но, когато с точност почти до час нещата започнаха да се случват, набързо преосмислихме отношението си. Сайтът наистина кърти с точност и функционалност, като има и мобилен вариант за смартфон.

Връщам се на Ден 2, за да споделя с вас една "тайна" - село Косово е вълшебно! При наличните 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение, можете да си представите каква атмосфера цари там. Отделно, в "центъра" има прекрасна кръчма с вкусни гозби, етнографски музей, костница и забележете - работеща обществена тоалетна!
Но, нека не забравяме причината да сме там - трак №2, водещ ни през селото, та чак до билото над него, за да спуснем две дивни пътечки. В момента, в който излязохме от Косово и поехме нагоре, норвежкото пророчество се сбъдна - заваля. Уж леко, уж за малко, но си ни валя цял час. Със Стан "преоткрихме" най-добрата мембрана за дъжд - човешката кожа. Работи безотказно!

Всичко това обаче са досадни подробности, ако ги сравним с онова, което ни чакаше надолу. А то е бърза и същевременно технична пътека, която в съчетание с мокро и хлъзгаво, стана любимо меню за деня. Кал нямаше никъде, за разлика от сцеплението - учудващо добро за атмосферните условия, така любезно предложени ни от Всевишния. Черешката е един около 50-100 метров участък, буквално в края на пътеката и над селото. Стръмен, труден, с криви линии - успя да ни предизвика, но и ние него...

Хубавото на пътеката е, че прави осморка и за късмет, в центъра ѝ е разположена кръчмата на Косово. След като понатежахме с манджи и бира, отново потупахме норвежците по гърбовете (за точната прогноза), защото слънцето се показа, напече и ни напомни, че имаме още за спускане. Последното започва с кратко изкачване (все пак сме в Родопите), за да продължи с една прелестна пътека чак до Нареченските бани! Надявам се видеото да покаже поне част от причината да крещим екзалтирани като идиоти, след като приключихме край шосето...

Нощувката отново бе в бунгалата на СБА, тъй като yr.no вещаеха мокра и студена нощ, а при тези цени и удобства, никой не искаше да си я причинява. Сменихме единствено кръчмата - с цел разнообразие. Озовахме се тук, за да си припомним как изглежда 90-сетарският DJ с голям телефонен номер на пулта и "Бяла роза" в репертоара...
Иначе менюто е страхотно!











ДЕН ТРЕТИ: ОРЕХОВО - Х. ПЕРСЕНК - ОРЕХОВО

По план, ден трети трябваше да е по-XC, с леееко забавяне на темпото, за да се поеме дъх за по-нататък. Г-н Шейкър (Любо) беше поел нещата в свои ръце и "носеше отговорност" за маршрутите следващите два дена. Беше си харесал пътеката от хижа Персенк до село Орехово, защото качването е плавно и ненатоварващо (по черен път), горе липсва сняг, обетовано е, а спускането предлага и лесен, и по-крив вариант. Ние избрахме нещо по средата, което предложи много скорост, умерено техника и един много приятен участък (около километър), който поизпоти част от личния състав...

Село Орехово е доста известно в района, поради близостта до Чудните мостове, водопада Скакалото, пещерата Човешка (или Челевешка), римският път до Малък Персенк и т.н. Беше ни ясно, че няма как да видим всичко накуп, затова заложихме на варианта качване-спускане, а ако остане време и липса на мързел, да проверим останалото...
Е, време остана, но липсата на мързел беше дефицит. Затова пък уплътнихме края с едно избутване до скалата със знамето (над селото) и пещерата Човешка. Макар и къси като разстояние (500-600 метра), пътеките там могат да ви вземат здравето (буквално)! Серпентини, камъни, наклон - струва си да отделите време, за да разгледате (и изпробвате) тази част от трака!

Вечерта беше плануван трансфер до село Солища. За тези, които не знаят (аз бях сред тях), това е едно малко бижу, закарфичено заедно с подобните му Гела и Стикъл на невероятно красиво място. Отвсякъде ви заобикаля планина, а цветове, форми, миризми и к'вото още се сетите, се сливат в нещо, на което по Олимп са му викали амброзия!
В Солища ни очакваха Бай Георги и неговата къща за гости. Перфектното място за уморени байкъри, като бонусите към 40-те лева за стая (с три легла) можете да добавите кухня, интернет, музика, TV... а в случай, че искате да опитате специалитета на къщата, специално за вас се пали дървеното джакузи (25 лева) и the fun starts here...









ДЕН ЧЕТВЪРТИ: СОЛИЩА - СТИКЪЛ - ГЕЛА - ШИРОКА ЛЪКА

След два мощни AM дни и един, започнал като XC и завършил с порция криви серпентини, дойде ред на смесицата от двата стила. Както вече споменах, Солища е част от една приказка, която препоръчвам на всеки уважаващ се турист, байкър или каквото там се уважавате... В миналото тук е имало сериозен добив на сол (според местните, но не и според Google), откъдето идва и името. Отделно, като излезете на терасата на Бай Георги, пред вас се отваря гледка, която ви гарантирам, че няма да забравите!
Селото е разположено в общ "леген" със Стикъл и Гела, като тракът от карането минава точно откъдето трябва. Стикъл идва от "Ести Кале", а има и вилна зона, наречена Смийгъл... :-) Зорлийското дере (никак не се озорихме) дели Стикъл от Гела, а за Гела се носят слухове, че името е свързано с италианският производител на седалки Gella Italia, преименуван по-късно на Selle Italia. Разбира се, това са само слухове...

Малко преди да излезем от ниското и да се шмугнем в Гела, попаднахме на местенце, което катализира изготвянето на проект за цял нов поход! Дву-тридневни набези в района, плюс параклис, полянка, река, огнище - разкошотия! Само да се отвори възможност, още това лято ще полазим.

За Гела знаете - родното място на Орфей, който слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволското гърло. Не го забелязахме да се мотае наоколо, но разбрахме, че известното ежегодно надсвирване с гайди се е превърнало в надпиване и опростащване с анцузи... Но, това е друга история.

Хайде да напиша и за спускането - все пак за това го бихме този път. Ако погледнете трака, ще видите, че е само три километра.
Три, ама какви!
Лудница!
Ако оцелеете на серпентините, не изхвърчите от улея и не се пребиете в гората, в края на трака ви чака едно дашно стълбище и аплодисментите на туристите от Широка лъка. Струва си.

Изхранването след каране може да стане в поне десетината заведенията от двете страни на пътя, но ние си харесахме това, защото има достатъчно място за байковете, а и точно отсреща екъщата, където е живял Капитан Петко войвода.










ДЕН ПЕТИ: ПАМПОРОВО - СМОЛЯНСКИ ЕЗЕРА

Петият ден бе малко по-особен. От една страна, прогнозата за Смолян и южните му хълмове беше доста студеновлаголюбива, а от друга, здравият разум заложи на сигурното - бързо извозване към все още слънчевият Пампорово и спускане по легендарната пътека (част и от байк-парка) към Смолянски езера.
Макар, че съм бил там, типично по български, маркирането от пътя преди Снежанка до началото на пътеката куца, та дрънка. Ако си чужденец и нямаш GPS, можеш с часове да се лашкаш по ливадите, докато (ако) си намериш спускането... но, това е друга тема.

Който е правил това каране знае, че пътеката е като по учебник за АМ - скорост, камъни, корени, много коварни и технични участъци (има и chicken lines). Докато се пинкахме около началото ѝ, времето започна драматично да се променя и едра суграшица напомни за прогнозите на норвежците от yr.no. Това означаваше още по-весело спускане, защото знаете резултата от уравнението корен + влага = ... ще се види и на видеото. :-)
Малко след езерата се появиха и гръмотевиците, а след първите две-три мълнии, които удариха доста близо, опитът и нек'ви чувства ни вкараха директно в кръчмето на близката хижа. Стопляне, хапване, пийване и докато използвахме една дупка в "програмата" на метеорологичните Звук и Светлина, отново заваля. Поредната (и последна) пауза за деня стана в модерно заведение при разклона за Пампорово при две учтиви каки, които ни стоплиха, напоиха и тези три неща.

След кратка оперативка, ЦК на М.Ъ.Р. реши, че норвежците са абсолютни изроди и познават по часове какво ще се случи над главите ни. Тъй като нямахме желание над главите ни да се случват гадости, плановете за Мугла и Ден шести отпаднаха. На принципа ОВДЕ (от всеки дефет - ефект) и с помоща на yr.no, целите за Ден последен бяха изместени отново над Асеновград. Там останаха много недовършени пътеки и с възгласи "едва ме нави" МПС-тата поеха на север.

В нормалните описания, с горния абзац би трябвало да се сложи край на Ден пети. Да, но в нормалните...
Ненормалното в нашия случай бе, че Съдбата ни срещна с къщата за гости на Бай Стефан от село Яврово. Какво търсихме там е друга тема (нощувка, пътека за късния следобед и сухо пренощуване), но такъв екземпляр не бях виждал отдавна! Представете си алековият Бай Ганьо, който на всеки пет изречения повтаря как не е селянин, че да се излага с евтини номера и ви предлага нек'ви "легендарни" кюфтета и крем карамел (полуфабрикат на д-р Йоткер). Излъга, че магазинът не работи (за да вървят кюфтетата), оплю другата къща за гости в селото и когато разбра, че не ядем месо (не и тази вечер), се навъси и с триста зора запали камината...
Абе, тъжна история, по нашенски. Нощувката е 15 лева на човек.












ДЕН ШЕСТИ: АСЕНОВГРАД - х. МОМИНА СЪЛЗА - АСЕНОВГРАД

Обичам го този ОВДЕ (от всеки дефет - ефект)! Обичам и норвежците, защото заради тях се преместихме отново край Асеновград, за да си довършим пътеките. Редуцирахме малко състава, тъй като половината от съБитияните имаха ангажименти, но пък останалите наваксахме и заради тях. А за наваксване имаше много, да не говорим колко остана... Денят започна доста депресиращо - с мъгла и студ. Очевидно настроението на "любезния" ни домакин се беше материализирало в метеорологично явление над Яврово. Всъщност, може би не трябва да съдя така човека - той си е просто такъв. Така ги вижда нещата - алъш(вериш), кюфтета, маси до зори и плюй по съседа. Народопсихология. В крайна сметка, спахме на сухо и топло, прибраха ни байковете в гаража, даже и моабет стана.
Но, стига философии, връщам се на карането от Ден последен. Маршрутът е добре известен, пътеките са изпунктирени на всички карти - все пак става въпрос за туристически район. Масивът срещу Асенова крепост предлага невероятни гледки към дефилето и крепостта, и според мен е по-оферта за туризъм, отколкото да отидете отсреща в масовката с анцузите. Логиката на карането ни бе да се качим до Гонда вода по едната и да се спуснем обратно до Асеновград по другата официално посочени пътеки. Това вървеше ръка за ръка с бутане и малко педалиране, но платихме тази цена, за да може в един ден да минем и през двете следи (сиромашия). До Гонда вода така и не се качихме, защото картата на навигацията ми ни метна в един шорткът преди изоставената хижа Момина сълза, но това пък ни даде повече време за помотване... А срещу въпросната хижа има стара черква, която горещо препоръчвам на любителите на стари черкви. Сега за пътеките - прекрасни са! Която и да хванете, дори и немаркираният улей между тях, все ще се изкефите. Не са дълги, но са издържани изцяло в стила на Второто българско царство - улеи, падове, камъни, наклон. Тук-там има и по някой останал тракийски или византийски елемент... :-) Черешка в тортата е участъкът точно срещу крепостта, където в скалата има парапет от стоманени въжета, а теренът предразполага към майсторско преминаване и обилно фото/видео заснимане. Must ride, както му викат местните.








ЕПИЛОГ

Епилогът е ясен - разцепихме се от каране!
Покрай това поехме достатъчно Родопи, за да ни държи до следващия път... а той май е скоро.
Милена, дългото чорапче



Докато издирвам интересни зеленчуци, Съдбата си прави още по-интересни експерименти. Няма да ви кажа при какви обстоятелства се запознах с Милена, предполагам тя също... Важното е, че попаднах на репичка ("въпреки, че според мен кобилата ми ме вижда по-скоро като гигантски морков"), който зад привидно скучната фасада на финансист, всеки weekend избухва в стил Wild Wild West на гърба на тригодишната кобила Макали.

Конеезденето досега не ми е било в полезрението. Поне не и в сайта. Имам един епичен опит и толкова. Как се получи при теб?

Не знам, нямам стандартен отговор, не ме е запалил близък или приятел. Винаги съм искала да имам кон и да яздя и когато вече можех да си го позволя, започнах първо с езда и след това се появи Макали, което е една друга, по-дълга история... леко сълзлива.
О, сега се сещам какво ще да е - когато бях малка, любимата ми книга беше Пипи Дългото Чорапче. Знаех я наизуст, буквално. От време на време и сега като ме питат "Е, къде го гледаш тоя кон?", отоговарям нещо от сорта на "У нас, много ясно, на втория етаж". Хората са ми задавали всякакви смахнати въпроси за конете, включително, "Ааа, конете ядат ли месо"... Каквоо?!
Трябва да призная, напълно сериозно обаче, че ако са невъзпитани, хапят не на шега и могат да причинят доста тежки наранявания.

Т.е. Макали ти е сбъдната мечта?

Да, определено.

Да се грижиш за кон не е като да гледаш хамстер. Греша ли?

Съвсем не е. Много хора не разбират какво означава да се грижиш за един кон. Купуват си или получават подарък (?!) и романтиката рязко свършва, когато си дадат сметка, че всъщност отглеждането на животното е свързано освен с доста пари, и със здрава работа. Работа с коня, за да бъде във форма и не на последно място, безопасен за езда. Няма такова нещо като отивам веднъж на две седмици за два часа, вадя коня от бокса, яхвам го и отпрашвам към хоризонта.

Хайде да "спазим" БГ-триадата (ко и туй, утде гу зе, к'ви пари) и да попитам в перефраза: какъв е пазара на коне, какви са цените, разходите?

Трагичен, по-зле от пазара на стари коли. Един кон може да стува от нула лева, т.е. някой да иска да се отърве от животното, до няколко милиона. В България, естествено, скъпи коне не се отглеждат. Нормален, здрав кон, може да се намери от 5-6 хиляди до 20-30 000 за състезателни коне, или отглеждани по неясни за мен причини от т. нар. местни колекционери.

Разбрах, че както в колоезденето, при вас също има различни стилове. Ти какво "караш"?

Да, има - аз яздя Western. Двата основни стила са Western и English. В България се язди основно английски стил и май въобще в Европа, с изключение може би на Италия (естествено - спагети-уестърните, Серджо Леоне, Клинт Истууд...). Между двата стила има много разлики, но и прилики, като приликите се ограничават предимно в това, че имаме кон... Шегувам се, малко съм пристрастна, признавам си.
Различна е амуницията, уестърн седлото е голямо и удобно, пригодено е за продължителна работа. Английското е по-спортно, по-компактно. Другата основна разлика е в начина на езда и обучение. При английския стил конят е, както обичам да казвам, "запънат" в устата, докато при уестърна с ръцете се работи много малко - целта е да е отпуснат и подчинен не чрез рестрикции и такъми, а доброволно.



Т.е. ако отново направя сравнение с колоезденето, ти "караш" планински велосипед, за разлика от шосейните напъни на колегите ти.

Нещо такова.

Има ли я чалгата в този спорт или задавам отговори?

Има, много. Просто се старая да не се вглеждам в тези неща и предпочитам да ги игнорирам. Стига да не ми се пречкат, разбира се.

Какво те прави щастлива?

Животните, то е ясно. Обичам да съм около тях. Също и приятели, книга, добре свършена работа, тренировка.

Обяздваш ли мъже?

О да, международно признат експерт съм в обяздването на безнадеждни коне.

Дефинирай "безнадежден кон", моля.

Такъв, който е опасен за езда. Стига се до такова положение поради неправилно отношение и лоши тренировки.

Някаква специална схема ли прилагаш, или просто залагаш на женственост?

Никога не слагам всички яйца в една кошница.

Ще гласуваш ли на предстоящите избори за Европарламент?

Да, ще гласувам.

Какво би направила в първите месец-два, ако утре станеш министър-председател?

Както баща ми се шегува, ако зависешеше от мен, щеше да има Министерство на критиката. Естествено и на конете ще си направим едно.
А ако трябва да бъда сериозна, ще започна от държавната администрация и основен приоритет ще бъде образованието и обучението. Системата трябва да се изрине, образно казано, още от яслите. Не може да очакваме да имаме работеща икономика с неграмотно население. Много ми е болна тази тема напоследък, даже не ми се започва.

Какво ти се започва?

Започва ми се някакво по-дълго пътуване, поне три-четири месеца да не спирам на едно място. И тук ми харесва, но имам нужда от движение, промяна.

Планове?

Планирам да завърша всички дипломни и сертификати, които съм започнала едновременно и да направя горното. След което познавайки се, предполагам, че ще завъртя цикъла отново.

Като всеки мъж, щом чуя за цикъл, дискретно се оттеглям...
Какво ще ми кажеш на изпроводяк - три изречения.

1. Изненадана съм колко си тактичен.
2. Благодаря ти и мисля, че това което правиш е страхотно.
3. Не си падам много по лозунгите и призивите, но яздете си собствените коне, велосипеди, мъже, кариери или каквото там яздите и се грижете добре за тях, това трябва да е достатъчно.



5.2014

Евро чийЗЗЗбори



Тази седмица са Евроизбори 2014.
Пак тази седмица, малкото развиващи се и многото вегетиращи БГ граждани, ще се разходим до урните, за да гласуваме за Европарламент.
Някои ще се упражняват, други ще се изпражняват, но каквото и да правим, накрая ще излъчим едни БГ евродепутати.

Тези избори ще са генерална репетиция за предстоящите извънредни. Ще покажат резултата от всичко, случило се през изминалата година и имаше ли смисъл от най-дългия в историята на Европа (а защо не и света) протест.

Обръщам се към всичките си познати, приятели, техните познати и техните приятели. Нека те направят същото, за да осмислим този изборен ден. С общи усилия да покажем на орките и Окото, че в тази държава все още има хора, които искат да живеят цивилизовано и с морал.



Личното ми мнение е, че вотът би трябвало да е задължителен и явен. Знам, че има много ЗА и ПРОТИВ тази теза, а и целта ми не е да създавам диспут.
И понеже много държа хората да практикуват това, което "проповядват", споделям с вас, че ще гласувам за кандидатите на Реформаторски блок.

ЗАЩО?

НЕ, защото идеално покриват изискванията ми.
НЕ, защото съм убеден, че ще защитават на 100% ценностите ми.
ДА, защото са най-близо до визията ми за бъдещето на държавата България, част от Европа.

Всички останали кандидатури ми миришат на КГБ, ДС, еФтино, пошло и нагласено. Или пък крайно неосъзнато... т.е. избирам най-малкото "зло".

ЗАЩО са кавичките?

Защото въпреки дузините забележки и особени мнения, които имам за партийната система у нас, по-добро към днешна дата не е измислено! И всеки път, когато червени чичковци и съветизирани лелки, или пък опростащени Бай Ряковци ми разправят как всички са маскари, аз виждам и чувам просто шума на парите. Единственото нещо, което ги интересува!





В случай, че за пореден път активните, интелигентните, мислещите и можещите предпочетете в неделя да отидете за риба, гъби, в МОЛ-а и "просто да не ви занимават", след това се сърдете на себе си.
За чалгата.
За простотията.
За липсата на образовани и възпитани хора по улиците.

Историята е заличила къде по-велики нации от българската...


5.2014

Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп

Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси) - просто един добър човек

Милена Бояджиева - обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО
РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...