Sofia Rocks



Бързам да извадя на преден план въпросите, на които ще опитам да си отговоря в това "произведение":

- къде, кога и как се свири рок в столичните заведения
- къде, кога и как се пуска рок в столичните заведения
- кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения
- каква е цената и струват ли си столичните рок заведения

Каква е целта на поредното ми словоблудство:
- да си сверя часовника, десет години по-късно, променил ли се е профилът на типичните групар, рокаджия, фен и групийз
- да вкарам в "схемата" един нов персонаж - този на бармана
- да тествам породата - дали вярва в каузата, или просто чалгата се е настанила трайно и в метъл-храмовете на Татковината...

Преди десетина (или пък двайсетина) блажени години, когато рок'енд'ролът беше не особено млад, но пък достатъчно искрен, нескромната ми личност жулеше яко хеви метъл, блуууз и даже се опитваше да Ал-Джазииира. Кавърите се лееха из ведро, а авторската музика се трупаше в албуми. Хората, с които извършвахме горепосоченото, бяха на по 20 години и освен, че се забавлявахме, дори си вярвахме!

В какво ли?

Не, не бяхме толкова глупави да смятаме, че само с музика може да се живее и че публика и медии ще ни носят на ръце, но бяхме убедени, че това, което правим не е напразно!
Дефинирай "напразно", ще кажете...
Дефинирам:
действие, ситуация или усещане, довели до значимо личностно израстване, подпомогнало адекватното световъзприятие, и не на последно място - сблъскала АЗът с пълен набор от MUST HAVE житейски ситуации.

Разбира се, и тогава имаше фалш и хора, които свиреха и слушаха, за да се харесат на мацките... Обратното също важеше - върли "фенки", които не бяха с нас заради музиката, а за това, да се закачат като бижу за някой групар и блещукайки от ухото му, да паразитират по своя си начин.

Това са нормалните човешки слабости и не (само) за тях искам да си говорим с моят гост. ТОЙ е всъщност ТЯ, а ТЯ са всъщност ТЕ...
Какви ги говоря ли?
Просто ще задавам въпроси на няколко персонажа, като сред тях са барман (жена), фен (пак жена), музикант (познахте - жена), като до края на този материал може да включа още някоя... жена, разбира се.
Защо все жени ли?
Познайте...








Барманът в нашата история ще има функцията на справедлив съдник. Противно на общоприетия етикет в повествованието, вместо в края да изрече тежка присъда и мъдро да намести очилата си, ще ѝ дам думата още в началото. Бих желал тя да определи тоналността и темпото на това парче. В разговора постепенно ще пускам и инструментите на Фенът и Музикантът, за да може към края всички мощно да изтрещят, а Хедбенгърът (май тази роля ми приляга) да ги поеме и трите, скачайки от сцената...

За повече мистичност, изпълняващата длъжността барман пожела да остане анонимна. Красива е, умна е, но реши, че светлините на сцената са по-подходящи за другите две дами. Уважих желанието ѝ и зададох горните въпроси. Тя започна с нежна увертюра...

Та, така... Дойде и поредната неадекватна неделна сутрин, в която все още не съм си легнала, но реших, че по-адекватна няма да стане и е време да отговоря на въпросите. Предварително моля за извинение за неточности в изказа, липса на логика и механични грешки. Както казах, още не съм спала, а и все пак е неделя.

Добро утро!
Кога, къде и как се свири рок в столичните заведения?

Зависи от заведението. Някои залагат на петък и събота, ако са силни групите, но преценяват и ако не ги устройват евентуалните приходи, правят концертите в четвъртък или неделя. Това малко не го приемам, защото все пак трябва да се даде шанс на всеки, стига и самата група да е отговорна към събитието си и коректна към клуба.
В заведението, в което работя, няма значение дали музикантите ще доведат 10 или 110 човека. От финансова гледна точка има, но се дава равен шанс на всички - без значение възраст, стил (естествено, говорим за РОК заведения), популярност и т.н.

Кога, къде и как се пуска рок в столичните заведения?

Ако трябва да сме честни, рок заведенията стават все по-малко. Не визирам тези, които се появяват за година две и изчезват в нищото, защото няма посещаемост. Напоследък става все по-модерно да се ходи в по-комерсиалните заведения, а клубове, които са с по 10 годишен стаж и нагоре, биват отритнати, защото "са демоде".
Има различни типове рок клубове - такива, в които да отидеш да слушаш хубава музика и да пиеш по кафе/бира през деня с приятели, и такива, в които отиваш и да хапнеш, наслаждавайки се на яка музика, действаща благоприятно на чревния ти тракт. Това са тези, комерсиалните (модерни) заведения, в които хората намират утеха след след дългата и тежка работна седмица.
И стигнахме до последния тип Underground клубове (в който аз лично работя от вече 3 години), тъй наречените "демоде" клубове, в които никой няма да дойде, ако не е за точно конкретно парти/концерт, или не е приятел на някого от персонала. Тези клубове са един вид антики, а в същото време музикантите получават най-голямо уважение и свобода, точно в тук, защото отдавна са минали предиода на "прохождане" и са изчистили максимално концепцията си.
Тъжното е, че в България метъл и рок сцената е малка, има малка посещаемост, хората рядко са отворени да чуят нещо ново и непознато. Може би защото му нямат доверие или защото приемат, че е българско, а ние какви ли музиканти сме... Тъжния факт е, че по-голямата част от фен базата на групите са именно техни приятели. Ето, снощи при нас имаше страхотна банда от Перник, които правят най-добрите кавъри на Trivium, които съм слушала (а за 3 години все съм послушала)... Момчетата РАЗБИХАААА! Можете ли да познаете колко човека беше публиката?
4!
ЧЕТИРИ!!!
Съжалявам, но това е непростимо!
Не мога да приема, че хората не могат да дадат шанс на своите музиканти и 5 лв за вход са проблем. Чувала съм и репликата "когато се научат да свирят, тогава ще им дам 5 лв за вход", без човека изобщо да е чувал дадената група. Иначе са готови да се изръсят 160 лв за билет, за да могат да са най-отпред на някой фестивал... А това, че качеството на звука и на музиката ще са на много по-ниско ниво е съвсем отделен въпрос - все пак онези са световно известни, а нашите музиканти кучета ги яли...
За какво не сте дали 5 лв ей така? За кутия цигари? За гаден сандвич от някоя бензиностанция, хапнали сте два пъти и сте хвърлили 5-те си лева в кофата, защото миришат на ходещ ужас? Малко са хората, които рискуват свободната си вечер, с опознаването на нещо ново...

Кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения?

Клиентите искат да бъдат ухажвани и да се чувстват привилегировани. Знаете ли колко пъти съм получавала комплимент, усмивка или бакшиш, само защото съм направила нещо специално за клиента, или съм му подготвила бирата, която ще купи, още преди да е стигнал до бара? А знаете ли как са ми вдигали скандал и са искали да говорят с управителя, защото съм върнала 20 ст на по 1 и 2...?
Клиентите са като музикантите - техните дупета също трябва да се целуват, все пак от тях ни зависят парите, но и те трябва да знаят границите и да не ги прекрачват, защото все пак са на моя територия! Колкото и клиентът да има право, барманът винаги може да е отгоре, ако реши, че си струва да се закачи.
Каква е цената и струват ли си столичните рок заведения?
По мои лични наблюдения няма особено голяма разлика в музиканти, клиенти и заведения... Разликата се изразява по-скоро в количеството татуси, обеци, кожени дрехи и топирана коса, т.е. модните тенденции и то не съвсем.








Тук е мястото да включа и Дъ Фен.
Не, името не е китайско. Казва се Лора и е наистина фен! С характер.
Умее да се забавлява, да цени и уважава, но по-добре да не сте ѝ насреща, ако реши да яхне метлата...

Лора, дай с теб да го метнем в стил freeride. Пускаме крана, пък каквото изтече.

Спомням си първата мисъл, която разколебаваше всеки път порива ми да напусна София и да заживея при морето: "А как ще дивея с любими банди на живо просто ей така, когато поискам?
Е, това беше твърде отдавна, нещата се промениха значително и може би е време към днешна дата отново да преразгледам посоките, но това е друга тема. Мисълта ми беше относно мотивацията "група на живо" и с още по-голяма сила "рок група на живо".
В моя случай това не е концерт обаче. Странно, но никога концертите на са ме изкушавали, въпреки всеобщата еуфория на всички преди и след тях. Не, не че съвсем не си падам - винаги "е яко", но аз обичам по-късата дистанция, когато говорим за споделени удоволствия.
Хм... последното е вярно, но неизчерпателно.

Рок клубът е по-небрежна работа. Обичам да не организирам времето, в което се забавлявам - искам точно тогава, когато ми се дивее, да се гмурна в нощта и да получа доза серотонин, ендрофин и там каквито други химии предлагат готините моменти. Да сме наясно – други химии не приемам (алкохолът ще го броим за еликсир).
Ако говорим за уикенда, в София винаги ще се намери от прилично до страхотно предложение по въпроса, а вече това важи в голяма степен и за други градове. Тук можех да дам нещо като списък и оценка на рок заведенията, но информацията е достатъчно достъпна за всеки, който се интересува, а оценката все пак субективна. А ако съм в еуфорична абстиненция по никое време (например в някоя чудесна понеделник вечер), задоволявам необходимостта си от експерименти и откриване на по-неизвестни, апокрифни, или ъъъ.... елитарни групи и места, които иначе не бих пробвала. Понякога изненадите са доста добри. Друг път – не, но аз по принцип мога да си се забавлявам и на новините (ако се наложи).

При всички случаи обаче, контактът на живо в заведение с готина банда си е "спешъл" изживяване. Имаш от всичко по много – виждаш своите хора, пиеш с тях любимото питие, танцуваш, без да се притесняваш, че ще изпуснеш някой уникален пироефект от сцената (ако беше концерт), пееш заедно с групата и всеки детайл от думите и музиката ги съпреживяваш с тях... на живо и сега! Е, малко по-така лирично се изказах, но това е положението – има лирика в цялата история! Особено, ако групата си струва.
А ако си ѝ фен - знаеш песните, харесваш музикантите, бил си и друг път на техни изяви, тогава спокойно можеш да умножиш горното поне по две.

Ти имаше по-особено мнение за думата ФЕН.

Да, пообсъдихме я и в частност нейното специфично и по-така специаааално разклонение ФЕНКА. Някак на мен не ми идва естествено да се отъждествя в тази рамка.

Защото?

Ох, абе винаги са ми евтинеели ужасно онези полу-отнесени, полу-влюбени, полу-недо...ни погледи на представителки на моя пол. От възрастта, в която още не са сигурни, дали не им се пишка, до възрастта, в която стръвно забождат поглед в чатала на изпълнителите и после (обикновено фъфлейки) се изсулват пияни от заведението. Ако пък са късметлийки, чакат 3-4 часа, за да получат евентуааааално няколкоминутна статистика, че са се разписали в календара на едикой си.... Е па по-сложно не можах да го кажа.

Добре го каза. Поне аз го разбрах.

А и малко съм всеядна откъм музика. Водя се рокаджийка, защото това е музиката, която обикновено си пускам, когато изборът е мой и защото обикновено ходя по рок заведения. Но аз обичам да обичам, не обичам да отричам. Слушам почти всякакъв стил, стига самата песен да ми харесва.
Не съм типичен фен на никоя конкретна група – най-малкото въобще не си правя труда да помня имена на песни и изпълнители, камо ли кой албум кога е издаден, кои песни включва, вокалът кога се е дрогирал за последно, в кое метро е написал текста към еди коя си песен, кога и къде и следващият концерт на групата и други подобни значими факти. Anyway, знаете как са феновете на групите и меломаните.
Разправям ви моите наблюдения в качеството си на фенка на удоволствието да бъдеш в рок клуб особено, ако той е с рок група на живо.

Опит за връщане в сценария - кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения?

Забелязала съм няколко основни типажа:

Постоянните клиенти.
Група от хора, мъже и жени, които не си общуват извън заведението, не знаят почти нищо един за друг, но знаят, че всеки петък например, като отидат еди къде си, ще се видят и ще се забавляват заедно. При тях са силно изразени гръмките наздравици, прегръдки и здрависвания, сякаш не са се виждали от години, и други подобни социално обединяващи ритуали, които ги правят едно мини общество. То, от своя страна, разбира се, притежава всички познати нам йерархии и роли на глутницата. Освен това е скрепено с две здрави сили – свободата на анонимността и неопетненото харесване. В това общество има 100% лицемерие и 100% искрено харесване, което води до 100% гарантиран купон и готини емоци, каквито в светлата част на деня обикновено му липсват. Признавам, че членувам в няколко такива общества – понякога и за кратко.

Фенки.
За тях нямам какво повече да кажа, прочети по-горе.

Фенове.
Сериозни хора. Някой път обаче при тях е валиден вицът за камилата. За тези, които още не го знаят, воала:
"Пътува бедуин с камилата си през пустинята дни наред. И вече много му се до...ло. Обаче наоколо - само камилата. Настанил се зад нея той и аха-аха, ама камилата мърдала. Въртял, сукал, ама не може да я докопа. В един миг, като мираж, към него се приближила красива блондинка, която с влажен поглед, мило му се усмихвала. И бедуинът в несвяст от радост казал – Ох, абе я подръж тая камила, че нещо много мърда!”

Та, те така....

Свалячи.
Нормални индивиди от мъжки пол, които като цяло предпочитат рок музика, но са в заведението, за да се докопат до ласките на някоя представителка на женския. Не са особено претенциозни, налитат на тези, които изглеждат най-надеждни за бърза оферта. Обикновено черпят момичето една бира с последните си 2.50лв.

Е..чи.
Агресивни мъжки единици, които искат секс и знаят как да го постигнат. За да заложат на сигурно, обикновено не си губят времето в танци и почерпки. Пристигат почти трезви в интервала от 2ч. до 4ч. (някои от тях дори са си поспали дотогава) и обират най-доброто от това, което е останало нераздадено. То обикновено си е и най-доброто за вечерта. Музиката не им пречи.

Случайни минувачи.
Самите те не знаят защо са дошли. Най-често причината е, че някой ги е довлякъл, докато са се чудили, къде да акостират тази вечер. Тръгват си бързо и нерядко с думите – “Еееее, копеле, за к’во ни доведе, глей колко е тъпо, казах ти да ходим в Планета!”

Двойки.
Според времетраенето на връзката им се делят на два основни типа:
Вариант 1 - ако са съвсем отскоро, се натискат и целуват почти постоянно. Не е ясно какво, освен ексхибиционизма ги е довело в заведението. Танцуват на блусовете. А! Може би това е причина, но те пък като цяло не изобилстват в тези заведения.

Вариант 2 - ако са си нормална двойчица, в общи линии балансират между желанието на всеки да скъса синджира, но да държи половинката си на такъв. Това желание се скрепя чрез размяна на служебни целувцичи, като междувременно се оглежда както конкуренцията в заведението, така и обектите, предполагащи лек флирт, тръпката от който евентуааално да се пренесе в попрашасалите отношения на въпросната двойка. Мила картинка.


Празнуващи.
Тук имаме една и съща ситуация с различни лица, според повода (рожден ден, служебно парти, моминско – ергенско парти и др.). Ситуацията в общи линии се изчерпва с това, че въпросната група като цяло няма опит в нощния живот и обикновено бързо-бързо се освяткват. Тогава сме свидетели на момичета, които се раздават като за последно с вечерни рокли, без обувки и по скъсани чорапи, които куфеят с коси, все още хванати на кок (!), и на момчета, демонстриращи рошава плът под полу-разкопчаните си ризи и полу-изсулени вратовръзки. По тях висят гирлянди (ако са от рожден ден), остатъци от заешки ушички (ако са от моминско парти), размазан грим по момичетата, петна с неизвестен произход – при момчетата. Тук обикновено има и балони за разкош, с които всички останали в заведението се забавляват (освен, че се забавляват и на гърба на въпросната група празнуващи). Често миришат на манджа, защото преди това са били в някоя кръчма. От тези купони нерядко в последствие се създават семейства.

Единаци.
Обикновено са мъже. Излизат сами. Пият сами. Танцуват сами. Тръгват си сами. Не се интересуват от другите и в същото време са наясно с всичко, което става в заведението. Категорията може да се похвали със сериозни професионалисти, които като полубожества владеят положението отвсЕкъде. Другите ги харесват, но се притесняват от тях. Затова по-често злословят по техен адрес. При евентуално приобщаване към някоя група, единакът автоматично стават неин лидер. Тук изключение са само прохождащите в това поприще, които от една страна са в период на опознаване на себе си и зависимостта си от собствения си срам пред тълпата, а от друга - още търсят границите на алкохолната си поносимост, тъй като рискът от самостоятелно тихо очистване и заспиване на бара при тях е голям. Но... това са грешки на растежа и минават с времето.

Споменах Бара – само ще вметна, че барът, барманите и барманките са съществена и много важна част от мястото, наречено рок заведение. На тях обаче знам, че заслужено е отделено специално внимание в статията и аз няма да ги коментирам. Ще им кажа само “Наздраве!”

Баси детайлния анализ!

Вероятно пропускам някой, но пък това ще даде възможност на четящите и коментиращите да допълнят, което ще направи статията по-интерактивна (нали така е съвременния термин). И ще ни даде повод да си пообщуваме...
Защото както тук, така и навсякъде, социалният индивид, наречен човек, има неизменна нужда от общуване със себеподобни. Така е сега, така е било и преди 10 години, така е било винаги (нищо, че в днешно време общуването, струва ми се, е ощетено от един особен принцип, който заслужава отделна статия и на чист български се изчерпва с израза "save side").
Последите две изречения важат с пълна жица, пардон – сила и за рок заведенията!
Let’s get rock!








Показах ви мястото, където се свири (Бар и Барман), запознахме се с публиката (Фен), време е да чуем и Групата! Ето защо в края на този спонтанен анализ на столичния рок-живот осветявам лицето на Твореца. Той (в случая Тя) се нарича Светлана и е вокал на рок-групата SEVI. Известни са с това, че залагат на авторска музика, имат стил и цялостна концепция за шоу и представяне, и се опитват да са професионалисти, т.е. да се изхранват с това, което работят.

Къде, кога и как се свири рок в столичните заведения?

В днешно време, когато вече не е достатъчно просто да си талантлив музикант, за да си успешен, а музикалния бизнес в България (с извинение към думата бизнес) претърпява най-тежките си времена, все още идеята да отидеш на рок клуб и да чуеш любимата си банда носи своята магия. Все още много хора предпочитат живото изкуство пред това да консумират емоции през монитора на компютъра си.

Къде, кога и как се свири рок в столичните заведения вече също е въпрос с много отговори.

Правилото за петък вечер според мен отпадна. Всеки един ден може да се превърне в успешна дата за концерт (неведнъж сме доказали това) и да привлече много посетители стига да има дотатъчно фактори на лице:
Като че ли хората се поизнежиха малко и за да посетят такова заведение в столицата, самите те налагат доста изисквания. Локация, цени, персонал, атмосфера, опции за пушене, озвучаване, други атракциони (джаги, дартс, билярд и т.н.), тоалетни, транспортни алтернативи, храна, други заведения и забавления в района и т.н.
В София, макар афиша да изобилства от събития, останаха малко качествени рок заведения, в които да можеш да се насладиш на пълен ентъртейнмънт и от страна на клуба, и от страна на музикантите.... Някога имаше строга селекция на групи, която намаляваше риска от слухови увреждания, но днес всеки може да свири, стига да е готов да направи компромис със заплащането си.
Другото нещо, което се промени във времето, е отношението на част от публиката към артистите, както и на собствениците и персонала на рок заведенията. На много места липсва респект и радост в очите им, няма го възхищението и ентусиазма, които те карат да дадеш всичко от себе си на сцената.

С това отговаряш на въпроса ми "Кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения"... А цената?

Сливам отговорите, защото така ми тече мисълта. Цената е субективен фактор и е различна за всеки един от нас. Определянето ѝ зависи от това каква е целта и нагласата ти към музиката. Всяка млада банда, опитваща се да изживее Rockstar амбицията си, неимоверно остава разочерована в един момент. За нас музиката е начин на живот, комуникация, любов, мисия, свобода, а не алкохол, наркотици, секс, слава, хоби, разтоварване и т.н. Ние поехме риска от самото начало да представяме пред публиката основно авторските си парчета, което направи пътя ни много по-труден и трънлив, но и много по-интересен, стойностен и значим за нас. Приехме музиката като професия и се изхранваме основно от участията си, което ни дава допълнителна мотивация и в творческия процес, и в промотирането си. Според мен всеки артист има възможността да се изхранва от професията си не по-лошо от останалите, но не всеки е готов да плати цената за това. Нашата професия не се различава много от другите. За нея също са необходими подходящо образование, търпение, отдаденост, самоусъвършенстване... Единствената разлика е, че на края на месеца не те чака сигурна заплата.

Различават ли се столичните рок-заведения с нещо по-така, или и там чалгата успя да се промъкне и трайно да се настани по масите. Използвам "чалга" като метафора, разбира се.

Рок заведенията винаги се различават от останалите с един свой особен колорит, който провокира не само посещениението им от феновете на родните банди, а и от редица всеслушащи или търсещи разнообразието хора от различни поколения. Плейлистите изобилстват от рок, блуз, метъл, алтърнатив и производни от 50-те до днес, като единственото тъжно е, че съотношението между БГ и чужди изпълнители е в полза на чуждите. Пускането на роден рок и метъл по баровете има своите предимства и недостатъци, и дори крие известен търговски риск, но дава стимул и кураж за развитието на сцената и трябва да бъде насърчавано.
Масовото обедняване, технологиите, интернет, са основните врагове и приятели на музикантите в България и по света. Всички знаем как се промениха нещата с навлизането на технологиите в дома, в офиса, в джоба на всеки. Тези фактори направиха хората по-мързеливи и капризни, сервирайки им цялото световно творчество на тепсия, без дори да се налага да стават от стола. От друга страна, дадоха голяма алтернатива на нас, артистите - да прекосим морета и океани, да правим интервюта по целия свят и да разпространяваме творчеството си безплатно, седейки на същия този стол.

SEVI имат пресен клип, в който са вложили много старание и лични емоции. Докато го гледате, аз ще опитам да обобщя всичкото това текст по-горе.





Три дами, три гледни точки... тези три неща.
Е, с моята стават четири, но в случая е на заден план.
Убеден съм, че всяко поколение ще има шанса да изживее своите между 15 минути и 15 години слава, а музиката е задължителната част от това! Дали на сцената или пред нея, дали с мощен джангър или с изящна класика - все е музика.
А местата, където това ще се случва, са обречени на успех - няма технология, която да измести живия социален контакт! Или поне се надявам скоро да не бъде открита...



4.2014

национаГлисти



Признавам, че чашата с лайната преля, когато изтекоха откъм село Розово. Всъщност, те текат отдавна - ревностно насърчавани и бранени от последните няколко правителства, ревностно насърчавани и бранени от Москва.
Разбрахте ли го това последното?
Защото аз го разбрах!




Много по-умни и образовани от мен хора отдавна са се изказали за кръвната връзка между национализъм, комунизъм, социализъм и фашизъм. Историята е подкована с тонове литература, доказваща целувките с език между другарите Сталин и Хитлер. Последователите им също не се различават един от друг. Тъпото е, че след като над 70 милиона са жертвите от Втората световна война, над 20 милиона са тези от СССР-комунистическите простотии, на далекоизточните диктатори даже няма статистика, за косвените да не говорим... та, въпреки този ОГРОМЕН и непознат в историята на човечеството геноцид, все още изобилства от хора, които са толкова елементарни в мисленето си. Толкова, че дори не покриват и минимума от изисквания за думата "елементарен"...

В тези редове няма да стане въпрос за шепата манипулатори, които използват древната рецепта за разединение и противопоствяне.
Тя работи!
Винаги!
Принципът "Бият нашите" е 100% успешен - особено, когато насреща си имаш примати!
Хора и организации като Сидер, БайРяков, ВМРО, национални съюзи и прочее атавизми от миналото ще има дотогава, докато има примати. А примати ще има дотогава, докато някой ги отглежда.

В тази светлина, драги читатели, ние сме един голям Развъдник. Развъдник за примати. Един от най-големите на Балканите! Води ни единствено Сърбия, но там дашната руска ръка беше подпомогната от генетичното твърдоглавие на пичките матерни. Македония пък е един прекрасен пример как българските гени, комбинирани със сръбска опаковка, могат да дадат чудовищен краен резултат. Представяте ли си, ако "държавата" с най-кратка история беше с 20-30 милиона население, какви третосветовни щяха да ги забъркат...

Имам новина за всички приятели, познати, неприятели и непознати:
НАЦИОНАЛИЗМЪТ, ДРАГИ, НЕ Е КУУУЛ!!!
Не е и градивен, полезен, актуален, модерен... и никога не е бил!
Поне не и сред интелигентните мозъци, които са дърпали човечеството напред.
Умният, добронамерен и възпитан хуманоид се интересува дали насреща му стои също толкова умен, добронамерен и възпитан подобен, а не дали сте циганин, американец, руснак, българин и т.н. (изберете си "националност")! Кръговратът "сапун - циганин - сапун" е параграф 22 и просто ви вкарва в отбора на лузърите.
Критерият "чужда раса" е в главите само на елементарните.
Вие елементарен ли сте?
Я пак...?

Ще попитате (преди да ме намажете с катран и оваляте в перушина):
- "как тогава да се отървем от циганите"
- "как да се прадпазим от сирийците"
- "какво ще правим, като ни нападнат турците"
- "докога ще търпим кемтрейлите на NATO"
- ...

Ще отговоря:
- гласувайте за партии и парламент, които залагат на законодателство, еднакво за всички граждани на Републиката
- задайте си въпрос КОЙ и с каква (изборна) цел поддържа тези изкуствени разделения и буквално развъжда малцинствата
- сравнете нашата си, българска престъпност с циганската и ще онемеете, защото числото е под 1%!!! Познайте за кого...
- мерете с еднакъв аршин и не забравяйте, че опонентът ви си вярва точно толкова, колкото и вие
- самовъзпитавайте се (ако са пропуснали), образовайте се, запознавайте се с новостите. Вие може и да дремете, но Светът не...
- научете се да се владеете и първо да мислите. Едва след това "хвърлете камъка"...
- възпитавайте децата си първо да са хора и след това да четат и пишат
- ...

Та, да се върна на темата, преляла чашата.
Както и господинът, автор на статията, и мен ме е срам.
Срамувам се от доста време - не само заради национализма. Срамувам се от липсата на:
- толерантност
- възпитание
- култура
- отборен дух
- смирение
- мъдрост
- добронамереност
Ако всички тези неща ги имаше, отдавна да бяхме забравили за другите неща, от които също ме е срам:
- условия за нормален живот
- красиви населени места
- комуникации
- културна среда

И каква е връзката между всичко това, национализма и глистите?
ДЕБЕЛА!
Защото сме нация от глисти!
Живеем в червата на собствената си тъпотия и се храним от храната на собственото си безхаберие. Това, разбира се, не води до нищо хубаво, а ние го наричаме Родина, Татковина, Клета Майка България...
Едни дебели и тесногръди чичовци веят байряци произведени в Китай, и гонят с ритници шепа натирени нещастници, продукт на същата тази тъпотия, просто в друга част на планетата. И вместо да си задават въпроси, предпочитат да раздават "национална справедливост"... с грешен адресат, разбира се.





Къде е Решението, ще попитат 5-те процента останали да четат дотук?
В Естествения Подбор, драги.
Именно той е сложил на мястото им десетки древни империи и е оставил в учебниците по история десетки "велики" народи. Колко ли са били "велики", след като са изчезнали...?
Та, така и с нашия "велик" български народ.
Минал през ситото на турското "присъствие", полуудушен от руското "освобождение", изнасилен и колонизиран от Съветите, редовно рекетиран от Русия... все търсещ някой силен на деня, който да го "оправи". И все обвиняващ "международното положение" за съдбата си.
Всъщност, няма такова понятие НАРОД.
Има съвкупност от хора с обща история и цели.
Историята е ясна (дали) и ако целите са като посочените (надали), нещата бързо биха се оправили. Но не и с национаГлисти в Атака...



4.2014



Чорапчовците на Мимси



Този разговор е поредна стъпка от един процес, стартиран около Коледа (кога иначе) и наречен "Благо, творите ли?". Не е трудно да разбере човек каква е идеята, стига да споделя тезата за сговорната дружина и целесъобразността в действията ни.
За да сме полезни на хората около нас, първо трябва да сме полезни на себе си! Но не като си купим рейс, трамвай и автобус (стар виц), а като възпитаме и изградим зрели и устойчиви на Рогатия индивиди, въоръжени с трезва преценка и добри идеи.

Запознах се с Мария и нейната инициатива в края на 2012-та и идеята ми допадна в такава степен, че бързо се снабдих с два чорапчовеца. Тогава предположих, че кампанията е обречена на успех, защото наистина беше добра! С голямо учудване, година по-късно разбрах, че всъщност СМС-сметката на Плами е пред закриване, поради ниската активност.
Не бързам да виня хората, че не изпращат съобщения. Не виня и мобилните оператори, че притискат с криви изисквания нуждаещите се. Всъщност, никого не виня. По-скоро се опитвам да "измисля" как може да сме по-ефективни, когато се наложи да помогнем.

Няма да ви занимавам със затрогващи истории и късащи сърцето примери - за съжаление, ежедневието ни е изпълнено с тези неща. С Мария (Мимси) ще се опитаме да поговорим за това как можем да сме полезни и ефективни, и доколко е вярна тезата, че българинът е състрадателен.




Ще започна отзад-напред. Смятам, че българинът не се различава по нищо от другите нации. Различна е единствено средата. Хората сме големи/малки, честни/крадливи, добри/зли... навсякъде по света! Греша ли?

Не, не грешиш. Хора като хора сме. Предполагам, че разликата е основно в ниското ни самочувствие като граждани в тази държава и също така си мисля, че съвсем съзнателно се натрапва това внушение за малоценност на българите.
Тази ниска (само)оценка се насажда с години и постепенно разширява корени. Не искам да е така. Вярвам в българщината и я намирам за много по-ценна в сравнение с която и да е от чуждите култури, защото си е наша. Аз обичам родителите си такива, каквито са, въпреки недостатъците им и не бих ги сменила. Обичам и родния си дом, който винаги е изглеждал много семпъл и захабен в сравнение с домовете на приятелите ми, а да го сравнявам с примери от списанията би било истинска лудост. Въпреки това за мен е ценно само онова, което си е мое и родно. Не искам България да прилича на никоя друга държава. Искам да пребъде като себе си. За мен е ценна точно с автентичността си. Само че от двайсет и пет години насам тя се е устремила към едно пълно обезличаване, а това мен ме съсипва.

С годините станахме свидетели на много инициативи за набиране на средства, но всички те бяха някак кампанийни, с кратък ефект. Отделно, появиха се и много мошеници, които разколебаха вярата на хората. Какво мислиш за постоянизирането (каква дума само) на подобни активности?

Мисля си, че това е начинът да се спасим като нация. След Промяната, хората се затвориха в собствения си двор, образно казано, и се научиха да гледат към двора на комшията с насмешка, вместо да му помогнат да си го оправи. Разбира се, за всичко това си има причини. Българите са добри хора, но са много лъгани. Въздържат се да помагат от страх, а не от липса на желание. Макар че с времето при някои се стига до апатия към нуждата на другите, но това е така заради дългогодишни впечатления и убеждения. Моето мнение е, че основната заслуга за това е на политиците и медиите, които тотално объркаха народа и той все се чуди на кого може да вярва. Аз смятам, че винаги трябва да си помагаме. Все се спряга отсъствието на Държавата, когато става дума за помощ, но държавата - това сме ние. Независимо дали Държавата ще подкрепи някого, демосът трябва да има сърце и воля сам да помогне. Ако съумяваме да се обединяваме много хора в дадена кауза, България ще разцъфти. Не бива всеки да дърпа само за себе си. В сърцата ни винаги трябва да има място и за ближния.

Хората в беда никога няма да се свършат. Социалната система очевидно не струва, така че остава да си самопомогнем. И все си мисля, че това трябва да стане част от цялостна доктрина.

Определено така виждам в момента и аз нещата. Само преди дни достатъчно хора се обединихме във фейсбук-група около кауза, която светкавично ни събуди и размърда. Повечето участвахме с морална подкрепа, а само шепа от нас се превърнаха в отряд, който направи каузата ни възможна. Бяхме заедно в мислите си дни наред и всички много силно се вълнувахме. Разбира се, много от нас откъснаха и от хляба си, за да помогнат, но каузата успя най-вече заради вярата ни в нея и заради единомислието ни. Беше истински вълнуващо! За няколко дни се усетихме като едно голямо семейство, което има всичко нужно да направи много големи неща! Застанахме зад една майка, чиито деца бяха отнети брутално и травмиращо - дори за нас, които не сме пряко засегнати. Само за дни ние се превърнахме в общност и сега сме в бойна готовност да помогнем на още други хора с подобни съдби. Хан Кубрат ни е оставил завета за снопа пръчки и не бива да го забравяме!

Т.е. обединяваме няколко (десетки) добри идеи, качваме ги върху удобна и работеща платформа (ФБ, форуми, сайт) и даваме възможност на участващите да си помагат... Тук сме на една вълна. И без да откриват топлата вода, мнозина хора вече го правят.
Мислиш ли, че превръщането на този начин на действие в традиция би събудило задрямалата или откровено спяща човечност на мнозинството?

Не просто го мисля, а вярвам в това. Предпочитам да живея с тази вяра, отколкото с отчаяние и примирение. За мен съдбата не е нещо, спуснато ни отгоре, което е даденост за нас и ние пред него стоим като с вързани ръце. Аз живея с убеждението, че съдбата е нещо, което сами си правим с поредица от мисли, думи и действия.

Оптимист ли си като цяло за вида Сапиенс?

О, ДА!!! Ако има понятие, с което бих могла да се самоопределея, то това е оптимист. Вярвам в Доброто, в Любовта, в Живота. Вярвам в Бог.

Какво те прави щастлива?

Всичко онова, в което виждам Господ - децата ми, мъжа ми, близките ми, приятелите ми, хората, природата. Обичам ги всички. Иска ми се хората да повярват, че ако са лоши с някого, те стават лоши към себе си и страдат от това, дори и да не го осъзнават. Не съм отворена да приема твърденията на религията ни за отвъдния живот - за това, че душите се разделят според делата им приживе. Вътрешното ми усещане е, че там всички са заедно. Разделянето става тук и именно тук се вижда до каква агония води това, а хората не го разбират. Обвиняват Съдбата, Бог, но не и себе си. Научили са се да търсят отговорност в някой друг, а забравят да се погледнат. Когато им е трудно, се примиряват или освирепяват, а само малка част от хората вярват, че имат силата да променят пътя си. На трийсет години съм. Винаги съм живяла с много силна вяра и силен вътрешен глас, който не ме е лъгал за нищо. Подлъгвало ме е съзнанието, но не и вътрешния глас. Това, в което съм убедена е, че не живеем ли в хармония със заобикалящия ни свят (хора и природа) - душите ни агонизират точно тук - в земния си живот. Вярвам, че щастливо се живее с повече любов и мир в сърцето. Вярвам, че ако повечето хора живеят така, ще живеят много по-различно.

Влияеш ли на хората около себе си?

Не съм сигурна, но и не смея да го искам. Не бих желала да подвеждам хората, дори неволно. Както казах, вярвам, че всеки сам си избира собствения път в живота. Ако го направи съзнателно и с вяра, ще стигне точно там, където би желал. За себе си знам накъде вървя и се опасявам, че ако някой ме последва сляпо, може като стигне да открие, че не е искал да ходи там. Родени сме със свободна воля и всеки има правото да слуша сърцето си. Когато има конфликт между ума и сърцето, посоките стават противоположни и изборът става много труден. Каквото и да избере човек, какъвто и резултат да постигне, винаги е продукт на неговата воля и трябва да е наясно с това. Дори и някой да ни подвежда, ние имаме възможност да не го последваме.

Бъдещи "творчески планове"?

Имам идеи от различен характер, но от дълго време продължават да са само идеи. Така съм се отдала на децата си, че времето ми почти изцяло минава в занимания с тях и може би повечето от идеите още задълго ще останат неосъществени. От друга страна, през целия си живот съм виждала как няма нищо случайно на този свят и как за всяко нещо си има време. Ако човек е търпелив, нещата се случват по най-добрия начин, когато им дойде времето. Ако това време не дойде, значи не си е заслужавало нещото. Убедена съм, че хубавите неща не стават с насилване. Ако човек забрави за това, обикновено идва момент, в който осъзнава, че това е било за сметка на нещо много по-ценно за него.




P.S.
Държа да уточня, че разговорът ми с Мимси бе провокиран от една идеалистична и отчасти утопична идея да направя сайт (платформа), в която основен акцент да е взаимопомощта. На всякакви теми. От преместване на пиано, до сваляне на правителство... :-)
Обърнах се към нея, защото акцията ѝ с чорапчовците ми направи силно впечатление. От текста по-горе сами виждате, че Мимси е един добър и състрадателен човек, който не се е предал и винаги ще подаде ръка, дори да не му я поискат. А и не е сама.

За сайта на този етап не ми стигат ентусиазъм и време, а и не виждам особен смисъл, при наличието на Фейсбук и хора като Мария. Моят оптимизъм е далеч по-скромен, но вярвам, че докато има такива "идеалисти", ще има и какво да осмисля думата човещина. И понеже днес е празник (Великден), а аз не вярвам на ояли се свещеници и обслужващите ги търгаши, взимам от неугасващия огън на изчезващата доброта, паля символично клавиши и вместо кухите и заучени великденски думи, казвам:
(не се чете).



04.2014




Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп

Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси) - просто един добър човек


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО
РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...