сМИРеНИЕ



От няколко години я дъвча тази дума, предимно за лична употреба. И без това, когато я кажа пред хора, повечето асоциации са с църква, религия, секти и восъчнотамянен интериор...
От друга страна, все по-често усещам липсата ѝ в съзнанието на приятелите си, за неприятелите да не говорим. Затова, с риск да си остане отново за лична употреба, ще споделя няколко реда какво, за какво и колко полезна дума е.





Логично, всеки първо би погледнал в Гуугъл, за да установи, че десетки религиозни сайтове разясняват какТОЙ ще ви води през житейския път и чистата вяра в помислите МУ ще ви остави да се носите по течението...и колкото да е отнесено и демоде, ще ви споделя нещо - така е!

Нооо, ... с няколко важни корекции!


ТОЙ = ВИЕ
Точно така.
Вие сте този/тази, който/която водите себе си. Накъде е друга тема... :-)
И за да ви устройва посоката, редно е преди това да си отговорите на няколко въпроса.

1. Къде (искам да отида)?
В повечето случаи отиваме "на майната си", т.е. връщаме се там, откъдето сме излезли. Това е метафората (и нарицателното) за безсмисленото ни въртене в порочен кръг. Обикновено цял живот.
Защо ли го правим?
Защото често не знаем какво искаме.
Така плавно отиваме към следващия въпрос...

2. Какво (искам за себе си)?
В повечето случаи искаме напълно възможни неща, но по невъзможен начин. Примери хиляди, като едни от най-честите са:
- да съм здрав, но да не ми пука за начина ми на живот
- да съм богат, но без да се потрудя за това
- да съм добър човек, но да не се съобразявам с другите
- тук можете да си дописвате...

3. С кого (да бъда)?
Труден избор. Как така и светът да се върти около нас, а и близките ни хора да не излетят от центробежните сили... Защото най-често така става. Съсредоточени в собственото си хелиоцентрично въртене, ги изхвърляме в такава далечна орбита, че после иди ги търси из Дълбокия космос...


МУ = ВИ
Отново няма грешка.
Всичко, което надробим в кратуните си през годините, се нарича субстрат. С този субстрат работи мисълта ни. Какво ще изработи, зависи от качеството на субстрата, скоростта на процеса и външните фактори. На всеки един етап от този алгоритъм може да се влияе, при това автономно и с пълен размах!
Сложно ли стана?
Никак...
Ето няколко примера, за да се избистри картинката.

1. Защо ме бият, мамо?
Не ви бият, завиждат ви.
Нормално е - нали сте самостоятелни и се стремите към мъдрост и душевна чистота.
Няма смисъл да се раздавате, обяснявате... или предавате. Изградете първо собствената си къща, прекопайте собствената си градинка и съберете плодовете на собствените си усилия. Едва след това (и то ако ви поискат), споделете наученото с другите!
Останалоте е прахосничество.

2. Fight fire with fire
Амиии, не е точно така... В момента, в който си го извадите и го размахате срещу предизвикателството, ставате нестабилна среда, коятоне може да вземе правилните решения. След това съжаляваме, но вече са ни заснели "с гол в ръката".
Какво е правилно ли? Аз ако знаех, щях да съм по иконите в църквите... :-) Знам само, че "който нож вади, от нож умира". Също съм чувал, че "блага дума железни врати отваря". Да не говорим, че "ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно".
3. Иване, защо го направи?
Как защо - защото така го учат от малък. И когато нещо се издъни, започва лаленето... Да, за обществото става въпрос. Ами, сгрешено е. Дали ще е прогресивно или назадъчно, богато или бедно, червено или синьо - все е сгрешено. Да не се бърка с грешно - това се подразбира... И какво да направим? Като начало, вижте пример №1.



"Къде остана смирението", ще попитате. "Ето го - всичкото текст по-горе...", ще отговоря. Приятно четене.

04.2014

Свързани теми:
САМОДОСТАТЪЧНОСТ КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ Зъ ЧОВЕК, ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО

Картография



Долунаписаният "високоинтелектуален" труд е плод на няколкогодишните ми творчески напъни в областта на планинското колоездене. Бързам да уточня, че подобно четиво ще влезе в употреба и на всякакъв вид туристи, бушкрафтъри и прочее сървайвъри. Практиката ми/ни е показала, че най-вълнуващите маршрути стават, когато сам вкараш щипка интрига в посоката и дори това да доведе до обилно потоотделяне и споменаване на "Мамата", бирата в края винаги е най-вкусна!




ИЗБОР НА ДЕСТИНАЦИЯ
Къде ще сме тази седмица?
Този въпрос обикновено се загнездва в главата на туристо още в края на настоящото занятие. Поне при мен е така. В момента, в който усетя миризмата на С.К.А.ра/бира и в далечината се видят покривите и къщите на бъдещото ни хранително-вкусово разпищолване, вече се чудя какво ли ще се случи следващия weekend.
Може би, защото съм по-припрян.
Или пък, защото искам за малко време да усетя многото ѝмане, с което ни е дарило Провидението, когато е творило Балканите.
Каквато и да е причината, по-важен е резултата от себезапитването!

Изборът на място за каране може да е индивидуален, или плод на групово обсъждане. Има още много условия, включващи:
- едно/многодневност
- кръгов/отворен маршрут
- къс/дълъг ден
- стегнато/лежерно темпо
- високо/средно/ниско техническо ниво на участниците
- консервативност/склонност към експерименти по трасето

Сигурно изтървам нещо, но на който и от критериите да отговаряте, трябва да се съобразите със следния санитарен минимум:
- стартовата точка да е на такова разстояние от населеното ви място, че да можете да поемете в сравнително разумни предиобедни временаслагвания, т.е. около 7.00-7.30 (лято) и 9.00-9.30 (зима). Тук е редно да уточня, че туткането при товарене/разтоварването на байковете може да разкрие неподозирани физкултурни и личностно-харАктерни особености на другарчетата ви. Има хора, за които пространствено-времевият континуум е наистина крайно относителен модел на поведение... :-)
- екипировката да е съобразена с ландшафните, климатични и етнографски особености на района. Т.е. ако правите нископланинско връткане за няколко часа, логично е да не мъкнете 10 кг. раница с резервна рамка и вилка, но ако качвате Ботев, за да спуснете към Карлово (примерно), някакси няма да е оправдано да викате "Мамата", когато се окажете без вода и резервна гума, зъзнещ в мрака ("щото тоя фар за к'во ми е, аз нали съм бърз").
Етнографията я включих в случай, че се казвате Христос (здрасти, Ице) и тръгнете само по зърна и стринг през центъра на мюсюлманско населена махала в Родопите - като нищо ще ви направят зет (или булка?)...
- точна преценка на хранително-напитковите ви нужди, както и на целия набор от медицинско, техническо и аварийно обезпечаване. Може да се пише с дни за супергерои, подценили на пръв поглед елементарни изисквания при набезите си сред природата, осигурили си трайно местожителство в туристическия къс разказ, планинските легенди, отделенията за спешна помощ, или (да не се случва) в някой гробищен парк
- съобразяване с факта, че официално в паркове, защитени територии и подобни урегулирани със закон места, велосипедизмът е мръсна дума. Разбира се, с изключение на Рилски езера и няколко места по Централен Балкан патрулите (ако ги има) са на ваша страна, но винаги е полезно да се знае, че не планината ни е длъжна, а ние на нея! И ако спазвате правилото да се спускате с повече боклук надолу, отколкото нагоре, ще имате крепко здраве и спокоен сън :-)

Където и да изберете да практикувате хобито си, следващият логичен въпрос е


КОЙ МАРШРУТ ДА ИЗБЕРЕМ
Тук отново имате няколко опции:
- "ши каръми пу черни пътищъ и все някъди ши излезим"
- добре маркирана туристическа пътека
- предварително проверена следа, дръпната от специализиран сайт, или взета от приятел
- собственоръчно направен трак, или модифициран готов, с цел блясък в очите

Очевидно, настоящото писание визира последната опция.


ИЗБОР НА ХАРД, СОФТ И НЕТ УЕъР
Не мога, а и не искам да препоръчвам конкретни брандове, марки и модели хардуер, благодарение на който софтуер-ът ви ще заработи, захранен от нетуер импровизации... Звучи сложно, нали?
Затова ще посоча какво ползвам аз, с целия риск да бъда оплют в БГ-стил "глей ся, дай да ти обясня как стаат нещата". Хубавото на нещата е, че стаат. А как и след колко "Мамата", нека всеки сам има удоволствието да разбере.

ХАРДУЕъР
Използвам мобилен телефон Samsung Galaxy Note 1.
Вече трета година.
Скоро ще мина на Sony Z3 и т.н. все нови и нови модели... не това е важно.
Идеята е, че според мен масовото навлизане на смартфоните обезсмисли закупуването на специализиран GPS апарат. Изключение правят случаите на многодневни преходи, зачукани далеч от населени места, където енергийната обезпеченост (и по-скоро липсата ѝ) си казва тежката дума. Но с масовизирането на соларните зарядни и това скоро ще остане в историята.

СОФТУЕъР
Използвам две програми - My tracks и Osmand.
Андроидски приложения, безплатни, всяка със своите минуси и плюсове. Очевидно, преобладават плюсовете.
Използвам и двете, защото с My tracks записвам, а с Osmand чета траковете. Така е по-независимо, но и двете програми работят и в двата режима, без да си пречат, при това с добро КПД откъм енергопотребление. Няма да изпадам в подробности кое как работи, защото темата е как се създават маршрути, а не manual към съответните приложения :-)

НЕТУЕъР
От големият (вече) избор на сайтове за чертане и споделяне на маршрути, фаворит ми е gpsies.com. Откакто се сдърпаха с Google maps и сателитната карта при създаване на тракове стана Here Satellite, за някои от районите се принудих да ползвам и bikemap.net - там този проблем отсъства. Минусът е, че липсват част от опциите, които улесняват коригирането.
За щастие, нещата с картите на gpsies се оправиха и вече всичко им работи перфектно! Задължително използвайте 3D-опцията за разглеждане на маршрутите - ще ви спести много главоболия... Отново ще спомена, че няма да изпадам в подробности как се работи с посочените сайтове, защото не е това целта на занятието.



10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ
1. Аз съм Балкан твой, който те изведох от миризливия град.
2. Не подценявай напразно името ми и първо провери в Google дали някой вече не е изчертал трака.
3. Помни, да ме посещаваш на шестия или седмия ден, неделята.
4. Почитай байка си, сервиза си.
5. Не убивай никой на пръв поглед невъзможен маршрут.
6. Не прелюбодействай с изолиниите.
7. Не кради чужди идеи, а ако си, ги сподели с ближния си.
8. Не тракосвидетелствай, ако не си проверил лично.
9. Не пожелавай само за себе си трака, както и снимките, и видеото му.
10. Чертай с мисъл, смирение и мъдрост, за да го има блясъка в очите.


НЕКА ПОЧЕРТАЕМ
Приемаме, че вече сме избрали в коя планина ще отнесем мисълта си, уточнили сме нивото и вида на карането, имаме всичко необходимо, за да се разбием качествено! Трудно ми е да избягам от схематизирането, затова отново ще използвам прегледността на изброяването. Ето съответния ред и принципи, които ще доведат до изчертаването на качествен трак:

Проверете в интернет дали някой вече не е публикувал желания от вас маршрут!
Много често, в няколкото сравнително добри планинарски форуми и сайтове, можете да откриете неподозирано добра информация за почти всичко, което ви интересува, вкл. и качен готов трак. Може да не е точно вашият, но със сигурност ще е достатъчно информативен. Най-малкото, ще разберете къде да не ходите...
Проверете в старите (и нови) туристически карти дали няма маркирани пътеки около намеренията ви за маршрут.
Тази част е нож с две остриета. От една страна, туристическите карти са много полезен атрибут (ако ги имате), защото все пак са официален документ, тежащ с екипа от картографи, които са ги рисували. От друга страна, много често щедро изпунктирените пътеки са отдавна погълнати от хищни хвойни, клекове и повалени от зимата трупи. Нерядко информацията е с давност 20-30 че и повече години, а на новите издания не бих се доверил 100%.
Има един сайт на добри хора от Пловдив, които са сканирали стари руски военни карти и са ги сглобили в удобен online инструмент. Внимавайте, защото давността тук е още по-голяма...

В зависимост от сезона, изберете дали ще спускате южни, или северни склонове.
Южните обикновено са по-рехави (до голи) откъм растителност, с песъчливо-камениста почва, продукт на богата ерозия. Често има дъхоотнемащи пейзажи (примерно от Стара планина), кокетни местенца и всек'ви хобитоподобни релефни особености. Подходящи са за почти всички сезони, не задържат влага и кал. Абе, любими са ми!
Северните склонове са богато обрасли с всякаква растителност, като преобладават гъстите гори и повечкото влага. Обикновено това означава гъста мрежа от дървосекачески просеки, заличени стари коларски пътища и изградени с булдозер нови, много опции за изгубване. Калта също не е за подценяване! Факт е, че има страхотни пътеки със северно изложение, но не са така многобройни като южните. Сезонът трябва да ви води, когато избирате откъде да се качите и откъде да спуснете, като зимата е по-удачно да се катери и спуска южно, а лятото качването да е северно и на сянка, а спускането откъдето ви дойде... За изток и запад се подразбира.

Почти задължително е да потърсите населени места (вкл. махали, отделни къщи, кошари) в подножието на спускането.
Проста логика - има ли животни (овце, кози, крави, магарета, коне), има и пътеки. Има ли пътеки, има и блясък в очите! Тук ще отворя скоба и ще спомена "Принципът на лайното" (валиден не при чертане, а по време на каране) - има ли лайна от гореизброения добитък, значи има и пътека!

Обмислете варианти за бърза евакуация.
Неведнъж се е случвало да се наложи спешно да се слезе от високо, но не просто на по-ниско, а на място, достъпно за автомобил. От технически неизправности, до животоспасяваща намеса - трябва да предвидите всякакви ситуации. Няма да разказвам бабаитски истории за запушени с гърди амбразури, но ако прочетете отново 10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ, ще видите, че Балканът не търпи бабаитлък.

Опитвайте да се придържате към планирането на кръгови маршрути.
Независимо колко дълъг и сложен го издокарате, предимството на кръговия маршрут е, че започвате и приключвате на едно и също място. Това място обикновено е автомобил, гара, спирка, или спешно отделение... (тук се чука на дърво). Извън шегата, целесъобразността на подобно улеснение идва от факта, че в края на карането обикновено умората яко тежи на везната. Въпреки блясъка в очите от шеметното спускане, би било доста неприятно вместо да замезите мощно с бира в ръка, тепърва да се налага да въртите 5-10-20 и повече километра... И то, защото не сте помислили как ще става връщането.
Разбира се, има изключения от това правило, защото съществуват различни логистични врътки, които да ви извадят от неудобна ситуация.

Не всяка драскулка в Google maps/Earth е караема.
Тъй като най-удобен (от интернет базираните инструменти за качествено зачукване) е софт-а на Google, логично повечето "картографи" ползват именно него. Дали ще е във вариант Google Earth, или директно от браузъра ще летите с 3D визията на Google maps, информацията за релефа е една и съща. В началото, преди да разбера, че не всяка чертичка е пътека или черен път, осигурих няколко доста силни храсталясвания на себе си и компанията. Разбира се, това имаше и положителни страни, защото така се научих къде не се ходи, както и с кого не се ходи, но това е друга история... Важното е, че разбрах една проста истина - освен подходящи за каране участъци, драскулките по картата могат да бъдат и сипеи, разломи, реки, ръбове на пропасти, ивици неразтопен сняг и все в този ред. Същото важи и за на пръв поглед петнистите участъци, които по-късно се явяват 2-3 метрови скали...

Правилото на чистото изкачване Има няколко вида изкачване. Извозването с МПС/лифт не го броим, защото това е като да си платиш за секс, т.е. липсва форплея... А какво е едно хубаво карaне без форплей? Тук иде реч за класическото извъртане до мястото, от което ще започне спускането. Нерядко в МТБ хобито ни се налага да бутаме, носим, мятаме в храстите... И за да не става така, че вместо любовна игра, да се получи груба аграрна оргия, хубаво е добре да си опечете идеята за изкачване. Скромният ми опит е показал, че дори и по-дълъг, черният път е винаги за предпочитане. Има случаи, в които дори и асфалтът е оферта, ако цената ще е бърз и сигурен достъп до заветното спускане. Поводите за избутване/износване нагоре по пътеката, която ще спускате са само в случай, че няма алтернатива за лесен достъп до върха, или просто искате да заложите на сигурно, а и да разгледате/заснемете "брачното ложе", на което ще се вихрите малко по-късно...
Правилото на дерето.
Колкото и да ви изглежда апетитна всяка една влажна интимна гънка на релефа, гледайте да влизате там само в краен случай, или при подсичане! В деретата често текат реки (или речища), както и ако е сухо, се мъдрят скали и едри камъни. Отделно, влагозадържащото им свойство води до мощно обрастване с всякакъв вид дразнеща и невъзможна за преминаване растителност. Чертайте приоритетно по ръбове, била, осветени и от слънце огрени участъци. Факт е, че има отделни случаи, в които поречията съдържат наистина качествени пътеки, но е добре да сте предварително осведомени за тях. Иначе зачукването става ваша отговорност.
Следете изолиниите.
След (или преди, по избор) като начертаете определен участък от бъдещия си трак, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО проверете изолиниите на творбата си! Избирайте плавните препускания по надморската височина, за да не се озовете в реалността пред пропаст или стена. Най-общо казано, гъстите изолинии означават стръмно, широките - равно.

Разузнаване.
Знаете, че доброто разузнаване често определя изхода на една офанзива. Същото правило важи и за вас, и макар да не съм го сложил на първо място, червената му лампа не бива да спира мигането си при чертаене на маршрут. Проучете каква е историята на района, какви са скалите, почвата, животните, хората ако щете... Колкото повече предварителна информация имате, толкова по-лесно ще чертаете, а в последствие и по-качествено ще е цялото ви каране. Често посещаваме места, които буквално врят и кипят от история, а ние си гледаме вилките...
Тук добавям и информацията за секретни обекти, военни поделения, полигони, изоставени мини, замърсени региони и т.н.

Важна част от разузнаването е разговорът с месните. Това става при предишни ваши появи в даден район, но събирането на информация за бъдещи карания е изключително полезен навик! Основни въпроси са:
"Дедо, има ли по това било/склон/гора/долина... пътека?"
"Абе, от тука може ли да се мине?"
"Търсиме да излезем към този връх и после да го пуснем надолу"

Какъвто и въпрос да зададете, винаги добавяйте "оттук може ли да мине магаре/коза/кон?"... В противен случай получавате предимно отрицателни отговори! И не се сърдете на хората - гледат ви с лъскави дрешки, големи велосипеди и си казват "На тия им требе асфалт или поне черен път". Няма как да знаят, че точно от това бягате и търсите да се начукате в най-кривото...

Финален оглед.
Не забравяйте, че след като сте създали своя шедьовър, трябва и да го огледате финално! Обща денивелация, графика на трасето, Google Earth изглед - все дребни детайли, които биха могли да обърнат каруцата на карането, или най-малкото да ви абонират за неудобни въпроси. Ако всичко е наред, разкъсайте доволно ризата, тупнете се по гърдите (дамите да внимават) и с пълно гърло извикайте............ (не се чете).




That's all folks!
Или поне всичко, което в момента се сещам.
Ако ми дойде свише още, или опитът (в лицето на приятел, ситуация и още нещо) ме подсети за допълнителна информация, бързо ще я споделя.
Бъдете мъдри, смирени и здрави, и нивгаш не забравяйте 10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ!



03.2014










Рожден ден. Споделен.



Долунаписаното няма да се хареса на всички.
Опипвам почвата отдавна и с изненада установявам, че на пръв поглед разумни и мислещи познати и приятели, реагират доста крайно.
Става въпрос за продължението на темата Благо, творите ли?, както и за някои "нови" идеи, споходили ме покрай това.




ПРОБЛЕМ
Основен проблем за мен е презадоволяването на децата ни.
Говоря за всички нас, които сме на средна възраст, с едно или няколко средно големи деца, средни към високи доходи - абе, т.нар. средна класа. И за да ни е всичкото средняшко, добавям поне средно образовани.
Та, ние - средняците, имаме изключително неприятното схващане, че децата ни трябва да имат всичко, да не са лишени от нищо, да не им се отказва, да не се казва НЕ.
И тук задавам въпрос:
А дали това не е така, защото просто не ни се занимава и обяснява, след като чрез поредната безумна инвестиция на няколко (изберете си между десетки, стотици и хиляди) лева, можем да си осигурим доза спокойствие? Платено.

Ще кажете - "Спечелил съм пари, сам мога да определям за какво да ги харча" и ще сте прави.
Но дали ще сте прави, когато с годините възпитате един малък (впоследствие и голям) консуматор на безмишльотини?

Синът ми е на осем години и още от шестгодишен прие идеята, че няма смисъл да се купуват килограми китайска пластмаса, само и само да минава времето, вместо да сме заедно и да се радваме на тези ужасно бързо отиващи си моменти. С времето прие и идеята за благотворителността, за споделянето на играчките, за нуждите на хилядите деца в неравностойно спрямо неговото положение. Разбира се, имахме остри спорове с г-жа майка му, която (както и повечето ми приятели) ревниво защитаваше тезата, че бил дете и съм му отнемал щастливите мигове и като толкова съм искал да помагам, да съм спрял да си купувам велосипеди... :-)

Защо вадя на показ част от "мръсното семейно бельо"?
Защото съм убеден, че и вашето е такова!
Защото тук не става въпрос дали ще си купувате велосипеди, автомобили и прочее играчки за възрастни, а дали ще възпитате един трезвомислещ и уважаващ стойността на труда индивид.

Баси, зазвучах като пенсионер с размахан пръст...
А не съм такъв. Даже казват, че младея... Обаче сърцето ме боли (малко драматизъм), когато почти всеки месец изхвърлям на боклука играчки и безмишльотини за средно 100-200 лева. Единствено ме успокоява факта, че ги събират бездомници и индианци, които ги дават на техните деца. Но защо да е така?
Защо да плащаме ежегодно данък ПРОСТОТИИ, ако може поне част от тези средства да отиват за по-смислени неща?

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Умните хора са казали, че след като критикуваш нещо, е редно да дадеш твоя алтернатива.
Моята е свързана с рождените дни на децата ни.

1. Ако те са съгласни, че голяма част от получаваните подаръци са безсмислени, неудачни, неизползваеми или просто ненужни, ЗАЕДНО решавате да промените схемата. Детето казва какво би искало да получи за подарък (тук умело модерирате желанията му към нещо полезно) или подаръци. ВИЕ (повтарям, ВИЕ) му ги осигурявате (с или без елемент на изненада), като евентуална (опционно) финансова помощ получавате от баби и дядовци.
2. ЗАЕДНО с детето определяте как и къде да протече празненството, като тук има няколко варианта:

Вариант 1.
Класически, детски клуб.
Канейки гостите, ИЗРИЧНО им заявявате да не купуват подаръци и цветя. Казвате им, че на входа ще има купа, в която ще могат да пуснат предвидените за подарък и цветя средства. В края на вечерта обявявате събраната сума и намерението какво ще правите с нея (отново съгласувано с детето).

Вариант 2.
Експресионизъм, детски дом.
Тъй като все още сме в графата ПРЕДЛОЖЕНИЕ, се предполага, че сте преминали през първа и втора точка. Идеята на този вариант е да направите купона в един от многото детски домове до населеното ви място. Тук наяве излизат много подводни камъни, като най-важното е така да подготвите и осъществите събитието, че да не нараните децата без родители. В този случай трябва много добра подготовка, съгласуване с директора и педагозите от дома, подаръци (или суми) за всички деца, както и постоянство в посещенията. Знам, че малцина биха се захванали с подобна дейност и то не само защото е ангажимент, а защото отговорността е прекалено висока.
Знам, обаче, че имам познати, които биха го направили, като аз самият също ще опитам. Идеята ми е, с помощта на приятели, да се свържа с няколко такива домове и да пробваме всеки месец да правим парти за рождениците. Отговорността е прекалено голяма и обещавам добре да обмисля начинанието, преди въобще да опитам да го реализирам.

Вариант 3.
Импресионизъм, някакъв дом.
Това е свободен сценарий, в който измисляте ваш, пригоден и изпълним за собствените ви виждания и условия детски празник.
Именно този абзац ще оставя с "отворен код". Надявам се евентуалната дискусия по темата, както и бъдещите предложения, да доразвият тезата и това да е от полза за всички.

ЕПИЛОГ 1
Темата е доста деликатна, защото става въпрос за деца.
От друга страна е изключително проста и лесносмилаема - опит за ранен контрол и възпитание срещу потребителското мислене и презадоволеността.
Не се изживявам като откривател, пастор или духовен водач. Опазил ме Господ (здравей, Димо)...
Просто споделям грешните си размисли и страсти, като така си сверявам часовника с другите тиктакащи.

ЕПИЛОГ 2 Проста сметка: - ако са верни данните, че в БГ има 4000 деца в домове, това прави 4000 рождени дни годишно - ако приемем, че 30-40 лева на дете за подарък (дрехи, храна, консумативи и т.н.) са средна сума, това прави 120 000 - 160 000 лева годишно - ако дори САМО 1000 души приемат подобна идея, това прави 120 - 160 лева на дарител
За какво говорим, а?
В Родопите му викат WTF!!!


март.2014



Благо, творите ли?



Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна от тук и понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Вержи

Боби

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп

Златка Димитрова- Супа Бар


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мария (Мимси)- просто един добър човек


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО
РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ
сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...