Ком - Емине с нов рекорд и шампион!

В първи брой на Хипертуршия.сом ви представих един мохикан, в чието интервю споменахме, че тази година ще опита да подобри рекорда по легендарния маршрут Ком - Емине. Досегашното постижение беше на маратонеца Любомир Палакарчев, който преди доста години пеша е минал трасето (около 700 км.) за пет дена и 17 часа.
Нашият мохикан, Райко Стефанов, успя да изпълни заканата си и на 25.07.2011 г. в 6.00 ч. стартира от връх Ком. Пет дена и 12.30 часа по-късно, на 30.07.2011 г. в 18.30 ч., новият рекордьор усмихнато позира пред обектива ми и заслужено си прие аплодисментите.
Само той си знае какво му е било през тези пет дена и скоро се надявам да прочетем разказа му на страниците на www.mtb-bg.com.

Бях истински развълнуван, когато оранжевият кон профуча покрай мен в последните метри преди нос Емине и пожелавам на всеки да изпита това усещане - близък човек да успее в нещо и да сте там, за да го споделите.

Ето няколко хронологични снимки от Събитието.



Така изглеждат нещата десетина километра преди крайната цел - нос Емине.




Километър по-надолу се появи и табела.




Едва успях да извадя апарата, когато го видях да се спуска по финалната права...




Той пък едва успя да спре, за да се поздравим и да поеме заслужената доза аплодисменти.




Папарашка снимка с каска на главата - задължителната протекция след къпане...:---)



Близък план на щастливия шампион.




Изкъпан и проветрен, готов да поеме още поздрави.




Поздравите не закъсняват - посрещачите си правят снимка за спомен.




Отново пред заветната цел...




Може би най-ценната снимка за спомен!




Заслужена бира в края на това приключение...


7.2011
Изкуство от Благоевград - д-р Ловджиева

Често живеещите в определено населено място хора не знаят някои интересни факти за града си.
Тъй като "зеленчукът" в този разговор е от Благоевград, използвам повода да спомена някои факти.
Благоевград (до 1950 г. Горна Джумая) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Разположен е в долината на река Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 метра надморска височина в т.нар. Благоевградска котловина между планините Пирин, Рила и Влахина.
Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара, на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада.
След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая (множество от хора).
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква.
Няма да проследяваме цялата история на града, но с горната информация искахме да покажем, че неслучайно Благоевград е областен център. Днес градът е най-известен с тютюневия комбинат Благоевград - БТ АД, бирата "Пиринско пиво" и двата университета - Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.
Дотук с фактологията, дойде време за живия контакт. Настанил съм се в кабинета на д-р Свобода Ловджиева, виден благоевградски кардиолог. Тук съм, не за да си говорим за медицина, а за да се опитам да покажа колегата и в друга светлина.

Здравей!
Май идвам в най-подходящото време - обедната почивка.

Не си познал - допреди малко преглеждах. Много е вероятно докато си говорим, да се появят още пациенти.

Добре де, явно ще трябва да кажем и нещо за медицината.

Завършила съм Медицински институт в София, след което работих като участъков лекар. Спезиализирах вътрешни болести, а по-късно кардиология и ревматология. Работих като завеждащ интензивен сектор и дълги години завеждащ кардиологично отделение. Две години съм работих в Алжир. Заемала съм управленски длъжности - директор на институт за медицински сестри, зам. гл. лекар по лечебната част.




А откъде дойде изкуството?

То не идва - или го носиш, или не. Появата му може да се провокира от нещо, но трябва да е някъде вътре в теб.
Ще се отклоня малко от темата, като споделя със съжаление, колко много хора нямат потребност около тях да е красиво. Нямат усет за това, което дава истинска наслада за сетивата.
Но може би те не са виновни. Красивото се възпитава.

Това е причината да направя този сайт - опит да създам оазис в посредствеността, като покажа, че интересните и стойностни личности не са изчезнали.

Хубав опит, дано да е успешен.

Да се върнем на изкуството - ти си от страната на меценатството, колекционерството.

В Благоевград има много добри художници, като благодарение на творци като Аргир Манасиев, Иван Милушев, Цветанка Грънчарова, Нина Златева, Методи Душков, може да се говори дори за благоевградска школа.
Малката ми дъщеря, която е омъжена и живее в Америка, създаде художествена галерия. Започна да прави изложби и да представя много български художници. Аз помагах оттук, като се свързвах с нашите автори. Така контактувах с различни, интересни хора, като това ми донесе много положителни емоции.
Нещата потръгнаха и между основната ми професия (медицината), аз се пренесох в един нов и изключително позитивен свят.
След това станах баба и се наложи да отида и аз в Щатите, за да помагам. Разбира се, продължихме да се занимаваме с галерията. Помогнахме на доста художници да популяризират картините си.
Отделно от това, аз самата започнах да колекционирам картини.



Интересно, наистина човек не може да предполага кога и какво ще му предложи живота. Опитът ти с управление на хора не може да не е помогнал в това начинание.

Разбира се, че помогна. Всеки опит е полезен.
Знаеш, че доста години бях Завеждащ кардиологично отделение, а с това компромиси не можеха да се правят. Принципът "строг, но справедлив" е железен.

Какво научи в САЩ?

Много неща.
Научих, че какъвто и където и да си, най-важното е да си човек, и да се отнасяш човешки с хората. Там това е еталон на взамоотношенията - винаги трябва да бъдеш любезен, позитивен, приятелски настроен и да мислиш за хората около теб - дали с твоите действия не пречиш на някого .
Научих, че камъкът наистина тежи на мястото си.
Научих, че парите са много важни, особено там, но не са всичко.
И не на последно място, се запалих по холистичната медицина - пълноценна медицинска система за профилактика и лечение, която мощно подпомага естествения стремеж на човешкия организъм към самоизлекуване. Самата дума "холистичен" идва от гръцки език (holos = цял, цялостен, интегрален).
Без да искам си припомних и принципите, научени от баща ми. Той се интересуваше от природна медицина и имаше цяла библиотека в къщи с подобна литература, макар че по професия беше икономист. Единството на органите и системите в човешкото тяло, синхронът с обикалящия ни свят - все неща, за които често забравяме. Съвременната медицина някак "разчлени" пациента на отделни части. Всеки от колегите работи в неговата си специалност и често липсва обединяващия фактор.
В САЩ успях да посетя няколко холистични центъра, където се вдъхнових от идеята за единство. Започнах да чета такава литература, следя подобни сайтове в Интернет. Станах фен на веригата Whole Foods - екологично чисти и съобразени със здравето храни.

Отрази ли се тази философия на подхода ти в медицината?

Разбира се! Сега много повече държа и обяснявам на пациентите си за предимствата от промяната в навиците, особено вредните. Пушене, злоупотреба с алкохол, начин на хранене, видовете храни, движение...
Убедена съм, че ако болният започне с тези базисни промени, възможността да не се стигне до медикаментозна терапия е голяма. Или ако все пак има нужда от приемане на лекарства, дозите да са сериозно редуцирани. Сериозно се редуцира и отлага във времето и рискът от усложнения при съществуващо вече заболяване.

С какво друго се занимаваш сега, след като отново си в "българския" период?

Работя като доболничен кардиолог в поликлиниката в Благоевград, самостоятелна съм, чувствам по-свободна и имам повече време за близки, приятели, както и за хобитата си.

А те са?

Не искам да ги степенувам, но продължавам много да чета. Философия, хранене - все неща, от които живо се интересувам.
Слушам много музика, всякаква. Важното е да е качествена. Като малка свирех на акордеон - тогава беше модерно. Много се забавлявах.
Друго любимо занимание ми е туризма. Обожавам да ходя пеша. Рила и Пирин ме познават от малка...
Плуване, ски - спортуването под всякаква форма е винаги добре дошло.
Гордостта ми са двете дъщери (едната е преподавател в Американския университет по Европейско право, а другата е кредитен консултант в банка) и петима внуци, които изпълват живота ми с много радост и светлина.

Интересно и забавно е да се говори с теб. Знаем се от 7-8 години, но не те познавах в такава светлина.

Радвам се, че съм успяла да те изненадам приятно.



7.2011
Светски хуманизъм - атеистът д-р Ивайло Динков


Ж.к. Люлин е един от 24-те административни района на Столична община и е с население около 120 000души! Разположен е в северозападната част на град София и включва ж.к. Люлин (най-големия жилищен комплекс в Република България), по-малките квартали Филиповци и Република, разположени извън Околовръстния път и промишлената зона северно от булевард "Европа".

"Гоце Делчев" е южен софийски квартал. Старото му име е Мотописта. Основан е през 20-те години от българи бежанци от Битоля и Битолско.
Какво общо има всичко това с представяния "зеленчук"?
Месторабота.

Д-р Ивайло Динков е ОПЛ в двата края на София. Кръстосва града и раздава здравеопазване.
Широко скроен, с тънко чувство за хумор, любимец на пациентите си.
Днес, обаче, няма да си говорим за медицина, а за религия, мирогледи и световни конспирации.


Новият кабинет (ул. Деян Белишки 60) ти стои наистина по-добре. Пожелавам на всички колеги да работят при такива условия!

Присъединявам се към пожеланието. Струваше ми доста усилия и лишения, но крайният резултат е задоволителен. И в Люлин се чувствам добре, но тук буквално съм като у дома си.

Знаеш, че си имам дежурен въпрос...

Знам, знам... така като си гледам талията мисля, че най-подходящ зеленчук за мен ще е доматът.

Самокритично звучиш някак.
Ако продължим метафората, това значи, че си обичан, популярен и ценен.

Щом казваш... (смее се).

Кратка биографична справка?

Роден съм в София, обикновено соц-детство.
Медицината "покълна" в живота ми към девети клас, когато учех в гимназия с биологична паралелка (21-ва гимназия, София). Човешкото тяло и неговите детайли ми правеха силно впечатление. Освен това устройството, функционирането му - всичко това си беше една голяма загатка.
В 12-та поликлиника (Люлин) работя още отпреди реформата. След като завърших през 1991-ва година, се залюбихме с неврологията и 1992-ра започнах работа в неврологичен кабинет в болницата на град Радомир - там си намерих свободно място. Три години по-късно, вече събрал доста опит, започна романтичната ми връзка с 12-то ДКЦ.
Отново в неврологичен кабинет, ентусиазирано заработих на люлинска почва, но с времето установих, че любовта ми към неврологията бавно, но сигурно започва да гасне. Причината бе, че големите възможности за диагностициране на едно неврологично заболяване не корелираха с възможностите за лечението му. Този факт не ми допадна, а и по това време стартира реорганизацията на доболничната помощ и реших да стана ОПЛ. И така до днес.



Тук някъде започва и интересът към по-различното.
Доколкото знам, при теб това е психосоматичната медицина.

Точно.
Лекуваме пациентите си по готови схеми, а би трябвало подходът да е индивидуален. Не бива да се разделят болният от болестта. Точно поради тази причина се запалих по психосоматичната медицина.
Oще древните цивилизации са лекували тялото като част от от нещо общо - човек+съзнание. Битът, взаимоотношенията между хората, ежедневните проблеми рано или късно се изявяват под формата на болестно състояние. Много ми допада поговорката, че "всички болести са от ядове, а ядовете са от гадове"...

Психосоматичната медицина стъпва на сериозен фундамент. Изповядват ли колегите това мнение?

Много малка част. Колегията се занимава да лекува симптомите, а не причините. Не случайно за специалистите има една шега, според която те знаят все повече за все по-малко неща.

Разбрах, че си искал да специализираш психиатрия?

Да, но бързо се отказах, след като видях как в повечето случаи професията на колегите бавно, но сигурно се превръща в диагноза... Шегувам се.

Поводът за това интервю е интересът ти към т. нар. светски хуманизъм - форма на атеизъм, философия, която стъпва върху логиката, етиката.
Би ли споделил нещо повече?

Винаги ме е вълнувало скритото, необяснимото, мистичното. Най-лесно е да кажеш "неведоми са пътищата Божии" и да не се занимаваш.
Аз, обаче, искам да се занимавам.
Религията - такава, каквато е по света, е силно изопачена. Вече на всички е известно, че Църквата е просто форма на управление на малцинството над мнозинството. Спекулациите с вярата на хората, или просто с тяхното невежество, винаги са били силен инструмент.
Моята религия е науката, логиката, морала. Светският хуманизъм е различен от доста други видове хуманизми. Въпреки, че постулира, че човешките същества са способни да бъдат етични и морални без религия или бог, това далеч не значи, че счита хората за добри по своята същност.

В крайна сметка човекът над Природата ли е?

В никакъв случай! Ние не сме някакви висши същества, просто сме част от заобикалящата ни среда.
Светският хуманизъм се нарича още научен хуманизъм. Последователите му смятаме, че той е "единственият мироглед, съвместим с растящото научно знание на истинския свят и на природните закони" (Е. О. Уилсън).

Помага ли ти тази доктрина в реалния живот?

Разбира се - нали точно това се визира в постулатите. Именно реалният живот е факторът, който ни подлага на едно или друго изпитание, а оттам и на вземане на решения. Когато човек е здраво стъпил на замята и следва пътя на логиката и рационалното, няма как да кривне много встрани.

Предполагам, че в интернет има доста писано по въпроса.

О, да. Сайтът (блог), който най ми допада се казва Атеизъм. Доста находчиво е иронизирано и посланието - "Не четете този блог, защото е грехота".
Друго много добро и популярно място за четене и гледане на "неудобни" литература и филми, се казва Колибка. Оттам можете да си изтеглите невероятно много информация за какво ли не.

А какво става, когато ни подгони параноята?

"Лошото" на познанието е, че доста тежи. Когато знаеш, че светът умишлено се тика към една или друга посока, когато се докоснеш до грижливо крити през годините истини, започваш да (си) задаваш прекалено много въпроси. Ето тук е мястото на здравата психика и логиката. Иначе наистина можеш да психясаш...

Скок в друга тема - как се справяш с малкото си свободно време?

Бягам надалеч, по възможност в Родопите. В пазарджишко има едно село, Виноградец. От там е родом баща ми. Там провеждам моето "клинично проучване" за борба със стреса. Засега успешно. Не е двойно сляпо и рандомизирано, но дава отлични резултати!
Друго любимо занимание ми е правенето на къщички за птици. Последно се запалих да направя и за прилепи - в интернет има доста информация и чертежи.
Преди години се интересувах много от астрономия и имах за хоби направата на слънчеви часовници. Досега съм направил три, като амбициите ми няма да спрат дотук.



За какво мечтаеш?

Големите неща, за които мечтая, сигурно никога няма да се сбъднат. Затова ще ви споделя едно от малките - искам да си имам овощна градина, далеч от града и пациентите, в която да поработвам... и да не забравям кой съм, откъде съм и за какво съм!



7.2011
Екстремно и опасно - Теодор Петров


"Зеленчукът", който ще ви представя по-долу, е най-млад от досега интервюираните. Само на 20 години е, но зад гърба си има натрупано завидно количество екстремизми и живее меко казано динамично битие.
Скейт, маунтийнборд, сноуборд, колоездене, автомобилизъм, кайтинг ... има и още!
Завиден списък с интересни и доста екстремни хобита, като целта на срещата ни с Теодор Петров е да ви запознаем с поне част от тях.

Сигурно си разбрал, че имам традиция да питам гостите си като какъв зеленчук се определят?

Да, прочетох го и в началото си мислех, че би ми отивала онази червената и едра чушка (капия, бел. авт.), но като се сетя колко обичам добре узрелите домати, чушката минава на заден план.

Доматът повежда в зеленчуковата ни класация!
Екстериорът или интериора му те привлича повече?


И двете.
Когато е узрял е лъскав, наситено червен, здрав и достатъчно издръжлив.
От друга страна е вкусен и може да се комбинира с почти всичко.

Добре се справи с метафоричната ми игрословица!
Очаквах отличен резултат, защото те познавам и като луда глава, но и като интелигентен и нахъсан екземпляр. Да търсим ли в детството ти провокация към екстремното, или си го носиш?

Май си го нося. Брат ми е същия като мен. Сигурно има някакъв ген, който да отговаря за тези неща.
Иначе като малки основните магарии ги правихме в Лом, а не в София. Баща ми е оттам, а ваканциите бяха дълги и достатъчни.

Ще опитам да подредя екстремния ти пъзел, като започна от колоезденето. Ти си на ход.

Там всичко започна с 16-инчовото детско колело на майка ми. С него се научих да карам и така до първия ми китайски BMX (bicycle motocross). След като животът му изтече, взех BMX-са на брат ми, той издържа малко повече.
После се сдобих с едно хром-молибденово колело с прецаkaна вилка, която смених с един двукоронен Chili Works от илиенци и така сглобих първия си "боен твърдак". С него бяха и най-бруталните ми изпълнения от детските години.

Разбрах, че и шосето не ти се е разминало?

Да, познавайки ме, сигурно ще ти се стори странно да ме видиш на "шосейка", но имаше и такъв период. Снабдих се с едно шосейно "Пежо" и го въртях поне година.
Хронологично тук идва момента, в който попрекъснах вело-заниманията си и настъпи скейт-периода.

ОК, ще поскачаме от тема в тема - нещо за тази част от живота?

Не станах световен шампион, но бързо овладях основните трикове и прекарах немалко дни в олита, пързаляне на ръбове, мятане на стълби, падане и каквото се сетиш, че може да се прави със скейт.
Събирахме се основно пред Музея на земята и хората, НДК и от време на време на Паметника на съветската армия, за да сме поне малко "В крак с времето" ...:-)

Тогава си бил 6-7 клас. Как мислиш, кое е по-полезно - да се седи с часове пред компютъра с поредната екшън игра, или да се трополи по плочките със скейта (за ужас на минаващите пенсионери)?

Направо ми зададе отговор.

Така е, тествам те. Отново отличен.
Скейтът е отстъпил място на?

Лятото свърши, след него и есента, дойде зимата, а с нея и зимните спортове. От малък карах т.н. snowblades, което са къси ски и се карат без щеки. С тях направих доста идиотщини.
След това дойде рожденият ми ден и приятелите ми подариха първия сноуборд. Тогава разбрах колко по-як е сноуборда и целия сезон се разцепих от каране. За съжаление последние години не карам чак толкова много, но си ми остава голяма страст и всяка зима тръпна да се кача. Особено предстоящата.
Зимата свърши и отново погледнах към скейта. Не след дълго в едно списание видях за пръв път Mountainboard.
Още докато карах скейт си правехме състезания кой ще стигне най-далеч през тревата и винаги печелех. Като видях маунтийнборда си казах, че това е моя борд. Големи и здрави колела, закрепени към доста по-голяма от скейта дъска, по-висока проходимост, по-голяма скорост.
Всичко това в офроуд-условия, комбинирано със скокове и трикове като при сноуборда дава свръхдози адреналин!
Какво повече да искам?

Свободно време да го практикуваш...

Да и го имах достатъчно . Бях ученик - дълги ваканции, много свободно време, Витоша на една ръка разстояние.

Пазиш ли си всичките спортни "играчки", имаш ли време да ги поразходиш навън?

Разбира се, че ги пазя. Вложил съм доста емоции и труд в тях и не бих ги зарязал за нищо на света. Знам, че някой ден, недай си боже, ако ми се прецака живота, ще имам арсенал от "устройства", които да ми го осмислят.
Колкото до свободното ми време днес, все по-трудно го намирам.



Връщам те на колоезденето.

Важната за мен година, касаеща планинското колоездене е 2006-та. Тогава интересът ми към велосипедите се върна с лихвата.
В девети клас, след като работих цяло лято, събирах пари, купувах части и в един щастлив ден се роди първото ми сериозно планинско колело. Намерих една американска рамка "MARIN" която ми пасна перфектно. Започнах да карам доста и освен, че задобрях физически, започнах да осъзнавам какво колело ми трябва.
След задължителните ъпгрейди, в един момент си купих голяма вилка, но с Марин-а явно нещо не се харесаха и на втория месец се пукна на челото. Заварих я и до ден днешен чака да бъде сглобена.
Въпреки, че ремонтът мина успешно, ми стана ясно, че ще ѝ търся наследник. Последва огромно ровене в интернет и срещнах Рамката!
Става въпрос за Duncon cocker. И нейната история беше интересна. След забавяне от поляците, рамката пристигна в ранния следобед на деня преди да замина за Гърция, а няколко часа след това си взех прясно боядисаните голи шини. Хванах един сервиз точно преди да затвори и броени минути преди заминаването ми монтирах чашките и средното - нещата, за които ми трябваше специален инструмент.
Изтеглих упътване за плетене на капли, напълних един кашон с части, рамката на багажника и тръгнах към Гърция. Намерих един гръцки майстор да ми наплете каплите, но човекът не беше виждал 20мм ос и каза че може да ми наплете само задната.
Предната остана моя грижа и така вечерта в 11ч., в деня преди 4thThassos Cup '08, направих първия тест драйв на Cocker-ра. На следващия ден в осем сутринта бях на старта на едно от най-тежките състезания на Балканския полуостров, без да съм карал от пет месеца, почти нулева физическа подготовка, с току що сглобено колело.
В крайна сметка, с малко донатягане на предните спици, завърших успешно на 118-та позиция от около 160 участници и с това започна "състезателната ми кариера".
Със същото колело се развиваме взаимо и до днес, като съм повече от доволен от представянето ни. Комбинацията от уменията ми с BMX-са от детството и силно разнообразния планински терен ми помогнаха да си изградя собствен стил, на който и досега мнозина се чудят - "...как така върти толкова нагоре с това тежко колело и голяма каска, а надолу подскача като котка и лети отвсякъде...".



От няколко години участваш и на повечето състезания, като буквално си започнал с летящ старт на Велорали "Черни връх".

Да, след първия Тасос започнах да карам сериозно и вече с новото колело се класирах на второ място в групата юноши старша възраст на Велорали Черни връх, което беше второто ми състезание. И така се започна: 2-ро и 3-то място (лош късмет, иначе можех да съм първи) в "Път за никъде" в Банско, поредица от първи и втори места в изданията на М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р., редовни участия в повечето състезания в България, както и на о. Тасос.
Като се замисля, доста лош късмет ме е спохождал по състезанията. Доста пъти ми се е изплъзвала стълбичката заради изгубване, скъсана верига или ухапана от змията гума (т. нар. snake bite - прекълцване на гумата).

Ориентирал ли си се към някакъв отбор, или предпочиташ да си солов играч?

Ситуацията с МТБ-спорта у нас не дава кой знае какъв избор. Дали ще съм в отбор, или не, всичко е на базата самофинансиране.
Участвам в състезанията по няколко причини. Най-вече заради невероятната атмосфера и емоции около тези мероприятия, за да покарам на ново място с много хора, заради олимпийския принцип, или пък просто за да си сверя часовника спрямо предишна година и спрямо другите райдъри.

Откакто те познавам и като знам на какво си способен, мога да кажа, че часовникът ти е доста точен...

Така казват.

Автомобилизъм е другата ти страст. Там как се започна?

Още като дете всякакви неща на колела ми бяха адски интересни. Количките бяха едни от основните ми и любими играчки и още на 4-5 годинки знаех всички марки. Отделно баща ми също е запален по колите и това оказа голямо влияние в детството ми, особено в моментите, в които заедно с дядо ми и чичо ми ремонтирахме Алеко-то. Мога да кажа, че съм закърмен с инструменти, механизми, ремонт и ровичкане из всякакви устройства.
На 18 г. се сдобих с първия си автомобил, малката ми мечта - червено Пежо 205 1.6 GTI. След няколко месеца активна употреба, скъсах ремък и в последствие разглобих и ремонтирах мотора. Покарах още известно време и в един момент настъпи "голямата промяна".

Каква е историята с "голямата промяна"?

Това е типичен пример за принципа "от копче - балтон".
Прецака ми се вътрешното каре и аз си купих цяла полуоска втора ръка, която се оказа по-голяма, от 1.9 кубика. Реших, че това е знак.
Купих и другата полуоска заедно с шенкелите и Проектът започна - смених двигателя, скоростната кутия, спирачките (всичко от Пежо 306 1.8 16v 97г.), както и окачването с регулируемо. Файдата от цялата работа беше доста по-нисък разход, много повече вървеж и невероятно удоволствие както от шофирането, така и от самия процес на изграждане на колата.
Стана истински звяр и гордо мога да заявя, че сам съм създал тази кола, точно като мен - универсален боец.



Пробвал ли си да се състезаваш с нея?

Активен член съм на Пежо Клуб България и тази година участвах на 6-тия Национален събор на картинг пистата в Хасково. Имаше състезание по тайм атак, като на квалификациите дадох пето време, което беше най-добро от 205-ците, които бяха от 150 коня нагоре (моите са 110).



Похвално, току-виж те забелязал някой мениджър.

Това е по-вероятно да се случи с колелото. Правя всичко това за удоволствие - обичам адреналина и затова всичките ми занимания са свързани с него.

Като каза адреналин, нека споменем и най-новата ти страст - кайтинга.

Тук наистина адреналинът е в изобилие. Откакто започнах да се занимавам и с това, мисля, че досега не съм имал по-екстремно хоби.
2010-та се запалихме с брат ми и започнахме да четем и събираме информация. Бях решил да си взема истинско хвърчило за кайтсърф, около 8 кв.м . Разубеди ме един от пионерите на кайтсърфинга в България, след като ми разказа някои истории. При недостатъчна подготовка, лоша преценка на ситуацията, или лошо стечение на обстоятелствата, голямото крило може да се окаже убиец. Вятърът е непредсказуем и понякога за секунди може да се окажеш в безпомощно състояние.
Тогава реших, че е добре да започна от по-малко, тренировъчно крило, с повърхност 3,5 квадрата, с което да тренирам на земя. Тази година се оказа, че съм постъпил правилно, защото при едно от каранията ми излезе вятър със скорост около 35 м/сек и доста ме размята по поляната. Добре, че имах протекция. Не ми се мисли какво би се случило, ако бях с голямо крило...

Предполагам, че използваш борда за това си занимание.

Точно.
Маунтийнборд + кайт = кайтборд и много адреналин.
Предстои лятото, а с него, дай Боже, да се докосна и до истинския кайтсърф, но дори и да не успея, след това идва зимата, където уравнението е същото - просто ще заместим маунтийнборда със сноуборд.

Така като те слушам, не останаха много екстремни спортове, от които да не си опитал?

Такъв човек съм - влече ме адреналина и не мога да го спра.

Какво те влече да кажеш за изпроводяк?

Поддържайте баланса във всичко, усмихвайте се по-често и правете каквото трява, пък да става каквото ще!
И винаги ползвайте протекция, дори и в леглото! :-)


7.2011