БАЛКАНЧЕ




Когато в това интервю с госпожица Мануела Дренска (повече известна като Ману) си пожелах, че "Искам да карам с Ману", не вярвах да стане.
Е, стана!

И не само се сбъдна, а взех, че станах и част от проекта БАЛКАНЧЕ, с който Ману има желанието да показва на опитни байкъри от EU красотите родни. Докато карахме по пътеките и наблюдавах как немците събираха пластмасовите отпадъци на нашите "туристи" осъзнах, че имаме и спешна нужда от "внос" на компактни групи западно влияние... Но, това е друга тема.

БАЛКАНЧЕ-то бе представено от четирима байкъри, приходящи колеги от страната и един "Мама" - шофьор, оператор, сценарист и добро настроение - Коста.
Целта бе да "утъпчем" траковете на едни от най-добрите маршрути за планинско колоездене у нас, доколкото това е възможно за осем дена. Моята функция в това начинание се връзваше с факта, че познавам терена.

Решихме да започнем със Стара планина, тъй като от байкърска гледна точка тя е най-гостоприемна, достъпна и предлага десетки главоотнасящи спускания по южните си склонове. Спускането от хижа Чавдар трябваше да е първо в списъка, но след като се оказа, че разполагаме с "пълнометражен" 17-ти август, погледите бързо се насочиха към връх Свищи плаз.



DAY 1 DAY 2 DAY 3 DAY 4 DAY 5 DAY 6 DAY 7 DAY 8 ЕПИЛОГ







Златица - хижа Свищи плаз - връх Свищи плаз - Златица

Повече за маршрута можете да прочетете, избирайки горния линк. Там са и GPS следата, снимките и видеото от първото ми качване. Предложих го на Ману, тъй като красотите на Балкана + нивото и сложността на трасето бяха идеалното начало! Не много натоварващо качване, съчетано с изключително скоростно, но и технично спускане.
След като преминахме първата част (камъни, скали, сипейна сухоежбина и сериозен наклон), попаднахме на едно светло зелено петно, наричащо се местност Старата бачия - т.е. място, където се е бачкало... :-)
На това място, господата Хитов, Левски и Тотю, през 1867 г. са си поиграли на криеница с една турска потеря, като резултатът не е бил много благоприятен за турците...
Век и половина по-късно, група наточени МТБисти се метнахме по пътеката към Златица, за да разберем, че адреналинът е изключително приятен хормон! Неслучайно, в първия клип нарекох гората вълшебна - там можете да намерите всичко необходимо, за да сте щастливи на велосипеда си. Допълнителна доза щастие ми беше доставена и от факта, че можех да карам с хора, които определено знаеха повече от мен, а това дърпа страшно много!
Но какво е едно хубаво каране без скара-бира в края?
Нищо!
И за да не пропаднем в Нищото, след като прибрахме доспехите и поуспокоихме пулса, чевръсто заехме позиция в местното кръчме, където вече сме близки с персонала... :-)











Вежен (от юг) - хижа Ехо - хижа Козя стена - Чифлик
След като започнахме с ударното спускане от връх Свищи плаз, летвата беше вдигната доста високо. Групата знаеше, че ни очаква един от най-силните, но и тежки дни в програмата. Наясно съм, че за мнозина бутане и носене близо четири часа не е колоездене, но пък и знам, че всеки метър нагоре си заслужава усилието! Класическото качване на Вежен е от север - описал съм го тук, но южното е много по-красиво. За доброто настроение този ден се грижеше и пристигналият на самоход предната вечер Райко. Който го познава знае, че и цял ден да носиш байка на гръб, щом Райко е наоколо, времето минава неусетно. За първи път (от четири) на върха беше почти без вятър, слънчево и ясно. След като се наснимахме и намотахме, стрелките на часовниците сочеха следващата цел - хижа Ехо.
Мощна езда по ръба на Балкана, съпроводена от няколко шеметни спускания, подсичания и кратки избутвания - един от най-богатите маршрути, които съм карал. Двете видеа и снимките показват достатъчно подробности, като новата отсечка към класическия маршрут беше връзката между хижа Ехо и хижа Козя стена. Гостите от Германия просто нямаха думи и по трасето се чуваха само възклицания и междуметия, ясно издаващи настроението... А когато започна участъкът между Ехо и "Ушите", сигурно сме огласяли билото чак до Беклемето - уникално бърза и палава пътека! Последното за деня побутване е в края, но не е нищо особено, с изключение на един участък непосредствено преди хижата. След като подминете табелата "Опасно ...", на следващото "кръстовище" поемете нагоре, вляво. Така ще избегнете немалко "Мамата"!

Никой от гостите не можеше да повярва, че след целия този кеф, изпитан от началото на спускането от Вежен, тепърва предстои още... и то какво - спускането към Чифлик! Колкото и да бяхме изморени, теренът и скоростта бързо ни вдигнаха, като се започна каране, което трудно се забравя. Гората от северната страна на Балкана е "правена" като за МТБ - стръмно, технично, скоростно и надъхващо... и има мнооого!
Финалната серия с корените е достойна за всяко DH трасе, а обратния наклон на пътеката в края - за всяка реанимация... :-) Въпреки изключително тежкия терен и цялото помотване, успяхме да се приземим в къщата за гости (Стомните) още по светло. А там какво едене и пиене падна..., но това е тема за друг жанр.











Беклемето - хижа Дерменка - село Иганово

Третият ден беше планиран да е с по-леко каране, поради тежкият втори и още по-тежкият предстоящ четвърти. Наличието на бус ни позволи да се качим до Беклемето моторизирани, а оттам до Дерменка е почти равно. Гостите разглеждаха облещилата се от вси страни панорама, щракаха с апаратите и благородно завиждаха на даденостите ни.
Времето вървеше перфектно, дежурното хапване на хижа Дерменка на ниво, кучката се беше окучила, а птичките ведро птичкаха... т.е. налични бяха всички условия за едно прекрасно и неангажиращо спускане към Иганово. Излязохме от гората, изтикахме дежурното тикане, накичихме наколенки и прочее протекция, и с бодро въртене се метнахме по пътеката към селото.
Запомних я тази дума - ПЪТЕКА!
В следващия час ми се наложи да я употребя десетки пъти... :-)

Преди да обясня защо, редно е да уточня нещо за спътниците си.
И тримата живеят и карат в Германия и Австрия. Обиколили са почти всички известни трасета, а в Алпите сигурно могат да се придвижват с превръзка на очите. Двама са професионални водачи на групи, преминали обучения и занимаващи се с това от години. Хората са свикнали да карат на сигурно, да носят отговорност за доверилите им се байкъри, да пазят природата. Все неща, които мога само да адмирирам!

От друга страна, избраната от мен пътека е официална, съществуваща и макар не много често употребявана - налична и отлична. Има опция да се следва на 100%, както и да се посъкрати, упражнявайки по този начин любимата дисциплина "хвойнинг" (МТБ сърфиране по върховете на вълните от хвойна).

Връщам се на думата ПЪТЕКА.
След като минахме първите няколкостотин метра и зад гърба си чувах възторжени възгласи, теренът стана доста стръмен и аз по навик започнах хвойнинга. Тъй като съм карал по този маршрут и знаех много добре къде водя групата, си позволих повечко скорост и импровизации. Възторжените възгласи обаче изчезнаха, както и усмивките от лицата на останалите трима. На въпроса ми какво става, те доста стегнато отговориха, че пътека липсва, няма "флоу" и като цяло това е едно доста опасно начинание. Помислих, че се шегуват, защото откъм знания и умения хората са доста по-напред от мен и дори не допусках, че гореизброените причини могат да спънат карането им по този прекрасен терен.
Разбира се, това не ми попречи да се раздам на 100% до самия край, но вечерта при анализа на трасето се наложи да им обясня, че идеята на този трети ден е да се покаже и каране в стил С.К.А. - все пак, практикуваме го всяка седмица. Очевидно, гостите на ставаха за С.К.А.нархисти. Не и в този формат.

Видеото е с ракурс само от моята рамка, тъй като замотахме материала от втората камера... :-)












Паниците - връх Ботев - хижа Васил Левски - хижа Хубавец - Карлово

Когато се наложи да напиша или спомена името Ботев, винаги се сещам първо за върха. Не искам да поставям на заден план "онази лудетина Ботева" (така го е наричал Левски), но тези близо 35 километра (от Паниците) дундуркане по чакълестия път никога не са ми били по вкуса. Вярно е, че с добро темпо и весела компания се мятат за около 4 часа, но все пак са си едни 35 километра...

На върха ни посрещнаха майсторите, ремонтиращи повредената кула, както и възсимпатична група девойки, които замалко да ни накарат да им покажем обратния път до хотела. Разумът надделя над нагона и бързо се метнахме към заслон Ботев, където празните ни стомаси получиха пресни хранителни вещества под формата на вкусен омлет. Там се видяхме и с господата Кибиков и Ко., техните нежни половинки, както и една геройски поела по трасето на КЕ амазонка. В шеги и закачки времето си течеше, а тепърва имахме да качваме масива Равнец, за да се спуснем първо към хижата, а оттам и по лудата пътека към Карлово.
Качихме понатежалите си стомаси отново на байковете и по бързата пътека скоро се озовахме на "Петолъчката". Докато се почесвахме, разсъждавайки дали ще се наложи да използваме фарове, Провидението проговори чрез устните на Ицо - "Защо пък да не се пуснем през хижа Левски"? Защото това беше план Б, а и участъкът между хижите Левски и Хубавец не бях го карал. Но след като въпросът беше вече зададен, а и доста ме мързеше да бутам отново към Равнец, нямах нищо против това раздвижване в сценария. Ману и Том също бяха ОК, и спускането започна.
Бързам да уточня, че това СПУСКАНЕ трябва да се изписва с главни букви. Типично ендуро, събиращо в близо петнадесетте си километра всичко, което може да иска един опитен карач - тесни подсичащи пътеки, мощно горско суркане, технично каране по поречието на Голямата река, скалите и улеите в края... Който е карал там знае, който не е - ще отиде. А има и видео. След като финиширахме в Карлово, всички бяхме толкова нахилени и презадоволени, че за остатъка от вечерта май нямаме много спомени... :-)











Трансфер от Паниците до Сапарева баня, нищоправене... :-)

Сутринта на Ден пети беше благословена - не гонехме графици, нямаше аларми за събуждане, нормална закуска, отпускарско размотване...
Защо ли?
Защото предстоеше трансфер до Рила и по-точно, до Сапарева баня. Помахахме си с Ботьо, обърнахме му гръб (на снимката) и се натоварихме в мултивана.

По пътя направих небрежен опит да предложа следобедно каране над дупнишка Бистрица, където пътеките буквално отговарят на стандарта КЧВ (Кърти, Чисти, Вози), но компанията ме погледна с онзи меланхоличен поглед, с който се гледа след четири дена хардкор по Стара планина... разбрах ги.

След като се настанихме в Лазовата къща, последва мощно "каране" в/над/около минералните води в бълбукащия от руснаци нов комплекс, а вечерта изпрезентирах предстоящия ударен Ден шести - спускането от връх Ташмандра към село Овчарци!











Сапарева баня - връх Ташмандра - село Овчарци

Всеки един ден от програмата на БАЛКАНЧЕ ми е особено близък и любим, но пътеката от Ташмандра носи по-особен заряд. Трудно е да опиша с думи това, което се усеща при спускането по този маршрут. И тикането през гората, и гледката след това, и сиренето на Крум от мандрата под върха... всичко се събира в един уникален букет, който със сигурност отключва тези по-особени вибрации!

Тъй като предния ден бяхме отпочинали, Ден шести стартира със свежо горско бутане през гората над Зелени преслап. Скоро след това се озовахме на открито, къде всички наизвадиха фотоапаратите - Витоша позираше най-безсрамно, последвана от Плана, Верила и рилското било. Докато се наснимаме и хоп - мандрата на Крум! Там какво лапане падна - не вярвахме, че овчето сирене може да е толкова вкусно... :-)
След пожеланията за късмет и нови срещи (на следващия ден отново бяхме там), набързо се озовахме на върха. Отново фотки, мотки и започна надолуто. Трябва да отбележа, че това надолу е малко измамно, защото веднага след върха има леееко изкачване до следващия (Градена бачия). Приемете го като forplay...

Същинската част започва след това - образцова пътека за образцови карачи! Няма да изпадам в излишни възклицания, просто ще споделя какво казаха хората накрая - " ...една от най-яките пътеки, които сме карали"!
А са карали доста.











Сапарева баня - връх Ташмандра - връх Кабул - езерата - Рилски манастир

Този маршрут беше нещо като план "Б", в случай, че до язовир Калин не можеше да се стигне с буса. Решихме да не рискуваме с проверки, а да заложим на сигурно. Заданието включваше Рила, Рилски манастир, еднодневно каране и максимална доза забележителности. При положение, че бяхме в Сапарева баня и предния ден карахме Ташмандра, логично в главата ми се наредиха детайлите, като за финалните щрихи помогна и г-н Ботушаров.

Коста ни качи отново до Зелени преслап и отпраши за манастира, а ние мощно нахлухме в гората, където вече се чувствахме в свои води. Мисълта за овчето сирене на Крум ни даваше по още една конска сила в бутането и скоро цъфнахме пред мандрата, този път подготвени - дарихме бири, ядки и бисквити, като с бисквитите само Ману знае какво се случи... :-)

Връх Кабул се предаде лесно, а после е почти равно - чак до езерата. Очакваното - "Уаууу...", което се изтръгна от устите на гостите при вида на тази рилска забележителност, отнесе притесненията ми, че тълпите туристи ще развалят добрите впечатления. Докато избутаме до Раздела, влязохме в ролята на местна атракция - всички искаха да се снимат с нас, задаваха странни въпроси и като цяло се държаха неадекватно. Повечето от вас познават тази ситуация, така че бързо минавам на спускането.

За разлика от класическия маршрут Пастра - Калините - х. Иван Вазов - Рилски манастир, този път имахме опцията за започнем надолуто от Раздела. Това означава, че не пълзим в долината, а подсичаме Вазов по една възкамениста и вдълбана пътека, гарнирана с доста коне. Беше забавно, но истинската веселба дойде, когато стартирахме същинското надолу! Линкът горе описва пътеката, но аз отново да си кажа, че любима ми е средната част - преди да се влезе в гората над манастира.

Гостите се раздадоха, местните също, единствено в кръчмата след това не ни дадоха нищо особено... даже ни взеха. :-)













Велорали Черни връх - вариант "Кривата"

Неслучайно спускането от Черни връх беше оставено за десерт. Бях сигурен, че гостите ни ще цвилят от удоволствие още след първите няколко метра от пътеката! Всеки, който е карал по това трасе, знае за какво говоря. Който пък не е, ще разбере от видеото.
Точно се шегувахме, че в края на БАЛКАНЧЕ е време да ни повали и малко дъжд, когато над Витоша небето посивя и откъм Перник започна да гърми. Бях доволен, защото си мислех за клипа да използвам два яки кавъра на Umbrella и тайно се надявах да попръска... Освен това, знаейки какво суркане ще падне по "кривата" пътека в края, дъждът си беше направо добре дошъл.
Изчакахме в хижата на по чаша чай, бурята се завъртя над София и пое към Балкана, а ние си припомнихме за какво сме се качили. Екшънът започна буквално от първите няколко метра на спускането. Бързата линия е вдясно и след като всички я усетиха, беше истинско удоволствие да гледам (и карам) как хората се мятат между камъните. По това трасе толкова бързо и мазно досега не бях минавал!
След като минахме Кумата и навлязохме в онзи палав горски участък, адреналинът се качи допълнително, защото се оказа, че откъм Перник идва втора дъждовна вълна. Когато (спомняйки си за прословутата немска сигурност) учтиво попитах дали искат да изчакаме Коста да ни прибере от някоя хижа, единодушно прозвуча "Продължаваме"!

Е, как продължихме - изтребители! Подминахме Момина скала, "плюещата чешма", шосето към Копитото и в гората пичовете (Ману също е пич) не вярваха на очите си - тепърва започваше "на шпека най-убууту"! Мощен колективен оргазъм (пореден за деня) предизвика гледката към следдъждовна София от панорамката в началото на "кривата" пътека, а след това думите са безсилни да опишат спускането.
Горният абзац стана доста емоционален, но отговаря на 100% от атмосферата в групата. Когато си ударихме ръцете на площада в Бояна, съжалих, че никой не засне тези физиономии на щастливи хора.








Като в рекламен блок, за име на това представяне избрах "Осем дена, Седем пътеки, Три планини".
Знам, че за сериозните карачи и старите планинари това ще звучи като поредната тресня на Великов. Само че този път не е на Великов, а на човек, който е много по-навътре в планинското колоездене и туризма като цяло. Този човек се казва Мануела Дренска и желанието ѝ е да има по-често поводи да се връща в България, съпроводена от малки, компактни групи истински карачи. Хора, които не само ща вземат със себе си спомена от видяното и емоциите от преживяното, но и ще оставят тук опита и културата си.
Стискам палци на Ману да успее в това си начинание и се радвам, че бях полезен със скромните си МТБ познания.



08.2013.
Политическа омраза



Преди време и по друг повод се наложи да словоизлияня позицията си на тема ОМРАЗА (в Родопите му викат ХЕЙТ). Отново се връщам на тази тема, но този път с политически привкус - логично, провокиран от случващото се в държавата.

Какво всъщност се случва в държавата?
Много се изписа за Протеста, красивите, умните, ситите... и техните антиподи - грозните, елементарните, гладните. Тепърва ще има да се пише за вторите, защото "когато зимъска сняг забръска", на временно управляващите (ако още управляват) ще им залипсват първите...

Но, да не се отклоняваме.
Та, в държавата се случва това, че вместо едни хора да се поучат от други хора и да поведат хората като хората, те продължават да се окопават и насъскват едни други с огромна доза ХЕЙТ (по родопски)!
Добре де, не всички и не на всяка цена, но го казвам, само защото т. нар. Реформаторски блок май остана единствената ни надежда.

Искате конкретика?
Моля:
- комунистите са червени боклуци
- БСП са престъпници и продажници
- съдебната система е пълна с кадри на ДС
- Русия ни третира като троянски кон и евтина европейска губерния
- Борисов, Станишев, Олигарски, Сидеров са марионетки
- Доган дърпа конците на всички
- ...

Знам!
Всички го знаят!
И в Европа и САЩ го знаят!

Стотици факти, един от друг по-неоспорими и нанасящи болезнени рани върху ни!
Хиляди достойни българи, които вече втори месец скандират по улиците, търсейки възмездие!
Милиони наведени глави, които ги подкрепят, но идиотизирани от пропагандата, незнаещи все още откъде и накъде духа вятъра...

Не знам дали ми се получи градацията, но със сигурност знам, че на целия този епичен и революционен фон, нещо ми нагарча! И това нещо се нарича политическа омраза. Лалене, говорене, въртене в кръг, недоизказване, бягане от отговорност... като цяло - чесане на езиците, без от това да произлезе нещо конкретно, градивно и позитивно.

Истина е, че на "ситите" ни писна.
Истина е, че е време за революция.
Истина е (като в онзи виц), че "требе да има ред"!

Факт е обаче, че живеем в 2013-та година, когато тези неща не стават "с гол в ръката нож". И с Калашников не стават. Стават с личности, лидери, мисъл, лобиране, реализъм и позитивизъм. Стават с привличане на хората за една кауза, а не с насъскване и седесарски лозунги. Не, че още не са актуални (за съжаление), но изказът е отдавна друг.
Заменете "червени боклуци" с "имате ли внуци".
Освежете "мафия" с "биография".
Зарежете "олигархия" и помислете над "епархия".
Това са метафори, разбира се, но те носят своя смисъл. Поне за мен.

Много от познатите и приятелите ми са надъхани за реванш, промяна, чистка, възмездие. Аз също. Но често се бърка "надъхан" със "задъхан", а понякога и с "напъхан"...

Скоро поспорихме задочно с един сладур и се наложи да формулирам тезата си по следния начин:

"Великов, утре сутрин пред парламента - блокада. Търсеше си го - намери си го...".

"Тц, аз го търся повече от месец и все още не го намирам!

Няколко факта:
- хората са стадо (в добрия смисъл)
- стадото има нужда от пастир
- пастирът има нужда от кучета
- липсата на горните води до поява на вълци, т.е. стадото се разпилява и изчезва

Превод:
- ежедневно протестиращите сме по улиците, усмихнати и заредени с желание за промяна
- за да материализираме исканията си, трябва да имаме представителство и водач(и), които да поемат отговорността да ни водят към предсрочни избори с висока активност и по-качествен бъдещ парламент
- необходими са ясен и конкретен план как това да стане, както и стриктно спазване на изработените за това правила
- липсата на горните води до парламентарно протакане и доизтупване на брашняния чувал, наречен РБ...".





Умишлено не искам да доразвивам тезата. Оставям на всеки, добрал се до тази част на текста, сам да стигне до "катарзиса" си и да продължи напред. Кучетата винаги ще си лаят, а керванът ще си върви. Важното е да знаеш "лале ли си, зюмбюл ли си"... :-)



8.2013
Кризисен PR



Такава ми е работата, че се научих да разбирам от маркетинг, управление на хора, връзки с обществеността. Все неща, които би трябвало да знае и всеки частен предприемач, или собственик на някакъв среден бизнес. Иначе казано - средната класа, "ситите и доволни" граждани, които останаха непредставени в най-жалкото Народно събрание от най-новата история на България.

Разбира се, на протестите не са само те, а всеки нормален и трезвомислещ сънародник, на който му пука какво се случва в държавата.
Та, всички тези хора си задаваме един логичен и актуален въпрос:
чий велик партиен ум снесе тезата, че чрез насилие над "тълпата" протестът ще бъде овладян и хората ще се приберат по домовете си ?!?

Колко ли трябва да си неопитен, заблуден и тотално неподготвен за такава ситуация в 21 век?
Колко ли опит имат и какви учебници четат набедените PR-ри на властта, че съветват давещите се в собствената си помия настоящи депутати как да потънат по-бързо?
Колко ли от държавните пари са похарчени за подобни ялови еквилибристики на гърба на всички ни...

Неуважаеми временно управляващи, ще ви дам безплатен и откровен съвет как би (и как не би) трябвало да се постъпва в случаи като днешния.
Защо ли?
Защото пилеете времето, ресурсите и търпението на седем милиона българи, както и вашите собствени.


КАКВО НЕ СЕ ПРАВИ

1. Да изпратиш полицията да бие жени и мъже с вдигнати ръце, при положение, че вече и баба ми знае кои са провокаторите, кой им плаща и по колко...
Това, неуважаеми, само сплоти още повече хората и ги надъха да се борят докрай.

2. Да плащаш (с риск да те хванат) на футболни агитки и прочее радикални миазми, които трябваше да се влеят в протеста и да провокират насилие, което пък да задейства полицията. Рядка форма на туземна глупост!
Защо ли?
Защото въпросните радикали личат на фона на гражданите като Бареков на празен площад!
Защото полицията (с изключение на дузина изроди, които си бият и без протест) не гори от желание да пребива съгражданите си. И то без причина, в името на правителство, което тя (полицията) също не желае.

3. Да продължаваш да наливаш милиони в медии, на които вече никой няма доверие. Да, тиражите все още вървят, но и на това му се вижда края. Лица като Пеевски, Кръстева, Бареков и още поне дузина крепостни на мафията, са вече с еднопосочен билет... Колкото и да захлебвате идиотизираните ни сънародници, те започнаха да си задават въпроси. А това е лошо за вас...

4. Да зомбираш и унижаваш депутатите и съпартийците си, сред които (колкото и да е странно) има и свестни хора.
В името на какво?
На келепир, разбира се!
И страх, че евентуален неуспех (а той е вече факт) ще задейства функцията ти на бушон и ще стане това, за което си създаден - да изгориш. А поръчителят на фойерверка ще си намери следващ - я Първанов как напира за нови подвизи...


КАКВО СЕ ПРАВИ

1. При положение, че си изхарчил толкова милиони, за да манипулираш вота и да отстраниш главните опоненти (ГЕРБ и дясното), след победата би трябвало лееекинко да се снишиш.
Защо ли?
Защото всички видяха как се стигна дотук. И не им хареса!
Вместо да развявате байряка на наглите властови изцепки, трябваше просто да позабаламосате, да попротакате, да назначите послушни марионетки, които държите с компромати - все неща, които отлично владеете. Така нямаше да се стигне до протест и в най-лошия случай народния негативизъм щеше да си остане по сутрешните телевизионни блокове.

2. При положение, че правителството е тотално зависимо от извиващи ръцете ти партии (макар и родствени), след създаването на крехкото парламентарно мнозинство, за да се харесате на нехаресващите ви, трябваше да озаптите клоуна Сидер, да прикриете феса с цилиндър, а вместо ушанките, да сложите ленени широкополи шапки - лято е все пак...
Защо ли?
Защото всички видяха чучелото на Олигарски, обдухвано и подмятано от "партньорите", безпомощно изпълняващ поръчки, някои от които мокри... за България. И не им хареса!

3. При положение, че си поел ангажименти към "спонсорите" и руските амбиции за геополитически гаргари, след постигането на парламентарно мнозинство, би трябвало мазно и двулично да изчеткаш Европа и САЩ, че "проевропейската" посока на държавата ни не е под съмнение.
Защо ли?
Защото всички видяха мачовските изхвърляния на Вигенин. И не им хареса!

4. При положение, че си инвестирал милиони (държавни) средства в медийна империя (при това наследена от Борисов), след овладяването на държавния апарат, би трябвало да разиграеш "медийна пролет" във въпросната империя и така електоратът да си помисли, че най-после има свободна журналистика.
Защо ли?
Защото всички видяха колко жалки и безлични могат да бъдат т. нар. "воини на словото" у нас. И не им хареса!




Имам още много точки, неуважаеми!
Но, без пари - толкова.
Откъде знам всичко това ли?
Откъдето всички - първи седем години, семейство, приятели, образование и човечност.
Не искайте оферта за още - няма да имате време да я получите.
Защо ли?
Защото сте пътници...



07.2013

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ
DUM SPORO, SPERO!

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...