Ману в Страната на колелата



Вече трета година покрай Туршията се срещам с интересни "зеленчуци", които винаги ме надъхват и зареждат позитивно. В желанието си да предам правилно, но и по-нестандартно проведените разговори, се старая да опитвам различни похвати. По-надолу ще ви запозная с една дама (Мануела Дренска), спокойно влизаща в критериите за бойна мацка.
С Ману решихме да пробваме нещо ново - да обърнем ролите...
Макар и привидно.

Здравей, Краси.
Какво би ме попитал за начало?

Най-вероятно бих споделил колко се кефя на активни хора, особено жени. Как се запознахме и как за повечето хора изплува от нищото и стана масово симпатична със заразителната си усмивка. Също бих добавил, че не си никак нова в МТБ колоезденето и реално имаш вече над осем години стаж, което за човек далеч от христовата възраст не е никак лошо.

А как се запознахме?

Изпълзях от една уютна и изпълнена с много позитивизъм палатка над село Стъргел, за да ви посрещна и запиша времената в един от етапите на Супермаратона Ком-Емине, организиран от Райко и Лора. Ти се движеше комплект с Наско и без особени възражения приехте сушените плодове, предложени ви от една горСКА фея...

Само за колоездене ли бихме си говорили?

Не, разбира се. Но няма как да подминем темата, с която стана разпознаваема у нас. Интересното е, че макар родена и израстнала в Троян, в началото на преден план е била туристическата жилка. Вярно е, че тя захлебва в достатъчна степен любовта ти към планината, но велосипед, особено планински, не се навърта в биографията ти по онова време.

Дали ще е интересно на хората кога всъщност се появява велосипеда?

Надявам се. Все пак, ако някой е останал да чете чак до този абзац, най-вероятно се интересува от материята. За него може да споделим, че всичко е започнало, когато си се изнесла към Немско, за да учиш в Мюнхен "Печат и медии". Запознала си се с подходящите хора и те (той) са те запалили за спорта. Спортът в началото е бил спускане (DH, downhill), като си се състезавала три поредни години в европейската лига за аматьори. Всичко това е било свързано с трупането на много опит, емоции и отъркулвания в храстите...

Дали си е струвало?

Със сигурност не съжаляваш за преживяното, защото в условията на надпревара, държиш тялото си на ръба. Тогава инстинктите и натрупаният опит вземат превес над трезвата мисъл и просто се раздаваш. По-скоро бих те попитал дали въпросната трезва мисъл не е биела все пак камбаната на:
"Внимавай, след два дена имаш група за Трансалп..."
"Не го прави този скок, ако се разбиеш, си аут поне един сезон..."
"Няма да ти порасне по-голяма, ако си едно място назад в класирането..."

Улучваш правилната насока...
А аз какво бих отговорила?

Предполагам, че ще е свързано със сезонните ти ангажименти - водене на групи планински колоездачи в Алпите. Т.е. няма как да рискуваш всичко заради един скок (или дроп), който при падане да те прати в бокса за фатално дълго време. Между другото, силно ти завиждам (благородно, разбира се) за тази ти работа. Да караш на яки места и да ти плащат - мечта на всеки запален байкър!

И аз си завиждам...:-)
Няма ли да разчовъркаш къде съм карала, кои са яките места?

И още как!
По пътя на логиката, би ми отговорила, че около участията ти в състезанията от DH лигата, си обиколила повечето хубави трасета в Европа, а покрай работата ти като професионален водач на МТБ групи, в Алпите няма бяло петно за теб. Също би се похвалила, как през 2012-та си "открила" Канарските острови и по-специално Ла Палма, където си се разсипала от каране! Аз бих погледнал недоверчиво, но след като услужливо ми покажеш снимките от въпросното вълшебновулканичноеквилибристично място, благородната ми завист би прерастнала бурно в нещо, на което дори не му знам името...:-)



Как така още не си ме питал за участието ми в Ком-Емине?

Предполагам, че всички биха те попитали основно за това и умишлено заобикалям тази тема, за да поровя повече в ежедневностите ти. Вече и баба ми знае, че си била единствената жена в групата състезатели, че си се изкефила страшно много, че геройски си преминала цялото трасе и че тази година си отново сред участниците. А аз сигурно пак ще дебна с лист и химикал рано сутрин на някой от етапите, прясно излязъл от уютна и изпълнена с много позитивизъм палатка...

Тази интонационна романтика към края на интервюто ли води?

Предполагам, че има още малко. Сигурно ще е интересно за читателите да разберат, че антистрес програмата ти включва плетене на две куки (научено от баба ти) и плетене на една кука (научено от You Tube), и че крайния резултат са уникални шапки, ленти и прочее планински реквизит. Чест краен реципиент на продукцията са твои приятели, а за теб остава удовлетворението, че правиш нещо добро - за себе си и близките.

Защо според теб съм в БГ по това време?

Най-вероятно съчетаваш полезното с приятното - виждаш се с роднините в Троян, но и успяваш да направиш поредица от полезни срещи с МТБ люде, които да ти помогнат с информация и логистика за бъдещия проект. Сигурно би го кръстила с нещо от типа "Живея в Германия и карам в цяла Европа, но понеже много обичам България, си търся начин да идвам по-често тук и да се размазвам от МТБизъм с малка група евро-байкъри". Почти е сигурно, че си се спряла на името "Балканче", а в регистрите ще впишеш, че ще се занимава с професионален велотуризъм.

Интересно, как ме разобличи?

Е, стрелях напосоки, а и ти поотпусна информационните дисаги. Хобито ни е страхотно и само можем да си завиждаме, че караме и посещаваме места, които са буквално под носа на мъгълите, но не и пред очите.

И откъде, според теб, съм намерила искрата точно към това хоби?

Сигурно не е много трудно да се досетим, че с темперамент и история като твоите, екстремизмите са логично развитие. Този тип хора не могат да стоят в кухнята и цял живот да чакат половинката, за да му донесат чехлите и вестника. Факта, че се занимаваш и със скално катерене, само доказва предположенията ми.

Какво би ми казал в края?

Че финалът на този разговор е начало на пореден епизод, в който добрите ще победят лошите, а самодостатъчните ще триумфират над зависимите.

Това последното не го разбрах.

Аз също... :-)



П.П.
За протокола, на въпроса като какъв зеленчук би се определила, Ману отговори:
"Домат, сорт Биволско сърце, напечен от слънцето в градината на баба и направо пулсиращ в ръката ти".

април.2013

МУЗИКална дръглица



В този "труд" ще направя опит за музикална автобиография.
Защо ли?
Защото така няма как да забравя всички музикални простотии, които съм надробил през годините, а и при въпрос "Абе, кое беше онова парче?", ще мога небрежно да пусна линк...

Никога не съм претендирал за музикална надареност, перфекционизъм и особени качества. Важното (както и при всичко останало) е, когато се захванеш с нещо, да го правиш с удоволствие. Мотивацията да вдигам шум (за себе си и околните) идваше от одобрението на приятелите ми, както и от светещият в зелено рецептор за собствен кеф.

Първия сериозен музикален инструмент получих в седми клас. Беше китара, акустична, "Българска кремона". Криво-ляво се понаучих на основните дрънканици и с двама приятели (Иван Стефанов и Веселин Златков, а по-късно и Николай Нейков) веднага направихме група - Н.В.О. (Начално Военно Обучение). Да, тогава имаше и такъв предмет в училище, и той ни "вдъхнови" към тази китна кретения. "Свиреше" се на всякакви шумоиздаващи предмети, а Стефанов се опитваше да пее. Записи от този период отлежават на близо тридесет касети, т.е. толкова ни бяха албумите, но за щастие не разполагам с цифров носител...

В гимназията, на фона на Н.В.О., имаше един бутафорен проект, който кръстихме СЕЧ. Добрата новина около него е, че не просъществува повече от месец.
Друг проект беше "Големият жак", но и там Ерик Клептън и Джими Хендрикс набързо си обраха крушите.



Първата сериозна група, която просъществува доста години, се казваше Жен Шен. Направихме я с Веселин Златков, Чавдар Манолчев и Павелчо, като впоследствие през годините минаха още толкова музиканти (Сергей Глинков, Михаил Парушев, Добромир Пожарски, Стефан Георгиев, Жоро Георгиев и още...). Минахме през всички варненски сцени, опънахме нервите на доста народ, но пък оставихме немалко парчета, които феновете помнят и до днес. Официално записахме три албума, като "Фигури" се продаваше и по музикалните магазини в страната (издаде го Меломания).
Успоредно на Жен Шен, имаше много залитания и експерименти - Naptha, Арахнофобия, Арахнофилия (последните две са на Николай Тодоров от На Тъмно). Беше меко казано весело и отново за щастие липсват цифрови носители... :-)

Следващият проект се казваше The Broilers и беше кавър-група. С Димитър Дачев, Живко и Ивайло Кънчев ощастливихме не една студентка, докато в ефира се носеше Save tonight ... Тъй като отдясно стоеше празно, сложих и едно видео от РъДъ-то на наследника на кретениите - петгодишният (тогава) Алек!





Спирам с хвалбите и фокусирам върху конкретиката. Преди няколко години се сетих за едно парче на Жен Шен (написано от Сергей Глинков), с което бяхме впечатлили доста носителки на ХХ хромозомите. Баладично, меланхолично, но пък с един такъв особен заряд. Казваше се Wake Up и влизаше много небрежно в областта на хипоталамуса.
Тогава ми хрумна идеята да направя поне дузина варианта на песента, като всеки да е с различен аранжимент и в различен музикален стил. Заиграх се с тази хрумнатина и за месец-два произведох доста... Тогава бях много активен в музикантския форум и искрено се изненадах, че много хора харесаха "продукцията" ми. Успоредно с това запалих и Серго (авторът на песента), и той също натвори няколко клонинга. Опитах да намеря вокал, който да изпее партиите като хората, но фронтменът продължава да е най-тегавата и труднодостъпна позиция в една група. Добре, че сме близки приятели с Любена Нинова, та тя склони да попее най-кривите партии, като останалото си измучах сам. В определени парчета се намесиха Дани и Милен (благодарско) и помогнаха за разнообразието.
По-надолу ще ви представя всяка една от версиите на Wake Up.



HEAVY UP
Едно от любимите ми. Бърз, класически хеви метъл. Лю не повярва, че пее такива работи (фен е на Уитни и Марая...).

TRASH UP
Опит за етно траш, ако въобще има такъв стил. Вокалите са на един ходжа, а за солата помогна Дани. Е, грухтенето е от мен...

SWING UP
Бесен суинг, изпят от Лю, с гост басис Милен. Разбира се, в един момент излиза извън стандартите.

FUNK UP
Тук фънкираме (или поне така си мислим), като гостите Лю и Дани се постараха да звучи по-богато.

BALLAD UP
Започва доста лирично, но едно U2-вско соло в средата попромени нещата. На баса е Милен.

NIRVAN UP
Вариант на оригинала, в който би трябвало да се усети лек сиатълски повей... За последното не знам, но поне на варненски го докарах.

LIVE UP
Това е максимално близкият до оригинала вариант. Той беше и първия от "котилото".

SPEED UP
Спийд метъл, гарниран с неочакван фънки елемент точно когато не трябва. Лю се раздава в стил, от който е на светлинни години... :-)

BOSSA UP
Тук се намеси басистът на Жен Шен, Серго. Това е негов прочит на собствената му песен. Добавих само малко перкусии.

REGGAE UP
Отново Серго препрочита Wake Up, този път в реге вариант.

CAVE UP
Серго е слушал цяла вечер Ник Кейв и на сутринта решава да записва...

NEW AGE UP
Тук г-н Глинков се заиграва с пеещите компютри, като според феновете на този стил му се получава.

DEPECHE UP
Това е недовършен (неизпят) вариант на парчето, комбиниран в пикантна заигравка с Enjoy the silence. Някой ден трябва да го довърша...




За да съм хронологично коректен, би трябвало да спомена, че преди да започна със записите по Wake Up, се наложи да поекспериментирам със звукозаписната дейност. Покрай тези ми домашни и изцяло непрофесионални занимания, се пръкна един проект, който нарекох FRIENDS. Идеята беше да запиша по едно парче за всеки от приятелите около мен. Текстът беше съобразен изцяло с конкретния човек и беше доста забавно... даже нямаше обидени!
Не успях да обхвана всички хора, които заслужават песен, но поне опитах. Ето какво се получи.

GEORGIEFF
Посветено на един френд, който бързаше да се жени. Опитах да го предупредя, но...

MOMMY IS ALONE
Намигване към една мама, с която се шегувах какви (би)ги върши(ла), когато е сама.

LIU
Оригиналното име беше "Когато ти", но след като помолих Лю да го изпее, това стана нейната песен.

H.B.O.
Поиграх си с едно нашумяло преди време парче, което перфектно пасваше на персонажите от първата ми група Н.В.О.

100IAN
Още една заигравка с виден музикален деец, в който някак припознах този каламбур...

SASHO
Той си знае...:-)

LEDA
Тя също... Личи си, че по това време открих MUSE.

BOBI
Някакси на латино сериал ме изби тук, а трябваше да е мощен хеви метъл. Някой ден...

RUSI
Намигване към един много силен човек.

GEORGE
Шеговито обръщение към една дама, когато нещата бяха ехеее...

AXI
Заигравка с песента на един много свестен изпълнител, когото животът погълна с цялата си жестокост. Факт.

Vas.Co
Един бивш колега, от когото научих много. А парчето много ме кефи... :-)

PIROGOFF
За това ме вдъхновиха работещите в здравеопазването.

DIMO
Последен, но не и по значение, е г-н Димо. Една изключително позитивна личност, която винаги ме е зареждала с оптимизъм.




TAKEN
Парче от най-ранния период на Жен Шен, чийто риф и текст Чавдар Манолчев предложи, а аз поопипах и записах в малко по-актуален вариант. В плен на ноща.



март.2013
Притча за трите Зъ



Буквата "З" има доста незавидна съдба. С тази иначе много прилично изглеждаща физика, Зъ-то носи тегобата да изразява общо взето негативности. Тъй като в това "есе" ще стане въпрос за неща като завист, злоба и злонамереност, предварително искам да се извиня на злополучната азбучна труженичка - тя не е виновна, че с нея са нарекли такива думи. Все пак със Зъ започват и Земя, Знание, Здраве... Та, нищо лично.

Неведнъж ми се е случвало да почуствам на гърба си "добронамерености" от други хора, но в последните година-две някак зачестиха. Вярно е, че и аз не съм кротко ягне, но е факт, че всички пътища към евентуален проблем постилам САМО и ВИНАГИ с добри намерения!
Съдбата си знае работата и учтиво ми предложи тезата за самодостатъчността - като реакция срещу подобни набези. Вроденото ми дебелокожие също свърши своето и ментални и екзистенциални отклонения в главата ми не се появиха, но пък бързам да споделя с вас Притчата за трите Зъ, която научих.

Та, имало едно време, преди много малко години, на една изключително наша Галактика, едно племе - човешкото. То се развивало по образ и подобие на Създателя си, но като всяка бета версия, си имало бъговете и сривовете. В това нямало нищо обезпокоително, защото точно такава е целта на бета версиите - да бъдат проигравани и това да послужи за пример как да се отстранят проблемите в крайния продукт.
Един от поведенческите проблеми, който често водел до сериозни конфликти между ментално по-низшите хуманоиди, бил порочният кръг на трите Зъ:

ЗАВИСТ - ЗЛОБА - ЗЛОНАМЕРЕНОСТ

Повечето хора разполагали със задръжни механизми, които помагали и спирали овреме ескалирането на напрежение по тази ос, но често тези механизми не сработвали.
Този проблем подразнил Твореца, защото започнал да погубва прекалено много човешки материал. Докато изработвал правилните алгоритми, които да фиксират проявената малфункция, няколко листа изпаднали от бюрото му и вятърът услужливо ги понесъл във въздуха, за да ги достави пред нозете на Дъ Чоузън Уан, известен още като Оби Уан Кеноби. Имената на този герой директно ни изпращат в Далечния Изток, откъдето започнал да разпространява познанието - как да се справим с Проблема трите Зъ.

Дъ Чоузън Уан бил подреден човек и побързал да си направи схема на Проблема. Тя изглеждала горе-долу така:





След това, изпълнявайки алгоритмите от случайно попадналите му "божествени листа", той изработил следната доктрина.

ЗАВИСТ
Емоция, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Свързана е с желанието да притежаваш това, което другите имат. Може да е класическа, благородна, пасивна или агресивна. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството. За благородната е ясно, че не е обект на тези съждения.
Кант дава едно много правдиво звучащо определение, според което завистта е "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите, по причина на стандарта за сравнение". По този повод хората са казали, макар и с по-прости думи, "всякой да си наляга парцалите", или пък "всеки да си гледа в паницата"... може и "чуждата кокошка - патка".
То хубаво, но често тези пожелания остават само на хартия. А когато семето на завистта се загнезди в лабавия ни програмен код, нещата започват да отиват на зле.

ЗЛОБА
Негативна емоция по отношение на второ лице, породена от завист или някакво друго чувство. Това е втория етап от проблема.
Злобата се появява тогава, когато човек не успее да се справи със завистта. А това не е невъзможно. Неслучайно Дъ Чоузън Уан находчиво е отбелязъл, че между трите етапа на Проблема Зъ е възможна намеса (вътрешна/външна), която да прекъсне процеса. Той я споделя с нас, а аз ще я споделя с вас малко по-надолу, при терапия...

Какво провокира злобата?
За завист е ясно, но дали има още?
Дали пък не се намесва и страха, че някой може с нещо да ни превъзхожда?
И типично по хюмански, да го направим на нищо, да го смачкаме, за да сме сигурни и спокойни, че "проблемът" е решен, т.е. да изберем по-лесното. Защо да се пънем да ставаме по-съвършени, опитни, аналитични... Къде по-лесно е да отстраним "дразнителя" и да потъркаме доволно ръце.
При несправяне с ескалирането на мат'ряла от горните две точки, неминуемо се изправяме пред финалната част на Проблема Зъ.

ЗЛОНАМЕРЕНОСТ
Ето го и третия етап, най-силния.
Докато при завистта и злобата все още може да се въздейства, тук нещата са изтървани. Запознати твърдят, че опитен специалист може да извади пациента от това положение, но мен по-скоро ме гони скепсис. За тази ситуация Дъ Чоузън Уан казва, че трябва да се положат всички усилия, за да не се стига дотук.

Какво всъщност се случва в ламаринената кутия и хардуерният ѝ пълнеж, наречен мозък?
Случва се това, което е логично и закономерно - верижна реакция от мисловни процеси, които поради липса на адекватна задръжна намеса, водят най-често до гадости... В най-добрия случай гадостите се изразяват с нездрав сън и генериране на омраза, в най-лошия се влиза в затвор с доживотна присъда.



След като била подредена в схемичка и получила дефиниция, доктрината на Дъ Чоузън Уан заживяла свой собствен живот. Той я дарил на най-близките си, а те на своите най-близки и така за няколко хиляди години обиколила света. По-будните люде я приели като своя и дали мир и спокойствие на мислите си. Мнозинството не ѝ обърнало особено внимание и продължило да живее постаро му. Това, разбира се, се отразило на вида ни и той се разделил на два подвида - магьосници и мъгъли. Оттам нататък притчата я знаете, а аз ще доразкажа доктрината.




Как се развива Проблемът Зъ?
В началото е завистта. "Харесвате" си обект, на който да завиждате и това стартира процеса. Завистта ви понася услужливо по течението и започва да пълни с нови и нови притоци оформящото се поточе. Когато пълноводието доведе до преливане, е дошъл ред на злобата. Злобата се храни от една страна от завистта, а от друга трупа материал за нещо по-значимо. Злобата сама по себе си не е достатъчна за действие. Необходима е критична маса, която да отключи най-лошото. А най-лошото е желанието за действие.
Сами разбирате, че действие, предизвикано от подобни подбуди, няма как да е с положителен знак. Това го казва и самата дума - намерение за зло (злонамереност). По-страхливите индивиди не смеят открито да изявят намеренията си и да ги материализират в действия. Освен това, те умеят добре да се прикриват пред останалите, защото знаят и разбират, че обществото не гледа с добро око на помислите им. Тези са и най-коварните, тъй като могат с години да дебнат и таят злонамереността си, чакайки сгоден момент.
По-решителните злобари са ясни - просто осъществяват злонамереността си. Физическа разправа, материална, морална, институционална... каквато си пожелаете. Важното за тях е да има "възмездие", да освободят натрупаните негативности и да възтържествува криворазбраното им чувство за "справедливост". Обектът на завист, а оттам и на злоба, да бъде неутрализиран, да изчезне като дразнител и животът да продължи постаро му...

Може ли да се помогне на тези хора?
Може.
Как?
Като се опита...
Сигурен ли е хепи енда на тази помощ?
Не.

ТЕРАПИЯ
Много е трудно да помогнеш на някой, който не иска да му се помага. А не иска, защото не смята, че има нужда от помощ. Или осъзнава, че нещо не е наред, но е убеден, че ще се справи сам.
Далеч съм от мисълта, че ще дам правилната и единствена формула за справяне с Проблема Зъ. По-скоро ще дам моята. И то не как бих лекувал някой друг, а как бих помогнал на себе си. Защото ако всеки помогне първо на себе си, ще има достатъчно сила и познание как да помогне на тези, които не са успели сами...

Завистта е като Херпес вируса - всички го носим пасивно, но имунитетът ни не позволява изявата му. Ако приемем, че менталния ни имунитет се нарича самоконтрол (морал, духовност и т.н.), не е трудно просто да го оставим да работи. В режим на автопилот, той върши каквото трябва и не допуска изявите на завистта. Проблемите се появяват, когато прекалено силен дразнител се появи на хоризонта, или когато самоконтролът куца. И в двата случая това води до малфункция с крайна изява Проблем Зъ.

Какво правя аз?
Закачил съм с едри светещи букви още на входа на съзнанието си следното:
- гледай си в собствената чиния
- не си ври гагата където не ѝ е работа
- радвай се на чуждия успех
- учи се от по-добрите
- споделяй
- помагай безвъзмездно
- отстъпи, за да не "олекнеш"
- ...
Можете да си допишете, не съм сигурен, че казвам всичко.



Лесно е да опъваш плакати из интернет и да призоваваш хората към идеализъм. По-трудното е да им покажеш как точно да го постигнат. Е, имам лоша новина - трябва да го изживеете лично. Не става с "наливане"...
Има още едно условие - да не носите лошотията в себе си. Има и такива хора. При тях няма какво да се промени - раждат се лоши, живеят и умират лоши. Очевидно и от такива има нужда.

Ако още не съм ви изгубил в текста, за повече около темата, препоръчвам прочитането на това.


март.2013

Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ
БАЛКАНЧЕ

БЕГЛИКА 2012

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...