Филофобия



Покрай 3-ти март, за поредна година в обществения ни казан зацвърчаха двете крайности на ФИЛИ и ФОБИ. От една страна ми е тъжно, че милиони българи така и не разбраха какво точно се е случило на тази дата. От друга, се радвам, че вече не са малцинство запознатите.
Неприятен е факта, че по средата няма нищо, т.е. или си ФИЛ, или си ФОБ. Ами, аз пък не съм съгласен с това статукво и затова ще понапиша тук едни неща. В случай, че има и други като мен, да знаят, че не са сами.

ФИЛИте харесват (обичат), а ФОБИте недолюбват (мразят).
Добре де, а къде остава огромното пространство помежду им?
Толкова ли сме ограничени и заслепени от филофобията си, че не можем да мислим обективно?
Разбирам да става въпрос за нещо значимо, ценно и неповторимо - тогава има смисъл да инвестираме такава емоционална енергия. Но в случая става въпрос за една обикновена държава, па било тя и суперсила.

Русия - най-голямата по територия държава в света.
Всичко започва около трети век, с организирането на източните славяни и постепенното им обособяване като регионална сила. Една от тезите е, че през 862 г. принц Рюрик придобива Новгородската земя, а наследниците му овладяват Киевска Рус. В онези години на "шахматната" дъска са се намирали и фигурите на Волжка България и Златната орда. Няколко са основните тези за това как, кога и по какъв начин са се случвали събитията около "възмъжаването" и израстването на Русия като суперсила. Нямам никакво намерение да се ровичкам и гадая. Факт е, че сме воювали с тях, факт е, че сме им били конкуренти, факт е, че поради собствената си простотия и лакомия, сме изгубили независимостта си три пъти - византийска, турска и съветско-руска. Третата загуба продължава и с днешна дата...

След няколко неуспешни въстания срещу турците, Паисий пръв насочва погледа си на изток, което го прави и един от първите русофили. Разбира се, човекът е бил идеалист и не е знаел какво ще ни струва това. По-интересен е факта, как никой от най-големите ни възрожденци не е споделял тезата му. Десеки са писмата, статиите и стиховете, в които в прав текст се казва, че "Тоз, който ни освободи, той ще и да ни пороби". И друго е казал Левски в писмо до Каравелов:
"Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките."
Какво да кажа - националният ни герой иска да реже "чепките" на "оная лудетина Ботьова"... Нещата иглеждат сериозно!

Защо ли е тази негативна нагласа у българската интелигенция срещу "братушките"?
Очевидно, подменената ни през социализЪма история няма как да отговори на този въпрос. Да се върнем тогава по-назад, преди подмяната.

Нашето възраждане логично води до раздвижване в обществото и забързване на някои процеси, които дотогава само са дремали в главите на по-будните. Един от най-важните е бил независимата държава България.
Единствената суперсила, която по това време е водела войни с Турция, е била Русия. Освен това е християнска държава, чиято църква е факт, благодарение на български проповедници, т.е. има и духовна връзка. Логично е в условията на иго, присъствие, подтисничество или каквото си харесате (но не и робство), народът да се е надявал промяната в статуквото да дойде именно оттам. Разбира се, на принципа "не си ли помогнеш сам, няма да ти помогне и Русия", десетки са въстанията, които са съпътствали по-големите руско-турски конфликти, но нито едно не е било достатъчно, за да "обърне палачинката".
Царска Русия очевидно е имала стратегически интереси за присъствие на Балканите и логично Западът е наливал подкрепата си към Турция. Крайно време е възторжените ми сънародници, веещи трибагреника под път и над път да проумеят, че политиката е като игра на шах - падат фигури, като крайната цел е не да запазиш пешката, а да спечелиш играта. За западните сили България е била една пешка, докато Османската империя се явява топ, а защо не и царица. Важна фигура, която пази от руската инвазия към Балканите и Европа. Познайте сега на кого биха заложили при нужда...
Тъжната вест за т. нар. ФИЛИ е, че за Русия също сме пешка. Да, около Плевен и Шипка ставаме офицери, но това е било само бонус в играта и то за малко... Мелодраматичната и хранеща надеждите славянска връзка е само мъдър политически ход, който е най-правилния от страна на русите. Те са подпомагали революционните борби на всички народи на Балканите, точно както САЩ в днешно време подпомагат близкоизточните демократични процеси. "Независимо" българско княжество е било само повод и обикновен етап от много по-мащабен план - Константинопол и западния черноморски бряг. А защо не и целите Балкани?

Разбирайки това, възрожденците ни също са постъпили разумно и са оставили дръзновените слова за "братята славяни" на заден план. Искали са просто да се възползваме от евентуалното статукво от успешна война на Русия срещу Турция, да сме достатъчно подготвени, за да се включим в бойните действия на правилната страна (очевидно руската) и след това да използваме инерцията на победата, за да легитимираме пред международната общност новосъздадената държава.
Дотук всичко добре, но...

Голямото НО, за всеобщо разочарование, отново се оказва Русия. Спечелила войната и буквално навряла турската армия в миша дупка, "братската" империя не желае свободна и силна България! Желае окупирана (буквално) и васална губерния (това се случва не само тогава, а и след 1944-та, та до ден днешен). Губерния с голяма площ, малка независимост и потенциал за поза партер... Подготовката за този план е визуализирана на т.нар. Цариградска конференция, осъществена при подписването на Санстефанския мирен договор и значително орязана от "обичаща" ни Европа на Берлинския конгрес. Всичко това може да се види на приложените по-долу карти. Което за пореден път показва, че в шахматната игра на Великите сили сме просто пешки. За което пък сме само и единствено виновни ние самите.



Границите ни според Цариградската Конференция



Границите ни според Санстефанският мирен договор



Границите ни след Берлинския конгрес


Е, логично е личности като Левски, Захари Стоянов, Вазов и който още възрожденец се сетите, да не са били ОК с този факт. Шамарът с решенията на Берлинския конгрес, разпарчетосали териториите ни, води до масово разочарование. Обилно населени с българи територии просто били отчупвани и дарявани на съседите ни. И разберете - не защото някой не ни харесва, а защото такива са правилата на играта! Когато си суперсила (Русия, Великобритания, Австро-Унгария и т.н.), би било глупаво да допуснеш появата на още една на игралната дъска. Западът не желае русификация на Балканите, Русия не желае независима и силна България, Германия и Италия тепърва ще си показват зъбите... Е, няма как при тези условия да вярваш в Дядо Коледа.

Какво оставало за нашите будни сънародници при така създалото се статукво?
Да изберат по-малката злина, т.е. да прегърнат и малкото, което им е дадено, и чрез последователна политика и избиране на подходящ момент, да вървят към обединена и независима България.
Именно в тези противоречиви времена, допълнително подклаждани от надменното поведение на руските окупационни части, се заражда истинското русофобство. То се развива, захранвано от неприкритите намеси на Русия в опитите ни за самостоятелна вътрешна и външна политика, като истински и логичен връх взима след руската позицията по повод Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Ето един цитат от книгата Авантюрите на руския царизъм в България:
" ...В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация - от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери, до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци...".

Звучи ли ви познато?



Започна да става много дълго, а не това ми беше целта.
Ще препусна галопирайки през абдикацията на Батенберг, убийството на Стамболов, та чак до грижливо критите слова на Захари Стоянов:
"Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!"
Галопът продължава през партизанските отряди, 9-ти септември, поредната (този път съветска) окупация, "Народният" съд, лагерите и национални предатели като Георги Димитров, Коларов, Червенков, Югов и Тодор Живков... Всъщност, защо не и Младенов, Луканов, Първанов, Сидеров, Доган, Станишев...?
Уж всички знаят кой, кога и какво ни причини, а улиците константно се изпълват с пенсионери, когато поредният мимикрирал червен социокапиталист призове колко е било хубаво при другаря Живков и колко ни е помагал Великият СССР!
И е прав, между другото. За масата, желаеща сивота, монотонност и спокойствието на храненик в зоопарк, онези времена са били идеални. Без отговорности, без ангажименти, без особени усилия - само вдигаш ръката и казваш "Винаги готов"...
И за Великият СССР е било хубаво - колониално владение и наведени гъзоблизци с основен символ верую "по-католик и от папата"!

А къде остана България?
За нея кое е хубаво?
Дали е хубаво, че 24 години след подарената ни "свобода" сценарият отново е същия...
И защо трябва отново да минем през всичките безумия на т. нар. Преход, за да разберем, че отговорите на тези въпроси са отдавна написани в историята ни?
Просто някой трябва да ги прочете.

Та, уважаеми ФИЛИ и ФОБИ,
напълно ви разбирам в мислите и чувствата ви - те са си ваши и никой не бива да има претенции към тях. Едните обичате Русия, защото така са ви лъгали в училище, защото имате лична изгода от това, или защото просто така ви казват Слави Трифонов и подобни...
Другите мразите Империята, защото откакто се е намесила в делата ни балкански, е донесла само вреди и милиони човешки жертви. Отделно е направила и продължава да прави основно пача и бахур от иначе чистите ни месТни наличности, свързани с понятия като суверенитет и национална идентичност.
Филофобията е като Ин и Ян. Никой не би могъл да съществува без "другарчето" си. Двете половинки се допълват като "Атака" и ДПС, с тази разлика, че в случая и двете посочени партии са креатура на Ин...:-)

Извън шегата, призивът ми е към всички останали, които се омерзиха от филофобията и се гнусят дори при мисълта да отидат да гласуват на иначе най-демократичната досега измислена система за народовластие. Вместо да си играем на ФИЛИ и ФОБИ, крайно време е фокусът ни да е върху нашето, а доколкото знам, то се казва България.
Мислете, преди да викате по улиците "Долу"!
Спомнете си историята, преди да подкрепяте с гласовете си назначени малоумници!
Интересувйте се от миналото на лицата, които днес претендират да "оправят" страната ни!

Знам, че повечето имаме общ проблем - липсата на подходяща личност, на която да гласуваме доверие. Хора като Стамболов се раждат рядко. Но пък има по-малко зло...

А колкото до Русия - вдъхновявяща и автентична музика, силна литература, уникални артисти, невероятен дух!
Искате още?
Страхотни мацки, истински алкохолици, матрьошки, Ну Погоди, безкрайни възможности и благини.
Какво не ѝ харесвам тогава?
Нищо! Харесва ми! Но, когато си стои в границите и се съобразява с международните правила.
Същото важи и за USA, между другото. Благодаря, че попитахте...



В това четиво не залагам на тонове исторически данни - в Мрежата е пълно с такива. Освен това, не съм историк.
Залагам на най-обикновена логика, рационално мисене и човечност. Винаги съм вярвал, че ако дори само това са критериите в главите на политиците, светът днес щеше да е едно уникално различно място.
Вие решете дали по-добро или да...:-)


П.П.
И понеже днес се води официален празник, твърдо съм убеден, че ИСТИНСКИЯТ ден е 22.септември - Независимостта на България.



3.март.2013
8.март



Уважаеми дами,

след няколко дена е един т.нар. "празник", на който милиони мъже се чудят каква простотия да ви подарят, та да спазят "традицията"...
Моля ви за разбиране за следващите редове.

Аз, Красимир Великов декларирам, че тази година, както и всяка следваща оттук нататък, няма да похарча нито един лев за подаръци по повод 8-ми март за близките ми дами (майка, съпруга, любовница/и, приятелки, колежки...), като всички обичайно предвидени за това разходи ще отидат по сметки за помощ на болни деца и възрастни.
Призовавам приятелите си, техните приятели и приятелите на техните приятели да направят същото. Повярвайте, близките ви бамбини ще разберат!
Отделно, това ще е тест за тях, на който съм убеден, че ще се представят блестящо!

Ако дори само 1000 човека ме последват в това начинание, ще подпомогнем каузата на хора в нужда с поне 30-50 000 лева!
А ако са 10 000?
А 100 000?
Милион...?

Помислете колко грешни пари се харчат за простотии, инжектопляктори и китайски пето*уйници!
Нека поне един ден в годината да не бъдем консуматори.
Тогава този ден ще стане истински празник!

март.2013

Обичам те, мамо!



Всичко започна от една стара идея, чиято реализация кой знае защо бавех във времето.
Дали заради грипа, който ме изолира няколко дена на домашен режим, или поради чукащия на вратата "празник", пъпката разцъфна.

Първият етап беше формулирането на тезата, а вторият е защитата ѝ.
Формулировката е в 1л. ед. ч. - аз..., кога..., какво... Кой прочел, прочел.
За защитата избрах по-либерален модел - 3л. мн. ч. Просто ми омръзна да обяснявам на този и онзи защо, от какви подбуди и как...
Кой разбрал, разбрал.


На вашето внимание, представям Надя Славчева, Виктория Маринова и Мария Попова. Три дами, които одобряват идеята. Помолих ги да кажат по няколко изречения, за да споделят с вас защо смятат, че 8.март е измислен празник и защо, също като мен, са възмутени от консуматорската мания, заляла обществото ни.

И преди да им дам думата, бързам да уточня, че вниманието и доброто отношение към дамите (както и към всички останали) са ЗАДЪЛЖИТЕЛНА част от ПСГ (първите седем години). Цвете (живо), малък (или голям) жест, предимство, помощ, толерантност... както и "наздраве", "добър ден", "довиждане", "лека нощ"... все неща, които би трябвало да се случват в режим 24 часа. Ако липсват в ежедневието ви, няма как да ги откриете на "празника".

НАДЯ
Когато ми каза за идеята си, буквално ме хвана яд, че не съм се сетила първа. Всяка година на този ден ми е от една страна позитивно, но от друга мега тъпо затова, че всички мъже са едни такива изкуствено сервилни. Всеки ти се усмихва, носят се няк'ви цветя и въобще, ситуацията не е никак естествена. Защо ми е съседът да ме поздрави в асансьора днес, след като утре я кимне, я не...
Приятелят ми се радва повече от мен на този ден, защото имал повод за подарък. Добре, това е мило, но този подарък мога да го получа всеки останал ден и по всякакъв повод - щом има желание, щом съм предизвикала такава емоция у него.

ВИКИ
Най ми допада практическата полза от идеята ти. Като се замисля колко безсмислени неща се купуват по празници, особено 14.февруари и 8.март... Сигурно се харчат милиони само за един ден! Картички, цветя, дрънкулки, еднодневки. И то за какво - за да кажеш "Обичам те", или "Честит празник". Хубаво, но какво ти пречи да го казваш всеки ден. Ако искаме специален повод, просто си харесваме един ден от седмицата и си го подаряваме.

МАРИЯ
Радвам се, че има хора, които мислят така!
Никога не съм празнувала този т. нар "празник" и ще ти кажа защо. Всеки може да провери как се е появил и какво е символизирал. Политизацията му, а впоследствие и социалистокомунистическата му трансформация не ми допадат.
Написал си го достатъчно ясно, така че не виждам какво още има да добавя.
Всъщност, има. Тъй като в България си нямаме само Ден на майката, това е единственият позитивен аспект - че на 8.март децата може да се обадят на майките си (и без това го правят рядко) и да им кажат "Обичам те, мамо"!



март.2013
Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БЕГЛИКА 2012

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...