140 Идеи



Рисунки или надписи на обществени места, обикновено изпълнени със спрей. Точно така, графити. Четири човека, с поне 140 идеи, през 2008-ма. Какво правят ли? Материализират десетгодишния си опит и създават едно от водещите БГ графити студиа - 140 Ideas. Yeto, Teleto, Jermain и Flak са псевдонимите на пичовете, а зад тях се "крият" художници с опит, събран както от улицата, така и от съответните ни ВУЗове. Останалото ще го разберем от Ники.
Нещо сте се разбързали?
Яко - довечера откриваме изложбата.
Аз ще ходя след теб, а ти говори и си бачкай...
Ще се пробвам. Помещението, в което сме в момента, е бивш изгорял офис на някаква фирма. Когато разбрахме, че галерия Novoera смятат да ремонтират и развият това място, решихме, че точно тук и сега е момента да направим поредната си изложба. Както виждаш, тук всичко е яко изкорубено и е перфектното поле за действие. Много добре се вързаха пожарът и името "ЖАР". Идеята бе да представим огъня (жарта) като нещо позитивно и градивно - може да унищожи, но може и да създава. По стените можеш да видиш както рисуваното от нас, така и умишлено оставените следи от пожара - става нещо като хронология на събитията...



Признавам, че е ефектно и грабва. Разбира се, човек трябва да е фен на подобно изкуство, иначе би гледал меко казано странно.
Е, спор няма. Всеки е добре дошъл довечера, ще се изкефим да има различни хора. Имаме много приятели, колеги и просто хора, които се кефят на street art-а. На предната ни изложба се задръсти улицата, т.е. очевидно предизвикваме интерес.
Наредили сте и пултове - DJ включване?
Да, поканихме едни приятели да се изявят за повече атмосфера. Сформираха се скоро като група, иначе имат опит в свиренето – казват се I/O Liveband. Експерименталната музика се връзва много добре с това, което правим.
Дай да обясним какво точно правите...
Рисуваме. Някои рисуват с четка, други с ръце, трети с кофа и самолетен двигател... Ние рисуваме със спрей. Това е стилът, който ни зарежда най-силно. Всеки от нас може да рисува с какво ли не, но графитите са общата ни слабост. Добри сме и в илюстрации, живопис, гейм и уеб-дизайн, но със спрей в ръката се чувстваме най-силни.

Чувстваш ли се като пещерен човек (смятат ги за първите Графити), или по-скоро си модерен като Банкси?
Абе, в тази държава постоянно си в двете състояния... Хубавото е, че която и роля да избера, все се чувствам добре, защото рисувам. Знаеш, че така един творец изявява себе си, споделя мислите си, настроенията. И какво, от средство за комуникация между бандите, графитите се превърнаха в изкуство. Нормално. Те бандите продължават да си "пишат" по този начин посланията, но един художник е доста над тези неща. Освен това, с възрастта логично растеш и придобиваш опита на истинския творец. Сам виждаш, че нарисуваното тук има стойност далеч извън обикновеното маркиране на бандитските територии...

Е, нали затова го водим този разговор. Винаги съм бил фен на този тип рисуване. Мания е! А и сега е зима, и не можем да се разгърнем както си трябва.
Дефинирай "разгънем".
Голямата ни страст са големите стени и големите фасади. Там можеш да се разгърнеш истински. Имахме няколко по-големи проекта, свързани с Гьоте Институт и Дружеството за закрила на птиците. Изпълнявали сме и поръчки за изрисуване на фасади от фирми, с рекламна цел. Истинско удоволствие е да разполагаш с достатъчно площ за фантазиите си. Колко голяма (като размери) е най-голямата ти мечта?
Няма размери, нека кажем цял блок отвсякъде, или цял квартал, защо не? Имали ли сте проблеми с полицията? Всеки дръзвал да рисува със спрей на улицата повече от 3-4 пъти е имал близки срещи с униформени джентълмени. Всичко е наред, те са разбрани хора, стига да успееш да ги убедиш че рисуваш, а не просто драскаш. Много ли са колегите ви в София и страната? Поддържате ли контакти, или и тук нещата са надробени и всеки се спасява поединично? Има доста хора, като цяло някои се отказват след време, но нови се появяват, така че има една постоянна бройка активни артисти. Би могла и да е по-голяма сцената, разбира се, но мисля че за рамките на България е окей. Има супер добри групи както в София, така и по останалите градове. С повечето от тях сме близки приятели и при всяка възможност гледаме да се събираме и да рисуваме заедно. Какво ви чака тази година? Най-добре се чувствам, когато изпълнявам някой социален проект. Предстои ни да "пооцветим" фасадите на няколко училища. Имаме идея да вкараме някак и децата в това начинание, за да се потопят в процеса. Така ще ценят и пазят направеното. Често ни ангажират при откриването или реновирането на някое заведение, клуб - не се оплакваме от липса на работа.
Това да се чува!
Оставям Ники да си върши работата, а аз излизам да поема доза чист въздух...



П.П. Пичовете работят с маски с активен въглен и твърдят, че нивото на протекция е много високо.

02.2013

Ода за ревността




Ревност - ти дете на Ада,
ти, "божествен" ясен срам!
Ний подготвяме си клада,
о, Лукавий, в твоя храм.
Твоя мрачен "чар" разделя
туй, що светски нрав спои,
врагове людете стават,
щом с крила повееш ти...


Българите сме известни като силен народ. Силно любим и мразим, силно бием и газим, мощно чуждото ловуваме, дваж по-мощно нашето ревнуваме. Характер, какво да го правиш...
Какво е ревност и не я ли бъркаме често с изкривено самолюбие?
А честолюбие?
Или пък чиста проба чувство за собственост.

Хубаво е преди да се обсъжда нещо, да му се даде дефиниция. Да не стават грешки.

Ревност - емоция, свързваща се с негативни мисли и чувство за несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо. Нещото трябва да е силно ценено - предмет, ситуация, обкръжение или любовна връзка. Именно за любовна връзка ще стане въпрос тук.

Самолюбие - чувство за собствено достойнство, самоуважение. Има го всеки нормален човек.

Честолюбие - социално-психологическа черта на характера, обикновено синоним на самолюбие. Свързано е с чест, разбира се, а двете вървят ръка за ръка с думи като достойнство, гордост, стремеж, амбиция...

Целият този словесен каламбур се върти около АЗ-а, но вместо да го изгражда и извисява над калта, от която сме направени, често му изневерява и го закопава на метър и малко под нея.

Откъде идва ревността - от животинското тяло, което обитаваме за малко, или от душата, която отлита нанякъде, щом ѝ дойде времето?
Със сигурност животните изпитват ревност. Има тонове доказателства в полза на това твърдение. Поне за бозайниците. Точно както и при хората, животинската ревност завършва с конфликти, та дори и смърт.
Животинската "следа" е сигурно доказателсво, че ние сме наследили това чувство от тях, а не че те са го прихванали от нас. Грешните ни мозъци само са "обогатили" драматизма и сценографията, за да може в случай на ревност да се представим с целия си блясък и завършеност.

За да се "играе" спектакъл, наречен Ревност, трябва да има минимум трима участници:
- ГЛГ (главен лирически герой)
- обект на ревност (ОР)
- причина за ревност (ПР) - човек, животно, ситуация...
Ако имаме "късмета" на сцената да излязат повече от тези три "персонажа", става богата и многопластова история, достойна за всяко гениално перо. Но понеже съм скромен "автор" и неопитен в ревнуването, ще се огранича до въпросните ГЛГ, ОР и ПР, и ще се поупражнявам с чувствата им.

Обикновено в началото на представлението, след вдигането на завесата, пред публиката се разкрива пасторална картинка, на фона на която небрежно се разхожда ГЛГ или ОР. Без значение кой от двамата ни се представи първи, пред себе си виждаме уравновесен, спокоен и позитивен персонаж, устремен в чувствата си. Често носи цвете, бира или плюшена играчка, но каквото и да има в ръцете, то е предназначено за Другия (с главно Д).
В следващата сцена ГЛГ и ОР са заедно, цветето е подарено, бирата отворена, а играчката гушната. Всички са щастливи и като фон чуруликат чуруликчета.
С лек съспенс, в трето действие се появява ПР - мъж или жена, обвит(а) в мистерия, често чернокос(а), със зелени очи. С няколко небрежни пируета около двойката, той(тя) успява да подхвърли семената на съмнението и се започва...

Лесно е да се шегувам и оригиналнича на чужд гръб, но има ситуации, в които ревността взима сериозни жертви. В тази връзка, настоящото писание има за цел да обясни безсмислието на това явление и да предпази даването на въпросните жертви.

Ако отново се върнем към сравнението с животинското в нас, ревността може да бъде обяснена много лесно. Когато понятия като морал, самосъзнание, човечност и т.н. продукти на мозъчната ни кора отстъпят пред подкоровите им животински аналози, нещата излизат извън контрол. Тогава хомосапиенсът се превръща в най-обикновен бозаещ дзвер, който просто брани "територията" си, т.е. обекта на ревност (ОР). Защитата не се съобразява с никакъв морал или етични положения - тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника(цата), за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своето!
Разбира се, това е най-тежката форма, която обикновено взима жертви. Съществуват и по-леки форми, където ГЛГ все още в някаква степен владее ситуацията и не е паднал на колене пред дзверо.
Най-често ревнуващите са неуверени в себе си. Липсва им самочувствието на свободния човек. Имат постоянна нужда от оглеждане в обществото, получаване на оценка, потупване по рамото. Това изгражда комплекс, който подсъзнателно започва да измества контрола на кората и ви захвърля в дълбокото и мътно подкорие.

Казват, че ревнува този, който обича.
Казвам, че е просто хейтър, който в любовта си срича...

Да обичаш и да ревнуваш не са скачени съдове!
На повечето хора им е приятно да бъдат ревнувани - така си поливат нарциса, както и твърдят, че леееко освежавало връзката. Разбират го като проява на внимание, грижа, допълване с половинката. Именно това са семенцата, които оставите ли да покълнат, правят от любовната ви градина спалня за диви прасета... т.е. съсипват всичко! Много е лесно да изгубиш контрола върху подобни емоции, защото те граничат с несамодостатъчността. Крива е думата, но право съди - липсата на самодостатъчност ви прави уязвими за средата около вас. Търсите и тълкувате (най-често неправилно) отражението (оценка, мнение) на околните и ставате зависими.

Как се справя "кривата" дума с "правата" вяра?
Лесно - като рафинира, пречисти ревността от миризливо джибри до троен дестилат!
За целта са необходими казан-дестилатор (себепознаване), дърва за огъня (вътрешна енергия) и подходящ съд (чисто съзнание) за готовата продукция. Ето я и рецептата:
1. Джибрито се слага в дестилатора и се запалват дървата, т.е. с помоща на енергията и стремежа към себепознаване, ревността се подлага на детайлен анализ.
2. Когато "чорбата" заври, започва отделянето на пари, които след охлаждане кондензират до чист краен продукт, т.е. процесът на рафиниране е дълъг и упорит, но веднъж постигнат, крайният резултат е качествен и траен във времето.
3. Готовата продукция може да се консумира лично, или да се споделя и с други нуждаещи се.




Ето я и другата позиция - на ревнуващите, искащите "две сърца в едно", горящи и загиващи в любовта. Цитатът е взет от размислите и страстите на видна влюбчива натура, пожелала анонимност.

На 7 годинки ни приспиват с приказки за целувки, които будят от 100 годишен сън, превръщат жаби и зверове в хора... обувки, които стават САМО на един крак,за да можем на 17, целунати и измъкнати от топлото легло на детството да разберем, че нашият Принц целува и други принцеси (този път обаче, за да ги вкара в леглото) и 37 номер не носим САМО ние, а и 2/3 от жените. И този номер свършва първи.
Така, ето я първата любовна картинка. По пижама, боси... не, с една обувка. Всъщност боси, защото едната обувка сме я запратили по принца. Разбира се, не с желание да го убием на място (защото НЕ РЕВНУВАМЕ), а за да може следващата принцеса да си има чифт.

Защо ВИНАГИ ни казват, че не трябва да ревнуваме, когато всъщност има повод?
"Аз искам да го сложа на друга, но ти не трябва да ревнуваш, защото няма смисъл... това е отрицателна емоция и само те трови."
Аз, ако не трябва да ревнувам - няма да ревнувам! Не е ли точно ревността първия сигнал, че нещо не е наред. Или това не е твоята приказка, или ти стискат обувките... или принцът нещо те приспива.
Ревността не е доказателство, че обичаш, но не е ли доказателство, че НЕ СЕ ЧУВСТВАШ обичан? Някак не ми се струва честно. Просто винаги казвам: "Прави, каквото искаш..." с надеждата да иска мен. Ако не - аз нямам ли право НЕ ДА РЕВНУВАМ, а да реша кое за мен е най-добре. Разбира се, може да реша ДА НЕ РЕВНУВАМ... или пък да затварям зимнина със 7 джуджета.

Разбрахме, че трябва да обичаме без изисквания и очаквания. Това добре. Звучи смело. Идеалистично някак. Ама не е ли друг начин да ти кажат:
"Аз не искам нищо от теб, защото нищо не искам да ти дам".
НЕЗАВИСИМ... Супер, нали? Зная, че зависимостта е кофти нещо, имаме достатъчно примери. Гледахме достатъчно филми. Анакин Скайуокър стана Дарт Вейдър, заради чувства като омраза, злоба, ревност, себелюбие, страх от загубата на това, което най-много обича. Обаче, някак ние не сме джедаи. И ако ще се отдаваш на някаква кауза - да, ти трябва да си НЕЗАВИСИМ. Ако ще си доброволец някъде, или ще спасяваш света...
Иначе твоя свят съм аз. Аз и това, което ЗАЕДНО сме създали и ТОЧКА! Това е твоята кауза! Искам това да е и моята!
"Искам... искам... искам... и все така заспивам"...

Зная, че думи като БРАК и ВРЪЗКА всъщност звучат като КАПАН. Всичко започва с ЛЮБОВ, после ВРЪЗКА и накрая БРАК. УжасТ! Мен не ме беше страх от тях. За всички, които ги е - сложете думата НЕЗАВИСИМ пред всяка една от тях и всичко ще е шест!
И не се ревнувайте!
Наистина НЯМА СМИСЪЛ!
Както казва един любим мой мъж, "Това е все едно ти да пиеш отрова и да се чудиш защо на другия нищо му няма."





Какво да кажа - драма, буря от чувства, въоръжени с лопата и опция за бързо закопаване. Иначе има и надежда - все пак в края на монолога се забелязва самокритика и дори автосарказъм.

Обичайте, гушкайте и допълвайте човека до себе си, но никога не забравяйте, че той не е ваша собственост. Няма как да бъде. Той е на себе си и точно това го прави толкова ценен. Има нужда от свобода, за да взема правилните решения - за себе си, а оттам и евентуално за вас.



П.П.

Сигурен белег за ревност при мъжете е наличието на една обща вежда!
Над носа, където обикновено челото е празно, при тези екземпляри има обилно окосмяване.
При жените аналогията е по-интимна - ревнивките имат фино окосмяване между пръстите на краката. Погледнахте ли се... :-)



02.2013
Групираните атакуват



Бегъл поглед назад в историята показва, че сапиенсите винаги сме живели в групи.
В настоящето отново сме групирани - бедни/богати, сини/червени, интелигенти/чалгари и т.н...
Онлайн сме групово, работим групово, щастливи сме и нещастни групово.
Защо и да не се обичаме групово?
Защо да е валидна поговорката "Чуждото е общо, а моето само за мен"?

Знам, че в защитата на тази теза ще съм доста самотен, но пък нищо не ми пречи да опитам - току виж намеря група, мислещи като мен.
За който не е разбрал, в долните редове ще се говори за групова консумация. На чувства, емоции, сексуалност, ситуации, отговорности. Ще се опитам да направя преглед на наличните форми, различни от класическото 1+1, а именно 1+2, 2+1, 2+2, 3+3 и прочее арабски оргически числа.

Щем не щем, ще трябва да се взрем в историята, защото най-често топлата вода и колелото са открити и патентовани именно там. В случая ще започна отзад напред и вместо с лека руменина по бузките да спомена числото три, директно и с летящ старт ще ви метна в определението на думата с гръцки произход ОРГИЯ:
групово полово сношение, религиозен празник свързан с вярванията на много древни народи. Изповядвала се от древните гърци, римляните, египтяните и др.
Както се вижда, все "прости" цивилизации...
За римляните празненството било в чест на бога на вината и веселията Вакха (оттам идва и думата вакханалия). Оргията предхождала римския празник на Сатурн (Дионисий Велики).

Прескачаме няколко столетия и надничаме в царските дворове на Европа. Въпреки здравата ръка на Църквата, "богопомазаните" аристократи били меко казано нескромни в разбиранията си за веселие - яко разврат и промискуитет (партньорско разнообразие). "Произвеждането" на красивите дами в придворни не било случайно - това бил сигурен начин монархът да ги държи около себе си, готови за употреба. А тя често е била групова...

Още крачка-две и попадаме в 20-ти век и т. нар Бел епок (от френски "Хубавото време"). Рай за прогресивно и свободно мислещите, разцвет на всеки и всичко. Липсата на война и относителното спокойствие на континента, карало хората да се държат естествено и логично, като част от естеството се фокусирало върху свободното поведение...

След това ни настигат Уудсток, ранното порно, закъснялата ни с поне 30 години сексуална революция. Все неща, които в пряка реч бумтят върху тъпанчетата на твърдоухите пуритани и им навират в лицето думата секс, секс, секс ...

В наши дни груповите изпълнения се приемат от обществото ни със завидно двуличие. Официално е заклеймено и греховно, но неофициално няма мъж или по-разкрепостена жена, които да не са си пожелавали разюздана масовка в стил гениалния филм на Кубрик "Широко затворени очи".
Защо така, бре другари и другарки?
Защо цял живот си кретате с този двоен стандарт?
Толкова ли е срамно или непочтено да си кажете как ви се иска да си награбите две-три бамбини (ако сте мъж), или да ви погнат един-два жребеца (ако сте жена)... Не е ли по-срамно да веете знамето на "почтеността", а вечер да развивате предмишниците пред ХХХ каналите?

Знам, че задавам отговори.
Сексуалността заема сериозна част от мозъка ни и далеч не е съсредоточена само в кората. Дълбоко в подкорието, древен и потаен, този мощен двигател бръмчи здраво в главите на земляните. Генерира огромна енергия, която обаче се пилее или потиска от двуличието на социума.

Защо мераците за пупкуване и съешаване нарастват след употреба на алкохол (или подобни "декапитации")?
Защото отпадат задръжните реакции.
Какво значи това?
Значи, че се стискаме да си поискаме... т.е. да загребем с две шепи това, от което имаме нужда.
Защо е така?
Защото така са ни възпитавали.

Какво излиза - естественото ни поведение, изчистено от възбрани и църковни норми, повелява на Аз-а да оре наред! Да загражда, оножда и възражда крехкото женско самочувствие и да компилира минусите на "обществения срам" с плюсовете на "е, няма такъв кеф"!
Женският вариант не е по-различен. Просто дамите ги възпитават от малки, че веднъж скъсано, "цветето" им нивгаш веч не ще разцъфне. И трябва да мине поне десетилетие, за да разберат, че "откъсването" е просто "мръсната" работа, която някой градинар трябва да свърши. Все едно да отстраниш летораслите... Едва след това започва буйния цветорастеж, на който би завидяло всяко изискано "оранжерийно" изложение.

Какво е необходимо, за да се осъществи груповата среща?
1. Минимумът е числото три.
2. Желателно е поне двама от масовката да се харесват, за да дадат личен пример.
3. Участниците да са разкрепостени в мисленето си и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да не са пропуснали първите си седем години.
4. Подходяща атмосфера, среда и спиритуални фактори, подпомагащи и улесняващи провеждането на "сесията".
5. Предпазни средства. Много важен елемент! Иначе става едно омесване, след което в най-добрия случай ще се чудите откъде се взеха тез чудни представители на Царство гъби...
Може би има още изисквания, но засега тези са достатъчни, т.е. имаме ли горното, кръжецът ни е в кърпа вързан!



Нека сега разгледаме различните комбинации, в които лирическите ни герои ще могат да се миксират.


Класическа тройка

Това е най-често срещаната и най-приятна за един мъж ситуация - да се цамбурка в прегръдките на две жени. Причината за тази популярност на формата, е немалката вероятност две приятелки да се харесват и отвъд приятелсвото си... Когато в такава ситуация се появи симпатичен екземпляр, който те не биха върнали, пътят на най-малкото съпротивление е да си го поделят.
Друга честа причина е, когато приятелката на екземпляра, с цел да го задържи или очарова още повече, му устройва завиден к*р капан с два катинара!
Третата причина е стратегическа - дръж врага близо, за да го контролираш, т.е. ако девойката има съмнения, че екземплярът ѝ захожда по чуждо, тя му сервира чуждото на тепсия и така държи юздите изкъсо.


Епична тройка

Епичен в превод означава славен, величав. Точно това очаква всяка жена, дръзнала да бъде завъртяна на "чевермето" на подобно общуване.
Не е толкова често срещана, както класическата, поради следните причини:
- малцина дами се осмеляват да бъдат употребени по подобен начин
- малцина господа са склонни да споделят "трапезата" си с ближния.
Има и добри страни, разбира се:
- дамата получава пълна задоволеност
- господата могат да си почиват и не се напрягат излишно
- положеният труд и споделената емоция сплотяват и създават близост.


Класическа четворка

Тук нещата са ясни - две двойки се срещат и покрай общите интимни ласки, в един момент сменят конфигурацията. На принципа "чуждата кокошка - патка", такова общуване винаги сплотява "колектива", като единствения риск е въпросната сменена конфигурация да остане трайна... поне до следващия път.
"Изобретение" на ХХ век е суингарското движение, където семейни двойки целенасочено се менкат с други такива. Целите са ясни - разнообразие и търсене на нови подиуми за изява.


Епична четворка.

Тази форма, както и следващите, поставя началото на казуистиките, т.е. редките и бутикови изпълнения. Дали ще е с една дама (милата) и трима господа, или с три дами (задължително бисексуални) и един щастливец, шансът да попаднете на подобна благина е много малък (освен ако не си платите, но това е друго).
Като казах казуистики, редно е да спомена и легендарните Малък шлем (мъж с две сестри/жена с двама братя) и Голям шлем (мъж с майка и дъщеря/жена с баща и син). Легендарни са тези термини, заимствани от спорта, но предимно остават в мокрите сънища на бленуващите.


Оргия

В началото на този "труд" споменах, че древните често са практикували тази форма на общуване и забавление. И защо не - дай му на човек хубав повод (празник), добро вино и приятна и разкрепостена компания, и му се чуди после защо ги пише тези работи...
В днешно време е изключително рядко срещана форма на сексуално общуване, освен ако не е щедро заплатена от новобогаташ с лесни и бързи доходи. Но, както казахме, това не се брои. Тези неща трябва да стават спонтанно и да ти идват отвътре.



Без претенции за изчерпателност мисля, че няма нужда от повече примери и видове групова консумация. Целта ми не е да правя класификация на тез благини, а да извадя на преден план предимствата и недостатъците им.
Груповото общуване несъмнено е факт, макар и не толкова често срещан. Хората, които някога са се докосвали (или продължават да се докосват) до него знаят, че съществуването му прави живота по-интересен и ако щете, по-лесен. Веднъж метнати на леглото, отношенията между участващите стават чисти и ясни - като обърнати карти. Няма ревност, недомлъвки, съпружеска импотенция, женско "главоболие", напрежение. Синдромът на "новата крава" (или бик) отпада като фактор, защото всеки от участниците получава своето - различно, вълнуващо и позволено.
Недостатъците са като всяко нещо, отъркало се в несъвършените ни тела и мозъци - възможни са завист, ревност, интресчийство, двуличие... Но, къде ли ги няма? Затова в началото споменах задължителното изискване за наличие на първи седем години. Даже две-три по седем!

Нека за момент си представим, че в обществото ни доминираше не би-, а груповия модел, т.е. хората живеят не в семейства по двойки, а по тройки, четворки и т.н. Дали пък така нямаше да е по-добре и по-спокойно за всички?
Мюсюлманите отдавна са измислили харемите и те определено имат своя позитивен пример в семейното общуване, но там има едно несъвършенство - жената е в подчинение и не е равноправна на мъжа.
В еманципирания Западен свят такова неравноправие е недопустимо. Разбира се, и сега е налично финансовото "подчинение", т.е. жената се грижи за децата, а мъжът печели благините и в един момент, ако господинът реши да си бие камшика нанякъде, идват трудните моменти. Но не това е фокусът тук.
Идеята е, че ако живеехме в групи от по няколко човека (тип комуна), нещата щяха да се случват много по-лесно. Ето как:
- налично мъжко и женско за всеки
- разнообразие
- липса на разходи около евентуални изневери (хотели, квартири и т.н.)
- бракът и всичките му тегоби ще се изучава по история
- децата ще си знаят родителите, но ще се гледат от всички
- всякакви импотенции и сексуални дизордърс ще останат в историята
- хората ще са много по-задружни и отговорни
- всеки ще си знае мястото и ще е мотивиран и пълноценен
Разбира се, ще трябва да има ясни правила и да се спазват, но все пак говорим за индивиди с налични няколко по седем първи години...

Знам, знам - размечтах се.
Но защо пък не, някой ден може това да е устройството на обществото.
На друго място и в друг живот.


П.П.1
В така описаните състояния и комбинации (особено в първите три), зад всеки оргазъм се крие една голяма опасност - да се развие чувството за собственост у някой от участниците. С други думи - да се влюби.
Какво правим с влюбените?
Нищо - оставяме ги да си омръзнат... След време те сами ще потърсят групата.

П.П.2
Важно уточнение - говорим за групи с хетеросексуални представители!
Би се допуска само при жените...:-)


03.2013
Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману) - домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БЕГЛИКА 2012

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

РАФИНИРАНЕ

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...