Една подменена история


В този разговор ще стане въпрос за подменената ни история. За комисията по досиетата, както и за докторантурата на 31 годишния ни зеленчук. Докато стигнем дотам обаче, ще минем през 28-мо СОУ в Красна поляна, футболните отбори на Септември и ЦСКА, казармените години във ВВС, СУ "Св. Климент Охридски". Зад този бърз "преглед на печата" се крие личността на Мариан Гяурски, а зад личността на Мариан Гяурски се крие моя милост - с лист и химикал.
Ами, да започваме.
Ти сухоежбината я каза, може би ще ме попиташ какъв ми е зеленчука?
Питам.
Отговарям - карфиол.
И как един карфиол плува така уверено в неведомите и хлъзгави канали на историята?
Неволята ми ги посочи. След десет години във футбола и желанията ми за професионална изява, животът ми поднесе пищна травма, която ми предложи и други пътища за реализация. Преди това трябваше да се разпиша във ведомостите на ВВС за една година.
Знаейки колко безсмислено и тъпо мина моята казарма (а бях лекар), мога да си представя безумията на твоята...
Не можеш. За една година смених четири поделения, поради "непримиримост със средата". Вярно е, че на 18 години възраст на тялото, мозъкът доста изостава, но влязох в редиците на войската с доста по-големи очаквания. Проблемите ми с командващия състав започнаха, когато осъзнах колко зле е ситуацията - интелектуално, ментално, рационално... всякак!
И какво, започна да организираш преврат ли?
Не, започнах да бягам. Не, че отидох далеч, но ей така, за спорта. Беше интересно. Тогава в главата ми преобладаваха жени, заведения и адреналин. Абе, спортист човек. То не бяха симулации с гастроскопии, опити за счупване на пръст (предварително топен в оцет), бягство от караул... При последното ми откомандироване ме заточиха в Понор планина, където имахме един хахо, който ни проверяваше зимата със ски. Викахме му "Тихата стъпка". Януари по метър сняг, юли по метър змии...
А кога вятърът ти довя семето на историята?
Ироничното е, че точно в казармата започнах да чета много историческа литература. Така се запалих и година по-късно (2002-ра) ме приеха с доста приличен бал в СУ. Очаквах, че за разлика от военните, цивилните "светила" ще са големи ерудити, познавачи и достойни за пример личности. Оказа се, че са шайка агенти, непрекъснато дебнещи се кой, кога и къде...
Доносници?
Стопроцентови! И като се замислиш, кой ще допусне независим и обективен ум в онези години? Всичко е било под контрол и ДС е била навсякъде. Откакто настъпи асистираното от КГБ раждане на "демокрацията", тези хора са си същите. Едни други хора ги държат с досиета и компромати, а в главите на преподавателския "елит" щампата ДС не може да се заличи.
Да се надяваме, че времето ще свърши тази работа. Или промяната ще дойде за пореден път отвън?
Сигурно ще е комплексно. Без намеса отвън няма да мине, но проблемa е, че в намесата преобладават "източниците". За да има баланс, трябва да се намесят и "западниците", все пак сме НАТОвска държава. Колкото до времето, този фактор е безупречен - кърти, чисти, вози! Panthа rhei не съм го измислил аз.
И какво, СУ бе поредното разочарование?
Зависи от гледната точка. Аз съм позитивно настроен и мога да кажа, че отърквайки се в тази ретроградна среда, успях да се науча как да вървя нагоре и напред. Специализацията ми беше на тема "История на българския комунизъм" и докато работех по нея, имах достъп до интересни документи. Голямата съветска подмяна на историята ни след 9.септември.1944 г. все пак е пропуснала някои неща, а ако се научиш да дешифрираш подмененото, картинката леееко се прояснява. По стечение на обстоятелствата, мой преподавател (един от малцината чисти) ми съдейства да работя в Комисията по досиетата към НС. За две години там през ръцете ми мина доста информация. Това ме амбицира да започна работа и по докторантура, тъй като някакси не се виждах като пенсиониран архиватор...
Кажи две (или повече) думи за тази комисия.
Комисията по досиетата е подчинена на Народното събрание и е представена от девет члена. Има мандат от пет години, като в момента тече втори такъв. Идеята е след като се обработи по-голямата част от информацията, да премине към Държавния архив. Поради естеството на политическите партии у нас (червени, или създадени от червените), повечето от членовете бяха подставени лица, чиято функция беше да прикрият или използват определена информация. През годините това беше прескъпа конвертируема "валута", с която се купуваха хора, парламентарни групи, избори... Чрез шантаж и политически игри, няколко човека в тази държава държаха, държат и ще държат още години наред главните действащи лица на политическата ни сцена.
Защо ли тук винаги се сещам за агент Гоце?
Може би не е случайно...
И какво, ако трябва да резюмирам дотук тази иначе суховата материя, би трябвало да кажа, че всички са маскари и да вървят на м*йната си!
И е така, и не. Това е целта на "другарите" - да отвратят мислещите от политическите процеси, за да си правят каквото си искат с малкото, но верен и прилично зомбиран през годините електорат. Пращайки ги "на м*йната си", ти спираш да контролираш с гласа си по време на избори. Да, те ще купят изборите, ще ги манипулират, ще опитат да намерят начин - все пак са професионалисти в това. Но вярата в справедливостта все си остава...
Пак се сетих за "Голямата подмяна" след 9-ти... Имаш ли какво да кажеш?
Писано е немалко по този въпрос, немалко е и премълчано. Факт е, че голяма част от Държавния архив е иззет и отнесен в тогавашната СССР. Можеш да се досетиш, че този акт е бил продиктуван изцяло от "приятелското" желание на КПСС да се "почисти" и "освежи" историята ни... Което със сигурност се е случило, защото след тази "екскурзия", много факти придобиват съвсем различен смисъл, а други просто изчезват. Малцина са оцелелите и посмели да пишат и коментират това, но за щастие има такива хора.
Т.е. цялата ни история, особено съвременната ѝ част е тотално подменена?
Ако погледнем СОЦ учебниците, да. Затова и доста поколения го отнасят откъм информираност, насадено "родолюбие", "патриотизъм" и митовете за добрия Дядо Иван, който винаги и по всякакъв начин иска да ни освободи от "лошите"... В днешните учебници по история фактите отново са умишлено замазани и едва ли не ОНЗИ период е нещо позитивно, добро за България. Комунистическите лидери са представени като държавници, а вниманието е фокусирано преди всичко върху държавната структура за сметка на партийната. Всички знаем, че всъщност БКП е тази, която налага модела на управление на държавните институции, като при това им го налага по един безпрекословен начин. Министерският съвет, Народното събрание и останалите държавни институции са просто марионетни структури, които изпълняват зададените директиви. Разбира се, всичко това е по съветски образец. За щастие, трудно е да се заличат родовата памет, фолклорът, както е и невъзможно да запушиш устата на "западниците". Когато се поанализира, позамисли и позадълбочи човек в този материал, обективностите бавно, но сигурно започват да изплуват.
А какво се е случило с историята на другите бивши СОЦ държави?
Интересен е фактът, че нашата БКП се оказва най-лоялна, най-наведена и най-безпринципна (по критерий родолюбие), в сравнение с останалите комунистически партии. Опозиционните прояви в Чехия, Унгария, Полша и други, са идвали от самите комунисти, вътре в партията. Явно там чувството за национална принадлежност и достойнство е много по-развито. Нашите червенотиквеничета не само безпрекословно се подчиняват на Големия "брат", а дори сами поднасят на тепсия Народната Република. Всякакви опозиционни прояви (пр. Горянското движение) идват извън Партията и са жестоко смазани.
Уникални сме, нали? Винаги червени, но от срам... Ще те насоча към докторантурата ти, защото темата, която си избрал, е наистина интересна - "Спортът, политика и пропаганда".
По темата е писано малко и затова ми спечели интереса. А и съм бивш спортист. Разглеждам периода от 9.септември.1944 г. до 1971 г. В онези години спортът е бил един от основните инструменти на държавата, благодарение на които тя налага своите виждания върху обществото. Емоционална и масова мобилизация на много хора – спартакиади, първенства, заводски и училищни състезания и др. Режимът използва спорта за легитимиране на властта си и разбира се, за външнополитическа пропагада - да се покаже, че социалистическият спорт превъзхожда капиталистическия. Борба, бокс, волейбол, баскетбол, футбол много други - наливат се сериозни държавни средства. Този модел се заимства директно от СССР. Така спортът се превръща в изключително успешна пропаганда на режима и успява да мобилизира много голяма част от населението. По този начин са създадени много шампиони, особено през 70-те и 80-те години, когато българският спорт преживява своя връх.
"Романтичните" настроения на много от хората, които живеят със спомените си от онова време, до ден днешен си искат старото. Това нормално ли е?
Разбира се. Онази изкуствено създадена и поддържана среда е била бедна, но сигурна. Мисълта, че някой отгоре "се грижи" и мисли вместо теб, е удобна. Особено за лишените от креативност, индивидуалност, жажда за свобода на личността. Отделно, много силно е и разочарованието от изкуствената "демокрация", която така умело бе режисирана отново от комунистите. Реално погледнато, те не са спирали да управляват и след промените.
А периодът Костов?
Периодът "Костов" беше малко по-особен. От една страна, това правителство решително измести България на запад (подпомагано активно от там, разбира се). От друга страна, много от методите във вътрешнополитически план приличаха на комунистическите, само беше сменена фразеологията – комунизъм/демокрация. Костов обичаше авторитарното управление, беше нещо като диктатор-демократ, колко и абсурдно да звучи това. Но все пак Костов като че ли беше най-малкото зло в т.нар. преход.
Умишлено не засягам теми като мутрите, "демократичните промени", назначените царе, охранители и подобни кретении. Знам, че трудно ще кажем нещо уникално и сензационно, а и не е това целта. Идеята ми е да отправим послание - хората да не спират да четат и търсят причините за настоящето в миналото. Те са там и само чакат да бъдат анализирани. Дали пък не греша? Ще линкна всичките ти публикации в края на този разговор, за да може всеки, който се интересува по-задълбочено, да се запознае с дейността ти. Как искаш да приключим?
Оптимист съм и смятам, че мястото на страната ни е сред цивилизованите и свободни държави - там, където е имало Ренесанс и където личността е на преден план. Евро-азиатските модели са все още с единия крак в Средновековието и логично не ми допадат.






Спортът в комунистическа България – начини на употреба.
Представяне.
Как да събудим и да напишем националната си памет.
Историята е низ от възходи и падения, а не само велики моменти.


Самодостатъчност



През 2012-та срещнах много нови и интересни хора, но двама от тях имаха по-особено място в житейския ми сценарий. Единият провокира, а другият формулира в главата ми нещо, което отдавна зрееше и напъваше да излиза. Задочно използвам повода да им благодаря, защото без случайната им намеса, въпросното нещо щеше да избие от неподозирани телесни области...:-)

Става въпрос за явлението самодостатъчност.
Бързам да уточня, че нито ще се правя на философ, нито ще изпадам в детайлни анализи на религиозна основа. Просто ще споделя как аз усещам нещата и как това ми помага да се ориентирам в тази силно дезориентираща среда, наречена ежедневие.

В интернет е пълно с всякакви дефиниции на думата, като някои са доста идиотски. Интересното е, че повечето хора (да не кажа всички), на които съм задавал въпроса "Как го разбираш това", първо асоциират неща като егоизъм, темерутизъм, себеизъм и вся'къв ЗЪМ..., т.е. все негативности.

А е толкова просто - опознаваш себе си, овладяваш емоциите и врътваш на OFF кранчето на очакванията. След това просто се отпускаш и приятно изненадан установяваш, че рафтинга по буйната река житейска е фасулска работа.
Но, да не избързваме с изводите! Нека първо поровим в историята.

Няма смисъл да се мятаме много назад във времето - учени и недоучени отдавна се обединиха около факта, че всички религии са с общ корен. Стволът също върви сравнително прав. Кривотиите, чеповете и големите разлики (ако ги има) идват в крайните разклонения. И то не поради куц замисъл, а защото милиардите пилета пърхат и гнездят къде требе и къде не... Кълват, серат, цвърчат и се бъркат там, дето не им е работа.
За какво говорим ли?
За Дървото на Живота, разбира се. :-)

Та, във въпросното дърво и още по-точно - в корените му, има заложена една константа:
цялост, завършеност, независимост, хармония, покой, Нирвана...
Това са само думи, но те целят да опишат едно единствено нещо - единение, сливане с божественото.
Логично, ние сме творение на НЕЩО, което трудно (или въобще) не разбираме. Знаем само, че е по-висше от нас, притежава огромни възможности и познание, и не е добре да му противоречим.
НЕЩОТО е обратното на НИЩОТО. Разбирайте Доброто и Злото, Светлината и Мракът, Пижо и Пенда (шегувам се)... Няма да задълбавам с анализи по тази ос, защото ще стане страшно. И дълго.

Съзнанието ни работи така, че да подражаваме и копираме силните на деня. Е, какво по-силно на деня (а и на Вечността) от НЕЩОТО?
Бог, Архитект, Творец, Провидение, Вселенски разум, Еволюция... както и да го наречем, НЕЩОТО ни е създало, вдъхнало ни е живот и е позволило да мислим. Ние пък, хитреци на дребно, досущ като малки палета, се стремим да го следваме и копираме. Някои достигат и до по-висш пилотаж и твърдят, че намират начин да се слеят с НЕЩОТО. Искрено им завиждам, наистина. Не се шегувам.

Но, да оставим малцината блажени и да се върнем при обикновените раби божии. В етапите на растеж и развитие логично преминаваме през поредица от фази, състояния, настроения, подражания. Във всеки от нас е заложен един пусков механизъм (ПМ), който в определен момент би трябвало да задейства програмата за търсене на единение, или поне опит за разбиране на НЕЩОТО. Този момент (ПМ) може да бъде много различен - възраст, силна емоция, житейска драма и т.н. Такива събития изобилстват в живота ни, но често не ги възприемаме като акт, върху който да се замислим. Подминаваме ги и продължаваме напред (или назад) - към поредната идиотия от ежедневието.

Стана сложно, да обобщим дотук:
- ние сме човеци
- създадени сме от НЕЩО
- програмирани сме да търсим единение с НЕЩОТО
- бъркайки си в носа, често подминаваме старта на този процес.

Така е по-ясно.

Стигнахме до стремежа към единение.
Факт е, че малцина са усетилите се за съществуването на тази благина, а от тях сигурно единици са успелите да я постигнат! Да достигнеш Нирвана (на Изток), да се слееш с тялото Божие (на Запад), да те приеме Один във Валхала (на Север) или да се изправиш пред Петте стълба и Аллах (на Юг) - няма по-висше благо, по-голяма ценност за тези хора. Интересното е, че в която и да е точка на планетата да забодем пинчето на любопитството, пътищата за постигането на това състояние са едни и същи - покой, смирение, поглед в себе си, освобождаване от всякакви страсти и емоции. И това е само началото...

Ще кажете "Е*аси живота е това"!
Ще кажа "Е*аси, колко сте прави"!
А НЕЩОТО ще каже "Абе, що не си е*ете майките"...

Ето, за това говоря - трудно е да се откъснеш от Тъмната страна. Все те дебне и изкушава уж да остроумничиш по форумите, а всъщност така сигурно да се отдалечаваш от задействането на ПМ (пусковия ти механизъм). За Доброто и Злото ще говорим друг път, затова сега засрамен и посипан с пепел ще се върна на тезата за самодостатъчността.

Опитите ми(ни) за стартиране на ПМ започват още в пубертета, когато преминаваме през т. нар. екзистенциални търсения. Едни търсят Истината, други себе си, трети се опитват да намерят някой лев за цигари... Важното е процеса да върви!

Да видим сега, какво откриват търсещите?
Ако отделим намерилите себе си в религията, останалите най-често се натъкват на любов, омраза, наслада, разочарование - букет човешки емоции и избрана колекция полово предавани заболявания. Преобладават представителите на Царство гъби...
Това е първото стъпало, задължително за всеки по-буден мирянин.
Трудно е да обясниш на един 20 годишен сапиенс, в който е заложено да си поблъска главата в обекти с висока твърдост, че неща като смиреност и себеопознаване могат да му свършат повече работа, отколкото билет за Криско, или достъп до леглото на Мария Илиева. И какво се получава - главата се блъска, билетът се търси, леглото става фикс идея! Няма лошо - и това ще мине!

Следва второто стъпало, когато някои пропуски вече трудно се коригират. Именно тук някъде при повечето хора би трябвало да се задейства ПМ. Вместо да внимаваме и да следим да не го изтървем, ние масово се съсредоточаваме върху неща като кариера, материализация, еманципация и като цяло излагация. Това логично води до безсъние, алкохолизъм, антидепресанти, еректилна дисфункция и кризи на средната възраст. Отделно галопират характеропатиите и комплексарските изпълнения!

Стоп!
Отиде коня... изтървахме го.
Връщаме се назад и търсим къде сбъркахме.
"Навсякъде и никъде" - би казал Васил Иванов Кунчев, па макар и по друг повод. И без да иска, ще е прав.

Не можем да очакваме всеки да се извиси дотолкова, че да се отлепи от земята и левитирайки насам-натам, да се размотава над главите на "крепостните". Както и не можем да очакваме масата земляни да са идиотизирани и озверели орки, колещи и бесещи наред.
НЕЩОТО го е измислило по такъв начин, че да е справедливо. Дава ти се достъп до информация (световно познание, мъдри книги, Библия, Коран и т.н.), дават ти се и сетива, с които да можеш да ги ползваш. Оттук нататък зависи изцяло от теб кой път ще избереш. Кеф ти единение, кеф ти падение! Добре де, има и една голяма маса народ по средата. Нали заради тях го пиша това...:-)

Аз избрах първото. Второто някакси не ми е кръвна група. Не, че не съм опитвал, но не ме кефи.
Лесно е да кажеш "Аз избрах първото". Обаче колко зор е да го стартираш наистина! Как да излъжеш материално мислещия си мозък, че нематериалното също е факт? Мъка.

Г-н Кунчев е казал още нещо интересно - "Времето е в нас и ние сме във времето".

Отново е по друг повод, но пак цели десятката. Време му е майката!
Няма как да обясниш на третокласник какво е самодостатъчност. И на завършващ гимназист е невъзможно. Студентите също са под въпрос, та дори и част от преподавателите им...
Значи, просто трябва да мине време. Ако човек узрее сам или с помощта на външна намеса - супер. Ако ли не - животът продължава.
"Защо е необходимо това време", ще попитате. "Не е ли всекиму предопределено дали, кога и къде ще го фрасне по главата ябълката на познанието"?
Скромното ми мнение е, че и сте прави, и не сте.
Прави сте, защото откриването и стартирането на ПМ зависи от душата, а не от тялото. Душата има възраст и карма. Има деца, които избират да бъдат монаси много преди да си помислят за детайлите на ежедневието. Разбира се, животът ни е низ от събития, които са програмирани в Матрицата на НЕЩОТО.
От друга страна, точно Матрицата допускаше "грешки", в които хора като Нео (разбирай Исус, Мохамед, Буда и т.н.) развиваха системата и я дърпаха напред.
Времето е фон, на който се стартира ПМ.
Времето е сцена, на която играем (или проиграваме) личната си драма/трагедия/комедия.
Времето е и филмовата клапа, която пада, когато му дойде времето... :-)
Ако някъде в мизерните ни 70-80 земни години интервал успеем да зърнем ПМ и да намерим себе си - Бинго! Ако пък разберем и смисъла на самодостатъчността, и се опитаме да я приложим - Бинго + Джакпот...

Стига съм я дъвкал тази дума, нека се опитам да дам дефиниция. Тя ще е крайно несъвършена, защото:
- ще излезе от човек
- липсва ми достатъчно опит
- информацията в нета не е обективна
- далеч съм от постигането ѝ

Но пък имам желание!

Състояние на духа, в което индивидът успява да излезе от опаковката (тялото) и приятно изненадан установява, че:
- притежава и осъзнава всички свои емоционални нужди (разбиране, внимание, състрадание, приятелство, обич, любов, хармония)
- няма нужда да търси опора и подкрепа извън себе си
- има приятели, среда и близки, към които няма никакви очаквания, а оттам и разочарования
- общува без проблем и открито с всеки, без това да наруши личното му равновесие
- дава на околните много повече, отколкото взима и не очаква нищо в замяна
- не изпитва страх, че някой или нещо ще му бъде отнето
- намалява до минимум външните източници, защото той самият е вече източник
- умее да намери и поддържа баланса на енергиите си, което затваря цикъла...

Не е лесно, нали?
Но пък я си представете да сте такива!
Ами ако всички бяхме такива!?!
Размечтах се, а има още писане...

Ако това писание беше сериозен труд, би трябвало да се спра на всеки един ред от горенаписаното и да го обясня. След това да дам примери от ежедневието, а накрая да споделя и личния си опит. За щастие, трудът ми не е сериозен и никой няма да има подобни очаквания. Въпреки това, правейки бонус към себе си, ще се опитам като една кокошка да се поровя в пясъчника на задния си мисловен двор, па белким излезе нещо.



Да притежава и разбира всички свои емоционални нужди.

Какво значи това?
Комплексност, завършеност, себепознаване. Освободена духовност, позволила самокритично разчепкване на Аз-а и стискане на ръце по всички спорни позиции.
Примери?
Човек, който умее да гледа на една ситуация от своята, но и от чуждата, че даже и от странична (неутрална) гледна точка. Такъв сладур винаги е с предимство. Навсякъде.
Той умее да разбере най-добре другата страна, да заеме най-правилната позиция, да даде най-точното мнение (ако му го търсят). Такива хора обичат, напътстват, помагат, излъчват сигурност и спокойствие. И не търсят нищо в замяна. Просто ти дават опцията да ги следваш, а изборът остава твой. Хубавото е, че понеже те също не са съвършени (малцина на тази планета са самодостатъчни, но мнозина се опитват), можете да имате късмета да се учите заедно!



Няма нужда да търси опора и подкрепа извън себе си.

Споменахме, че самодостатъчният човек е една уравновесена система. Тъй като е наясно с емоциите си и умее да ги контролира, той няма чисто практическата нужда някой да му дава тон как, с кого, кога и къде да общува. Той е константа - заявява позицията си, коригира се (ако е нужно) спрямо ценностната си система и поддържа поведение, адекватно на средата. Силно развитата му самокритичност позволява да е винаги настроен на правилната честота и да не прави компромиси с вижданията си. В тази светлина той няма нужда от чужда помощ, а ако се наложи, щателно я анализира, за да не допусне покрай нормалния програмен код да се промъкне и някой вирус...



Има приятели, среда и близки, към които няма никакви очаквания, а оттам и разочарования.

Това е любимата ми част!
Не можете да си представите каква благина е да спрете кранчето на очакванията си към хората!
Цял живот пряко или косвено ни възпитават да възлагаме очаквания.
"Учи, за да не работиш"
"Бъди добро дете, за да те харесват"
"Дръж се добре, за да се държат добре и с теб"
"Какво ще кажат хората"
"Сниши се, докато мине бурята"
Много са... Не искам да ги анализирам, защото в някои има и истина, но примерът, който давам е да покаже, че в повечето случай имаме две ситуации на кантар, а по средата стоят думи като "АКО", "ЗА ДА", "ЩОМ"... Все условности, все сделки.
Нека стане ясно, че самодостатъчността НЕ Е сделка! Казвайки си, че ще сме добри, за да отидем на небето, или че няма да изневеряваме, за да не ни изневеряват и на нас, само се заблуждаваме. Създаваме си очаквания, които обикновено не се сбъдват. Тогава се разочароваме и допускаме пробив в системата. Кому е нужно това?

Често очакванията се бъркат със стремежите, целите. Държа да уточня, че това са абсолютно различни неща! Докато първото обикновено води до разочарования, второто е сила! Сила, която дърпа напред и дава насока, дори и да не е правилната (това се разбира по-късно).
Очакване е да се молиш на Бог и да вярваш, че това те прави привилегирован. Стремеж е да живееш в синхрон с това, което приемаш за свръхестествено или просто не разбираш.
Очакване е да искаш да бъдеш обичан. Стремеж е да не вредиш на околните и да се обграждаш с качествени хора.
Очакване е да искаш да получиш по-голяма заплата, или специално отношение. Стремеж е да работиш добре и с удоволствие.
Очакване е ... и т.н. примери в този дух.

Ето и един личен пример.
По принцип от доста време нямам позитивни очаквания към хората. Имам негативни. Подготвен съм, че понеже сме кофти продукт, ако въобще получа нещо, ще е негативно. Уточнявам, че това няма нищо общо с хейтърство!
Какво се получава на практика - някой те разочарова, голяма работа! Нали си бил подготвен, не си очаквал нищо различно. Преместваш си го в другия крачол и готово!
Обаче знаете ли какъв кеф е, когато те изненадат позитивно? Биеш камбаната и квичиш като свиня майка из двора... От радост.
Знам, това не е самодостатъчност, защото отново в уравнението има очаквания, па макар и негативни. Но пък и аз не съм съвършен, уча се.

Друг пример е любовта.
Надявам се всеки знае какво е да си влюбен - летиш, цвърчиш и се хилиш като зелка само при мисълта за половинката. Обаче повечето хора се влюбваме с цял керван от очаквания:
- да ме обича поне колкото аз
- да се грижи за връзката ни
- да не ми изневерява
- да се жертва както аз се жертвам
- да прави компромиси
- да сме винаги заедно и т.н.
И понеже една на милион (ако не и по-рядко) са двойките, които отговарят и на част от тези очаквания (особено след третата година), логично започват разочарованията. Те пък вървят ръка за ръка с други "благини" и така бавно но сигурно, нещата се насочват към канала... А там дебне Тъмната страна и всичко яко се смарангясва.
Как би изглеждал влюбеният самодостатъчник?
- уверен и спокоен в чувствата си
- няма нужда някой да го зарежда с енергия, по-скоро той има в повече
- знаещ, че нищо не е вечно и никой не е безгрешен
- ценящ свободата си, както и тази на другия
- уважаващ личното пространство
Представихте ли си подобна двойка?
Тия ще летят!

Още един пример - семейството.
Тук очакванията са обикновено двупосочни - родители/деца и деца/родители.
Родителите често имат прекалено големи очаквания към децата си - да са добри, да са умни, работливи, грижовни и т.н. Често страхът да не останат сами и забравени щом остареят, също се засилва с времето. Това са все очаквания, които са излишни при едно нормално общуване. Те само натоварват и без това деликатния процес на отглеждане и възпитание. Направете каквото трябва, пък да става каквото ще - изтъркано, но ужасно вярно! И най-често става това, което трябва.
Децата (особено поотрасналите) също товарят себе си и близките си с излишни очаквания. Родителите често помагат доживот (така го усещат), но не са длъжни да го правят! Това не е рождено право, за да се търси и натяква до гроб. Родили са те, отгледали са те, възпитали са те. Оттам нататък разчитай само на себе си! Ако получиш нещо допълнително, то си е чист бонус - зарадвай му се, изживей го, но не го очаквай...



Общува без проблем и открито с всеки, без това да наруши личното му равновесие.

С изключение на случаите свързани с отшелничество, ние живеем сред хора. Искаме или не, това означава да общуваме, вкл. и с типажи, които не харесваме. Ако инвестираме в това емоции, със сигурност "олекваме" - ментално и емоционално. Номерът е да се научим да го правим, без това да ни натоварва.
Как става ли?
Просто. Погледнете на ситуацията като на тест по самообладание. Оставете стремящата се към самодостатъчност интуиция на автопилот. Или поне не ѝ пречете...
Думата "открито" също има огромно значение в общуването. От деца ни внушават, че трябва да внимаваме какво и пред кого говорим. Неслучайно има поговорки като "Език мой, враг мой" и "Мълчанието е злато". Повечето хора не са готови да чуят истината (или поне чуждата гледна точка) за себе си. Застават "на нож", когато (воден само от добри помисли) споделиш открито мнението си. Когато те попитат, разбира се.
Ето го и личния пример.
Винаги съм патил от желанието си да кажа това, което мисля. Все разчитам на факта, че отсрещната страна ще оцени откровеността и добронамереността ми. И често става така, че пътят към недоразумението (или директен конфликт) се постила от доброто ми намерение...
От друга страна, това действа като сигурен филтър. Хора, които нямат перцепцията за открито, позитивно и добронамерено общуване, просто излитат от комуникационната ви орбита.



Дава на околните много повече, отколкото взима и не очаква нищо в замяна.

В материалния ни свят това не е трудно постижимо, особено когато си преминал една възраст и си се наместил сред "гадните капиталисти". Въпрос на желание е.
Тук става въпрос за нещо доста по-различно. Идеята е да го практикуваш, дистанцирайки се от материалното. Да си добронамерен, открит, жертвоготовен, състрадателен и все в този ред добродетели, без да очакваш нищо в замяна. Без сделки!

Започнах ли да се повтарям?
Нормално - все пак говорим за човек, а не за Бог. Шепа добродетели, чисто съзнание, желание за промяна - колко му трябва на кандидат-самодостатъчника...?
Мисля, че дадох задължителните примери. Ако и това не е достатъчно, за да се разберат мотивите ми за стремеж към подобно състояние на духа, по-добре си пуснете силно някое парче на Азис и забравете! ОК, може да е и някой друг музикален стил - не искам да кажа, че който не приема тази теза е ограничен. Затова светът е шарен, за да ни има всякакви.
Ако пък съм успял с несамодостатъчните си напъни да разбудя любопитството ви, пуснете си не много силно нещо на Флойд и да разгледаме как стои въпроса със самоконтрола.

Самоконтрол в нашия случай се явява оксиморон. Веднъж слял се с НЕЩОТО, или дори само запътил се към него, човек избира верния за себе си път. Там са бетонирани критериите за правилност, мотивация и религиозна еманципация...:-)
Липсата на нужда от рефлекцията на социума прави този процес много плавен и лек.
Въпросният социум най-често възприема кандидат-самодостатъчника по два начина - романтик (будала) и егоцентрик (темерут). Става въпрос за един и същ човек, който другите оценяват откъм по-либералната или по-крайната му позиции.
Романтикът е намерил някакво равновесно състояние в комуникацията си с обществото, без да го допуска прекалено близо до себе си. Той излъчва енергия (разбирай познание, пример, опит) и ако някой желае, може да се възползва от това - безвъзмездно, разбира се. Често той увлича с простотата и неангажиращото си поведение нови кандидат-самодостатъчници, с което цикълът се затваря.
Егоцентрикът е другата страна, чрез която хората могат да оценят явлението. Причината е, че ако се откъснете на 100% от социума за да не ви занимават е битовизми и прочее елементаризми, логично е да ви посочат с пръст... Да, вие търсите път към НЕЩОТО, но на кой му пука... На вас, разбира се!
Както казах, тук говорим за един и същ кандидат-самодостатъчник. Той е константа и си върви по пътя. В случая играе ролята на "керван". "Кучетата" си лаят по образец и в зависимост от това дали е интровертен или екстровертен тип, можете да го наречете от темерут, през особняк, до романтик.

Интересно е да споменем и как се "пенсионира" нашият лирически герой.
Като всички други!
В зависимост от това накъде и докъде ви е отвяла волята на НЕЩОТО, можете да бъдете известен плейбой (куртизанка), артист, философ, монтьор, градинар, та дори и политик. Не е важно с какво се занимаваш, а как го правиш. Не е важно колко нагоре си се изкачил по дървото, а как си се държал по пътя... А за да не заприличам на Паулу Коелю, ще спра ето тук!



И нека е ясно - още се уча!
Не е толкова лесно, важното е да се опитва.
Само да не стане като онзи скеч от "Улицата", където се учеха да не изневеряват и всяка реплика завършваше с "Еее, не, не - няма да стане".:-)

01.2013


Ту БИ ор нот ту БИ?



Не, не става въпрос за bTV...




To BE or not ot BE?
Това е въпроса.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от дами и в таз "БИтка"
да ги отметнеш всички?


Преди да съм изгубил времето на пуританите, мъжкарите и нехаресващите различното, бързам да уточня, че по-надолу ще си говорим за хомо- и БИсексуалност.
Ще попитате: "Толкова ли се изчерпаха интересните теми, че ще ни пробутваш нек'ви педерастии"?
Ще отговоря: "Не търся сензации, а разсъждавам на глас за всичко, което ни заобикаля".

Няма как да не се съгласите, че сексуално различните са навсякъде около нас. За щастие не са мнозинство, но са факт. По-добре е да говорим открито за това, отколкото да разчитаме на жълта преса и улична терминология, които рано или късно завършват с недоразумения, фобии и чиста омраза.
Работата ми е такава, че се срещам с много хора. През годините логично съм общувал (вербално) и с много БИ хора. Редно е да уточня, че съм 100% хетеро, понеже вече започвам да виждам тънки усмивчици и да чувам злобно съскане от по-задните редове. И го правя не за да се обяснявам, а за да онагледя по-точно позицията си - безпристрастен анализатор, мисловен изследовател на собствената си тиква.

Тъй като таргет на тези редове не са "вечните капацитети" и "специалистите по всичко", редно е да се върнем назад в историята и да видим какво е пишело в древния Гуугъл по темата.
За първи път думата хомосексуален се използва от австро-унгарецът Карл Мария Кертбени през 1868г. Няма как с такова име да не измислиш такава дума...:-).
Не се уточнява дали Карл или Мария е с водеща позиция в личността на господина, но важното е, че успява да съчетае гръцкото "homo" (еднакъв) с латинското sex (пол). Така започва да се говори за хомосексуалните и срамното им поведение.
Англичаните не възприели позитивно новоизлюпения термин и дали своя принос с думите gay (за мъже) и lesbian (за жени). Неслучайно преводът на гей е "щастлив, безгрижен човек, без особени задръжки". Лесбийка (това "ка" доста разваля звученето) пък иде от гръцкия остров Лесбос, където древногръцката поетеса Сафо се събирала с приятелки и ден подир ден опитвали от нежните си прелести и телесни сокове.

Както и да наречем тези две групи, те са различни от мнозинството. Мъже яздят мъже, жени близкат жени...
"Тъжна история", ще каже някой!
И донякъде ще е прав, но не е ли по-лесно просто да ги направим на сапун, отколкото да се опитаме да разберем какво и как е довело до тези отношения? Да не говорим, че най-често като едни дърти сеирджии се фокусираме основно върху телесните изяви на "обвиняемите", а не на менталните такива.
Като казах ментални, нека цитирам и определението за хомосексуалност - сексуална ориентация, изразяваща се в трайна тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към лица от същия пол.
Точно за емоционално и романтично говоря, а не само за сексуално. Не, че не е логично ако харесваш някой и той те потапя в емоционална и романтична идилия, да не го пожелаеш, но когато този някой е от същия пол, става някак неудобно.

Нека сега да видим - за кого е (не)удобно неудобното?
Обикновено най-отпред винаги недоверчиво се блещи Обществото.
Как ли се е менкала през годините позицията на Социума?
Яка педерастия!

Няма континент или епоха от хЮманното ни развитие, където еднополовите (и то мъжете) да не са се "плескали" като сръбски плескавици... При това съвсем официално!
Мръсникът Зевс дал личен пример на цялото човечество, като редовно онождал виночерпецът си Ганимед. Египтяни, араби и перси само това чакали, за да въведат мъжката "любов" в леглата на заможните - лични прислужници, виночерпци, протежета във войската и т.н. Факт е, че в Мароко и Тунис до началото на 20-ти век в обществените бани е имало младежи, които освен масаж и обезкосмяване, са извършвали и сексуални услуги.
Индия, Китай, Япония, Тайланд - навсякъде "мъжката любов" е била нещо нормално, толерирано и привилегия на богатите и образованите. Има хиляди документи, които потвърждават и буквално илюстрират в подробности кой, как, къде и кога е уважавал задника на ближния!

Ще кажете, че това са изпълнения на диваци и че в Европа такива неща са недопустими.
Ще кажа да си гледате работата... И не само защото в Европа лявата лента е по-бързата. :-)
Именно в Европа и то в люлката на европейката цивилизация (Древна Гърция) са ставали такива неща, че ако наш Азис можеше да чете, би се изчервил от неудобство. Зрелите, утвърдили се мъже, често взимали под опеката си млади момчета и направлявайки ги в живота, редовно "снасяли" яйчица в задния им двор. Това било официална практика (Спарта, Крит, Тива) и нямало нищо общо със семействата, жените и децата им. Просто такива са били времената...

При наличието на такива факти, логично е най-праволинейните да се загледат с последна надежда към гордите американски индианци - евентуално убежище на древната хетеросексуалност.
Ядец!
За "недобре ориентираните" момчета се смятало, че имат шамански способности и дори били предпочитан обект за женитба. С висок авторитет в племето, палавите младежи изкушавали авторитети като Винету, Понтиак и Ташунка Витко, които по пътя на логиката за тогавашните нрави, със сигурност са се натискали да им ударят по един "мъжки" кютек...:-)

Може би тук е момента да уточним, че гореописаните отношения основно касаят явлението ПЕДЕРАСТИЯ. Днес това е по-скоро обидна, мръсна дума, но тогава не е било така. Терминът е използван още в Древна Гърция и идва от старогръцкото paidos (момче) и erastea (копнеж, желание). Това е вид хомосексуално отношение, при което единият партньор е зрял мъж, а другият - юноша. Да не се бърка с педофилия, както и е добре да се наблегне на факта, че в тези общества хомосексуалните отношения между равностойни по възраст и социално положение мъже били осъдителни. Това го казвам, за да не тръгнат сега гейове нИедни да си търсят оправдание.

И какво излезе, че ако искаме да заклеймим това явление и да защитим тезата, че е нещо чуждо, гадно, болно и заразно, би трябвало да се отречем от историята!
ОК, "каузата" си струва, така че го правим - изгаряме книгите, форматираме сървърите и започваме на чисто.
Но какво ще правим с личностите?
Александър Велики, Платон, Вергилий, Леонардо, Микеланджело... десетки са, да им се не види.
Забравяме и за тях!
И какво остана?
Остана реалността.

С "възмъжаването" на Европейската цивилизация и обяздването ѝ от Църквата, логично свободата человечешка била потисната и всичко, което можело да изкуши раба да мисли и търси индивидуалност, било унищожено. Сред унищожените неща попадат и "езическите" нрави на древните. Тук-там оцеляват някои общества и традиции, но те се покриват в дълбока нелегалност, преследвани от Инквизицията. Хората не са можели да се къпят и да се съблекат (било грях), та какво остава за инакомислие. Мъчения, клади, смърт - това чакало всеки, който дръзнел да прави каквото и да е, заклеймено от Ватикана.

Столетията забрани и цензура логично довели до появата на Общество, меко казано нетолериращо хомосексуалността. И не само хомо, а въобще сексуалността. Разбира се, размяната на ласки, обемни тела и секрети нямало как да бъде спряно, и логично се появил двойният сексуален стандарт (ДСС) - официално "всичкото голотия" било грях и анатема, но под сурдинка и на свещи, плътта и нагонът получавали своето. Е, тук-там поизгаряли на клада по някой любовен пиксел, но това се правело колкото да се имитира дейност. Отделно, в самата Църква и Инквизиция имало любители на плътските удоволствия и не само това, а и на грозната заигравка с "напъпили" тийнейджъри... Тези скандали се вихрят и в наши дни, защото очевидно захласването на дърти мъже към агнешко с етикет MALE не е отминало.




Това "проникване" в Историята беше с цел да покаже, че БИбиткането сред мъжете не е от вчера. Няма смисъл да слагам под лупа близкото минало и 19-20 век, за да очевадя очевидното - открай време мъже бръмчат с мъже! Официално или не, греховно или да - това явление е факт. И преди нашето напредничаво общество да направи от заподозрените чуден сапун, нека опитаме да разберем какво кара един зрял мъж да предпочете дупката на Илия, пред гугутката на Мария...

Гени.
Съществува теория, наречена Генетична, която се опитва да докаже тезата, че хомосексуалните се раждат такива. Не издържа теста на времето и днес почти никой не я приема сериозно. Неслучайно през 90-те години на миналия век СЗО изважда от МКБ "заболяването" хомосексуалност.
Много повече от изследователите смятат, че това е вид поведение и тук много по-актуална е теорията за отклоненията в психосексуалното развитие. Приема се, че половата идентификация на човека се заражда около 4 г. възраст, а половото влечение става факт при подрастващите. Когато тези процеси избързат или се забавят, детето се оказва в среда, подвеждаща мисленето му към хомосексуализъм.


Психика.
Психето (душата) е нещо, което (по примера от един виц) смело може да бъде сравнено със задника - всеки го има, но не можем да го показваме навсякъде.
Сложно и объркано нещо е душата и често самите ние не можем да излезем на глава с нея... Уж си е наша, уж си я познаваме, а в по-криви моменти - хлъц и отлети в неизвестното. Тя е попивателна за всичко около нас и ако не внимаваме какво и как ѝ причиняваме, може да има непредвидими последици.
В тази връзка, двама гея си говорят след секс:
- Какво обичаш повече в мен - лицето или душата?
- Душата.
- Защо?
- Защото не се вижда...
Та, начинът на мислене в посока сексуална ориентация при хомо и бисексуалните се формира в ранна детска възраст. Ако половото влечение избърза във времето и се появи преди подрастващата възраст, детето (най-често момче) ще се окаже сред преобладаваща момчешка среда. Твърди се, че това е един от формиращите фактори за БИполяритета по-късно.
Друг казус е закъсняването на това влечение (особено в по-затворени общества) и проявата му на 18-20 години, когато се наслагва и комплексът за сексуална малоценност.
Много често сексуалното насилие в детството също може да се окаже отключващ момент за една бъдеща проява на объркана сексуалност.
Липсата на здрава връзка между момчето и бащата, както и прекалено силната идентификация с майката, могат да доведат до загуба на индивидуалното емоционално развитие. При момичетата подобен е ефектът от недостатъчност в отношенията с майката, което по-късно води до копнеж по тази неосъществена връзка и търсене на компенсация чрез сексуален контакт с друга жена.

Стана сложно, а?
Няма как да не е, щом намесихме душата.
Като Борисов от избори се пазех да не намесвам психологията, но това е неизбежно. Ще опитам да изляза от ситуация с това...

Гей отива в аптека:
- Добър ден, един Трибестан, моля!
- Ще вдигаме самолета, а?
- А, не, ще се возим!

Любопитство.
Отново според СЗО, половината от мъжете и жените поне веднъж в живота си са имали хомосексуална ситуация. "Любопитството убива котката", казват англичаните, а у нас може гордо да заявим, че "Любопитството се засилва с водката"... Разбира се, алкохолът не е основния виновник за случайните БИбиткания, но декортикационния му ефект определено подпомага падането на задръжките. И вместо да шепнете засрамено "Нямам вече приятели" (от един друг виц), внимавайте какви ги вършите и с кого... В спешния травматологичен кабинет на Пирогов могат да ви разкажат интересни истории за това, какви невероятни неща са вадили от мъжки задник по време на дежурства!
И не разчитайте, че от три пъти също не се става...

Разнообразие.
Има една такава група ненаситници, които щом с годините изучат, използват и изтормозят конвенционалните си телесни дадености, смело се насочват към неконвенционалните и чужди такива. Покрай практикуването на тези нездрави практики, често попадат и на себеполовоподобни. Този тип отношения не са доживот и не прехвърлят нашият човек трайно на другия бряг, но способстват за БИполяризация в стил "Я, то и от десет пъти не се ставало...".

Патология.
Допреди 20-30 години се смяташе, че да си обратен е патология. Дали защото времената са такива, или просто историята се завърта и педерастията отново ще стане нормална дума, днес БИбиткането не се смята за нещо болнаво и нетипично. В миналото "терапията" е минавала през всички инженерни "удобства" на Инквизицията, докато днес да видиш двама мъже за ръка е почти ежедневие.
И къде са нашите смешни няколко века цензура, на фона на няколкото хилядолетия БИблейски и исторически неБИвалици? След като в целия Древен свят мъже са плющели мъже като за Световно, очевидно не е странно, че това се завръща.




Важно е да дадем светлина на няколко от най-големите заблуди относно хомо- и БИсексуалните, и да ги разБИем, както дърт гей би сломил Firewall-a на нежен единадесетокласник.

"Обратните" се раждат такива.
Ядец! Вече споменах за краха на Генетичната теория. А едно от най-практичните доказателства е факта, че от семейства на "нормални" се пръква нахакано зомБИ, както и от двойка "объркани", се появяват (ако са мъж и жена) или възпитават (ако са еднополови) 100% хетеро ориентирани продукти.

БИбиткането е болестно състояние.
Отново негатив. През 1990-та СЗО отсича: това са нормални хора!
Изборът на сексуална ориентация е тяхно лично право и как, с кого и по колко пъти ще го правят, си е техен личен проблем, стига да спазват законите (както всички останали).

БИ-мъжете са повече от БИ-жените.
Нищо подобно! Както споменах по-горе, половината планетяни са имали, или ще имат поне една хомо-ситуация в житейския си път. Дали ще я хванат за ръка и ще си я наврат в ...а е друга работа, но факт е, че я има. Особено, когато за по-дълъг период от време са без сексуален(ни) партньор(ри). При мъжете този период е предимно в юношеските години, а при жените в младата и зряла възраст.

БИнарните мислят само за секс.
Отново греда. Те са сексуални точно толкова, колкото всеки един шофьор на T.I.R., фаянсаджия, преподавател във ВУЗ, или назобен политик. Не забравяйте притчата за треската в чуждото око и гредата в собственото...

Гнусно и безсрамно демонстрират различието си.
Само, защото го приемаме като такова. Ако заживеем с идеята, че те са хора като нас, просто няма да ни прави впечатление. Гнусно ли е, когато влюбена двойка се целува в парка, или див тийнейджър прегръща съученичката си?
Добре де - и на мен ми е странно и ми идва в повече, когато видя двама награбили се мъже. Признавам. Просто така съм възпитан. Но и тук си има регулатор - знаейки, че обществото все още не ги възприема за нормално поведение, те се крият.

НеБИвалата им природа ги обрича на бездетие.
Дааа бе... Доста бели държави приеха (или са в процес да приемат) закони, с които позволяват осиновяването на деца от такива двойки. Отделно, нездравото влечение към Plexus perianalis на ближния не означава, че сперматозоидите на наш Гейо са за боклука. Както и яйцеклетките на БИляна...

МоБИлността им придоБИва заплашителни размери.
И тук грешите. Има официална статистика (отново на СЗО), според която процентно тези хора са константа. Винаги ги е имало, има и ще ги има. Просто динамичното развитие на сек'ви информационни технологии и комуникационно-транспортни взривове, както и либерализиране правото на информираност, доведоха до в пъти увеличени житейски обороти. Това изведе на преден план явления и възможности, които преди няколко десетилетия са били теми табу. Обществото се развива, а посоката - това зависи от нас... Дали?

Хомо заБИвките са еднопосочен БИлет.
Тук вече може да се поспори. От една страна е теорията за отклоненията в психосексуалното развитие (виж по-горе), а от друга са твърденията на някои учени, че могат да върнат в правия път отклонилите се. Техните твърдения почиват на факта, че проявата на подобно неБИвало поведение най-често е резултат от психосексуална травма в ранна детска възраст. Разчитайки на модерната (и добре платена) на Запад психотерапия, те ровичкат в миналото на пациентите си и изваждат на светло прикриваните с годините гнили ябълки. Твърди се, че подобни похвати имат успех, но за колко време и в каква степен, не се наемам да дълбая...




Говорейки за БИбиткането сред мъжете, задължително трябва да отбележим огромната разлика между европейско и балканско БИоразнообразие. Излишно е да казвам с колко десетилетия БИнарна Европа е по-напред от нас, то си личи. И понеже си личи, няма как да слагам под общ знаменател западната и източна "нежна" мъжка популация. Мога само да пускам по една сравнителна нотка и толкоз!
Ето как наричаме различните "мъжки" линии у нас, според критерия ИНТЕЛЕКТ. Всяка прилика с действителни герои и съБИтия е случайна.


ХОМОСЕКСУАЛИСТ
Чрез тази група можете да се "отъркате" в аристокрацията на гилдията. За съжаление, тя е най-рядко срещаната, но не може всички да са със син задник..., пардон - кръв. Това са наследниците на онези древни, високопоставени в обществото зрели мъже, за които споменах в началото на този "труд".
Хомосексуалистите имат ценз, капитал и достатъчно мисловен материал. Грамотни и облагородени, те знаят как, на кого и по колко пъти да предложат вторичните си полови белези. Правят го изцяло в стил "учтивия лос", като този звук е силно задължителен...:-)

ГЕЙ
Гейовете са средната класа. Сред тях има и бивши хомосексуалисти, и откровени (но добре прикрити) педерасти. Разбира се, преобладава масата, която в повечето случаи се притеснява от общественото мнение по нашите ширини и като цяло се държи дискретно. Знаят какви са, знаят, че тук това е общо взето табу и че веднъж посочен с пръст, остава за цял живот. Веднъж гей - гей форевър! И да не си, посочат ли те, край!
Като всички среднокласови хора, гейовете също имат своите човешки вълнения, грижи, радости и страсти. Щастливи са от факта, че обществото все повече свиква с по-особения им статут, но и силно се притесняват от радикално настроените "мачовци", които ги използват за боксови круши, когато ги надушат. Имат си гей лидери, гей парад, гей общност, гей заведения и емоционалността им пръска като гейзер, когато запалят някой нов за каузата.

ПЕДЕРАСТ
Тук вече нещата загрубяват. Групата на педерастите е тази, която е главния виновник за негативното мнение в обществото. Преобладават нискоинтелигентните и по-елементарни БИбитковци, които са срам и позор за гилдията. Безвкусно, цинично и демонстративно излагат на показ различността си и криворазбраната си сексуалност. Не, че сред нормалните такива липсват, но когато е БИ, е доста по-дразнещо.
Всъщност, това е чалгата в общността. Както и чалгата сред хетеросексуалните, тези хора са продукт на няколко големи пропуска във възпитание, среда и липса на културни традиции в последните десетилетия. Кичът е с килограми, а празните кратуни бият на кухо отдалеч.

Защо не споменах нищо за транссексуалните?
Защото тяхното състояние не е вид сексуална ориентация и няма нищо общо с хомосексуалността. Това е полова идентичност, при която даден човек трайно и устойчиво се идентифицира като представител на срещуположния пол. Имат усещането, че са в чуждо тяло и са абонирани за тежки кризи на личността. Могат да бъдат жени, искащи да са мъже, както и мъже, желаещи да са жени. Абе, не са ни таргет...

Травеститите също са по-специална група, която неслучайно не присъства в основния текст. За да не преразказвам написаното в Wikipedia, както и да не се правя на капацитет по въпроси, с които не съм на "ти", ще ви оставя да сърфирате на воля... :-)




И какво сега?
Описах, поанализирах, поодумах и се разграничих.
А на въпроса "Ту БИ ор нот ту БИ", отговарям:
"Ммм не, мерси...". :-)


02.2013
Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману) - домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БЕГЛИКА 2012

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

РАФИНИРАНЕ

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

TILFОМАНИЯ

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...