В крак с времето

Не можах да се сдържа и с широка усмивка ви показвам тази снимка в цялата ѝ прелест.
Духовити графити са "актуализирали" изключително успешно братята-окупатори, особено образа на Суперррмен...



Целия материал можете да прочетете на сайта на Иво Инджев, както и тук.


6.2011
Западна музика с д-р Гайкич

Музиката и медицината винаги са вървели ръка за ръка.
Не знам каква е логиката, но е факт - съдя и по себе си, ако щете.
В първи брой на Хипертуршията ви представих един виден кардио-зеленчук, а сега съм на път да повторя.
Този път зеленчукът е дама, при това доста чаровна.
Отличен професионалист, силна и страстна личност, музикално обсебена - представям ви д-р Валентина Гайкич.

Първата жена в градината ни.
И логичния въпрос - що за зеленчук си?

Мисля, че смело мога да застана зад образа на лютата чушка.
Не от най-малките, а по-скоро от по-дългите, чорбаджийските...

Знаех си, че ще е нещо люто.
Дали е от характера, или има и генна намеса?

Сигурно е и от двете.
Гайкич е сръбска фамилия, идва от баща ми - невероятен човек.
Характерът ми пък е твърд, но справедлив...

Да, убедил съм се в това и шумно го адмирирам.
Днес няма да си говорим за кардиология, а за музика. Познавам те като заклет меломан, колекционер, слушател и не на последно място музикант и вокал.
Как да ги наредим във времето?

Да пробваме хронологично.
В семейството ми винаги се е слушало много и всякаква музика. Това със сигурност е помогнало на желанието ми в трети клас да започна да ходя на уроци по акордеон.
Всичко започна в детската музикална школа в ЖК "Свобода". Цели пет години упорито се борих с инструмента и по онова време смело мога да кажа, че го бях овладяла. Имахме акордеонен оркестър и често ни канеха по участия, а при завършването ни получихме и диплом за музикално образование.
Друг аспект от музикалната ми "кариера" беше пеенето.
Започна се в основното училище, като продължи и в гимназията, 15-то СОУ.
Хорът на училището беше много силен и аз бързо попаднах сред редиците му. Концертирахме, учехме много неща, по едно време си бях сериозно повярвала.
Към музикалните занимания може да добавим и една година, прекарана в уроци по китара.

Богата биография.
Сигурно си била ценен кадър по купони и бригади.

Можа да прозвучи нескромно, но беше точно така. Особено с китара в ръка и с песен на уста.

Имаше ли си репертоар?

Е, винаги има дежурни парчета, които човек може да подхване. Важното е да се забавляваш и музиката да ти извира отвътре.

От сестрата научих, че имаш невероятен слух. Направило ѝ е впечатление, че на слушалка хващаш на 100% сърдечните пороци.

Принципно всеки лекар е държал изпит за сърдечните тонове и би трябвало да улавя проблемните.
Факт е, че с масовото навлизане на ехо-апаратурата, някои от колегите позабравиха да аускултират.
Убедена съм, че правилната аускултация, потвърдена след това от ехо, са задължителни за работата ми.
Да, имам добър слух, но имам и желание да го приложа.

Очевидно слушаш и много музика.

Слушам. Всякаква. Не деля музиката на стилове, а на добра и лоша. Добрата музика за мен е тази, която не ме натоварва и ме кара да се чувствам като тийнеджър - лека и свободна.

Напоследък имала ли си някакви изяви?

При празнуватето на рождения ми ден с приятели бяхме седнали в едно заведение.
Цяла вечер ни тероризираха от оркестъра - едва се сдържах да не взема микрофона.
Този сценарий се случва често - отидеш някъде да се отпуснеш и на сцената се качват хора, на които трябва да им се забрани да приближават до микрофон.

А имаш ли авторски неща, би ли записала албум?

С удоволствие бих участвала в подобен проект.
Нямам собствени песни, но знаеш, че апетитът идва с яденето. Ако някой ме провокира, нищо чудно да открия ново поприще за изява...
Никога не съм влизала в звукозаписно студио и ще ми е много интересно да се запозная с процеса.
По повод желанието за изява, преди години исках да ставам DJ - много обичам да забавлявам хората.
На два пъти за малко да го осъществя - преди изпита по вътрешни болести и преди изпита по кардиология.
Бях решила, че ако ме скъсат - сменям попрището.

Какво мислиш за сегашната ни музикална действителност.

Не бих искала да се изказвам в стил "днешните не струват, едно време какви певци имаше...".
Всяко време си има своите звезди и важното в случая е критериите за добро и лошо да са обективни.
Когато човек има ухо за добрата музика, тя няма как да не бъде забелязана.
Независимо от стила, добрите гласове и музиканти бързо изпъкват на фона на масовата плява.
Наясно съм, че липсата на духовност и мутризацията на обществото доведе до фаворитизиране на т. нар. чалга, но дори и там има доста качествени изпълнители. В други времена и с друг стил (джаз и рок, примерно), тези хора биха били истински звезди.



Звучи разумно.

Ще ти дам пример с фолклора.
Обожавам добрата фолк музика - сръбското ми е в кръвта. Има невероятни гласове и инструменталисти - от легендите Драгана Миркович и Лепа Брена, до Горан Брегович. Когато слушам тяхната музика, се чувствам истинска.
Ако някой ми каже, че това е чалга, аз питам:
какво е тогава ирландската музика в Щатите (кънтри), или черният блус... Това също е фолк.
Или понеже е made in USA, е страхотно, а щом идва от Балканите, е чалга.

Съгласен.
И каква е рецептата?

Рецептата е естествен отбор. Когато нещата следват естественото си развитие, всичко ще си дойде на мястото.
Мисля, че до 10-15 години криминално-политическата ни върхушка бавно, но сигурно ще възприеме европейските ценности, като ще се сменят и главните действащи лица. Тези рокади ще се отразят и на обществото, на това, което се популяризира от медиите. Чалгата ще си отиде по кръчмите, където ѝ е мястото, а масовата музика ще е вид БГ-поп.
Разбира се, може и да греша...

И в моята глава се въртят подобни прогнози, но докато изчакам тези 10-15 години, мисля да се покрия някъде надалеч.
Извън шегата - не те ли притеснява тази умишлена кретенизация на нацията?

Разбира се, че ме притеснява, нали всеки ден се срещам с десетки пациенти.
Хората се лашкат между турските сериали и криминалните новини във вечерните емисии.
Платените "независими" медии ни заливат с откровени простотии, но ни спестяват информация от типа къде и как се е издънил държавният глава, какви пак ги е надробил министър председателят, кой пореден енергиен проект ще стопи държавната хазна...

Точно поради тази причина съм сложил банерите на Иво Инджев и Бивол в началната страница - обективна информация.
Какво те крепи духовно?

Православна християнка съм.
Вярвам в доброто начало и опитвам да се държа с хората така, както бих искала те да се държат с мен.
За съжаление битието здраво е натиснало нацията ни и често ми се ще буквално да хвана гората.
Винаги в мен си нося "Киприяновата молитва" - против уроки и магии.

Освен музиката и кардиологията?

Астрология, нумерология, езотерична литература. Линда Гудман ми е фаворит.
Последно четох "Тибетското изкуство на позитивното мислене" и "Подсъзнанието може всичко".

Какво казва астрологията за 2012 година?

Катаклизми ще има, при това много и обилно... всъщност те вече започнаха - виж какво се случи в Хаити, Чили, Япония.
Не вярвам, обаче, че тогава ще е края на света. Мисля, че истерията около филмите на тази тема малко се преекспонира.

Как поддържаш тази фигура?

О, благодаря за комплимента.
Обичам да плувам. Ако ти кажа защо, сигурно ще се смееш...

И?

Много мразя да се потя. Това е единствения спорт, при който потенето не се усеща.

Е, убеди ме...
А какви са тези мишени на стената?

Обичам да стрелям с оръжие. Скоро с мои приятели бяхме в стрелбищен комплекс и там се поупражнявах доста успешно.



Мъжете около теб?

Употребявам в умерени количества Jack Daniel's. Едва тогава мъжете не ми изглеждат толкова странни и темерутести...(смее се).
За съжаление мъжът на моя живот вече не е сред живите - това беше кучето Роки. Почина от старост на 18 години. Породата беше "улична превъзходна", но по-умно и разбрано куче не съм виждала.

Как искаш да завършим това интервю?

Ще цитирам Хипократ: "Преди всичко - не вреди!"


6.2011
Една БОМБАстична история

Екстремните зеленчуци определено са на почит в нашата градина.
"Екземплярът", който ще ви представя по-долу, е ценен не толкова със спорта, който практикува (планинско колоездене), а по-скоро с начина и завидния дух, с които постига успехите си.
Доказал се в любителското и състезателно каране, доказващ се (повече от успешно) в бизнеса с велосипеди и компоненти, повече от оптимист относно последното си хоби - ски фрийрайд.
На фокус в това интервю ще е Богдан Бояджиев, повече познат като Боби Бомбата.


Разговорът с Боби става в движение. Изтупах му се в работно време в новия магазин и докато си задавах въпросите, той успя да продаде един велосипед и цял куп чарколяци. И на мен не ми се размина - сдобих се с водач и нови накладки...

Здрасти, Боби!
Явно ще задавам въпросите си "на прибежки".

За мен е ОК, даже ще има динамика в разговора.

Поводът да съм при теб е новия ми сайт, в който ще е някак празно, ако липсват подобни екземпляри.
Имам си задължителен въпрос и той е: като какъв зеленчук би се определил?

Див чесън.

Доколкото те познавам мисля, че по-точно определение не бих намерил.
Роден и израстнал в София, явно доста си шетал из Центъра?

Училището ми беше небезизвестното 6-то ОУ "Граф Игнатиев".
Доста успяхме да натворим с компанията съученици, но това са неща, задължителни за всяко хлапе.

Разбрах, че са те запомнили не само с буйния ти нрав, а и с лиричната ти струна - твое стихотворение е публикувано в книгата, по случай 100 г. юбилей на училището.

Да, по онова време се бях запалил по писането на стихове и някои мои неща бяха добили известност сред учителите. Публикацията за мен беше чест.

Явно "дивото" е било в повече, защото интересите ти тръгват в друга насока.

Знаеш, че всичко е въпрос на ситуация. Не се виждам като мастит поет, заседнал зад клавиатурата, но знае ли човек...

Връщам те на тема колоездене и задавам дежурния въпрос - как започна?

Аз пък отговарям с дежурния отговор - от малък.
Като дете имах проблем с равновесието и чак до втори клас карах една триколка. Можех да я изправям на задни гуми, но чак десетгодишен се сдобих с истинско колело. Купиха ми един т.нар. BMX, който ми стана пръв другар.
Когато позаякнах, започнах да си правя преходи от центъра до Суходол, обиколки по поляните на Люлин планина.

Кога за първи път усети по-сериозно вкуса на пръстта...

Беше точно с BMX-са.
След един неуспешен опит за дроп (около половин метър), се човкирах доста зле. Наложило се е да ме свестяват и да ми оказват първа помощ.

Това очевидно не те е стреснало.

Е, поуплашил се бях, но пък се амбицирах. Смених велосипеда с един 18-скоростен 26-инчов твърдак и продължих с опитите. Резултатите не закъсняха - счупена вилка, качествено пребиване, безсъзнание, лежане по болници... Лошото е, че тогава пострада и братовчедка ми, но оцеляхме някак.

Не е като да ти липсват инциденти.

Това е част от спорта. Важното е да си подготвен и да знаеш как да падаш. По онова време нямаше достъпна протекция (каски, брони) и ни се разминаваше малко на магия. Откакто започнах да карам сериозно, никога не правя компромиси с това.

Какви други велосипеди минаха през ръцете ти в тези ранни години?

След "голямото пребиване" се сдобих с един стоманен 21-скоростен байк от типа ширпотреба. Изкара близо две години здраво каране. Кривих му вилката, рамката, но за по-добро нямаше пари.
След него дядото на един приятел ме "посвети" в шосейките - купих си Koga Myata.
По това време бях ученик в техникума по ветеринарна медицина в Костинброд и всеки ден си ходех на училище (2х18 км.) с него. Отделно си направих и едно пътешествие до морето.



Така като те слушам, мога да обобщя, че нямаш бяло петно в стиловете и видове колоездене?

Звучи малко гръмко. Сигурно има много още неща, които да науча, но мога да кажа, че съм добре подготвен.

И така стигаме до "крайъгълния" камък - Drag the Bomb.

По онова време вече бях стигнал до извода, че с велосипеди ширпотреба нищо няма да постигна.
Започнах да събирам пари и не след дълго вече бях щастлив собственик на Drag the Bomb.
За мен това беше един велик момент и колкото и недостатъци да има това колело през днешния ми поглед, тогава бях повече от доволен.
По това време се запознах с Пупи от отбора на Драг тийм и така се започна. Той ме убеди да участвам в първото издание на велорали Черни връх. Успях да финиширам девети - заплеснах се по едни сандвичи, а после разбрах, че е можело и да съм трети.
Тогава се запалих по истинското XC (cross country) и започнах да инвестирам в "Бомбата".
Стана ми интересно и участвах във всички МТБ-прояви в страната. Даже и да печеля повечето.
Тогава ме забелязаха от Drag team и започнах да карам за отбора. Лично Драго ме покани.

Какво те накара да се захванеш така сериозно със състезанията?

Не мога да отрека, че в началото ми беше приятно да съм на фокус. Впоследствие осъзнах, че по-скоро искам да докажа на т. нар. ПРО-та (професионални състезатели), че и с по-обикновен велосипед, неназобан със стимуланти, пак можеш да си първи.

Е, мисля, че си успял.
Една хронология на доказателствата?

2004 - девети на Ч. връх
2005 - трети (отборно) на Ч. връх и втори на Перпендикулярна вселена
2006 - първи на Ч. връх
2007 - първи на Ч. връх
2007 - първи на 24 ч. маратон в Пловдив



Когато фактите говорят и ПРО-тата мълчат.
"Екстремизмът" по-късно ли се появи, или си го носиш от малък?

По-скоро си го нося.
Карането в планината и въобще по пресечена местност е динамично - условията постоянно се променят.
Затова и толкова много хора се запалиха по планинското колоездене - интересно им е. За да си адекватен на тези промени, трябва да владееш на 100% велосипеда. Ето защо всички трикове и умения са добре дошли.
Отделно трудните пътеки, скоковете, фрирайда (свободно каране по диви терени) са черешката в МТБ-тортата.
През годините през ръцете ми минаха доста велосипеди, но след като спрях активно да се състезавам, фокусът ми се измести трайно към по-силовите дисциплини. Логично смених и машината - Scott High Octane FR2.

Универсалният боец?

В ръцете на правилния човек - да.
С брат ми участвахме отборно на едно от изданията на Ч. връх и спечелихме първо място.

А къде попада във времето темата Ком - Емине?

Тази тема е между състезателната и комерсиалната.
Повече за това приключение ще можете да прочетете на www.mtb-bg.com.
Ако може да се опише с две думи, още когато през 2003 - та с шосейката направих пътуването до Бургас, ми хрумна идеята за този легендарен маршрут. Стартирах на 1.август. 2008 и определено не съжалявам.



Кога дойде идеята за магазините?

Велосипедите и всичко около тях са ми постоянно в главата. Логично беше в един момент да се замисля как мога да продължа да се занимавам с това и когато съм на 30 - 40 - 50 години.
Отделно все повече хора започнаха да се интересуват от този чист, полезен и приятен начин на придвижване, спорт, хоби.
През 2009 -та година отворих първия магазин. Не исках да взимам кредити и трябваше да правя всичко сам.
Разбира се, помагаха и много приятели.
Избрах Люлин, защото там живеят над 100 000 души, а липсваше добър магазин и най-вече добър сервиз.
Инвестирах доста в инструменти, но най-вече наблегнах на знанията и уменията си да поправям велосипедите.
За щастие много бързо нещата потръгнаха и както виждаш, тази година мога да се похваля вече и с втори магазин + сервиз.

Новият магазин е доста по-голям. И основно място отново има сервизът.

Много е важно да поддържаш добре велосипеда си. Независимо каква е цената. От най-базовите, до най-скъпите модели, това е машина, а всяка машина има нужда от профилактика, ремонти, смяна на компоненти.
Всеки може да ти продаде нещо, но малко хора могат качествено да ти го поправят.

Т.е. не съветваш хората да си вземат байкове от т.нар. магазини "ширпотреба"?

Съветвам хората да си вземат велосипедите напълно сглобени и настроени. Клиентите се подлъгват от по-ниските цени. "Ширпотребите" отново идват при мен, защото им ги продават във вид, който не позволява да се качиш и да караш.

Т.е. купувайте си велосипедите от магазини за велосипеди.

Особено за по-сериозното планинско колоездене.
Когато излезеш да караш и се отдалечиш на 50-60 км. от населено място, трябва да си сигурен във велосипеда.
Отделно за по-силовите стилове си е средство на избор здравата рамка, спирачки, окачване.



Остава да поканим жителите на Люлин (а и на други квартали) в новия магазин на Боби - Bike Store Extreme (BSX).
С какво друго се занимаваш, ако ти остава време?

Винаги съм обичал туризма. малко са местата в България, където не съм бил.
Риболовът също ми е много любимо занимание и често го съчетавам с останалите си хобита.
От няколко години при възможност се занимавам и с каяк.
Скоро се запалих по ските и по-точно по свободния стил (FR). Страшно много адреналин!
Избираш си "девствен" склон, качваш се някак и спускаш надолу.

Не може да не споменем и за най-близкия ти "съотборник" - Яна.

С Яна сме заедно от много години и сме преживели какво ли не.
Помага ми във всяко мое начинание.
Освен това също е запален турист, колоездач, скиор.
Използвам повода да ѝ благодаря за всичко.

Аз пък ти благодаря за този разговор и те оставям в ръцете на клиентите ти.


Снимковият материал е взет от личния архив на Боби, както и от www.mtb-bg.com и http://velorali.com



6.2011
Радомирска оркестрация


Ето какво пише в интернет за Радомир:
Община Радомир заема площ от 506 кв.км. В състава ѝ влизат 31 села с 22 328 жители. Административен център е град Радомир с 16 254 жители. Разположен е в западното подножие на планината Голо бърдо, на 13 километра от Перник, на 44 км. от София и на 46 км. от Кюстендил.
Това, което не пише обаче е, че там работи и живее един много интересен "зеленчук" - Кирил Ангелов.
Познавам го от няколко години и смело мога да дам оценката, че е от типа хора, с които свикваш бързо, и на които можеш да разчиташ.
Качвам се на втория етаж на поликлиниката и попадам на обичайната ситуация - много хора чакат пред малко на брой врати...
Пред една от тези врати е особено концентрирано - познахте, тове е вратата на д-р Ангелов.


Не се изненадвам от броя хора пред вратата ти - очевидно си търсена личност.

Така се получи.
Давай да го мятаме това интервю, че трябва да ходя на курсове.

Ъпгрейдваш, значи?

В медицината е така - ако спреш да четеш, изоставаш.

Имам си дежурен въпрос - с кой зеленчук би се идентифицирал?

Обожавам таратор и съм на кантар между краставица и чесън.
Краставицата е доста на фокус напоследък и затова ще се спра на нея.

Рисков избор.
Как ще се разграничиш от Escherichia Coli инвазията?

Това е бактерия, която е резидентна и се намира навсякъде около нас. Въпрос на имунитет и епидемиология е как, защо и по чия вина може да стане инцидент.

Дипломатичен отговор.
В Хипертуршия представям интересни личности.
Почуках на вратата ти, защото знам, че се занимаваш с доста неща и извън медицината.
Мисля да започнем с музиката.

Музиката ме преследва цял живот.
Майка ми е музикант, небезизвестната Николина Денчева. Преподавател е по музика в 1-ва езикова гимназия, води духовия оркестър - един от най-добрите в България. Всяка година са на някакво турне, канят ги из цяла Европа.
Та, още от пет годишен седнах пред пианото. Имам 13 години стаж.

Май е излишно да питам в коя гимназия си учил.

Излишно е - 1-ва Английска...

Излишно е да питам и в кой оркестър си свирил.

Разбира се - в духовия!
Първо ми връчиха тромпет, а след това и валдхорна.
Между другото, това бяха славни години. Не липсваха турнета, като връх беше концерта ни в Royal Albert Hall, в сърцето на Лондон. През 1979 г. (девети клас) пропътувахме цяла Европа, за да свирим в тази легендарна зала. Такива неща не се забравят.
Между другото, традицията продължава - дъщеря ми, която е 10-ти клас в познай коя гимназия, също свири в духовия оркестър на кларинет. Скоро им предстои концерт във Франция.



Сериозна изява и въобще, завидна музикална подготовка.
Пречеше ли ти на ученето?

Странно, но не.
Даже ще се похваля, че завърших гимназията със сребърен медал - успех 5.98.

И къде се изгубиха тези две стотни?

О, това е доста весела история.
Проблемът дойде от учителя по математика.
Бях девети клас и имахме финален мач с десети клас. Аз бях вратар. В редовното време завършихме наравно и логично се стигна до дузпи. Успях да спася и така спечелихме срещата. С отбора бяхме на небето от радост и с няколко минути закъсняхме за часа по математика. Учителят започна да се прави на интересен и да раздава правосъдие. Не се сдържах и му метнах един тебешир...

Ооо, в онези години това беше доста дръзко!

Не само...
Тоя като се заяде и почна да ми прави мръсно.
Та, двете стотни в бала са оттам.

Пак с малко си се отървал.
А с футбола какво стана?

Футболът го играя и до днес, но като хоби. Преди години тренирах в отбора на Левски, юнуши старша възраст и бях третия вратар след Боби Михайлов. Оттогава се познавам с доста от звездите ни, като с доста от тях съм и играл. Ники Илиев, Наско Сираков...
Повратната точка дойде, когато си счупих ръката. Тогава се намеси баща ми и така приключих с вратарската си кариера.
От онези години ми остана любовта към отбора на Левски, а иначе съм лекар на ФК "Струмска слава" - Радомир.

Други спортове?

Шахмат.
Баща ми е бил студентски шампион на България. Той ме запали и явно доста съм се разгорял, за да стигна до кандидат майстор. Тогава бях изправен пред дилемата да избирам - медицина, или шахмат.

Не можеше ли да ги съвместиш?

Големият шахмат иска пълно отдаване. Това е и наука, и изуство. Има много учене и логически тренировки, което пък изисква време.
Прецених, че медицината е моето амплоа и започна голямото четене.

Работил си дълги години в Спешна помощ, не са ти чужди кардиологията, ехографията.
Как се справяш като ОПЛ?

Успяваме някак. За 12 години в Бърза помощ съм видял какво ли не. Все нещо съм понаучил (смее се).
Освен това не съм сам - помагат ми и съпругата ми и медицинската сестра както и д-р Валентин Александров с който от 2 години работиме заедно . Фактът, че продължават да се записват нови пациенти, означава, че нямаме лоша слава.

Поел си риска да работиш заедно със съпругата си?

Да и спечелих!
Съпругата ми (инженер-химик Розалина Ангелова), отговаря за компютърната поддръжка на практиката, системен администратор е и води цялата документация. Това е доста трудоемко и значително ме облекчава, за да мога аз да практикувам медицина. Повечето колеги се оплакват точно от този проблем - липсата на време за медицина, за сметка на бумащината към НЗОК.



Отново те връщам в "джаза" - знам, че си и DJ...

Това започна още от студентските години, когато с колегата ми Александър Канчелов (в момента виден психиатър, бел. авт.) си докарвахме допълнителни приходи. Ходихме по клубчета, забавлявахме хората, заработвахме по нещо.
То си е и зарибявка - караоке, миксове, клипчета.
В настоящето ми е като хоби, но с годините насъбрах доста техника и в момента без проблеми мога да озвуча средно голям площад.



Още нещо, което не зная за теб?

Със сигурност не си чувал за морските ми изпълнения.
Дядо ми беше морски офицер и ме научи да плувам. По-късно за цели два сезона работих като спасител на плажа в Обзор. Истории много но първото ми спасяване - на едно малко детенце се случи когато бях на лагер с оркестъра в Обзор.
Понеже бяхме луди глави, през следобедната почивка с мой приятел избягахме да се къпем без да кажем на никой. Морето беше с вълнение - възможно е на вишката на спасителя да е имало и червено знаме. Докато се припичахме с моя съученик, забелязахме как главичката на едно малко дете ту се скрива ту се показва над водата - може би на около 50 метра от нас. Когато майката му се разпищя, сочейки го, просто нямаше време за размисъл.
Слава Богу всичко завърши благополучно, но вечерта ни изкараха пред строя - мъмрене и последно предупрежденеие за изключване. Както и награда, вече не си спомням точно каква, за това, че сме спасили човешки живот!
Спасителски истории няма да ти разказвам, но мога да се "похваля", че съм се давил сериозно три пъти. Ефелък, мъртво вълнение, медуза в окото...
Това с медузата си беше доста сериозно, защото си изгубих зрението за около 24 часа.

Гърмян заек си ти.

И доста газен - от автомобил.
Два пъти.
Най-трагикомичният беше, когато в Борисова градина возех един приятел на рамката и ни удари автомобил. От удара приятелят ми влезе през отворения прозорец в колата. На косъм ни се размина.

Сега ме настъпа по "болното" място - и колоездач ли си?

Може да се каже, но не съм чак "екстремист". Обичам да въртя предимно парково-градско, за раздвижване.
Бих карал с удоволствие и в по-хард условия, но не ми остава време.

Нещо за изпроводяк?

За мен - толкова.
Опитвам се да съм добър човек, да не разочаровам хората около себе си и да намирам повече време за психето (душата). Ако сме смирени и чисти отвътре, ще бъдем по-добри и по-полезни на тази планета. Дали ще е медицина, или музика, шах, футбол, важното е да се държим с хората така, както бихме искали те да се държат с нас.

Май тук е мястото, където трябва да благодаря за отделеното време?

Май, май...


6.2011