BG солджър в USA



Това ще бъде една по-различна история.
Ще си говорим с някой, който знае как да манипулира, обезвреди, осакати или убие ситуация, дзвер, човек или международно положение. Един такъв усмихнат, добронамерен, а ако реши да приложи наученото, ще успее да събере тленните ви останки в дамска чанта, като остави място и за парфюм. Обучавали са го да прави диверсии, да извлича информация, да сваля и качва правителства... Луда работа!
Поради естеството на информацията (classified) името и личността му ще останат тайна. Може би за добро.

Няма да говорим къде, как и кога е роден и израсъл. Прехвърляме се директно в края на 90-те, когато един ученик от България решава да прелети океана и да поживее и завърши средното си образование на разменни начала в USA.
Прелита, поживява, завършва и отговаря на въпроса ми...

Как горе-долу се развиха нещата в началото?

Озовах се Midwest, в едно градче, където всички ученици от гимназията бяха малко над 100 човека. Всеки познаваше всеки, повечето бяха роднини, а когато се появих там, ме гледаха като извънземен. Плюсовете на тази ситуация са, че много от девойките имаха по-нездрав интерес към скромната ми личност. Разбира се, аз се възползвах от това, но между сеансите се запознах с бъдещата ми съпруга и там нещата се оказаха сериозни.

За девойките разбрахме. Как се държаха с теб възрастните?

Супер учтиво, добронамерено и гостоприемно. Митове са това за българското гостоприемство - да видите тяхното! Може би, защото беше малко градче, а не задъхан полис, но бях приятно изненадан.
Настаниха ме в къщата на един от най-богатите земеделци в района и в радиус от 40 км ми беше предоставена свободата да правя каквото си поискам. АТВ-та, моторчета, колелета, пушки, простотии - абе, имах всичко на разположение. Той имаше и четири дъщери, но там внимавах да не сгафя, че точно бях пристигнал... Не, че не ме изкушаваха.

Абе, ти сега ще запалиш всички да емигрират там. Ще стане като онази сцена в Love actually, когато момъкът се разходи до Щатите и го налазиха едни манекенки - само, защото беше чужденец с британски акцент...

Може и да не ми повярваш, но беше точно така. Па макар и българин с акцент от Източна България.

Я остави акцентите и да се върнем на повествованието. Спомена бъдеща съпруга?

Да, това беше доста спонтанно решение няколко години по-късно. Типичната гимназиална любов.

Щом е по-късно, те връщам на хронологията. Какво стана след гимназията?

Стана весело... Връщам се аз в БГ, да си изкарам едно лудо лято и да убедя нашите да финансират Университета ми в Щатите. Парите стават факт (9000 $), но никой не предвижда ситуацията, че аз с толкова пари и още три месеца до отлитането нямам никакъв шанс да ги опазя! Лятото беше толкова лудо, че бях назад със 7000 $ и едва спасих останалите... На родителите спестих фактите и с доста въпросителни в главата излетях за USA. Бях решил да работя няколко месеца, за да събера липсващата сума и да започна следването.

И как беше - проработи ли The American dream?

Странното е, че сега като се замисля, наистина проработи. Тогава в Бостън не ми изглеждаше толкова розово, но явно сценарият за мен е бил такъв.

Я разкажи за гетото.

Когато кацнах, трябваше бързо да си намеря работа и започнах като разносвач на пица. Тъй като нямах право да работя, а бях с едни 7000 $ на червено, директно се абонирах за черния пазар. Шефът ми беше един турчин с малка пицарийка, която обаче покриваше всички тежко криминални квартали - черни, мексиканци, ирландци... На година правеше поне по милион в зелено и беше поел риска. Всъщност, рискът беше върху разносвачите, защото малко преди да започна там, бяха застреляли трима от работниците му.

Искаш да кажеш, че това от филмите все пак е истина?

100%!
В черния квартал местната банда (gang) редовно си правеха т.нар. "кръщене" на новите членове (initiation), като това значеше да се убие човек, за да може пикльото да се докаже пред старите кучета. Казвам пикльо, защото това бяха наистина едни треперещи мухльовци, но пък държаха оръжие. Да застреляш разносвач на пица беше доста удобно - поръчваш на определен адрес, колата идва, човекът излиза (удобно непознат) и стреляш. Три в едно - минаваш теста, хапвате пица с приятели и имате кола за палене...

Знаеше ли в какво се забъркваш?

В началото не. Освен това имам уникалната способност да взимам меко казано странни решения... Просто ме привлича екшъна, такъв съм.
Когато ми казаха какво се случва, започнах да ходя с един голям нож (за рязане на пица) и дори успях да вляза в ситуация.
На едно от повикванията отивам на адрес и отдалеч си личеше, че е засада. На втория етаж няколко черни ми викат "Come, snowflake" (снежинка), а аз звъня на дадения номер и не вдига никой. Излязох от колата с пицата и с този нож, а онези ми подвикват... Колко ли ми е бил акъла и шанса да се изправя срещу пистолет? Може би ме е спасило по-латино излъчването ми, защото съседният квартал беше на латиноамериканци, а двете групи избягваха да се гърмят едни-други.
Иначе имаше и комични ситуации. Едни пичове нямаха пари. Аз държа пицата и гледам тъпо, те си държат онези работи и гледат още по-тъпо. Накрая се разбрахме, че и тревата е конвертируема валута...
Всяка неделя цялото чернокожо семейство задължително ходи на църква. Баби, дядовци, малки деца - събират се да обядват, поръчват пица, а преди това яко са се напушили. Отварят ми вратата, а вътре смърди на трева... После песни и танци с пастора - голям купон!

Добре де, къде е полицията, къде е великата американска държава, която стои зад гражданите си?

Не е в тези квартали. Тук се знае, че след 17.30 се пускат металните решетки и по улиците излизат "плъховете". Полицията е в цивилни коли и ако я има, гледа да не се набива на очи. Явно водят техните си разследвания, но не се месят на улицата. Унифирмените и колите с бурканите или ги стрелят, или най-малкото ги целят с бутилки!

Направо не ти вярвам!

Както искаш. Аз също не можех да повярвам, но когато на едно кръстовище ми опряха нож в гърлото през отворения прозорец, подадох пиците без много обяснения... Няколко дена след това, чакайки да пресека една улица, хлапе с треперещи ръце ми извади пистолет. Беше го страх повече от мен, но и там някакси ми се размина.
Между другото, статистиката казва, че пистолетът е по-малко опасното оръжие от ножа. 85% от огнестрелните оцеляват, докато от наръганите с нож само 40%.



Май бавно, но сигурно навлизаме в милитарито...

Е, преди това е криминалното право. Това ми беше желанието за Университета.

А как си опази парите?

В банка. То и там имаше цирк, защото като отидох да си отворя сметка и разбраха, че съм българин, ме погледнаха, все едно бях Осама. После разбрах, че в същата банка българска криминална група е източила над 3 милиона $ с чекови измами... Влязох им в положение на хората и отидох на друго място.

За колко време събра липсващите 7000 $?

Интересно, че стана бързо. В пицарията работех много - по 80 часа на седмица и вадех добри пари. Не съм и спестявал много, защото поне веднъж в месеца се срещахме с мацката по разни романтични места. Накрая взехме, че се оженихме и аз се нанесох в Университета с криминалистика.

Тази част я прескачаме, защото всички сме гледали "От местопрестъплението", а ти спомена, че филмът е много близко до реалността. Минават 3-4 години и пред теб отново изниква дилема.

Да, дилемата се наричаше Полицейска академия, но не филма, а истинска. Това се случи в последната година от следването ми. Тук рязко си пролича силната държава - дават ти мега изгодни кредити и всякакви екстри, ако решиш да учиш и да се занимаваш с това. Инвестира се адски много в милитаризацията и не се жалят средства!

Предполагам, че не си се замислил много?

Никак.

Пусни някоя пикантерия от този период.

Най-колоритно беше, когато в града ни настаниха около 300 бежанци от Босна. По-късно се оказа, че това са най-обикновени цигани, които буквално разказаха играта на района. Започнаха да изчезват табели, огради, жици - ометоха всичкото метал! От близка до нула криминогенност, този показател скочи в пъти. Нанесоха ги в един блок, който заприлича на гето. Отделно, тепърва към тях ще се присъединяват нови и нови бежанци...
Тогава ми вървеше стажа и аз бях с патрулиращите полицаи. Те не можеха да повярват, че това се случва на града. Обясних им, че тези не са босненци, а цигани и си имат типичните цигански правила - цар, детски сватби, кражби и побоища... Горките американци се видяха в чудо, а лошото е, че тепърва ще им се стъжнява положението.
Друг интересен случай беше при едно от обученията, когато целта на групата беше да освободим заложници, охранявани от трима терористи. Ние бяхме три екипа от по шест души, а "терористите" бяха реални действащи SWAT-тове. За целта бяхме въоръжени с едни специални гумени куршуми (sim rounds), които боядисват и са доста болезнени. Тук е мястото да уточня, че си имахме една класна издънка - чернокож колега, който винаги успяваше да прецака яко положението. В случая го сложих последен, за да не създава проблеми.
Съотношението на силите беше 18:3 и бяхме напълно сигурни, че победата ни е в кърпа вързана. Нахлуваме ние от три страни, движим се в колона по всички правила и познай какво стана - онези SWAT-тове се накачили с едни въжета за тавана и ни засипаха с изстрели отгоре. Докато реагираме, ни изтрепаха като пилци. А наш черньо отзаде крещи като луд и със затворени очи стреля напосоки - предимно в гърбовете ни! От шест души отряд, четирима ги свали той... Жална картинка.

А този сладур успя ли да завърши?

И още как! После ни обясниха, че са го гласяли за чиновническа работа и няма да борави с оръжие.

Май съвсем се приближихме до армията?

Направо се опряхме...
Когато завърших Академията, пред мен имаше две възможности - да стана полицай, или да стана военен. За полицията бях чувал, че има изключително много бумащина и това ме накара да се загледам към военните. Освен това умишлено си търсех екшъна. Исках да стана "тюлен", да съм в най-трудните ситуации...
Оказа се, че за тюлен искат т. нар. Secret Security Clearance - чисто минало и достатъчно дълъг период, за който е ясно какво и как си го правил. Шансовете ми бяха много малки, а отделно от USА army ми предложиха 40000 $ бонус, ако се запиша при тях като парашутист. Познай колко време го мислех...

Отрицателно?
Я ме светни за техните военни подразделения, че нещо ми стана мътно.

USA Military имат четири подтипа Special Operators:
- Navy seals (тюлените)
- Army special forces (зелени барети)
- Air Force Pararescue jumpers (ВВС)
- Marine Force Recon (разузнавачи морска пехота)
От всички условия на изброените, Зелените барети бяха най-конкурентни. Това ме отдалечаваше от плановете ми да стана тюлен, но пък всичко друго беше перфектно.

През какви етапи минава обучението?

Първоначално всички изкарваме Basic training (новобрански център), който продължава 4 месеца. Следва училище за парашутисти (1 месец). После е селекцията за специални части, където става първото сито (1 месец). Warrior leadership course е етап, в който те тренират как да ръководиш и да те ръководят (1 месец). Езици, политика и култура - най-невоенната част, но пък много полезна (6 месеца). SERE school - поведение в условия на плен (1 месец). Small unit tactics - 3 месеца.
Имаше и доста сериозен курс по специалност - медици, оръжия, експлозиви и комуникации. Идеята е да сме поне по двама от всеки сектор в група общо 10-12 човека . Медиците учат с година и половина повече, като накрая момчетата правеха чудеса с полумъртъвци. Обучаваха ги първо на кози и прасета, а след това стажуваха в спешните центрове. Обучението завършва с т. нар. Gorilla warfare exercise (1 месец) - попадаш в напълно реалистично пресъздадена обстановка на афганистанската действителност, където може да ти се случи почти всичко.
Цялото това обучение трае около две години, като програмата е така направена, че винаги намират какво и как да ти налеят в повече.



Сигурен съм, че ако кажа "Тези определено знаят как се воюва" ще е клише, но май ще го кажа...

Потвърждавам. Интересното е, че отделно взет, американският войник не е кой знае какво. Неведнъж съм правел директни сравнения. Но като цяло, в екип и с точните алгоритми, бойната им машина е уникално добра! Измислено е всичко и за всеки, и ако се спазва, успехите са гарантирани.

Къде ти беше най-криво в целия този учебен процес?

В SERE лагера имаше изключително гадни условия. Играехме го пленници и се бяха постарали наистина да се чувстваме като такива. Психо и физически тормоз, недоспиване, побои, гаври... абе, като наистина! Не съм сигурен дали не бих се гръмнал, ако видя, че в реални условия има шанс да попадна в плен...

В крайна сметка сбъдна ли ти се мечтата - да си специален...

И да, и не.
Имах шанса по време на обучението си, когато един генерал започна да събира група само от чужденци - поляци, корейци, сирийци и т.н. Десет човека елитна група, която да може да се внедри навсякъде. Тогава наистина се почувствах специален!
За добро или лошо, по време на една тренировка се случи инцидент и с това кариерата ми на US войник приключи. Имах опциите да остана да работя в офис, или да се пенсионирам.

Очевидно си избрал второто. Защо?

За тези три години в армията успях да осъзная много неща, както и да се нагледам на какво ли не. Неведнъж съм бил на кръстопът относно това правилно ли се развива живота ми. Като цяло, успях да се разочаровам от армията и погребах доста от идеалистичните си възгледи.

Би ли вкарал повече конкретика?

Уникална посредственост!
Американското общество, поради изключително комфортните условия на живот, е силно разглезено и доста по-незряло от нашето. Чакат готови формули и смляно, наготово поднесено. Там има милиони "индианци" и малко "вожд", което ги прави да приличат на огромен мравуняк. Както казах, като цяло са много силни, но отделните мравки са гола вода. В новобранския център (а и след това) имаше постоянно някакви издънки, които силно ме разочароваха. Освен това, от връщащите се от мисии колеги чувах неща, които ме накараха силно да се замисля относно идеалите ми за това кое е добро и кое зло. Няма да изпадам в подробности (classified), но поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата е много на място казана.

И всичко това те накара да се върнеш в БГ?

Че малко ли е... преди няколко години се разведох и вече нищо не ме задържаше. А и едно красиво БГ девойче успя да ми грабне сърцето и изигра една от най-главните роли в прибирането ми в хоумланд... Осигурен съм, обгрижен съм - какво повече?

А сега си студент в НБУ.

Да, отново по специалността, заобиколен от красиви колежки, които живо се интересуват от националната сигурност...:-)

Тук изправен ли си пред някакви дилеми?

Е, винаги трябва да избираш - иначе не е интересно. Ще трябва да реша дали да служа в полза роду за без пари, или да се насоча към частния сектор и да "продам душата си на Дявола"...

Той у нас тъмночервеният частен сектор отдавна притежава държавата, така че изборът ти ще е нещо като на Референдума за Белене - каквото и да отговориш, така е направено, че да загубиш...

И си прав, и не си. Примерно, казвайки НЕ за Белене, заявяваш позицията си. Иначе махаш с ръка и мишкуваш, което пък е добре дошло за далаверата...
Така е и при моя избор за бъдещата ми работа. Ако заработя за Службите (примерно НСО), продължавам с идеализма, знаейки, че зад него главата на рибата е силно вмирисана. Ако пък избера частния сектор, там липсва идеализъм и си с двата крака в реалността. Засега имам време за размисъл...

Използвай го по предназначение :-)


Химични елементи



В този мисловен еякулат ще си говорим за химия.
Какво е химия?
Наука, която изучава състава, структурата, свойствата и поведението на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и преобразуванията им вследствие на различни химични реакции.

С кои химични елементи ще се занимаваме днес?
АЗот
ТИтан
ТОриЙ
НИкЕл
менделееВИЙ
ТЕхнеций

Каква е целта на упражнението?
Да се опитаме да научим повече за състава, структурата, свойствата и поведението на веществата, както и преобразуванията им вследствие на различни химични реакции.

Последното вече не го ли казахме?
Казахме го и за да не зациклям повече, мисля да започна със същинската част.

Според твърденията на доста западници и източници, ние сме хора. Съставени сме от химични елементи, които по един уникален начин Архитектът е събрал и благодарение на Искрата, която им е вдъхнал, се е получила актуалната сган, наречена Човечество.
Дишаме, лапаме, кензаме, множим се, даже имаме претенции да сме по-различни от събратята си животни. Също като тях сме изградени от няколко химични елемента, просто подредени по по-различен начин. За разлика от животните обаче, за добро или лошо сме усложнили до идиотия своите отношения, възприятия, само(не)познаване и (не)самодоказване... Някои наричат това Еволюция, други упадък, но така и така сме тук (засега) и няма нищо лошо да се поанализираме.
Не, това последното не е заигравка със седалищната област...

При анализа на посочените тук шест елемента, ще направя опит да опиша схемата 1 спрямо 5, т.е. да разгледам отношенията на АЗотът с посочените си колеги в Менделеевата таблица. Причината е, че в нашия изпълнен с химия живот, най-често това е основния ракурс. АЗотът зорко бди над всички реакции и процеси, като следи да не изтърве нещо, вкл. и тези, които не го засягат. Пъха си гагата навсякъде, прави си погрешни изводи и всичко това най-често води до грешни процеси, производствени аварии и неконтролируем разпад с всичките му последици...



Първи (от посочените шест) и често най-проблемен, от АЗотът тръгват повечето дивотии, които е сътворило Човечеството. Малцина го разбират, мнозина се опитват да го изучат, а масата земляни нямат никаква идея колко полезно е познаването му. За последните уточнявам, че отново ще си играем на метафори. Къде с елементи, къде с местоимения, пък кой разбрал, разбрал...
На гръцки означава безжизнен и символиката на превода е крайно удачна - АЗотът е едно нищо, когато е сам. Стабилен е само в двуатомни молекули, а се ражда, расте, съществува и се плоди, когато е в компанията на останалите елементи. Изграждането и развитието му са доста сложни и същевременно изключително елементарни процеси - въпрос на гледна точка.
Иначе АЗотът е на четвърто място по разпространение в Слънчевата система, наврял се е къде ли не - атмосфера, кора, недра, бедра... добре де - белтъци, ДНК. Няма отърване от него и основната му характеристика е, че постоянно търси. Какво намира е друга тема...



ТИтанът е лек, як, блестящ и устойчив. Често АЗотът се стреми да прилича на него и силно завижда на свойствата му. За тази ситуация има и поговорка - "Чуждата кокошка - патка...".
ТИтанът винаги е бил трън в очите на АЗота. Въпреки, че нямат нищо общо и логиката е всеки да си върви по пътя, често АЗотът бълва куп отровни съединения от яд, че не може да бъде като ТИтана. Огромната му грешка е, че газ и метал са несъпоставими и в тази светлина всяко сравнение е чиста загуба на време.



ТОриЙ също е метал, също е сребрист, но не е толкова як. За сметка на това пък е наречен на името на бога на гръмотевиците в скандинавската митология - Тор. При подходящи условия (бой с неутрони) може да стане източник на мощна енергия. Тези му свойства силно дразнят АЗота и също както при ТИтана, това води до силна завист. Неслучайно повечето проблеми на АЗота се базират на това безумно взиране в чуждото, вместо самовглъбяване и себеопознаване.



НИкЕл - отново метал, отново сребрист. Това е сбъднатата мечта на АЗота.
Защо ли?
Защото през целия си живот се стреми да се докаже, че е също толкова здрав, бляскав и ценен, колкото са металите. Обърканата му душа не може да преживее факта, че е газ и не притежава така желаните чужди свойства. Заслепен от това, АЗотът не оценява лекотата, с която може да се носи, възможността да прониква навсякъде, опцията да се свързва с подобните и подходящи нему елементи, за да изгражда красиви и полезни съединения. И когато в един момент от живота си се припознае в НИкЕла, той започва да си вярва, че се е преродил в метал - полиран и лъскав, блестящ... Заблуждава се, че многото АЗотни атоми могат да сътворят НИкЕл - силен и здрав метал. Е, практиката показва, че това не е така.



Създаден по изкуствен начин, най-скъп на планетата, менделееВИЙ е изключително труднодостъпен. На пръв поглед логичен (измамно усещане
от мн. ч. на ТИтана), той е подлъгал не един АЗотен атом. Нестабилността му често води до подмяна на "Й" с "Е"...



ТЕхнецият е поредния метал в живота на АЗота. Тъй като символиката и метафориката по тази тема започват сериозно да ми накуцват, за този елемент ще кажа само, че по външен вид прилича на платината. Крие много неизвестни и както е в живота - стои далеч от г-н АЗот.


Трудно е да правиш логични връзки и да водиш Повествованието през места, където не му е мястото да ходи.
Какви химични елементи, какви метафори, какви пет лева?
Кажи си го просто и ясно - АЗ-ът sucks!

Незрял и недоносен, подритван от негостоприемния околен свят, АЗ-ът си остава най-често самотен и неразбран. И вместо да си запретне електроните и да си седне здраво на протоните, той започва да търси причините извън атомната си орбита...
И какво намира там?
Други елементи, с други екзистенциални проблеми, но не и неговите. Първо се оглежда в тях, после се сравнява, понякога подражава или обезкуражава... Завижда, хейти и ако има късмет - помъдрява.




Епилогът е за нехаресващите метафори и въпреки това добрали се някак до тази част на текста:
- преди да започнете да се оглеждате наоколо, огледайте себе си
- преди да започнете да изучавате околните, изучете себе си
- преди да започнете да разбирате околните, разберете себе си
- инвестирайте първо в себе си, за да сте подготвени, узрели и независими.

Себе си, себе си, себе си... това не е егоизъм, а отговорна и логична позиция. Така сме стабилни, уравновесени и знаещи. Полезни за останалите и с потенциал да помогнем и дадем пример така, както на нас някой е помагал и давал пример.

И какво излезе - започнах с химия, а завършвам с философия...
Скука!
Ето един по темата:

Срещнали се бай Лазо и Цицерон и се заоглеждали.
Цицерон си помислил: "Тоя тъпанар ся ще го разбия с интелект".
И му вика:
- Бай Лазо, искаш ли да ти кажа изречение, където твоето име го има три пъти?
Бай Лазо му вика:
- Я не вервам!
- Чуй сега: "На Бай Лазо му влаза и му излаза"!
Бай Лазо веднага отговорил:
- Добре, а искаш ли аз да ти кажа изречение, дето твоето име да го има четири пъти?
Цицерон си помислил: "Тоя див селянин не може да ми измисли такова сложно нещо". Но отговорил:
- Искам...
- Цицероне, Цицероне, Цицеронеее, да ти е*а майката, Цицероне!

П.П.
Ако пък искате буквално да се оприличите с конкретен химичен елемент, на този сайт можете да го направите за отрицателно време.


01.2013
За хората и пишките



Предполагам, че много от вас не са гледали този клип на Джъстин и Анди Самбърг. Част е от един триптих, който нежно гали чувството за хумор и налага поне три нови бисера от "кухнята" на запознатите.

Motherlover вече го коментирахме в MILF.
Dick in a box ще е тема на настоящата мисловна полюция.
3-Way търпеливо ще изчака някой следващ брой на Туршията...

Този път ще си говорим за пениси.
Ще ги:
- наречем с всички възможни имена
- ще ги разгледаме отвътре и отвън
- ще ги подържим в ръка
- ще ги размятаме под носовете на пуританите
- после ще си ги приберем

Целта - информираност.

Причината - дезинформираност.

Очакван резултат - мисловни каламбури с неочакван край.

Който има крава, пие мляко.
Който има X&Y хромозоми, има пенис. Изключения винаги има, но това е общото правило.
През милионите години Еволюция, бозайниците (вкл. човекът) са развили този орган в най-различни форми, размери и цветове, но винаги основната му функция е била продължаването на рода, т.е. секс. Да, има още една жизнено важна задача (уриниране), но тя не е предмет на този разговор.
Ако го извадим от устата... пардон, от контекста на основното му предназначение, пенисът логично е навлязъл дълбоко в аналите на социума. Бит, култура, поведение, начин на мислене - наместил се е във всяко кътче на перверзното ни подсъзнание и в зависимост от епохата, току изскача и притеснява "трезвомислещите".

К*р, х*й, чеп, чвор, п*шка, патка, кавал, дудук, паламарка, пишур, салам, колбас, шпек, змей, меч, сабя, шпага, еднооката боа, чучур, питон, удушвача, неуморния, паспорт, маркуч, джойстик, любовен жезъл, кересте, бахур, дедовия, гега, шнур, губерка, клюн, паток, шнорхел, балумба, кожарец, кьор кефал, пърлявия, бата, торпедо, чичо Пишо, онази работа, фалос, принцеса Анастасия, вълшебната пръчка, Янко, Гошо, Кънчо... Американците стигат още по-далеч и имат цели 174 начина да кажат заветната дума! В мъжкото съзнание е едва ли не оста, около която се върти планетата, а в женското - удобна закачалка за временно загърбване на недостатъчности.
Стотици имена за един обикновен Муньо, направен от пещеристи тела, малко кожа, съединителна тъкан, уретра и купчина съдове и нерви. Много шум за нищо! Но зад "нищото" се крие цяла Вселена от комплекси...

По-просто устроените животини го ползват изцяло по предназначение - пикат, свършват и бегат. Който го може - продължава рода, който не може - Подборът го мята зад борда. Няма фетиши, депресии, корекции и пластики... За ърбън култура да не говорим.
Хората обаче, нали сме топа на попа, т.е. дъ бест ъф дъ рест, сме готови да играем и руска рулетка, когато става въпрос за гениталии. Особено мъжете.

Стигнахме и до мъжете. Те ще са първия отбор в настоящата викторина.
Какво е викторина ли?
Забавна състезателна игра на въпроси и отговори от определена област. В случая тази област се нарича Кънчо (името стана известно покрай изключително неудачна като визия кампания на Столична РИОКОЗ).
Кънчо е достоен завършек на двамата свидетели (testis, от латински - свидетел) и е изключително чувствителен. И буквално, и преносно.
А си го пипнал, а се е надигнал.
А го погледнеш, а се е спихнал...
Ако пък го посочиш с пръст, може и навътре да се прибере!
Деликатна работа. И като всяка деликатна работа, ако с нея се занимава неподготвен кадър, нещата директно отиват по дяволите. Сега се замислете каква част от мъжката ни популация има адекватна подготовка за тези работи?
Точно колкото женската - почти никаква!
И до какво води това?
До девиации, пардон - изкривявания.
А до какво водят девиациите (особено сексуалните)?
До комплекси!
Точно така. Това Люлин, Младост, Обеля, Надежда - ряпа да ядат! Такива китни комплекси се заформят в главата маскулинова по отношение на Кънчо, че от хилядолетия го дискредитират пред обществото и го карат да се държи неадекватно и дори агресивно. А колко по-лесно щеше да бъде, ако за тези неща се говореше открито, липсваха типичните еснафски "малки тайни" и самочувствието на индивида пред дамите не се градеше от размера на Кънчо, а от цялостното представяне.

Казах викторина, а пак зафилософствах... Ето правилата:
- помолих четирима познати (с гарантирана анонимност) да ми отговорят на няколко въпроса
- подбрах ги по предварителна информация за техния Кънчо, набавена от партньорите им (думата "партньор" няма женски род)
- предварително бяха запознати с целта на настоящото писание и бяха максимално обективни
- обективността им се потвърди допълнително от някои съвпадения с казаното от партньорите им :-)
- обобщих резултатите и ви ги поднасям без никакви корекции.




Интересуват ли се мъжете от размера на Кънчо?

Разбира се!

Интересуват ли се от формата?

В по-малка степен, но предпочитанията са към прав, цилиндричен и с по-едра глава.

Може ли да ви комплексира атипична форма - коничен, тънък, сплескан, крив, с къс френулум...

Всичко, което е нетипично и встрани от нормата е потенциален източник на комплекси.

Колко дълъг (в сантиметри) би трябвало да е идеалният Кънчо?

Около 18-20 сантиметра.

А колко дълъг е вашия?

14-16-16-18.

Задоволявате ли сексуалните си партньори?

Като цяло - да.

Бихте ли си удължили Кънчо?

Ако имаше сигурен, безопасен и достъпен начин - да.

Имали ли сте някога комплекси, че не ви е достатъчно голям?

В пубертета, вследствие гледането на порно и сравнението, което не е в наша полза...

Оставихте ли тези комплекси в миналото, или ви преследват и в настоящето?

Комплексите са преодолени, но фактите винаги те карат да се стараеш повече.

Кое бихте избрали - голям Кънчо и бърза еякулация, или по-малък Кънчо и бавна еякулация?

Голям.

Важно ли е за вас жената да получи оргазъм и каква е ролята на размера в този случай?

Изключително важно - това е критерий за добре свършена работа. Независимо от размера, липсата на оргазъм (особено ако хронифицира) е сериозен проблем и може да доведе от прекъсване на връзката, до комплекси и при двата пола.






Кратко, но ясно - за мъжете размерът има значение. Голямо!
Почти същите въпроси зададох и на партньорите на четиримата господа. Тъй като познавам дамите, смятам, че те също бяха достатъчно искрени. Ето тяхната версия.

Интересувате ли се от размера на Кънчо?

Разбира се! Не, че това е най-важното, особено ако говорим за сериозна връзка, но е от съществено значение. Единствено го компенсира голямото старание...

Интересувате ли се от формата?

Особено добри са цилиндричните, с голяма глава. По-красиви са и носят повече удоволствие.

Може ли да ви озадачи атипична форма - коничен, тънък, сплескан, крив, с къс френулум...

Стига да го използва по предназначение и успешно, няма проблем. Все пак няма да го водим на изложба...

Колко дълъг (в сантиметри) би трябвало да е идеалният Кънчо?

Около 18 сантиметра (единият отговор беше 20), като по-важна е дебелината.

Т.е. дебелината е с предимство пред дължината?

Разбира се!
Ако е 22 см и е тънък, си е наказание - повече ще наподобява лапароскопия, а не секс. Всъщност, фи-то е много по-значим критерий и не знам защо никой не го мери. И анатомично погледнато - по време на секс влагалището се отпуска и факта колко плътно влиза въпросният Къчно е много по-съществен. Нали трябва да стимулираме онази точка G, а това с дължина не става. Просто мъжете наблягате на грешния критерий.

А колко дълъг е на партньора ви?

13-14-14-18.

Хм, сигурни ли сте, че това са същите мъже...?

(Смях)...

Задоволяват ли ви партньорите ви?

Като цяло - да.

Бихте ли предпочели по-дълъг Кънчо?

Настоящото положение ни устройва, но за статистиката е редно да се знаят и две, и двеста... И не забравяйте дебелината!

Мислите ли, че партньорът ви би се комплексирал, ако му кажете, че му е малък?

Разбира се - мъжете сте много чувствителни на тази тема, дори и да имате нормален размер. Другите чести комплекси са бързото свършване и гъненето...

Имате ли опит с подобни комплексари?

Имах гадже - един известен ТВ водещ. Беше му към 12 см и по време на секс постоянно ме караше да му казвам колко му е голям и твърд, както и колко е добър в леглото. Това говорене някак го възбуждаше, но беше супер неестествено.
Мекият Кънчо също не е оферта. Постоянно се гъне и се измъква в най-неподходящите моменти. Мъжът усеща, че това не е ОК и се смарангясва...

Кое бихте избрали - голям Кънчо и бърза еякулация, или по-малък Кънчо и бавна еякулация?

Нормален, дебел + бавна... :-)
То си има баланс - когато сте тийн, свършвате бързо, но пък сте постоянно твърди. С възрастта поомеквате, но пък свършвате доста по-бавно.

Важно ли е за вас жената да получи оргазъм и каква е ролята на размера в този случай?

Публична тайна е, че малко жени свършват по време на секс. Много по-често им се отдава под душа или насаме с късното порно. Хубаво е да свършиш благодарение усилията на партньора, но не е най-важното нещо на света... Разбира се, най-добре е така да се опознаете и синхронизирате, че да започнете да свършвате заедно.





Интересно, с изключение на свършването и дебелината, няма големи разминавания между половете. Може би, защото са двойки и се познават. Или пък не ми е достатъчно репрезентативно проучването. А и не съм социолог - тук информацията е по-скоро за лична употреба.
Понеже се споменаха видовете оргазми при жените, намерих един интересен източник, който ги описва. Четете, драги, четете - никога не е излишно да си информиран.

Ето и скромното ми мнение за предимствата и недостатъците на големия и малкия Кънчо. Уточнявам, че тук не влизат крайностите от типа много малък (под 10 см) и много голям (над 22 см). Под "голям" визирам размери 18-19-20 см, а под "малък" 12-13-14 см. Очевидно интервалът 15-18 попада в "Златната среда" и за тази популация е ясно, че се справят в норма. Сантиметрите винаги могат да варират, защото и за народен представител е ясно, че може да има разминавания в начина на мерене, продължителността на акта (след 1/2 - 1 час актуване, стойностите могат значително да се променят, поради лек оток на Кънчо).

Голям Кънчо, ПРЕДИМСТВА:
- добро самочувствие за притежателя
- по-голяма вероятност за обемно задоволяване на партньора
- партньорът има какво да разказва на приятелките си
- удобен за закачане на хавлия, панталон и други неща
- винаги може да запуши устата на приказлива дама


Голям Кънчо, НЕДОСТАТЪЦИ:
- болка за партньора
- почти е невъзможен изненадващия секс (болка ако липсва лубрикация)
- почти е невъзможен по-груб и див секс (опасност от набиване на кол)
- почти 100% отказ от анален секс
- често протриване
- презареждането в някои случаи става по-бавно (или въобще не се получава)
- мъжете с голям Кънчо често са по-мързеливи и не се стараят
- при ерекция на летище може да се наложи проверка за експлозиви...


Малък Кънчо, ПРЕДИМСТВА:
- особено старание от страна на мъжа - буквално е навсякъде
- шансът да се гъне е по-малък
- презарежда бързо и по няколко пъти
- удобен и за анален секс
- може да влезе в употреба бързо дори и при липса на лубрикант
- при неочаквана ерекция не води до панталонен дискомфорт

Малък Кънчо, НЕДОСТАТЪЦИ:
- опасност от комплексарски изпълнения
- опасност от клюкарене (от страна на партньора) в стил " На този му е малък"
- вероятност за повторение на ситуацията от един виц - при задаване на въпроса "Скъпа, свърши ли", да получите отговор "Ама ти вътре ли си"?

Ето и един обективен "инструмент", чрез който можете смело да проверите къде са ТЕ, къде сме НИЕ. Очевидно поне по този показател в България мъжете могат да са с високо самочувствие. Ръка за ръка с италианци и французи, спокойно можем да покажем среден пръст на гърци, турци, руснаци и хамериканци... По този повод към викторината можех да добавя и въпроса "Какво предпочитате - малък и богат, или голям и беден"?
Интересно какви ли щяха да са отговорите...

За протокола, мъжът с най-голям пенис в света се казва Джона Фалкон, 41 годишен. Държи рекорда от 1999г. Мерките му са 23 см в нормално състояние и 34,29 см в еректирало. Как ли се чувстват жените, с които си ляга...

Какво казва медицината по въпроса?
Казва, че всичко над 15 см е излишно!
Защо ли?
Защото влагалището на жената е със средна дължина точно толкова - 15 см.
Затова трезвомислещите дами предпочитат дебелината пред дължината. Приказките, че всичко, което оставало, когато жената го хване с две ръце се казвало "Машшалах", си остават за масата, на по две ракии. Защото "Машшалах"-ът може да ви дойде в повече. Но как да го проумеем това мъжете - нали не блъскат по нашата маточна шийка...
А понеже не го проумяваме и сме видни комплексари, ето един по темата:
Бившият на Цеца я среща с новото ѝ гадже. Решил да се заяде и попитал младежа:
- Е, как е с втората употреба?
- А, втора беше само докъм 7-8 см, оттам нататък се оказа девствена... :-)





Нямам за цел да ставам адвокат на мъжете с малки Кънчовци, нито пък да пиша оди за надарените. Личното ми мнение е, че ако не знаеш как да изиграеш ролята си във филма, наречен "Мъжът и жената интимно" и с най-големия и твърд шпек да си надарен, пак можеш да се омажеш като за Световно. Ако искате да не излизате от устите на жените и престоя ви там да е с положителен знак, заложете на форплея! Атмосфера, визия, приказки, добро настроение - това има ли го, половината ви работа е свършена. Следва просто да се държите естествено и да се постараете да нацелите любимите ѝ пози. Ако използвате адекватно всичките си налични крайници, придатъци и обонятелно-дъвкателни остатъци, доброто впечатление, което ще оставите ви е в кърпа вързано!
А Кънчо?
Кънчо е просто перото, с което имате възможността да напишете Carpe diem.

01.2013


Индекс Туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману) - домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БЕГЛИКА 2012

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

РАФИНИРАНЕ

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

TILFОМАНИЯ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...