Лъчо - история за самодостатъчност



Края на годината, декември, време за равносметка, мъдрост и коледно-новогодишни благини. Днес ще ви срещна с човек, който макар и само на 32 г, доста се доближава до семантиката на този дванадесети месец. Образован, подготвен, изстрадал и екзистенциран в търсенията си, знаещ какво иска и накъде върви, с Лъчезар Цеков ще се опитаме да ви покажем, че днешните програмисти отдавна не са това, за което ги мислехме...

Много добър избор на заведение - Плюс (+) това. Признавам, че за първи път съм на тази улица и това място. Все едно съм у нас и си пия кафето в домашна обстановка. Кефи.

Радвам се, че съм улучил. Може да се говори спокойно и е подходящо за срещи. А доколкото разбрах, ще ме интервюираш.

Така се очертава. Нека го наречем разговор за програмиране, маргинализиране и самодостатъчност.

Започва обещаващо!

Вече си разбрал за дежурния въпрос, според който си?

Морков.

Знаех си. Няма да се обяснявам откъде и защо, но бях сигурен.
Вторият уточняващ въпрос е зодията.

Везни.

Аха, любовчия... Значи ще се разберем.
За читателите ще уточня, че първоначалната ми идея беше да проверя тезата дали и днешното поколение програмисти са "щамповани" в стил дебел, пъпчив лузър с десет диоптъра и неизлечима слабост към джънк фуудс...

О, това остана отдавна в историята.

Разчитах на такъв отговор, защото виждам познатите около мен - млади и надъхани специалисти, добре заплатени, интересуващи се от какво ли не и повечето активно спортуващи.

Така е. С огромните си финансови възможности IT сектора привлича все повече разнородни хора, много от които с голям потенциал и енергия. Допълнителен фактор е популяризирането на интернет услугите и мобилните телефони. В днешно време младите считат за престижно да са част от тази високотехнологична индустрия, дори само като потребители. Всичко това допринася за създаването на една значителна и хетерогенна маса от IT специалисти. От тях много малка част съответстват на гореописания модел.

Затова и те поканих като гост. И преди да се обоснова пред четящите тук, дай да подредим историята, която започва в...?

Град Плевен. Изпреварвам въпроса ти и казвам - да, от малък исках да съм програмист и да се занимавам с компютри.

И какво, започна трескава подготовка?

Едно време беше по-трудно. Имаше малко компютри, малко книги и почти никой, от който да се учиш. За мен това е истинската ера на програмистите аутисти, тип зубър. Като станах на около 14, осъзнах колко много усиля трябват, за да си програмист. Осъзнах, как това ме вкарва в капана на тесногръдото мислене и към това да съм зубър аутист. Това много спомогна за промяната, която настъпи в мен. Промених хранителните си навици и начин на живот към по-природосъобразни, по един драстичен начин. Това логично доведе до промяна и в начина на мислене. Започнах да се опитвам да живея както го чувствам отвътре, а не както ми го налага и изисква обществото. За дълго време в живота ми нямаше място за компютри.

Доста рано си опитал да избягаш от стереотипите. Какво се случи после?

Отново се набутах между шамарите - студент в София, Технически университет, телекомуникации.

А Студентски град?

Да, точно там... Това беше първото ми голямо разочарование. След това дойдоха ниското ниво на образование и демотивиращия начин на преподаване.

Т.е. престана да вярваш в Дядо Коледа?

Да, това уби всичко детско в мен и отвори очите ми за реалния живот. Бях в задънена улица, със стремежи, насочени в погрешната посока.

И какво, удави "мъката" в алкохол и разгулен живот?

Да, нещо подобно, но само в началото. После последва нова промяна - трябваше да пренасоча стремежите си на друго място и да се махна от Студентски Град. Този период не е от най-любимите ми.

Дълго ли продължи?

Субективно, цяла вечност. Обективно - малко повече от година. Във втори курс по Нова година един приятел ми предложи да работя в компания за софтуер. Така през 2001-ва беше поставено началото на инженерната ми кариера.

Как продължава тази история?

Научих много докато работя. Много повече от всеки университет. Смених няколко софтуерни фирми. С редки изключения работата беше неудоволствие, защото повечето родни компании са крайно непрофесионални. Целта обикновено е да се вземат едни пари, а не да се свърши качествено работата. Абе, не е от най-мотивиращите картинки. По едно време започнахме да работим с все повече чужди фирми. Имаше една фирма, където всичко беше на ниво и там научих наистина много. Може би единствената, където се забавлявах. С времето придобих самочувствие и осъзнах, че в много отношения чуждите фирми са по-зле от нас. През този период пътувах повече, главно в западна Европа. Тогава започнах да се чувствам като в "саксия" в родината. Все повече се оглеждах за възможност за работа "навън" и накрая намерих.

И това е?

Лондон, Англия. Там е най-лесно. Започнах в края на 2008-ма в първата компания, която се заинтересува от мен. Ontology Systems - стартираща компания, както се оказа в последствие, блестящ екип от високо квалифицирани специалисти и голям потенциал. Не беше хич лесно да вляза в крачка с тях. На моменти изглеждаше невъзможно. Нещата, които развих и научих там, ме карат да си мисля, че в момента в специалността ми няма нещо, с което да не мога да се справя.

Т.е., ако те попитам как би се оценил по десетстепенната скала, като 10 е топ ниво, би отговорил?

9.
Смятам, че произвеждам качествен софтуер, ориентиран съм в постигането на резултати и не мисля, че има неразрешими проблеми.

Уважавам хора, които знаят колко "струват" и какво могат. Върху какво работеше последно?

Бях част от екип, разработващ софтуер за накратко автоматизиран одит и анализ на голямо количество информация, с използване на семантични технологии.

Звучи ми достатъчно сериозно, за да не задълбавам... А в момента работиш по?

Онлайн платформа, чиято функция е да провежда и проверява изпити.

Добре де, как сред тези нули и единици успяваш да практикуваш и ектремизмите?

Нещата са навързани. Ако работиш много изкуствена работа като моята, имаш нужда от нещо истинско. За мен нещо истинско е да чувствам опасност и да съм близо до природата. Много от така наречените екстремни спортове ми дават това, от което имам нужда. Аз обичам да се занимавам с катерене, ски, сърф и кайт сърф, маунтийнбайк, планинарстване, пещернячество. От друга страна, тези спортове изискват финансова подплатеност - затова и работя. Ако съм добър, работя по-малко и релаксирам повече. Страхът от нараняване и смърт е нащо съвсем истинско. Омаловажава дребните проблеми от ежедневието и ми дава сили да се справя с тях. Трябва да поемеш отговорност за себе си и сам да държиш всичко в ръцете си. Допълнително, планината е място на сила - когато съм сам, някъде в тишината на пустошта, мога буквално да чуя сърцето си.

Улучи ме по слабото място. Знам, че си голям пътешественик. С какво започна?

С една триседмична екскурзия в Индия. Това пътуване ми подейства като екзистенциален катализатор. Там можеш да видиш буквално всичко. Хората живеят в немислими за нас условия и все пак са доволни. Доволни са, защото има хора, които живеят дори по-зле от тях. Виждаш такива крайности, които не можеш да забравиш. Живота в Индия не струва много. Част от смисъла на книгите по йога, хиндуизъм, будизъм и шаманизъм, от които се интересувах, ми се изясни там.

Това ли е връзката с екстремните спортове?

Подобно е, но на по-фино ниво. Тук страхът не е физически, а да не загубиш същността си, начина си на живот и принадлежността си.

А религията?

Прекалено много е изговорено на тази тема. Аз не се наемам да дам дефиниция, още повече в няколко думи за религията.

Няма как да не спомена петмесечното ти пътешествие!

Това бе голямата ми мечта за последните може би 10 години. Психологически се подготвяме за него от около пет години, а дейно го подготвяхме около година. Да се разделиш с всичко близко за 5 месеца изисква подготовка. Добре се организирахме и настроихме за пътуването, но не бяхме готови за връщането.



Я да сглобим маршрута.

България - Турция (връх Качка) - Грузия (връх Казбег) - Русия - Черно море - Урал - Западен Сеян (хребета Ергаки) - Байкал - Монголия - Алтай - Казакстан - Киргизстан (връх Ленин) - Таджикистан - Узбекистан - Русия - Украйна - Молдова - Румъния.
Стартирахме пет човека и един джип, а завършихме трима (българи). Другите са живи и здрави, просто не разполагаха с достатъчно време.

Подобно описание води до хронично висване на долната челюст. Ако тръгнем и да го разказваме, ще трябва доста дисково пространство...

Наистина беше приключение, което няма как да забравя. Планували сме представяне в Клуба на пътешественика, стига да успеем да го подготвим като презентация.

Определено ще си струва. За пет месеца може да се видят и научат тонове информация. Отделно са емоциите и онова особено чувство на пътешественика.

Да, преминавайки през всяко ново място, имахме време да се позаседим и да попием от неговата атмосфера. Останах приятно изненадан колко добронамерени бяха навсякъде хората. В Алтай даже искаха да ни правят зетьове...

Яко! Мисля, че не сте били лишени от чаровно женско присъствие - Русия, Украйна...

Жените в Русия и Казакстан бяха много красиви. Това, което е потресаващо, е количеството им. Много са! От друга страна, целта на пътуването беше да ходим по диви места и най-вече планини. Ако бяхме започнали да се занимаваме с авантюри, всичко това отива по дяволите. Въпреки това, единият от спътниците ни успя да се влюби. Другите двама не се дадохме. Сега ще трябва да наваксваме, а не е лесно като си изгубил формата.

Е, това е нормално. Едно, че всяко пътуване действа и като афродизиак, второ, че жените на Изтока са наистина красиви.

Когато минавахме през Русия, решихме да проверим една комуна, за която бяхме чели в Lonely planet. Оказа се, че там има и българи. Стари хипари, живееха си като в приказка.

А в Монголия наистина ли са толкова зле?

Думата не е точно зле. Просто имаш чувството, че годината е 2012-та, но преди нашата ера... Едно безвремие, пустош, чисто, спокойно.



Спомена, че сте искали да качите връх Ленин (7134 м).

Да, в Киргизстан бяхме цял месец. Прекарахме две седмици в изкачване на върха. По-трудно бе отколкото очаквахме. Нормалното изкачване трае три седмици, но ние не разполагахме с толкова и затова се качихме само до последния лагер - 6100 м. Някой ден ще се върнем по-подготвени и ще го изкачим догоре.

А имахте ли някакви криминални инциденти - кражби, побоища?

За щастие не. Все пак, бяхме пет човека, а и хората бяха добронамерени. За да избегнем всякакви рискове, в Анадола се снабдихме с предпазни тапи :-)

Как виждаш живота си напред?

Следва да направя моя софтуерна фирма и да създам несъществуващ продукт или услуга. Не вярвам да е Гугъл или Фейсбук, но нещо подобно, просто в по-малък мащаб. Разбира се, ако е успешно, би следвало да стана неприлично богат. В личен план се стремя да съм самодостатъчен.

Би ли превел?

Да давам на хората, които обичам, без да очаквам нещо в замяна.

Това възможно ли е?

Работя по въпроса...





12.2012
Koледен MILF



Преди години, когато за първи път чух абревиатурата MILF, честно казано, не я разбрах. Наложи се да поразпитам Гугъл, както и няколко по-светнати "сленг-исти". Ето какво ми отговори Wikipedia на въпроса.

MILF is an acronym that may refer to:

MILF (slang), an acronym for "Mother/Mom I'd Like to Fuck"
MILF (film), a 2010 film
MILF pornography, a pornographic genre
Moro Islamic Liberation Front, a militant Islamist group located in the southern Philippines.

Очевидно, ислямисткият фронт не ме интересува, филмът е меко казано посредствен, а порнографският жанр е следствие на определението и като цяло MILFоманията в последните години. Та, буквално преведено на български, абревиатурата (акроним) означава "Мамa, която бих искал да *****", т.е. добре изглеждащи жени (майки, при това чужди) на средна и нагоре възраст (по принцип над 35 г.), които с външен вид и поведение биха вдигнали от сън не един мъжки орган...
По-изискано звучи по-рядко използваното COUGAR (пума):
A woman of middle age who actively seeks the casual, often sexual, companionship of younger males, typically less than 35 years old; by implication a "sexual predator". Казано на български - "стара чанта, ама лачена"!




Бързам да уточня, че нямам никакво намерение да се държа като вулгарен сексист, който обижда жените, или се подиграва с малко по-рехавия им "срок на годност". Напротив - харесвам различните възрасти (в разумни граници, разбира се) и смятам, че най-важното качество за една жена е да има чар, излъчване и присъствие. Лишена ли е от това, ако ще да е най-красивата (каквото и да означава това), не би ме заинтригувала.

След това важно уточнение, бързам да се върна на темата. Дадох определението, сега остава да изложа фактите. А те са следните:
- в последните няколко десетилетия индустрията за красота отбелязва небивали ръстове. От безобидните ежедневни разкрасяващи флакончета, бурканчета, тубички и стикчета, до скъпите и опасни понякога хирургични интервенции по прибавяне, премахване, изпъване, остъргване и каквито още се сетите дерибейства по телата човешки. Принципът "Огледалце, я кажи - кой ще ми го нагърми...", т.е. СУЕТАТА, движи една изключително печеливша индустрия, която не би се спряла пред нищо, за да заработи още и още печалби от зомбираните си фенове. Резултатът от всичко това е, че все повече жени (и мъже), кой успешно, кой не, започнаха да изглеждат все по-добре. Това е субективна оценка, но няма как да не се съгласите, че расте броя на поддържащите се. В случая не визирам само у нас, а по принцип - глобално. Разбира се, балканското ни криво огледало, подхранено от чалга културата, не пропусна да "индивидуализира" явлението и да се стигне дотам, че да обърквам 12-класнички с MILFове, но това е друга песен... Хубавото е, че често бъркам и MILFове с 12-класнички!
- друг важен момент в оMILFяването на дамите е изключителната агресия на рекламите за мъжка потентност. Виагра-Левитра-Юприма-Надървима поколението даде милиони "жертви" сред мъжете, които искаха да го правят цял живот като тийнейджъри. ТЗН (твърд, здрав и неуморим) манията заля нуждаещи и ниско пикаещи (има един виц за това), а те, понесли ерекциите си на крилете на желанието, започнаха да се доказват кой където свари.

Лошо - жените останаха на заден план.
Фарма индустрията направи няколко нефелни опита да изобрети и женска близалка, но така и не успя да финализира напъните (засега). А жените не обичат да са на заден план! И какво стана - бесни орди разгонени и комплексирани мами нападнаха малките и нищо неподозиращи подрастващи... В началото те се стреснаха, но бързо усетиха бонусите от секса с по-опитна и зряла жена. Плодовете на тези процеси в наши дни лъщят с пълния си блясък - MILFоманията е факт и ще придобива все по-сериозни размери. Разбира се, в това няма нищо лошо - колкото повече задоволени жени (и мъже) има около нас, толкова по-спокоен и уравновесен ще е животът ни!

Защо пък Коледен MILF?
Защото такъв е месеца.
А защо MILF тогава?
Защото такъв е таргета...:---)
А защо такъв е таргета?
Еее, много питаш!

По този повод има един много показателен виц:
Срещат се двама "гларуси", които с години са вършали по плажовете и единият пита:
- Абе, къде се изгуби?
- Специализирах се - е*а само омъжени.
- Е как бе, не те ли бият?
- Бият ме, но и много е*а!

За всеки тип мъже, MILFът е предпочитан, или поне по-лесен обект. Опит, знания и умения, отдавна е разбрала какво иска, не желае обвързване и дори сама си плаща сметката! По-малките мъжленца научават важни и полезни неща, а по-зрелите поливат нарциса си и лекуват раните, нанесени им от незрелите TEENs, или от техните "каки" - самозабравилите се двадесетгодишни...:---). Тук могат да се отворят поне още две могъщи теми - за TEENs и каките им, но ще оставя този тежък психологичен труд за по-зимни времена.

Редно е да класифицирам MILFовете, за да не стават грешки.

ПОДРАНИЛИ.
MILF на възраст около 30 г.
Това са тези екс-влюбени и възторжени девойки, които са се множили на по 20-тина години и вече са с по едно или две деца, досадени от мъжете си, "нагледали се" на семеен живот. След като засилят отрочетата по детски градини и училища, тези жадни за живот и ласки създания нямат спирачки! Вършеят наред! За лисугери (а и не само) като мен, това са най-апетитните от своя вид. Миловидни, по детски наивни, някои още с жълто около устните, тези малки MILFчета са истинска находка. Все още не са отегчени от ежедневието си дотолкова, че да намразят всичко и всички, но и вече с трезва преценка за по-важните неща. Както при всяка собственичка на две Х хромозоми, тук суетата също взима своя дан, но все още не е стиснала до кокъл и посиняване нежното бяло вратле...

НАМЕРИЛИ СЕ.
Класически MILF на средна възраст 35-40 г.
Тук е най-голямата популация. Повечето са вече възпроизвели се по раз, по два и са меко казано попивателна за всякаква ласка. Има сито, разбира се, но отворите му са далеч по-широки от тези при двадесетгодишните. Два-три умело и на място казани комплимента, лек намек за липса на ангажименти и очаквания, и кукичката е захапана! Разбира се, това не означава, че ще се стигне до сигурна обмяна на флуиди, защото тези MILFове умеят и да се пазят. Животът ги е научил, че мъжете са свине и търсят само и единствено секс. Тъй като това не е много далеч от истината, опитът им крещи с цяло гърло, когато на хоризонта се появи някой левент на бял кон и започне да сипе амброзия върху им... Както всяко нещо на този свят, важното е да се намери мярката и точната доза, за да бъдете приютени в брачното (или по-скоро извънбрачното) ложе на тези дами.
В тази група разкрасителната индустрия намира най-мощния си таргет. Борбата с възрастта и срока на годност е изключително жестока и не познава никакви компромиси. В зависимост от възможностите си, милите жертви буквално се раздават, за да забавят календара с някоя и друга година. Това е и слабото им място - успеете ли да се наврете там емоционално и материално и да запълните тази увеличаваща се с времето пукнатина, успехът е в кърпа вързан!

ОСЪЗНАЛИ СЕ.
Зрял MILF, над 40 г.
Честно казано, в този таргет нямам опит. Явно още съм недорасъл (буквално), за да споделям впечатления, но пък имам доста информация от по-врели и кипели в жанра...
Кръстих групата така, защото тези MILFове са наистина здраво стъпили на земята. Чувствителни са на тема възраст, опаковка, лайфстайл и емоции, но кой не е? Важното е, че те приемат всяка опция за добро прекарване и позитивни емоции с отворени обятия. Раздават се като за последно и ако намерите правилния подход, можете да се сдобиете с дълъг и упорит абонамент за добро настроение.
В тази група дори СЗО (Световната Здравна Организация) стои зад дамите с непоклатима статистика - жените изпитват най-силните си оргазми след 40 годишна възраст!
Факт!

ВНИМАНИЕ!
Не бива да забравяме, че всеки MILF е преди всичко жена и като такава, винаги може да ни изненада (приятно или не) със:
- внезапен порив за семейство, обвързване, деца и втори (за някои и повече) шанс
- нестабилности, емоционални разстройства и прочее бъгове, които изискват Restart или окончателен Shut Down
- ловки и коварни мрежоизплитания, тънкосметкаджийства, "развалени" телефони и интригантстване, които да ви накарат да съжалявате, че имате топки
- не на последно място са различните болежки, сърбежки, зачервявания и огъбявания, които се предават по полов път и имат неприятното свойство да се лекуват дълго и упорито. Важи и за двата пола.

ОБОБЩЕНИЕ на няколкото феномена:
- ТЗН (твърд, здрав и неуморим), касаещ мъжката популация
- MILFобум и MILFомания
- мощна индустрия, подхранваща и умело дондуркаща горните два.
Тази сплотена и оплетена в лични интереси феноменална "тройка" ще е пътеводна светлина в дългите нощи на сексуалната ни зима.

Но, истинска зима, всъщност няма да има,
защото MILFът бързо ще ни стопли и даже може да сготви!
И нежна ласка по отпусната паласка ще получи,
от млад левент, когото на любов ще учи...

В края на тези греховни словоблудства, бих искал да поздравя всички с едно прекрасно тематично парче на другаря Джъстин - Motherlover (текстът кърти).




12.2012
Туршиляци - индекс




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману) - домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце










8.МАРТ

БЕГЛИКА 2012

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВРЕМЕ Е ЗА FILF

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КРИЗА

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОДА ЗА РЕВНОСТТА

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ

РАФИНИРАНЕ

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

TILFОМАНИЯ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...