Краси Кирчева



Покрай летните ми набези на Беглика фест съм обречен да се срещам с неприлично много интересни хора, събрани на едно място. И тази година не направи изключение.
Майка на мъжа си, 3 деца и 2 котки. Инженер, архитект, цепи дърва, танцува, готви, боядисва и води семинари за медитация.
Би искала да кандидатства за муза.
Преподавател по астрология, движи Астрологично студио СЕЗАМ, изобретила "технология" за тълкуването на вълшебните приказки. Обектът на този разговор е достоен за нашата градина зеленчук и се самоопределя като карфиол - Краси Кирчева.

Защо карфиол?

Заради буквата "К", белотата и сивозелените листенца. Красив и чист.

Женски му работи... Доколкото успях да те опозная си доста по-дълбоко от тази повърхност.

Нека всеки си поупражнява фантазията - какво значение има?

Права си - връщам се на хронологията. Тя започва и засега се развива в град София.

Закотвена съм в София. С малки изключения, за мен пътуванията са най-вече вътрешни - имам Юпитер във воден знак!

И от теб ли не става емигрант?

Да, освен ако не се прославя. Още повече, че със Сатурн в четвърти дом те държи все у дома ... Имахме такава възможност, когато съпругът ми работеше като оперен певец и обикаляше Европа, но преценихме, че тук ни е най-добре.

А с хронологията стигнахме до ...?

До Софийска математическа гимназия, а след нея строително инженерство и три деца. После и бакалавър архитектура.

Къде се срещнахте с астрологията?

Астрологията ме срещна някъде по средата. Там повлякоха крак и медитациите, езотериката и всички онези неща, които отварят чакрите и, честна дума, освобождават съзнанието.

Т.е. на въпроса "Защо астрология", ти ще отговориш?

Защото всичко е едно. На планетите им се случват същите неща, които и на нас. Ако успеем да направим правилната проекция върху хората, не е трудно да предвидим събития и поведение.

Там ли е "ключът от палатката" - в конкретиката?

За мен не е, но хората точно това търсят - кога и как ще се случи нещо, дали ще срещна някого, ще ми се сбъдне ли това-онова... По-лесно е да отидеш някъде, да оставиш определена сума и да получиш готов отговор.
Да, ама не.
Нито отговорът ще е докрай готов, нито гаранцията е 100% ...

Така не отричаш ли едно от основните си занимания - астрологията?

Напротив!
Просто искам да кажа, че изготвянето на хороскоп не е какво ще ти се случи час по час и ден по ден, а по-скоро самопознание, след което човек съвсем естествено сам си коригира поведението. Затова част от проблемите се стопяват. Когато отидеш при астролог, би трябвало да си готов да се откажеш от някои схващания - нали се сещаш? Не можем да решим проблемите със същото съзнание, с което сме ги създали. Важно е и при кого отиваш...
Аз не съм врачка, оставям прогнозите за накрая. Работя с характера, с личността. Обичам да окуражавам хората да влязат в съприкосновение с непроучените свои страни, да променят нещо, за да променят съдбата си. Тя (съдбата) върви ръка за ръка със свободната воля. Няма противоречие между съдбовната предопределеност и свободата. Наистина, характерът създава съдбата ни, но пък винаги можем да го променим! Всичко е уравновесено и това е причината въпреки капризите ни, животът да си върви.

Тази теза ми допада.
Как стана връзката с приказките?

По естествен начин - все пак имам три деца. Докато им четях на глас, започнах да се откривам в Снежанка, а после и във всяка друга вълшебна приказка. А те (приказките) никак не са случайни - oписват как сам се мяташ в ямата и после как да се измъкнеш оттам...
Изпробвах с моята "технология" с двадесетина от най-популярните в Европа приказки и "открих", че всички описват решения на проблемите на европееца:
- бедност и ниско самочувствие, "Хензел и Гретел"
- егоистичния лидер, алчния шеф "Красавицата и звярът" и "Бурята" на Шекспир
- мързел, "Дивите лебеди"
- зависимости към вещества
- любовни триъгълници
- артиста-нарцис...
От инженерстването си имам навик да следвам принципите на механиката - проверявам равновесието на системата. Третия принцип на механиката. Приказката е една система - просто (в зависимост от възрастта си) трябва да се вгледаш в нея и да откриеш "ключа". Личността ни също е една система. Наслагваш едното върху другото и нещата се получават.

Твое ли е know how-то за тези тълкувания?

Смело - да. Имах предвид, че много психолози днес тълкуват приказките, но според мен, никой досега толкова смислено, богато на значения и ясно. За дешифрирането използвах астроложка символика - "свалих" Небето на Земята и качих Земята на Небето. Интересно ми е, научно
обосновано е, истинско е.

Първо мислех да опиша по-подробно различните приказки и връзките в тях, но като че ли най-разумно е просто да сложа един линк. Предполагам, че името на астрологично студио СЕЗАМ не е случайно?

Разбира се. Знаеш за пещерата и Али Баба. В живота често ни се налага да казваме "Сезам, отвори се", стига да знаем вълшебните думи. Така съм го написала и в страницата си - СЕЗАМ е символ на това, че любовта, подкрепата и възможностите около нас са безкрайни, остава да разберем как да се отворим за тях.

Разбрах, че пишеш книга за това.

Да, започнах я преди време и все не мога да се организирам да я завърша. Иначе цялата информация ми е в главата и все си търся два-три месеца да я излея по клавиатурата...

Полезен ще е този излив за аудиторията! Смятам, че у нас все още има мислещи хора, които търсят такова познание. И за себе си, и за децата си.

Точно това ме вдъхновява - около мен има много такива хора.

Защо според теб ходим на места като Беглика?

Там за няколко дена съм като на друга планета. Такова презареждане няма как да се случи в града. Отделно и хората не са неслучайни. А и семейството ми обича това.

Хората около теб лесно ли приеха новите ти интереси?

Тези, с които бях "на един акъл", да. Много от тях учиха след това. Съпругът ми, който в началото подходи с недоверие към интересите ми, в крайна сметка завърши с първата група моя курс по астрология. А той не е човек, който се съгласява лесно. Той е архитект, но е силно запален по физика и се занимава любитески с астрономия. Мога да се похваля, че благодарение на него, с моето име около Слънцето се носи цял астероид, голям приблизително колкото Витоша. В регистрите на NASA фигурира като Kircheva и се намира в пояса между Марс и Юпитер.

Т.е. буквално си сред звездите...
Занимаваш се и с карти Таро, йога, медитация, фън шуй ...

Да - всичко, което ми носи познание, хармония и ме обогатява, е добре дошло. Обичам и да танцувам - това е моята гимнастика, спорт, хоби, така усещам радостта от движението. Отпускаш глава в небето и краката сами си танцуват.

Звучи като танците от филма "Коса".

Ха-ха, силно се надявам да прилича на тях ...

Къде може да те срещне човек в София?

В клуб "Каркасон" на петте кьошета всеки четвъртък правим игри на приказки.
Често ходя в център Сен Жермен - перфектното място за медитация.
И най-вече в "Къща на здравето", където правим нов езотеричен център за практики и спокойно общуване - център за хора с нашето мислене, хора, търсещи познание, здраве и равновесие.

След като попитах Google, се оказа, че си и публична личност.

Работих доста време с Марта Вачкова в БНТ, Нова ТВ, ББТ, Story - там се подвизавах като астролог. Може би затова ...

Мечтите ти?

Знаеш ли, нещата които от години ми се случват, са подобни на сбъднати мечти - е, освен драмите, които бушуват около мен. Почти всеки ден ми се случва да съм щастлива.
Освен това, мечтая да обикалям света и да водя семинарите си с вълшебни приказки.
Семейството ми да е по-щастливо. Да уча още, да печеля пари, да помълча няколко месеца, да поживея в гора със слон.
Да съм мъдра, защото за мъдрия всичко е добро!




Още за Краси Кирчева можете да намерите ТУК, ТУК и ТУК.



9.2012
Човек - това звучи грозно...


ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО
"Човек, това звучи гордо"! Дали? А звучи ли и разумно... или мъдро...? Когато Алексей Пешков (Максим Горки) дръзновено е възхвалявал революционизираните си съветски другари, дори не е подозирал какви простотии ръси.В следващите редове ще се опитам да обоснова тази моя теза и без ни най-малка следа на хейтърство (омраза, отрицание), да споделя защо мисля така.
"Човек е онова, което мисли за себе си" ( Антон Чехов). "Човек е такъв, каквито са неговите желания" (Августин Блажени). "Човек е това, в което вярва" (Антон Чехов).
Вяра, мисли, желания - все нашата си гледна точка. На върха сме на Еволюцията, най-отгоре на Пирамидата, дъ бест ъф дъ рест! Някои даже прекаляват с надценката - "Човек се задъхва в човека" (Жан Ростан)... Кой казва всичко това - ние. Кой го мисли - пак ние. Кой ни/си вярва - точно така... все същата аудитория.
Но, нека започна малко по-отдалеч. Имало едно време една планета Земя. Добре си живуркала тя - позакърпила раните от раждането, позатегнала вулканите, първичен бульон си организирала, даже и Питомници се появили. С времето, Питомниците сепоразмножили и всеки поел по широкия свят да си търси късмета.Малко по малко, на планетата Земя нещата започнали да се нареждат по чуден начин! Не че нямало по някой катаклизъм, но като цяло всичко било под контрол и нароилите се твари (галено си викали Флори и Фауни) серазпространили навсякъде. За въпросния контрол отговаряли двама предани служители - Еволюцията и Естественият подбор. Те се грижели неуморно да осигуряват постоянни предизвикателства на Питомниците, които по този начин заяквали и ставалиоще по-издръжливи. Всеки знаел своето собствено място на тази чудна планета и ако по някаква причина започнел да прави несвойствени му неща, Еволюцията и/или Естественият подбор веднага се намесвали и нещата се нареждали.
Дотук всичко звучи прекрасно, но знаете, че винаги има един драматичен момент, като в нашата приказка той идва, когато на сцената (с мрачна музика) се появява г-н Прачовек. Като цяло, той бил най-обикновен маймун, нопо-учените от мен твърдят, че там някъде се намира "ключът от палатката", т.е. липсващото звено.
Вдигнал се г-н Пра на два крака, използвал първите оръдия на труда, развил стадният начин на живот.Минали няколко десетки хиляди години и господинът задобрял дотолкова, че получил гръмкото име Homo habilis (сръчен човек). В последствие се появили архантроп, палеоантроп, неоантроп и разбира се - Homo sapiens(разумен човек). Здраво се разтропали "тропите" по планетата Земя и малко по малко се наврели в почти всички нейни местенца. "Разумният" ни прадед бил по-нагъл от другите и дали заради Еволюцията, дали заради другависша сила, успял да изтика останалите в Историята и да остане единствен и доминиращ.
Докато всичко това се случвало, планетата Земя гледала сеира на малкия нахалник и се чудела докъде ще му стигне "сапиенса". Тъй като прилагателното "разумен" е отново наша измишльотина, то не отговаря напълно наумствения багаж на новоизлюпения наглец. Да, да си направиш сечиво, да си наловуваш храна, да построиш покрив над главата си, да опиташ да озаптиш стихиите и да разбиеш атома са все неща, които изискват наличието на разум и логика, но има още куп условия, накоито един разумен човек би трябвало да отговаря. Освен, ако не приемем, че разум е просто по-нисшето стъпало към Интелект.
Защо се заяждам така с моево брата Homo sapiens, ще попитате? Защото, честно казано, се срамувам. Представете се, че утре ви срещнат извънземни и ви попитат: "Абе, вие идиоти ли сте или пълни дебили, че така прецаквате всичко, до което се докоснете"? Какво да им отговоря тогава? И как да защитя рода человечески, като откъдето и да го погледнем, сме (меко казано) за полов акт! Лошото е, че от този полов акт ще се пръкнат още като нас и това само ще усложни и без това сложната ситуация, в коятосами сме се поставили.
Със сигурност има и други представители на Флората и Фауната, които (също като нас) не могат да се озаптят и самоконтролират, но първо, че те не носят гръмкото има Sapiens, и второ, в такива случаи ВИНАГИ се намесватЕволюцията и/или Естественият подбор.
Между другото, преди да се появи така търсеното "липсващо звено" (връзката между човек и маймуна), нашите далечни ПРА-та са се справяли сравнително добре. На стада, йерархично - едене, пиене и тез три неща, са имбили съвсем достатъчни, за да си живуркат на воля още милиони години. Откъде се е пръкнало "звеното" никой не знае, но именно там се крие "главата на кучето"... Няма да се впускам в конспиративни теории, за да доказвам (или не) различните тези за появата на днешния резил, а по-скоро ще напомня во кратце най-големите срамотии на сапиенса.
1. Убийство Светът е така устроен, че за да съществуваш, трябва да се храниш. За да се храниш, трябва да си част от хранителната пирамида, т.е. да изяждаш други представители на Флората или Фауната. Така е измислено, така е. Част от Кръговрата на планетата ни и работи безотказно вече милиарди години. Проблемът идва, когато започнеш да убиваш извън необходимостта да се храниш - за кеф. Няма друго животно или растение на тази планета (или поне аз не знам), което да убива за кеф! Освен, ако не е ментално увредено,което не се брои. Единствено Homo sapiens убива за кеф, разнообразие, от скука, глупост, завист, омраза, ревност... при това често и по много. А най-тежко е убийството на друг човек. Не, че човешкият живот е по-ценен от този на една калинка примерно (питайте калинката, ако не ми вярвате), а тук тежестта идва от липсата на морал и цяла една част от генома, коятое директно за пренаписване от Програмиста... или за окончателен DELETE.
2. ССГ (седемте смъртни гряха) Църквата ги е наредила със съвсем други цел и помисли, но ще използвам тази класификация, за да не се разпростирам излишно.
похотливост чревоугодничество скъперничество леност гняв завистничество горделивост
Плюсовете на Интелекта са безспорни - способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Когато обаче, нещата се объркат и се омешат мисловните процеси (особено с по-низши нива в кратуните ни), на бял святизлизат греховете. Имам чувството, че нарочно сме така направени - като една вечна бета версия на програмен продукт, върху която Разработчикът се упражнява, преди да пусне "на пазара" официалната, изчистена отбъгове. Няма да коментирам посочените седем гряха, защото те говорят достатъчно добре сами за себе си. Добрата новина е, че като единствен техен "горд приносител", ако някакси изчезнем ние, ще изчезнат и те...
3. Липса на далновидност Прозорливост, проницателност - това са синонимите на тази дума. Липсата ѝ води до това, да не виждаме по-далеч от носа си! Примери? Моля: - избиваш повече, отколкото можеш да изядеш - свършва храната - консумираш повече, отколкото имаш нужда - освинваш се, боледуваш, отделно разхищаваш ценни ресурси - горното повлича след себе си лавина от процеси, водещи до замърсяване, опоскване, необратимо унищожаване на видове, войни, убийства, гадости, мерзости и низости... И не ми излизайте с постулата, че това било пазарно стопанство, научно-техническа революция и бабини трънкини! Пука им на милионите видове на планетата, че: - Интел пуснали осемядрен процесор - Версаче имали нова колекция - Сони продават супурнайсет инчов телевизор.
Дори за Сикстинската капела, Айфеловата кула и Четирите годишни времена (на Вивалди) не им пука - това са неща, касаещи само и единствено нас - "сапиенсите". Те не носят на останалите Флорали и Фаунини нищо друго,освен токсини, боклуци и унищожение. А унищожим ли тях, изчезваме и ние - проста зависимост!
Развяваме байряка на ядрената енергетика - колко била евтина и ефективна. А евтино и ефективно ли е да оставяме разорани и радиоактивни цели райони, да замърсяваме с менделеевата таблица вода, храна, въздух. Апри авария? Не е като да не се е случвало... Далновидност - забрави...
4. Други Какво още да дам като пример? Като чели изчерпах най-очеизваждащите, но дори и да пропускам нещо, и гореспоменатите са достатъчни, за да се произнесе присъдата ВИНОВЕН!
Редно е щом се отрича и клепа по нещо, да се даде алтернатива. Поглеждайки назад в историята, стотици къде по-умни от мен сапиенси са се опитвали да подобрят нещата с най-различни теории и доктрини. Отсъберичарковата теза на християнството, през Възраждането, дивият капитализъм, социалистическите и комунистически утопии, та чак до Zeitgeist мечтите за един по-добър и справедлив свят. И какво от това - идеите са хубаво нещо, но някой трябва и да ги реализира. Досегашният ни опит показва, че сме перфектни в разрушаването и изкривяването на една теза, колкото и справедлива да е тя. Защо ли? Защото на първо място винаги се поставя личния интерес. Така сме устроени. Дали е част от инстинкта за самосъхранение, дали е фатална грешка в "програмния код", но е факт. Факт, заради който сме в настоящата ситуация Осъзнаваме, че нещата не вървят към добро, но и не правим нищо адекватно, за да променим това. Разчитаме, че за пореден път ще ни се размине, че науката и техниката ще ни избавят от поредната заплаха, че нещо"свише" ще дойде на Земята и в бяла колесница ще ни изведе на безопасно място... Т.е. отново бягаме от отговорност.
Моята теза? Прекалено крайна е, за да я споделя публично. Имам семейство, родители и приятели, близки и далечни хора, за които знам, че мислят също като мен и страдат от масовата идиотизация и сапиенсна манипулация. Държа настрашно много неща, които ме радват и карат да живея, но... ...ако някой ден Архитектът ми даде опцията да избера едното от двете хапчета, по-добре да не знаете...:---)

09.2012

СъстеЗнания и състеЗнатели



Добре известен факт е, че сме едни плоскомислещи двуизмерни (пардон, второсигнални) недоразумения (или бета версии) на Архитекта. Oграничени в двуизмерността на съзнанието си, изтърваме огромна част от случващото се около нас. Световъзприятието, както и отношенията помежду ни, в повечето случаи са базирани на вездесъщото:

- К'во е т'ва?
- Отде го взе?
- К'ви пари?

Малцина са успели да се измъкнат от този "калъп" и им е даден шанса да надникнат в 3D реалността - т.е. да разсъждават третосигнално. Тъй като те са наистина изключително рядко срещани екземпляри, ще се върна в 2D света, където ще ви занимая с душевните си терзания по темата за състез(н)анията и състез(н)ателите.

Независимо в кой спорт, или като цяло област от ежедневието ни, хората обичат да се състезават. Някакси е заложено в повечето от нас да искат да премерят сили в дадена дисциплина. Най-често е буквално, много често е и метафорично, но *ишкомеренето е неразделна част от нас.
Дали защото Еволюцията и Подборът са го "закачили" за да оцеляват по-способните, дали просто е част от "сбъркания" ни генетичен код, но е факт - навсякъде и постоянно се състезаваме. За да не стават грешки уточнявам, че надничането в чуждата чиния е също форма на състезание - да сравним, да видим кой е по-по-най.

Може би тук е мястото да уточня, че ясно си давам сметка за разликата между състезание и сравнение. Тук минава разделителната черта между рационалното и емоционалното. При рационално мислещите, задръжните реакции са доста по-развити и този тип хора не ползват сравнението като трамплин за едно бъдещо съревнование. Обратно, при по-емоционалните и лишени от задръжни процеси индивиди, сравнението е просто едно начало на състезанието.
Няма лошо - сравнявайки и състезавайки се с някого или нещо, всеки трезвомислещ си дава сметка къде се намира в цялата схема. Това е едно перфектно огледало - инструмент, даден да ни служи за самоконтрол.

За това ли го ползваме обаче?

Уви, не.

Няма (а и не мога) да покрия всички аспекти на думата състезание, затова ще се фокусирам върху спорта, с което най-често се асоциира. Интересно - как ли е възникнал спорта и въобще състезателните игри?

Историята ни праща към древните перси, които си имали специална дума за победа - "борд". На старофренски тя става "desport", като значението ѝ се трансформира на свободно време, развлечение. Умни са били французите, хванали са смисъла...:---)
След това историята е ясна - игри, състезания, първенства, тренировки, напъвания, слава, чест и гордост. Когато навлизат и големите пари, нещата придобиват остър аграрен характер и съвсем прецакват и без това лабилната доктрина.

Защо е лабилна ли?

Защото всяко нещо, което е свързано с разбиранията ни за чест и достойнство, е вече на ръба на конфликта. Тези ни възприятия са много несъвършени (второсигнални) и когато върху тях липсва адекватен КОНТРОЛ, често ни влекат мощно към Тъмната страна.
Силно се надявам да бъда разбран правилно - обичам спорта, упражнявам го повече от активно и дори организирам състезания...:---). Активно агитирам всичките си познати и непознати другарчета и другарки да си запретнат "козунаците" и "любовните дръжки" и да се движат, спортуват, упражняват и плуват. Тъжно и грозно е да гледаш как 20 годишни имат шкембета и по няколко декара бутове. Същото важи и за 30-40-50 годишните.

Протестът ми в случая е срещу професионалния спорт. Там е онази тънка и нестабилна граница, която почти на 100% е вече прескочена, и то от неправилната страна. Професионалният спортист прави само и единствено това - спортува. Мисли само и единствено за това - да е все по-добър и все по-успешен в резултатите си. Готов е на почти всякаква цена да стане номер едно и да си полее нарциса (а в чужбина и банковата сметка). Е, ще прощавате, но това не ми харесва. Но дори и в това не е проблема - дали ми харесва или не. Проблемът (според мен) е в подхода. А той е сгрешен. Горките спортисти в стремежа си към все по-високо "спортно майсторство", надъхвани от треньори, обкръжение и общество, са готови да продадат и душата си, за да се доберат до заветния медал. Лекарства, програми, нечовешки режими, които нямат нищо общо със спортуването за здраве. Човешкото тяло се натоварва дотолкова, че в един момент се питаш дали е наистина човешко...

Ще кажете - "Да, ама това дърпа масовия спорт напред".
Ще кажа - "Дърпа дедовия"...

Пардон, дърпа спорния бизнес, продажбите на облекла, обувки и аксесоари, билетите за състезанията, рекламните агенции, маркетинга и т.н. Т.е. типично по хюмански, вдигаме шум и боготворим нещо, което ни затваря в поредното нищо. Важното е индустрията да върви...
И пуканките.

Ще се върна на френската дума и значението ѝ - свободно време, развлечение. Тук е за мен истината. Да намираме повече свободно време, за да спортуваме и да разпускаме. Ако си направите труда да изчислите в часове колко пропиляно време за денонощие се събира пред телевизор, компютър, на кафе, на клю-клю, на маса, зад вестник и т.н., сигурно ще се хванете за главата. Всъщност, ще се хване този, който я има. Защото повечето от нас имат кутии, вместо глави, но това е друга тема.
И ако все пак сте се "излъгали" да поспортувате, не забравяйте, че ПЪРВО и ПРЕДИ ВСИЧКО го правите за удоволствие! Оттам всичко останало потича само - ендорфини, радостта от движението, здрав дух в здраво тяло...

Проблемът е, че немалко хора, спортувайки, избиват комплекси и показват празнотата на "кутиите" си. Липсата на задръжни механизми и на първите 7 години, лъсват като ББ на симфоничен концерт, т.е. зле. Напъвайки се да са най-добрите, най-успешните и с най-полятия нарцис, тези хора газят наред. Или, най-малкото, не се съобразяват с останалите и не им пука за производните от думата спорт - спортсменство и честна игра (fair play).

Ще дам пример със себе си.
В училище играехме много футбол и волейбол. Всеки е изживявал емоцията и взрива от мисли и чувства, когато отборът му победи или загуби. На платформата его-чест-слава, не един мой съученик буквално е ревял от радост (или мъка) за определена победа (или загуба).
Ще кажете "Деца са, нека играят"...
Ще кажа "Възпитавайте децата си, че спортът и игрите са за забавление и това е най-важното". Всяка една победа за един, е загуба за друг, т.е. моралната страна лъсва с пълна сила, особено ако някоя от страните има дупка в съзнанието си по тази тема.

По-късно започнах да играя тенис на корт. Това е изключително интензивен спорт, в който има директно противопоставяне - или ти, или той! Не мога да ви опиша какви изненади от реакциите на уж познати за мен хора съм виждал. Загубата не само ги тегли към Тъмното, ами направо си ги мята там и пита за още!

През последните три години се занимавам активно с планинско колоездене и даже организирам състезания. В началото ходех по всички събития в страната и ме беше обвзело едно странно желание за победа. Добре де, но това струва скъпо:

- минаваш през невероятни места, а не виждаш нищо, освен задника на каращия пред теб. Защо ли - защото го гониш...
- плащаш данък "Риск", защото в стремежа да си лек и бърз, правиш компромиси със сигурността и техническото обезпечаване
- всички твърдят, че отивали по състезания да се забавляват, а всъщност какво става - предстартова треска, индивидуални стратегии, напрягане на макс, награждаване, разотиване. Както беше казал един познат, след като свърши състезанието, на което почти не е останало време да разменят по някоя реплика, всички се прибират по домовете, сядат по компютрите и започват да пишат какъв страхотен ден е бил, как са се забавлявали и какви незабравими спомени щели да запазят. Ще запазят дръжки...
За неспортсменските прояви дори не ми се говори.

Друга слабост е вманиачаването, което също е форма на проблем с контрола. Вманиачаването бива директно и индиректно.

Директното засяга тези спортуващи, които на всяка цена искат да се доближат до резултатите на ПРО-тата. Те дават мило и драго, за да задобреят дотолкова, че да могат да се сравняват с професионалния спорт и резултатите му, а защо не и да влязат в него.

Индиректното вманиачаване е шопингът - непременно да имаме най-марковото, най-фешън и най-скъпото облекло, оборудване и всек'ви свързани с това пасмамтерии... Дават се луди пари (за показ, а не за резултати) за неща, които дори не се използват адекватно. Тук е мястото да уточня, че принципът "за екипировка компромиси не се правят" няма нищо общо с тези хора и неведнъж е спасявал живота на сериозно практикуващите.

Ще се върна на заглавието - За състеЗнанията и състеЗнателите. Знанието е това, което ще ни(ви) разграничи от горепосочените групи. Спортувайте, забавлявайте се, отделяйте ендорфини и усетете радостта от движението!
Тренирайте задръжните си процеси и не давайте храна и поводи съзнанието ви да дърпа към Тъмната страна. Там е студено, мрачно и самотно, и дори да сте най-добрият, няма да има кой да ви изръкопляска...




П.П.1
Добре де, защо така искаш да счупиш хатъра на желаещите да се състезават?

Не искам - нека се състезават, щом ги влече. Лошо ли е да знаят и другата гледна точка.

Ами, не звучи така. Малко на хейтърство обажда...

Така е само на пръв поглед. Идеята е много по-дълбока и който трябва, ще я хване.

А не се ли обиждат така активно спортуващите?

Тези, които мислят, няма как да се обидят.


П.П.2
Ето какво е написал преди много време човекът (Уешиба), на който се кланят всеки път практикуващите айкидо, преди да влязат в залата:
"Физическата сила с годините отслабва. Сегашният шампион утре може да се окаже победен и затова днешната му победа над противника не е абсолютна победа, а само временна, относителна, фалшива. За самата Природа такава победа на състезателното поле няма никаква ценност и следователно стремежът към спортна победа е суета на суетите и изтощаване на духа, лишено от полза за самия победител и за цялото човечество".
П.П.3
Има една група хора, които цял живот се състезават със себе си. Те не се вписват в горенаписаното и при тях този порив е нещо позитивно. Той ги движи напред и ги поддържа жизнени и осъзнати. Имам много такива познати, за които съм убеден, че ще се припознаят в тези редове. Тези хора обикновено постигат големи успехи - и в живота, и в спорта, и точно това е тяхната формула. За разлика от гореспоменатите обаче, в този "стил" успехите не са на гърба на нечий неуспех. В най-лошия случай трошат собствените си глави, но пък поне го правят ухилени - опитали са. Не знам дали това е "Златната среда", но пък поне не е Тъмната...




10.2012