Зодия Супермен



Този брой на Туршията определено се заформя байкърски. Зеленчукът, с който ще ви запозная по-долу, кара колело откакто се помни. Пионер е в много от триковете и начинанията, за които децата днес си говорят с респект по парковете, и въобще не си мислете, че става въпрос за някой ветеран с посребрени коси и бирено шкембе...
Имам удоволствието да пия бира и да си говорим за всякакво колоездене с Цветелин Иванов.

Предимство е да живееш в съседен вход - хоп и срещата готова.

Така е. Буквално съм по чехли...

Сезонът е в разгара си и със сигурност ще има какво да те питам, но за да не пропусна нещо, ще заложа на добрата стара хронология. А преди нея, на традицията на сайта - какъв зеленчук си?

Гъба. Защото винаги карам с бяла каска и жена ми ме оприличи на гъба...

Роден си в ?

Роден съм в Плевен, преди 31 години.

С велосипеди се занимаваш от ?

Откакто се помня. Всичките ми спомени са свързани с някакво колело. Минах през всички размери, докато на 7-8 години се сдобих с BMX. С него започнах да се уча на повечето от номерата.

Май всички траялджии, стрийтъри и дърти джъмпери са почнали с този модел. За читателите ще уточня, че въпросните стилове са свързани с много скокове, превъртания, каране по странни обекти (пейки, огради, тръби и т.н.). Изисква се изключително добър баланс и цялостно владеене на велосипеда.
Къде караше в Плевен?

Местният парк се казва Кайлъка и там с един приятел (Ицака) започнахме да се учим на по-тарикатските номера. Направихме си нещо като дуал слалом трасе с виражи, със скокове... Сигурен съм, че сме били първите, които са построили DJ (дърт джъмп - висок насип от пръст за отскачане) в България! Беше си класика - с дупка в средата и симетрична на кикъра попивка.

Говорим за коя година ?

Говорим за 1999 - та. По това време в Ловеч започнаха да правят МТБ серия и в един момент в коридора у нас (9-ти етаж) имаше три велосипеда и един мотор...

Широк ще да е бил този коридор! Моторът защо?

Имах един период, в който се бях запалил да карам състезателно, но за щастие беше кратък.

Явно двуколесните ти се отдават. Знам, че си силен във всички стилове, но някак все те свързвам с дъртовете, а сега разбрах, че си карал и траял?

В края на училището започнах да усвоявам някои от номерата. Теглихме информация от интернет и бързо дръпнахме много и с теорията, и с практиката. Смея да твърдя, че и до момента има неща, които никой не прави.

Например?

Пред магазина имахме една тръба на около 120 см от земята. Отскок, задна гума на тръбата, приземяване. Друг любим трик ми беше да се пусна на задна гума от Кемпински към Хемус (скоростта става около 50-60 км/ч) и долу да премина последните 20-тина метра на предна... 360 градуса също беше класика.



Звучи доста невероятно, но съм сигурен, че имаш и доста свидетели. Този стил винаги ме е карал да се сещам за акробатиката. Изисква се страхотна концентрация, много и упорити тренировки, и невероятно чувство за баланс.

Из нета се въртят доста качествени филмчета, а и на няколко пъти в последните години се правят събития с демонстрации. Като цяло е за доста ограничена група карачи, защото е може би най-трудния.

Ще те върна на дъртовете - там май също нямаш бели петна?

Мисля, че поназнайвам каквото трябва. Имаше периоди, в които буквално съм карал по 7-8 часа на ден. Всяко едно движение се изчистваше до съвършенство.

А кога започна строителството?

Първият дърт (въобще в БГ) беше от края на 90-те в Плевен. След като се преместих в София, в продължение на 4 години, почти всеки ден работех по трасето зад София ленд, където направихме и първия пъмп трак. Всичко, което е там, е правено на ръка - включително и дванайсетте дърта. Там станаха и най-добрите, защото всеки слой пръст се трамбова с лопатата и така конструкцията е най-стабилна.



Там май си вложил най-много душа?

Така е! Толкова години труд, приятели, събития, най-злите комари в София...
Отделно, мястото беше много удобно, защото е само на 5 минути от магазина - отиваш, около теб гора и чист въздух. Само за половин час може да си плувнал в пот и с пулс до небето. Това място го имахме като свое - садихме си трева, грижехме са за чистотата, не се унищожаваше нищо от растенията наоколо.

А Борисовата градина?

Борисовата градина беше щастливо стечение на обстоятелствата. През 2009 -та един познат взе под аренда Колодрума, а този парцел беше едно бунище, пълно с всякакви боклуци и обрасло с храсти.
Инвестицията беше изцяло на РАМ байкс, а аз бях главен художествен ръководител...

Колко време ти отне?

Интересното е, че бяхме само двама - аз и един багерист с малко багерче. След като изчистихме и разкроих терена, вкарахме 25 камиона с пръст, от големите! Той бръмчеше с багерчето, аз с лопатата и за две седмици паркът беше готов.

Задобряваш - от четири години сваляш на две седмици. Има ли още?

О, да - рекордът е в Бургас. Преди две години заместник кмета по портните площи видя направеното в Борисовата и каза, че иска същото и при тях. Тук всичко стана още по-бързо, защото Общината стоеше зад цялата организация и финансиране. А имаше и сериозна подготовка от страна на Трифон Бахчеванов (с който караме и сме приятели от много години), та от равна площадка до положение за каране, го метнахме за четири дена. Но за разлика от София, в Бургас работихме доста хора.

Мдааа, това си е рекорд.
Как ги опазвате всичките тези подскачащи подрастващи?

Това винаги ми е било голяма мъка и съм стигал до крайности да гоня хора от парка. Каската е задъжителна! Скоковете са опасни и всеки, който е карал, знае какво е да си паднеш на главата. За съжаление винаги се намират самоуверени типове, които смятат, че са безсмъртни. Аз лично съм имал поне 7-8 случая да викам линейки, да имобилизирам... Доста тъпа история, но хората бързо забравят и така до следващия случай.



Иначе хубавото е, че колкото пъти мина покрай Борисова, винаги има хора. Май с всяка година нещата набират сила.

Това е факт - бизнесът с велосипеди и всичко около тях расте. От евтините ширпотреби в супермаркетите, до класните модели в специализираните магазини. Явно зелената вълна оказва влияние и все повече хора решават да се движат повече.

Т.е. песента на Джанго Зе се сбъдва - "...зарежи колата си в гаража и качи си гъза на колело"?

Натам вървят нещата. Ние продаваме предимно за вътрешния пазар и в сравнение с миналата година, ръстът е сериозен.

Започнах с темата за бизнес и е редно да те представя и в другото ти амплоа - РАМ байкс. Нека понаредим и тук хронологията.

След като дойдох в София, започнах работа в BAS (Bulgarian Adventure Sports). Това стана 2001-ва година. Година по-късно стартира РАМ байкс (Real Adventure Machines) и от продавачи на части и рамки, станахме производители на велосипеди. Хубавото беше, а и все още е, че всички работещи при нас са и карачи. Ние нямаме поточни линии и всеки един велосипед се прави на 100%, вкл. с настройките. Друг голям плюс е възможността за избор на конкретни компоненти, цветове, име на ездача и т.н.

Каква е твоята функция във фирмата?

Аз отговарям за зареждането на всички търговски обекти в страната, т.е. съм sales manager.

Доколкото знам, в България рамки не се произвеждат. Така ли е?

Точно така е. Всичко се внася от Далечния изток. Там са специализирани в това производство, имат мощностите и технологията и няма смисъл да се открива топлата вода. Разликата е в качеството и цената. Евтините велосипеди в супермаркетите са с евтини и некачествени рамки и понякога и за парково каране не стават. За компонентите да не говорим.

Каква е вашата позиция в това отношение?

Винаги сме използвали рамки над средното ниво. Новата ни продукция отива още по-напред и със смяната на доставчика ще предлагаме качеството на фирми като Santa Cruz, Kona, Pivot и други големи в бранша. Отделно, имаме собствени разработки, които се оказаха и много успешни.

Говорим за ?

Пръв беше моделът 4130 - това е марката CrMo стомана, от която е направена рамката. Имахме в магазина няколко некачествени мостри и с един приятел нарязахме една от рамките, "пренаредих" я като за мен и я заварихме наново. Така се роди прототипа на 4130.
Друг модел е 4х - за съответната дисциплина. Изключително лека и здрава рамка!
Три години отне разработката за собствена рамка за спускане. С помоща на един немски инженер (работил за Kona, Pivot) финализирахме нещата и момчетата от отбора вече карат с този модел. Скоро ще се предлага и в магазините.



Нещата звучат сериозно.

Е, затова работим...
Имаме отбори по спускане в Англия, Испания. С модела Enduro наш състезател ги бие наред в европейските издания.

Отскоро и добре познатият ни белгиец Уоутър Клепе кара за вас.

С Уоутър се запознахме още като пристигна в България. Тогава живееше със семейството си в един хотел буквално срещу магазина. От тази година се състезава за нас с новия ни 29 инчов HT3 и двете страни сме повече от доволни от резултатите.

Разбрах, че разработва и 29-ка твърдак?

Да, сред моделите ни за 2013-та ще фигурира и рамката на Уоутър. Откакто се качи на този размер, човекът започна да си продава всички 26-цолови велосипеди...

Да, голяма мания станаха по-големите колелета - очевидно има защо.
С какво да завършим?

Утре е Обиколката на Витоша и аз реших да участвам - да си пораздвижа кокалите в малко по-дълга дисциплина. Още не съм си сглобил ХС-колелото (RAM HT2)...

Разбирам - имаш работа ...:---)




6.2012
Родното велопроизводство



От какво е направен един велосипед? Рамка + вилка + кормило + две търкала + спирачки + скорости + педали + ... Има и още, разбира се, но дори и горепосочените са достатъчни, за да си зададем един прост въпрос - кое от всичко това се прави в България? Прост въпрос, прост отговор - нищо (добре де, знам за шините)... :-) И за останалите "дрънкалца", които не са изброени в горното уравнение, отговорът е отново същия. И какво излиза, че у нас велосипеди в истинския смисъл на думата не се произвеждат. И е така, и не е така. Как ви звучи трети в Европа и шести в света ?!? Няма да изнасилвам статистиката, но ако започна да редя едни цифри, ще се хванете за главата. Да не говорим, че на въпрос, зададен на висш икономист "В какъв бизнес/производство е актуално да се инвестират пари днес", отговорът е "Завод за производство на велосипеди"!
Бълваме, драги, бълваме - за малки, големи и още по-големи! И тук въобще не иронизирам, защото се очаква скоро да "произвеждаме" по 1 милион бройки на година. Това означава работни места, пари и още пари. Кавичките на произвеждаме са, защото у нас велосипедите се асемблират - от внесените части се сглобява готовия продукт. Произвеждат се единствено шини, от които се правят колелетата. Важно е да уточня, че няма как преценката ми да е обективна. Нито съм инженер, нито някаква изтъкната фигура в колоезденето. Аз съм обикновен потребител, който поназнайва това-онова, но в никакъв случай задълбочено. Просто с парите си бих искал да купя продукт, който да ме радва и да не се налага да споменавам роднините на производителите твърде често. Карам много активно от три години и досега съм минал през седем рамки - Sprint, Драг Virus, Mongoose Tyax, RAM HT2, Scott Genius, Scott Genius LT и Canyon Torque FRX. Отделно съм пробвал и няколко други рамки на приятели. Говоря за рамки, защото това е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което може да идентифицира един производител. Всичко друго се купува от няколкото големи играча, основно Shimano и SRAM, и се накачва по рамката. Какво правят производителите тип "ширпотреба"? Използват най-евтините модели от каталозите на далекоизточните производители на стоманени и алуминиеви рамки, и тъй като EU има изключително високи мита за тези производители, единствения легален внос е на "суров" продукт. В нашите "заводи" се боядисва и се завършва останалата част от процеса. В това няма нищо лошо - всички страни по веригата са доволни. Какво правят реномираните производители (тук става въпрос за чуждите, топ имената)? Същото, но не купуват рамки от кой да е и не пускат моделите си с геометрия каква да е. Имат сериозни екипи от инженери, които буквално развиват индустрията. Те просто поръчват новите си модели на най-добрите в бранша, следят качеството на процеса изключително стриктно и логично получават повече от добър краен резултат, с "добра" цена, разбира се. Има и една междинна група производители, които също внасят рамки от Далечния изток, но подбират много оптимално съотношението цена/качество, а отделно имат и собствени разработки на модели. В тези случаи (както при големите имена) също можем да говорим за създаване на нещо оригинално и качествено. Нека се върнем към конкретните родни имена в бранша. 90 % от обема на произведените у нас велосипеди се разпределя между "четирите големи": Крос - Монтана, Макском - Пловдив, Балкан - Ловеч и Веломания - София. За първото място спорят Крос и Макском, но поради сивеещия характер на счетоводствата и статистиката у нас, еднозначен отговор трудно може да се даде. Пък и на кой му пука... За да няма сърдити, ще наредя фирмите хронологично и както се казваше в един филм, "само времето ще даде отговор на този въпрос". А въпросът не е кой е по-по-най, а кай какво прави и дали го прави качествено... Най-старият български производител на велосипеди е ловешката фирмaБалкан АД, които за съжаление не се подвизават с оригиналното си име, а с търговската марка Reactor.Балканвело е фирмата, занимаваща се с велосипедите.Има и интересна статия в Wikipedia, където ще се потопите в соц-историята... Доколкото съм имал контакт с велосипедите Reactor, не бих казал, че бих си купил такъв. Нисък клас, евтини компоненти, меко казано идиотски дизайн. Разбира се, за ценовия клас 150-200 лева са супер.
През 1995 г. на бял свят се появяват Крос - Монтана и започват да бълват ширпотреба с марката Cross. Бълват я и до днес, но еволюцията си казва думата и от миналата година вече имат модели, които биха били успешни и за по-сериозни карачи. Дано този процес продължи. За протокола е редно да отбележим, че в началото се опитваха да правят и рамки (стоманени), но крайният резултат беше меко казано разочарование. Като челиМакском хронологично са първи от двете пловдивски фирми.Започват през 1996 г. и сглабят ли сглабят. Марката им е Sprint, а по-наточената им линия е SPR. Такъв беше първият ми велосипед, произведен (пардон, асемблиран) в България. Закупиха и марката Shockblaze на Ferini, с което вдигнаха доста нивото. В последните 1-2 години наляха доста пари в магазини и PR, което очевидно върши работа. 2001-ва е годината, в която основаната през 1996-та Лидер96започва да произвеждавелосипедивПловдив.Не бих казал, че се различават по нещо от споменатите дотук - нисък/среден ценови клас, ширпотреба, супермаркетна търговия. Разбира се, с годините нещата вървят към по-добре, но все пак таргет са масите. 2000-2001-ва са годините, в които вносителят на велосипеди Пежо и бивш състезател Драгомир Кузов започва да сглабя велосипеди с маркатаDrag, а по-късно и по-наточената линияDragomir. Може би тази фирма, както и РАМ байкс, бяха първите наши производители, които се насочиха към по-високото ниво и по-качествените компоненти. Не мога да кажа, че в продукцията на Drag липсва ширпотреба, но има и модели, които спокойно отиват в средната група, посочена по-горе. ГодинатазаРАМ байкс е 2002-ра. Започват работа с ASTRO и рамките на тайванския гигант се окичват с "рогата" на овена. Различното в тази фирма е, че тук карачи правят велосипеди за карачи. Звучи малко префърцунено, но досегашният ми опит го доказва. Не се правят компромиси в качеството, работят по свои рамки и имат вече три такива. Няма да им правя излишна реклама, но всеки, който си е купувал техен велосипед, знае за какво говоря. Робифир от Благоевград са учредени през 2001 г. Признавам, че са ми доста странни и непознати, но явно и за тях има място под слънцето, особено детското... Вивело е фирма, която се появи през 2007 г. и се насочиха основно към шосейното колоездене. Те също ползват рамки от Далечния изток и алуминиевите им МТБ модели не блестят с особени качества. За шосейните и карбоновите придобивки не се наемам да говоря, защото там се смесват отбор, фирма, спонсори и едни други интереси... Марката Passat също е на наш производител, но така и не успях да немеря на кой.



Какво да кажа в заключение? Каквото и в самото начало - велосипедът е направен от много неща, но най-важното е рамката. Ако е калпава, недомислена, чуплива и "крива", цялото останало оборудване се обезсмисля, отделно можете да станете клиент на Спешна помощ. Избирайте си велосипеда според бюджета, предназначението му и според производителя. Но дори и да сгрешите, добрата новина е, че винаги можете да си купите следващ...

06.2012
П.П. Важен факт, за който доскоро не бях чувал е, че имаме завидно добра следа в историята на велопроизводството. Лимитирана, но истинска! Повечеможете да прочетете тук.


Update 2014.
Нещата продължават да се случват и то с положителен знак!






Update 2016.
Мислех, че съм приключил с тази статия, но се оказа, че греша.
Става въпрос за един естествен процес, или по-скоро, една сбъдната мечта. Мечтателят е Цветелин Иванов (Цуцо), който вече ми е сърбал попарата, респективно вие неговата.
Очевидно последователността Детинщини -> Състезания -> Изкопна дейност -> Професионално развитие -> Магазин... не му беше достатъчна, та човекът се събра със себеподобни и създадоха БГ-марката PULSE CYCLES! И не просто я създадоха, а нароиха няколко модела, които БЕЗ НИКАКВО ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ удрят в земята поне половината вносна продукция, а с останалата половина се конкурират напълно успешно!
Позволих си да фокусирам вниманието ви върху тази конкретна марка, защото съм наистина впечатлен от направеното и в частност от представянето на ендуро-модела RS. Дотолкова, че си закупих един брой и засега т'ва е новата любов! Няма да дублирам написаното, в сайта им има повече от достатъчно информация.

За пореден път им пожелавам да станат неприлично известни и богати, както и повече подобни БГ-велопроизводства!




Update 2019.
Три години по-късно, изразут GAME CHANGER е на път трайно да навлезе и по нашите ширини!
"Cycle Gets" are coming!
Стискаме палци!



Рафиниране



Заглавието не е случайно. Мутрите, лицата от Прехода, червенокуфаровчетата и останалите съмнителни персонажи, бавно, но сигурно се рафинират. Навсякъде по света е било така - печелят се едни бързи и мръсни пари, и след 10-20-30 години са вече бавни и чисти. Хората остаряват, заседяват се, възпроизвеждат се и започват да мислят за по-спокоен и луксозен начин на живот. Играта "Монопол" идва точно от реалността - инвестираш раздадените в началото пари където можеш и после събираш дивидентите...
Подобна е ситуацията и у нас - хотели, парцели, курорти, а защо не и цялото Черноморие... или пък планина?

Покрай тези "съвременни" форми на капитализъм има и единични, положителни неща - собствеността се пази от липсата на първите седем години на т. нар. народонаселение (друг е въпросът, че точно тези лица умишлено стимулират идиотизацията на нацията). Всичко е заградено, под ключ и само чака да отидете и да му се насладите (и да си платите). Още миналата година бях чел за това местенце, но едва наскоро имах възможността да го посетя. Намира се непосредствено до хотел "Ястребец" в курорта Боровец. Става въпрос за един горски масив (40 декара), заграден (неясно как) от собствениците на хотела. Законно или не, хората са направили чуден парк, в който някой се е постарал да изгради и байк трасе. От снимките ще видите какво точно има вътре, но аз бях приятно изненадан от това съоръжение и твърдо реших да се поупражнявам там.
Освен с каране на МТБ, в парка можете да се занимавате буквално с всичко, което по принцип правите в планината, включително и да палаткувате. За децата има доста "гъдели", така че и семейните не са пренебрегнати. Отделно в района има кортове, игрища, басейни и прочее... Прочеето, разбира се, е с пари - стаите започват от 160 лева двойката.

От цялата работа важното за мен беше, че освен на "чалга туризма" (разбирай спа/уелнес/голф/джиджи-биджи глезотии за съвременни "виладжии"), добре облечените бизнесмени в БГ са обърнали внимание и на планинското колоездене. Най-вероятно, основна "вина" за това имат от "Вивело", защото техни лога и велосипеди изобилстват наоколо. Постарах се да поснимам, за да мога да предам атмосферата на парка, защото е наистина едно полезно и приятно място. Представете си, че целият парцел на Правителствена болница е заграден с ограда, а вътре спираловидно са направени пътеки, виражи, серпентини, няколко скокчета с различна трудност и профил, дропчета, дори и норд! За няколко часа можете така здраво да се натоварите, че да не можете да си кажете името. Изключително интензивно и разнообразно каране, а на местата и елементите, които не ви се получават, можете да повторите, потретите и т.н., докато успеете (или не...).
Тук можете да видите снимките, а тук видеото с по-интересните заигравки. Не стреляйте по Dummy-то от клипчето, толкова може...:---)

Ако сте гост на хотела, пребиваването в парка е безплатно, ако ли не - плащате си пет лева за целия ден. Паркингът е 3 лв./час, но спокойно можете да паркирате и извън комплекса.


06.2012