Малко право. Авторско.



Скоро си общувахме с една персона, която поради скромността си не пожела да бъде интервюирана. В процеса на общуване темата премина и към авторските права, като се оказа, че никога не съм предполагал наличието на следния факт у нас:

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, ЛЕГАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ НА МУЗИКАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ИЗИСКВА УРЕЖДАНЕ НА ПРАВА ЗА ПУБЛИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ.

Всичко това звучи изключително логично и в белите държави съществува отдавна, но просто не вярвах, че по този показател и ние сме от белите...
Всеки собственик на бар, клуб, кафене, магазин, хотел, ресторант, козметичен салон или галерия, независимо дали ползва за озвучаване стерео уредба, телевизор, радио, компютър или друга техника, дължи възнаграждение на авторите, изпълнителите и продуцентите му.
В БГ публичното изпълнение на музикални произведения се урежда от организациите за колективно управление на права: МУЗИКАУТОР - за авторски и ПРОФОН - за сродни (изпълнителски и продуцентски) права.

И какво излиза? Ако имам някаква форма на обект, в който влизат хора и съм си пуснал каквато и да е музика, дължа пари! От моята гледна точка, това би звучало нелепо, но от гледната точка на авторите на тази музика си е съвсем логично и законно. Когато си купите диск и си го слушате у вас заедно с любимата или семейството, всичко е ОК. Но когато пуснете този диск в търговския си обект и той стане средство за подобряване на условията около бизнеса ви, тогава нещата стават други.

Винаги се опитвам да се поставя и в двете (понякога и в трите) позиции, когато има различни гледни точки. Гледната точка на несвикналия да спазва закони и правила БГ потребител е ясна - "Вие луди ли сте бе, да ви плащам за радиото!". Гледната точка на автора на тази музика (както и на представляващите го в БГ) също е бетон - "Това е моята музика и аз имам законното право да печеля от нея."

Къде е истината?

При положение, че сме уж бяла държава, очевидно е, че е при законодателя. И без това авторите и изпълнителите у нас не печелят от издаването на нов продукт - помислете колко от вас са си купили нов албум на Пенчо, Генчо или Атанас...(метафора на известни БГ изпълнители)? Дисковете се издават по-скоро за протокол, поливане на нарцис, поддържане на имидж, PR-нструмент и т.н. Приходите на музикантите ни (ако въобще имат такива и се хранят от това) идват от участия по концерти, клубове, купони, сватби и прочее форми на веселби...
Гореспоменатите МУЗИКАУТОР и ПРОФОН също калкулират определени средства, но те са толкова смешни, че бихте умрели от глад ако сте изпълнител и разчитате само на това.

За да се разбере правилно смисъла на правата за публично изпълнение в търговски обекти, помолих срамежливата си събеседничка да посочи кои са най-често задаваните въпроси в ежедневието:

1. Какво е "публично изпълнение"?
Когато музикално произведение става достояние на широк кръг лица, чрез представянето му на публично място, използването се нарича "публично изпълнение”. За него се изискват разрешения от авторите, изпълнителите и продуцентите, като им се дължат съответните възнаграждения.

2. Какво са организациите за колективно управление на права (ОКУП)?
За да могат авторите, изпълнителите и продуцентите на музикално произведение да следят къде се използват произведенията, в цял свят съществуват сдружения за колективно управление на техните права, каквито у нас са МУЗИКАУТОР и ПРОФОН.
МУЗИКАУТОР представляват авторите на музика, текст и аранжимент. ПРОФОН управлява правата на изпълнителите и на продуцентите на произведението (песента) – т.нар. права сродни на авторското.

3. Къде отиват събраните постъпления?
Събрaните възнаграждения от двете дружества се събират и разпределят съгласно техните правила на разпределение към автори, изпълнители и продуценти.

4. Към кого да се обърна за уреждане на правата?
Легалното ползване на музикални произведения може да стане чрез подписване на договори с МУЗИКАУТОР и ПРОФОН, или техен представител.

5. Какво се случва, ако не си уредя правата?
Нарушителите подлежат на административно наказание - глоба или имуществена санкция в размер 2 000 до 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание; при всяко следващо наушение размерът на глобата расте, а при системни нарушения, обектът може принудително да се затвори за срок от три до шест месеца.

6. Имам подписан договор само с едната организация, трябва ли да подписвам такъв и с другата?
Да, трябва.

7. Имам малък семеен хотел с ТВ-приемници в стаите и плащам на кабелен оператор. Трябва ли да плащам авторски права?
Да. Кабелният оператор урежда ползването на музикални произведения само за "кабелно препредаване". За "публично изпълнение" се изисква отделно разрешение и се дължат съответните възнаграждения.

8. Озвучавам търговският си обект само с радио. Радиостанциите имат подписани договори с вас. Защо и аз трябва да плащам публично изпълнение?
Радиостанциите подписват договор с ОКУП за разрешаване излъчването на музикални произведения в своя ефир. "Публичното изпълнение" на музикални произведения е друг вид ползване.

9. Използвам за озвучаване оригинални музикални дискове. Трябва ли да подписвам договор за публично изпълнение?
Да трябва, тъй като видът на източника, от който звучи музиката в търговския обект или заведение не е от значение. Съгласно закона става въпрос за различни видове използване на произведения. В единия случай говорим за възпроизвеждане и разпространение на звуконосители, съдържащи музикални произведения, а в другия - за публично изпълнение на музикални произведения.

10. Собственик съм на заведение с музика на живо. Трябва ли да уреждам права и какви?
Да, необходимо е сключването на договор с ОКУП за разрешаване ползването на музика в търговски обекти и заведения за хранене и развлечения. Размерът на заплащането зависи от факта дали заведението има платен вход, неговия размер, както и броя дни през седмицата, през които обектът работи с платен вход.

Както виждате, нещата са сериозни. Сумите, дължими по гореспоменатите изисквания не са големи, но са част от реда (по-скоро липсата му) в тази държава и неплащането им води до санкции. Тепърва предстои да разберем колко и кои са глобени досега и каква ще е перспективата.
Факт е, че всички сме свикнали музиката, филмите и въобще мултимедийното съдържание да е безплатно и да се сваля от Нет-а. Все още никой не се е преборил с това, а и шансовете не са големи. Но тук говорим за лична употреба, за липса на елемента печалба.
Когато обаче става въпрос за търговска дейност и музиката е част от това (дори и като фон), логично е сиренето да е с пари.

За горната информация благодаря на колегите от "М Радио".



05.2012
Лавандулите Божкови



Поредната порция свежи зеленчуци, за пореден път с корени от Варна. Нормално е повечето ми зеленчукови контакти да са оттам, както е нормално и западането (за съжаление) на тази ТИМаджийска (разбирай руска) губерния да събира все повече зрели зеленчуци на големия заленчуков пазар София.
Казвам порция, защото екземплярите са два - г-жа Коприва и г-н Артишок, или иначе казано Поля и Люси от Лавандулите Божкови.

По-нататък в текста ще обясним защо сте лавандули. Засега ще ви подхвана хронологично. Да започнем с копривката?

Всъщност, ние сме типичната ученическа любов. Сцената е IV-та езикова гимназия във Варна (френско-испанската), а конкретното действие, довело до това интервю, беше подслоняването ми в един спален чувал през далечната 1991-ва на "Рок за оцеляване" в Несебър...

Класика.
Този концерт беше катализатор за доста идиотии. Там се беше изсипала цяла България.
Как се стигна до чувала?

Аз бях още ученичка и баща ми до последно не ме пускаше. Когато все пак тръгнах към Несебър, всичко беше толкова припряно, че си забравих спалния чувал. От компанията, с която бяхме, очевидно най-привлекателен се е оказал чувалът на Люси...

Знаех си, че трябва да си нося чувал тогава - гледай какви неща стават... аз спах в едни храсти.
Да се обърнем и към собственика на тази движима собственост?

Движимата собственост беше спечелена на една ученическа бригада в консервно-преработвателен завод край Сливен. Тъй като с комсомолския секретар харесвахме една и съща "другарка", той злоупотреби със служебното си положение и ме натири на най-гадното място в цеха. Това пък ме мотивира да му/си докажа колко съм печен и дадох най-добри резултати. Впоследствие ме наградиха с въпросния чувал.

Ако мога да обобщя, именно плодово-зеленчукопроизводството е довело до това продуктивно познанство! Давайте нататък.

Нататък ученическата любов започна да дава странните си плодове - представяхме авангардни представления на именитите празници на 4-та ЕГ, на които Поля беше режисьор. Периодът съвпадна с екзистенциалните ни пъпкувания и сюжетът и сценографията на моменти бяха крайно неприемливи за училищното ръководство. В аналите на гимназията се споменава за запалени сцени, котки в публиката - все авангардни прийоми.

Добре, гимназията приключва, като единият кандидатстудентства, а другият го засилват подводничар, като очевидно вторият не е Поля...
Давам думата на Люси.

Вземам я.
Казармата при мен беше година и половина, като благодарение на гурувските ми способности спрямо един лейтенант, по-голямата част от това време бяха отпуски. Официално се водех подводничар на една от трите ни (тогава) подводни лодки. Дали заради мен или не, но в момента нямаме нито една.
След като си разчистихме сметките с военните, поохранявах едни обекти, докато стана студент във ВСУ - Варненски свободен университет. Две години се борихме с културологията и когато разбрах, че на местна почва тя е безсилна, реших да не си губя времето, а да завладея радио ефира.

С което навлизаме в радиостанцийния ти период?

Точно.
Започнах като репортер в Алфа радио, но след един концерт на Стинг се издигнах до тонрежисьор. Всички от студиото бяха духнали в София и някой трябваше да спасява положението.

Колко издържа в радиото?

Цели пет години!
После още малко в Дарик радио.

А къде е Франция в тази част от живота ти?

Точно там - на запад от Германия.
Все пак съм френски възпитаник и беше повече от логично да посетя Кораба-майка! Тръгнах с идеята да уча и да работя, за да мога да се издържам. Записах реклама и PR в Лионския университет, а вечерите прекарвах в един от големите барове с жива музика. Там ме повишиха до музикален мениджър, т.е. човекът, който кани групите и избира музиката. По това време така здраво се бях гмурнал в местната бохема, че ученето логично позакъса. Затова пък Eden Rock Cafe процъфтяваше.

Колко време изкара във Франция?

Близо пет години.

А защо още не си там?

Поводът беше трагичен за тогавашния ми мениджър и комичен за мен. Човекът беше резервирал билети за романтично пътуване до Бали с приятелката си, на което смяташе да предлага брак. Тя, обаче, излизала и с друг, и безцеремонно му отказала. Така един ден идва при мен и ме пита къде и кога искам да летим до Далечния изток... Аз избрах Тайланд и две седмици (в Европа беше зима) се размазахме! Когато кацнахме на "Де Гол", аз още бях по джапанки. Тогава разбрах, че искам да живея на по-топло...

И започна да плануваш бягство на изток?

Очевидно планът ми не е бил много успешен, защото наистина - отидох на изток, но не достатъчно...:--)



Даа, трябвало е да добавиш още десетина хилядарки към километрите.
Нека видим какво е правила Поля, докато ти си бохемствал във Франция.

Поля учи три години испанска филология в Софийски университет, след което решава да не изневерява на себе си и кандидатства в НАТФИЗ - режисура. Най-неочаквано за нея я приемат в класа на проф. Владислав Икономов и тя е на седмото небе!

Ей това е, няма да се занимаваш с декадентски барове я...

И аз имах планове за бягство на запад, но исках да отида по-подготвена. Завърших висшето си предсрочно, защото предстоеше специализация в Барселона и нямах търпение да замина.

Съвсем разбираемо. Похвали се с нещо твое.

В периода 1998-2000 г. спечелих награда Кодак за най-добър студентски филм на Международния фест в София. Работих в предаването на БНТ "Понеделник 8 1/2". Снимах музикални клипове, документални филми и студентски филми, разбира се.

Не си скучала.

Трупах опит. Росица Вълканова стана продуцент на дипломния ми филм "Глинени хора" (2001 г.), а оператор беше Ненад Бороевич.

И какво - хващаш си портфолиото под мишничка и право в Испания.

Право!
В Барселона.
Не познавах никой, никой не ме чакаше. Намерих си училище, работа. Правихме клипове на местни групи, видео бекграунди за концерти.

А какво се случи с "Глинени хора"?

Попутъвах доста и го представих на много места. Така се запознах с различни колеги от континента, научих много нови за мен неща. Осъзнах, че изкуството трябва да е спонтанно и неелитарно, от хората за хората, да е ежедневно по някакъв начин.

Едно клише - харесваш ли Алмодовар?

Голям е, но неговото не е моето кино. Фаворити са ми жените в испанското кино - Пилар Миро, Исияр Бояин, Исабел Коишет. По-дълбоки са от повечето испански мъже режисьори.

Имаше ли контакти с преселената от България фауна - говори се, че хиляди са българите там?

За добро или лошо, не. Единственият ми БГ-приятел беше Веско от Пловдив, който в момента е с виолончелото си някъде по Бразилия...
В Испания живеех с представител на тяхната литературна фауна, от когото е и големият ми син Даниел.

И как така се озова в БГ?

Смешно.
Бащата на Тити (Даниел) беше изпаднал в едни литературни катарзиси, които ми дойдоха в повече. Казах, че му давам един месец свобода да си избистри приоритетите и се прибрах в София. Месецът мина и на пътя ми се изпречи отново Люси...

Те това е!
Как стават тези работи (въпросът ми е към Люси)?

Ние не бяхме прекратили контактите си за т. нар. ни "европейски" години и се чувахме/пишехме един-два пъти годишно. Когато през зимата на 2004-та се прибрах във Варна, реших да ? звънна. Чухме се и се оказа, че тя е с два билета за театър. Постановката беше толкова зле, че си обещахме следващите 20 години да не говорим за това...

Но се очертава, че следващите поне 20 години има доста за какво да си говорите.

Тъй като и двамата сме от типа "шило в торба не стои", освен, че направихме още едно момченце (Максим), решихме да се занимаваме с нещо, което да ни доставя удоволствие. Така се стигна до проекта ЛАВАНДУЛА.

Което беше и целта на това интервю.
Разказвайте сега.

На мястото на езотеричната книжарница "Алфиола" във Варна (ул. Шишман №15), след осем месечен ремонт, се появи ново "заведение" - Лавандула. Заведение е в кавички, защото това беше по-скоро нещо като център за различни хора. На едно място съжителстваха книжарница, школа по испански език, концертна сцена, каром клуб, бар... Кръстихме го така, защото много държахме да е някакво цвете, подправка.

Давай по ред на номерата - първо книжарницата.

Да, магазин за книги. Продавахме езотерична, испанска, различна и много лична литература. Ясно е, че не са много хората, които купуват такива книги, но пък са интересни.

Школата по испански?

Смея да твърдя, че това беше най-иновативната езикова школа във Варна. Давахме много от себе си и постоянно измисляхме нови и нови неща. Покривахме всички нива на езикови познания, имахме гост учители, програмите бяха индивидуално съобразени с ученика. Мотото беше " учим испански и го използваме!", за тази цел непрекъснато правихме срещи, прожекции, тематични вечери, фиести не само за нашите бивши и настоящи ученици, но и за всички, които се почувстват изкушени. Мисля, че всичко това се приемаше много добре от хората. Около 100 човека минаха през курсовете, което за нашите мащаби беше страхотно. Въобще, убедена съм, че преподаването на език е преподаване на нов начин на живот и не може да мине ей така само в учебната зала.

Барът?

Барът беше много съществена част от Лавандула - по обясними причини. Хубавото е, че хората, които идваха да пият по едно, не бяха случайни. Имахме акцент върху различните видове ром и коктейлите с него.
Лавандула се превърна в едно своеобразно средище на различни и бягащи от мейнстрийма личности. Чалгализацията нямаше никакъв шанс при нас и посетителите ни го усещаха. През годините във Варна останаха толкова малко качествени и различни хора - повечето избягаха навън, или се преместиха компромисно в София. Бяхме горди и поласкани, че Лавандула събра "мохиканите" и стана нещо като браилска кръчма за четниците на Ботев...

Тъжен е този факт с интелектуалната разруха на града. Неведнъж засягам тази тема в Хипертуршията, защото и на мен ми е криво да виждам при всяко завръщане по празниците, как Варна губи качествените си хора и се заселва от бягащите от обезлюдените села. И руската мафия, разбира се. Ние сме им нещо като порт - като не можаха да ни превземат де факто, ще ни изработят де юре. Май се отклоних...
Разкажи за Карома.

Опитахме се да популяризираме тази стара индийска игра. Нещо средно е между билярд и табла. Повече можете да научите тук.

И получи ли ви се?

Мисля, че да. Имахме и турнири, появиха се горещи фенове.

Да кажем за концертите в Лавандула?

Те бяха задължителни и спонтанни. Много от приятелите ни, които идваха, са музиканти. Няма да ги изреждам всичките, за да не забравя някой, но свиренето си беше редовно част от програмата.
Отделно имахме четвъртъци, посветени на кинопрожекции, курсове по астрология, карти Таро, литературен курс, тематични партита - Нова година, Хелоуийн, Св. Валентин и т.н.

Май дойде време да кажем и за проекта "Удар Токов"?

Това беше наша обща инициатива от 2007-ма, когато решихме да правим качествени Т-шърти за деца и възрастни. Заедно с нашата приятелка Мигъла направихме колекцията "Рокът е животно", както и серия фланелки на тема "Каварна рок фест". Това си стана и оригиналния мърчандайз на фестивала.

Не случайно използваме минало време и за двата проекта - Лавандула и Удар Токов. От 2010-та живеете отново в София и ...?

... и логично проектите останаха в миналото (засега). Причината да дойдем в София беше постоянното ни търсене на нови и различни форми на съчетание на полезното с приятното. Не е добре, когато човек зацикли и се занимава само с едно и също нещо, колкото и хубаво да е то.
В момента Поля работи по идея за докторантура по съвременна испанска литература на тема влиянието и връзките между киното и литературата, а иначе и двамата имаме доста идеи в главата за нови и различни неща. Имайки предвид, че в нашето семейство продуктивната цикличност е през две години (2004-та Тити, 2006-та Макси, 2008-ма сватба, 2010-та София), сегашната 2012 определено ще ни предложи нещо ново.

Остава да кажа, че ще ви следим отблизо и го чакаме с интерес!



05.2012

МПС дуализъм



Заглавието на този есеиден "продукт" леко подвежда. В следващите изречения няма да словоблудствам върху широко предъвкваните теми "за" и "против" използването на Моторните Превозни Средства (МПС) - как и колко замърсяват, как и колко ни обездвижват, как и колко задръстват и без това тесните ни и разбити улици.
Провокиран от безумията в организацията и контрола на движението, омерзен от липсата на елементарна култура на шофиране, погнусен от индивидите, настанили се удобно във возилата си, изсмукали и малкото им останал мозък, скачам по клавиатурата и пържа наред...
Звученето в стил неврастеничен пенсионер пред задръстено софийско кръстовище не е никак случайно - ефектът е търсен. Просто това са най-честите жертви на нашите безумни действия, както и общинските (и държавни) бездействия.

Ще се върна в началото.
С един приятел често спорим и той ме обвинява (може би основателно), че имам двоен стандарт, когато съдя движението по улиците ни. От една страна искам строги наказания, камери, полицаи на всеки ъгъл, а от друга, самият аз не спазвам винаги правилата и действам на принципа "така правят всички", въпреки основния ми принцип да се държа с хората така, както бих искал те да се държат с мен. Понеже темата е доста обемиста, ще се опитам да я понаредя хронологично.

В началото бяха първите седем години (ПСГ).
Те включват възпитаването на основни навици като благодарност, учтивост, доброта и добронамереност (ако ги има), състрадателност, взаимопомощ. Със сигурност психолозите могат да добавят още. Идеята е, че липсата на т.нар. ПСГ е в основата на гореспоменатия проблем. В зависимост от индивидуалното развитие на личността, ПСГ може да се проявят доста по-рано, както и с голямо закъснение - важното е до скока в пубертета да ги има. За появата им изключително голямо значение имат семейната и социалната среда, примерите и обектите за подражание и много други. Липсата им води до един порочен кръг, в който много често появата на ПСГ никаква я няма.

На второ място бих сложил липсата на контрол (ЛК).
И домашният ми таралеж знае, че ЛК води до поредица от събития, завършващи с крайно негативни последствия - глад, студ и мръсотия (става въпрос за таралежа)...
Транспонирано върху крехкото ни "гражданско" общество, това условие (ЛК) дрънка като спукан чан на врата на дръглива крава, т.е. зле! Още по-просто казано, по улиците и друмищата на ощавената ни чичковина всеки си прави каквото си иска.
Защо ли?
Защото има остър надостиг на ПСГ, както и ЛК!
Сборът на горните две като цяло води до гаден начин на живот (ГНЖ).

В повечето развити общества посоченото "уравнение" се подчинява на математическите правила и за да не се стигне до ГНЖ, гражданите правят всичко възможно да разделят двете (не)известни.
Бърз и лесен пример е наличието на ПСГ, което обезмисля строгия контрол. Индивидите в такова общество имат високи нива на морал, самоконтрол, добронамереност, загриженост за себе си и заобикалящата ги дейстителност. Това е идеалния сценарий, като мнозина от нас са били на подобни места и знаят, че това работи.
Друг пример са обществата с ниски, до липсващи нива на ПСГ, но добре изразен контрол. Ясно изразените правила и стриктното съблюдаване на спазването им, отново правят крайния резултат да е далеч от ГНЖ.

Какво искам да кажа с всички тези лингвистични каламбури?
Че имаме остра, спешна, незабавна и животоспасяваща нужда от ПСГ и/или контрол, за да избягаме надалеч от ежедневния ни ГНЖ!

Има ли надежда за ПСГ?
В последните години се народиха доста деца и макар, че статистиката сочи безмилостното ни стапяне като нация (и масова циганизация - за рима...:--), тези малки и сладки реципиенти на явлението ПСГ сякаш не получават правилната доза. Родителите им, в комбинация с липсата на Общество, от малки ги наливат с чалга (като начин на мислене), което (ако не стане чудо) неминуемо ще доведе до ГНЖ.
Изключения, разбира се, има, но те не са достатъчно, за да спасят положението. Друг е въпросът, че след като изкласят, здравите млади филизи просто се заселват в Блажените западни полета...
И какво остана - след като не можем да осигурим наличието на ПСГ, следва да се фокусираме върху ЛК и да постигнем наличие на контрол (НК).

Прост, елементарен пример (не и като стойност, надявам се):
Официалната статистика сочи, че в БГ има близо 3 млн. автомобила!
Нека приемем, че активно използваните са 2 млн.
Направете си следното упражнение - застанете на кое да е кръстовище или по-оживено място в кой да е БГ град и засечете за 10 минути колко нарушения ще забележите (добре е да знаете и Правилника...). Моят опит за София показа 20 до 30!!! Тук влизат отнемането на предимство, невключените мигачи, неправилното престрояване, минаването на червено, неправомерното спиране и паркиране, изхвърлянето на боклуци, изгорели светлини, пробити ауспухи, износени гуми, димящи двигатели-маслогълтачи и т. н. По тази логика, за час нарушенията ще са средно 150, а за активната част на деня към 1500!!!
При средна глоба 100 лв. за нарушение (защо пък не), това прави по 150000 лева на ден!!!
Сега сметнете колко кръстовища и проблемни места има само в София и дневната сума ще приближи годишния бюджет на средна общинска болница!!!
За един ден!!!

На знам за вас, но на мен ми звучи прекрасно.
Разбира се, тези приходи няма да са постоянни, защото се предполага, че при наличието на правила, НК и спазването им, шофьорите ще престанат да ги нарушават така драстично. Не защото ПСГ са се появили отнякъде, а защото финансовият резултат няма да им се услади.
По-важното тук не е да се печелят пари от глоби (което си е едно добро перо), а да се внесе НК и да се избяга от ГНЖ.

Какво е необходимо, за да може това да се случи?
На първо място, качествена нормативна база - закони, правилници и прочее теория, в която да няма вградени пробойни и да е максимално опростена откъм тълкуване.
На второ място, добре мотивиран (вкл. финансово) изпълнителски състав - "армия" от служители на реда, която да работи със самочувствието на добре платен държавен служител, защитен от закона и овластен да имплементира посочената по-горе нормативна база.
На трето място, ръководство, което да мери с един аршин за всички и да не търпи така познатата и добре вирееща по нашите ширини шуробаджанащина.

Вече ви приличам на утопист, нали...?

И защо говорим само за движението по пътищата - всяка една сфера в държавата ни би се вдигнала на крака, ако по пътя на логиката от казаното дотук, се определяха правилата. И точно тук биваме засмукани от невероятната сила на Параграф 22 - липсват хората, волята и интереса всичко това да се случи. Нарочно ли, под чуждо влияние ли, от мързел ли, или от откровено слабоумие, т. нар. ни "граждани" като чели нямат нужда и желание да избягат от ГНЖ! Нерядко в такива случаи се сещам за свинете - цял живот си се търкалят в калта, хапват си от сипаното, а накрая ги колят, докато те квичат за последно.

Защо МПС дуализъм и какво да отговоря на моя приятел, когато ме обвинява, че имам двоен стандарт в спазването на правилата?

Отговор - искам:
- работеща и качествена нормативна база
- овластен, обучен, мотивиран и контролиран полицай на всяко по-голямо кръстовище
- работещи камери на максимален брой места, зад които стои мощен екип, обработващ информацията.
- солени глоби за дори малки нарушения от типа хвърлен фас...
Ако всичко това функционираше, малцина щяха да са безумците, които да продължат постаро му. Всички ще се държат нормално и дори ПСГ да им липсват (твърде вероятно), факта, че има правила, спазват се и така никой не е "прецакан", ще води до едно удовлетворение. Тогава изразът "всички така правят" дори няма да е нарицателно, защото всички (или поне повечето) ще се държат нормално. Тогава и аз няма да пиша (и правя) простотии и да ги качвам по сайтовете...

Ще кажете "ама защо така с лошо"?
Полицейщина, репресии, контрол на всеки ъгъл...
Никой не иска такова нещо - нито съм военен, нито имам военни в рода. Просто кривият ни род человечески не разбира от нищо друго! Така са ни измислили - да сме все между черното и бялото, та да ни гледат сеира кога и как правим правилния избор (ако въобще е правилен).
Тези (на запад), към които постоянно се стремим и копираме, да не мислите, че са по-добри?
Много са ги биели през ръцете, това им е рецептата! И продължават да ги бият. иначе и там ще стане като тука.
Нали ги виждаме и зима и лете, как попаднат ли по нашите ширини, олеят ли се с евтиния алкохол, забравят и ПСГ, и ЛК, като направо се гмурват в ГНЖ...
Но, нали са за малко, на почивка - така може.

Стадо без пастир - мъка.
Стадо без пастир и куче - двойна мъка.
Стадо без пастир, куче и ограда - тройна мъка!
Мога и още...

Ще завърша този опит за есе с нещо, което чух днес:
Турист минавал покрай пастир и го попитал - "Дядо, какво е човешката душа?"
Дядото от говорил - "Това са две борещи се кучета - черно и бяло".
"А как да разбера кое ще надделее?"
"Зависи кое храниш повече."

05.2012